Епизод 2.



    Военният самолет Боинг 737 се разтресе, докато колесниците му припкаха по пистата на летище Гетуикстан. Малък отряд спец-части, състоящ се от двама рейнджъри, щеше да дебаркира на Острова на империализма, за да се отправи към размирната вътрешна територия Вълчиград.
    Един от рейнджърите бях аз.

    ...

    Скоро след приземяването посетих касата на гарнизона, за да разчистя сметките за наема на палатката.

- Добър ден.
- Добър ден.
- Ако обичате, бих искал да си платя таксата за палатката.
- Факултетен номер?
- Еди-кой си; казвам се Еди-как си. Тук съм на обменна мисия за един боен срок...
- Сигурен ли сте? Няма ви в списъка.
- ?!...
- Изчакайте да се обадя, за да ви регистрираме. Готово. Кажете сега, колко имате да платите?
- Моля?!
- Ка-же-те  се-га  кол-ко  и-ма-те  да  пла-ти-те?!
- Моля ви се, а на вас каква ви е работата?
- Касиерка - на стъклото пише: ка-си-ер-ка. Работата ми е да ви  взи-мам  па-ри-те. Казвайте колко трябва да дадете, давайте и ми се махайте от главата, защото само за този следобед имам да наредя още сто пасианса!
- Колко трябва да дам ли... Ами... Ами... Николко!... Вече разказах на параноичния ви колега от посолството, че не ви ща визите, не ви ща и палатките, империалисти с империалисти!!!
- Стига с тоя английски хумор - дори и на нас не ни е смешен. Казвай сумата и развържи кесията; не ме разигравай!
- Колко, колко... Еди-колко си колкото трябвало, плюс 2 паунда.
- Така те искам! Хайде, дай си картата. Джит през машинката. Опа-ла - готово! Взехме ти еди-колко си колкото е, плюс два паунда; но ти още не знаеш, че е плюс два паунда, и аз също още не знам, защото работата ми е да ви взимам парите, а не да знам колко дължите!

...


    Веднъж да не взема брошурата с информация за палатките, и тя да ми потрябва... Я да погледна... Леле! Цената не била еди-колко си плюс два паунда, а само еди-колко си паунда - без два паунда!
    Мошеници! Уууууу! Долу премиера Тони Блеър! Той е виновен, с неговата либерална политика за приходите!...

- Работата ми е да ви взимам парите! Казвай колко трябва да дадеш, давай и ми се махай от главата! Муа-ха-ха-ха-ха!...

    Все едно да дойде някой крадец в тъмното, да си вдигне пищова срещу теб и...:

- Давай парите, или ще си изпразня пищова в теб!
- Олеле, не го прави... Днес не съм си пила противозачатъчните, а пък...
- Млъквай и давай парите!
- Хубаво бе, грубиянин грозен мръсен...
- Миризлив, подъл, смотан?...
- Да!!! Бъркам в джобчетата и ти давам еди-колко си плюс еди-щолко си над това, което смятах да ти дам, ако знаех колко точно имах в еди-кои си джобчета...
- Охаааа, густо майна! Наааа-на---нИ----нааааа-на! Да знаеш, че пищовът ми не е зареден и дори не съм го вдигнал! Само си го бях боцнал през джоба, да стърчи!
- Отврат... Мръсник! Тогава си искам обратно поне еди-щолкото си над това, което смятах да ти дам!
- Ха-ха! Хвани ме за пищова! Бам-бам!
- Подлец долен, дай си ми еди-щолкото си бе! Тях не исках да ти ги дам, не разбираш ли?!
- Разбирам! Н-а-а-а-а-а-а! Няма да ти ги върна!
- Подлец грозен, мръсен, гаден...
- Миризлив, смотан, гнусен, крадлив?
- Да!!!
- Благодаря! Чакай сега да се потупам по задника за довиждане. Да си жива и здрава, и до скоро!
- У-а-а-а-а-а-а...

...


    Десет дни по-късно


- Пич, ча'ай да ти се похваля. Днес ходих до гарнизона да си платя наема на палатката, и знаеш ли к'во? - заговори ме бойният другар Гошо.
- Знам: питаха те колко трябва да платиш! Бахти шматките - на мен ми надвзеха два паунда.
- Не бе! Дадоха ми 50 паунда намаление, че съм бил платил предварително. Густо майна! Знаеш ли колко бургери, майонеза с оцет, беконче с къри и с лук ще паднат от тия кинти! Охааа!
- Уфф... Ама?...
- Ти к'во каза? Били ти надвзели два паунда?
- Да. Защото платих прекалено рано...
- Как така?
- И аз това се питам...
- Трябва да има някаква логика...
- Има... Касиерска логика!
- Не бе... Много правилно са ти ги надвзели, щото си искал да платиш преди всички, и да се натегнеш. Не може така!
- Нали от ген-щаба ни наредиха да платим възможно най-рано? Иначе щели да ни сгънат палатките!?
- Много ясно! Ние сме редници - от ген-щаба винаги ни нареждат, и все искат да ни прецакат за нещо!
- Наистина ли?
- Дали са ни заповед "плащай рано за палатката, да не дойде Вълчо да я издуха", за да може да надвземат по два паунда от всеки от нас, и с парите да си купят пури!
- Сериозно?
- Така мисля!
- Интересно...
- Слушай батко си! Той знае! А как по-точно ти надвзеха? Да не те преджобиха: "давай парите, или ще си изпразня пищова..." - ха-ха...
- Ами...
- Както и да е - не бери грижа! Вече ще знаеш да не слушаш ген-щаба за всяка глупост. Слушай батко си Гошо!

...


    Не бери грижа ли?! Не бери грижа!? Не ми били два паунда, най ми били 52 паунда! Подли крадци в униформи недни!

- Давай парите и ми се махай от главата, че сто пасианса ме чакат. Муахахахаха!!!

    Същата вечер се усамотих в палатката си и се напих с една голяма чаша студена вода, източена от близкия кладенец.

- Долу премиер-министъра! Искам си двата паунда! Тони, ти доведе беззаконието и корупцията! Върви си! - бум с пестник по масата.

    Никой не чу призивите ми, затова ударих още една вода и още един юмрук по масата, но този път по-силно.

- Долу правителството! Искаме нов премиер! Бай-бай, Тони! - праааас по масата.

    Третата чаша студена вода обаче ми подейства отрезвяващо, защото течността надвиши лимита на резервоарите ми.

- Блеър, време ти е за оставка! Бълбук-бълбук! - шааааат по масата с ръка върху няколкото големи капки вода, излели се от устата ми.

    Докато гледах мокротията, мислите ми започнаха да се подреждат... Моят другар може би беше прав? Може би касиерката наистина е била част някакво изпитание, но Гошо не го тълкуваше правилно. Може би генералите не са искали да ни прецакат, и не искат да си купят пури с нашите два паунда? Моооооже би, моооооже би...
    Точно така! Нали забраниха пушенето със закон! Гошо греши!


    Това е изпитание! Слабите ще се огънат; ще им надвземат, а те няма да кажат нищо, защото безропотно се подчиняват на висшестоящите и не задават въпроси. Силните обаче ще почувстват неправдата и ще намерят смелост да кажат "гу-син генерал, мисля, че касиерките на ротата нарушиха устава...", дори да рискуват посещение в карцера за дързостта си...

- Редник, да не забравиш да дадеш бакшиш и като плащаш таксата за карцера! Муахахаха! Йес - шейсет и шестият пасианс е готов!

    По този начин генералите ще откроят водачите сред редниците, ще ги повишат в чин и ще ги потупат по рамото, като собствени синове!...

    Ударих чашата о влажната маса и избълбуках.

- Не ви ща чиновете и потупванията, генерали недни! Искам си петдесет и двата паунда! И Тони Блеър - вън от правителството!

    Същата вечер, върху сухата част от масата, написах рапорт срещу касиерското беззаконие, който щях да занеса в ген-щаба.

...

    Връчих рапорта на една наперена генералка и отдадох чест.


1. Скоро след като кацнах на летище Гетуикстан и пристигнах в базата във Вълчиград за да се присъединя към моята част, дойдох при касиерките да си платя таската за палатката, така както беше заповядано. Не щеш ли, касиерката ме пита да кажа сума, сякаш правя дарение, а не изпълнявам заповеди. Ами ако бях казал с еди-колко си много повече над това, което трябваше да платя? Изпитание на щедростта ми ли щеше да бъде плащането?

2. Мой боен другар не спази дословно заповедта и замина да изпълни нареждането цели 10 дни след мен. Вместо да бъде порицан за неподчинение, той се върна с намаление за предсрочно плащане!

3. Дали законите на физиката са били нарушени, или има нещо нередно в йерархията на касовия взвод, който не ме е начислил в картотеката навреме и не е бил инструктиран да ме посрещне с подобаващо за чина ми намаление?


    Генералката погледна рапорта, изчете изчерпателните обяснения от край до край, понамръщи се и след като се консултира за няколко минути с една седнала майорка с очила, се върна при мен.

- Редник, законите на физиката не са се нарушили!
- Наистина ли, генерале?
- Несъмнено, редник! Майор-физик Нютън работи в щаба за разрешаване на подобни казуси. Тя доказа по математически път, с три тройни интеграла и с четири системи частни диференциални уравнения от пета степен, че нарушаване на законите на физиката е напълно изключено!
- Забележително!... И?
- И.... Ъъъъъ... Елате следващия петък да си получите чека.
- Сериозно?
- Тъй вярно, редник!
- Слушам!
- Свободно!    

...

    Една седмица по-късно си взех чека и с бодър марш тръгнах към военната банка, за да си получа надвзетото.


- Здравейте! Бих искал да ми осребрите тая хартийка. Ето военната ми книжка - на нея пише името ми, чина и т.н.
- Съжалявам, но не можем да ви го осребрим...
- Кое? Аз само чека искам... таковата... Само чека искам да ми го... ъъъ... таковате!
- Него де... трябва да имате писмо, на което пише да ви го осребрим, иначе не можем да ви го, ъъъъъ...таковаме...
- Ама, извинявайте... Нали моето име го пише на чека? И на паспорта го пише, и на военната книжка? Чек с моето име на него не говори ли от самосебе си "осребрете му го!"?
- Стига сте се обяснявали! Нямате писмо, ходете си в палатката!
- Исках да си отворя и банкова сметка. Казаха ми, че чека можел да се осребри и през нея?
- А, да... Искате ли да си отворите сметка?
- Хммм... Ще почакам още няколко дни - писмото може да дойде.
- Добре тогава - чакайте си в палатката. Довиждане!

...

    Чакай, чакай, чакай...  Уф... Я по-добре да взема да си отворя сметка!

- Здравейте, искам да си отворя банкова сметка.
- Първо си дайте документите за проверка, да видим да не сте терорист!
- Моля?! Не е ли видно, че нямам талибанска брада и че нося униформа, чек... Войник от гарнизона съм!
- Къде го пише?
- Във военната книжка.
- Няма такива работи! Къде ти е писмото?
- Кое писмо? За чека ли?
- Какъв чек? За банката!
- Какво писмо за банката?!
- За да си отвориш сметка, трябва от ген-щаба да ти пратят писмо, в което пише че си анти-терорист, че живееш на палатка в местния концентрационен лагер, и че не си терорист. Разбра ли?
- Тъй вярно, гу-син банкер!

...

    Една седмица по-късно.

- Ето писмо от концентрационния лагер, военната книжка и т.н...
- Я да видя... А, добре - щом в писмото пише, че не си терорист, ще ти отворим сметка. Разбери ни - искаме да ти вземем парите, но е важно да е написано, че не си терорист, така че ако излезеш терорист, да не носим отговорност! Дръж формулярите , попълни ги и пристъпи една крачка пред строя, когато си готов.
- Разрешете да ви дам попълнените формуляри!
- Свободно! Я да погледна... Добре - хартийките ти изглеждат наред .
- За колко време ще стане сметката?
- Като за редник, обикновено отнема между 7 и 10 дни.
- Довиждане!

...

    Пет дни по-късно, в пощата на палатката:


    Редник Азроудов,

    С радост и усмивка обработваме заявката ви. Очаквайте новини от нас след около 14 дни.


      Ами, ще почакам повечко, щом трябва... Но... Чакай бе! Аз не се казвам Азроудов!!!


    Няколко дни по-късно, в банката.

- Много се извинявам, но не се казвам "Азроудов".
- И аз какво да направя? - сопна се офицерката.
- ?!
- Получил ли си си данните за сметката? Номер, карта, компас, Рамбовски нож?
- Не, разбира се! Това е първото писмо от вас, и вече сте ми объркали името!
- Ами значи наистина нищо не мога да направя.
- Ама...
- Докато те няма в системата, ние не знаем нищо за теб.
- Ама...
- Няма ама, няма мама! Няма никакво значение, че си си подал документите при нас. Изчакай 14 дни да ти пристигнат нещата, и тогава ще ти поправим името. Хайде възирай, Азроудов!


    Две седмици по-късно

    Празна поща... Един, два, три дни по-късно - същата картинка.

    В банката.

- Преди много седмици подадох заявка за отваряне на сметка, и го направих не защото банката ви предлага изгодни условия, а защото си исках обратно едни два паунда, които всъщност се оказаха петдесет и два. Ген-щабът си ги беше присвоил от мен против устава, и уж ми ги беше върнал под формата на чек към вашата банка... Чекът обаче не може да се осребри, без те да ми изпратят писмо, което така и не ми изпращат; чекът не може да се осребри и по другия възможен начин, защото трябвало да си отворя сметка, която вие не можете да отворите...
- Ясно.
- Не е ясно! Казахте ми, че сметката щяла да стане готова след 7 до 10 дни. Пет дни по-късно ми писахте, че ще се отвори след 14 дни, като междувременно сбъркахте 3 от 8-те букви на името ми!
- Да?
- Четиринадесетте дни минаха, даже ви дадох няколко дни отсрочка, и още не съм си получил номера, картата, компаса и Рамбовския нож! Съответно, не можете да оправите сбърканото ми име, нито да си получа 52-та паунда, заради които се занимавам с некадърната ви банка!
- Разбирам. Обадете се на ето този телефон в Глазгоу и питайте какво става.
- Какво?!
- Какво какво?! Не знаете ли каква е работата на банковия служител?
- ?!
- Вие сте клиентът, и имате право да говорите с един служител - на другите трябва да се обаждате по собствения си телефон. Няма аз да се набутвам я - проблемът не е мой!
- ?!
- Хайде възе, че клиентите чакат, и носят да внасят хилядарки! Охаааа!


    Няколко дни по-късно, в банката.

- От не знам си колко време се опитвам да си отворя банкова сметка, а вие ме разигравате като маймуна!
- Ясно.
- ?!
- Трябва да се обадете на този телефон в Глазгоу и да попитате.
- Вие се обадете! За какво ви плащат!
- За да взимам парите на клиентите, да ги лъжа колко изгодни са кредитите ни, и да ги изнервям!!! Но шшшшшт, това не съм ви го казал. Добре, ще се обадя, но да знаете, че ще приспадна дължимото за телефон от сметката ви; ъъъъ, ако я отворим. Ало-ало, дъра-бъра... Пич, те ти били пратили нещата отдавна!
- Но аз не съм ги получил! Защо не ги пращат директно до банката, та да се взимат от сигурно място? Писмата се губят!
- Не се меси, където не ти е работата! Сега ще ти пратят писмо, което ти ще трябва да подпишеш и да пратиш обратно в Глазгоу, за да докажеш че ти си си ти, а не си някой друг. След това те отново ще ти пратят нещата, и след две седмици ще си ги получиш. Разбира се, освен ако твоето писмо или тяхната пратка отново не се загубят по пощата - в този случай ще бъдеш добре дошъл отново на клона. Пожелавам ти късмет!

    На другия ден получих писмо, подписах го и го пратих до Глазгоу.

    Доста повече от две седмици по-късно атакувах банката с подкрепление.

- Объркахте ми името, бавите ме един месец, въртите ме, не си вършите работата. Бахти и некадърната първобитна банка!
- Така.
- Накарахте ме аз да ви върша работата и да се обаждам на ваши колеги!? Как може да сте толкова неадекватни?! Това ми било Островът на империализма!
- Аха.
- Минаха колкото дни казахте, че и кусур, че и два пъти по толкова. Какво да правя сега?! Връщайте си ми 52-та паунда, крадци империалистически!
- Виждате ли този номер в Глазгоу? Обадете се и питайте какво става със сметката ви.
- Няма! Вие се обадете - това ви е работата!
- Ало!? Имате грешка! Ние нищо не можем да направим! Няма значение, че при нас сте си подали заявлението. Нашата работа е да ви вземем заявлението и парите, да си направим ветрило с тях и да кажем "охаааа... пак заповядайте". С другите неща трябва сами да се оправяте - нали затова сте клиенти, и затова номерата, картите, компасите и Рамбовските ножове се изпращат по пощата, а не се взимат направо от банката!?

    Един час по-късно, побеснялото заедно с мен подкрепление се обади в Глазгоу.

- Ало, един боен другар очаква да получи номер, карта, компас и Рамобвски нож, за да може да изпълнява своя дълг към Родината, и за да си получи неправомерно надвзети пари.
- Така.
- От повече от месец чака да получи тези неща.
- Хубаво. Отидете в клона на банката във Вълчиград и питайте там. Откъде накъде ние ще имаме данните на бойния ви другар чак в Глазгоу?
- Вече бяхме там десет пъти, те всеки път вдигат ръце и ни пращат към вас! Как не ви е срам!
- Къде, в Глазгоу? От какво да ни е срам в Глазгоу?
- И се преструвате, че не разбирате?!
- Моля? ЪЪъъ... Аааа... Да не сте посмели да кажете на жена ми за нея! Имам връзки с правителството и с премиера!
- ?!
- Иначе, през три часа има влакове, нали знаете къде е гарата?
- ?!
- Е, ако не ви се пътува до Глазгоу - оправяйте се. Проблемът си е ваш. Ние от Централата на банката нямаме данни за клиентите си. Нашата работа е да събираме парите, да ги даваме на големите шефове с бентлитата и ролсовете; и да пращаме маймуните, които ни се обаждат, да висят по клоновете и да ядат банани и портокали, за да се поддържа кръговратът.
- Разберете, че сме бесни и въоръжени! А моят другар е българин, и си носи чадър!
- Ауууууу, българин... Като онзи главорез по Джеймс Бонд ли?
- Да, и носи усъвършенстван чадър, ремонтиран от Бай Осман!
- Защо не казахте веднага... Тц-тц-тц... Българин с чадър!
- Стига сте плямпали бе! Как може да сте толкова некадърни!?
- Благодаря, и по-некадърни можем да бъдем! Служим на...
- Пич! Чадърът вече е до телефонната слушалка, а както знаете, отровната капсула може да прелети до Глазгоу по кабела за части от секундата!...
- Тц-тц-тц...
-  И ще кажем на жена ви от какво ви е срам!
-  О, не! Само това не! Пфу, ще ви кажа каквото трябва, изнудвачи с изнудвачи, но и вие бъдете джентълмени и веднага ми се махайте от главата, че заради вас зарязах петдесет и втория пасианс незавършен, а имам да реша още четиридесет и осем само този следобед! Стойте така на телефона!

    Десет минути по-късно.

- Ало? Наскоро имаше пролетна ваканция, и освен това часовете бяха намалени преди и след нея. Затова децата не са имали време по Труд и техника да опаковат нОмера, картата, компаса и Рамбовския нож на бойния ви другар... Това е забавило пратката. Ако не пристигне до 4-5 дни, отидете пак на клона на банката и повторете процедурата.
- Тъй вярно!
- Ще получите и кило банани за компенсация!


    Пет дни по-късно номерът, картата, компасът и Рамбовският нож бяха пристигнали с военната поща...

    Отново в банката.

- Здравейте. Искам да ми осребрите чека. Вече имам сметка, където да се приведат парите...
- Поздравления, редник! Ти успя да издържиш подготовката по оцеляване в екстремни стресови ситуации във Вълчиград. Дай си данните и лъскавата книжка. - щрак-щрак-щрак по клавиатурата. - Нали знаеш обаче, че не можем да ти платим на ръка - само през банкомат. Не искаме да си цапаме ръцете с парите, ако ме разбираш...
- Да си цапате ръцете?... Ахаааа...
- До една седмица кинтите ще бъдат преведени, и ще можеш да се напоркаш както подобава за издържаното изпитание!
- Наистина ли ще стане толкова бързо?!
- Естествено - ще пътуват с Кралската поща!
- Няма ли да изпратите чека с костенурски впряг до Глазгоу, където да бъде одобрен, и след това документът за одобрението да се върне с карета, теглена от голи охлюви?
- Не, разбира се! Това беше старата технология! Вече втора година използваме камилски впрягове и магарешки талиги и нещата стават доста по-бързо!

    ...

    След една седмица, пред банкомата.

- Даааа! Най-накрая правдата ще възтържествува! У-р-р-р-р-р-а! У-р-р-р-р-р-р-р-р-а! - заподскачах от радост...


    Въведох ПИН-кода и трепетно зачаках да се появи менюто за въвеждане на сума.

    На екрана светна надпис...

    Банкоматът разполага само с банкноти от 10 и 20 паунда...


- Неееееееее!!! Искам си двата паунда!!!! Уаааааааааа...









        Очаквайте "Дяволът", "Кокошките" и др. епизоди.

    Живот и здраве, във фантазиите си виждам сериала и филмиран... ;-) Или поне направен като фото-разказ с дублаж и звукови ефекти...

Първият епизод от "Английски щуротии": http://bglog.net/blog/Tosh?bid=13294





    ...Правенето на "Искам си двата паунда" на студио "Свещеният сметач"/"Пловдивчан Пикчърс"...


    Историята, събитията и периодите по същество са действителни и изобразяват абсурдната банкова действителност в Англия.

    Конкретната банка се казва Barclays, но съм чувал за подобни случки и с други банки.

    Един от "бойните ми другари" безуспешно си е отварял сметка в Lloyds в продължение на една година, докато накрая негов приятел, известен предприемач, не отишъл в банката да се застъпи за него пред дресираните банкери, и да им обясни, че не е терорист, че няма да пере пари в тяхната смотана банка - има си  швейцарски банки за целта - и че Скотланд Ярдс няма да дойде да го разследва, та да открие и други машинации... ;-)

После извадил една пачка, почесъл брадите на банкерите с нея

- Охаааааа... - измъркали те, мижейки като котенца, галени по вратлетата, преди да измяукат, доволно. - Ще му отворим сметка, гу-син бизнесмен!