Една от темите тук ме бъзна на тази така любима моя разтеглива тема - правата человечески.

Един от сериозните въпроси на световната общественост е защо и как Китай си позволява да не ратифицира Международния пакт за граждански и политически права. С две думи, че тоталитарният режим в КНР не допуска създаването на реална политическа опозиция, потиска свободното изразяване и сдружаване и тъй нататък, и тъй нататък. Даже покрай Олимпиадата се надигна сериозен вой, че ще се провежда в тази тоталитарна източна държава. И демократичната общественост изобщо е разбунена по въпроса.

Съгласен. Но...

Отбелязва ли някой от т.нар. демократична общественост, че кралят на Саудитска Арабия изобщо не си е подигнал царствения пръст, за да подпише, макар и лицемерно, въпросният международен документ за правата на човека? И още, че в тази страна все още управляват по Корана и кълцат ръце и глави, ако кихнеш по време на молитва?

Надигал ли е някой навремето вой от т.нар. демократична общественост, че зимната Олимпиада от 1984 се провежда именно в една тоталитарна държава - Югославия (защо е тоталитарна - справка: италианците от полуостров Истрия и българите от Македония)? Искал ли е някой човешки права и свободи за потиснатите народи в СФРЮ?

Отговорът на всички тези въпроси... не е "не". Отговорът е "САЩ". Не друг, а именно "кръстоносецът на демокрацията", и сега, и тогава е бил склонен да прости и най-гнусните престъпления на страстната си любовница, внедрената шпионка респективно в Източния блок или в ислямския свят.

Убеден съм, че немалко от тези, които четат това, няма да ми повярват. За тях имам един последен аргумент - добрият стар Гугъл. Пробвайте да напишете "China human rights", а после "Saudi Arabia human rights" и сравнете броя на намерените страници. Направете същото с "Beijing olympics human rights" и "Sarajevo olympics human rights". Все още имате възражения? Слушам...

Искам всеки да се абстрахира от стотиците сайтове, които предлагат начини да спечелиш от Интернет... Забравете купищата глупости които сипят. Ще ви представя сайт, който подробно уписва как да започнеш да печелиш. Има много снимки който ще ви докажат, че парите стигат до теб. :))

Ще видите че неви лъжа!

На http://getpaidnow.hit.bg/ Описание и снимки как да започнете да печелите.

само да ви възбудя любопитството

Снимка1; Снимка2; Снимка3; Снимка4; Снимка5; Снимка6

Очаквам вашите коментари по темата  ;-)

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

Пловдивската организирана престъпност се ориентира към производство на фалшиви монети от 10 стотинки. Тази сензационна новина, дошла от прес офиса на местната детективска агенция Арни Рисърч, разтърси Пловдив преди няколко дни.

Техен агент забелязал, че в автобус 20 раздават не кръгли, а многоъгълни монети. "Веднага се вижда, че е фалшификат, а и кондукторката се държеше подозрително." - допълва агентът.

http://eim.hit.bg/10stotinki.jpg

На пръв поглед нелогичен и нерантабилен, зад новия бизнес на мафията може да стои пъклен план. Организирана мрежа от кондуктори, които връщат фалшиви стотинки на невнимателни пенсионери, учащи и граждани може да донася хиляди левове печалба за някой от местните босове.

Съществува и втора версия, според която измамниците са зевзеци, които се опитват да се подиграят със системата.

Да се надяваме, че полицията ще направи необходимото разследване, за да залови фалшификаторите...


( Upload Image не работеше нито в IE6, нито в Лисица 2. :-|   )

Изявление на Николай Николов на днешния митинг с предложение как да се излезе от това положение.