Българските учители са на изчезване
Не възразявам, хората си гледат редакционната политика, но пък аз имам правото да публикувам пълният текст тук!И моля, във един форум може да има всякакви мнения, но се надявам да ми възразявате аргументирано, с цифри и факти, както съм се постарал като автор.
Реквием за българския даскал
В края на учебната година с гузни усмивки, родителите и учениците поднасят цветя на уморените преподаватели. Но вместо фалшивия патос на едва прикритото лицемерие, време е те и обществото да излязат лице в лице с истината, че българският даскал е изчезващ вид.
Учителят днес се намира под социалното и морално дъно на обществото. И ако бедността на даскала датира още от времето на Петко Славейков, комуто чорбаджията категорично отказва да плаща, колкото на „говедаря”, то падението на учителската професия като авторитет е извън границите на разума.
Нека все пак да отделим няколко реда за прехвалените и лъжливи увеличения на учителските заплати. Самите преподаватели понякога откровено мамят за размера на възнагражденията си, за да не разберат околните колко нищожни са те. Жестоката истина е, че до физическия минимум на оцеляването (не социалния!), равняващ се на чиста сума от около 500 лв. месечно, достигат малцина педагози с трудов стаж по специалността над 20 години и поне 2-ра образователна степен на квалификация. Останалите и особено младите учители (доколкото ги има) вземат още по-малко и влачат мизерното съществуване на социално слаби.
Но по-страшни от мизерията, влачена от поколения, са униженията на преподавателите в средното образование. Психологическият натиск върху учителя за необходимите оценки и отсъствия от страна на „гениални”, но често пияни и дрогирани родители и деца е повсеместна практика. Телефонният тероризъм, нахлуванията на напористи братовчеди и татковци, заплахите са ежедневие в учебните заведения.
Всъщност нещата отдавна отидоха отвъд голи закани. Невиждан бум на саморазправи, на бити и унизени даскали по цяла България, се развихри в последните години. Да наругаеш нецензурно, да наплюеш, да пуснеш кръв или нокаутираш преподавателя си и да публикуваш клипа от насилието в Интернет е въпрос на авторитет и геройство. Властите действат изненадващо мудно и неадекватно в такива случаи и по правило търсят вината у битите. Христоматиен е прецедентът в Асеновград, където майка от цигански произход с дъска повали в безсъзнание детска учителка. Изненадващо обаче Регионалния инспекторат потърси обяснение от ..... пребитата учителка?! Ако все пак провинилите се бъдат наказани – най-„свирепата” мярка е изключване от училище, не наказателна отговорност.
Наистина обществото има за какво да е недоволно от учителското съсловие. Преобладаващата маса преподаватели не обновяват и обогатяват професионалния си багаж. Бонусите за допълнителна квалификация са мизерни и не стимулират почти никого. Споменатата 2-ра квалификационна степен (ІІ ПКС) се придобива след скъпи и продължителни курсове, а донася на преподавателя-ентусиаст „крупната” добавка от 45 лв. към заплата (моля, приспаднете от тази сума данъци и осигуровки!). В резултат на това мнозинството учители „преживят” пред децата стари знания от преди 20-30 години и естествено не могат да заинтересуват и най-старателния ученик с вехтите си поуки.
Тласкани от недоимък, не са малко и корумпираните педагози. Те определят публична „тарифа” за своите бележки или маскират нерегламентираните добавки към заплатата с процент от продажба на ненужни помагала. Подобни действия обаче нито решават социалните им проблеми, нито издигат авторитета им сред обществеността.
Учителите, вместо будната съвест на нацията по възрожденски образец, деградират в овчедушни служители. Задавал ли си е някой въпроса защо напоследък прецедентите с побои и насилия в училище звучат по-приглушено? Педагозите и днес търпят рекет и „разковаване на фасадата”, но не смеят да се оплачат. Притискани от безскрупулни директори за „авторитета на училището”, пред страха да се окажат на борсата за безработни, те трият храчките от лицето, преглъщат кръвта и ..... примирено мълчат.
Всъщност, не всички. Хиляди хора напуснаха презряната професия, превърнаха се в готвачи, охранители, касиерки, продавачки, масажисти, гледачки, шофьори – повече от 500 лева могат да се изкарат и без страшната учителска деформация на нервите и психиката. Показателен факт е, че напускат най-интелигентните и млади преподаватели, хората, съхранили достойнство и гордост, запазили познания, мобилност и възможности за нова социална реализация.
В резултат на този процес застаряването на съсловието изпревари дори демографските процеси в страната. В-к „Атака” първи изнесе ужасяващата статистика, че „младите” учители до 35 г. са едва 3% от гилдията. Феминизацията на професията, която винаги е била голям проблем, също стигна уродливи размери. Или както сполучливо се шегуват учащите се в стил Алеко Константинов: „мъж” и „учител” са две понятия, осъдени на вечна раздяла.
Учителските синдикати алармират, че след 10 години на системата няма да стигат 40000 учители. Председателят на една от работодателските организации в образованието Самуил Шейнин посочи още по-обезпокояваща цифра – 60000! Дали напусналите учители ще се върнат към професията, за да неглижират ужасяващия кадрови дефицит? Уви, отново неумолимите цифри на статистиката подсказват, че 98% от кадрите, прекарали повече от година извън сферата на образованието никога не се връщат там.
А обществото не реагира. Твърде леко то прие факта, че най-добрите учители не работят в училищата. Защото за успех на матури, кандидатстудентски и всякакви изпити, скъпо платените курсове и частни уроци са задължителни. Само наивниците още разчитат на наученото в клас.
Нещо трябва да се направи след две десетилетия колективна безотговорност на всякакви „тройни” власти. Нещо „широко скроено”, но бързо и ефективно. Иначе неумолимото време ще отмерва последните тактове от реквиема за българския учител.
Comments25
Учителите в България са редници в една армия, която няма спечелена битка в последните 20 години, защото никой там до ден днешен не знае за какво точно воюва! (Преди им го казваха от Москва.)
Не липсваха (нито липсват днес) примери за индивидуален героизъм, но всичко това не можеше да продължава вечно и затова... С това българско образование е свършено, Светев. А другото - онова „широко скроено и ефективно", от което всички имаме нужда - иде, но не толкова бързо, колкото ни се иска на хората като теб и мен.
Това е положението... Трябвало е да стане, за да започнат да ни увират главите.
А че огромна част от учителите (със или без ПКС) не четат нови неща, не се развиват професионално, диктуват от учебника и пеят същата "грамофонна плоча" от десетилетия е печален факт .
Павка, не съм следил най-новите ти теоритични разработки за Новото образование. Но още преди 3 години ти писах, че от камбанарията на чужбина се гледа различно - теоритично има и надежда, и перспектива. Тук в България обаче практически властва разрухата и битката е абсолютно загубена.. Щото в Родината желаещи да работят като даскали и да осъществят реформата скоро няма да има.
Светев,
Няма особена разлика между моето и твоето виждане за нещата. Ти казваш, че всичко е разруха, че битката е изгубена. А аз ти казвам, че битката нямаше как да я спечелите, защото текат световни процеси (за които говори и Чопар) за сбогуване с вехтото разбиране за училище, учители и... всичко останало. На мястото на разрушеното ще градим Новото. Поне не ще се потим с разчистването на терена.
Може и да звуча цинично, но за мен пътят пред българското образование наистина е много по-добър и интересен, отколкото пред италианското. (За другите европейски нации не мога да се изказвам.) Знаеш ли че има цяло идейно течение и автори, първи от които са Лев Толстой и Иван Илич? (Последният е австриец, а не руснак или сърбин, който преди 40 години е призовавал за "обезучилищаване" (не зная как да преведа английското deschooling)? :)
Образование без училище? А може би без учители и ученици? Явно Ян Амос Коменски е бил идиот. Или днешните реформатори не разбират, че без фундамента на нещата се губи техния смисъл.
В такива моменти се чувствам за пореден път безкрайно облекчен, че скъсах със системата (като 98% от напусналите). Може да си пиша помагала и да давам частни уроци (бизнесът върви повече от добре при това училищно ниво!), но който ме види пак в държавно или частно училище давам право да ме "самоубие" със служебния пищов!
Произведенията на Шекспир, Данте, Софокъл и Омир не претендират да доминират живота на детето ми цели 12 години, Светев.
Очевидно до момента не сме имали ресурс за добре обмислена реформа. Но аз вярвам, че съвсем скоро ще го имаме този ресурс. (Този дебат тук е също част от подготовката ни, не мислиш ли?) И този наш растеж се нарича еволюция.
Зная добре, че който пренебрегне основата е обречен на неуспех. Ти бъди така добър и ми го припомняш постоянно и да отстояваш позицията си в обичайния си стил. Разбрахме ли се?
Май нещо не разбрах, Мария.
Какво искаш да кажеш с думите
?- домашно образование
- KIPP
- Freynet
-Non-charter schools
-частните монтесори градинки в софия (само тях съм виждала, може и другаде да е така)
-занималя "Усмивки" в Търговище
Общото между горните е, че са доста напред в сравнение с едрите публични системи в индивидуализирането за образователните занимания. Затова кризата я понасят по-леко. И те не са решили устойчиво въпроса за съдържанието, но поне с методите, организацията и принципите се приближават към удовлетворяване на крещящата нужда на съвременното учене - да гради връзки между страстта на учителя към неговата си дисциплина и разнородните таланти и любопитството на децата. В конкретния клас. Конкретните деца. Не средно статистическите единици, които ги има само на хартия.
Сега разбрах, Мария. :)
Значи, в нетрадиционните училищни формати (домашно образование, KIPP, Freynet, Non-charter schools, частните монтесори градинки в софия, занималя "Усмивки" в Търговище), които са най-близо до античните формати, кризата не се усеща. И неслучайно те не са общи, платени от държавата и задължителни за всички деца.
Това означава ли, че Новото образование ще бъде частно, незадължително и необщо.
Не, Чопар. Не означава това.
Новото ще бъде общо, но не платено задължително от държавата, ами платено например от обслужваната местна общност, община или кметство. Ще има избор: кеф ти така, кеф ти иначе. Ще решава обслужваната местна общност.
За задължителното въпросът е по-деликатен. При всички положения, ако е задължително, то ще гарантира, че не вреди на децата, което е много сложна работа, знаеш. Моята лична позиция е, че задължителните работи предизвикват неизбежна ответна отхвърляща реакция. Затова в "Новото образование" родителите ще са убедени, че ходенето на училище е добре за техните деца. А ако не са убедени, ще са свободни да избират. Някои от тях верояно ще изберат домашното образование.
Вълшебната думичка в "Новото образование" е свобода, която е плътно придружена от отговорност.
Относно задължителността. Донякъде споделям мнението ти. Косвено познавам дете - вече 18 годишно, което е обучавано чрез домашно обучение - има интелект надвишаващ много от неговите съученици. Но, определено това момче няма да се справи с живота - тук в БГ и ще бъде аутсайдер. Личи му от километри, че е различен и специфичен, бил е лишен от общуване с по.големи групи от хора и всички възможни /добри или лоши/ социални контакти, които изграждат един човек. А иначе при малките ученици и сега без Новото образование, родителите смятат, че ходенето на училище е добре за техните деца. Само, че Светев е прав - ти си се откъснал от кочината. Не виждам какво добро образование чрез домашно образование могат да дадат орките останали в БГ. Чалгаризирана и мизерна нация от индивиди, които поне 2/3 са осакатени духовно.
Относно третият елемнт в коментара ти. То е най-трудно постижимото и до голяма степен е утопия. Любопитно ми е как ще вмениш отговорност, как ще я контролираш /не ми отговаряй, че това не кореспондира със свободата/, как ще я измериш и къде ще сложиш границите на свободата /всяка свобода има такива граници/
Това с "няма да го бъде" не го чувам за първи път, Чопар. Да не кажа, че откакто за първи път направих някаква хипотеза за радикална промяна в образованието, само това слушам. Бъди така добър и ми позволи да продължа пътя си ведър и убеден в успеха на начинанието си.
Аз така и не мога да спра сега... и предпочитам хората да ме мислят за палячо, отколкото за поредния скептик. (Освен това не вярвам да желаеш да превърнеш и мен в един от многото скептици.)
Без да искаш ти ми даваш едно потвърждение и повод за допълнителен оптимизъм
. Казваш, че 2/3 от нашенците са осакатени духовно (откъде е тази твоя статистика аз не зная, но да приемем, че си прав). Та това означава, че не всички са неспасяеми! Ето, аз ще събера останалата 1/3. Ще събера вас(!) и с вас ще построя Новото. (Сега ще пресиля идеята си, за да бъда пределно ясен) Другите, бидейки "малоумници", ще се адаптират безропотно, както са го правили винаги.
За домашното образование: Няма никакъв спор, че то е... нож с две остриета, но все пак е някакъв възможен избор. "Краен" бих казал.
Относно третия елемент свободата и отговорността. (... Отново: думичката утопия съм я слушал много. Толкова много, че вече просто си я пускам покрай ушите.) Темата е много обширна, но ще се опитам само с две думи да ти предам иидеята си (която е истинска жива реалност, в която живеят различни учещи общности по света!). Отговорността вирее там, където човек може да идентифицира лесно резултатите от собствения си избор. Значи или ще става въпрос за една достатъчно ограничена "територия", или за една особена индивидуална чувствителност и умения, с които индивидът да вижда ясно резултатите от СОБСТВЕНИТЕ си (без)действия/решения, или и двете (най-добре и двете!). И понеже хората колкото и да са откачени, не са пълни идиоти или мазохисти, след време разбират:
Това е най-общо и за това работя. Забележи, че в тази дискусия тук ги има и трите тези неща, т.е. че този процес вече тече
Аз не те контролирам, ти и аз сме безусловно свободни тук, но и аз и ти в момента ставаме мъъъъъъъъъъничко по-отговорни... И... така. 
По схемата на обучителите (пусната от Нина)
Един позакъснял коментар от моя колега и приятел, известния поет и учения в "Института по литература" Пламен Антов. Нямам право да не уважа желанието му!
"По-скоро съм съгласен с твоята статия, Светев, отколкото с Павел. Такива червендалести бодряци са безспорно нужни на прогреса; но аз не съм от тях. И не българските реалности ме правят скептичен, а тъкмо световните, към които Павел в общи линии зове.
Въпросът не е толкова в заплатите или в заплашваните и бити учители; големият проблем е рухването на статута на образованието като хуманитарна ценност, т.е. като нещо, което възпитава в морални стойности, а не просто дава определени технически умения, нужни на определена фирма-спонсор (ако правилно съм схванал една от тезите на г-н Павел Л.). Та там ми е болката. И точно там, мисля, е коренът на всички останали "нашенски" проблеми - битите даскали, масовата дебилизация на ученици и родители и т.н.Пламен Антов
(Написах имейла си по такъв начин, че ако можеш технически да го качиш - от мое име - към апендикса на статията, да го направиш. Аз не зная как; а и по принцип мн рядко чета дискусии оттози род)
Ето, образование, което възпитава "морални стойности", на мен ми е крайно несимпатично, защото презумпцията пак е, че трябва да формираме децата в някакъв перфектен калъп, с който вече разполагаме. (В кой точно морален калъп да настаним децата си, ще ми подскажете ли? Ние никога не сме разполагали и никога не ще разполагаме с перфектния уневерсален калъп! Не знам дали си давате сметка.)
А новите световни тенденции, за които говоря аз, поставят на преден план уважението към ближния в училище (на всички, големи или малки, към всеки друг там!) и гласуват доверие на детето, и изискват от него решения и действия. В процеса на взимане на решения и на последващото действие, и в резултатите от всичко това (позитивни или негативни няма значение!), детето расте и разбира колко е важно да уважава свободата на другите, да цени и предпочита истината пред лъжата, да не унищожава природата и по-слабия. И тези морални стойности нямат изкореняване, защото не са предадени в час или продукт на наказания, ами са научени от живия живот в училище. Детето расте пълноценно във ведра работна атмосвера. За такова училище работя аз и колегите от "Новото образование". Тук за фирми-спонсори изобщо не става въпрос! Ама изобщо!