Мой превод на "What is the money" на Бернард Летаер - www.lietaer.com 

 Истинската същност на парите

Повечето хора мислят за парите като за „неща”, защото това е начинът, по който те (парите) обкновено изглеждат - под формата на хартия, монети, чекове, кредитни или дебитни карти и т.н. Обаче ако се случеше така, че след корабокрушение да попаднем на някой необитаем остров, щяхме да открием скоро, че джобното ножче продължава да е полезно като режещ инструмент, докато парите, с които разполагаме под каквато и да е форма, в брой или чекове, са станали абсолютно ненужни. Естествено би останала хартията, но тя не би се наричала повече „пари”. За да съществува едно „нещо”, изпълняващо функцията на пари, то трябва да разполага с една общност, която да е съгласна, че точно това - тази вещ, а не нещо друго, има дадена стойност в търговските операции.

Парите могат да бъдат дефинирани като онова "нещо", за което между членовете на една общност има съгласие, споразумение, договор да го използват като инструмент за улесняване на размяната на стоки и услуги помежду им. Както всяко споразумение, парите се нареждат до другите социални творения, като брачния договор или договора за наем. Тези творения са реални, макар да съществуват само в умовете на хората.

Паричният договор може да бъде приет и подписан формално или неформално, по желание или насила, съзнателно или несъзнателно. Очевидно е, че повечето от нас не са давали съзнателно одобрението си да използват американския долар, еврото или японските йени, и още по-малко са се напъвали да разберат каква е тяхната истинска същност. Ние просто ги използваме, сключвайки несъзнателен договор с банкова си система.

Всяко парично споразумение-договор е валидно единствено в границите на една общност. Някои парични договори са валидни само в съвсем тесен кръг, пример са чиповете в играта на карти или рулетка сред приятели; такива са били за кратко цигарите - разменна монета сред войниците на фронта през II световна война; други са валидни в значително по-големи общности - като гражданите на определена нация. Общността може да бъде и географски разпръсната, пример ползвателите на интернет, или може да включва много обширни части от световната общност – такава е общността на ползващите американският долар в ролята му на основна/референтна интернационална валута.

Ключовата функция, която трансформира един предмет в пари, е ролята му на посредник в размяната на стоки или услуги. Има ред други функции, които днешните пари се опитват да изпълняват, като например мерна, счетоводна единица, инстумент за спекулация или съхраняване на богатство, и т.н., но тези функции могат да се считат за второстепенни, тъй като в историята на човечеството са съществували и съществуват ефективно функциониращи валути, които не изпълняват последните роли. С други думи, магията на парите им е придадена от обстоятелството, че една общност се е съгласила да ги използва като разменно средство. От това следва, че де факто парите и паричните ни системи не са реалности като въздуха и водата, ами са избор, кавито са гражданските или бизнес договорите. Терминът „пари” се използва в тази статия като общ, генерален и многофункционален термин.

Един специален тип пари се нарича „валута”. Има 2 генерални подкатегории валути: национални валути и допълнителни валути. Ние сме свикнали да считаме за „реални” пари само своите национални валути. Независимо от това националните валути са проектирани за покриването само на някои специфични нужди, докато не са в състояние да задоволят други важни нужди, като едновременното стимулиране на търговията и сътрудничеството, или опазването или възстановяването на естественото равновесие в околната среда. Някои други вече действащи валути са проектирани и реализирани така, че да задоволят тези нужди. Те оперират най-добре, когато се ползват паралелно с националните валути.

Защо е толкова важно да разберем, че парите не са "нещо", ами са споразумение

Когато се отнасяме към парите като към „неща”, това ги превръща автоматически в даденост, която не сме в състояние да променяме. Третираме парите като че ли са дадени от Бога, като дъждa или броя на планетите в слънчевата система. Ала парите съвсем не са даденост. Работата е там, че ако не ти харесва качеството на дъжда, не можеш да направиш нещо, че да го подобриш кой знае колко. Обаче ако не ти харесва паричната система, ти можеш да направиш нещо за подобряването й. Когато си дадем ясна сметка, че парите са продукт на известен брой разбирания и процедури, ние можем да започнем да анализираме условията в основата им, за да видим дали те наистина помагат в реализацията на колективните ни желания и цели, или не. Валутите могат да бъдат преосмисляни и препроектирани, така че да отговарят по-добре на нуждите ни.

_______________________

Още по темата в този миналогодишен мой постинг.

Мой превод на "What is the money" на Бернард Летаер - www.lietaer.com 

 Истинската същност на парите

Повечето хора мислят за парите като за „неща”, защото това е начинът, по който те (парите) обкновено изглеждат - под формата на хартия, монети, чекове, кредитни или дебитни карти и т.н. Обаче ако се случеше така, че след корабокрушение да попаднем на някой необитаем остров, щяхме да открием скоро, че джобното ножче продължава да е полезно като режещ инструмент, докато парите, с които разполагаме под каквато и да е форма, в брой или чекове, са станали абсолютно ненужни. Естествено би останала хартията, но тя не би се наричала повече „пари”. За да съществува едно „нещо”, изпълняващо функцията на пари, то трябва да разполага с една общност, която да е съгласна, че точно това - тази вещ, а не нещо друго, има дадена стойност в търговските операции.

Парите могат да бъдат дефинирани като онова "нещо", за което между членовете на една общност има съгласие, споразумение, договор да го използват като инструмент за улесняване на размяната на стоки и услуги помежду им. Както всяко споразумение, парите се нареждат до другите социални творения, като брачния договор или договора за наем. Тези творения са реални, макар да съществуват само в умовете на хората.

Паричният договор може да бъде приет и подписан формално или неформално, по желание или насила, съзнателно или несъзнателно. Очевидно е, че повечето от нас не са давали съзнателно одобрението си да използват американския долар, еврото или японските йени, и още по-малко са се напъвали да разберат каква е тяхната истинска същност. Ние просто ги използваме, сключвайки несъзнателен договор с банкова си система.

Всяко парично споразумение-договор е валидно единствено в границите на една общност. Някои парични договори са валидни само в съвсем тесен кръг, пример са чиповете в играта на карти или рулетка сред приятели; такива са били за кратко цигарите - разменна монета сред войниците на фронта през II световна война; други са валидни в значително по-големи общности - като гражданите на определена нация. Общността може да бъде и географски разпръсната, пример ползвателите на интернет, или може да включва много обширни части от световната общност – такава е общността на ползващите американският долар в ролята му на основна/референтна интернационална валута.

Ключовата функция, която трансформира един предмет в пари, е ролята му на посредник в размяната на стоки или услуги. Има ред други функции, които днешните пари се опитват да изпълняват, като например мерна, счетоводна единица, инстумент за спекулация или съхраняване на богатство, и т.н., но тези функции могат да се считат за второстепенни, тъй като в историята на човечеството са съществували и съществуват ефективно функциониращи валути, които не изпълняват последните роли. С други думи, магията на парите им е придадена от обстоятелството, че една общност се е съгласила да ги използва като разменно средство. От това следва, че де факто парите и паричните ни системи не са реалности като въздуха и водата, ами са избор, кавито са гражданските или бизнес договорите. Терминът „пари” се използва в тази статия като общ, генерален и многофункционален термин.

Един специален тип пари се нарича „валута”. Има 2 генерални подкатегории валути: национални валути и допълнителни валути. Ние сме свикнали да считаме за „реални” пари само своите национални валути. Независимо от това националните валути са проектирани за покриването само на някои специфични нужди, докато не са в състояние да задоволят други важни нужди, като едновременното стимулиране на търговията и сътрудничеството, или опазването или възстановяването на естественото равновесие в околната среда. Някои други вече действащи валути са проектирани и реализирани така, че да задоволят тези нужди. Те оперират най-добре, когато се ползват паралелно с националните валути.

Защо е толкова важно да разберем, че парите не са "нещо", ами са споразумение

Когато се отнасяме към парите като към „неща”, това ги превръща автоматически в даденост, която не сме в състояние да променяме. Третираме парите като че ли са дадени от Бога, като дъждa или броя на планетите в слънчевата система. Ала парите съвсем не са даденост. Работата е там, че ако не ти харесва качеството на дъжда, не можеш да направиш нещо, че да го подобриш кой знае колко. Обаче ако не ти харесва паричната система, ти можеш да направиш нещо за подобряването й. Когато си дадем ясна сметка, че парите са продукт на известен брой разбирания и процедури, ние можем да започнем да анализираме условията в основата им, за да видим дали те наистина помагат в реализацията на колективните ни желания и цели, или не. Валутите могат да бъдат преосмисляни и препроектирани, така че да отговарят по-добре на нуждите ни.

_______________________

Още по темата в този миналогодишен мой постинг.

Мой превод на "What is the money" на Бернард Летаер - www.lietaer.com 

 Истинската същност на парите

Повечето хора мислят за парите като за „неща”, защото това е начинът, по който те (парите) обкновено изглеждат - под формата на хартия, монети, чекове, кредитни или дебитни карти и т.н. Обаче ако се случеше така, че след корабокрушение да попаднем на някой необитаем остров, щяхме да открием скоро, че джобното ножче продължава да е полезно като режещ инструмент, докато парите, с които разполагаме под каквато и да е форма, в брой или чекове, са станали абсолютно ненужни. Естествено би останала хартията, но тя не би се наричала повече „пари”. За да съществува едно „нещо”, изпълняващо функцията на пари, то трябва да разполага с една общност, която да е съгласна, че точно това - тази вещ, а не нещо друго, има дадена стойност в търговските операции.

Парите могат да бъдат дефинирани като онова "нещо", за което между членовете на една общност има съгласие, споразумение, договор да го използват като инструмент за улесняване на размяната на стоки и услуги помежду им. Както всяко споразумение, парите се нареждат до другите социални творения, като брачния договор или договора за наем. Тези творения са реални, макар да съществуват само в умовете на хората.

Паричният договор може да бъде приет и подписан формално или неформално, по желание или насила, съзнателно или несъзнателно. Очевидно е, че повечето от нас не са давали съзнателно одобрението си да използват американския долар, еврото или японските йени, и още по-малко са се напъвали да разберат каква е тяхната истинска същност. Ние просто ги използваме, сключвайки несъзнателен договор с банкова си система.

Всяко парично споразумение-договор е валидно единствено в границите на една общност. Някои парични договори са валидни само в съвсем тесен кръг, пример са чиповете в играта на карти или рулетка сред приятели; такива са били за кратко цигарите - разменна монета сред войниците на фронта през II световна война; други са валидни в значително по-големи общности - като гражданите на определена нация. Общността може да бъде и географски разпръсната, пример ползвателите на интернет, или може да включва много обширни части от световната общност – такава е общността на ползващите американският долар в ролята му на основна/референтна интернационална валута.

Ключовата функция, която трансформира един предмет в пари, е ролята му на посредник в размяната на стоки или услуги. Има ред други функции, които днешните пари се опитват да изпълняват, като например мерна, счетоводна единица, инстумент за спекулация или съхраняване на богатство, и т.н., но тези функции могат да се считат за второстепенни, тъй като в историята на човечеството са съществували и съществуват ефективно функциониращи валути, които не изпълняват последните роли. С други думи, магията на парите им е придадена от обстоятелството, че една общност се е съгласила да ги използва като разменно средство. От това следва, че де факто парите и паричните ни системи не са реалности като въздуха и водата, ами са избор, кавито са гражданските или бизнес договорите. Терминът „пари” се използва в тази статия като общ, генерален и многофункционален термин.

Един специален тип пари се нарича „валута”. Има 2 генерални подкатегории валути: национални валути и допълнителни валути. Ние сме свикнали да считаме за „реални” пари само своите национални валути. Независимо от това националните валути са проектирани за покриването само на някои специфични нужди, докато не са в състояние да задоволят други важни нужди, като едновременното стимулиране на търговията и сътрудничеството, или опазването или възстановяването на естественото равновесие в околната среда. Някои други вече действащи валути са проектирани и реализирани така, че да задоволят тези нужди. Те оперират най-добре, когато се ползват паралелно с националните валути.

Защо е толкова важно да разберем, че парите не са "нещо", ами са споразумение

Когато се отнасяме към парите като към „неща”, това ги превръща автоматически в даденост, която не сме в състояние да променяме. Третираме парите като че ли са дадени от Бога, като дъждa или броя на планетите в слънчевата система. Ала парите съвсем не са даденост. Работата е там, че ако не ти харесва качеството на дъжда, не можеш да направиш нещо, че да го подобриш кой знае колко. Обаче ако не ти харесва паричната система, ти можеш да направиш нещо за подобряването й. Когато си дадем ясна сметка, че парите са продукт на известен брой разбирания и процедури, ние можем да започнем да анализираме условията в основата им, за да видим дали те наистина помагат в реализацията на колективните ни желания и цели, или не. Валутите могат да бъдат преосмисляни и препроектирани, така че да отговарят по-добре на нуждите ни.

_______________________

Още по темата в този миналогодишен мой постинг.

Този материал не е заложен на слухове или на споделеното от препатили наивници. Няма да коментираме дори стотиците хора, които недоволстват  от лъжите на уж свръхкоректни сайтове за спортни залагания по Интернет. Тук говорим за максимално почтена фирма по "залози онлайн"  с привидна прецизност, добър екип и ясни ангажименти.

Но при цялата "почтеност" на виртуалното ТОТО неприятните прецеденти от реалността непрекъснато сочат определена тенденция. И затова говорят красноречиво следните примери от собствен опит:

1. Залагаш добра сума на сериозен коефициент  и печелиш. След час получаваш съобщение, че неочаквано защо печалбата ти е доста намалена. Била станала "техническа грешка", тоест коефициентът е "преизчислен" с няколко десети по-надолу. Писмото завършва с формално извинение, с него преглътваш и свиване на сметката с няколко десетки лева. Да протестираш няма смисъл, всичко това влиза в "Общи правила" на сайта.

2. За редовна игра (хазартът е доказано заразителен!) ти предоставят бонус. Той е придружен с любезно писмо на благодарност и анекс, че за ползването на бонуса не се изискват "никакви" условия. Слез 3-4 сполучливи залагания на ниска ставка обаче с ужас установяваш, че бонусът, добре увеличен, си остава все така в графата за сума, от която не можеш да теглиш. По съвет на добри другарчета го залагаш на коефициент над 1.50, за да го направиш "изтеглим баланс". Но такова условие при приемането на бонуса коварно не е споменато!

3. Все някога стигаш до "безумните" залагания с коефициент 100 и повече! Но да не си мислите, че ако сложиш десетина лева, после ще ви преведат полагащата се по коефициент хилядарка? О, свещена простота! Лудият възторг от спечелен залог с коефициент 130 бързоо загасва. Най-напред по погрешка бил пратен в графата "губещи". После двубоят не бил завършил. Накрая все пак завършил, ама резултата не бил точно такъв, какъвто го пишело в сайта. Причини много, спортът екзотичен, съзтезанието далеко, а справедливостта - непостижима. Пий една студена вода и залагай отново!

Всъщност въпросните сайтове за залози бързат йезуитски да предупредят: "Залагането е забавление и не трябва да се разглежда като начин за изкарване на пари". Но всъщност за пореден път не са докрай честни. Пари на тяхната виртуална територия се печелят, превъртат, "перат". Но не от обикновените хора, а от "големите играчи" с нагласените мачове на всякакво ниво."Черното тото"  е доказан феномен и в него дребните участници играят ролята на необходим и обречено губещ пълнеж.

Осъзнаваш неизбежната истина и след няколко инфарктни седмици вземаш собственото си решение. Казваш  "Край!" и толкова. Изтегляш до дупка парите от сметката и дори ти ги превеждат в посочения срок. Сумата стига да покриеш вложените средства и да остане малко - колкото за дребна почерпка, но вече не със студена вода.

Иначе спортните залози онлайн са навсякъде в компютърния свят, дръзко и нахално се саморекламират по всякакви спортни и новинарски страници. Те са с нас по всяко време на денонощието, 365 дни в годината. Някъде там в "зоната на здрача"  се мержелее голямата печалба. И клиенти-мерклии да я докопат винаги ще се намерят. Всеки има право право на свободен избор, нали?

Този материал не е заложен на слухове или на споделеното от препатили наивници. Няма да коментираме дори стотиците хора, които недоволстват  от лъжите на уж свръхкоректни сайтове за спортни залагания по Интернет. Тук говорим за максимално почтена фирма по "залози онлайн"  с привидна прецизност, добър екип и ясни ангажименти.

Но при цялата "почтеност" на виртуалното ТОТО неприятните прецеденти от реалността непрекъснато сочат определена тенденция. И затова говорят красноречиво следните примери от собствен опит:

1. Залагаш добра сума на сериозен коефициент  и печелиш. След час получаваш съобщение, че неочаквано защо печалбата ти е доста намалена. Била станала "техническа грешка", тоест коефициентът е "преизчислен" с няколко десети по-надолу. Писмото завършва с формално извинение, с него преглътваш и свиване на сметката с няколко десетки лева. Да протестираш няма смисъл, всичко това влиза в "Общи правила" на сайта.

2. За редовна игра (хазартът е доказано заразителен!) ти предоставят бонус. Той е придружен с любезно писмо на благодарност и анекс, че за ползването на бонуса не се изискват "никакви" условия. Слез 3-4 сполучливи залагания на ниска ставка обаче с ужас установяваш, че бонусът, добре увеличен, си остава все така в графата за сума, от която не можеш да теглиш. По съвет на добри другарчета го залагаш на коефициент над 1.50, за да го направиш "изтеглим баланс". Но такова условие при приемането на бонуса коварно не е споменато!

3. Все някога стигаш до "безумните" залагания с коефициент 100 и повече! Но да не си мислите, че ако сложиш десетина лева, после ще ви преведат полагащата се по коефициент хилядарка? О, свещена простота! Лудият възторг от спечелен залог с коефициент 130 бързоо загасва. Най-напред по погрешка бил пратен в графата "губещи". После двубоят не бил завършил. Накрая все пак завършил, ама резултата не бил точно такъв, какъвто го пишело в сайта. Причини много, спортът екзотичен, съзтезанието далеко, а справедливостта - непостижима. Пий една студена вода и залагай отново!

Всъщност въпросните сайтове за залози бързат йезуитски да предупредят: "Залагането е забавление и не трябва да се разглежда като начин за изкарване на пари". Но всъщност за пореден път не са докрай честни. Пари на тяхната виртуална територия се печелят, превъртат, "перат". Но не от обикновените хора, а от "големите играчи" с нагласените мачове на всякакво ниво."Черното тото"  е доказан феномен и в него дребните участници играят ролята на необходим и обречено губещ пълнеж.

Осъзнаваш неизбежната истина и след няколко инфарктни седмици вземаш собственото си решение. Казваш  "Край!" и толкова. Изтегляш до дупка парите от сметката и дори ти ги превеждат в посочения срок. Сумата стига да покриеш вложените средства и да остане малко - колкото за дребна почерпка, но вече не със студена вода.

Иначе спортните залози онлайн са навсякъде в компютърния свят, дръзко и нахално се саморекламират по всякакви спортни и новинарски страници. Те са с нас по всяко време на денонощието, 365 дни в годината. Някъде там в "зоната на здрача"  се мержелее голямата печалба. И клиенти-мерклии да я докопат винаги ще се намерят. Всеки има право право на свободен избор, нали?

Всичко се развивало така, сякаш я е карало да не отиде на мача....

Вали, тя почти се отказва, но все пак отива и си купува последният непродаден билет...
"Не съм очаквала, че нещата може да се обърнат по такъв начин, въпреки, че имах някакво странно вътрешно усещане..." - споделя Гергана

Преди осем години това момиче решава да отиде на футболен мач за втори път в
живота си. Сякаш всичко около нея е против това решение, но тя е сериозна и твърдо опитва до последно да намери билет. Най-накрая се добира до последният непродаден билет и успява да влезе... После се случва този зловещ  инцидент, променил нейният и на нейните близки  живот завинаги. Самоделна бомбичка хвърлена от запалянко се взривява в главата и...

Тук може да видите цялото видео

За съжаление човешката история е пълна с подобни случаи, когато хората дават най-доброто от себе си, а сякаш съдбата им е обърнала гръб.

Разказа на Гергана, обаче дава друго обяснение. Понякога се случва така, че ние си поставяме добри цели, правим разумен план за тяхното постигане, решени сме да не се отказваме въпреки трудностите, следваме с постоянство набелязаните стъпки, но въпреки всичко сякаш силата на цялата вселена е обърната срещу нас и ние не можем да преодолеем съпротивата и.

Това е един много важен момент от нашият път към успеха.Това е момента, в който слабите се отказват, а победителите - променят плана си.

Но има и един много важен въпрос. Най-важният!!!

Как да разберем дали трудностите, които се изправят пред нас са просто върхове, които трябва да изкачим или знак от Съдбата, че трябва да променим посоката ?

За  да сме сигурни, че сме направили правилното нещо и Съдбата ще е на наша страна - необходимо е

Да се научим да разпознаваме посланията на нашият вътрешен водач - Интуицията.

Всеки може да го направи с едно решение, тук и сега !!!