Работя във финансова кантора, която до неотдавна беше един от стълбовете на американския финансов свят, а сега - улавяща се за всяка сламка в надеждата да се задържи на повърхността. Още преди година в кантората вече нямаше свободни места, а сега работим само 30% от хората. Ежемесечните съкращения са като по разписание, и вече всички чакат покорно своя ред, надявайки се да отложат поне за малко неминуемото. И да намерят някакси отговор на въпроса с какво ще изхранват семействата си.
Какво се случи? Защо всичко наоколо "се разсипа"?
Обясняват ни, че всички сме работили и живели с "виртуални" пари. Но работехме реално и давахме възможност на други да работят и хранят семействата си. Какво се измени?
Материалният свят не се е изменил - но офисите са пусти, самолетите не лятят, в курортите никой не почива - а хората се присъединяват към опашките за помощи.
Защо всички ние изведнъж, цялата планета попаднахме в такъв сюрреалистичен свят? Защо системата, която ни се струваше добре отработена, където всеки получаваше от всеки, вече не работи? Световният икономически организъм се разпадна на части.
Дори и да се валяме в система от пари, системата няма да заработи - банките и бизнеса вече си нямат доверие. Бизнесът не получава кредити от банките, и не доверява своите пари на банките - и всичко се закрива. Т.е. изначално системата е работила не на основата на парите, а на доверието (на перспективата за приход, за развитие).
А ако няма изобщо пари: аз работя по съвест (без да получавам пари), вземам от магазина нужните ми продукти (без да плащам пари), които магазина получава от доставщик (без пари), които аз съм произвела (без да получа за това пари). Ще сработи ли такава система? Защо не? Всички работят според съвестта си и получават необходимото. Земен рай.
Но как бихме опитали дори да работим "по съвест", като всички наоколо искат да ме използват, и няма никаква гаранция, че нещо от това което ми е нужно ще го получа в замяна?
Т.е. възможност за нормално съществуване на такава система има само при условие, че абсолютно всички участници в процеса доброволно се съгласят да работят даром, полагайки максимум за съществуването на обществото и получавайки необходимия минимум - като всяка жива система, създадена в природата, където частите от цялото живеят заради живота на целия организъм. И изглежда, че с по-нататъшното развитие на кризата, това ще бъде очевиден и единствен изход.
Остава открит въпросът: как именно ние, всички отведнъж и едновременно да обуздаем егоизма си и да заживеем, като си помагаме един на друг и се грижим един за друг, вместо да се експлоатираме?
В какво се състои причината, поради която хората се качват на главата на другите за да измъкнат от тях повече пари? В какво се състои важността на количеството нули след цифрата, която лежи в банковата ни сметка? Каква е разликата между безкрайна голяма сума и пълното отсъствие на пари?
Голямата сума пари дава на човек единствено увереност в това, в че той и неговото семейство винаги ще имат това, което им е необходимо, че децата ще получат образование, а той обезпечена старост и по-добра медецинска помощ в случай на нужда.
Ако съществуваше възможност да се даде на хората увереност в това, че обществото ще ги обезпечи с необходимото - колко пари тогава ще са нужни на всеки? По принцип николко, защото както е известно, всичко което е повече от нужното е във вреда за човека.
Разбира се "необходимото количество" е субективна величина. На един са му нужни още един чифт чорапи, на друг трети Мерцедес. Но ако човечеството е поставено пред единствения възможен способ за съществуване - миниму потребление, то всеки ще прави разчет на най-необходимото му, което ще му подсигурява възможност да принася максимална полза за обществото. Къде е тази вълшебна сила, която би могла да превключи нашата същност от "потребление" на "отдаване", от "използване на всички за себе си" на "грижа за другите"?
Вътре в нас я няма. Надеждата е само в тази сила, която ни е създала, която е създала целият този свят, всяко растение и живо същество, с огромна мъдрост - и която тласка човека в неговото развитие на непостижима още от нас самите качествена нова степен. На нас ни е нужна светлина в нашата тъмнина. Светлина, която да ни поправи и да ни изведе в нов свят, с нови отношения.
Превод от
http://www.laitman.ru/
. Така че - пак, БЛАГОДАРЯ!
Попадна ми една интересна статия и реших да я кача тук. Въпреки, че в нея има заложени неща, с които аз лично не съм изцяло съгласен, мисля, че тя добре откликва на тези, които подхождат към любовта и брака, като към финансова сделка.
Comments