Хоп едно скокче и усещането, че се намираме на брега изведнъж се сменя със стряскащото чувство, че сме насред откритото море и само над нас небето се измерва по необятност на просторите в които ние се намираме, скъпи приятели!
Да се захващаме за работа през Новата година. Имам усещането, че тази осмица от 2008 е наклонена и пред Нас се е разгърнала Безпределността.
От къде накъде?
Тук правя първи опит да търся измеренията на нашата работа. В серия от постинги ще пиша за елементи на нашата образователна система Не съм уверен, че ще излезе най-подредената схема, но в ескиза на работата се усещат мазките на ритмична, стройна, дисциплинирана сърдечна енергия, тази енергия винаги е покорявала, политала и над смелите мечти от живота. Така ги е превърнала в жизнеутвърждаващи "мечти"!
Най-напред е необходимо да изредим и дори да направим знаниева карта с легенда за/на елементите в системата на средното общообразователно пространство (сфера).
1.Национален (базов) учебен план в България
Защо съществуват учебните планове на различни равнища в образованието?
Прилагането на Национални учебни планове (НУП) в различните страни е продиктувано от конкретните начини на управление на образованието. В страни със силно централизирана образователна система съществува държавен учебен план за всеки вид образование и е задължителен за всички училища. До 1989г. същността на учебния план в нашата страна бе именно такава... От 2-3 десетилетия САЩ и редица европейски страни, където образователните политики са с определена степен на децентрализация и автономност, предприеха въвеждане на НУП като една от главните промени в образованието. Например в Холандия тази промяна се обосновава от необходимостта за качествен контрол на национално равнище на автономията предоставена на училищата, Отначало подобни промени се възприемаха като начин за ограничаване свободата на учителите и директорите на училищата. Постепенно обаче в употреба влязоха нови ключови понятия като <<образователни стандарти>>, <<национални норми>>, <<задължително оценяване>> ..., които вече имат конкретни практически измерения. Открои се нова обща структура в образованието, основаваща се на държавни образователни изисквания, чиито основни елементи са:
- учебен план (национален и училищен);
- стандарти (за постигане от учениците на определени нива);
- оценяване.
Тези елементи са взаимосвързани и постоянно се развиват благодарение на информацията, която дава оценяването.
1.1.Национален (базов) учебен план в България. В нашата страна от 1999г. в съответствие със Закона за народната просвета започна постепенно разработване и прилагане на държавните образователни изисквания (стандарти). Тези изисквания се отнасят за различни страни на образованието. Сред тях централно място заема държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, което през 1999г. се прие със закон. Това изискване по определен начин се обвързва и с редица други държавни образователни изисквания... НУП включва следните елементи:
а) образователно – възпитателни цели;
б) учебна година, срокове, учебни седмици, дни и часове;
в) почивни дни, празници и ваканции;
г) класове, цикли, етапи и степени на образование;
д) общообразователен минимум, базово образование, задължителна подготовка (ЗП), задължителноизбираема подготовка (ЗИП) и свободноизбираема подготовка (СИП) и разпределение на учебното време по видове подготовка;
е) културно- образователни области, учебни предмети и дейности, разпределение на учебното време з базовата общообразователна подготовка по културно – образователни области и учебни предмети;
ж) обща характеристика на организацията и управлението на образователния процес.
НУП определя времевия параметър за съотношението между трите вида подготовка – ЗП, ЗИП, СИП. Общообразвателният минимум се представя с относителен дял учебно време (брой часове или проценти) по културно – образователни области и учебни предмети, разпределени по класове, цикли, етапи и степени на образование. Аналогично се представя ЗИП и СИП. По този начин Националният (базов) учебен план изпълнява функцията на държавно образователно изискване, въз основа на който всяко училище разработва свой учебен план, съобразен със специфичните характеристики на учениците, училището, региона.
1.1.2.Характеристики на Националния (базов) учебен план
1.1.3.Съдържания на Националния (базов) учебен план
1.1.4.Училищни учебни планове – взаимовръзка с Националния (базов) учебен план, изготвяне и приемане
1.1.5. Curriculum (кърикулум) Учебни планове в Европейския съюз.
Почти всички страни от ЕС през последните 10 -15 години направиха сериозни промени в учебните планове за задължителното образование, информация за които се разпространява периодично от EURYDICE(информационната мрежа на ЕС). Могат да се откроят два основни аспекта.
Първият е свързан с някои общи изисквания към учебния план, а именно:
- да гарантира минимум от общи цели и съдържание, за да има възможност за признаване на образованието и подготовката в страната или в ЕС;
- да включва съответните регионални и местни особености (географски, исторически, социални, културни, икономически, езикови);
-да отчита особеностите на всяко отделно училище (специфичните характеристики на местната общност, в която е училището, органите за управление и т.н.)
- установяване на различни нива на разработването му.
Вторият аспект се отнася за съдържанието на учебния план. В него най-напред се очертава минималното ядро (или „минимален учебен план”) от учебни предмети, което става база и за сравнения. Тук се осигуряват възможностите за придобиване на ключови компетентности от всички ученици. След това се открояват базовите компетентности, чрез включване на определени основни учебни предмети. Училищата конкретизират своите цели и изготвят собствен учебен план върху основата на националните изисквания.
Заключение
Главните въпроси в сферата на управление на учебните планове включва основните характеристики, място и функции на учебния план, както и процесите на неговото разработване, контролиране и оценяване. Тези равнища засягат всички равнища на образователната система.... Учебният план се разглежда, от една страна, като намерение, предписание и обща рамка на национално, регионално или училищно равнище. От друга, той се възприема като система от дейности, определяща какво конкретно да се прави в училище.
Процесите на управление на учебния план се свързват в най- голяма степен с практическата организация, контрол и оценяване на образованието в училищен, регионален, национален и международен контекст. В зависимост от възприетата образователна парадигма се открояват постиженията или върху процеса.
{Тук имам два въпроса към Вас: В България течеше проект финансиран от Световната банка и провален от МОН за реформи в Образованието, на които една от целите бе въвеждането на конструктивизма като образователна парадигма. Има ли в Интернет някаква информация относно достигнатото и проваленото по проекта? У нас имам ксерокопие на писмо от Министър на Образованието в Русия в което се препоръчва в училищата да се въведе като образователна парадигма – хуманно-личностната концепция. Тук въпросът ми е: Коя е образователната парадигма в Р България?}За образователна парадигма ще публикувам друг постинг.
използвана литература: Гюрова Вяра, Иванов Иван, Учебно помагало по Образователен мениджмънт, София - Амстердам, 2004г.
Comments28
Обогатих голямата картинка с някой друг елемент в частта Ресурси. Разгледайте я хубаво.
Не казвате нищо за публикуването в голямата общност?!
Аз пък си мислех да го предложа на някои познати - учители, родители, гарждани/странични наблюдатели за да си кажат и те мнението. Споед мен е важно да тестваме как изглеждат целите и в очите на обикновените граждани.
Много хубаво, Ани.
Виж, Христина (Tinahris) започна вече да работи по корекциите на документа. Разберете се с нея, за да си разделите работата без да се дублирате.
Качвам в секцията Документи тук последната версия на документа Целите версия 3.2 във формат word (форматиран и с добавка на "Преамбюл", и на картинката "Целите в общия контекст"). Слагам препратка към него в карето горе вляво. Ползвайте именно този документ, освен ако Христина не каже друго. Нека координира тя, ОК?
---
С това обявявам официално СТОП на допълването на документа уйки!
Той изигра подобаващо ролята си и спира да бъде актуален.
---
Разбира се, че можете да иззпращате Целите версия 3.2 на ваши доверени хора - "познати учители, родители, гарждани/странични наблюдатели за да си кажат и те мнението" предпремиерно. Събирайте и синтетизирайте тези мнения. Пускайте ги тук.
Само ви моля, пращате го ЕДИНСТВЕНО на хора добронамерени и нямащи навик да се заяждат за дреболии (правописните грешки например)!
Обогатих картинката - вече е цяла интернет страница.
Идете там и поставете мишката върху основните елементи (оформени като листове). Следвайте препратките. :)
Картон за Стратегическо обвързване на
един проект/дейност към „Целите”
Щрак!
Извинявам се че пак задавам глупави въпроси :)
Ани, според мен Павката си представя, че ще правим такава карта на всеки образователтелен проект. Независимо дали е такъв, в който участваме или не. Щото налиидеят е че много хора като работят в една посока се движим напред заедно и по-бързо. Тези карти са нещо като жалончета. Да си следим как и накъде се движи. Като идея не е лошо. Като изпълнение - малко сложно. Но ще му дойде времето. Мисля, че като начало ще почнем дправим таива на новите проекти, които стартирт. А като станем повече хора - можем да погрледнем и "назад". Другата сложност е от какъв вид проекти нататък ще влагаме усилие.
Аз поне така го разбрах.
Ани,
Въпросите ти никога не са били глупави, така че ...
Мария е разбрала точно смисъла - всеки образователен проект попълва тази карта във всичките й части (подчертавам всеки. Не само тези, стартирани или наблюдавани от нас, но ние ще бъдем за пример). Това ще гарантира, че въпросният проект :
Като начало ще попълним една такава карта за проекта...
"Прокламация на Целите на училищното образование в България" Ще помагате ли?
---
Мария,
Не разбирам какво имаш предвид, като казваш "Другата сложност е от какъв вид проекти нататък ще влагаме усилие."
Моята идея е всички проекти да ползват задъжително този инструмент. Която инициатива не го използва, първо, ще продължава да се лута дълго и да бъде критикувана заради липса на яснота, и, второ, понеже не ще има ясни контури, ще събужда съмненията на останалите актьори на образователанта сцена относно целесъобразността си. Ние самите ще сме като зли кучета, когато някой се направи на интересен и пренебрегва попълването на картата (което де факто е пренебрегване и на Целите).
И аз си мечтая такива работи и си ги реализирам, Елинка,
с вашето безценно участие де.
Ако имам сили, ще помагам, знаеш. А и идеи за финансирането имам (нали се сещаш)
А целите ще са ти помощник, ориентир, инструмент за избистряне на идеите. Така мисля аз.
Павка, по-лесен за възприемане ми е вариант Б.
По въпроса ти за видовете проекти ще карам с примери, че най-лесно:
Пример 1 - рано или късно ще се рестартира правенето на нов образователен закон. Това е често срещан пример за "правителствен проект". Източник на средствата за осъществяване на проекта - Държавен бюджет. Засегнати от проекта гражадни - 2-3 млн. Правим или не правим карта за него"?
Пример 2 - читалището в с. Х (750 жители, 98 деца) заедно с родителите на учениците организира лятно училище за умения за общуване в мрежата. Това е класически пример за "общностен образователен проект". Източник на средствата за осъществяване на проекта - местната общност. Засегнати от проекта гражадни - 30-40 души. Правим или не правим карта?
Пример 3 - От септември започва пракическата реализиация на два едри квалиификационни проекта на....(с извинение) МОН. Като проект е хем правителствен хем такъв на ВУ - които си отнасят съществената отговорност за вида и качеството на квалификацията. Източник на средствата за осъществяване на проектите - Структарни фондове на ЕС (общо са около 10 млн. лв). Засегнати от проекта гражадни - 6000 проофесионалисти в образованието. Правим или не карта?
Пример 4 - Шели и Предучилищна си реализират мечтата. Класически пример за социално мрежов проект. Изтоник на финансиране - може да е лични средства, а може и да привлече такива, но най-често финансовия ресурс на социално мрежовите виртуални проекти и скромен до несъществуващ. Засегнати от проекта гражадни - от 20-50 души до 35 000 - зависи от целевата му група и умелото използване на комуникационни канали за стигане до нея. Правим или не правим карта?
Пример 5: Директор Х, въвежда прилична система да самооценка в училище, училищно планиране и истинска стратегия за развитие на училището и работещи правила за екипна работа. Класически пример за училищен проект за развитие на училищната среда. Източник на финансиране - делегирааният бюджет на училщето. Засегнати от проекта гражадни - от 400 до 3000 (зависи иот големината на училището). Правим или не правим карта?
Пример 6: Учител Х (например Куни, Ани Ананиева или Шели) въвежда в работата си в клас с учениците методи, които изискват обратна връзка от учениците и развиват и проверяват социалните им умения. Класически пример за училищен проект за подобряване на учебната среда. Изтоник на финансиране - никакъв, лични средства на педагога инициирал проекта, или средства на родителската общност. Засегнати от проекта граждани - от 25 до 75 зависи от степента на ангажиране на родителите към проекта. Правил или не правим карта?
П. С. Вчера попаднах на много интересна дискусия на тема образование в един блог. Предполагам, че доста от участниците ще проявят интерес към "целите". Готови ли сме вече, за да ги поканя д разгледат? Ако пожелаят да коментират - къде могат да го направят? BGLOG? Но там още не сме го побликували и съответно няма такава тема.
В блога , където видях дискусията?Но не е много редно да се разпореждам в чужд "дом" :)
И последно- сега докато съм в отпуска мога да се включа с някой превод. Остана ли нещо неразпределено?
Отговарям по ред.
Мария,
Правим или не правим карта? Правим във всичките 6 случая. (Правят си ги сами. Евентуално с наша помощ.) Защо? Основанията са две:
I. Превантивен контрол на целесъобразността
(Важи за всички инициативи!)
Никой вече не може да си прави каквото иска в образованието, в смисъл да действа в посока обратна на обнародваните направления и цели. Трябва да се съобразява и толкоз. Ако случайно държи да не се съобразява, трябва да го обяви така, че да го чуят всички - особено много финансиращата общност и родителите на заинтересованите деца. Това става с явен и шумен отказ да попълва картата. Ако е един по-голям проект (не ме карайте да дефинирам сега какво точно означава "по-голям". Въпрос на лична преценка, мисля), един достоен журналист или общественик би могъл да попълни картата сам за сметка и въз основа на информация, получена от неприлежния инициатор.
II. За проектите, консумиращи обществени ресурси (случаите 1, 2, 3, 5)
Мисля, че тук е ясно: обществени ресурси - обществен контрол на консумирането им. За това е нужна ясна информация за очакванията, вложенията и постигнатите резултати.
Останалите проекти, консумиращите само лични (и приятелски) ресурси, просто ще окрият колко много ще им е полезна тази карта.
Въпросът е, че равняването по Целите става именно с попълването на тази карта. Една декларация вече не стига! Повтарям се, но работата по попълването на картата ще е още една критична преоценка, допълнителен диалог и още светлина върху инициативата. Тя ще предизвика и още по-ясно осъзнаване на ситуацията, на желанията и на съвместимостта им.
Да посочим къде точно желаем да стигнем е първото от задължителните условия за достигането. Помнете го това! (Другите условия ще ви ги кажа друг път, за да не утежнявам повече този постинг, ОК?)
----
Ани,
Щом форумът, на който си попаднала, ти се струва добронамерен, за мен е ОК да ги питаш за мнение. Давай им линка спокойно, но направи уговорката, че обнародването тепърва предстои. На PDF му липсват последните 4 страници.
Чуй мнението на хората, но им подскажи, че нашата постановка подлежи на критика и допълнение, но не и на преобръщане с главата надолу. Работихме 2 години по нея!
---
Понеделник да публикуваме Целите в голямата общност, а?
Б вариант ми се струва по-изразителен на пръв поглед и по- компактен и не поставя направленията в градация или поне не го внушава визуално.
Павка, мисля, че целите трябва да се връчат лично на Фандъкова, а не на някой от екипа.
Шели, знаеш ли какво стана с идеята за среща на представители на общност "Образование" с Йорданка Фандъкова? Ако се осъществи, мисля, че тогава ще бъде най- подходящия момент да й бъдат представени и целите.
Уредете среща с Фандъкова, аз ще гледам да съм на линия.
Хей сега ще питам една позната дали не може да помогне. Ако пробваме от различни страни е по-верочтно да успеем, нали така. ... Ама да не ни помислят за кифладжии ...
Няма страшно, Елинка. Ще се доберем все някакси до новото ръководство на министерството.
Има голяма вероятност да ме свържат с Светлана Ломева - зам.-министъра по въпросите на младежта. Веднъж направена връзката, потегляме като ракета носител :) Естествено ще ви държа в течение.
Какво ще кажете да си се видим ние? В един късен следобяд на 12-13, ако не са ме замъкнали вече на морето?
Ако е по южното черноморие - обади се!
Много хубаво, момичета.
Ще ви се обадя от българска земя.
Ани, не съм сигурен, че имам твой телефон. Ако искаш звънни ми или ми прати SMS на българския ми GSM - 0886315730 - в неделя, за да направим връзката. На морето ще съм в Несебър.
До скоро, тогава