Проблематиката с иновациите в образованието се изследва и разработва от реформаторската педагогика и педагогическата иноватика.
Проведените през 60-те години реформи в образованието допринася за натрупването на опит и познание за организирането и управлението на иновационната дейност в образованието.
Анализът на специализираната литература по въпросите за иновациите в образованието показва, че се открояват три стратегии всяка от които има особености, както по отношение на теоретичното конструиране, така и по отношение на практическата реализация.
Анализирайки междувременно и натрупания опит, проф. Бижков откроява три иновационни стратегии в образованието: „политико-административна”, „за изменение на квалификацията на педагогическите кадри” и „към детериториализация и увеличаване на автономията”. Да ги разгледаме по отделно.
1. Политико-административна стратегия
Тя се характеризира с това, че се реализира по пътя на глобалното администриране и разпореждане отгоре, при въвеждане на определени иновации или частични изменения в образованието. Това се постига чрез разработване задължителни за изпълнения учебни планове, литератури, единни критерии за оценяване /Наредба №3/ или т.нар. държавни общообразователни изисквания /ДОИ/. Тази стратегия има следните параметри:
· наличие на нормативно правна уредба;
· наличие на централизирана учебна документация;
· извеждане на преден план на основните понятия на иновациите;
· управленските експерименти и други изследователски проекти се предлагат като главен инструмент за изменение на образователната система.
Прилагането и има и недостатъци:
Централизирането на иновационната дейност е своеобразно социално инжинерство, което крие големи опасности от социални и управленски деформации за които се заплаща с висока цена.
Тази стратегия е бърза и икономична.
В демократичната политико плуралистична среда не може да се постигне национален консенсус поради нежеланието на политическите субекти да преговарят с компромиси. Основно право при образователната реформа е постигането на национален консенсус за бъдещите нововъведения.
Фигурата по-долу представя тази политико-административна стратегия.
единен субект
фундаментални открития
теоретични изследвания
емпирични изследвания
приложни/внедрителски
експерименти
масовизиране
оценка на ефективността
образователна институция
Бюрократично-ентрализирана система, при която промяната се осъществява отгоре на
долу.
При организационното развитие схемата се преобръща:
анализи> проблеми> причини> решения> новости> иновации>алтернативи>
избор на иновации > процес на промяна
Плурализация на организираните занимания с иновации. Промяната се осъществява от долу нагоре от гл. т. на цялата система.
---------------------
През 1991 година се приема Закона за народната просвета /ЗНП/, неговите нововъведения са насочени към децентрализацията на българското образование:
Разширява се автономията на училището;
Директорите са работодатели, като назначават учители;
Училищен учебен план – администриран в 6-те типа
40% от хорариума;
Многовариатност на учебниците;
По закон училището е юридическо лице, но това няма съдържание;
Педагогическият съвет избира начина на подбор на учениците.
От 2005г. се предлага реформа на реформата, която се заключава в преструктурирането на образователната система.
2005 1 + 7 + [3 + 2]
подготвителна група + основно образование + двуетапно средно образование: до Х кл. без възможност за кандидатстване във ВУЗ и завършване в ХІІ клас с външно оценяване / матура/, като с оценката от изпита се участва във ВУЗ.
2000 година Болонската стратегия въвеждане на точкова система: кредитни единици 30 кредита.
-----------------------
2. Стратегия за изменение на квалификацията на педагогическите кадри
Подходи при осъществяване на промяната
Отгоре надолу: позиционно, шокова терапия, силова интервенция, бърз, икономичен, модел на „бедните”.
> МОН
> групово поведение
> индивидуално поведение
> отношение
> знание < незнание и съпротива
Отдолу нагоре: бавен, скъпо струващ, модел на „богатите”(?).
Това, което искаме да направим ние и което е в обратната посока на горното!
> знание и квалификация
> 1 знание
> 2 отношение
>3 индивидуално поведение
>4 групово поведение
>МОН
2,5% раждащите новости (инициатори) за успех на нововъведенията е нужно да се привлекат най-малко 13-15% последователи. Ако няма обучена ¼ от персонала група в иновациите няма да успее единично нововъведение.
3. Стратегия насочена към детериториализация и увеличаване на автономията
Организационните модели са 2: Инженерен - където етапите приближаващи го до технологиите, изследване, развитие, разширяване и масово внедряване, се следват строго; и На социалното взаимодействие.
Интересите и потребностите на потребителите. От анализа на успелите и неуспелите модели е установено, че ако не се вземат предвид очакванията и интересите на потребителите шансовете намаляват.
Проблемно решение. Решаването на даден проблем в същност представлява последователност от различен вид дейности, въвеждането на иновации. Последователността предполага изследването на потребностите от иновации, диагностика на иновациите, разработване на иновации.
Модел на Роналд Хавелок: Изграден е върху разбирането, че „всеки ръководител и сътрудник на една организация има две основни задачи – първо да запазят системата такава каквато е, и второ да изменят тази система така, че да функционира по-добре. По този начин всеки ръководител и сътрудник са едновременно за и против иновациите, което поддържа необходимото напрежение.”
Последователност на шест взаимосвързани етапа:
1. установяване на връзка на иноватори и потребители;
2. диагностика на проблема;
3. анализ за източниците на иновации;
4. избор на решения, варианти за решения;
5. постигане на признание;
6. стабилизиране и самообновяване на иноватора.
***
Нашите усилия са насочени към създаване на браншова организация, която ще следва стратегията "за изменение на квалификацията на педагогическите кадри"
Comments28
Обогатих голямата картинка с някой друг елемент в частта Ресурси. Разгледайте я хубаво.
Не казвате нищо за публикуването в голямата общност?!
Аз пък си мислех да го предложа на някои познати - учители, родители, гарждани/странични наблюдатели за да си кажат и те мнението. Споед мен е важно да тестваме как изглеждат целите и в очите на обикновените граждани.
Много хубаво, Ани.
Виж, Христина (Tinahris) започна вече да работи по корекциите на документа. Разберете се с нея, за да си разделите работата без да се дублирате.
Качвам в секцията Документи тук последната версия на документа Целите версия 3.2 във формат word (форматиран и с добавка на "Преамбюл", и на картинката "Целите в общия контекст"). Слагам препратка към него в карето горе вляво. Ползвайте именно този документ, освен ако Христина не каже друго. Нека координира тя, ОК?
---
С това обявявам официално СТОП на допълването на документа уйки!
Той изигра подобаващо ролята си и спира да бъде актуален.
---
Разбира се, че можете да иззпращате Целите версия 3.2 на ваши доверени хора - "познати учители, родители, гарждани/странични наблюдатели за да си кажат и те мнението" предпремиерно. Събирайте и синтетизирайте тези мнения. Пускайте ги тук.
Само ви моля, пращате го ЕДИНСТВЕНО на хора добронамерени и нямащи навик да се заяждат за дреболии (правописните грешки например)!
Обогатих картинката - вече е цяла интернет страница.
Идете там и поставете мишката върху основните елементи (оформени като листове). Следвайте препратките. :)
Картон за Стратегическо обвързване на
един проект/дейност към „Целите”
Щрак!
Извинявам се че пак задавам глупави въпроси :)
Ани, според мен Павката си представя, че ще правим такава карта на всеки образователтелен проект. Независимо дали е такъв, в който участваме или не. Щото налиидеят е че много хора като работят в една посока се движим напред заедно и по-бързо. Тези карти са нещо като жалончета. Да си следим как и накъде се движи. Като идея не е лошо. Като изпълнение - малко сложно. Но ще му дойде времето. Мисля, че като начало ще почнем дправим таива на новите проекти, които стартирт. А като станем повече хора - можем да погрледнем и "назад". Другата сложност е от какъв вид проекти нататък ще влагаме усилие.
Аз поне така го разбрах.
Ани,
Въпросите ти никога не са били глупави, така че ...
Мария е разбрала точно смисъла - всеки образователен проект попълва тази карта във всичките й части (подчертавам всеки. Не само тези, стартирани или наблюдавани от нас, но ние ще бъдем за пример). Това ще гарантира, че въпросният проект :
Като начало ще попълним една такава карта за проекта...
"Прокламация на Целите на училищното образование в България" Ще помагате ли?
---
Мария,
Не разбирам какво имаш предвид, като казваш "Другата сложност е от какъв вид проекти нататък ще влагаме усилие."
Моята идея е всички проекти да ползват задъжително този инструмент. Която инициатива не го използва, първо, ще продължава да се лута дълго и да бъде критикувана заради липса на яснота, и, второ, понеже не ще има ясни контури, ще събужда съмненията на останалите актьори на образователанта сцена относно целесъобразността си. Ние самите ще сме като зли кучета, когато някой се направи на интересен и пренебрегва попълването на картата (което де факто е пренебрегване и на Целите).
И аз си мечтая такива работи и си ги реализирам, Елинка,
с вашето безценно участие де.
Ако имам сили, ще помагам, знаеш. А и идеи за финансирането имам (нали се сещаш)
А целите ще са ти помощник, ориентир, инструмент за избистряне на идеите. Така мисля аз.
Павка, по-лесен за възприемане ми е вариант Б.
По въпроса ти за видовете проекти ще карам с примери, че най-лесно:
Пример 1 - рано или късно ще се рестартира правенето на нов образователен закон. Това е често срещан пример за "правителствен проект". Източник на средствата за осъществяване на проекта - Държавен бюджет. Засегнати от проекта гражадни - 2-3 млн. Правим или не правим карта за него"?
Пример 2 - читалището в с. Х (750 жители, 98 деца) заедно с родителите на учениците организира лятно училище за умения за общуване в мрежата. Това е класически пример за "общностен образователен проект". Източник на средствата за осъществяване на проекта - местната общност. Засегнати от проекта гражадни - 30-40 души. Правим или не правим карта?
Пример 3 - От септември започва пракическата реализиация на два едри квалиификационни проекта на....(с извинение) МОН. Като проект е хем правителствен хем такъв на ВУ - които си отнасят съществената отговорност за вида и качеството на квалификацията. Източник на средствата за осъществяване на проектите - Структарни фондове на ЕС (общо са около 10 млн. лв). Засегнати от проекта гражадни - 6000 проофесионалисти в образованието. Правим или не карта?
Пример 4 - Шели и Предучилищна си реализират мечтата. Класически пример за социално мрежов проект. Изтоник на финансиране - може да е лични средства, а може и да привлече такива, но най-често финансовия ресурс на социално мрежовите виртуални проекти и скромен до несъществуващ. Засегнати от проекта гражадни - от 20-50 души до 35 000 - зависи от целевата му група и умелото използване на комуникационни канали за стигане до нея. Правим или не правим карта?
Пример 5: Директор Х, въвежда прилична система да самооценка в училище, училищно планиране и истинска стратегия за развитие на училището и работещи правила за екипна работа. Класически пример за училищен проект за развитие на училищната среда. Източник на финансиране - делегирааният бюджет на училщето. Засегнати от проекта гражадни - от 400 до 3000 (зависи иот големината на училището). Правим или не правим карта?
Пример 6: Учител Х (например Куни, Ани Ананиева или Шели) въвежда в работата си в клас с учениците методи, които изискват обратна връзка от учениците и развиват и проверяват социалните им умения. Класически пример за училищен проект за подобряване на учебната среда. Изтоник на финансиране - никакъв, лични средства на педагога инициирал проекта, или средства на родителската общност. Засегнати от проекта граждани - от 25 до 75 зависи от степента на ангажиране на родителите към проекта. Правил или не правим карта?
П. С. Вчера попаднах на много интересна дискусия на тема образование в един блог. Предполагам, че доста от участниците ще проявят интерес към "целите". Готови ли сме вече, за да ги поканя д разгледат? Ако пожелаят да коментират - къде могат да го направят? BGLOG? Но там още не сме го побликували и съответно няма такава тема.
В блога , където видях дискусията?Но не е много редно да се разпореждам в чужд "дом" :)
И последно- сега докато съм в отпуска мога да се включа с някой превод. Остана ли нещо неразпределено?
Отговарям по ред.
Мария,
Правим или не правим карта? Правим във всичките 6 случая. (Правят си ги сами. Евентуално с наша помощ.) Защо? Основанията са две:
I. Превантивен контрол на целесъобразността
(Важи за всички инициативи!)
Никой вече не може да си прави каквото иска в образованието, в смисъл да действа в посока обратна на обнародваните направления и цели. Трябва да се съобразява и толкоз. Ако случайно държи да не се съобразява, трябва да го обяви така, че да го чуят всички - особено много финансиращата общност и родителите на заинтересованите деца. Това става с явен и шумен отказ да попълва картата. Ако е един по-голям проект (не ме карайте да дефинирам сега какво точно означава "по-голям". Въпрос на лична преценка, мисля), един достоен журналист или общественик би могъл да попълни картата сам за сметка и въз основа на информация, получена от неприлежния инициатор.
II. За проектите, консумиращи обществени ресурси (случаите 1, 2, 3, 5)
Мисля, че тук е ясно: обществени ресурси - обществен контрол на консумирането им. За това е нужна ясна информация за очакванията, вложенията и постигнатите резултати.
Останалите проекти, консумиращите само лични (и приятелски) ресурси, просто ще окрият колко много ще им е полезна тази карта.
Въпросът е, че равняването по Целите става именно с попълването на тази карта. Една декларация вече не стига! Повтарям се, но работата по попълването на картата ще е още една критична преоценка, допълнителен диалог и още светлина върху инициативата. Тя ще предизвика и още по-ясно осъзнаване на ситуацията, на желанията и на съвместимостта им.
Да посочим къде точно желаем да стигнем е първото от задължителните условия за достигането. Помнете го това! (Другите условия ще ви ги кажа друг път, за да не утежнявам повече този постинг, ОК?)
----
Ани,
Щом форумът, на който си попаднала, ти се струва добронамерен, за мен е ОК да ги питаш за мнение. Давай им линка спокойно, но направи уговорката, че обнародването тепърва предстои. На PDF му липсват последните 4 страници.
Чуй мнението на хората, но им подскажи, че нашата постановка подлежи на критика и допълнение, но не и на преобръщане с главата надолу. Работихме 2 години по нея!
---
Понеделник да публикуваме Целите в голямата общност, а?
Б вариант ми се струва по-изразителен на пръв поглед и по- компактен и не поставя направленията в градация или поне не го внушава визуално.
Павка, мисля, че целите трябва да се връчат лично на Фандъкова, а не на някой от екипа.
Шели, знаеш ли какво стана с идеята за среща на представители на общност "Образование" с Йорданка Фандъкова? Ако се осъществи, мисля, че тогава ще бъде най- подходящия момент да й бъдат представени и целите.
Уредете среща с Фандъкова, аз ще гледам да съм на линия.
Хей сега ще питам една позната дали не може да помогне. Ако пробваме от различни страни е по-верочтно да успеем, нали така. ... Ама да не ни помислят за кифладжии ...
Няма страшно, Елинка. Ще се доберем все някакси до новото ръководство на министерството.
Има голяма вероятност да ме свържат с Светлана Ломева - зам.-министъра по въпросите на младежта. Веднъж направена връзката, потегляме като ракета носител :) Естествено ще ви държа в течение.
Какво ще кажете да си се видим ние? В един късен следобяд на 12-13, ако не са ме замъкнали вече на морето?
Ако е по южното черноморие - обади се!
Много хубаво, момичета.
Ще ви се обадя от българска земя.
Ани, не съм сигурен, че имам твой телефон. Ако искаш звънни ми или ми прати SMS на българския ми GSM - 0886315730 - в неделя, за да направим връзката. На морето ще съм в Несебър.
До скоро, тогава
Pagination