Схеми, анализи и статистика
Тук е мястото да конструираме или коментираме инструментите за схематично представяне на българското образование.
Отварям тази тема убеден, че голямата промяна ще дойде, едва когато сме наясно какво точно желаем. Целта ми е да събера една колекця от градивни елементи, с които да построим НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
В тази връзка ви моля да пускате тук само мнения съдържащи положителни, ...градивни елементи. Нека всяка критика или коментар завършва с поне един такъв елемент.
Отварям тази тема убеден, че голямата промяна ще дойде, едва когато сме наясно какво точно желаем. Целта ми е да събера една колекця от градивни елементи, с които да построим НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
В тази връзка ви моля да пускате тук само мнения съдържащи положителни, ...градивни елементи. Нека всяка критика или коментар завършва с поне един такъв елемент.
Аз ще започна с онова, което вече казах на друго място. Смятам, че, за да изясним как се осъществява училищното образование в системата на народната просвета, трябва да видим кои са отделните звена, от които се състои тя? А след това вече да уточним поотделно техните функции и да проследим връзките, които се създават помежду им.
Според мен звената или елементите на системата са следните: ученици, учители, родители (уч. настоятелство), училищно ръководство - директор и помощници, финансиращ орган - община или министерство, инспектиращ орган - РИО, орган, който провежда политиката в образованието - МОН, законодателен орган - Парламентарна комисия по образование.
В центъра на схемата попадат учениците и учителите, които осъществяват образователно-възпитателния процес. Всички други са извън този център и имат спомагателни функции. Нека първо да отговорим на въпроса какво се изисква, за да се създадат оптимални условия за протичането на обучението. Спирам с писането до тук, че имам и други ангажименти днес.
Ще продължа разсъжденията си от вчера. Искам да обясня защо в центъра на схемата трябва да стоят ученикът и учителят, а не само учащият. Защото в училище подрастващият има точно определена роля - ролята му на ученик, която предполага и обуславя съществуването и на другата важна фигура, без която учебният процес не би бил възможен - учителят. Между тях се осъществява взаимодействие, наречено учебен процес. Ако трябва да го онагледя, бих поставила две стрелкички от учителя към ученика и обратното: от ученика към учителя.
Този процес има две страни: 1. задължителна страна, която се налага и определя от учебната програма и 2. - в същото време е уникален и силно зависи от индивидуалните качества и възможности, както на ученика, така и на учителя. Взаимодействието е двустранно, защото учителят непрекъснато трябва да поддържа обратна връзка с ученика и спрямо информацията, която получава, да определя начините и средствата на своята методическа работа.
След като говорим за учебен процес, би следвало да кажем и какво съдържание влагаме в този термин. Последната формулировка е, че той е образователно-възпитателен, защото има две важни страни: образователна и възпитателна. Но лично аз смятам, че това не изчерпва всичко и че ако искаме да формираме мислещи личности, трябва да се обърне внимание и на още една, трета страна, която се пропуска, и тя е развиващата роля на обучението. За да бъде осъществена тя, е необходимо то да бъде ориентирано към личността, и тогава урокът технологично ще изглежда по друг начин, формата на организация ще бъде различна, качеството на образованието ще се повиши, защото няма да бъде подчинено само на овладяването на знания, умения и отношения, както сега, а ще бъде съобразено с особеностите на всеки ученик, с неговите възможности и предпочитания.
Личностно-ориентираното обучение осигурява развитие и саморазвитие на личността на ученика, изхождайки от неговите - на ученика - индивидуални особености като субект на познанието. То се опира на личните му способности, склонности, интереси, ценностна ориентация и натрупан досега жизнен опит. В основата му стои признаването на самобитността, индивидуалността, неповторимостта на личността. Една от най-популярните теории в това отношение е теорията на Виготски за зоните на развитие.
Така че, когато говорим за учебен процес, бих отбелязала три страни на взаимодействие:
- образователна - овладяването на необходимия обем от ЗУО;
- възпитателна - обхваща педагогическата работа в училище;
- развиваща - работата да се основава на факта, че всеки ученик е личност с неповторима индивидуалност.
Разбирам, че нахвърляни така, идеите ми предизвикват объркване.
... Необходимо ми е време за размисъл, ... за прочит на книгите си по темата и за прилежното подреждане и представяне на идеите си. Те без съмнение ще отчетат и научено тук.
Очаквайте включване след 10-ина дни.
На който му е особено мъчно за мен, може да ми пише имейл.
Имай предвид, че моят поглед върху нещата при всички случаи ще бъде различен, защото аз изхождам от гледната точка на учител. И ако вземем за база едно училище, в центъра на кръга бих поставила класната стая, след това самото училище, после бих разгледала нещата на общинско, градско и национално ниво.
аз (уви) съм от групата на външните, и като Павел по-спешни ми се виждат структурните проблеми на системата. иска ми се да има по ясна идея какво от общото ни национално образование се рашава на училищно ниво, какво на общинско и какво на национално - кой за какво отговаря и кои са средствата, които трябва да му се дадат на разположение, че да си изпълни задълженията. намирам за капак, че на училищно ниво се рашават по-малко неща, от необходимото и поради това училището не може да зафункционира като един организъм. причините са много. ще пиша отделен пост за разните фактори, които ги пораждат. ще пробвам да съставя схема.
Куини (за огромна радост на цялото българско образование) е от вътрешните хора и от групата точно на учителите, които с право се тревожат, че вътре в училище са налице едни нелицеприятни тенденции, свързани с това, че учебният процес се разбира от маса учители по погрешен начин. Като Куини, която не познавам лично, в последните 3-4 години мислят доста прекрасни учители, които познавам лично и от години. Та не ще да е някакво лично и твърде индивидуално преживяване на нашата домакиня тук в тази общност искам да кажа.
Просто казано, докъдет аз го схаващам, според Куини рязко подобрение в обозримо време ще настъпи ако се възстанови нормалната и пълна версия на учебен процес. Според такива аусайдери като мен и Павел - има по-големи шансове в реално време да видим подобрение, ако спешно се разплете структурната mess на образователната система, която в момента парализира училището като основен организъм.
И не защото искам да дърпам конците към онова, което аз мисля, но когато търсим причините за проблемите в българското образование и се опитваме да си отговорим защо училището не функционира като здрав организъм, трябва първо да формулираме и изясним неговата основна мисия и начините, по които тя може да се изпълни. Павел казва, че аз засягам едностранно само процесите, които протичат там, но дали има нещо друго, съществено, което пропускам? Кое друго извън учебния процес е толкова важно, има своите определени цели и специфични характеристики и заслужава да бъде включено в схемата като нещо много важно?
Аз мисля, че всичко останало произтича именно от конкретната работа, свързана с учебния процес, който, за да бъде провеждан на добро ниво, поставя изисквания по отношение на учителя: към неговата подготовка, квалификация, педагогическо майсторство, ценностна система, интелектуални възможности и др. След като държавата е толкова взискателна към учителите, тя е длъжна да се погрижи за тях така, че да бъдат изпълнени всички тези изисквания, които тя отправя към него. Като се започне от нормализиране размера на учителските заплати работа, мине се през осигуряване на възможност за квалификация от всеки учител, който има желание да се включи в такива форми, и се стигне до обективен, справедлив, компетентен контрол върху работата на всеки учител. Тук опираме до работата на институциите, които действат в нашата сфера. Съгласна съм също така, че всеки учител, който постига по-високи резултати в работата си, трябва да бъде признат и оценен. Ето, в момента ми минава през ума и друго, което пречи на работата: че напоследък времето на учителя изобщо не се цени, защото той е обременен с излишно, ежедневно писане на документация. Кому е нужно това?
Освен изисквания към учителя, за учебния процес е необходимо да се осигури добра материално-техническата база, адекватна на времето, в което живеем – време на високите информационни технологии. А това осигуряване е грижа на финансиращия орган и на директора като мениджър. На мен лично единственото нещо, което са ми осигурили по отношение на базата, е тебешир, дъска за писане и класна стая с чинове. Ако желая да онагледя работата си, трябва аз самата да изработя нагледни средства, като материалите за тях също трябва да си ги купя аз. Но тази подготовка, освен че губи време и пари, в повечето случаи не води до добри резултати. Аз например, искам вместо разни измислени табла да ползвам възможностите на мултимедията, но за нея ми е необходим лаптоп и проектор – това обаче на практика не се разрешава на учителите. А и дори да се разреши, мултимедийният проектор е един-единствен за едно училище и не би могло да се разчита на него винаги.
Темата е безкрайна и затова спирам до тук. Искам само да стане ясно, че ако надникнем в класната стая, там където учителят свещенодейства, и видим всичко онова, което се случва в нея, можем оттук-нататък да засечем проблемите в нашата сфера, да разберем кой не си върши работата както трябва и да набележим пътя на развитие. Ако разсъждаваме по този начин, като се върви отдолу нагоре, няма да се чудим защо нещата не вървят и защо например отгоре ни се спускат разни странни неадекватни указания, които нямат нищо общо с реалното положение в училище.
Иначе ти би могла да сложиш картинката тук (най-добре с влачене от съседния прозорец, а не с вмъкване през бутончето на редактора, че и там дава грешка понякога), стига да я качиш някъде, без значение къде. Ако ти е трудно да я хостнеш, прати ми я на мейла /polirang(кльомба)gmail.com/ и аз ще ти я сложа.