Павка, не бъркаш. Наистина трябва да помислим какда обясним на хората какво правим и защо го правим. Иначе повечето останах с впечатление, че някой е пуснал поредната тем от типа "моите пътешествия до...." или аз и моята котка " - абе, глупости общо взето.

Първо, нека обмислим кога и как да обявим, че работим над доста сериозен проект. От публикуването на документа от Алберта мина почти година. Едва ли някой си спомня какво съдържаше той и че някой е обявявал, че си мечтае всички тези неща да се случат и в България.

Второ, да обясним защо са всички тези дискусии за цели, подцели и така натътък. Аз с моите схеми съм се опитала да направя точно това. Но като не съм добър художник, дано ми се разбира нещо :)

Хора, само да кажа, че чета, но не пиша защото имам проблем с възприемането на текста от 11 февруари.

(Важно пояснение на администратора на дата 24.04.2009 г.: Лел премахна постинга си, към който се отнасят коментарите на Мария Д.)

Препънах се още в началото на прокламацията. И по специално тук:

Тази цел разпознава в готовността и способността на децата да  възприемат Единството, Творчеството, Красотата, трите жизнени опори, в чието пълноценно усъвършенстване,  трябва да са впрегнати всичките еволюционни процеси (знаниеви, изкусни,  поведенчески) в живота на човешкото общество.

Вероятно проблемът е в някаква моя обремененост (аз съм човек преживял като дете  в съзнателна възраст всичките Асамблеи "Знаме на мира" и съм историк с дипломна работа за бялата емиграция). Ужасно съжалявам, но не мога да се преборя със себе си и да сложа знак на равенство между теософската идея за същността на човека и основата на новото образование. Теософската идея е окултиска и религиозна по своя характер - в което само по себе си няма нищо лошо - но според мен тя няма начин да стане основа за обединение на 2,5 млн. български родители никога .

ПП.

В началото си помислих,  че Лел пише просто в един по-висок и по-философски стил, който трябва да опростим с негово съгласие - естествено. Обаче се оказа, че поблемът ми е и на идейно и на речево ниво.

Пример "изкусните еволюционни процеси в живота на човешкото общество". Аз не мога дори да си представя значението на понятието. А от нашата малка общност се очаква убедително да защитава всяка дума в прокламацията. Затовъ съм малчалива. Опитвам се да си представя какво полезно мога да направя, ако се окаже, че не разбирам/не споделям общата идея.

  Мария, категорично съм ЗА това документите, които ще пердставим да са максимално ясни и конкретни. Нямам нищо против по-голямата част от идеите на Лел да останат като смисъл, но  непременно трябва да променим начина на изразяване.

  И аз наистина не бях забелязала, че има идеи,  които  няма да бъдат възприети от всички. Лел, ако ти лично вярваш в неща като "Единство, творчество красота" и    "изкусните еволюционни процеси....." -твое право е. Но когато изработваме документи,  с които искаме да привлечем вниманието на цяла България, трябва да държим сметка дали останалите хора ще споделят нашите предложения.

  Сега да уточня нещо - какво правим от тук нататък - работим над прокламация на целите /като предлага Лел/, или подцели /като е предложил Павел/ или става дума за едно и също?

  Извинявайте, но много се изнервям когато всеки започне да работи в своя си посока и не държи сметка какво вършат другите.

   Тъй като работата ни по въпроса за подцелите зацикля , нека да предложа следното: Да огледаме примерни подцели от подобни документи /признавам си, че до сега не съм имала време да ги огледам/  и да си изберем от тях. Иначе ако трябва ние да формулираме идеално нови поцели ще изгубим десет и повече години в напразно умуване.

Съгласен с Мария и Ани.

Просто няма какво да добавя освен да уточня за Ани, че "Прокламацията на целите" е документът, който обявява Фундаменталната цел и 16 конкретни цели за преследване, т.е. говорим за едно и също (като следваща стъпка) аз и Лел. Значи тревогата ти, че работим в различни посоки, е неоснователна. Работим все в една посока.

Ани, прочети текста, който съм сложил в "Документи" - Прокламация на целите. Версия 2.1. Това е документът към който клоним ..., бих казал.

Стъкмил съм един ... "картон" за всяка една от целите. Започваме да ги попълваме. По мои сметки ще ни стигнат 17-18 броя.

В картона си всяка цел трябва да получи 7 задължителни отметки, за да може да бъде квалифицирана като годна или не да бъде обидинител на усилията на Новото образование. Погледнете го моля ви, и кажете съгласни ли сте с моите критерии за годност. Давайте предложения и вие.

Значи 7-те изисквания, на които всяка една от целите трябва да отговаря, са

--------

Тя да:

1.   Е кратка и ясна;

2.   Е защитена със солидни доводи;

3.   Попада в обявения периметър на действие -
      училищното образование;

4.   Не подлежи на тълкуване;

5.   Не диктува  КАК  да бъде преследвана;

6.   Отразява стабилни дълготрайни убеждения/ желания;

7.   Е формулирана така, че да бъде еднозначна и достатъчна       отправна точка за програмите, плановете и дейностите в образованието.

-------------

Коментари?

На вашето внимание два прототипа на картон на една Цел.

Вариант I                    Вариант II

В първия вариант фигурира Фундаменталната цел, за да ни е тя пред очите, докато отмятаме една по една задължителните характеристики. Във втория вариант Фундаменталната липсва, но затова пък има повече въздух (в смисъл, че не са нагъчкани нещата).

Кажете ми кой от двата варианта предпочитате като естетика.

А да разбирам ли, че предложените от мен задължителни характеристики за всяка цел ви допадат?

Първият според мен е по-пропедевтичен.

Да, за мен характеристиките са о.к. И самото им съществуване е дисциплиниращо.

Вариант 1- не е нагъчкан и винаги си припомняш първопричината.

И всички характеристики са верни и важни като отправни точки за работа.

Благодаря ви, Мария и Албенка! :)

Тук съм - Мери Попинз на линия :))

Мисля си, че основното, което ще трябва да обясняваме и по-скоро да възпитаваме хората в него е основната цел и начините, по които е допустимо постигането на тази основна цел. Използвам "допустимо", защото историята познава много велики открития и идеи, които са опорочени от желанието на хората да ги използват. (Този коментар на sheli е подходящ за преход към новата тема За йерархията на целите, бел. администратор)

В това отношение намирам схемата на Павел за гениална за онагледяване, философията на Лел основна при обясняването и възпитаването, мъдростта на Мария - абсолютно необходима, за да не залитнем, упоритостта на Ани - подклаждаща действието; чистотата и спокойствието на Албенка за съхраняващи смисъла на нещата.

А аз ако не мога да обясня на слон що е мишка и защо не трябва да се страхува от нея, късам си дипломата и почвам да се занимавам с ненаучна фантастика. :))

Прехвърлих в нова нарочна тема дебата по "майчиния език" и разговора по хода на дискусията, където му е мястото. (дата 24.04.2009 г.)

Пуснах нова тема - За йерархията на целите, като събрах всички мнения по въпроса, които писахме в различните теми.

Аз не съм съгласен само с първа точка. Според мен образованието трябва да е за всяа възраст и всяка степен премислено и да не е еднократен акт (до взимане на диплома), а непрестанен процес на опресняване на знания, заучаване на умения и развиване на социалната ингелигентност - обучение през целия живот. То трябва да обхване всички според мен :)

Аз мисля, че образованието трябва да открива и развива всички заложби у децата, да ги ограмоти, да ги научи да мислят и търсят начини за справяне с проблемни ситуации. Защото основната цел на ДГ и училището е да подготви младия човек за живота. За съжаление сега младежите излизат с образование  и знания, но не са подготвени за живота, не са научени да мислят и не знаят как да се справят.

Павка, копирах ти поста и сложих копието в "Образование". Гледам, че тук, на главната страница, всички образователни постове се оценяват напоследък само с минуси.

Добре си направила, Куйни, но нека остане и тук.

За мен минусите или липсата на коментари са също много важни.

Понеже редовно посещавам Предучилищна педагогика, а и другите подобщности в Образование, съм чувала за инициативата ви. Приветствам усилията ви!

Така формулираната цел съвпада и с моите лични представи за смисъла на образованието.

Малко странно ми звучи дума като "ведрина" в този контекст (не защото не я харесвам, а защото за повечето хора от моето поколение тази дума няма много общо със спомените ни от училище, освен със значението си "сутрешна физзарядка" :).

Българската образователна система в момента по-скоро изповядва убеждението, че щом едно нещо се постига по лесен/забавен начин, то е безполезно.
Че знанието трябва да изисква по-скоро усилия, огромни и непосилни усилия (често с впрягане на цялото семейство, което решава задачи и помага в домашните); отколкото да е "придобивано с радост".

Другояче казано - промяната трябва да започне на ниво обществено съзнание. Докато цялото общество не разбере, че има нужда от кардинална реформа в образованието колкото се може по-скоро, нищо няма да се промени.
Единствено учителите с всяка изминала година ще губят мотивация да работят в училище. И всяка година ще отбелязват колко по-невъзпитани са станали децата и колко по-трудно се работи с тях.

Благодаря ти, Ела! 

Разбирам точно какви асоциации ти предизвиква думата ведрина. (Очевидно сме връстници.) Синоними на тази думата има, но са доста по-далечни от българския език,  детството и любовта към тях. Идват ми веднага на акъла оптимизъм и позитивизъм.

Ведрина е ведро настроение, липса на притеснения и излишни грижи.
Тя е обратното на депресия и угриженост. А ние всички желаем нашите деца да са именно ведри и за тях проблемите да не се казват проблеми или грижи, ами предизвикателства. Това е.

Хора, всъщност Павката ви пита - ако идете до училището, в което мислите да си запишете детето и там директорът/учителят дето ще му е класен наставинк ви посрещне и ви каже "ние тук 12 години ще развиваме творческия порив на Вашето дете .... " и т.н това за вас приемливо ли е? удовлетворително ли е? недостатъчно ли е? или избощо не е това което което според вас трябва да прави училището на вашето дете, редом с всички останали негови връстници.

Важно е мнението ви дори ако то е: "не е моя работа" или "не ми пука". Май доста сме спорили с уважаемия съблогър по въпроса, че критична маса родители в България не прави връзка между личния комфорт на личното си дете и общите принципи на образователната система. Просто казано - по въпроси като поставения - в БГ преоболадава мнението "не е моя работа", като напоследък с ужас регистрирам по непредставителни данни бурен ръст на "не ми пука", което скоро ще измести "не е моя работа" като най-универсално алиби за нищоправене по въпросите на образованието.

принос към разсъжденията за точните думи: ако за "ведрина" аргумените са само от този арсенал - ще трябва да се помисли фърху "фундаментална" цел.  :-))))))

Здравейте Павел. Моето лично мнение е, че фундаментален означава основен и основна цел също не звучи зле - поне бързо се разбира за какво става въпрос.

Също смятам, че не бих се съгласила училището да развива творческия потенциал на детето, вместо да наблегне на реалното получаване на трайни  знания. Предпочитам детето ми да се отнася към живота с реализъм, основан на знания и практически умения, отколкото с ведрина и ентусиазъм. Не ме разбирайте погрешно, уважавам творческия потенциал на всяка личност независимо от нейната възраст. Знам, че има родители, които не познават децата си и не предполагат за наличието на такъв потенциал. Но основното което едно дете трябва да получи в начален и среден курс на обучение са фактическите знания, и като добавка смислена мотивация само да развива творческия си потенциал.

Подчертано не се заяждам, това е лично мое мнение. Поздрави.

Оценявам високо включването ви, Случайна. Благодаря!

"Реализъм, основан на знания и практически умения"? Бих могъл да се съглася с това виждане, но работата е там, че реализъм е понятие, което всеки интерпретира, както си иска. И още, ведрината и ентусиазма съвсем не изключват притежанието на знания и умения, дори бих казал, че вървят ръка за ръка.

При всички положения следващите ни стъпки по създаването на официалния документ на "Новото образование" разчленяват основната цел на други  15-16 цели, прицелващи се именно в знанията и уменията. Молбата ми е да не избързваме с обявяването им. 

Знаете ли, ...  не вярвам, че предпочитете детето ви да бъде (квалифицирано като) знаещо пред това това да бъде ведро.

Знаете ли, мразя детето ми да бъде квалифицирано както и да е. Предпочитам да е такова каквото е, без да му се лепват етикети. Ведрината е нещо прекрасно, но изобщо не виждам ролята и в обучението - освен в смисъла, който и Ела разбира. Ако треньорът на детето по карате или режисьорката му в театралната школа го квалифицират като ведър или нещо подобно, ще се разсмея, разбира се. Но ако госпожата му в училище не го квалифицира като знаещ, а като ведър - в тоя случай ще се замисля много.

Не мисля, че мога да ви бъда полезна с мнението си. Но тъй като попитахте за него - получихте го. Поздрави и успех.

Привет на всички!
Първо, нека кажа, че съм била, съм и винаги ще бъда готова да говоря за това, което знам. Колкото и нескромно да звучи. Мисля, че всеки човек има какво да сподели, има уникален опит и мнението му е нужно, за да се подреди най-сетне големият пъзел, наречен българско образование.

Второ - не искам да засегна никого с мнението си. Единствената ми цел е да споделя това, което знам. Все пак съм учител :)...
Когато почнах да блогвам тук, написах това.
Преди две години ми се наложи да се сблъскам лице в лице с американската образователна система - коренно различна от нашата. Детето ми трябваше да започне подготвителна група тук, без да знае и дума английски (все пак с майка учител по български познайте кой език му е бил винаги приоритет).
Почти всички от многобройните ни приятели и роднини споделяха и споделят мнението, че американците са тъпи, а нивото на американски ученик в 8 клас е като на български четвъртокласник. Да не кажа голяма дума, повечето българи имаме това самочувствие и гордост, че нашето образование е сред най-добрите в света.
След две години на непрекъснато сравняване и размисли, посещения на уроци в класа на детето ми, посещения на изследователската лаборатория по детска психология в един от тукашните университети, почти вече мога да си отговоря на въпросите, които ме терзаеха преди 2 години:
Как едно дете, попаднало в чужда среда, сред другоезичноговорящи хора, успява за 3 месеца да получи мотивация за учене; да проговори езика и да ходи на училище с видимо удоволствие? (представете си дете от малцинствата в България, което не говори добре български - как би се интегрирало и какво би разбрало от уроците, трудни и за повечето говорещи български деца)
И обратното - как ентусиазмът на едно дете, гладът му за знания може да бъде смачкан завинаги и то да крещи с цялото си поведение: "Мразя училището, не искам да уча, това е трудно=не мога да го разбера=глупав съм".

Особено ме удивлява (все още) тази радост, с която децата ми ходят на училище. Много, много пъти съм се замисляла над въпроса на Павел - дали предпочитам децата ми да бъдат щастливи или да бъдат знаещи.***
Пряко няма да отговоря.
Само ще кажа, че има начин нашите деца да бъдат И знаещи, И щастливи; да ходят с удоволствие на училище и да бъдат мислещи и творчески личности.
Лично за мен това ще стане - само и ако българската образователна система се промени изцяло. 
По-горе казах, че това ще стане само с подкрепата на цялото обществено мнение.

Случайна, уважавам много казаното от теб, но ти неволно си илюстрирала точно това, от което аз се страхувам.
Как мислите, че едно дете получава трайни знания и помни дълго време наученото?
Няма друг начин, освен това, което учи, да го интересува; да му бъде представено по разбираем за възрастта му начин и да провокира творческото начало у детето.
ВСЯКО дете е Творец по природа и по призвание.
Не сте ли се удивлявали на вашето, когато е измисляло нови смешни думи, а вие благосклонно сте го поправяли, "че така не е правилно"? Не сте ли казвали на малкото си момиченце хиляди пъти, че слънцето не се рисува със зелен цвят, а конете не могат да летят?
Кажете ми сега колко процента от знанието в нашето училище отговаря на тези критерии? Да бъде достъпно, интересно поднесено и да провокира детето да иска да знае все повече и повече?
Няма нищо лошо в знанието, във фактите.
Но съм видяла прекалено много учебници, които трябва да бъдат изгорени на клада.
Невероятно е как и най-интересните факти по история, география, химия, физика могат да бъдат осакатяващо и глупаво поднесени - така че да откажат и най-любознателното дете от желанието да учи.

Аз хиляди пъти предпочитам знанието, което носи радост, пред знанието, което носи печал.

 

 

***Малко примери от реалността относно щастието и знанието.
Така нареченият Унабомбер, който бил невероятно добър ученик и гениален математик - т.е. абсолютно успяващ по образователните критерии, по-късно става известен с  16-те бомби, които взривява от 1978 до 1995, всявайки ужас в цялата страна.
Училищната система му е дала знания, но не го е научила на социално приемлив начин да изразява чувствата си и възгледите си. В България днес сме свидетели на немислимото - деца, които убиват съученичката си, защото била по-популярна от тях. Друго дете, което разфасова съученика си и по-страшното е, че не може да обясни защо.

Мисля, че няма никакъв смисъл от знанието, ако се опитваме да го наливаме с фуния в здраво запушените  уши на децата. Така само изваждаме на преден план агресивността и жестокостта им и ги учим, че те, тяхното мнение и техните чувства нямат никакво значение.

По-кротките се примиряват и играят "по правилата".
Другите заливат света с агресия и непокорство.
Въпросът е:
щом никой не е щастлив - нито родителите, нито учителите, нито децата, нито обществото - защо продължаваме да се примиряваме???

А може, по-иначе може...

Айнщайн, който в училище има слаби оценки по всички предмети, без това да му попречи на успеха в научната кариера :), има една известна мисъл: "Въображението е по-важно от знанието".

Ето още малко от интересните му размисли. Особено ми допада това:
"Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо."

Без непременно да е вярната, ето моята формула:

Главна цел на училищното образование: използвайки вродената детска любознателност, чрез достъпни за възрастта на детето методи, обучението да доразвие заложения у всяко дете потенциал;
Едновременно с интелектуалното  израстване да подпомогне емоционалното развитие и социалната адаптация на учениците;
Чрез правилното мотивиране да запази ентусиазма и положителното отношение към знанието, творчеството и стремежа към самостоятелно мислене...

   Всичко от Главната цел трябва да влезне в едно изречение и да е възможно най-простичко формулирано, Ела. Малко по-нататък ще разбереш защо така е най-добре. Нека не бързаме, моля те.  

- - - - -

  Айнщайн е казал също, че "Не е възможно един проблем да го реши същия мозък, който го е създал".

Дефинирането и обнародването на Целите на образованието е първата стъпка към тази епохална промяна.

Добре дошла на борда на ледоразбивача, Ела!  

Павка, за жалост, не мога да съчетая в едно реализъм с оптимизъм на този етап - те взаимно се изключват. Ти наблюдаваш нещата отдалеч, от друга държава, и сигурно ти се струва, че промяната може да настъпи съвсем скоро. Аз обаче не споделям това мнение, защото виждам какво се случва и какви са тенденциите.

Напълно съм съгласна с Ела. Няма истински знания, ако те не са били възприемани с желание, с положителна нагласа от детето. Ако детето е безразлично към знанието, което то трябва да овладее, означава, че темата или предметът не го интересуват и процесът на заучаване ще се превърне в зазубряне, в заучаване насила.  

Както знаем, знания, придобити по този начин, бързо изфирясват от съзнанието и от тях полза няма.

Като учител смятам, че не бива да се пренебрегва емоционалният момент в никакъв случай, а даже напротив – винаги да си даваме сметка как се чувстват децата във всеки един етап от учебния процес. Радостта е добър индикатор, че е налице интерес към материята.

В момента както обществото, така и образованието ни е в криза. От една страна това са безкрайните финансови и материални проблеми, които училищата имат да разрешават, защото държавата абдикира от отговорност и ги остави сами да се оправят с недостатъчно средства. Училищата са поставени в ситуация да се борят за оцеляването си, затова проблемът за по-високо качество на образование изобщо не е на дневен ред. Директорите се принуждават да сформират огромни паралелки, за да намалят броя на учителите си и по този начин да спестят някой лев. Условия, свързани с онагледяване и разнообразяване на учебния процес, говоря за материално-техническа база, не са създадени. Учителите ползват само черна дъска и тебешир или бяла дъска и маркер.

Е, както разбирате, при това положение качество не може да се гони.

По-страшна обаче е кризата в ценностите, защото тя убива всичко смислено, добро и възвишено. Мисленето на повечето сънародници е ограничено само в кръга на материално-битовите теми и стремежите са по посока на задоволяване на ежедневните нужди. Хора с такова мислене не се интересуват дали детето им знае, а дали то ще бъде гледано, докато те са на работа.

Наистина огромна част от учебниците са безумно написани - те са сухи и неразбираеми за децата и им създават чувство за малоценност, че не могат да се справят.

В същото време децата ни с всяка измината година се променят  (не знам дали някой няма най-сетне да започне да провежда изследвания в тази посока) и промените, които наблюдаваме, са плашещи:

– речникът им страшно обеднява, защото вкъщи няма кой да им говори, да употребява много и различни думички, да ги занимава, за да развива мисленето им;

- не се натрупва достатъчно жизнен опит, който да даде основата за училищното учене и децата не са съзрели психически за учебен труд;

- много бързо расте процентът на неспокойните и хиперактивни деца – явно това е следствие на лошия живот на родителите и стресът, в който живеем.

Постингът е страхотен! Още като ученичка си мислех по тези теми и си задавах въпросите, които сега наистина са тема. От личен опит мога да кажа, че именно моите добри учители са ми дали толкова много, че от тях мога да черпя и до днес! Вниманието, с което ме даряваха, мъдростите, които винаги са ми помагали в живота, практическите познания в определената област, които по начина, по който стигнаха до мен, останаха в сърцето ми. Аз лично се чувствам неуморима, вярвам в мечтите си и получавам особено сила, когато се сетя за моите най-добри учители!
Смятам, че е много важно да се обръща внимание на чувствата на детето, на творческата му натура. Всъщност Ела Георгиева много добре е аргументирала.
Какво образование едно дете ще получи и как едно дете ще бъде мотивирано определят: бъдещето на това дете; как то ще гледа на света; ценностната система, която ще развие. Това по свой начин ще повлияе на живота на цялото общество.
Един от моите добри учители казваше, че детето не е шише, което трябва да бъде напълнено. Детето се ражда със съдържание, което ще се покаже по един или друг начин според средата на развитие.
На мен "основна цел" ми харесва. Ведрост ми звучи по-добре от ведрина.
Приветствам идеята за търсене и намиране на нови начини за мотивиране на децата да правят света само по-красив и ведър, така че той да бъде едно по-добро място за живеене. Приветствам идеята да се посветим на творческата натура на детето, за да вярва силно то, че  мечтите му са от значение, чувствайки се разбирано и подкрепяно. Нека децата ни растат щастливи и пораснали бъдат самоуверени и находчиви хора.

"Всичко от Главната цел трябва да влезне в едно изречение и да е възможно най-простичко формулирано, Ела. Малко по-нататък ще разбереш защо така е най-добре. Нека не бързаме, моля те. "

 Павка, мога да го напиша с много изречения или само с едно, да го напълня с термини и да го направя супернеразбираемо...или пък достъпно за всеки... все пак работата с думи ми е професия.
Но това няма да промени едно, както каза и Куини -  реалната ситуация в българското училище е много далеч от желаното от нас.
Това е лошо. Но по-лошото е отношението на цялото общество към този проблем.

Докато поне 99% от хората в България не разберат, че обучението на децата засяга абсолютно всички, докато не престанат да използват мантри от типа "Мен това не ме интересува", "Моите деца вече пораснаха и не ходят на училище", "Не ми пука" - ние само ще си играем на думи.

Каквато и формулировка да напишем, трябва да има някой, който да я прочете и осмисли, нали?
Трябва да му привлечем внимането на този някой по някакъв начин.
Учителската стачка остави учителите като един самотен остров в обществото. Тогава трябваше обикновеният български родител да разбере, че те протестират, защото положението вътре в училище е станало нетърпимо, тогава трябваше поне 90% от българите да ги подкрепят, за да се срине системата и да се изгради отново.
Никакви кръпки, козметични ремонти и "реформи" не могат да помогнат.
Аз, която съм пацифист по душа и убеждения, виждам единствено революцията като средство за решаване на проблeмите.

Ами да, именно за революция става въпрос - за революция във възгледите, отношението, целите, методите, организацията на процеса и средата. Тази революция трябва да обхване не само учителите, тя трябва да промени отношението на всички към образованието и това защо едно човешко същество прекарва поне 15 години от живота си в нещото, наречено "училище", какви са целите на това пребиваване и какъв трябва да е резултатът на изхода - резултат, който трябва да гарантира едно здраво, етично, стабилно, състрадателно, справедливо, богато, екологично...не знам още какви точно думички да изредя общество. Та по обратния път - за да получим това на изхода, какво трябва да заложим на входа? Как трябва да протича целият процес, за да гарантираме запазване и развитие на заложеното на входа, коклко точно отдалечен трябва да е изходът от началната точка, за да е гарантирано оптимално "сработване" на отделния индивид с обществото в неговата нова социална роля, вече не на ученик, а на активно творящ икономика, морал, етика, екология..и всичко останало. Тия, дето се варим в казана, наречен в момента "образование" си ги задаваме тези въпроси. Но без отговорите на всички останали, трудно ще изплуваме.

Ела, не си ме разбрала правилно. Казах че уважавам творческия порив на всеки етап от живота на всеки човек. Освен това, самата аз непрекъснато измислям смешни и криви думички, така че никога не съм поправяла детето си да говори "правилно". Но основната цел на образованието е да образова - да дава фактически познания за околния свят. По какъв начин тия познания ще бъдат предавани, това вече зависи от предаващия - колкото и да не му се ще. Дали ще бъдат усвоявани знанията с желание също зависи главно от начина на предаване. Трябва да има строг контрол над това кой става учител, кой и по какъв начин съчинява измислените учебници и защо се допуска въобще съществуването на хиляди недомислени учебни пособия. 

Куин Блъндър, не се заяждам, но речникът на децата обеднява и поради факта, че те не развиват теми, а решават тестове. Освен това, следва да се отбележи, че повечето ни сънародници (вкл. учители) насочват мисленето си към физическото оцеляване и никак не се интересуват дали децата знаят, а как да оцелее детето физически и какво прави собственото им дете в момента. Упорито не разбирам защо все изключвате учителското съсловие от общата маса на хора, чието мислене също е обременено и подлежи на корекция.

 Ще ви разкажа като пример за моята страхотна, прекрасна учителка по математика. Когато постъпих в гимназията нямах никаква представа от това за какво въобще става дума в часовете по математика.Първия срок имах 3 и наистина безумно не се справях. Но жената - която беше и автор на учебника - беше просто такъв човек, че не допускаше мисълта някой да не се справи. От друга страна самото и държание ни караше да се чувстваме неудобно ако сме неподготвени, незнаещи или неразбиращи. Преди нея имах три учителки по математика, на които дори не помня имената. Но името на тази учителка винаги ще помня с огромна благодарност. Тя е причината аз да разбирам, дори да харесвам математиката и да завърша с отличен гимназията. Оф топик - чак миналата година разбрах, че тя е племенница на Димитър Пешев. Но тогава по история не учехме за него :(

 

Нещо извън темата за всички безвъзвратно "външни за темата". 

Този прекрасен сайт дава възможност на автора на темата да одобрява или не коментар на съблогер. Ще се възползвам от тази възможност винаги, когато го намеря за необходимо.

По повод на:

Куин Блъндър, не се заяждам, но речникът на децата обеднява и поради факта, че те не развиват теми, а решават тестове.

Не зная как си стигнала до този извод. Обучението по български език, и по-специално уроците по развитие на речта в начален етап и по литература – в по-горните класове, е свързано със създаване и оформяне на текстове: съчинения, преразкази, есета и т. н. Няма как тестът да е форма на обучение. Той може да бъде само и единствено форма за оценяване на знанията.

При първа възможност ще ви демонстрирам какви думи липсват в речника на учениците, а вие ще си направите извода дали тези думи са предмет на училищното обучение, или е трябвало да се знае значението им още преди децата да постъпят в училище.

Ще коментирам и следното изказване:

Освен това, следва да се отбележи, че повечето ни сънародници (вкл. учители) насочват мисленето си към физическото оцеляване и никак не се интересуват дали децата знаят, а как да оцелее детето физически и какво прави собственото им дете в момента.

Тук чия е вината? На учителите, които са принудени да мислят за физическото си оцеляване както повечето сънародници, или на онези, които са докарали нещата до мизерстване? За да си учител в днешно време или трябва да работиш на още едно място, или някой трябва да те издържа. В първия случай времето не ти достига, за да си пълноценен в професията си, защото няма кога да подготвиш уроците си.

Следователно, в най-скоро време очаквайте остър недостиг на кадри в нашия бранш. И без това отношението на немалка част от сънародниците ни е под всякаква критика. Те не скриват своето презрение и омраза към учителското съсловие. Тъкмо без учители точно тези хора ще мирясат и няма да има кой да ги дразни.

Куйни и Случайна,

Коментирах проблемите, които засягате, в темата Как да водим развитието на децата в "Образование". Нека ги обсъждаме там, а тук нека говорим за изчерпателността и адекватността на Главната ЦЕЛ.

Моля ви и ви каня да обсъждаме взимовръзките в "Системата образование" там, където му е мястото. Благодаря ви! 

Ей, дайте да разделим нещата, преди дискусията да умре от естествена смърт защото въсщност е две паралелни дискусии. Обвързването им не е невъзможно, но е сложна операция и - според мен Павел си го представя да се случи на 2 или трети етап - когато ще ни е по-лесно да изброим нещата които ще променим в сегашното състояние, за да стигнем желаното състояние.

1. Реалното състояние на българското училище и пътеките за неговата промяна, подредени в план (кое след кое, защото връзката помежду им е именно такава, а не друга) - е една дискусия, която ще си остане страстна и фрагментарна, докато не определим общата цел на промените. Мисля, че всички познаваме много добре ограниченията на тази дискусия. И стандартните роли които заемат в нея различните "заинтересувани страни". Както и леснината, с която нещата стигат до задънената улица, в която едните заинтересувани само обвиняват, другите - само се отбраняват или или се изпокарват или се обединяват около милото зключение, че министерството на образвоанието просто трябва да се закрие и с това рязко ще се подобрят нещата.

2. Каква е основната цел на образованието, която да казва едно и също нещо на всички заинтересувани страни - е нещо от което произтичат останалите ни зиквания - към съдържание, методи, организация, видове учебни дейности - е друга дискусия. Такава дискусия се налага, защото спорадчините страстни вариации на първата - постепенно изясниха а много широк кръг блъг. граждани, че съществена част от разногласията между учители и учениц, родители и учители, родители и ученици, учители и органи на управление, ученици и органи на управление - се дължат на факта, че нямаме общосподелеена цел на образованието. Оттам и различните ни очаквания, различните ни подходи и невъзможността да се разберем по въпроса на въпросите - защо не ни задоволяват резултатите и кой е отговорен за това?

Може да се окаже, че недостатъчно малко хора смятат, че дискусия лавинообразно развиваща се към истински широк и обществено отговорен дебат за целта на образованието - е наложителен. Тогава най-вероятно те ще трябва да се примирят с факта, е медийният екран на недоволството от състоянието на българското училище е крив и всъщност преобладаващото мнозинство от учителите, децата и родителите са удволетворителни от негово състояние. Просто не намират за нужно да оповестят това публично.

Но няма как в съвременната епоха да се промени гигантска социална система като училищното образвоание, без да има пределна яснота за целите на промяната. Такава няма. Каня всеки, който е на обратното мнение - да ни посочи къде ги открива.

Мария,  

Павел си представя точно това - да обвържем целите с интересите на заинтересованите (включително заплатите на учителите) и методите за промяна "на 2 или трети етап - когато ще ни е по-лесно ...".

Благодаря ти за ясното уточнение!

Мария и Павел, аз не виждам какъв по-точно е проблема, който събужда тази дискусия : точната формулировка или опита за диалог ? Защото, ако се погледне реално, целта на училищното обучение не се е променила особено от Възраждането до сега: това е обучението на деца, създаването на личности които имат познания и умения, както и желание да променят нашата изостанала държава. Каквото и да формулирате в допълнение, основната, главна и фундаментална цел си остава тази.

2. Нужен е по-скоро дебат за конфликтите в образованието - защо и къде се къса връзката, какво пречи на комуникацията, защо не се достига до съгласие.

Този път съм съгласна със Случайна.

Целите и на сегашната Национална програма за училищно образование са си чудесни. Те съдържат почти същото, което и Павката е формулирал, но изразено с други думи.

Копи-пействам целите от Националната програма. Подчертала съм местата, които звучат прекрасно, но засега съществуват само на хартия и не се реализират на практика.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

В актовете, приети в рамките на Европейския съюз, както и в документите на

ООН в областта на образованието се дефинират две основни цели на образователната политика – равен достъп до образование и качествено образование. Те могат да бъдат изведени като основни цели и за развитието на българското училищно образование, а макар и не толкова пряко и на един подготвителен етап - и като цели на предучилищното възпитание и подготовка.

Двете основни цели на образователната политика не бива да се разглеждат изолирано една от друга, а още по-малко да се противопоставят – всяка от тях може да бъде разбрана в пълнота само във връзка с другата цел. Равният достъп означава достъп до качествено образование, а качественото образование разкрива пълния си потенциал само ако до него има достъп всяко българско дете.

1. Равен достъп до образование

Равният достъп до образование означава осигуряване на достъп на всички деца до съизмеримо по качество образование. Равният достъп не означава наличие на училище във всяко село. Държавата има задължението да осигури възможност децата да посещават училища със съвременна материално-техническа база и с квалифицирани учители, където те да получават образование, съответстващо на потребностите на съвременния живот.

За онези деца, които нямат равен старт (деца, недостатъчно добре владеещи български език, деца със специални образователни потребности, деца от социално слаби семейства и др.) е необходимо да се полагат специални грижи с оглед тяхното пълноценно участие в образователния процес. Равният достъп до образование не означава еднаква грижа спрямо всички деца, а диференциране на грижата спрямо техните различни потребности.

 

2. Качествено образование

Качественото образование предполага непрекъснато надграждане на знания и умения с оглед максимално развитие на потенциала на всяко дете и възможност за пълноценна социална реализация. От една страна, образованието трябва да позволи да се развие заложеното у всяко дете. То трябва да насърчава проявлението и максималното развитие на способностите на детето както в процеса на обучение (натрупване на знания и формиране на умения), така и в процеса на възпитание (развитие на личността). От друга страна, системата на училищното образование трябва да създава условия за добра социална реализация както в професионален, така и в личностен план. Детето трябва да може да реализира в максимална степен своите житейски планове, като зачита правилата и не накърнява правото на другите да реализират своите житейски планове.

Случайна, отговарям съвсем кратко отзад напред.

Според мен няма съгласие, защото няма ползотворен диалог. И няма ползотворен диалог, защото не знаем какво точно искаме, и затова няма съгласие. Така кръгът се затваря хубаво.

Не е вярно, че от възраждането до днес целта на образованието е била все една и съща. Знаеш, че само преди 100 години понятието техник го е нямало, а гимназиите са били 20-ина. Да знаеш да четеш е означавало, че си учен.

Както и да е, идеята на "Новото" е да разчупи горния кръг. Мое мнение е, че това е най-добре да започне с дефинирането и обединението около ясни цели. Но като виж се оказало, че процеса на дефиниране сам генерира диалог. За мен е ОК и така.

Благодаря, Куини!  Тъкмо мислех да питам каква е В МОМЕНТА целта на образованието ни.
Ами като гледам - много хубава цел.

Не само ти, като действащ учител вътре в самата система, но и много други хора виждаме, че хубаво звучащата цел НЕ се реализира на практика.
Точно това е проблемът. Знаем какво искаме да постигнем, но или не знаем как, или си мислим, че знаем, а всъщност методите ни са неправилни.

 

 

И аз бих задала въпросите, които задава Случайна: къде се къса връзката между намерение и реализация, защо не може да се води нормален диалог в обществото, което пък пречи да се постигне съгласие между заинтересованите страни и единна  национална политика по въпросите на образоването.
Само липсата на достатъчно пари ли е проблемът?

Куйни,

Ще се съглася с теб, ако ми обясниш какво означават следните думи от твоите цитати:

1. "образование, съответстващо на потребностите на съвременния живот" . И какви точно са тези "потребности на съвременния живот". А ако махнем съвременния?
2. "съвременна материално-техническа база" ,
3. "квалифицирани учители".

Това естествено е провокация от моя страна. С нея искам да ти кажа, че тези понятия са неясни и подлежащи на интерпретация. Така всички се съгласяваме дружно с това, че са цели "от хубави по-хубави", обаче още на следващия ден, започваме да се джавкаме кое какво означавало. И не помръдваме и милиметър от там, където сме.

Качественото образование, което преследва пълноценна социална реализация и развитие на заложеното у всяко дете, ми харесва. За него ще говорим, когато започнем да говорим за 16-те цели произтичащи от главната. (Ето, пращам ти по имейл черновата на документа, който ги съдържа.) 

Целите, любезно копнати от Куини да си ги гледаме вътре в дискусията - са много готини за предназначението си - те казват кои два принципа водят националната ПОЛИТИКА в областта на образованието. Правят струват хората в законодателната и изпълнителната  власт като въвеждат правила, програми, регулации, нареби, инструкции и пр. всеки пък трябва да проверяват тези инструменти отговарят ли на изискванията: а) да не пречат на достъпа на децата до образование и да го насърчават и б) да не пречат на качеството на образвоанието и да го повишават.

Като се питме каква е целта на образованието, и отговорим с "да бъде достъпно и качествено", не отговаряме на въпроса какво е образование? А противно на първото впечатление - ние не се различаваме толкова по идеите си за достъпност и качество, колкото по представите си какво е образвоание - т.е. върху какво да наложим аршина за проверка дали е достъпно и дали  качествено. 

Та така - основната цел на образвоанието не може да бъде друга освен да направи нещо за детето. Тук се търси отговор какво точно. Трудностите са две: а) този отговор да е кратък, ясен и да не изпуска и на милисекунда от фокуса си детето и б) този отговор да могат да го разберат по монооооого близък начин едновременно и куини, и ела и случайна и ромката адашка от общинската временна заетост, с която се запознах в рейса и един дядо турчин от Омуртаг - който си гледа двамата внуци и се тревожи, че май знае български по-добре от тях, пък имали били шестици в бележниците.

Ела, ще ти кажа, но да знаеш, че е тайна. Обществото се разделя на касти, фракции, съсловия и т.н. Всяка частица преследва собствена цел, има индивидуални виждания, искания и т.н. Едни са по- ощетени от други, а трети са обидени на вторите, защото са най- ощетени. Не е само въпрос на пари. Въпросът е в това хората заедно да поискат нещо градивно, защото иначе се получава прекрасния модел "Орел и рак и щука...". И вината далеч не е само в некадърното управление, защото обществото би могло да регулира този процес, ако намери някаква база за единение. Но като гледам, ние дори и в писмена форма не можем да го направим, та камо ли на практика. Обикновена българска работа - всеки гледа да бръкне в окото на другия, а за резултата ще мислим после...:(

Аз пък мисля, че тук имаме много хубава база за единение. 

И го правим чудесно в писмена форма (която е по-трудната!).

Не се заяждам. Искам само да спрете за момент с черногледството.

Сетих за нещо като техника, което може да се окаже интересно за прескачане на българските трудности в диалога. Май, "общия знаменател" ще се намери като родителите се замислят какво очакват от образвоанието на всички деца освен на своето собствено, а учителите - от образвоанието на децата, с които им е най-трудно да работят в училище. Аз например искам абсолютно всички възможни деца, които ходят на училище в България да имат три усточиви усещания:

че полагането на усилие е важно, трудно и интересно нещо;

че пред тях има всякакви интересни възможности между които трябва да избират и увереност да правят избор

че на света има и други места освен дома и семейството, където тяхната индивидуалност има значение, с нея се съобразяват, както и те се съобразяват с други индивидуалности - на деца и възрастни.

"Образование, съответстващо на потребностите на съвременния живот" го разбирам като образование, което постоянно се обновява, за да отговаря на изискванията на съвременния живот. За да не се окаже например, че в учебника по Човекът и обществото пише за несъществуваща държавна граница на България, че в учебника по Човекът и природата липсва информация за всички планети, че по български език се изучава остаряло правописно правило, което вече е претърпяло изменения, че специалностите в професионалните гимназии и ВУЗ-овете вече нямат такова широко приложение, както допреди няколко години и т. н.

А съвременната МТБ разбирам по следния начин: всеки учител да бъде обучен да ползва високите технологии, да разполага със служебен лаптоп с интернет и мултимедиен проектор.

Квалифицирани учители. Предлагат се квалификационни курсове, но те са скъпо платени. За последния, който гледах в учителската стая, таксата беше около 200 лева за три дни. Съответно на такава цена курсът става недостъпен, затова или заплатите трябва да се вдигнат, или курсовете да станат безплатни.

Мария, ДОИ-тата определят още по-конкретно към какво се стреми училищното образование. В тях се говори за "изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура; задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура; усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката; избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище; развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена."

Ще се съгласите с мен, че съществени отклонения от началната формула на Главната цел не изплуваха в мненията споделени тук. Дори да не се съгласите, позволете ми да отворя следващия етап на нашия дилаог по Целите, който ще се състои на територията на Общност "Образование".

Елате там, за да се запознаете и кажете своето по принципите, които ще прилагаме при формулирането и изясняването на съвсем конкретни вече цели, произтичащи от главната.  

Благодаря ви!

Повечето ученици чакат да свърши училището както войниците казармата.До като има учители ,които отвръщават децата и родители които  настройват децата си срещу училището и учителите няма да има качествено образование.

Научилище трябва да се ходи с удоволствие а не със страх.

-Трябва ли ни реформа?

-Да-а-а..!

-Трябва ли ни ново образование?

-Да-а-а...!

-А трябват ли ни коментари?

-Категорично - да.

Коментарите този път са на главна страница и това много ме радва.

Макар и да не са много участниците, тези, дето влизат в блога, поне четат коментарите.

  

Един важен въпрос, скъпи съблогери.

Както виждате, отворих темата за "Целите на образованието" с предложение за фундаменталната, главната цел, но дискусията в големия блог все клони да се ... изхлузва от темата. Непрекъснато се намесват 1 милион други неща, които са от цялата палитра на образованието: от учителските заплати до преподаването на география. Какво, според вас, може да ограничи периметъра на дискусията и да я държи все по темата?

Може би представянето на една обща картина, в която да е обозначено точното място на именно тази тема? 

Ами мисля, че не може да се ограничи така лесно. Най-сетне имаме шанса някой да ни чуе/прочете, и сме готови да си кажем всичко, дето ни мъчи :).

Разбирам, Ела.

Отсега нататък "цял народ нази (ще) гледа". Така че ще ни трябва малко повече ... дисциплина.

При всички положения, аз ще се постарая скоро да публикувам новата версия на Схемата на образованието, където с червена точка ще отбележа мястото на Целите. А малко по-късно днес ще ви сервирам принципите, които да ни водят в диалога за конкретизирането на Целите.

Потвърждавам фундаменталната цел- точно!

Павка, на теория съм 100% съгласна с теб. предполагам, че това важи и за по-голямата част от пишещите в този блог. "Малката" подробност е, че всички тези прекрасни идеи много трудно могат да бъдат осъществени  на практика.

по въпрос №1: Чрез промяна на обществената нагласа по отношение целите и задачите на образованието в цялост, както и чрез промяна на активното отношение на учителите към качествените реформи в образованието
по въпрос №3:   Предвижданото подобрение в положението на учителите ще дойде чрез промяна на общественото мнение и институциите, както и чрез създаване на механизми за гъвкаво финансиране на образованието
по въпрос №5: Ролята на институциите е законоутвърждаваща и контролираща. Как ще ги привлечем? Чрез добронамереност и активни действия за участие на всички заинтересовани субекти в образованието.

само да вметна: Замря, замря пак дискусията повсеместно. Българинът пак заспа. До нова стачка или до нов катаклизъм. Освен това, вижте анкетата в "Предучилищната" - на хората и на ум не им идва, че промяната в образованието може да дойде от учителите...
  О-ох. Тежка гемия сме.

Благодаря ти за отговорите, Шели! 

Иска ми се да обсъдим хубаво отговора на въпрос N°5.
За вас не е тайна, че аз не виждам дори мъничка полза от включването на институциите в нашия проект. Аз смятам да ги помета!   Т.е. от не ще остане нищо! НИЩО!

Мисля, че институциите (което означава човеците в тях!), вече показаха еднозначно на какво са способни. То е пред учите ви и ... върху гърбовете ви, бих казал. Толкова за работата на институциите. (Намирам времето за коментиране на работата и резултатите им за прахосано, знаете.)

Искате ли само да изредим изчерпателно тези "институции", за да видим все пак в какъв ред да ги хвърляме в кофата за буклук? Започвам аз:

1. Парламент и Парламентарна комисия по образование
2. Министерство на науката и образованието
3. Регионални инспекторати по образованието
4. Министерство на финансите
5. Министерски съвет
6. ...
7. ...

Ако ме питате "Ама, как така? Законите кой ще го приема?", отговарям:
Когато нашите закони са готови, започваме обнародването им и прилагането им. Помислили сте ме вече за луд, нали?  Не съм.

Аз вярвам, че законите, правилата, информационните структури и материали, административните структури на Новото образование ще превъзхождат всичко съществуващо толкова много, че всички въвлечени  в образованието ще ги прегърнат с истинска любов, зщото ще дадат отговор на всички мъчителни въпроси. Учителите, родителите, кметовете и бизнеса ще принудят управляващите да легитимират нашите правила веднага. И говоря за които и да са управляващи! Ето това е моят план.

Казвал съм и преди, ако тази тактика не ви убеждава много, мога да се добера до свестни хора на високи позиции в 3-4 партии. Трябва да са луди, за да не си присвоят авторството на великолепната цялостна управленска програма на Новото образование. Трябва да са болни ..., а те не са. ... Просто са неграмотни 

Павел,аз съм съгласна с теб- по последния въпрос, които е номер 6, номер 5 е -Защо един учител трябва да ви се довери, предвид че е бил толкова дълго лъган?.
И вярвам, че това, което си написал е Истината и ще се случи. Ал :О)

    Павка,
 приемам, че тази визитна картичка е със същите най-пределно общи послания, които можем да публикуваме към голямата общност Образование, но не приемам, че мога да разбера това което твърдиш за институциите, част от които в низов ред са и самите училища с тяхната шеметна инерция, като последни механични устройства в държавата. Това в имплицитна форма е вид политика, а ние е нужно да организираме и мобилизираме обществеността само до периметъра за осмисляне, утвържване и спечелване на възможности за отстояване на Образователни политики, т.е. не идеологически, не партийни, не народни, а свободни за знание и самоосвобождение без нихилизъм и анархизъм! С други думи смятам този коментар относно въпрос № 5 за неприемлив в публичното пространство!

Шели, спокойно, не сме изчезнали. Аз лично не съм писала скоро, защото ми трябва малко време за да "смеля" новата информация.

Павка, и на мен ми звучи старнно как ще успеем да "приложим" тези хубави закони. Ама  за сега по- добре да се концентрираме върху измислянето им :)

Пожелавам успешна и вдъхновен седмица на всички!

И аз като Лел и Ани се питам до каква степен вредна за каузата е комуникацията на послание "да направим промяната помитайки институциите".  Да не отделяме на този етап (начален, разтърсващ, привличащ вниманието) специално място на институциите по видове и йерархии в посланието  е едно, да "ги пометем" - е друго. Трето е "да си припишат авторството" - и това третото изключва "помитането".

ПП В последните 15 дни съм говорила/работила по общи дела и дори формални проекти с над 25 учители (5-6 от тях директори на училища). Затова не пиша. Изчерпа ми се запасът от оптимизъм, а каузата ни няма нужда от мрачни бележки като моите точно сега.

Павка, приятели,
да работим за каузата всеки по-задачите, които са му достъпни и сам си е възложил! Така оставяме на място, т.е. всеки по-действен от преди в изпълнение на задачите. Аз работя по съдържанието, както съм Ви го представил в съдържанието (wiki) и съм в същата готовност, но все още не сме готови да излезем в Образование.
Желая на всички Вас устремна, изпъленена с радост и красота седмица!
Моля, дерзайте! На японски звучи отревисто и вдъхващо: "gambate"!
С уважение
Лель

И аз искам да го уточним това с "помитането" на институциите. Павка, надявам се, че нямаш превид да ги унищожим, да не съществуват? Може би става въпрос да ги принудим да се съобразяват с нас и последователите ни?

Колкото до политическите сили, може би все пак ще се наложи да търсим съдействие от някои от тях. Но задължително първо трябва да спечелим на своя страна повечето обикновени граждани. А партиите бих предпочела да не си приписват авторството, а да е ясно, че са се съобразили с желанието на хората.

Хващам се за последните думи на Ани.

   Помитане е много силна, но и много точна дума за това, което организираме на "институциите" (училището оставям извън тази категория!), скъпи приятели.

   Институциите не участват, не са и не ще бъдат фактор в нашия проект!

   Премного са проектите, които зависят или се съобразяват с МОН, РИО, Парламентарна комисия по образование, Общинска комисия по образование, Институт по ... не знам какво си на БАН, и т.н. Премного се споменава министърът на образованието!? Очакванията, надеждите и критиките са насочени само нататък. А ние днес променяме фокуса на общественото внимание! Не повече „институциите”, ами детето, училището, аз, ти, учителя, знанията, уменията, човечността, духовността! Следователно, колкото по-малко споменаваме институциите, толкова по-добре. Не мислите ли?

   Аз ви моля да разсъждаваме и обсъждаме, говорейки за „структури”, а не за „институции”. Нека говорим за структури, които са инструменти за реализацията на целите, а не за институции, с които трябва да се съобразяваме. Единствените, с които ще се съобразявам, уверявам ви, сте ВИЕ, защото ви имам доверие, и другите, които ще се присъединят към нас, пак защото са успяли да спечелят доверието ми (без да е задължително да споделят позициите ми, естествено!).  Ще слушам внимателно и ще коментирам само надлежно аргументирани градивни мнения, в които „институциите” не фигурират. Споменаването на институциите винаги ми е звучало като ... оплакване, прехвърляне на топката, влизане в предварително положени коловози, съобразяване с властта, загубила окончателно доверието ми.

Ние сме творци! Тук творим Новото българско образование!

 
   В нашето великолепно творение институции няма! За сметка на това има организационни структури и механизми, които са само инструменти за преследване и постигане на ясно обявени и аргументирани цели.

 
   Това имам предвид, като казвам „Ще ги помета!”. За мен те не съществуват! Ако се окаже, че могат да са полезни в проектирането и реализацията на Новото образование, хубаво. Да заповядат, да се представят и да кажат как могат да бъдат полезни. Ако ли не, ще ги помета. ...  Пометем. Заедно!

   Ани, за какво унищожение говориш, мила?! Та аз съм творец, а не разрушител!

Как мислиш, че мога да разруша неща, които за мен не съществуват? 

Честно казано, още по- мътно ми стана.

Но най-добре да караме едно по едно. Първо да помислим какво точно искаме да постигнем, а след това - как по-точно да стане това.

Честно казано, Ани,  това, което казваш, е нещото, което си пожелавах да чуя.

Благодаря ти!

Не се справям технически, но имам малко предложение за цел # 15 - с червено-културното наследство на Българите включва и танц- имаме едни от най-красивите танци на земята и то сътворени във вековете от българския народ и запазени от него. Най-уникалния енергиен хват е на хорото.
Благодаря, ако вземете под внимание малката ми вметка. ал:О)

Здраавейте! Ани, и аз ти благодаря за положения труд и за отделеното за това от личното време. На мен дотук ми звучи общо. Отбелязах със зелено оригиналните текстове, които намирам за приемливи, а със синьо - тези, които смятам за спорни или неподходящи за нашата действителност. Ще продължавам да мисля, за да предложа вариент, приемлив според мен. 
 Павел, нека стои оригиналният документ. Аз лично предпочитам да има копи-пейст на оригинала или части от него от всеки и личният му коментар по тях. А като се съберат коментарите от всички ни, да се оформи едно ново цяло. 

Качих в Wiki работните и непълени(!) варианти на  съдържанието на подготвяният текст за представянето ни пред обучителите в Проект100, както и предложението ми за пълнене по-съдържанието по
Първа глава1.1.тук се повтаря Прокламацията
Първа глава1.2.Процеси в у-то образование/тук се повтарят проесите под схемата на Новото образование
Първа глава1.4.Процесът на промяната като мотор на образователната система (нов текст)
Реших, да последвам Павката, че е по-добре да не оставате с впечатление, че нищо не се върши.

Радвам се да ви видя отново активни, приятели. :)

Разбрах. Пускам документа като уйики. Вкарвайте там всичките си поправки смело.

Албенке, не се смущавай да споделяш и допълваш документа. Моля те :)

Шели, уйки има функции за сравняване на две версии и възстановяване на желаната. Още повече там можеш да форматираш шрифта както искаш. Действайте смело!

Лел, много хубаво! :) Ще ми е нужно повече време да изчета всичко и да дам мнение.

Мисля, че моментът за обнародване на Целите е назрял, съпи приятели. Предвид дългата дискусия около Схематичната рамка на елементите, в която ги намесихме като елемент около и във ядрото(!). Вижда се че ние, присъстващите в "Солидарност", сме наясно какво именно са "Целите", докато другите само се чудят за какви митични Цели говорим.

Проблемът е, че не са цялостни (просто липсват парчета) и че тук таме са нужни корекции. Затова исках да ви питам тези две неща, второто от които е повече ... молба:

• Мислите ли, че можем да ги пуснем така?
• Възможно ли жи е да пипнете тук/там в уйкито, за да поправите грешките (кой която забелязва)? Аз нямам време :(

Павел, това е Хонгконгският документ - не сме го доогледаали за приложение в нашите условия, моля, не бързай да го пускаш, въпреки, че времетое назряло. Или, давайте да го оправяме по-бързо!

Шели,

Моля те, внеси корекциите и измененията, които мислиш, че са необходими, направо в уйкито. Нека останалите направят същото.

Аз не мисля, че мненията ни се разминават кой знае колко нито по принципите, нито по същността на целите, така че давайте смело и да пишем всички в един документ. СМЕЛО!

-------------------------

По същество по корекциите в документа.

Шели виждам, че въвела следната поправка "... услугата  училищно образование”.“средно  образование”.

Според мен е важно да говорим именно за училищното образование, което е от 1 до 12 клас, а не за средното образование. Имай предвид, че хората в българия не знаят кое е средното образование, което ти използваш, но знаят кое е училищното. Може би е удачно да кажем ранното детско и училищно образование, имайки предвид от детската градина до 12 клас, а?

 

Не съм много наясно с точните формулировки, но под система на средното образование /засега/ в България се разбира училищното образование от 1до12 клас, като отскоро в тази система са включени и детските градини чрез въвеждането на задължителна предучилищна група, без завършването на която не може да се постъпи в първи клас. Има варианти / според прословутата  Национална програма за 2006-2015 година / средно образование да се завършва след 10 клас, но засега това са само теории. Аз нанесох доста поправки, но пак мисля, не е изчерпателно. Не ги довиждам някои работи и е нужна помощтта на всички - всеки от своята си камбанария, за да го сглобим в качествен вид, съотносим към нашите условия.

За това говорим - всеки да поправи онова, което не му харесва.

А за формулировките, не се съобразявяй изобщо с терминологията в програмите на когото и да било. Ние трябва да сме ясни за хората и за нас самите, като част от хората. Всичко останало не би трябвало да ни интересува.

... Благодаря ти, Шели!  :)

Аз нещо бях поизоставила работата ни напоследък. Ще гледам да намеря време да огледам документите в събота и неделя. Съгласна съм, че дните около 24-ти май са подходящи за публикуване  на такъв документ.

Само целите ли ще публикуваме или и останалите документи?

Ако не успеем да обмислим добре всичко - спокойно можем да помолим хората в голямата общност за идеи и предложения. Дори ще е по- добре според мен, защото човек повече цени това, в чието създаване сам е участвал  : )

Много хубаво, че се включваш, Ани. 

Идеята ми е именно тази - да публикуваме в голямата общност "проект на документ", по който всички са поканени да вземат отношение. Проверих, уйки функциите са на разположение и там.

Мисля да публикуваме само документа за Целите. Но преди това трябва да му измислим име. "Прокламация на целите" не е подходящо, защото звучи окончателно. Трябва да е нещо като "Целите на училищното образование - проект на документ". А?

---------------------

Шели,

Виждам, че си внесла доста поправки и коментари в уйки-документа. Всичките до един уместни! Те са концентрирани именно там, където липсваха парчетата от хонконгския документ.

Ще гледам днес да преведа и добавя липсващите парчета, като имам предвид основата, която си хвърлила, и да почистя чисто хонконгските неща. Когато съм готов, ще пусна една нова версия на документа в уйики и ще ви известя, ОК? 

ОК. "Целите на училищното образование- проект на документ " ми звучи добре.

Не успях да се ориентирам как се правят поправки направо в уйки за това пиша тук.

По цел № 3 - Шели, от тази година  учебниците до 7-ми клас са безплатни. Но работните тетрадки се заплащат от родителите, а те също на се евтини.

Практиката показва, че прекалено скъпите учебници за гимназиялния курс създвават проблеми за нормалното протичане на учебния процес. Много деца с ниски доходи не могат да си позволят закупуването на пълен набор учебници. Особено тревожно е положението при изучаването на чужд език - очаква се това да бъде приоритет, а учебните помагала са най-скъпи. В резултат цели випуски от СОУ и професионалните гимназии "изучават" западен език без нит един учебник в класната стая!