Дано не развалям празника на колегите, но коментарът на Шели ме провокира в добрия смисъл на думата.
От отговора на министъра и въобще от практиката са видни 2 тенденции:
Първата е, както писа "магарето" във великолепния си материал, ще има не учители, а "педагогически специалисти". Демек след като младите висшисти и младите хора въобще не желаят да стават учители, очаквайте още "специалисти" като този, завършили разни колежи, в своите редици.
Второ: Очаквайте наплив на "специалисти" от малцинствата. Имаше такива на стаж в МОН  по специална програма преди 2 години. След като за 2-3 дни изчезнали (демек били откраднати) няколко лаптопа от кабинетите, ромската програма е била закрита предсрочно. Но в училищата  не бива да има "расизъм", нали?
Въобще, припомнете си един мой по-стар материал: http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=39820 - "Реквием за българския даскал". Почерпете се по празниците и си пуснете да свиквате с песновките на Азис, Нина, Нелина, Ивана, Драгана и прочее. Те ще са вече естетическия критерий на родното школо.

Без коментар!  Бедата е, че всяка писмена или словесна приумица, се разпространява мигновенно и е "пример" за подражание...

Катанец, странното е, че масово учениците ни пишат на латиница, сякаш кирилските букви са им чужди и несвойствени и някак се обезсмислят усилията на учителите по отношение на ограмотяването на децата.

Явно на учениците им е по-удобно да пишат на своя език с чужди букви, но пък прочита на текст, написан на шльокавица, ужасно много затормозява зрението и разбирането му. Лично аз, обикновено пропускам и не чета такива писаници. 

Като се замисля, всички онези, които пишат с латински букви, имат кратки и шаблонни изказвания, стигащи до две-три изречения, не повече. А писането на текстове, и то на добри текстове, е една от най-високо интелектуалните човешки дейности. 

Първо - тук не става ясно точно как е поставена задачата (сами знаете, че това е изключително важно).

Второ - Аз съм голям противник на писането на който и да е език на несвойствена за него азбука (особено, когато е роден език). НО по-страшно от писането на български на латиница е неграмотното писане...

Искрено се радвам, че все още съществуват такива хора. Вече си мислех, че нещо в мен е сбъркано или че еволюцията ме е подминала.  :)

Няма нищо ново под слънцето. Коя е истината , как да я открием и да я практикуваме е казано в Библията. Там е истината. Там ще открием отговорите на всичко, което ни вълнува относно нея. Липсва ни вярата в Бог и обичтта ни към Него. Не Го слушаме, не уважаваме съветите и уроците Му, не изпълняваме заповедите Му и си правим каквото искаме по човешки. Това според мен е нашата трагедия и всички злини и лъжи са вследствие на безверието ни.

Аз много мразя лъжата!

tabakova wrote :
Искрено се радвам, че все още съществуват такива хора. Вече си мислех, че нещо в мен е сбъркано или че еволюцията ме е подминала.  :)

И аз така си мислех, но след тези два коментара тук и още няколко в една друга общност, се оказва, че все още има хора, с които да си приличаме по отношението си към Истината и Лъжата. Което си е повод за радост :)

Хубав ден ви желая, колеги! :)

 Ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш при нас! - Толкова е вярно това, че настръхвам. Струва си човек да се замисли - истината рано или късно излиза наяве и човек трябва да си плати за лъжата. Няма да го отмине. Историята ни е дала много примери за това. А и в живота на всеки човек има доказателство за казаните думи в песента. Истината ще ни освободи и спаси. Помните и кой е казал тези думи? Когато имаш мир със себе си и си спокоен, значи ти си в истината.

Приятелко, благодаря! За тъй изпятата от тебе песен, за споделените слова, напомнящи ми някак есен. :). А, мисля си, без измислицата за Другия не бихме могли да живеем - но нека си го измисляме в най-хубавите тонове, тогава може би измислицата по чуден начин ще направи и нас и другия по-добри.

Ех, Влади! Само с няколко думички колко много мъдри неща казваш!

Всъщност, да, нека си го измисляме Другия, защото наистина Добрата измислица, чието постоянно местожителство са приказките, твори чудеса. Слага ни вълшебни очила, през които ние виждаме в най-прекрасна светлина и него, и целия свят дори, а това неминуемо прави и нас по-добри.

Влади, коментарът ти ми върна усещането, че не съм единствения човек, на който песента му въздейства по особено вълнуващ начин.

Да, а можем да си припомним и Рей Бредбъри. А медиите отразили "величавото" събитие бяха толкова отчайващо сервилни и безмозъчни, че ме е яд повече на тях, отколкото на властта. Навсякъде прокламираха, че са разбили книжарница. При условие, че в читанката не се продаваха книги. Но както каза кралят Слънце ББ - " Аз книжки не обичам много да чета". Поради това и поданиците не бива да четат много книжки.

Учителите в България са редници в една армия, която няма спечелена битка в последните 20 години, защото никой там до ден днешен не знае за какво точно воюва! (Преди им го казваха от Москва.)

Не липсваха (нито липсват днес) примери за индивидуален героизъм, но всичко това не можеше да продължава вечно и затова... С това българско образование е свършено, Светев. А другото - онова „широко скроено и ефективно", от което всички имаме нужда - иде, но не толкова бързо, колкото ни се иска на хората като теб и мен.

Това е положението... Трябвало е да стане, за да започнат да ни увират главите.

Голяма част от описаните проблеми са в световен мащаб. Единственото, с което не съм съгласен е обвързването на професионалната умствена поддръжка с ПКС. Напротив. До сега почти не съм срещал учител с ПКС, който да е пример за добър даскал с постоянно обновяващи се професионални и научни умения. ПКС в сегашния си вид са един архаизъм.

А, и Светев - защо реши да го публикуваш в този националистически парцал. Аз заради името ти го прочетох. Иначе просто щях да реша, че е написано от последния мараганализиран учител.

марганализиран имах предвид.

 

Светев,

Няма особена разлика между моето и твоето виждане за нещата. Ти казваш, че всичко е разруха, че битката е изгубена. А аз ти казвам, че битката нямаше как да я спечелите, защото текат световни процеси (за които говори и Чопар) за сбогуване с вехтото разбиране за училище, учители и... всичко останало. На мястото на разрушеното ще градим Новото. Поне не ще се потим с разчистването на терена.

Може и да звуча цинично, но за мен пътят пред българското образование наистина е много по-добър и интересен, отколкото пред италианското. (За другите европейски нации не мога да се изказвам.) Знаеш ли че има цяло идейно течение и автори, първи от които са Лев Толстой и Иван Илич? (Последният е австриец, а не руснак или сърбин, който преди 40 години е призовавал за "обезучилищаване" (не зная как да преведа английското deschooling)? :)

Произведенията на Шекспир, Данте, Софокъл и Омир не претендират да доминират живота на детето ми цели 12 години, Светев.

Очевидно до момента не сме имали ресурс за добре обмислена реформа. Но аз вярвам, че съвсем скоро ще го имаме този ресурс. (Този дебат тук е също част от подготовката ни, не мислиш ли?) И този наш растеж се нарича еволюция.

Зная добре, че който пренебрегне основата е обречен на неуспех. Ти бъди така добър и ми го припомняш постоянно и да отстояваш позицията си в обичайния си стил. Разбрахме ли се? 

(Нещо сайтът се е скапал, та не мога да оправя грешките в постингите си. Съжалявам.)

Светев, общото платено от държавата задължително образование е на 120 години. Т.е. то е едно "новородено бебе" в сравнение дори със Шекспир. Дали ще бъде класика или не зависи от това дали ще е в състояние отговори на нуждите от образование на днешните деца, спрямо проекта за развитие на сегашното общество в бъдеще. Което минава през ред трансформации на сегашната образователна система, преживяваща като много други публични системи изобретени през 20в. криза. Все по същата причина - защото са  конструирани от друго общество, с друга представа за бъдещето и поставят акцент върху други нужди от образование, сигурност и пр.

И примен е така (с редактирането де!). Образование е имало доста преди 120 години в античността (не е важно дали е държавно!) ОК, ремонтирайте системата. По-скапана от сега трудно може да стане. Ала все пак съм щастлив, че поне тази реформа в образованието няма да преживея отвътре. Приятен ден и на двамата!

затова му написах всичките атрибути на образованието което сега е в криза: общо, платено от държавата, задължително за всички деца. във формите, които приличат на античните - в момента кризата преминава като лека настинка. защото мащабите им са микроскопични.

Май нещо не разбрах, Мария.

Какво искаш да кажеш с думите

MariaD wrote :
... във формите, които приличат на античните - в момента кризата преминава като лека настинка. защото мащабите им са микроскопични.

?

- домашно образование

- KIPP

- Freynet

-Non-charter schools

-частните монтесори градинки в софия (само тях съм виждала, може и другаде да е така)

-занималя "Усмивки" в Търговище

Общото между горните е, че са доста напред в сравнение с едрите публични системи в индивидуализирането за образователните занимания. Затова кризата я понасят по-леко. И те не са решили устойчиво въпроса за съдържанието, но поне с методите, организацията и принципите се приближават към удовлетворяване на крещящата нужда на съвременното учене - да гради връзки между страстта на учителя към неговата си дисциплина  и  разнородните таланти и любопитството на децата. В конкретния клас. Конкретните деца. Не средно статистическите единици, които ги има само на хартия.

Сега разбрах, Мария. :)

Значи, в нетрадиционните училищни формати (домашно образование, KIPP, Freynet, Non-charter schools, частните монтесори градинки в софия, занималя "Усмивки" в Търговище), които са най-близо до античните формати, кризата не се усеща. И неслучайно те не са общи, платени от държавата и задължителни за всички деца.

Pavel_Lazarov wrote :

Сега разбрах, Мария. :)

Значи, в нетрадиционните училищни формати (домашно образование, KIPP, Freynet, Non-charter schools, частните монтесори градинки в софия, занималя "Усмивки" в Търговище), които са най-близо до античните формати, кризата не се усеща. И неслучайно те не са общи, платени от държавата и задължителни за всички деца.

 Това означава ли, че Новото образование ще бъде частно, незадължително и необщо.

Не, Чопар. Не означава това.

Новото ще бъде общо, но не платено задължително от държавата, ами платено например от обслужваната местна общност, община или кметство. Ще има избор: кеф ти така, кеф ти иначе. Ще решава обслужваната местна общност.

За задължителното въпросът е по-деликатен. При всички положения, ако е задължително, то ще гарантира, че не вреди на децата, което е много сложна работа, знаеш. Моята лична позиция е, че задължителните работи предизвикват неизбежна ответна отхвърляща реакция. Затова в "Новото образование" родителите ще са убедени, че ходенето на училище е добре за техните деца. А ако не са убедени, ще са свободни да избират. Някои от тях верояно ще изберат домашното образование.

Вълшебната думичка в "Новото образование" е свобода, която е плътно придружена от отговорност.

Павеле, бъди сигурен, че това с местните общности в България няма да го бъде. Знаеш историята за Славейков кмета, заплатата и говедаря. Тук Новото ти образование е обречено - гарантирам ти го. Възрожденския ти плам ще бъде набързо препикан /прощавай за израза/ и корумпиран от местните общности.

 Относно задължителността. Донякъде споделям мнението ти. Косвено познавам дете - вече 18 годишно, което е обучавано чрез домашно обучение - има интелект надвишаващ много от неговите съученици. Но, определено това момче няма да се справи с живота - тук в БГ и ще бъде аутсайдер. Личи му от километри, че е различен и специфичен, бил е лишен от общуване с по.големи групи от хора и всички възможни /добри или лоши/ социални контакти, които изграждат един човек. А иначе при малките ученици и сега без Новото образование, родителите смятат, че ходенето на училище е добре за техните деца. Само, че Светев е прав - ти си се откъснал от кочината. Не виждам какво добро образование чрез домашно образование могат да дадат орките останали в БГ. Чалгаризирана и мизерна нация от индивиди, които поне 2/3 са осакатени духовно.

 Относно третият елемнт в коментара ти. То е най-трудно постижимото и до голяма степен е утопия. Любопитно ми е как ще вмениш отговорност, как ще я контролираш /не ми отговаряй, че това не кореспондира със свободата/, как ще  я измериш и къде ще сложиш границите на свободата /всяка свобода има такива граници/

 

:))Според обучителите в Националния институт за обучение на директори учителите са:

 

Това с "няма да го бъде" не го чувам за първи път, Чопар. Да не кажа, че откакто за първи път направих някаква хипотеза за радикална промяна в образованието, само това слушам. Бъди така добър и ми позволи да продължа пътя си ведър и убеден в успеха на начинанието си.  Аз така и не мога да спра сега... и предпочитам хората да ме мислят за палячо, отколкото за поредния скептик. (Освен това не вярвам да желаеш да превърнеш и мен в един от многото скептици.)  

Без да искаш ти ми даваш едно потвърждение и повод за допълнителен оптимизъм  . Казваш, че 2/3 от нашенците са осакатени духовно (откъде е тази твоя статистика аз не зная, но да приемем, че си прав). Та това означава, че не всички са неспасяеми! Ето, аз ще събера останалата 1/3. Ще събера вас(!) и с вас ще построя Новото. (Сега ще пресиля идеята си, за да бъда пределно ясен) Другите, бидейки "малоумници", ще се адаптират безропотно, както са го правили винаги.

За домашното образование: Няма никакъв спор, че  то е... нож с две остриета, но все пак е някакъв възможен избор. "Краен" бих казал.

Относно третия елемент свободата и отговорността. (... Отново: думичката утопия съм я слушал много. Толкова много, че вече просто си я пускам покрай ушите.)  Темата е много обширна, но ще се опитам само с две думи да ти предам иидеята си (която е истинска жива реалност, в която живеят различни учещи общности по света!). Отговорността вирее там, където човек може да идентифицира лесно резултатите от собствения си избор. Значи или ще става въпрос за една достатъчно ограничена "територия", или за една особена индивидуална чувствителност и умения, с които индивидът да вижда ясно резултатите от СОБСТВЕНИТЕ си (без)действия/решения, или и двете (най-добре и двете!). И понеже хората колкото и да са откачени, не са пълни идиоти или мазохисти, след време разбират:

1. каква болка си причиняват те самите,
2. че спасение по единично няма, т.е. че колективното действие/консумиране е далеч по-ефективно от индивидуалното, и,
3. когато не им достигат знания или умения, започват да учат и търсят решение... заедно.

Това е най-общо и за това работя. Забележи, че в тази дискусия тук ги има и трите тези неща, т.е. че този процес вече тече  Аз не те контролирам, ти и аз сме безусловно свободни тук, но и аз и ти в момента ставаме мъъъъъъъъъъничко по-отговорни... И... така.

По схемата на обучителите (пусната от Нина)

  По-ясно от това, здраве му кажи.  

Нинче, ти ме хвърли в оркестъра с нея схема. Признавам си, че не схванах защо е направена в схема. В просто изреждане щеше да е приемливо изброяване на накякви видове ЧР по някакви различни признаци. Обаче в схема - не мога да отгадая какво ми казва за тях видове.

Един позакъснял коментар от моя колега и приятел, известния поет и учения в "Института по литература" Пламен Антов. Нямам право да не уважа желанието му!

"По-скоро съм съгласен с твоята статия, Светев, отколкото с Павел. Такива червендалести бодряци са безспорно нужни на прогреса; но аз не съм от тях. И не българските реалности ме правят скептичен, а тъкмо световните, към които Павел в общи линии зове.

Въпросът не е толкова в заплатите или в заплашваните и бити учители; големият проблем е рухването на статута на образованието като хуманитарна ценност, т.е. като нещо, което възпитава в морални стойности, а не просто дава определени технически умения, нужни на определена фирма-спонсор (ако правилно съм схванал една от тезите на г-н Павел Л.). Та там ми е болката. И точно там, мисля, е коренът на всички останали "нашенски" проблеми - битите даскали, масовата дебилизация на ученици и родители и т.н.
Пламен Антов

(Написах имейла си по такъв начин, че ако можеш технически да го качиш - от мое име - към апендикса на статията, да го направиш. Аз не зная как; а и по принцип мн рядко чета дискусии оттози род)

"Рухването на статута на образованието като хуманитарна ценност"? Образованието, което добре познаваме, нямаше как да не рухне, Светев и г.н. Андонов. То е продукт на едно твърде старо мислене, което си отива безвъзвратно.

Ето, образование, което възпитава "морални стойности", на мен ми е крайно несимпатично, защото презумпцията пак е, че трябва да формираме децата в някакъв перфектен калъп, с който вече разполагаме. (В кой точно морален калъп да настаним децата си, ще ми подскажете ли? Ние никога не сме разполагали и никога не ще разполагаме с перфектния уневерсален калъп! Не знам дали си давате сметка.)

А новите световни тенденции, за които говоря аз, поставят на преден план уважението към ближния в училище (на всички, големи или малки, към всеки друг там!) и гласуват доверие на детето, и изискват от него решения и действия. В процеса на взимане на решения и на последващото действие, и в резултатите от всичко това (позитивни или негативни няма значение!), детето расте и разбира колко е важно да уважава свободата на другите, да цени и предпочита истината пред лъжата, да не унищожава природата и по-слабия. И тези морални стойности нямат изкореняване, защото не са предадени в час или продукт на наказания, ами са научени от живия живот в училище. Детето расте пълноценно във ведра работна атмосвера. За такова училище работя аз и колегите от "Новото образование". Тук за фирми-спонсори изобщо не става въпрос! Ама изобщо!

Здравей! При вас поне плащат този час...Аз съм класен ръководител, но както и всички други колеги в нашето училище не получаваме пари за 2 ЧК и лекторски.  Ръководството се оправда в началото на учебната годината с липса на средства, трябвало да правим икономии и т.н. Накрая ни накараха да се подпишем под заповед, че сме съгласни с това решение...Лошото е, че по-голямата част не сме съгласни с тези решения, но когато се обсъждат на ПС колегите мълчат от страх и не могат да защитят интересите си!

Здравейте!

Искрено съжалявам  за произтичащите събития в българската образователна система...За ДЧК сте абсолютно  прави, а какво ни се заплаща за допълнителната работа за провеждане на репетиции и тържества, които в началния етап са прекалено много? Какво да  кажем  затова, че броят  на учениците  определя  заплатите ни - в малките селски  училища  учителите са на минимални  заплати, а  се трудят  неуморно за да  ограмотят ученици - билингви... И не на последно място - разпределението на средствата при диференцираното заплащане, където директорите "разпределят" възнагражденията  според  критерия  свой човек.... и още много други

Законите ни наистина са ужасни и  нестправедливи 

Ами щом като ви е страх на ПС да коментирате "липсата на средства" за свършена работа защо "плачете" тук?!!! Не тук му е мястото....друг е въпросът, че се творят често абсурдни и противоречащи си нормативни документи. За сведение при нас след разправии с ръководството-само на един учител, вече се плаща, на всички по 1/2 лекторски часа /2,5 лв./ за проверена работа от олимпиада. Ще се радвам да разбера как е при Вас!   Честит празник!!!

... Та разликата между общност "Образование", която се кани да мре, и общност НО, е, че като зададеш въпрос, колегите начални учители веднага реагират.

Справка. До този момент коментарите към същия пост са 20, а тук = 0. 

В  отговор на  въпоса за педагогическия съветник и .....

И аз съм в същото положение. Всички са в правото си... А какви са правата на педагога???

Нямам какво да добавя, НО ми става интересно каква е законовата рамка???

Ще следя с интерес проблема!

Общо казано правото е на родителите, а ние нямаме право да препоръчваме... и пр.

Спазвам това правило, но искам да знам какви точно за законовите рамки?!

МОЛЯ, пишете и не се жалете, защото не сте застраховани!

Поли, дискусията е важна и за това на мен все пак ми се иска да подължи и тук, в голямата общност.Аз лично имам да кажа доста по въпроса.

Една от безбройните ми щури идеи е да посещавам и курс за психотерапевти.

От тях съм научила, че терапия с възрастен човек може да се извършва само с негово изрично съгласие.

От друга страна - при бурен конфликт в училище педагогическия съветник/ психолога би трябвало да реагира незабавно. Представяте ли си - сбиване, заплахи за саморазправа.... немислимо е да се чакат да дойдат родителите.

Но тук до колкото разбирам случаят е междинен. Моля те да уточниш - за един разговор  с психолог ли става въпрос или за продължителна работа?

Сега си давам сметка, че и аз не знам какво точно предвиждат наредбите втакива случаи.

Така- на прима виста се сещам за няколко бързи съвета.

Първо - от същия курс научих, че много хора се плашат дори от думата "психолог", да не говорим за "терапия". За това може би е по- добре да използваш пред родителите изрази като "консултация", " разговор", "съвет"....Което и в действителност е по- блозо до това, което върши училищния психолог. Добре е да уточниш пред майката, че изпращането при психолог няма дасе използва срещу детето /което съм сигурна, че и ти мислиш/. Психологът трябва да посъветва малкия какво трябва да прави, за да не изпада толкова често в конфликти със съучениците си. С две думи - родителите да са наясно, че идеята е дето им да бъде предпазено от проблеми /защото явно не се очаква, че те са се притеснили за безоасността на чуждите деца/. Ако щеш - какво трябва да се промени за да не го "нарочат" за вечен виновник/това разбира дсе са страховете на майката, но ез се опитвамда погледна през нейните очи/

Второ - от краткия ти разказ стигамдо извода, че проблема тръгва до голяма степен и от родителите. Няма ли да е по- лесно да убедиш майката тя първа да говори с психолога, щом толкова се притеснява за детето? Това може да помотне дори повече , ако колегата ти си разбира от работата.

Ако все пак лодителите упорито отказват - има и други варианти. Примерно да опишеш до колкото е възможно ситуцията на психолого и той да те посъветва как да реагираш. Или да влезе - примерно в час на класа и да проведе една- две беседи с целия клас. За това не знам  да се изисква изрично съгласие народителите. И на другите деца няма да е излишен подобен разговор.

Колкото за нормативната страна на нещата - и аз мразя документацията и нерадбите. но като ми обясняваш с какъв тип дете и скакъвтип родител си имаш работа- съветвам те добре да си "вържеш гащите" законово. Такива хора винаги са убедени, че законите са на тяхна страна. И недай си боже някоя запетайка да се тълкува нееднозначно- гарантирани са ти куп неприятности с всички възможни инстанции.

Всъщност, не бих се очудила, ако според майката проблем няма. Ако няма оплаквания от поведението на детето си в къщи. И ако е твърдо убедена, че то е било право във всяка от конфликтните ситуации. С риск да звуча консеравивно и старомодно - не вярвам, че само "положителното възпитание" ще помогне в сучая. Колкото и да те убеждават, че "добрата дума, помощтта, усмивката" са полезни, да промениш поведението си изисква усилия. А къде по- удобно е просто да убедиш мама, че другите са виновни. Особено, когато тя е винаги готова да повярва. За това мисля, че се налага не да педприемаш силови действия, но все пак да и бясниш, че това поведение не можеда бъде търпяно до безкрайност. И че ако детето й нарани съученик, тя самата ще си има неприятности. И няма да може да мине с оправдания, че пак е неразбрана.

 

 

 

 

 

Скъпи ,Поли и колеги,

мисля, че въпросите ви се крият в длъжностната характеристика на педагогическия съветник в съответното училище.Прочетох  внимателно всички мнения и тук, и в Начално образование.Най-общо проблемите могат да се разделят в две големи групи или по-точно в два вида дейности на педагогическия съветник /психолог/.Когато учителят има проблем в часа и това е инцидентно, няма проблем детето да бъде изпратено при специалиста и тогава родителят не може да има претенциии, но кагото говорим за псиихологическо изследване ,тогава нещата са по-различни.Тогава задължително се иска не само съгласието на родителя /ите/, но и  практика в психологията е  специалиста  да се срещна   първо с  тях.Тогава се получава по-ясна картина за ставащото с детскта психика.Считам, че това трябва да знаят всички учители, за да могат успешно да се защитават от безмислени нападки.Някога ,в училището където  работех, имахме практика педагогическият съветник и помощник директора да присъстват задължително на първата родителска  среща за първи клас и да дадат възможност на родителите да споделят, разбира се лично, за проблеми с детето си.

Всяко ново дете в училището първо се срещаше с пед.съветник   и тогава влизаше в клас.Идивидуално вземахме решение, къде е  най-добре да бъде настанено детето.

Друг подход:Да бъдат поканени родителите на лична среща, но разбира се, ясно ми е, че в повечето случай трябва да се реагира на момента и считам, че нямате проблем да го правите!!!Дано поне малко  съм била полезна!!!Успех!!!

Споделен американски опит:
детето ми трябваше да ходи на консултация с логопед.
Преди да започне, аз бях извикана, за да ми се обясни какво и защо ще прави в този половин час седмично; след което подписах един наръч хартии, обясняващи подробно същото.
Лично мое мнение:
аз съм ЗА това родителят да има правото да решава какво ще се случва с детето му в училище.
Аргументацията ми:
1. предпочитам да имам ИЗБОР - дали да ваксинират детето ми, дали да го консултират с логопед или психолог....
Не искам да бъда лишена от този избор и някой друг да решава вместо мен.

2. ако детето наистина има нужда от консултации със специалист, този специалист трябва да говори с родителя и да го убеди, че такава работа с детето е наложителна.
Ако не получи съгласието на родителя, това означава или че специалистът е некадърен и не може да обясни убедително в какво се състои ползата от работата му, или че родителят рано или късно ще има още  по-сериозни проблеми с детето си, защото е неспособен да разбере защо детето му има нужда от помощ.

Извод: психолозите, логопедите, педагогическите съветници трябва да си вършат работата, за която им се плаща, но не през главата на родителите.
Всеки отговаря за детето през определен период от време - педагозите - докато е в училище, родителите - 24/7.
Но родителите са тези, които носят пълната отговорност за едно дете - следователно те имат и пълните права да решават какво е добро за него. Особено ако обратното не е постановено чрез съда :).

Надявам се Ела, да не си открила противоречие, с това ,което ти изказваш, и написаното от мен.Точчно това ми беше мисълта, че е важно специалистите да защитят позицията си,  това  значи да знаят за какво иде реч, смисълът на работата си.Тук не упреквам учителите, в никой случай, но пък специалистите пед.съветници , с този широк спектър на възможности да се упражнява професията , много често  е  чудесна възможност за безброй спекулации.  Нямам идея да отмествам целта на поста, просто изказах мнение от конкретни наблюдения! 

 Подкрепям мнението на Ела!

 Преди години ми се наложи да напусна страната и да оставя децата за известно време при майка си. Като се върнах майка ми, ми съобщи, че детето според началната учителка трябва спешно да посети психолог, защото загубило интерес към училището и се затворило в себе си. Отидох със сина си при психолог и се оказа, че баба му е толкова амбициозна, че го карала по цял ден да учи, ограничавайки детските игри.Психологът ми обясни, че в игрите се развиват фантазията и комуникативността на децата и да посъветвам майка си и началната му учителка да го посетят!

Да уточня - работата на учителите е да учат децата.

Не трябва да им се вменяват задължения, за които никой не им плаща - не е справедливо.
Учителите не са виновни, че родителите не са си възпитали децата, а на педагогическите съветници  се плаща точно за да са свързващото звено между училището и дома.
Във връзка с това се сещам за вицоподобно звучащ диалог между учител и родител.
Родителят:
--Добър ден, учи-теле.
А учителят му отговаря:
--Добър ден, роди-теле.

Колеги, благодаря за коментарите!

Тези дни програмата ми беше много наситена и нямах никакво време да пиша в блога.

ninevij, законовата рамка все още не ми е ясна. Според мен, правата трябва да са тясно обвързани със задълженията. Щом учителят носи отговорността да опазва здравето и живота на децата, би следвало да има правото да избира към кого да се обърне за помощ, когато в класа му се наблюдават случаи на агресия и безопасността на учениците му е застрашена.

Ани, едно от най-глупавите виждания по въпроса е начинът, по който голяма част от българите тълкуват срещата със психолога. Те едва ли не са склонни да обобщят, че само психично болните хора са за там, с което изобщо не съм съгласна. Всеки човек в един или друг момент живота си има нужда да поговори с психолог или психотерапевт. Аз лично много уважавам добрите специалисти в тази област и с интерес обменям информация и съвети, свързани с нашата работа, пък и с нещата от живота изобщо.

Дори, благодаря за споделеното. Всъщност, най-неочаквано при мен се реши проблемът с майката, която все не искаше да го види и дефинира. Ще разкажа накратко.

В четвъртък тя влезе в конфликт с мен, търсейки ми сметка защо санкционирам детето й, омаловажавайки случаите на агресия – тоест, че проблемите не са толкова страшни, колкото аз ги виждам.

Почувствах се засегната заради неуважението към моето мнение и заради чувството на безпомощност да се справя с положението. И чисто по женски, след като майката си тръгна, се разплаках. Само че в този момент се появи друга майка, която е в по-близки отношения с първата. Видя ме в това състояние, попита ме за случилото се и аз й споделих всичко.

Тя много присърце прие проблема и заяви, че също ще поговори с майката на момченцето. И наистина го беше направила, явно по най-добрия начин.

Онзи ден, в петък, бях на една среща-семинар в НДК за образователните технологии и отсъствах от училище. Същия ден се били срещнали майката на момченцето и майката на момиченце, което беше удряно в пода от същото това момченце. Тя показала охлузеното ухо и отока на главата на своето дете. Майката на момченцето се изплашила до такава степен от гледката, че сама предложила да отидат за съвет при психолога. И отишли.

Вчера, в събота, отново бях на работа – придружавах ученици до 119 СОУ за Коледното математическо състезание. Същата тази майка, заради която роних сълзи, дойде с кола и помогна на първолаците по-лесно да стигнат до другия край на София. След като ги върнахме, поиска разговор с мен. Призна грешките си, прибързаната си реакция и помоли за извинение няколко пъти, което аз приех, разбира се.

Казах й, че по-важно от всичко е да опазим децата и всичко останало е на втори план. Че отговорността в училище е моя и съответно – мое е решението как да постъпвам в различните ситуации. За да имаме успех, трябва родители и учители първо да видим проблема, а не да бягаме от него, след това да го обсъдим и да сме единни в изискванията си. Тя се съгласяваше с думите ми и се надявам оттук-нататък вече да работим по нов начин.

Ела, по въпроса с избора, когато в училище наблюдаваме прояви на агресия, не мога да се съглася с теб. Както и по-горе казах – щом на учителя се вменява отговорността да опазва живота и здравето на децата от класа, значи той трябва да има пълното право да решава как да действа.

Родителят винаги гледа от своето ъгълче и обикновено му е трудно да се постави на мястото на другите деца и родители. (Вероятно от такъв родител ми е цъкнат и минусът на поста.)

Ти описваш своя случай и вероятно проблемът не е свързан с агресията, защото ми е трудно да си представя, че в американското училище не са измислени начини проявите на агресия да се парират бързо и ефикасно. Може би училищните правилници са такива, че се налагат някакви по-сериозни санкции в подобни случаи, а не като при нас - смешни забележки и предупреждения, които не вършат никаква работа.

Куини, вярвам ще се съгласиш с мен, че в българското училище също трябва да има начини агресията да се парира  и потушава още в зародиш.

Няма как учителят да е отговорен за зле възпитаните чужди деца.

Дете в начален курс е удряло друго дете в пода, причинявайки му оток?!
Не е работа на учителя да бъде звероукротител.

Всичко, което исках да кажа с коментара си (била съм учител повече време, отколкото родител - много добре знам за какво говориш) - е, че учителите са в училище, за да преподават.
Не може да им се вменяват още куп задължения, които не са тяхна работа (а са задължения на родителите  или на специализирания персонал).

Не познавам хора, които доброволно да искат да носят повече задължения.
Никой не обича да поема излишна отговорност.

Докато работех в училище, освен преподавател по БЕЛ и история (на ученици от пети до единадесети класове),  ми се е налагало да дежуря по коридорите през междучасията, да боядисвам училището през лятната си ваканция (една бременна  колежка загуби бебето си заради отровните бои), през свободното си време да ходя по домовете на децата, за да говоря с родителите на по-проблемните ученици, да ми бъде прекъсвана почивката, за да решавам конфликти като класен, да разтървавам биещи се и т.н., и т.н.
За да не си загубя работата, е трябвало да върша много неща, които просто не са моя работа.
След което да слушам приказки как работя само до обяд и имам 3 месеца ваканция.

Родителите също имат отговорност към децата си.
Та затова казах, че не искам да отстъпя на друг тази отговорност - да решава вместо мен.
Била съм и в двете роли - на учител и на родител.
Всеки трябва да си върши работата.

А ако не иска - трябва да има начини да бъде накаран.

 

Да, така е. Напълно си права, Ела. Но проблемът е, че в българското училище правилата, на които се подчиняваме, са други, невинаги логични, смислени и произтичащи от нуждите на живия живот.

Езикът ми се изтърка да повтарям, че е крайно време да променим отношението си към родителите, които всъщност са третата, най-важна страна в образователно-възпитателния процес.

Ние, образователите, съдейки по действащите нормативни документи, в които родителите са пропуснати да бъдат обвързани с някаква отговорност (те общо взето са никои там); по записаното в училищните правилници – и там ги няма; по отношение дори на пропусквателния режим, който е един и същ навсякъде, се оказва, че ги третираме като външни лица за училищната институция и част от тях се чувстват точно такива, щом стане въпрос за случващото се с децата им в училище.

В тази нелепа ситуация на учителите се прехвърля цялата отговорност. В длъжностните ни характеристики пише ето това:

Учителят носи отговорност за живота и здравето на децата.

Тълкуванието е следното:

Каквото и да се случи в училище, касаещо живота и здравето на учениците, учителят е отговорен. Не се правят никакви изключения, не се приемат никакви извинения.

И сега ще ти разкажа един съвсем истински случай.

На колежка от предишното ми училище й оставаха няколко години до пенсия. Тя работеше в занималнята, беше отговорен човек и стоеше постоянно при децата.

Един ден, в междучасието, едно дете тичало по пътеката между чиновете, друго дете му подложило крак и онова паднало така, че буквално си размазало лицето при удара. След което се наложило да бъде направена пластична операция. Родителите на пострадалото дете заведоха съдебен иск и колежката напусна работа завинаги.

Куини, приветствам и подкрепям поста Ви, въпреки, че имахме противоречия в един мой пост, който очакваше размисли точно в тази насока!

 Уважавам учители, които реагират адекватно на агресивните прояви в училище, а не прикриват или окуражават същите! Вашата реакция е била напълно правдоподобна и професионална. Учителят носи отговорност за живота и здравето на децата, но не може да носи вина за "подложен крак" или разбит нос.

 Вина може да носи учител, който е проявил равнодушие и безотговорност /както се случи при един случай с моя син/ в случаи или сигнали за агресия в класната стая, а по-късно това да е довело до трагични последствия. Права сте и за това, че има много родители, които винаги гледат от своето ъгълче и обикновено им е трудно да се поставят на мястото на другите деца и родители, а и да приемат факта, че тяхното дете е проблемно.

"Подложеният крак" или "разбитата в пода глава" от агресивен съученик не е по вина на учителя, а на родители, които не са съумели да възпитат ценности в своите деца и смятат, че в грижата за децата е достатъчно да са нахранени, облечени и обути, но за съвместни разговори, и дума да не става. Как ще намерите съдействие от такива родители?

Споделям мнението Ви, че "щом учителят носи отговорността да опазва здравето и живота на децата в училище, би следвало да има правото да избира към кого да се обърне за помощ, когато в класа му се наблюдават случаи на агресия и безопасността на учениците му е застрашена."

 Трябва да имате право, без да уведомявате родител, да изпратите дадено дете при психолога /той не хапе/. Защо да не се помисли - вместо час на класа да има час на психолога!?

Вярвайте ми, че ще е полезно, както за децата, така и за учители и родители!