Днес да се осланяш на каквито и да било новини и прогнози е равносилно на гадаенето с маргаритка – „вярвам, не вярвам”.
Ние консумираме не само салам и марки коли, не само история или нефт, но и политически и икономически розовобузести новини, и им вярваме. При такъв мъчителен живот – кроше отляво, ъперкът отдолу, прав – в челото, или по челото – без разлика! – иска ни се да вярваме. Иначе как да живеем?
Търсенето ражда предлагането! Искаш безметежен, безгрижен живот? Получи си лъжата! Степента на лъжата определя популярността на телевизионните канали, а и рейтингите им зависят от количествата, съдържаща се в тях реклама и сладникавостта на излялата се от нея лъжа!
Свободата на избора се свежда до избирането на по-симпатичния лъжец! Вярваме ли на лекаря, който ни поставя диагноза? А ако целта му е да ни вземе парите? Вярваме ли на учения, убеждаващ ни в своето откритие? А ако целта му е да получи финансиране? Вярваме на политика, обещаващ ни мир, на икономистите, обещаващи ни процъфтяване, а получаваме среден пръст… Вярваме на прогнозите за времето…
Ние избираме това, което разбираме. Затова ли истината в света е малко, защото не я разбираме? А лъжата – да! Белозъби усмивки, дълги крака, звучен заразителен смях, който да продемонстрира убедеността в своята идея, изложена за продан. Поднасят ни лъжа, опакована като истина, и ние я купуваме. Защото разбираме какво ни говорят и пеят. Та нали всичко, което ни предлагат да купим и изберем, ни е изгодно! С това даже сме съвсем съгласни.
Убеждават ни, че всеки има право на собствено мнение и всеки от нас лъже другия! Различието в мисленето е признак на пъстротата на нашите желания: с какво още да си угодим?
Какво ще стане с нашите деца, с чието възпитание се занимават не разбиращи случващото се и уморени от лъжа учители? Как детето да различи в живота доброто и лошото? И оттук цялото поколение попада под «виртуална» или наркотична зависимост, а със следващото ще бъде още по-лошо.
Предполагаме, че в сравнение с миналите поколения, ние имаме повече разум, знанията ни са по-дълбоки, медицината е по-добра. Но проблемите се множат в геометрична прогресия, болестите мутират и симптомите са толкова размити, че лекарите често не разбират какво става. Покоряваме космическите пространства, но не и разстоянията между себе си и ближния. Желанията за притежаване растат неудържимо, кастрирайки ценностите на предците.
Хилядолетия наред, потребността от друга реалност, различна от дадената, се удовлетворяваше от религията. Обръщам се към нея, защото науката, всъщност, казва, че аз съм – никой, парче белтък, комбинация от гени. А аз не съм съгласен, защото тогава не съм човек! Имам нужда от опора в живота! Трябва ми вяра! Когато вярвам, се чувствам по-комфортно, отколкото да се осъзнавам просто като белтък. Сега, обаче, рейтингът на доверието към религията е загубил своите позиции. И всичко заради отговора… Този, който религията не може да ни даде – как да живеем по-нататък?
Времето на опустошеността на духа се разширява и задълбочава, тъй като постоянно мислим само за себе си… И нямаме желание да дадем благо на другите.
Моралната основа на всяко общество е взаимното доверие. Това е нещото, което липсва – значи няма здраво общество, а само злобно егоистичното, моето. В залязващата, вече сумрачна цивилизация процъфтяват прорицатели, астролози, целители. Поради тоталното усещане на неопределеността на нашето съществуване, ни е обхванало абсолютно недоверие към всичко.
Чрез безкрайния си егоизъм подменихме идеята за доверие към ближния и не можем да достигнем до сърцето му.
Лъжата е огромна и е навсякъде. Тя, като смокинов лист, прикрива напиращата към нас истина – светът се променя в посока към нов ред – отказване от егоистичния модел на поведение, заради солидарността и сътрудничеството. Лъжата ни помага да задържим нашите навици, към които сме привързани, защото преходът към новото е винаги неприятен.
Ние сме 100% зависими един от друг и други проценти, освен 100, са лъжа. И най-голямата лъжа е да се убеждаваме, че сме свободни един от друг. И тази лъжлива свобода носи много имена, в зависимост от това, къде се използва – независимост, еманципация, собствено мнение, свобода на избора и така нататък.
А ако можехме да се издигнем над нашите многочислени различия и да намерим, да видим това, което ни обединява, тогава всичките ни днешни непримиримости биха ни се сторили смешни и неструващи пукната пара… Времето ни задължава да направим усилие и тежката необходимост да започнем да разбираме какво се случва е неизбежна.
Е, а сега вярвате ли на написаното тук?
Comments