14-ти февруари
Ден на влюбените или Трифон Зарезан?
Какво ще празнувате?
Този въпрос е много спорен и дискутиран. От едната страна е празникът на влюбените, в който млади и стари се събират да отпразнуват това, че се обичат. Ден, в който купуваш подарък на човека, когото обичаш, подаряват се цветя, ходи се по скъпи ресторанти и дискотеки, ако си запазиш места предварително и т.н.
От друга страна се появява въпросът - защо аджеба един единствен път в годината ще празнуваш това, че си влюбен? Също като празникът на жената ила на майката, кой както го възприема - само в този ден ли трябва да почиташ майка си? Или пък имаш ли нужда от повод, за да празнуваш любовта си?
Ето тук е дилемата - дали празнуваме празника просто като поредния повод - т.е. винаги имаме поводи да поднесем цветя на любимата или пък да направим някоя изненада; или пък му отреждаме някакво специално място, което пък от своя страна значи, че ни трябва повод, за да уважим близките си хора...
Аз съм на мнение, че поводи има непрекъснато и че когато има такъв, то той не бива да се подминава 
, но вие какво ще кажете по въпроса?
За мен този празник винаги е бил посветен на любовта. За мен любовта е много ценно нещо, най-ценното нещо в света, въпреки, че не го показвам много добре напоследък обременен от грижи и работа..
Отрасъл съм с мисълта за любовта, четейки книжки, в които върховната красота е именно тя. И вярвам, че тя е един огромен двигател за всичко, което прави човек, дори и не само в семейството, но и в живота.
Ако поставиш любовтта на предно място ти даваш на хората това, от което те имат нужда. Даваш усмивки, даваш добро настроение, даваш топлина.
Един предмет може да излъчва любов, да, дори той, ако той е създаден с усмивка и с чувство. Всяко нещо в работата може да е страхотно, ако си го сторил с любов. Любовта е градивно чувство и е грешка да се отрича в полза на празник, посветен на алкохола, който е нейното отрицание, защото е деструктивен по природа.
14-ти февруари за мен винаги е бил денят на влюбените, независимо дали съм била една от тях или не. Поводи да се напием винаги ще има - с или без Трифон Зарезан. Затова много по-приятно ми е да празнувам Св. Валентин.
Празниците са хубаво нещо. Припомнят ни някои неща, за които не се сещаме всеки ден. Което от своя страна трябва да ни напомни, че трябва много по-често да се замисляме за ценностите, а не само на определени дати. Все пак - празници като Денят на жената, Св. Валентин и др. са едно добро начало и хубаво подсещане :)
Най-неприятното в тези дни обаче е невъзможността да отпразнуваш спокойно някъде, защото всички заведения се възползват от празника, надуват цените, трябва да се направи резервация седмици по-рано - изобщо неща, които биха могли да развалят настроението на празнуващите.
Свети Валентин е католически празник. Ето тук се поражда и въпроът, дали ние, след като сме православни християни трябва да празнуваме деня на влюбените. :)
Аз лично ще празнувам Трифон Зарезан :) Ами така де. :) Празникът на Виното е веднъж в годината. Във всеки друг ден можеш да се влюбиш, но голямата любов е една - Виното! :)
По скоро е обратното:)-всеки ден можеш да пиеш вино,а да се влюбиш качествено-едва ли би успял да го сториш всеки ден:))въпреки,че не е задължително:))
Вес, говори в единствено число!Да не говорим, че католиците не празнуват деня на влюбените, ами деня на Свети Валентин примерно (тука говоря малко наизуст, щото нямам календарче под ръка), който е закрилник на влюбените. В църковния календар (И ПРАВОСЛАВЕН И КАТОЛИЧЕСКИ) си има отделен ден на семейството, в който се празнуват отношенията между влюбени, майки и бащи, баби и дядовци, както и отношенията родители - деца.
Тук говорим за всеизвестния и с все по-нарастваща известност празник, който има много повече общо с традиция, обичаи, желание за взаимстване на чужди обичаи (щото ние малко си имаме...), отколкото с религия.
Ми аз не знам как става така, но досега никога, ама НИКОГА за изминалите ми 24 години не ми се е случвало за празнувам Св. Валентин както си му е редът - с гадже. Пък съм имала една по-дългичка връзка от 2,5 г, значи се е засякло ... еми не знам защо, ама нещо се е разминало.
Вчера в работата ми в заведението правихме валентинска украса - надувахме с колежката червени балони с формата на сърце и писах дъска с валентинско меню. Уж съм имала хубав почерк, а всъщност шефа го мързи да си я пише сам. Ами... тая година това ше е за мен празника на влюбените. И повод да се бъзикаме с колегите защо забравяме поръчки.
Сори че нещо не мога да се включа в общия ентусиазъм.
Ааааа, Розенмонтаг, Гаргарелке :)
Той сега в понеделник ли е, че миналата година го пропуснах по простата причина, че бях на рожден ден предната вечер и бая се бях почерпил, та през деня не ми се излизаше да видя феста :)
Таз година съм твърдо решен да направя и фотоси и да публикувам в блога :)
Дааа, семейните двойки имат много задължения вкъщи и извън.
Но определено Св. Валентин си е за всички влюбени.
Дарла, много съжалявам, че твоят любим ще е на работа. И на мен ми се е случвало. Важното е, че се обичате.