Благодаря Ви!

Макар и да не е съвсем по темата, искам да споделя нещо, което коментарът на Ika засяга.

А именно -  как родителите тук са принуждавани да се явят на родителска среща.

 Като учител добре си спомням как карахме учениците да пишат в бележниците си съобщение за род.среща, родителят го разписваше и не се вясваше. И класната си говори в почти празната стая, където са родителите само на успяващите ученици. Които хич не се интересуват от успеха и поведението на неуспяващите...

Тук се канят 2 от родителите по желание за помощник на учителката. Те се обаждат на всеки родител за всяка от двете род. срещи и го питат в колко часа може да иде в училище в един от двата дни, в които се провежда срещата. Всеки казва кога му е удобно и получава час, а след няколко дни - и писмо в пощата за напомняне. В това писмо отново се изказва благодарност от учителката за съдействието, така че човек трябва да е страшно дебелокож, за да не отиде.  В училище този родител говори с учителката на детето си насаме. Може да задава въпроси и да получи реалната оценка за поведението и успеха на детето си, защото срещата е наистина родителско-учителска - на четири очи. Всеки от останалите учители, който има да каже нещо много добро или много лошо за детето, знае кога родителят има запазен час, и също се среща с него.
Срещата тре 10-15 мин., но е много ефективна. След това идва ред на следващия родител...Най-често се явяват поне 98% от родителите, и така те поне няма да имат моралното право да се преструват на изненадани, ако са предупредени и не са взели мерки за успеваемостта или поведението на детето си, и то "внезапно" и "без нищо да е направило" получи предупреждение за наказание.
На тези срещи се връчват и докладите, които съм превела по-горе, така че родителят вижда веднага каква е ситуацията.
Наистина е много ефективно, и не отнема толкова много време - за час при добра организация учителката може да разговаря с 5-6 родители.

Като чета доста учители следят и коментират темите ти и има защо!Дано се подобрят нещата и у нас по-скоро.

Не знам дали изобщо нашето образование е готово за промени (камо ли пък толкова радикални промени като замяна на цифровите оценки в начален курс с буквени). Вероятно и много от учителите биха протестирали срещу такава идея.

Много пъти съм казвала, че за мен значение имат няколко неща: ефективност на учебния процес (наученото да се усвои и запомни; и да се използва от ученика възможно най-дълго през живота му); информацията да е достъпно поднесена в зависимост от възрастта; и заинтересованост на самия ученик към ученето.

И едно от трите да липсва, обучението става безпредметно - "учене заради самото учене", или както се изрази Shelly -  образованието се превръща във "възпитаване на невротици и обучение на папагали."

 От известно време ми се иска да  помоля неодобрилите публикацията ми да обосноват мнението си. По принцип за конкурса минусите няма да се зачетат, ако не са обосновани; но мен наистина ме интересува точно защо някой не е сметнал нещо (не само конкретно  моите текстове) за полезно. И изобщо нямаше да повдигам тоя въпрос, но ми прави впечатление нещо, за което и други хора в общността говореха - а именно - анонимните критикуващи.

Това мълчаливо неодобрение не помага на никого.
Всички пишещи в общността отделят от времето си, за да споделят нещо; движени от желанието за промяна, от желанието да са полезни, или просто да   направят другите съпричастни.
Усилията на тези автори заслужават критика с лице.
 

Текстовете им не винаги са идеални, но усилията  им са реални. Времето, което са отделили, за да напишат постовете си, е реално.

Не се изисква кой знае колко време или усилие да натиснеш бутона за неодобрение, особено когато си анонимен.

Малко касничко май прочетох това ,но няма значение плюсче и от мен аз също ще го прочета на колежките си и ще го изпратя и на учителкатана моите деца ,които бяха първи клас,все пак си оставаме с вързани ръце от ДОИ, но ние знаем как да постигнем нещата .Според мен не е хубаво това ,че ги натоварваме прекаалено много от прекалено ранна възраст!За жалост много от нещата в нашата държава са доста тромави!Ние продължаваме да дерзаем и да се борим!

Aklim,

Благодаря! Изобщо не е късно - конкурсът продължава до ноември и дотогава се надявам да се стигне до единна концепция за образованието ни. Няма да се уморя да повтарям, че това прекалено натоварване от най-ранна възраст е не само безсмислено, но и вредно. Защото невротизира децата и ги отвращава от ученето.

Благодаря за розата! Това е любимото ми цвете!

Надявам се наистина да съм била полезна; мисля, че е много важно да се проумee, че различните възрасти на детето изискват различен подход и акценти.

Нека не третираме 5,6,7-годишните като малки възрастни. Имам чувството, че в стремежа си да им дадем повече знания им отнемаме въздуха. Желанието за учене.
А насила хубост не става; насила можеш само да вземеш, но не и да дадеш.

Ела, материалът е много полезен за мен. Наистина е важно децата да не се стресират и да научат много в училище. Ще исползвам публикуваното от теб, за да стимулирам собственото си дете, а също ще споделя и с учителките от детската градина.

Благодаря ти за споделените мисли с нас! 

Shelly,

В коментара ви прочетох най-синтезираното определение на българското образование в момента:

"Възпитаваме невротици и обучаваме папагали."

Много пъти съм спорила с мои приятели и колеги, че по света (и в частност САЩ, разбира се), учениците били тъпи, защото не знаели коя е столицата на Румъния, а в колежите си учели това, което нашите деца учат в 8 клас. 
За мен основният въпрос е не кой е "по-остър", а каква е ефективността от това, което се учи в БГ училището - доколко учениците са способни да разсъждават сами, а не да папагалстват; защото не виждам ползата от наизустяването на информация по начин, който е толкова далеч от творческото самостоятелно мислене.

Приятели ми пратиха помагалата за първи клас, защото лятото започвам да уча голямото си дете (на 7 г.) да чете и пише на кирилица. Хванах се за главата (не са последното издание). С целия си опит на учител не знаех как да  подхвана нещата.
Добре, че от сантименталност съм си запазила трите (да, само три!) учебника от времето, когато бях в първи клас - буквар, читанка и учебник по математика. Вярно, че вътрешната корица почва със снимка на Георги Димитров, но българският и математиката са си същите оттогава!

Ако някой представител на Министерство на Образованието някога прочете това, отправям официално запитване: Можете ли да ми кажете с какво по-умни, начетени и владеещи материала стават днешните българчета в първи клас, като ги карате да учат от сегашните "учебници"? 

След толкова практика и учебни помагала, които са ми минали през главата, оставам с впечатлението, че в БГ за да напишеш нов учебник /помагало/, което да спечели конкурса и да ти осигури пари, трябва да "размажеш" съдържанието на опонентите с академизъм, "новости" и по-сложно учебно съдържание. Само това. Това и се прави - кое от кое учебните помагала са по-претенциозни, натруфени и все по-малко полезни по отношение креативността, мисленето и изграждането на комуникативни умения. Бизнес, дами и господа, бизнес. Само жалкото е, че образованието преди всичко би трябвало да е мисия и неговото качество да е национален приоритет.

  Сега видях, че Нинаричи в Образование е публикувала отворените програми по структурните реформи - там има заложени пари за нови ДОИ и нови програми. Чудесно. Стига само да не се окаже пак, че едни и същи хора ще се конкурират да вкарат своите си едни и същи програми, написани само малко по-различно.Може мнението ми да е ограничено и даскалско, но ми се струва, че повече полза би имало, ако част от парите по разни фондове се дадат за дидактични материали, игри, оборудване /не с килими и фотьойли/ в детските градини, играчки и дейности за физическо развитие, за оборудване във всяка детска градина на стая за психолог и работа с родителите и осигуряване на такъв психолог, за повишаване квалификацията на учителите /не просто отчитане изразходването на парите за квалификация/, за обмяна на добри практики и залагане на интерактивно обучение.

  А, и още нещо. Стресът в детската градина идва не само от съдържанието на това, което се учи там, но и от стреса сред учителките. Което вече не виждам как е поправимо. Защото, ако някой твърди, че е възможно индивидуално отношение при това учебно съдържание и пълняемост на групата 25-27 деца, значи просто говори глупости. Или никога не е влизал в детска градина. Или пък е влизал само на тържества, които се подготвят средно по месец и са свръх това, което се прави ежедневно, оставят силна емоция, а често и немалка доза стрес. А ако разчоплим темата и си кажем по колко деца има в яслите, на каква възраст според новите директиви ще трябва да се приемат, и дали това не е предпоставка за стрес, значи по-добре да спрем да си говорим изобщо.  Защото "модернизация" и "оптимизация" са термини, които си корелират само в научната литература, ако погледнем нашата си действителност.

/А, кажете ми да млъкна, де, че току виж ми оптимизирали работното място! /

Това е основното, което се опитвам да кажа, откакто пиша в Бглог. Всяко дете обича да научава нови неща. Но заради особеностите на детската психика тези знания трябва да се поднасят повече във вид на игра. Т.е. да са забавно поднесени. Така не само се усвояват без насилие и огромно усилие, но се и запомнят.
Учебниците ни са патетично-ужасни, не искам повече да ги коментирам.
Но с риск да стана досадна с "чужбински" примери, не мога да си затворя очите пред това, което тукашното училище постигна с детето ми. То не знаеше и дума английски и не искаше да ходи в детска градина тук. За половин година не само научи езика (за което и` помогна възрастта и`), но се научи да харесва училището. Наложи се веднъж да отсъства по болест и сама беше написала на учителката си бележка, в която обясняваше, че много обича да ходи на училище и съжалява, че и` се е наложило да пропусне няколко дни. Тази наивна бележка ми отвори очите. И взех да си задавам въпроси. Написах и пост по темата, цитирам един от коментарите по-долу:

Maya,

Благодаря ви за мнението! Абстрактното мислене на децата е тема, която живо ме интересува. Смятам, че в България учебниците се пишат, без да се има предвид степента на развитие на абстрактното мислене на децата в дадена възраст.
Миналата седмица посетих лабораторията по лингвистика към Northwestern University.

Изследването беше посветено на абстрактното мислене на децата между 4 и 5 години, и по-точно умеят ли да различават понятието "в средата".
Показват им се картинки, на които има 3 човека/предмета, като на първата фигурата вдясно/ляво извършва действие (например налива вода в чаша на човек, стоящ в средата). На втората картинка действието се извършва от стоящия в средата. Поинтересувах се дали петгодишните разпознават и отговарят правилно на въпроса, или посочват и втория път същото лице като извършител, а то вече всъщност не извършва действието.

Оказа се, че доста деца на тази възраст не могат да направят разлика и реално "не виждат" средата - за тях това понятие все още не съществува абстрактно.

Мисля, че тези изводи важат за голяма част от всички петгодишни деца по света. Както не искаме от едно дете да проходи на 3 месеца, защото още не е готово за това, не можем да искаме от 6-7 годишните да мислят и учат по начина, по който го правят гимназистите.

Една интересна статия във в-к "Новинар", 10-06-2008, автор Атанас Ждребев.

Предполагам всеки действащ учител (стига да не е автор на критикуван учебник) ще се съгласи с това мнение:

"Но зрелостните изпити сами по себе си не означават нищо, те не са акт на трансформация в системата. Учебното съдържание си остава същото. Учебниците са написани на тежък и неразбираем академичен език, учебните часове са недостатъчни за покриването на толкова сложен и обемен материал, върху учениците продължава да се упражнява натиск да преодоляват безсмислени трудности."

Цялата система трябва да се реформира - от детската градина до последния клас в училище.

Знам, че това звучи твърде радикално, но както се казваше в една поговорка :"Не можеш да прескочиш пропастта с два малки скока".

Shelly,

Казаното от Вас е много вярно. Няма полза за никого да се самозалъгваме и да смятаме, че нещата ще се оправят от само себе си.
Много сме българите в чужбина, малко са тия, които не милеят за България.
Ужасна болка изпитваме всички, когато става въпрос за образованието - първо защото в училище са минали най-хубавите ни години и с това, което сме научили там, сме конкурентноспособни по цял свят.

И второ, защото много от нас ще се върнат в родината си. И нашите деца заслужават доброто образование, което са имали българите още от 1934 г.
Възхищавам се на Вас, на всички, пишещи тук, които поемат риска да кажат неудобни истини и да не ги замитат под килима за пореден път! 

Разбира се, че трябва да е общонационална мисия - този, който казва :"Мен не ме засяга, децата ми вече са изучили; учителите сами да се оправят!"  - забравя, че след години ще чака пенсия. И ще трябва да му я изработват нископлатени и неквалифицирани кадри, същите, които сега са ученици и казват :"Мен ученето не ме интересува, мама и тати ми дават достатъчно пари."

Ако изобщо има мисия, за която си струва човек да се бори, тя е бъдещето му и бъдещето на децата му. А в днешния свят тази мисия е възможна само чрез умното образование...

Тази статия прочетох днес; познавам лично чудесно дете от поколението на родените през 1989-та, но явно не всички зрелостници са ходили на училище, за да се учат...
Резултатите от матурите казват доста неща.
Видно е, че промяна в образованието ни е нужна!

Цитат:

С огромна радост публикувам тази статия на ст. експерт Янка Иванова! Разбира се, че ще е за конкурса! Приветствам готовността за дебатиране, идеите, които споделяте с нас, цялостната Ви дейност за развитие на предучилищното възпитание. Давам своя плюс за публикацията, като отбелязвам, че по технически причини той ще е видим по-късно, но да знаете - едното плюсче си е мое! И то е заради идеята, че нито една държавна политика не би имала успех, ако не е осмислена, разбрана, харесвана от педагозите, ако те не са убедени практически в нейната полезност и не са амбицирани да работят за изпълнението и. Така че, колеги, нека всички ние подкрепим доброто и заедно да отсеем полезното в образованието за обществото ни.

 Искам да напомня на всички, че според регламента на конкурса, всеки плюс или минус, за да се зачете за действителен, трябва да е придружен с коментар.

Да, децата имат специално отношение към първите си учители, а и детската градина е специално място. Там човек научава първите си и най-важни уроци...
Давам плюс за статията, заради желанието на г-жа Иванова за диалог в общественото пространство.
Това е изключително позитивен жест. Дано има и достатъчно хора, които да откликнат!

Бих искала да науча повече за националната стратегия за развитие на образованието до 2015 г. Има ли я тази информация някъде в Интернет?

Снимките могат да бъдат видени в голям размер тук.

При кликване върху желаната снимка тя се отваря; над снимката се появява меню. Натиснете бутон  All sizes. След кликване върху него кликнете на Original  (или  Large). Така ще можете да видите оригиналния файл и повече детайли.

В статията за удобство съм номерирала снимките, за да е по-лесно на тези, които имат въпроси за конкретна снимка.

Пренасям тук коментарите и снимките от поста на Ела за готовността на децата за училище - те касаят точно обстановката в групите:

от shelly на 17 Май 2008, 23:59 На този етап на нашата образователна система материалната среда е една от областите, в която учители и родители биха могли много успешно да си сътрудничат - учителите с идеи, целесъобразност и оформление; родителите - с желание за подобряването и, личен труд, личен принос. Както по-горе обещах, ето някои интересни места в градината, сътворени благодарение на такова сътрудничество, което е обогатяващо и за двете страни и е от полза най-вече за децата: - кътове за ограмотяване - учителите с принос в идеята и оформлението; родителите - с вещи и материали Picture 153.jpg                Picture 157.jpg               Picture 162.jpg - природни кътове и места за игра: Picture 148.jpg                 Picture 149.jpg               Picture 138.jpg - информация за родителите: Picture 135.jpg                 Picture 140.jpg               Picture 147.jpg Picture 151.jpg                 Picture 139.jpg               Picture 144.jpg - места от общия интериор и ежедневието на децата: Picture 136.jpg                  Picture 133.jpg              Picture 134.jpg Picture 137.jpg                  Picture 141.jpg                Picture 142.jpg Picture 145.jpg                  Picture 146.jpg                Picture 150.jpg Picture 158.jpg                  Picture 154.jpg                 Picture 164.jpg Редактиране

# | от marq_4 на 19 Май 2008, 00:00 Здравейте, Шели!Поздравления за снимките!

# | от shelly на 19 Май 2008, 11:52 Добре дошла, Маря! Благодаря за поздравленията, но си мисля, че има по всички градини интересни кътчета, правени с любов, пък и ми се иска да има още снимки от различни градини в България, да видим и снимките, които ни е обещала Ела от американската предучилищна група. Всъщност тези снимки са разширение на въпроса за организацията на средата в детската група - на мен лично ми харесва възможността за организиране на кътове, центрове, ателиета, както и да ги наречем, местенца, обединяващи по-малка група от деца за съвместно извършване на еднородна дейност - това дава възможност за отговаряне на индивидуалните интереси на децата, за гъвкавост при осъществяването на дейностите, за  периодична промяна, ако щете, и разнообразяване на общия интериор чрез размяна местата на кътовете, за съобразяване наличните материали в занималнята с възрастта и потребностите на децата.    Маря, ще ми е интересно да прочета кое в снимките Ви впечатли, кое намирате за недобро и да споделите идеи. И още - ако плюсчето за статията на Ела е Ваше, според регламента, за да се зачете, трябва да е придружено с коментар. Редактиране

# | от Ela Georgieva на 19 Май 2008, 15:34 Благодаря за снимките! Те показват голямата любов и всеотдайност на нашите учители! Мен лично много ме впечатли къта с птиците - добре е децата да се възпитават в любов към животните. Много уютни са спалните; дворът е прекрасно поддържан! Не съм забравила обещанието си - днес имам уговорена среща с учителката на предучилищна група, за да направя снимки.

# | от Ela Georgieva на 21 Май 2008, 00:46 Публикувах обещаните снимки; постарах се да кача на сайт в Интернет оригиналните файлове, които иначе са много големи да се сместят в блога. Така могат да се видят и най-дребните детайли в интериора. И аз смятам, че организацията на пространството в една "класна стая" в детската градина е нещо много важно. От една страна, е хубаво да се запази атмосферата на игра и непринуденост; от друга - максимално да се използва пространството за целите на обучението.

ПрекрасноЕла, благодаря! Моля, предайте нашите благодарности и поздрави на американските колеги. Надявам се, това което започнахме за продължи - интересните идеи, възможността пряко да обменим опит, за мен са особено ценни. 

От снимките е виден духа на американската образователна система - свобода, индивидуално отношение към децата, покрепа за детските инициативи и творчество, идеята за насочващата и партнираща роля на учителя, възможността за всяко дете да изрази своята индивидуалност, националност, да научи и възприеме най-доброто от това, което го интересува, да напредва със собствени темпове, като крайния резултат за всички е добра подготвеност за училище. В част от българските детски градини, също са заложени тези принципи и организация на средата /програма "Стъпка по стъпка"/, в други има много още какво да се желае; съществува и голямо разнообразие от прилагани програми и методи / педагогиката на Френе, идеите за субектно-субектния подход, педагогика на сътрудничеството с ориентир Амонашвили, хуманно-личностна педагогика.../. Много ми се иска тук да съберем опит и снимки от различни краища на света и различни образователни системи, за да можем да изберем най-доброто. Имам обещание да публикуваме снимки от испански детски градини, ще направя опит за връзка с холандски и канадски; призовавам и всички колеги, четящи тук да публикуват снимки от своите детски градини, както и да използват личните си контакти, за да получим снимки и от други страни. Надявам се всички да сме доволни от обменените идеи и заедно да вървим към едно по-добро бъдеще за децата. Надявам се също и да осъществим лични контакти с преподаватели от други образователни ситеми, да контактуваме активно и да си помагаме с идеи и опит.

Непременно ще поздравя учителката! Тя се пенсионира през следващата учебна година. Беше много отзивчива, можах да снимам на спокoйствие, защото през това време децата имаха музика и стаята им беше свободна.

За индивидуалността много добре сте го усетили - тук се цени не колективът, а отделната личност. 

Затова децата са непрекъснато "разбърквани" - разместват ги не само през учебната година, а и всяка учебна година класовете се сформират наново (децата от един випуск се разместват, така че да не се сформират клики). Така че е невъзможно тук да съществува "един неразделен клас". Невъзможно е вcички деца от един клас да учат заедно от първата до последната година.

Този индивидуализъм има една хубава страна, която аз много харесвам - всеки е отговорен  само и единствено за своите постъпки и ако някой от семейството има проблеми, това не се асоциира и прехвърля  a priori върху останалите.

Доколкото знам, децата са между 15-20 за група. Учителките са две, едната се води "помощник-учител" (миналата година в групата на дъщеря ми имаше хиперактивно дете и към него беше прикрепена за деня трета госпожа - една от помощник-учителките, която помага специално при такива ситуации. Тя се грижи то да не пречи на останалите деца,  помага му с ученето и му припомня да казва "благодаря" и "извинявай" :)).
Работното време е от 8,30 до 3,30 с децата, но преди и след това поне половин час още учителите са на работните си места.

От снимките също се вижда, че в групата няма легла, т.е. децата не спят в училище. Обикновено по това време ги занимават с музика, четене или рисуване, за да не ги натоварват след цяла сутрин учене.

Благодаря, наистина се старах много!

Има една много забавна книга на Джером Джером - "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)".
Там прочетох една сериозна мисъл, която запомних - човек трябва да изхвърли всичкия излишен баласт от лодката си, ако иска да се движи бързо и да не потъне.
И нашето образование е време да изхвърли всичко ненужно, целия баласт, който затормозява и учители, и ученици; баласт във вид на тромаво поднесена и излишна информация, скучни методи за обучение...

Хареса ми това че информацията е подплатена със снимки.Сигурна съм че Ела много добре знае защо е важно това-за мен,а предполагам и за много други, написаното за това как трябва да изглежда една класна стая е доста абстрактно.И сега да не ме разберете погрешно.Всичко,което прочетох и видях,страшно ми допадна.Иска ми се (и дано да не е твърде смело),ако не аз да бях учила в такава класна стая,то поне децата ми да бъдат благословени с това!А ако можеше и да е в България...но млъкни сърце.

Та,струва ми се трудно не това да подредиме стаята по този начин,а това да промениме методите на обучение-това,да накараш един преподавател да го е грижа за децата,да иска да им помогне да се научат на нещо.Все по-малко са вече такива.Иска ми се също така статията да бъде интересна не само за специалисти,а и за родители,защото те все пак са първите учители.

А и какво пречи една детска стая да заприлича донякъде на една класна такава-от нас зависи колко.В името на детето-защо не?

Мисля, че има смисъл да си казваме тия неща. И родителите не би трябвало да се сърдят, ако им се връчат тези съвети като брошура в началото на годината или при постъпването на детето за пръв път в детска градина.
Като се замисли човек, за повечето дейности се изисква съответната диплома, шофьорска книжка, свидетелство... - удостоверяващи компетентност.
Но никой реално не проверява готовността ни да станем (и бъдем) родители.

Доста от нас изпадат първата година в състояние на полуумиление - полушок, което ни държи десетина години. И тъкмо се понаучиш какво да правиш и се окопитиш - чедото влязло в пубертета.
Тогава умилението изчезва и остава само недоумението...

Така че аз приветствам всеки учебник, наръчник и форум, който може да ми помогне да се върна към предишната си самоувереност (нали знаете колко сигурни са младите, преди да имат деца:"О, аз така никога няма да правя с моето дете; аз никога няма да му повиша тон или да го храня с нездравословна храна...").

Ела, хареса ми идеята за "аз никога няма да правя така". В рамките на хумора, предлагам  идея за Клетва на осъзнатия родител:

• Никога няма да забравям, че детето е най-голямата ми ценност и ще му отдавам предимство пред работа, пари, коли , жени /мъже/ и т.н.
• Никога няма да го разгневявам с безумните си действия до такава степен, че да се налага да го укротявам с шамари
• Никога няма да го тъпча в името на здравето или да се съгласявам да не яде нищо, пак в името на здравето
• Никога няма да забравям, че истинската дисциплина е позитивната дисциплина
• Никога няма да забравям самият аз да съм дисциплиниран
• Никога няма да забравям да изисквам за моето дете да се грижат качествено, но и никога няма да забравям да изразявам уважението си към грижещите се за него
• Никога няма да забравям какво съм обещал да не забравям никога

                                С поздрав: Ваш приятел вечен, Весел Патиланец

Много ми хареса втората точка! В очите на децата нашите действия често изглеждат безумни; смешно е да очакваме от малко дете да притежава опита и логиката на възрастен...И затова последвалото "укротяване" съвсем обърква детето. Оказва се, че наказанието - правилното наказание "с поука" -  е едно от най-големите умения, които може да придобие родителят...

Хареса ми и идеята за позитивната дисциплина.
Тя започва оттам, откъдето започва истината във взаимоотношенията. Ако детето се страхува от родителя, то почва да лъже.
А от човек, който лъже, може да се очаква всичко.
Затова е неправилно да се удря или заплашва детето. Да, то ще се подчинява до един момент, но когато родителят не е там, край на "дисциплината".

Въобще с хумор и позитивност може да се преодолеят всички "неравности по пътя".

Така е. Личният пример е най-важен.

Затова е толкова изтощаващо да си родител - за разлика от актьора, който е на сцена 2 часа и после може да прави каквото си иска, родителят е под наблюдение непрекъснато. Детето го слага на пиедестал, а оттам всичко се вижда - всяка грешка, всяко "Кажи на този, който звъни, че ме няма вкъщи"; "Кажи на кондуктора, че си на 6, не на 7 години, за да не плащаме билет"...

Затова е и толкова лесно да опознаеш едни родители - виж децата им как се държат, как говорят, и ще ти стане ясно какви са мама и тате.

Родителите ми са учители, така че мога да потвърдя от първа ръка думите Ви. Много често не са имали време да ми помогнат с ученето, защото повечето ни съседи пращаха децата си вкъщи, ако имат проблем с домашното по математика...По всяко време...Майка ми често си прекъсваше обяда, за да помага и обяснява задачите; и естествено когато дойдеше моят ред, за мен вече нямаше сили и търпение...

Училище за родители трябва да има! Не за да се учат там как да решават задачите на детенцето си, докато то лапа мухите незаинтересовано, а за да не се стига до скъсване на връзката родител - дете. Което води до скъсване на Големия Изпит по Родителство!

Петък вечер е. Скапана съм - да, скапана е точната дума. Не се извинявам. И най-вече от "да-тата" и "не-тата".  Какво доживях днеска. Имам си едно детенце, много будничко, но открояващо се със все по- натрапливо и безцеремонно поведение. Вчера цял ден преследва всеки от екипа с поръчението да му промием и намажем раната на крачето, дадено от мама. Мама в къщи не е промила и намазала раната, но не е забравила сутринта да поръча на детето какво трябва да свършат госпожите. Защото в къщи нямали медикаменти. /Въпросната рана са две охлузвания/. Както и да е, изпълнихме поръката на мама. Днес, следобед. Децата имат открит урок по танци. Аз се старая да направя от този урок празник за децата - да са измити, нагласени, облечени със специалните костюми, всяко с индивидуална прическа, даже и грим. Душата ми излезе десет пъти, докато се справя. Въпросното детенце е с късичка и подвижна коса - не става за кок, трудно се оформя. Опитах се да измисля нещо по-екстравагантно, та и то да е радостно. Представете си, идват след танците и от вратата детенце се провиква: "Мама не ми хареса прическата!". Мама прави цупки насреща ми и укорява детенце, че я е издало. Аз се извинявам, казвам че съм направила, каквото съм могла и се опитвам деликатно да намекна, че мама и детенце минават границата като казвам, че мама е могла да оправи прическата както и харесва преди урока. Тц, рефлекс нулев, по-скоро обратен: мама била закъсняла, но истината е, че прическата не и харесала...ма защо пък детенце трябвало да казва... е, да де, не и харесала....

На върха на езика ми беше да я шамаросам с думи. Добре, че се сдържах. Но моята истина е пък, че съм скапана. И такива детенца, и такива родители ми идват в повече.

За мен тая майка е преподала на детето си поредния урок по лицемерие и му е показала, че е добре да се коментира нечия работа, но само зад гърба на човек.
В тази крехка възраст тя е посяла в душата на детето си съмнение не само за собствената му стойност (щом не го харесва такова, каквото е, и обвързва цялата му визия с една прическа - което е все пак нещо временно); тя е посяла съмнение в авторитета на учителката му.

Не казвам, че всички учители са безгрешни, а всички родители - виновни. Просто забележките ни един към друг  трябва да се отправят НЕ в присъствие на детето.
Както и никога родителите му не би трябвало да се обиждат един друг пред него...

Преди малко написах коментар, за да обоснова положителния си вот, но той се изпари някъде. Ще опитам отново.

Изчетох внимателно както статията, така и коментарите. Засягате много и ралични теми. Аз бих искала да коментирам само една от моя гледна точка.  Ще се спра на два от критериите за готовност на детето за детска градина, които с пълна сила важат и за първи клас:

* "--са способни да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца". Повече от половината деца в първи клас не са способни на такова геройство. Няма значение колко е работено в детската градина в тази насока. Няма значение, че от първия учебен ден се опитваме да покажем колко е важно да се изслушваме един друг. Всяко дете бърза да изяви собственото си АЗ без оглед на правилата за общуване. И тук стигам до втория критерий:

* "--имат основни умения за общуване". Проблемът е ,че точно когато детето се нуждае от някой, който да отговори на безкрайните му въпроси и да му покаже как се общува, мама казва: "Стига си ме занимавал! Знаеш ли какаво ми е на главата?" И изпраща любопитното дете да се ограмоти от телевизора или за да си почине от него, го командирова на село при баба. Другият вариант е по-страшен. Точно когато юнакът ще тръгва в първи клас, на мама и татко се открива доходна работа в чужбина. Те тръгват на гурбет и оставят баба и класната да се опитват да вкарат в пътя едно самотно, обидено и наранено дете, което воюва с целия свят. Разбирам ги, но не мога да им простя, че в ситуация, когато на едната страна на везните е поставено финансовото благополучие на семейството, а на другата емоционалното здраве и психическата устойчивост на детето им, те избират първото. Засипват детето с пари, купуват си чиста съвест и дори не подозират какво ще се случи с това дете по-късно. Ние, за съжаление, знаем...

Да нуждаем се от училище за родители. Но тези които са тук, и без това постоянно контактуват с нас и заедно решаваме проблемите на децата им. А какво става с другите? Как да се преборим с тези вятърни мелници?

Такова обобщение би било чудесно! Интернет днес е единственото  пространство на истински свободното слово. Вярвам, че публикациите тук в следващата  половин година ще очертаят най-важните параметри на промяната, която ни е нужна. Време е вече да започнем да се учим от своите и чуждите грешки, време е да осъзнаем, че българските деца не са опитни зайчета и не би трябвало да плащат повече за недодяланите експерименти на възрастните.

Предлагам още нещо - нека да измислим слоган, рекламна фраза на тая кампания, нещо кратко и ясно (и да може да се скандира лесно!  Напр. "Добро образование - добър живот!"). Нека да го отпечатим на шапки и тениски. Нека да го покажем пред погледа на всички - на цялото общество. Защото експертите в МОН няма да променят нищо без натиск от обществото. Време е родителите, поне тази част от тях, която все още има някакво гражданско съзнание, да излязат да скандират ЗАЕДНО с учителите.  За промяна!

Ще живеем и утре, но промяна ни е нужна днес!

Ела, личи си свободния полъх отвъд океана! Честно казано, когато обявявахме конкурса, изобщо не съм мислила за подобно нещо. Да, надявах се, че най-после обществото ще се раздвижи, ще започне да се вълнува и да дискутира истински, хората да търсят сътрудничество помежду си, за да преодолеем кризата. Това, което предлагаш, е просто фантастично! Ще мислим заедно.

  В този дух искам да споделя нещо, което ме накара да се почувствам изключително радостна и горда. Скоро, бродейки из нета, попаднах на невероятно смислена статия за психодрамата. Изчетох я с удоволствие и... отдолу стоеше името на автора и добавка Общност "Предучилищна педагогика" - нямате представа какво изживях, когато осъзнах, че има хора, които се гордеят с това, че са част от тази общност и се инициират в публичното пространство с нея!

  Благодаря на всички Ви - различни, светли, истински, благодаря за това, че сте тук и че бъдещето на децата е Ваша болка!

Shelly,

Искрено се надявам, че усилията на всички в тази прекрасна общност няма да останат само "глас в пустиня". 
Има моменти, когато песимизмът ми надделява. Но само знанието, че съществуват хора, които не са безразлични и безлични, ми е достатъчно, за да повярвам и да се надявам.
Успехът на тази инициатива за по-добро образование ще е многократен успех на цялото общество в България!!!

Върнах се към написаното в този пост и по лични причини - малката ми дъщеря след две седмици тръгва в предучилищна група.
Като родител се питам направих ли достатъчно, че тя да е по-самостоятелна, за да понесе по-леко тази огромна промяна. Научих ли я да изчаква реда си и да изслушва чуждото мнение? Правилно да изразява с думи чувствата си, а не да удря или да се тръшка на пода?
Намерих ли време да отговарям на ВСИЧКИТЕ и` въпроси с търпение; да изслушам всяка нейна история, да прочета точно тази книжка, която тя иска в момента, да не забравя да сложа на хладилника последната и` рисунка...

Като майка също така се надявам, че хората, които ще научат моето малко момиченце да чете и да брои, наистина знаят какво е нужно на едно дете. Надявам се, че в детската градина учителката му ще го обича и ще  му даде време да научава нещата със своето собствено темпо, ще му позволи да говори (защото това е, което Ана обича да прави повече от всичко друго :), да задава въпроси и да играе с кубчетата...  

...Надявам се също аз да се науча, че няма нищо лошо в това да скачаш в калните локви, когато ти се скача, или да задаваш неудобни въпроси на приятелките на мама...или да рисуваш по стената, защото листът хартия не може да побере въображението ти :).
На добър час, миличка! Знам, че всички прекрасни възможности са пред теб, и знам, че ти няма да пропуснеш  нито една!

Да бъдем себе си!    (конкурс общност "Предучилищна педагогика")

         Уважаеми Колеги!

         Обръщам се към Вас, в навечерието на най-българския от българските празници – Празникът на българската просвета и култура, за да Ви поздравя и Ви пожелая творческо дръзновение и много успехи на Вашето нелеко поприще! На Вас и Вашите семейства желая здраве и много успехи!

         В навечерието на Празника, ми се ще да споделя някой свой мисли, провокирана от наскоро завършилата в град Ловеч Първа Национална среща по предучилищно възпитание “Водим бъдещето за ръка”. Ако прецените, че материалът е подходящ, може да го приемете за моята първа публикация в обявения на 30 април 2008г. Конкурс:"Почетен приятел на предучилищниците". Бих се радвала, ако успея да провокирам вид дискусия /като предварително не определям посоката за размисли/, с което да си бъдем взаимно полезни в последващата ни работа по изпълнение на държавната политика при подготовката на децата за училище.

         Подготовката на децата за училище е традиция в българското образование. През 2008 година се навършват пет години от въвеждане на задължителна предучилищна подготовка на децата за училище, след промяна на Закона за народната просвета. В съвременните условия традицията се превърна в предизвикателство към професионалните компетентности на детските учители и техните възможности за осигуряване на оптимални и ефективни условия за успешно реализиране на предучилищната подготовка; предизвикателство към нагласите и очакванията на родителите; предизвикателство към авторите на самата Програма  и учебните помагала.

         Идеята за провеждане на Първа национална среща по предучилищно възпитание “Водим бъдещето за ръка” – Ловеч 17-19 април 2008г. в никакъв случай не е спонтанна, а резултат от осъзната потребност да се даде трибуна на детския учител за споделяте на добра педагогическа практика. В Ловешка област през 2004г. проведохме областна дискусионна кръгла маса: Подготвителната за училище група – осъзната необходимост”, през 2006г. – областна конференция: “Детската градина – модел за демократично гражданство”. Активността на детски учители и директори на детски градини беше изключително голяма. През последните две години 116 детски учители придобиха професионално-квалификационни степени, от които 19 първа ПКС. За голяма част от тях  участието в двете областни квалификационни форми и публикациите им в сборниците, които РИО издаде със средства на дарители, се оказа полезно.

 Основната ни идея при подготовката и провеждането на Националната среща беше: работа по изпълнението на Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.); съхраняване и обогатяване на  традицията, както и популяризиране на добрия педагогически опит и творчески потенциал на детския учител, с цел осигуряване възможност за достъп и равен шанс за училищно обучение на децата от предучилищна възраст.       

Дейността е насочена към непрестанно повишаване на професионалната компетентност на предучилищните педагози в съответствие с потребностите, произтичащи от динамиката на науката, общественото развитие, промяната в нагласите и мотивацията за учене през целия живот.

Нашето професионално и личностно отношение към проблематиката, свързана със съвременните тенденции на предучилищното възпитание, ни задължи да започнем  тази открита и надявам се, продължаваща във времето дискусия:

·  За неповторимото и очарователно детство, детството на 21 век;

·  За формирането и развитието на детската личност;

·  За децата на България - нейното бъдеще, бъдеще, което днес, ние детските учители, водим за ръка!

Няма да е пресилено, ако определим детството като епоха на  „златни дни”, защото никога не се повтаря този копнеж на душата, тази впечатлителност, тази способност към фантазия. Детството е митологичната възраст на човека. През целия си живот копнеем да се върнем към тази детска непосредственост на възприятията. Но само веднъж въображението ни живее с “тримата братя и златната ябълка”, с “мързеливата Богданка”, с птицата Рух и “вълшебната лампа на Аладин”,  Хензел и Гретел и много други приказни герои.

         Ето защо ние, детските учители сме щастливи, че срещаме децата точно в тази възраст. Въвеждаме ги в чудния свят на знанието, на цветните моливи, на песните.

         Ние, в детската градина, отваряме очите и ушите им за тоновете, за цветовете, за поезията. “Преподаваме” им първите “уроци” по другарство, справедливост, трудолюбие. Онзи “сложен урок” за човешките взаимоотношения, който всички ние учим цял живот.

         Ние превръщаме детската градина в едно магическо око, през което се вижда света. Откриваме призванието на децата и ги учим да носят в себе си хармонията, да са мечтатели.

Не бива да забравяме, че ние сме първите и последните вълшебници, които те срещат в живота си.А нашата най-голяма амбиция не е да ги направим непременно артисти, певци или художници.

Нашата най-голяма амбиция е да ги научим да  бъдат добри!

Дълбокото ми убеждение е, че отношението към труда на детския учител се определя не от това, което обществото му дължи, а от това, което той дава от себе си!

Още веднъж ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

                     Янка Иванова, ст. експерт по предучилищно   възпитание в  РИО - Ловеч

Добре дошла, Мариана! Надявам се да се чувствате добре сред нас.

  Номинациите ще бъдат обявени през месец ноември - тогава измежду всички публикации, участвали в конкурса , заедно ще изберем най-стойностните и събралите най-много положителни оценки, придружени с коментар.... и ще празнуваме. Видях, че сте публикувала интересни неща, видях и профила Ви. Ако не сте действащ детски учител и имате желание, можем да включим Вашите публикации в конкурса. Можете да се представите тук или да ми изпратите съобщение на личните.

въпрос към администраторите:директорите на детски градини към коя категория ги смятате- управляващи или действащи детски учителки?

Благодаря за отговора предварително!