Ще споделя с вас и учебен проект който реализирах във връзка с гражданското образование всички материали които съм използвала и снимки от проекта ще намерите на
в папка Аз и другите еднакви и различни!
Планиране и произход на проекта
Идеята за „говорещите” стени винаги е съществувала. Още от времената, когато праисторическият човек е декорирал стените на пещерите с рисунки, хората са обичали да изразяват това, което искат да кажат по художествен (визуално-графичен) начин.
Проектът е реализиран в училище Лейди Дейвис (Lady Davis), Тел Авив, Израел с ученици на възраст между 15 и 18 години. Според авторката, проектът може да се приложи за различни възрастови групи.
Какво е новото тук?
Новото тук е, че стените в детската градина ще бъдат декорирани с материали, изработени от децата, и разкриващи „Аз-а” им, което ще доведе до по-пълно опознаване помежду им.
Аз и другите – еднакви и различни
Използването на учебни проекти е както метод за преподаване, така и метод за учене. Това е новаторски подход, подпомагащ развитието на ползотворен диалог между деца-деца, между деца-учители, между деца-родители.
Проявата на творчество, разчупването на познатите учебни рамки, поставянето на новаторски учебни материали по стените, не е само естетическа и образователна проява, но също така създава нова учебна среда в рамките на детската градина.
Децата изразяват себе си по различен начин – чрез рисунки, снимки, визитни картички. Тези активности обогатяват децата и им доставят удоволствие. Проектът насърчава самостоятелната работа на децата,работата с родителите, както и сътрудничеството между децата, които се учат едно от друго и се опознават.
Насочването към темата за „Аз-а”, като утвърждаване на детската личност и индивидуалност с нейната уникалност и неповторимост, разкрива пред мен много идеи, с които ще се опитам да разчупя стандартните ситуации, провеждани в детската градина.
Разбира се, следвах и целите, поставени преди началото на работа по проекта за гражданско образование „Аз и другите – еднакви и различни”:
1. Приобщаване на детето към общочовешки ценности, чрез личностно самоутвърждаване и формиране на умения за споделяне, съпреживяване и съвместно живеене с другите.
2. Да придобият знания за отношенията с другите.
3. Да изградят умения за самоутвърждаване в проблемни ситуации и да отстояват собствените си права.
4. Да се изградят умения за ориентиране в социална и обществена среда.
5. Придобиване на елементарни умения за работа с компютър.
За реализацията на проекта е необходима следната технологична обезпеченост:
· Достъп до компютър, работещи с операционна система Windows и инсталиран софтуерен пакет Microsoft Office.
· Принтер, скенер, цифров фотоапарат.
Ще реализирам проекта, преминавайки през следните етапи на работа:
I Организационен етап – запознаване на родителите с работата по проекта, за да участват активно при реализацията му и въвеждане на децата в темата.
Осъществяване на връзка с екипа и децата от Дневния центъра за работа с деца с увреждания.
Запознаване на децата от групата с идеята за изграждане на приятелски взаимоотношения с деца със специални потребности.
Представяне пред децата идеята за реализиране на съвместна изложба с материали, представящи тяхната личност, потребности и интереси.
IIОперативен етап – придобиване на знания и формиране на компетентности у децата.
Първата част от работата по задачата изисква всяко дете да придобие умения за разпознаване и назоваване на символите и знаците , с които ще работим, за да изразяват своята идентичност. Този етап от работата може да се реализира в една ситуация по БЕЛ (комуникативно-речеви умения) с помощта и насоките от страна на учителя. На следващ етап децата залепят своя актуална снимка на стената в групата, като в ситуацията се включват и деца от Дневния център, и на предварително раздадени листи рисуват своето име. Това може да се реализира в ситуация по Изобразително изкуство и се прибавя при снимката на детето. С децата се играе игра на компютъра „Познай с коя буква започва името ми…”.
Изработваме постер „Страхувам се от..”/децата сами поставят символи, отразяващи техните страхове/.
Втората част изисква децата, заедно с родителите, да изработят постер, определящ кои са любимите за детето неща и дейности ”Аз обичам”/асоциативен облак - в средата снимка на детето, а покрай него залепени картинки от вестници и списания/. След това постерът се поставя на стената под снимката на детето, представящ неговата личност, потребности и интереси. Игра на компютъра „За мен е нужно...”. Всяко дете изработва рисунка на тема „Искам да стана..”/поставят се под снимките на децата/.
Третата част изисква изработване на покани за представлението „Най-важното нещо”, на което децата от групата канят деца от друга детска градина, децата от дневния център и родителите. При възможност и съгласуване той ще се проведе на сцената на младежкия дом в града. Реализирането на тази дейност ще се изпълни в ситуация по Социален свят и практическа ситуация по Изобразително изкуство.
Четвъртият етап на проекта включва реализиране на съвместна дейност между децата от групата и децата от дневния център . Той ще се проведе в дневния център по повод предстоящите Великденски празници, като децата съвместно ще боядисат и украсят яйца за празника. При посещението в центъра ще присъстват и родители на децата от групата.
Пети етап включва обогатяването на портрета на децата чрез създаване от тях на визитна картичка „Това съм Аз”. По зададени схематични знаци те сами определят любимите за тях неща. Извършва се в ситуация по Социален свят.
IIIПродуктивен етап – представяне на работата и продуктите от дейността.
Поканват се родителите, за да разгледат своеобразната изложба „Аз и другите – еднакви и различни „ / като над всички снимки и постери са поставени /слънце и други символи, показващи нуждата на всички от тях, без значение на пол, възраст, религия, физически недъзи/.
В една ситуация по математика могат да бъдат обобщени резултатите от проекта, като децата извършат класифициране и групиране по различно зададени признаци.
Когато приключа проекта, се надявам да съм изградила едни по-уверени в себе си деца, научени да споделят, да бъдат толерантни, да защитават и отстояват позициите си. Да бъдат личности.
Вярвам, че знанията, които децата придобиха, са задълбочени и трайни.
ЗАПОВЯДАЙТЕ ПРИ НАС!
Дейностите реализирани по проекта са отразявани в уеб пространството на групата на адрес http://chervenatasapchica.spaces.live.com/
В папка аз и другите еднакви и различни
Хубав ден !!!
Помните я тази книжка, нали?!
Comments10
Доброжелателно
1.Защо г-н Министъра и зам.премиер ЕДВА след 2 години се сеща, че може да се срещне с учители?
2.Програмата би трябвало да е за Предучилищно възпитание и подготовка, а не и Обучение.
3.Според чл.5 на Наредба №4 ДОИ-тата се конкретизират чрез ПОВЕЧЕ от една програма
4.Защо трябва да се пита за 10%, когато външни високопоставени наблюдатели ясно казват: "Приветстваме декларирането от българското правителство на образованието като приоритет, но не виждаме това да се е отразило в бюджета" /предавам по смисъл - ако някой иска ще цитирам точно текста и документа/.
5.Къде досега сте виждали среща на Г-н Вълчев без барабани?
БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОДИН КУЗОВ,ЧЕ ВСЕ ПАК СЕ РЕГИСТРИРА,НО НЕ СЪМ СЪГЛАСНА,ЧЕ Е ЗАГУБА НА ВРЕМЕ ДА ВЛИЗА В БЛОГА.ТЪЙ КАТО,КОЛЕГИТЕ КОИТО СА КАНДИДАТСТВАЛИ ЗА БЕЗПЛАТЕН ИНТЕРНЕТ СА ПОСОЧИЛИ BGLOG.NET С РАЗЛИЧНИТЕ ОБЩНОСТИ ЗА БЛОГ.А,ТОВА Е МЯСТОТО ,КЪДЕТО СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МОН МОГАТ ДА ОБЩУВАТ С НАС.
На първо мислене - много са....
На второ мислене - нямам въпроси...
Това много ми заприлича на една подобна ситуация и не съвсем....
Дете, момиченце на шест години. Действието се развива на 1-ви юни в София прес. Майката и таткото пускат детето в големите зали с играчки и му казват: Избирай!!! Детето знае, че има празник и целта на посещението в магазините е да си избере подарък - играчка. Пуснато сред толкова много играчки се оказа труден изборът. Влизат в трета, пета зала...Резултатът е същия. В един момент момиченцето се обръща към майка си и татко си и им казва с тихо гласче: Изберете ми вие. Каквото вие решите, това ми и купете...След дълго умуване детето си избра...един динозавър в яйце само за два лева....Таткото каза: Златно дете имаме, хей!!!! След няколко дни на същото дете родителите подариха още три динозавъра от същата серия...
Защо ви го разказвам този случай???
Когато човек няма предоставена възможност за избор - хипотетично има много идеи и въпроси, а когато му се предостави такава - оказва се, че му е трудно да избере какво точно от всичко вълнувало го до момента да формулира като въпроси.
Да се върнем към началото, към темата. Въпроси нямам, но има проблеми, които ме вълнуват конкретно в Предучилищната педагогика и имам намерение след малко да споделя...
Липсата на мотивация младите хора да изберат за своя професия професията на детския учител. Какво би могло да ги мотивира???
Заплатата /не бива да се подценява/, добро и качествено образование, с ясни цели и ясен краен резултат, да се научат още в Университета какво ги очаква първия им работен ден.
За да бъде детската градина детски рай всичко излишно трябва да бъде отстранено. Излишно е всяко нещо, което ни откъсва от децата и когато използваме децата, за да демонстрираме как работим - открити практики, открити моменти, изписването на тонове бумащина, а има много по-лесен начин - графика, но са нужни пари за ксерокс например.
Не се притеснявам аз от тези моменти, но те идват малко в изкуствена ситуация в неподходящото следобедно време. Тези моменти кому са нужни??? Нямам нищо против да се обявява седмица на открити врати, или във всеки момент родителите да могат да влизат и да се запознават с работата ни...Тази година в открития момент пред тях ги включих в ситуацията на равна нога с децата и...накрая не усетиха и деца, и родители, че нещо се прави. По-скоро винаги ме е водила загрижеността за децата. Да не се чувстват в "изкуствен" момент...
Следва продължение...
Амбициозни са изказванията на новия министър по отношение реформите в образованието - добре звучи изказването на Фандъкова, че новото правителство ще се дистанцира от политиката в образованието, провеждана досега и ще се бори реално да сложи образованието на приоритетно място.
Лично аз съм убедена, че въвеждането на задължителна предучилищна подготовка от 5-годишна възраст би могло да бъде наистина гарант за равнопоставеност и добра подготовка на децата за училище, но добре би било терминът да е "задължителна двугодишна предучилищна подготовка", за да се избегат притесненията, че това е само завоалиран преход към тръгване на децата на 6 години на училище. Надявам се, също така, че това няма да бъде повод предучилините групи да се разположат в училищата с цел освобождаване на места в детските градини.
Колеги, мисля, че сега е времето и момента да изкажем всички наши притеснения, предложения, възгледи относно развитието на образованието. Имаме една добра предпоставка в лицето на г-жа Фандъкова положителните помени в българкото образование най-после да се случат. Нека активно участваме в процеса на разискване на проблемите, преди образователната политика на новото правителство да е окончателно оформена - така не само ще помогнем за избистряне на основните проблеми, но бихме могли да допринесем и с идеи за тяхното разрешаване.
Ето че дойде време да си кажем две-три думи и за нашата анкета. С Галя решихме, че при стотното гласуване ще правим своеобразно обобщение на анкетите, които пускаме, за може след това резултатите да са съпоставими. Защо го правя в този пост - защото мисля, че анкетата е показателна и би могла да ориентира новия министър в очакванията на учителите.
И така -
И тук е мястото да кажа: Госпожо Фандъкова, общност "Предучилищна педагогика" Ви кани да станете част от нас, да влезете в ролята на блогер, за да можем веднага и на момента да дискутираме спорните въпроси. Аз като администратор Ви обещавам, че нет-етикета, изискван в тези случаи при общуването с представител на правителството, ще бъде спазван, но и Ви обещавам, че нито една критика няма да бъде спестена.
В МОН има и много качествени хора - запазете ги, запазете експертите, които са доказали отговорността си към образованието /и сред блогерите в нашата общност има такива/ и нека и те се чувстват добре дошли на нашите страници, нека взаимно търсим добрите и градивните решения.
Ето, тези двете неща са основната, тежката и належаща работа, която предстои да бъде измината от управляващи, научни работници и учители. Това не може да стане без ясен консенсус в обществото за целите на образованието. От известно време и учителите тъсят правилната посока в това отношение, търсим го на нашите страници, търсим го и тук -http://bglog.net/Obrazovanie/31539#156713 Мнението на учителите често не е всеобхващащо - то, в крайна сметка, показва практическата страна на медала, но досега този медал е бил обърнат изключително към теоретичната му страна, без това да има особено качествено отражение върху качеството на учебния и възпитателен процес. Време е за ново осмисляне на приоритите и допустимите учебни граници за всяка една възрастова група, време е не да възпитаваме в знания, а да възпитаваме в умения и добродетели.
Е, надявам се, че нашата анкета Ви харесва.