Шарени перашки...

   Наричаме ги: великденски яйца, писани яйца, писанки, перашки, шарени перашки....В моят край, в северозападна България ги наричаме шарени перашки.

   Така ги наричам и аз...Така ги нарича и моето момиче - с малко подсказване от моя страна...все още...

    У дома не шарим яйцата, а ги боядисваме. Така както се боядисва прежда, вълнена...Сещам се веднъж, преди години, като отидох до баба ми за Великден и като видях перашките и... всичките еднакво червени...винено червени...

   Попитах я: Бабо, защо всичките са червени и как си ги "догодила" толкова еднакво червени???

   Баба ми: А, чича ти забравил да купи боя за яйца, та с боя за прежда за вълна ги боядисах...

   Аз: Бабо, но не е ли отровна тази боя???

   Баба: Да бе, отровна..грънци...Нищо няма да ви стане...Яжте там, па мълчете.../ Чували ли сте израза: Яж, па мълчи? Аз съм го чувала и то често..../

   Е, баба ми е вече много стара, та майка ми вчера е ходила до тях /баба и чичо/ да им занесе перашки, но споменът за онези шарени /в които нямаше нищо шарено, защото бяха поне петдесет яйца като две капки вода еднакви/ не е избледнял...

   Като се зададеше Великден и дворовете светваха...Там, в равнината всичко се усеща...И полъха на пролетния вятър, и мириса на пролетта...

   А цветята???

   Снощи говорих с майка ми...Зюмбюлите са цъфнали, лалетата. Шарено. Двор голям...От единия до другия край цветя...Шарено...Ухаещо, чисто...А зюмбюлите . розови, сини, лилави, бели, жълти. Майка ми все не ми даваше да късам белите и жълтите. Правели семе и така се размножавали. Ако откъсам стрък, няма да има още много, много бели и жълти зюмбюли.

   Ето, далече съм от бащиния двор, а мирисът на зюмбюли достигна до мен. То май цялото село ухае на зюмбюли в момента...

   Момент...Тръгнах от шарените перашки, но смених посоката. Какво да се правя!?! За мен Лазаре, Цветница и Великден са свързани в мислите ми...

   Винаги съм помагала при боядисването на перашките, затова и не спирам моето момиче да си изцапа ръцете с боите...Боя е...Ще се измие, но емоцията и преживяването остава...

   Тази година такива ги направихме /ще видите на снимките/.

   Но сякаш това не е достатъчно и си правим кътове у дома...Аранжираме, снимаме...Вчера гледам...дъщеря ми започва да ме "имитира". Кътове подрежда, аранжира...Съревнование ми обяви.../ хахаха, а това ме радва, наистина, не мога да си кривя душата.../.

   А като замисля нещо да правя с децата в групата, трябва да го направим и у дома /за да няма ревност/...Нормално май ще дойде да е ?!?!

   На фона на сивото наоколо...една черга, една погача да грейне като слънце...

   Преди години, като тръгвах от село към...големия град да търся нещото, което все търсех и не намирах, знаете ли какво взех със себе си /освен онзи голям куфар, дето от време на време го споменавам/???

   Взех няколко кратуни, дървени лъжици, битови неща...те ме топлят, сгряват...понякога...Така, както само те умеят...

   С шареното, скрито в тях...

   Великденска работилница в група "Камбанка"... и Шарен Великден у дома...

.......................

                    Великден IDE ..... WMV

                   VELIKDEN.wmv

   Ивана: Аз искам да съм кмет на София.

   Лора: Аз пък искам да съм кмет на Англия. /?!?!/

   Асен: А аз на Ню Йорк. /?!?!/

   Виктор: На Китай. /?!?!/

   Калоян: Аз на Румъния. /?!?!/

   Виктория: И аз като Ивана бих искала да съм кмет на София.

   Иван: Аз на Ню Йорк. По-точно на Америка. /?!?!/

   Люба: На Париж. /?!?!/

   /Тук естествено се наложи едно малко "лирическо отклонение": Да си обясним какво означава да си кмет и на кого, на какво...На държава може ли??? Е, поне демонстрирахме, че не сме "затворени", а сме "чували" от тук, от там за света.../

   Люба: Ако аз съм кметица и чуя за някой престъпник че е избягал, ще викна полицията да го хванат и затворят отново. Ще повикам охрана да го пази да не избяга отново.

Ще махна злите деца и родители и ще ги пратя в един детски кът, където да ги научат на милост и добрина.

   - Люба, нещо провокирало ли е последното ти изречение?

   Люба: Да. В МакДоналдс едно дете ме дразнеше, а майка му не му направи забележка.

   Виктор: Ако аз съм кмет, ще махна задръстванията. Ако някой ми се оплаче за нещо, аз ще му помогна. Ще разреша случая. Ще давам хляб и храна на самотните деца.

   Лора: Ако на мен ми се случи такова нещо /да съм кметица/ и ако на една майка детето и е болно, и тя е викала доктори, но не са могли да го излекуват, ще изпратя най-добрите и обучени лекари да излекуват детето.

   Ще направя така, че престъпниците да не могат да избягат от затвора. Да нямат шанс да избягат от там.

   Ако някой е откраднал дете, аз ще наредя да го потърсят. Ще дам правилната снимка на полицаите, за да го потърсят, да го открият, да го хванат и да вземат детето от него. Снимките му да бъдат разлепени по дървета, обяви...такива неща...

   Ивана: Ако бях кмет и ако има хулигани в училище, ще извикам полиция да потърси училището...Например 22-ро училище дето се казва и когато намерят и хванат хулигана да го отведат в затвора.

   Иван: Добре де, след като е невъзможно да бъда кмет на Ню Йорк, защо пък да не стана кмет на София??? Ако е избягал лъв от някой зоопарк, ще го преборя, ако съм тренирал и ще го върна в зоопарка.

   Ще наема най-добрите работници на сгради, колкото и да е трудно, които да помогнат на по-малко добрите да строят здрави сгради.

   Ако някой иска пари от мен - крадци например, ще се обадя по телефона на полицията, да ги хванат.

   Йоана: Аз ако бях кмет на София, щях да пусна в магазините по-хубави рокли и поли за децата, че нещо не ми харесват....И повече плюшени играчки.

   Биси: Щях да запълня дупките по пътищата, защото не може да се минава от тях. По-точно - мама с колата.

   Стела: Ако бях кмет, щях да хвана лошите и щях да ги осъдя.

   Йоана: Щеше да има хубави блокове и чисто нови много хубави коли. За големите щях да направя повече слънчеви очила. това измислих.

   Стела: Аз като кметица, щях да кажа на децата да ядат по-малко сладко, защото сладкото е вредно.

   Виктор: Ако аз бях кмет, щях да дам хляб на бедните деца.

   Габи: Ако аз бях кмет, за Великден щях да дам на всички деца по десет яйца. Щях да забраня да се пуши в заведенията и кафетата. Най-вече там, където влизат и деца.

   Биси: Ако аз съм кметица, щях да направя така, че хубавите дрехи да не са толкова скъпи.

   Васил: А за всички деца ли или само за момичетата?

   Биси: За всички деца и за големите.

   Кало: Ако аз съм кмет, щях да направя така, че затворниците да не бягат от затвора и да не обезпокояват полицията и хората.

   Асен: Ако бях кмет за една минута и ако имаше престъпник, който да иска от някого пари, щях да го предам на полицията.

   Лора: Ако аз бях кметица на София, щях примерно...ако някои бедни нямат нищо за ядене, щях да им дам нещо да ядат.

   Виктория: Аз като кмет ще забраня високите цени на стоките.

   Лора: Ако някой е направил нещо лошо на някого - да го затворят.

   Сетих се и още нещо...В по-стари времена, дето мама ми беше прочела, разказвала за един човек, на който били отрязали ръката поради някаква причина...Забранявам да вярваш на някого, който разказва такива страшни неща.

   - Лора, искаш да ни кажеш, че ти би забранила всички страшни приказки, случки и истории за деца ????

   Лора: Да, точно така.

   Така мина нашата Великденска сесия на Детския ни парламент. /Така я нарекохме./

   Удоволствието да слушам и записвам изказванията на децата бяха за мен, а за вас - изводите от детския поглед върху нещата от живота...

Въпросът, който беше поставен за разискване в Детския дискусионен клуб /който винаги предшества парламента/ беше:

Какво бихте направили вие, ако за един час сте на мястото на възрастните?

Габи: Ако бях на мястото на големите, щях да ходя на работа да изкарвам пари и да си купя лимузина. /Интересното в това изказване беше, че Габи го каза с такава чаровна усмивка, толкова спокойно, с такова нежно и мило гласче, сякаш казваше: Ще си купя...портокал.../

И колко пари ще са ти необходими, за да си купиш лимузина, Габи?

Габи: Колко?...Мисля, че 400 лева ще ми стигнат...

Иван: Ако аз съм голям, ще откривам вкаменелости от динозаври. Бих искал да съм динозавърски репортер и да давам тези вкаменелости по телевизията. И всичко това, за да дават хората пари на шефа ми, който ще ми казва да ги откривам - вкаменелостите, защото без шеф няма работа.

Люба: Ако бях голяма само за един час, щях да бъда лекарка на животните - "ветеринарка"- Защото животните са много сладки и мили и могат да правят всичко добро.

 Милена: Ако бях голяма, щях да работя в чужбина и да ходя на екскурзии, както си обичам. /Детето наистина ходи в чужбина, май до Мароко е стигало и обеща снимка с камили./

Виктор: Ако аз бях голям, щях да съм инженер, защото взимат много пари.

Лора: Промених си мнението от вчера...Все пак мисля, че много ще ми хареса езика на другите животни, за да мога да се разбирам с тях. А за да мога да ходя от място на място, ще си купя една огрооомна пчеличка, ще я яхна ето така и ще ходя с нея където си поискам.

Жоро: Искам да стана моторист.

Асен: Аз много обичам мама да ми купува неща, които много ми харесват и играчки. Ако бях възрастен, щях просто да си седя на стола и да си почивам.

Ивана: Ако бях голяма, щях да продавам дрехи и красиви рокли и то за като се жени някой.

Виктория: Ако аз съм голяма ще си купя кученце и с него ще си играя.

Така...Опитахте се поне за миг да влезете в ролята на големите...А сега си помислете първо, а след това ще си говорим върху следното: Ако от вас зависи и ви бъде предоставена тази възможност, какви ще бъдат първите три заповеди, отправени към големите? /И така започнаха "разискванията" в днешния ни парламент./

 Люба: Никой да не дразни децата, докато си играят.

 Родителите да не се карат на децата, докато са болни /иначе само ако направят пакост/.

Приятелите да са добри с приятелството си.

Иван: Големите деца да не нападат малките.

Децата да не се бият с остри неща, защото са опасни.

Децата да внимават много на заниманията.

Милена: Родителите да не пушат, защото ако имат деца, те ги опушват.

Да не бият и да не се карат на децата си като правят пакост, защото те са си деца.

Хората да си мият мръсните ръце - задължително.

Лора: Който има малко братче или сестричка и да речем братчето /има братче, по-малко/ направи някоя пакост, родителите да вярват на децата си, в случая на по-голямото, че не то, голямото е направило белята. Малките правят много бели...

Примерно...майката на детето или децата, не това е важно, има рожден ден и са поканили гости. Нека да донесат и на детето подарък, не само на майката. Какво като е рожденичка, та то е дете и обича да му носят подаръци.

Забранявам родителите да дават на децата ножици, ножове, защото са опасни.

Когато бащите говорят с децата си - защото бащите са си малко такива...заплашливи, нали знаеш, и когато бащите говорят с децата си, забранявам им да говорят за болести - на децата - и то вечерта. За шарки и ето такива страшни неща и то само, защото детето е направило някоя беля през деня...

Веднъж мама ме помоли да и принеса една чиния от шкафа и...взех тази, която беше най-отдолу...и паднаха всичките чинии, които бяха отгоре, а тате вечерта ми говори за болести. Не стига, че детето се е уплашило, а и за болести да му говорят е вече прекалено. А моят тате /лекар/ ми говори и обяснява за разни там болести, като за шарката например, където лицето се обезобразява.

Ръцете трябва постоянно да се мият, казва тате /обяснимо и разбираемо е?!?!/, преди да си пипаме устата, защото иначе става дезинфекция. /Имаше предвид...инфекция?!?/

Миленче: Родителите да си гледат много хубаво децата и да не пият. А пък...някои родители обожават пиенето...

Габи: Да се затворят всички заведения, в които се пуши или поне възрастните да не водят деца там, защото миналата седмица ходихме с тате на ски и по едно време той ме заведе в едно заведение да си починем и там...хм...беше много задимено.

Това беше от нас този път - от Детския ни парламент в "мини" състав. В понеделник ще проведем "разширено заседание" на което ще присъстват всички деца от групата и ако ви е интересно - ще ви "гостуваме" отново...

Докато си говорехме с децата, Габи каза нещо интересно, което от своя страна ми даде една много интересна идея...Децата понякога дават наистина интересни "зрънца", които могат да се развият...Но за това - по-късно или друг път.

Обикновено го наричаме празник. Най-често това се случва в рамките на детската градина.

От есента с колежката, с която сме в една група си наумихме да го направим извън детската градина. Има клубове, които предлагат такава услуга. Детски клубове.

С предишни групи, в по-предишно време  с едни други деца ходихме в "Патиланци". Останаха доволни и деца, и родители.

Вчера по идея на майки на деца от групата проведохме родителска среща. Темата за разискване беше: Къде и как да проведем празника?

По предварително проучване и разговор с колеги /за отзиви/ им предложихме Театър "Ариел" /Слатина/. Едната от майките предложи Театър 313 /Красна поляна/.

От разговори с колеги, които са били вече там - имам техните впечатления, но аз не съм била нито на едното, нито на другото място.

Въпросът ми към вас е да споделите как организирате вие този момент - празник, изпращане на децата от детската градина.

Били ли сте в тези клубове или някой друг? Какво предлагат? Всичко, което ви хрумне, че може да ни бъде полезно...като информация.

 На срещата стана дума и за албумите, които обикновено се правят. Миналата година едната от офертите беше 18 лева албум???

Предложих им диск със снимки от последните две години. Везните наклоняват към албум /което не означава, че няма да има и диск, за които желаят...или за всички?!?/

Е, понеже ми е на грижа...чакам вашите коментари...

  В началото на тази учебна година ми хрумна идеята за една предпървокласна поредица /може би от съчетанието първокласниче у дома и Подготвителна група в работата/.

  Май дойде време да я започвам...поредицата.

   Ще започна за начало с вълненията на децата от група "Камбанка". Да, вълнуват се и още как. Аз също покрай тях.

   Понеже сме "свикнали" вече, а и не харесва да "излизаме" извън рамките на детската ни градина, онзи ден им предложих да изработим пролетни поздрави /лястовичка, аз си я харесвам, по-различна е от често срещаните, що не "ти" е проговорила, обемна картичка на която се усмихва слънце, има цветя и една калинка се чуди на кое цвете да кацне, картичка корона, и китка от цветна хартия...щъркел.../.

   След като ги направихме, попитах децата, какво биха попитали едни други деца, които вече са първокласници. Имат ли въпроси които да ги вълнуват. Все пак на тях им предстои отиване в първи клас и много неща не са им ясни, а другите деца, които вече са преполовили учебната година в първи клас, може да им отговорят...

   Понеже в момента първокласниците имат празник на буквите, посланието ни беше насочено към конкретен първи клас.

   И така, започнахме да "пишем" писмото.

   Здравейте ученици от І-ви Б клас!

   Пишат ви децата от Подготвителна група "Камбанка". Поздравяваме ви за вашия празник на буквите и с идването на пролетта.

   Понеже от есента и ние ще бъдем първокласници, решихме да споделим с вас своите притеснения и да ви попитаме толкова много неща. Започваме.

   /Ето какво се получи от този "важен" разговор:/

   Йоана: Ние се интересуваме дали е хубава обстановката при вас в училище? Вашите чинове като нашите ли са или са едни такива, дето се отварят отгоре и там се слагат моливите и тетрадките, и учебниците?

   Дая: Ние ви питаме трудно  ли е в първи клас, когато започнахте да четене и пишете?

   Ади: Питаме ви също така, дали там, в училище пишат шестици по математика, четене, писане и когато госпожата минава да провери домашните има ли шестици?

   Ивана: Ние ви питаме също така, при вас има ли украса, когато идват сезоните?

   Люба: Пожелаваме ви да имате много шестици и да пътувате навсякъде, за да знаете отговорите на въпросите, които ви задава госпожата.

   Дая: Ние ви питаме, ученици от І-ви Б клас, там същото ли е като при нас? Имате ли книжки по които да работите, както е при нас? Имате ли гардероби в които да си слагате якетата?

   Ивана: Аз бих искала да ви попитам, интересно ли е при вас, когато учите и интересно ли е когато имате занимания? Ето такива неща...

   Анджело: Дали когато ходите на училище си носите играчки с които да си играете, когато госпожата ви пусне на игра? Дали когато стане обяд си тръгвате или оставате в училище?

   Биси: Много ли са ви домашните и дълго ли ги пишете?

   Анджело: Носите ли си някои деца бакогани в училище или не?

   Стефан: Имате ли си компютър при вас, защото ние си имаме в групата? Когато си носите играчки с вас или бакогани, пазете си ги, за да не ви ги вземе някой.

   Анджело: Трябва да си ги криете, но внимавайте да не ви шпионират и да видят други деца къде сте ги скрили.

   Биси: Дълго ли сте в междучасие?

   Ема: Имате ли си апарат за вода в класната стая? Носите ли си шишета с вода и през междучасието пиете ли вода от тях?

   Мони: Трудно ли е в първи клас? Справяте ли се? Кое е най-трудното?

   / Трябваше да приключваме писмото, защото децата започнаха да ги взимат за школи. Обещахме си да помислим у дома, какво още бихме попитала деца, които са първокласници./

Най-много въпроси ви зададоха Йоана, Биси, Дая, Анджело, Ема, Стефан, Ивана, Ади. Ще се радваме да получим отговори на въпросите, които ни вълнуват.

   От децата от Подготвителна група "Камбанка" и тяхната госпожа...

   ...Писмото с пролетните поздрави ги предадох на класния ръководител на един І-ви б клас и сега чакаме....отговорите и както ми "каза" едно врабченце...изненадки...

...В последно време се питам: Кой повече се вълнува - родителите или децата...Като гледам родителите на децата от групата, вече ги хващат притесненията...

   Но...  оказа се, че децата също имат своите притеснения и току що ги споделихме с вас...

                    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, КОЛЕЖКИ И ПРИЯТЕЛКИ!

                                          ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАЙКИ И ЖЕНИ!

                      Жените са цветя!. WMV

А питка омесихте ли? Намазахте ли я с мед? Да не се люти Марта, да кротува...

Всички знаем за опакия и характер. Марта е това, не е шега работа. Малко нещо да не и изнесе и...слънце, сняг, гръмотевици ни праща...

А вчерашният ден беше и хубав, и усмихнат. С добро тръгна Баба Марта - със слънце и топло.

Групата е мартенски украсена - и червено има, и бяло покрай него. Чакахме само Марта да дойде...Е, тя дойде в музикалния салон - също мартенски украсен - и червено има, и бяло покрай него. Театрална постановка за настроение и Баба Марта се включи в него. Не може на първи март без нея. Е, нали е вече стара и уморена от направата на толкова много мартеници, та от време на време към големия лист поглеждаше, думите да си припомни.

И хитра баба, хей! Как се беше сетила за лист-суфльор. А децата и пяха, и стихчета казваха. Обичат си я и туй то. Кой ли не я обича точно заради опакия и характер???

Раздаде ни във вързопчета мартеничките и хайде към групите. Всяко дете си получи мартеницата от Марта. Ние получихме ей толкова големи...Нали сме и най-големите в градината. Размениха си децата мартенички, хапнаха питка с мед и...взех едно вретено, бяло и червено кълбо прежда, вързах краищата на възел, започнах да пресуквам преждата и да им разказвам легендата за мартеницата... А децата слушат и погледите им във вретеното и в пресуканата вече прежда. А, така ли се прави бяло-червения конец???

Явно под въздействие на самото пресукване, на въртеливите движения на вретеното - в групата се беше настанила онази приятна тишина, за която често си мечтаем...И не си помисляйте, че съм "използвала" вретеното като интерактивно средство. Вретеното си е вретено, което може и да не отиде в забвение, докато се помни приказката "Спящата красавица"...

След това им пуснах снимки от първомартенския ден миналата година. Децата обичат да гледат снимки и да си спомнят за неща, които са се случили преди...Правихме снимки и от тази година, но тях ще ви ги "покажем" някой друг път /като ги кача в Пикасата/.

Оставихме почерпката за следобед и стана време за обяд.

Моята смяна "свърши"...

Смяната, работната, но започваше втората ми смяна...Прибрах момичето ми от училище и всичко започна от начало...Метнахме червен плат на простора - да го види Баба Марта, да се засмее. Тя взе че се намръщи. Дъжд заваля. Пустата му Марта. С нея шега не бива...Явно някой я е разсърдил?!?! Или нравът си е такъв?!?!

Замесихме тесто за питка, оставихме тестото да втаса и започнахме "битката" с буква и звук Ю...Вярно си е битка да знаете...Една буква - два звука...в началото на думата и след гласна, но виждате ли, след съгласна си е един звук. Уж я сразихме - за момента...

То и Щ е една буква, а два звука...И Я ни чака...

Тестото не чака...Направихме малки питки, от тях врабчета /възли/ и хайде във фурната. Да ви почерпя, но как??? Виртуалното си е виртуално...

Не забравихме да я намажем с мед - питката -  и да я опитаме накрая на този тъй дълъг мартенски ден...

Така я карам аз в момента - на две смени. За трета не всякога време ми остава...

Честита Баба Марта!!!

 Ето и снимки от тазгодишната Баба Марта...

Предлагам 13 малки и надявам се забавни дисни пъзелчета.

Източник на снимките, които съм използвала: линк

Презентациите са отворени и ако нещо ви дразни може да редактирате. Ето ги и тях: 1.Alladdin.ppt

2. Bambi.ppt

3. Bella.ppt

4. Cenicienta.ppt

5. Dumbo.ppt

6. Mickey.ppt

7. Monsters.ppt

8. Mulan.ppt

9. Nemo.ppt

10. Pooh.ppt

11. Рей Leon.ppt

12. Sirenita.ppt

13. Tarzan.ppt

                                  Весели игри с любимите герой на Дисни!