--------------------------------

(c) Феликс Кривин, 1971

Превод: Иван Попов, 1993

--------------------------------

Ф. Кривин. Несерьезные Архимеды.

Москва, "Молодая Гвардия", 1971

--------------------------------
Копирано от:http://underpear.gyuvetch.bg/

2. ЕДНО ПИШЕМ, ДВЕ НАУМ

(Питагор и Архимед)

НУЛАТА

Омръзнал на Нулата(*) ергенският живот.

"Живея аз ей така и нищо не знача - помислил си. - Време е да се умножа!"

Тръгнал Нулата да търси с кого да се умножи. Избирал, избирал - никоя не му се нрави. Единицата е прекалено тънка. Тройката - гърбава. Седмицата стои наклонена, едвам се държи на крака. За всичко се хваща Нулата, явно има високи изисквания.

Накрая харесал Осмицата. Симпатична Осмица, закръглена, дори сякаш прилича на Нулата, само дето е по-тънка в талията. Търкулнал се към нея Нулата от едната страна, търкулнал се от другата, а после - какво толкова да му мисли! - тръгнал да се умножава.

Събрали се роднините на Осмицата. Всичките - стари цифри, солидни. 88, 888, даже и 88888, много голяма величина, и тя дошла, без да се погнуси. А женихът към роднините - нула внимание. Какво като са многозначни? Той е Нула, не е кой да е!

- Ти - казва Нулата на Осмицата - трябва да разбереш какво е това семейството. Както кажа, така и ще бъде, без разговори!

- Ще се постарая! - обещава Осмицата.

Плаха, безответна била тя, а и дълго се заседяла осмица, само мечтаела как да се умножи.

Доволен е Нулата. Един такъв важен станал, степенен. А Осмицата до него съвсем не се вижда. Затрил я той, затрил я съвсем, така я затрил, че никой не можал да каже къде се е дянала Осмицата.

Ето как изглеждало всичко:

0 * 8 = 0.

И отново останал сам Нулата.

- Не ми провървя с Осмицата - оправдавал се той пред роднините й. - Прекалено мирна беше, за нищо не ми противоречеше. Така и да се живее не е интересно.

Тръгнал Нулата да си търси друга половинка. Намерил Петицата. Наистина, не можела да се сравнява с Осмицата, няма онези пропорции, но сега на Нулата му не се наложило да избира особено.

Този път Нулата не се държал като преди. "Стига с това умножение! - помислил. - С тези жилищни проблеми пак ще вкараш жената в гроба. Не, по-добре да я караме съвременно: да се запишем и да живеем".

Записали се те с Петицата. Петица и Нула. Добре се получило: 50. Петицата пораснала десет пъти, а Нулата - вече неизвестно колко.

Все пак хубаво нещо е семейството! Доволен е Нулата.

- Виждаш ли - казва, - излезе. Ти беше проста Петица, а сега каква стана?

- Да, сега...

- Именно сега! - не спира Нулата. - Именно сега, когато аз те взех, когато имаш равни права с мен.

- Равни... - като ехо отговаря Петицата.

- Май казваш, че не са равни? Аз дори те пуснах отпред, ти винаги си пред мен. Не го ли чувстваш това?

- Чувствам...

- И като че ли дори не се радваш?

Това били дълги разговори. Отначали Петицата търпяла, мислела: е, ще поговори Нулата, ще си начеше крастата и ще се успокои. Ама не било така. Колкото повече време минава, толкова повече се горещи Нулата. Мърмори и мърмори - няма спасение!

От ранна утрин започва:

- Помни каква беше.

Вече е нощ, а той още:

- Не забравяй каква стана.

Не дава мира на Петицата: радвай се, и това е!

Не издържала Петицата.

- По-добре - казва - да си остана проста Петица, отколкото така да се радвам.

И си отишла.

Останал Нулата самотен и не разбира: какво се е случило? Така добре си живеели, и ето - напуснала го Петицата. За какво, кажете, моля?

А сега на Нулата като никога му е нужна другарка. Остарял той, здравето му съвсем се влошило. Едвам си намерил някаква Двойка. Грозничка Двойка, крива, но все пак цифра!

Дълго съобразявал Нулата, дълго преценявал, за да не се провали и този път. Разпитал с кого се срещала в учебника Двойката, как се държала в таблицата за умножение, какви са нейните плюсове и минуси.

Като разбрал, че Двойката си води дневник, и в дневника погледнал. Там всичко било наред: двойка като двойка, при това по математика.

"Време е да се закръглявам!" - решил Нулата. И веднага пристъпил към действие.

- Хайде да се съединим!

- Виж го ти, стария козел! Ако искаш да се съберем, така кажи, а ако не - изчезвай.

- Ще се събера, ще се събера - засуетил се Нулата. - Аз съм винаги готов, ти не се съмнявай!

Така се събрали те:

2 + 0.

Две плюс Нула... А на колко е равно?

2 + 0 = 2.

Ето, сгафи Нулата, изхитри се. Няма го Нулата. Дойде му краят. Дори дребните цифри, които винаги стояли под Нулата, и те не се сдържали:

- Ех, че глупак беше този Нула! Кръгъл глупак!

--------------

(*) В руския език "нула" (ноль) е от мъжки род.

--------------

СТЕПЕН

Много години прослужила Единицата без нито една забележка, и трябвало някак да отбележат заслугите и! Затова решили да издигнат Единицата в степен.

Отначало я вдигнали на втора степен. Мислели с това да се ограничат, но отново Единицата служи прилежно. А забележки - нито една!

Вдигнали Единицата на трета степен. И пак нито една забележка.

Вдигнали я на четвърта. Нито една забележка! Само помислете!

Вдигнали я на пета степен, на шеста, на десета, на стотна. Забележки няма!

Далече отишла Единицата. Сега тя е Единица на хилядна степен.

А какво се изменило от това? Абсолютно нищо. Нали Единица на хилядна степен си е същата Единица. И нито хилядна повече!

ПРОСТА ДРОБ

Между Числителя и Знаменателя вечно стават разправии. Не може да се разбере кой крив и кой прав. Числителят казва едно, а Знаменателят го тълкува по своему.

Числителят казва:

- Аз стоя по-високо, защо съм по-малък от Знаменателя?

А Знаменателят си знае своето:

- Че аз съм число по-голямо, откъде-накъде да стоя по-ниско от Числителя?

Върви ги помирявай!

Имало и такива опити. Цялото Число, на което му омръзнал този шум, направо им казало:

- Разколници нещастни, какво пак делите? В това време, когато ни чакат толкова примери, толкова задачи...

- Лесно ти е на теб, Цялото - измърморил Числителят, и Знаменателят (за първи път!) се съгласил с него.

- Знаменателно! - възкликнал Числителят. - Знаменателно е, че именно Цялото Число ни прави забележка!

- А какво ви пречи да станете Цяло Число? Съберете се с някоя друга дроб.

- Добре де, ще минем и без вашите задачи и примери - казал Числителят, а Знаменателят, приближавайки към Цялото Число, изразил тази мисъл още по-категорично:

- Изчезвай, докато си цяло!

Цялото Число махнало с ръка и пристъпило към следващите задачи.

А Числителят и Знаменателят се позамислили. После Числителят се навел и почукал по дробната черта:

- Слушай - казал, - защо наистина не се съберем с някоя друга дроб?

- Не се шегувай, брат - възразил Знаменателят, - стига ми и един Числител!

- Е, щом е така - обидил се Числителят - на мен също един Знаменател ми е предостатъчен.

Помислили още.

След това Знаменателят се повдигнал на пръсти, почукал по чертата:

- Ей ти, слушай! Защо не станем Цяло Число ей така, без друга дроб?

- Може да опитаме - съгласил се Числителят.

Опитали. Числителят се умножава по две, а Знаменателят - да не изостане! - също по две. Числителят по три - и Знаменателят също по толкова.

Умножавали се, умножавали, съвсем изнемощели, а резултат никакъв.

Същата си е дробта, нито по-голяма, нито по-малка.

- Стой! - вика Знаменателят. - Стига сме се умножавали. Давай да се делим. Така е по-правилно.

Започнали да се делят.

Знаменателят на две - и Числителят на две. Знаменателят на три - и Числителят също на толкова. А дробта си е все същата.

СУМА

- И така, стройте се по височина: отпред Голямото Събираемо, след него Средното, а накрая Най-Малкото. Така... Какво става там отзад?

Отзад се измъква Най-Малкото Събираемо.

- Искам да кажа нещо. То е голямо, добре, ама защо да стои отпред? А аз щом съм малко, значи отзад - откъде накъде?

Сумата се замисля. Нещо смята, съобразява, после казва:

- Справедлива забележка, налага се да се съобразим с нея. И така, стройте се по височина: отпред Най-Малкото Събираемо, след него Средното, а накрая Голямото. Така... Какво става там отзад?

- Неудобно е някакси - казва Голямото Събираемо. - Все пак аз съм най-голямото, защо да съм накрая?

Отново мисли Сумата. Да, неудобно се получава.

- Ще направим така: отпред Най-Малкото Събираемо, зад него Голямото, а накрая Средното. Строихте ли се? Какво има там?

- Не, все пак е несправедливо - казва Средното Събираемо. - Защо именно аз трябва да стоя зад всички?

Ето, именно - защо?

- Действително - съгласява се Сумата, - налага се да променим това-онова. Стройте се така: отпред Голямото Събираемо, след него Средното, а накрая - Най-Малкото.

- Но аз отново съм зад всички! - опъва се отзад Най-Малкото Събираемо.

- Вярно. Тогава ще направим така...

Строява Сумата, престроява. Може това отпред, а може и другото.

На нея, Сумата, й е все едно: от разместването на събираемите Сумата не се мени.

ТРИЪГЪЛНИК

Намислил Ъгълът да стане триъгълник. Намерил подходяща Права линия, хванал я за две точки от двете страни - и ето ти триъгълник. Но Правата се оказала строга линия. Сдържа тя Ъгъла, ограничава го. Сега няма същата свобода като преди.

А наоколо, като напук, начупени линии се въртят, извиват се:

- Е, как я караш със своята Права? Погаждате ли се?

Какво да им отговори? Мълчи Ъгълът. Мълчи, а си мисли:

"Напразно взех такава права линия. Начупените са къде-къде по-удобни!" След тази мисъл дошла и друга: "А изобщо, какво рискувам? Мога да си намеря такава начупена линия, която изобщо да не се пресича с моята права".

Такава начупена линия бързо се намерила. Съединил с нея Ъгълът същите две точки, които съединявала и Правата, и бил доволен. После се обзавел с още една начупена, после с още една. А Правата вярва на Ъгъла, за нищо не се досеща.

Но пък начупените линии, като се събрали толкова много, започнали да се пресичат помежду си. Така омотали Ъгъла, така го завъртяли, че не се виждал сред тях никакъв.

Едва се измъкнал горкият.

"Стига - решил - съм се занимавал с тези начупените. По-добре към правата линия да се придържам".

И отново останал Ъгълът със своята Права. Дружно живеят. Добър триъгълник.

Това е ясно: през две точки, както свидетелствува геометрията, може да се прекара само една права.

А начупени - колкото си искате.

ПРОИЗВЕДЕНИЕ

Скромните еднозначни числа Пет и Седем се запознали, харесали се и решили да се умножат. И в резултат на това се появило на света тяхното произведение - Тридесет и Пет.

Занимават се множителите със своето произведение, не могат да му се нарадват.

- Гледайте - казват на съседите, - това е нашето произведение. Е, какво? Двузначно число, не е като нас, еднозначните.

А произведението и не поглежда множителите. Върти нос, страхува се да не си помислят нещо познатите му стотици. Все пак съмножителите са числа еднозначни, срамува се произведението от такива роднини.

- Произведение ти наше единствено, погледни ни, кажи поне една дума!

Къде ти! До това ли му е сега на произведението! Произведението отдавна е забравило кой го е произвел на света. Сега произведението е тръгнало със самата Хиляда да се умножава!

ИЗНАСЯНЕ ЗАД СКОБИ

Чак когато го изнесат зад скобите, всички разбират що за число е било това.

- Това беше нашият общ множител!

- Това беше нашият общ делител!

Така числото придобива значение. След като го изнесат.

УРАВНЕНИЕ С ЕДНО НЕИЗВЕСТНО

Различни числа - големи и малки, цели и дробни, положителни и отрицателни - се срещнали в уравнението за първи път.

Те любезно, макар и сдържано, се поздравили и започнали да се представят едно на друго.

- Четворка.

- Много ми е приятно. Двойка.

- Тройка.

- И аз съм тройка. Значи адаши!

- Една Четвърт...

- Две Четвърти...

- Три Четвърти...

Много бързо всички се запознали. Само едно число не се представило.

- А вие как се казвате? - започнали да го питат числата.

- Не мога да кажа! - отговорило важно това число. - Имам си причини...

- Ах, загадки, виждате ли! - забърборила Една Девета. - Как може да живее в обществото и изобщо да не се съобразява с неговото мнение!

- Спокойно, спокойно - намесил се Знакът за Равенство, най-справедливият знак в целия учебник. - С времето всичко ще се изясни. А засега нека това число остане неизвестно. Ще го наречем

Хикс. Какво да се прави, ще бъдем уравнение с едно неизвестно.

Всички числа се съгласили със Знака за Равенство, но сега се държали дори още по-сдържано, отколкото по време на запознаването. Кой го знае що за величина е този Хикс? Тук трябва да се внимава.

Някои опитали да се подмазват на Хикса, но той се държал толкова важно, че дори дробите изгубили желанието да спечелят неговоторазположение.

- А, не - прошепнала Двойката на Четворката. - Ти прави каквото искаш, а аз минавам от другата страна на уравнението. Ако ще там да съм с отрицателен знак, но да не виждам тази персона.

- И аз също - казала Четворката, и преминала след Двойката от другата страна на уравнението. Последвали ги двете Тройки, а след тях и дробите - Една Четвърт, Две Четвърти, Три Четвърти, и всички останали числа.

Хиксът останал сам. Впрочем това не го разтревожило. Той решил, че числата просто не искат да го смущават.

Но числата решили друго. Те се събрали, умножили и разделили, а когато всички необходими действия били извършени, Хиксът вече не бил загадка за никого. Той се оказал мнима величина, такива също се срещат в математиката.

Прекалено високо мнение имал за себе си този Хикс!

ЪГЛОПОЛОВЯЩА

Заспорили Страните на ъгъла, никак не могат да се споразумеят.

- Аз, от своя страна, смятам... - казва едната Страна.

- А аз смятам, от своя страна... - възразява другата.

Нищо не може да се направи: макар да имат обща гледна точка, гледат на света от различни страни!

Тъкмо тогава преминала между тях Ъглополовящата. Зарадвали се Страните: ето кой ще им бъде посредник! Питат Ъглополовящата:

- А какво е вашето мнение?

Стои посредникът по средата, колебае се.

- Кажете де, кажете! - дърпат Ъглополовящата от всички страни.

- Мисля, че вие сте напълно права - произнася най-накрая Ъглополовящата, кимайки надясно.

- Ах, колко сте умна! - възхищава се дясната Страна. - Как веднага всичко разбрахте!

А Ъглополовящата междувременно се обръща към лявата Страна:

- Ваша е истината, аз също винаги съм мислила така.

Лявата Страна е във възторг:

- Ето какво значи Ъглополовяща! Веднага съобрази кое как стои!

Стои Ъглополовящата и се кланя: на едната страна ще кимне - правилно, значи; на другата страна ще кимне - съвършено вярно, значи.

Мнението на Ъглополовящата се цени много високо, защото устройва и двете страни.

ВЕЛИЧИНА

Завидяла Единицата на Десятката.

"Разбира се, с такава кръгла сума, като тази нула, аз също бих значила нещо!"

Затова когато на Единицата й се удало накрая да се сдобие с нула, тя не я поставила зад себе си, както Десетката, а я сложила отпред - нека, значи, всички да видят!

Получило се доста внушително:

0,1.

После Единицата взела по някакъв начин още една нула. И също я поставила отпред. Един вид - гледайте кои сме ние:

0,01.

На Единицата това започнало да й харесва. Мислела само как да натрупа повечко нули, и след дълги усилия ги събрала в достатъчно количество.

Сега Единицата е неузнаваема. Станала е важна, значителна. Къде ще се мери с нея някаква си Десятка!

Сега Единицата изглежда така:

0,00000000001.

Ето каква величина стана Единицата!

ФИГУРА

Дотичал Трапецът при Окръжността.

- Ох, ти дори не можеш, не можеш да си представиш! Отгоре плоско, отдолу изпъкнало, а отстрани - направо неописуемо!

- Кое е плоско? Кое е изпъкнало? Ще обясниш ли смислено?

- Ето, слушай - започнал да обяснява Трапецът. - Появи се при нас в учебника нова фигура. Откъде се е взела, никой не знае. Може някой да я е нарисувал просто така, за смях...

- Каква е тази фигура?

- Как, още ли не си разбрала? Да вървим, сама ще видиш.

Отишли те да видят Фигурата. А там вече се събрал народ: Триъгълници, Квадрати, Успоредници... А в средата се мъдри същата тази Фигура...

При вида й Окръжността направо се затъркаляла от смях, но не се изтъркаляла много далече - спряла, замислила се.

- Знаеш ли - казала тя на Трапеца, - в нея има нещо. Ето тази линия, обърни внимание. Изглежда напълно съвременно.

- Възможно е - съгласил се Трапецът. - А повърхността? Виждаш ли каква повърхност има? У нас всичко е прекалено плоско...

- Да, ние свикнахме със симетрията - въздъхнала Окръжността. - А на кого днес е нужна симетрия?

Пристигнали и другите геометрични фигури. Те с възхищение гледали непознатата Фигура и в един глас въздишали:

- Колко асиметрична е!

И ето - Фигурата отдавна вече я няма, а погледнете какво става в учебника. Нито една геометрична фигура няма да познаете.

Всички са едни и същи: отгоре плоско, отдолу изпъкнало, а отстрани - направо неописуемо.

Какво да се прави, мода. Закон на модата! Въпреки всички известни закони на геометрията.

ЗНАЦИ

Стои Петицата в учебника, тихичко си пресмята нещо. Наоколо минават много познати цифри, постоянно поздравяват Петицата, питат я за здравето, пожелават й всичко най-добро.

И изведнъж:

- Стой! Давай половината!

Петицата се объркала.

- Аз стоя - измърморила тя, - но защо разговаряте така с мен?

- А как да разговарям с теб? Казах, давай три, и баста! Или не ме позна? Аз съм Минусът!

Петицата отстъпила в ужас. Тя много била слушала за страшния и жесток Минус, разбойническия атаман, който държал в страх целия учебник.

- Хайде давай, или ще ги взема сам! - казал атаманът, мърдайки свирепо мустаци. Но Петицата от уплаха не можела да се помръдне.

Тогава Минусът отнел от нея три единици и си тръгнал, сякаш нищо не се било случило. Той вървял и пеел своята атаманска песен:

Я считаю -

нечего считать,

я предпочитаю

вы-чи-тать!

- Ехей, ти, гледам, си с печалба! - изведнъж го повикал някой. - Хайде де, вади каквото носиш!

Смелият атаман на разбойниците веднага познал този глас. Той се свил и искал да се измъкне, но безцеремонно го хванали за яката.

- Май нещо бързаш? - ласкаво попитал дебелият Плюс и плеснал Минуса по врата. Известен в учебника търговец и спекулант, Плюсът сам нищо от никого не отнемал, той само събирал това, което отнемал Минусът.

- А, не, че закъде да бързам - почнал да се оправдава Минусът. - Просто не ви забелязах, извинявайте.

- Добре! - казал Плюсът. - Давай, колко са там при теб?

Той взел трите единици, които Минусът отнел от Петицата, пуснал атамана да върви накъдето му видят очите и си тръгнал, пеейки си:

Я не сплю и не лежу,

я за цифрами слежу,

все они у меня в услужении.

Все, что хочешь, я сложу,

я ничем не дорожу,

потому что я служу

Сложению.

След това спрял, за да прибави новият приход към предишната сума, но му попречили.

- Радвам се да ви поздравя! - казал, приближавайки се, Знакът за Деление. - Струва ми се, вие имате нещо за разделяне?

- Че какво толкова имам! - боязливо запротестирал Плюсът. - Трижалки единици.

- Всяко деление е благо - казал Знакът за Деление. - Делете се и се умножавайте, както е казано в писанието, сиреч в аритметиката.

- Но ние сме двама - все още се съпротивлявал Плюсът, - а три не се дели на две.

- Не се тревожете, ще ги поделим. Дайте я тук тази тройка.

Той взел трите единици и се отдалечил, оставяйки Плюса в пълно недоумение по какъв начин три се дели на две. Мат-и-матика! - свиркал си, вървейки, Знакът за Деление, - Мат-и-ма...

- Настроението ви е отлично - сухо му казал Знакът за Умножение.

- О, радвам се да... - започнал Знакът за Деление, но Знакът за Умножение не го слушал.

- Тук при мен идва една Двойка - продължил той. - Тя била Петица, но я ограбили. Погрижете се за нея, това е по вашата част. И освен това, вие имате нещо за мен?

- А, нищо особено - замотал се Знакът за Деление. - Дреболия... Три единици.

- Дайте ги тука - казал Знакът за Умножение.

И запял своята песничка:

Богатство нужно так нажить,

чтоб никого не потревожить,

Умножить - значит умно жить,

а умно жить - умножить!

И криейки получените три единици, викнал след Знака за Деление:

- И не забравяйте за тази Петица! Тази, дето я ограбили!

АЗБУЧНИ ИСТИНИ

АРИТМЕТИКА. Нито едно отрицателно число не се смята за отрицателно и всеки свой минус разглежда като плюс, а чуждия плюс смята за голям минус.

БЕЗКРАЙНОСТ. Ако отсечката не се смяташе за безкрайна права, едва ли би достигала от една точка до друга.

ВЕЛИЧИНИ. В десетичната дроб най-значителната величина е запетаята.

ГЕОМЕТРИЯ. Една окръжност може да се разпростира много широко, но и тогава тя ще бъде огъната като дъга. И никога няма да се разгъне, никога няма да стане права линия заради постоянното привличане към центъра.

ДИАМЕТЪРЪТ - това е обикновена хорда, впрочем, вече забравила, че е хорда: та нали минава през центъра!

ЗНАМЕНАТЕЛЯТ В ДРОБТА е своего рода пиедестал. Колкото по-малка е дробта, толкова по-голям знаменател и е нужен.

МЕДИАНАТА съединява един от върховете на триъгълника със средата на противоположната страна. Да съединяваш върха със средата - това изглежда е най-удобната линия, тъй като позволява, запазвайки положението на върха, да избягваш крайностите, присъщи на противоположните страни.

НОМЕРИРАНЕ. Когато всичко е по местата си, преброено и номерирано, тогава възниква математически ред, където е точно известно кой кого предшества и кой след кого следва. И миналото на десетката - това е девет, осем, седем, а бъдещето й - единадесет, дванадесет, тринадесет.. И никога тя няма да стане обратно седмица или шестица, защото на света съществува номерирането.

ПРОСТИ ЧИСЛА. Защо да говорим за двузначни и еднозначни, когато и сред десетзначните се срещат числа, които се делят само на себе си. Само на себе си, въпреки своята видима многозначност.

РЕШЕНИЕ НА УРАВНЕНИЯ. Чак след като узнае на колко са равни Игрек и Зет, Хикс разбира собственото си значение.

СФЕРИЧНАТА ПОВЪРХНОСТ притежава универсални качества. По нея можеш да се движиш безкрайно и едновременно с това да не стигнеш далеч, тъй като размерите й все пак са ограничени. Да превърне обикновената ограниченост в безкрайност - на това е способна само сферичната повърхност. И в това е нейната универсалност (а по-точно: универсалността на нейната ограниченост).

ТРУДНИ СЛУЧАИ. Главната трудност при решаването на много задачи се състои в това, че отговорите са дадени чак в края на учебника.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЕЛИЧИНИТЕ. Число, което не можем да отнесем нито към положителните, нито към отрицателните, във всички случаи се оказва нула.

ЦЕЛИ И ДРОБНИ. Даже целите числа лесно се привеждат към общ знаменател. За това е достатъчно да се постави черта, отделяща ги от другите (стоящи по-ниско) числа.

ЪГЪЛ (частен случай - ъгъл на виждане). Ъгълът на виждане се състои от минимум три гледни точки.

--------------------------------

(c) Феликс Кривин, 1971

Превод: Иван Попов, 1993

--------------------------------

Ф. Кривин. Несерьезные Архимеды.

Москва, "Молодая Гвардия", 1971

--------------------------------
Копирано от:http://underpear.gyuvetch.bg/

“Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата.

Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.

Постоянната сериозност е признак за ограниченост. Не помня кой точно е казал тази мисъл - ако никой, то трябва да съжаляваме, защото мисълта е правилна.

Несериозността е само човешки признак. Животните винаги са сериозни. Дори тогава, когато лудуват, те правят това сериозно, като най-важна, жизнено необходима работа. Обаче от това не следва, че гениите, в които във висша степен е въплътено човешкото начало, са най-несериозните хора. Защото зад външната несериозност у тях винаги се крие най-сериозна мисъл.

Не е нужно да ходим далече за примери (в нашия случай две хиляди години не са разстояние). Известният на всички Архимед искал да му дадат опорна точка и предлагал да обърне земното кълбо. На пръв погледстранно предложение: вие, значи, на мен опорна точка, а пък в замяна на това аз ще обърна всичко с главата надолу. Изглежда несериозно (макар че и такива случаи е имало в историята), но в това несериозно предложение се криела дълбока и сериозна мисъл.

Когато Сократ събрал всички свои знания в една кратка фраза: "Аз знам, че нищо не знам", това едва ли е било сериозно. Все пак Сократ знаел доста работи и навярно се досещал за това. Но той, като истински учен, се вълнувал преди всичко това, което не знаел - за разлика от невежите, които се вълнуват само от собствените си убоги знания.

И Декарт, който като че ли не намирал други свидетелства за своето съществуване, освен способността си да мисли ("Аз мисля, следователно съществувам"), по всяка вероятност също намирал много други. Дори и затова, че с неговия начин на мислене по онова време не било толкова просто да се съществува, за което свидетелства неговата биография. Но вероятно той е искал да подчертае, че само мислещият човек е достоен да да съществува, и че може истински да съществува само мислейки.

Могат да се приведат много примери за това как в несериозни фрази хората са влагали много сериозни мисли. За съжаление много примери не са достигнали до нас. В частност, примери за това какво са казвали за науката учените хора в почивките между своите открития (нали и те са имали почивки). Може би са осъждали молекулите на газа, които са прекалено раздалечени една от друга, и се възхищавали на молекулите, които, сближени, образуват единно твърдо тяло. С една дума, много и различни несериозни неща могат да се кажат и за сериозните науки. За съжаление, повечето такива изказвания са изгубени безвъзвратно.

В тази книга е събран предположителен материал: как са се отнасяли към своите науки несериозните Архимед и Питагор, Нютон и Галилей, Кирил и Методий. В почивките между откритията, обезсмъртили техните имена.

1. ПИШЕ СЕ НЕ ТАКА, КАКТО СЕ ЧУВА

(Кирил и Методий)

СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ

Обиждано от всички, унижавано от всички, от никого не поздравявано, почти незабелязано - бедното, бедно Страдателно Причастие! Сега то е Минало Причастие и при него всичко е в миналото.

А беше време...

Това и много друго ще ви разкаже Страдателното Причастие, ако се вслушате внимателно в него. Това и много друго разказва то на Съществителното, което се намира при него в качеството си на негово допълнение.

- Ах, не казвайте, не казвайте! - казва Страдателното Причастие на Съществителното, което въобще нищо не казва. - Само страдания!

Съществителното опитва да кимне, но Причастието не му позволява дори и това.

- Не казвайте, не казвайте! - развива мисълта си то. - Най-ценното в мен, това са двете "н" в суфикса. И ето, достатъчно е да се появя в текста без Приставка или дори без Пояснителна Дума, и веднага губя едното "н". Но нали понякога на човек му се иска да постои сам. Кажете, това живот ли е? Не, не, не казвайте, не казвайте...

Съществителното стои пред Причастието във винителен падеж, сякаш то е виновно, че у Причастието всичко се получава така неудачно. А

Причастието продължава:

- И главното, никаква светлина, никакви надежди... Даже и бъдеще време няма за нас, причастията. А как да живеем без бъдеще?

УДАРЕНИ И НЕУДАРЕНИ

- А, здравейте!

- Извинете, аз не съм А, аз съм О.

- О, значи адаш! А гласът ти е съвсем като на А.(*)

- Ти застани на моето място, тогава ще видим какъв ще ти е гласът.

- Че какво му е на мястото ти?

- Периферия. Ти нали си в центъра, цялото внимание е към теб, а за мен кой помни?

Разговорът се провежда в думата между две гласни: Ударено О и О Неударено.

- Разбира се - оплаква се Неудареното, - звукът ми не е като твоя. В твоето положение лесно се звучи. Аз на твое място как бих звучал!

- Но нали съм под ударение - напомня Удареното. - Застани под ударение, и тогава звучи. Какво ти пречи?

Неудареното произнася някакъв звук, повече напомнящ А, отколкото О, и млъква.

- Така ли се разбираме? - не спира Удареното. - Ти ставаш ударено, а аз - неударено.

Мълчи Неудареното. Мръщи се. Не му се иска да отговаря. Не му се ще да се сменя. Че кой обича да застава под удар?

----------------

(*) В руския език неудареното О се произнася като А.

----------------

ПОЛУГЛАСНА

Ето как станало всичко.

Събрали се гласните букви и започнали да си разпределят задълженията помежду си. На буквата О се паднал широк, отворен звук; на буквата И - тънък, кратък; на У - тръбен, протяжен. Останалите гласни също получили по един звук.

Само Йот стоял настрана. "За какво са ми звукове? - мислел си той, слушайки как гласните се съвещават. - По-добре да живея тихо, безгласно. Така ще е по-спокойно."

Усетили се гласните, че за Йот никакъв звук не останал. А нали той също има глас. Какво да правят?

- Знаеш ли какво? - казват му. - Ти отиди при съгласните. Те имат повече звукове, може да останат и за теб.

Помислил Йот, прозял се, После пак се прозял и пак помислил.

- А на мен - казва - тези звукове изобщо не ми трябват. Стигат ми моите грижи.

- Че как ще живееш без звук? - недоумявали гласните.

- А какво, не може ли?

- Може, може, но е неудобно някак. По-добре все пак отиди при съгласните, дано нещо им е останало.

Поколебал се Йот, поколебал се, а после съобразил, че при съгласните по-малко работа ще има, а и особен глас не се изисква, и казал:

- Съгласен съм!

- Какъв звук искаш? - попитали го съгласните. - Задноезичен, предноезичен, или може би шипящ?

Стой Йот, мисли.

Ако вземе задноезичен - че кой иска да стои отзад? Предноезичен - също не е добре: на предните се падат най-големите неприятности. А ако вземе шипящ - само ще съска, ще си спечели врагове. Не, по-добре да не всема нищо.

Така решил Йот и казал:

- Не ми трябват вашите звуци. Не съм съгласен.

Е, щом не е съгласен, нека не е, решили съгласните букви. Не могат да го накарат насила да е съгласен.

- Щом е така - казват - довиждане. Търси си работа по твой вкус.

Без работа в азбуката не се живее. Времето на разните юсове и ижици, които живеели за сметка на чуждите звукове, е отминало отдавна.

Обикаля Йот, търси да се устрои някъде. А кой ще го вземе? Нито е гласен, нито съгласен, няма Йот определена професия.

Трудно преживява Йот с разни помощни работи. Тук ще затвори сричка, там ще помогне на гласната А да се превърне в Я, но нищо постоянно, нищо самостоятелно не намира.

Трудно му е на Йот, иска му се направо да закрещи. Може би той и крещи, но кой ще го чуе? Много е слаб гласът на Полугласните...

ИНФИНИТИВ

Думата взема Инфинитивът:

- Ех вие, нима така трябва да се спрягате? Аз бих ви показал, жалко, че нямам време!

- Време ще намерим. Какво ти трябва, сегашно или минало?

- По-добре бъдеще - казва Инфинитивът, за да отложи малко момента.

- А, и не забравяйте за Спомагателния Глагол!

Дали му Спомагателен Глагол.

Спряга се Спомагателният - само окончания се мяркат. А Инфинитивът и буква не помръдва. Защо му е да мърда, защо сам да се спряга? Той е Инфинитив, той няма време.

ЧЕРТИЧКАТА

Малката Чертичка наистина си знаела работата. Тя изкусно разделяла най-сложни думи, присъединявала неразпространени приложения, дори вземала участие в образуването на някои части на речта. Какво ли не била пренасяла Чертичката през живота си - и нито един път не нарушила правилата за пренасяне.

Но не става така, добрият работник да остава дълго на мястото си. Повикали веднъж Чертичката и казали:

- Смятаме да ви назначим на мястото на Тирето. Там ще имате повече пространство, ще можете да се разгърнете...

- Но аз няма да се справя - объркала се Чертичката.

- Нищо, ще се справите. Ако стане нещо, ще помагаме.

И поставили Чертичката на мястото на Тирето - между две Допълнения. А тези Допълнения се противопоставяли едно на друго и затова се държали на известно разстояние. Докато между тях стояло

Тирето, това им се удавало, но когато се появила Чертичката, тя веднага се постарала да ги сближи.

И се започнало...

- Отдръпнете се! - викало първото Допълнение на съседа си. - Между нас не може да има нищо общо!

- Отдръпнете се вие! - парирало го второто Допълнение. - Не искам и да ви виждам.

- Спрете, спрете! - умолявала ги Чертичката. - Не трябва да се карате!

Но я притиснали, и повече нищо не можала да каже.

А Допълненията така се сдърпали, че им обърнало внимание самото Сказуемо, при което се намирали на пряко подчинение.

- Престанете да безобразничите! - викнало им Сказуемото. - Какво става тук между вас?

Допълненията веднага притихнали. Те знаели, че със Сказуемото шега не бива.

- Между нас... - заекнало първото Допълнение.

- Между нас... - заекнало второто.

- Между нас има някаква Чертичка...

- А трябва да има Тире...

Чак сега Сказуемото забелязало Чертичката.

- Как попаднахте тук?

- Аз тук работя. Преместиха ме тук, за да се разгърна...

- Вие не можете да се разгърнете тук - обяснило Сказуемото. -

Нямате данни за това.

- Аз ли нямам данни? Да бяхте видели какви думи съединявах!

Шуми Чертичката, скандалничи, не може да разбереш какво става с нея. Такава скромна била Чертичката, такава възпитана, и с работата сесправяла нелошо... А като я назначили на мястото на Тирето...

Да, разбира се, това било грешка.

ПРЕДЛОГ

Тъй като се опасявало да не му се случи нещо, Съществителното БЛАГОДАРЕНИЕ се стараело да се изказва по-рядко. Опасенията му стигнали дотам, че то се бояло да отговаря и на най-простите въпроси.

Нещо повече: у него се появила някаква нерешителност пред другите думи, дори пред тези, които му били подчиени. То само внимавало да не си разваля отношенията с никого, и затова се стараело да угоди на  всеки, обсипвало всички с благодарности.

Не било ясно защо Съществителното БЛАГОДАРЕНИЕ толкова много се тревожело за съдбата си. В текста то като преди си оставало пълноправен, макар и второстепенен член на изречението и дориуправлявало някои други думи. И все пак напрежението не го напускало.

Подчинените на Съществителното думи се присмивали зад гърба му и положението се спасявало само от факта, че главните части на изречението се били отделили със запетаи и не можели да видят какво става там в периферията.

Но когато в текста се появила фразата: "Благодарение на допуснатата грешка оценката се понижи", на всички станало ясно, че Съществителното не е на мястото си. Дори самата ГРЕШКА разбирала, че няма за какво да й благодарят. Това решило съдбата на Съществителното.

Изключили го от частите на изречението и го преместили при служебните думи.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА станало Предлог и заедно с това - предлог да бъде преразгледан граматичният състав и да се извадят от частите на изречението много думи, които отдавна били изгубили самостоятелното си значение.

ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ

Когато ХИЛЯДА се появила в изречението, всички места били вече заети. ХИЛЯДА постояла нерешително, а после отишла при най-голямата Дума, предполагайки, че тук тя е и най-главната.

- Милион извинения - казала ХИЛЯДА. - Ще ви отнема не повече от една минута.

- Моля - любезно отговорила Думата. - Слушам ви.

- Помогнете ми да се устроя в изречението - помолила ХИЛЯДА. - Не ми е нужно много, само да се наместя накъде накрая.

- Но с какво мога да ви помогна?

- О, нали вие тук сте най-голямата дума, най-главният член на изречението!

- За съжаление не съм главен член - казала с истинско съжаление Думата. - Аз съм само Деепричастие... Така се стекоха обстоятелствата, нищо не може да се направи.

- А вашата големина? Нима с нея никой не се съобразява?

- Каква големина! Виждате ли там най-късата дума? А тя е подлог!

- А, значи това бил подлогът! - проточила ХИЛЯДА и изведнъж загубила интерес към събеседника си. И се отправила към подлога.

Подлогът бил зает със спешна работа и затова нямал време за излишни приказки.

- Съществително - кратко се представил той на ХИЛЯДА. - А вашето име?

- Числително - казала ХИЛЯДА и веднага добавила: - Може да ме наричате просто ХИЛЯДА. Така ме наричат всички познати.

И ХИЛЯДА изложила молбата си.

- Направо казано, не зная как да ви помогна - казало Съществителното. - Всички места при нас са заети... Освен да ви зачисля като служебна дума?

ХИЛЯДА се намръщила.

- Не, с тази работа едва ли ще се справя - казала тя, и след като помислила малко, предложила: - Ами ако ме зачислите на мястото на Деепричастието? Аз ще заемам много по-малко място...

- Работата не е в мястото - казало Съществителното. - Деепричастието прекрасно се справя с работата си, а не съм сигурно дали вие ще се справите. Нали даже не зная вашите качества...

- Защо са ви качества? - прекъснала го ХИЛЯДА. - Аз имам количество - и това е достатъчно.

- Количество? - повторило Съществителното. - Какво пък, количеството също не е лошо нещо. Знаете ли какво? Ще ви оставя при себе си. За вас това ще бъде най-подходящото място.

И ХИЛЯДАТА останала при Съществителното.

Отначало то опитало да й дава разни дребни поръчения, но това не довело до нищо. ХИЛЯДАТА не само не се подчинявала на Съществителното, но дори не искала да се съгласува с него.

Малко по малко тя започнала да управлява Съществителното, а по-късно изцяло заела неговото място, като станала първи член на подлога и изтласкала Съществителното на втори план.

А Съществителното дори не се съпротивлявало. Нещо повече, то отстъпило на ХИЛЯДАТА своя именителен падеж, а самото то се задоволило с родителен.

Така то се склонило пред нейното количество.

УВОДНА ДУМА

Думата КАЗВАТ някак изпъква в изречението. Другите думи нямат по нито една запетая, а на нея са положени цели две. И на всекиго е ясно, че това е напълно заслужено.

Думата КАЗВАТ отдавна се слави със своите познания. За каквото я попитат - всичко и е известно, охотно отговаря на всякакви въпроси.

Интересува ви какво ще бъде времето утре? Попитайте думата КАЗВАТ, тя ще ви отговори точно и определено.

- Казват, ще вали.

Искате да знаете добър ли е наскоро излезлият по екраните филм? И тук на вашите услуги е тази забележителна дума:

- Добър е, казват, може да се гледа.

Всичко знае думата КАЗВАТ, макар самата тя да не се явява дори и член на изречението. Не е известно защо и до днес не я приемат. Може би защото главните места са заети от Подлога и Сказуемото, а да се предлага на такава дума някакво второстепенно място е просто неудобно.

Но и без да е член на изречението, думата КАЗВАТ, както вече се убедихте, прекрасно се справя със задълженията си. Наистина честичко греши, понякога обича да послъгва, но никой не я осъжда за това: нали тя е всичко на всичко уводна дума!

БЕЗЛИЧЕН ГЛАГОЛ

Който и да погледне Безличния Глагол, веднага ще забележи, че видът му е някак несъвършен. Но ако се обърне за разяснение към самия него, той веднага ще отговори:

- Лично аз смятам...

Безличният Глагол има право да смята лично: нали е главен член на изречението. Когато започнала кампанията за съкращения на щата в изречението, той пръв изразил готовност да работи без Подлог. Оттогава Безличният Глагол е единственият главен член на изречението, и думата му е задължителна за всички: от Прякото Допълнение до последната Точка.

При Безличния Глагол има на щат две Допълнения. Едното изпълнява преките му указания, другото - косвените. Допълненията имат при себе си Определения, а те на свой ред, съдейки по Обстоятелствата, намиращи се при тях, също са призвани да играят далеч не последна роля в изречението.

Но Безличният Глагол управлява всички еднолично. Мнението на колектива не го интересува, той изобщо не се вслушва в него. Второстепенните членове вече отдавна са свикнали със самоуправството на Безличния Глагол и дори не се опитват да го критикуват. Косвеното

Допълнение обикновено се изказва по всевъзможни отвлечени въпроси, а Прякото, макар и да намира смелост да се изрази с цялата си присъща прямота, но винаги се получава така, че то по-скоро допълва главния член на изречението, отколкото да му възразява. Що се касае до останалите второстепенни членове, то Определенията във всичко са съгласни с Допълненията, а Обстоятелствата гравитират около Определенията.

Не се променя Безличният Глагол, нищо не могат да направят с него.

То се знае! Той е важна личност, той работи без Подлог!

БЯГАЩО "Е"

Извикали Е от азбуката.

- Е, как е там при вас?

- Пълен ред. Всички са по местата си, всеки работи над своята тема.

- А над каква тема работите вие?

- "Някои проблеми на шестото място като място, намиращо се между петото и седмото". Тема трудна, но интересна.

- Ще се наложи временно да я оставите. Смятаме да ви изпратим в текста. Така да се каже, да чуете живото слово, че много се застояхте в тази азбука.

- А в коя дума ме изпращат?

- Хубава дума: ДЕН. Бодра дума, светла. И не е сложна, само една сричка. Така че ще се справите.

- Мислите ли?

- Разбира се, че ще се справите. Там ще бъдете единствената гласна, така че решаващият глас ще бъде ваш. Главното е добре да организирате работата.

Е се опитва да възрази, не му се иска да се разделя с азбуката, с "Някои проблеми на шестото място...", но какво да направи! Налага се да замине в текста.

В думата ДЕН Е стои на видно място, удобно му е, спокойно, съвсем както в азбуката.

Но ето че думата минава в множествено число: ДНИ...

Какво стана? Къде се дяна Е?

Няма го, избяга. Изплаши се от множественото число.

Ето какво е това Е, цял живот проседяло в азбуката. В трудни моменти не разчитайте на него.

АЗБУЧНИ ИСТИНИ

АРХАИЗМИ - думи, забравили, че и те някога са били неологизми.

БЕЗЛИЧНО ИЗРЕЧЕНИЕ - предложение от неизвестно кой неизвестно за кого да свърши това, което става само по себе си и никога от нищо не зависи.

ГЛАВЕН ЧЛЕН НА ИЗРЕЧЕНИЕТО е този, който успее да докаже, че е главен, давайки отговор на най-главния въпрос.

ТЛЪСТ ШРИФТ. Този шрифт обикновено попада в заглавието. И тук е вечният въпрос: дали е попаднал в заглавието, защото е тлъст, или е тлъст, защото е попаднал в заглавието?

ДЕЕПРИЧАСТИЕ. Когато от няколко равноправни сказуеми едно от тях подчинява всички останали, то те губят почти всички свои глаголни свойства и се превръщат в застинала форма, която е прието да се нарича деепричастие.

ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО. Числото "едно". Най-малкото от всички цели числа. И при това то - единствено! - има три рода и две числа, а също така ред присъщи само на него качества. Така бедността се превръща в богатство, а богатството - в бедност.

ЕДНОРОДНИ ЧЛЕНОВЕ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО. Когато десет, двайсет или трийсет думи в изречението отговарят на един и същ въпрос, то за тяхното управление е достатъчна и една дума.

ЖЕНСКИ РОД. Съвършено необяснимо граматически е как този мек и по всички признаци слаб род успява да запълни две склонения, заставяйки другите два рода да се блъскат в едно. Наистина голяма е силата на слабостта!

ИМА. Някои думи в изречението най-лесно се съединяват чрез свръзката "има". Въпреки че "има" е много ненадеждна свръзка (днес има, а утре няма).

КРАТКИ ПРИЛАГАТЕЛНИ. Поучителен пример: ако прилагателното се използува като главен член, това никак не е поради неговата пълнота, а напротив, поради неговата краткост.

ЛИЦЕ НА ГЛАГОЛА. За истинското лице на глагола би трябвало да се съди по това какво действие извършва, а не по това кой го извършва (аз, ти или той).

ПОТВЪРЖДЕНИЕТО И ОТРИЦАНИЕТО са неделими едно от друго. Отричайки потвърждението, ние по този начин потвърждаваме отрицанието. Затова е толкова трудно да се казва "да" и "не"...

ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ. Понякога ролята на препинателни знаци се изпълнява от думи. Понякога - от цели фрази.

РАЗБОР НА ИЗРЕЧЕНИЕТО. В сложното изречение цялата сложност се състои в това да се различи скритото подчинение от неприкритото съчинение.

РИТОРИЧЕН ВЪПРОС - това е такъв въпрос, който отдавна знае отговора, но е принуден да се прави, че не го знае.

ТИРЕ ПРЕД ПРЯКАТА РЕЧ. Много важен препинателен знак. Той сякаш предупреждава: преди да кажете каквото и да е, моля, спрете се, помислете!..

ТИП НА ИЗРЕЧЕНИЕТО. Повествователното изречение се отличава от другите по това, че там, където ти се иска да питаш или да крещиш, то успява да запази спокойна интонация.

УДИВИТЕЛНИЯТ ЗНАК не се огъва пред съмненията и въпросите, тъй като в изречението той не се интересува от смисъла, а само от емоциите.

УПОТРЕБА НА ВРЕМЕНАТА. На едни сегашното заменя бъдещето, на други бъдещето заменя сегашното. А на трети миналото заменя и едното, и другото.

ЧЛЕНОВЕ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО. Обстоятелството за начин на действие добре знае по какъв начин трябва да действа, но понякога го смущават други въпроси. Например: защо? С каква цел? Но на тези въпроси отговаря само обстоятелството за цел. Във всеки случай обича да отговаря, въпреки че едва ли се замисля дълбоко над тях.

ЮС - древна носова гласна, гласна - с оттенък на съгласна. В някаква степен гласна, но в някаква степен и съгласна... Напълно изчезнала от езика поради опитите да примири в себе си съгласието и несъгласието.

--------------------------------

(c) Феликс Кривин, 1971

Превод: Иван Попов, 1993

--------------------------------

Ф. Кривин. Несерьезные Архимеды.

Москва, "Молодая Гвардия", 1971

--------------------------------

Копирано от:http://underpear.gyuvetch.bg/

Вървим си с Маргото по улицата и изведнъж, без никаква връзка с разговора, който водим, тя изтърсва: „О-о-о, ама ти какво? Хвалиш ли ни се?”.

Обръщам се към нея, неразбирайки какво ми казва, а тя стои на едно място, превива се от смях – вече ще се пръсне - и ми сочи с ръка да погледна напред. Измежду пристъпите й на смях само чувам: „Моля ти се, снимай го! Снимай го!...”

Премествам поглед нататък и виждам ето този надпис върху отворената врата на един магазин:

След като прочетох безумното съобщение, и на мен ми стана много смешно. То бива, бива неграмотност, но за да изфабрикуваш такова нещо, ти трябва наистина да си много бос в правописа и правоговора. И благодарение на езиковата култура на автора, вместо да се получи покана за работа, съобщението се превръща в някаква голяма безсмислица.

Та посмяхме се за сметка на "търсения от продавачка" човек, който седеше вътре в магазина и изобщо не подозираше, че го одумваме. Даже Маргото, понеже си е закачливичка, точно когато минавахме покрай отворената врата, каза :”Еее, блазе ти! Толкова си търсен!”, след което избухнахме отново в смях.