BgLOG.net
By queen_blunder , 27 February 2009

Представям ви три забавни диалога, чути днес от колеги. Репликите са съвсем автентични, а отговарящите ученици са роми. Всички знаем, че ромите си имат различни представи (от нашите) за нещата от живота.

Учителката:

- Траяне, защо вчера не беше на училище?

- Защото мама сънувА, че ме блъска трамвай и затова не ме пуснА.

 *     *    *

Учителката:

- Ася, защо вчера не беше на училище?

- Защото мама ни изпра всичките дрехи и ги чакАхме да изсъхнат.

  *     *    *

Учителката:

- Христо, защо не беше на училище вчера?

- Защото вчера валя. А при вас не валя ли?


Legacy hit count
1612
Legacy blog alias
27094
Legacy friendly alias
Защо-не-беше-на-училище---ромски-хумор-
Забавление
Смях до дупка! :)
Училище

Comments3

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 17 години и 2 месеца

   Куини, сега пък ме разсмя!  "При нас не валя."' .., но ето още една история от етноса:

 Малко ромче пита баща си:
- Тате, а защо облаците са толкова високо?
Баща му отговаря:
- Не знам.
- Тате, а защо птичките отлитат през есента?
- Не знам - е отговорът на бащата.
Намесва се майката:
- Хайде стига си питал, пречиш на баща си!
А бащата й се сопва:
- Стига ма, нека пита, за да знае!

  Ето на това му се казва обучение в домашни условия! :-))))

shellysun
shellysun преди 17 години и 2 месеца
А на мен пък ми става тъжно. Представете си ситуацията да имаш два чифта дрехи и да не можеш да мръднеш извън къщи, защото са мокри.А има и обратната страна - дават на някое дете непрекъснато дрехи, но майката не ги пере, просто ги изхвърля и то винаги е без подходящо облекло. Всъщност толкова малко знаем едни за други. Обикновено се презираме взаимно и спазваме негласната граница, която разделя българския от ромския свят. Аз работя с малки деца и съм имала ромчета в групата, които светят от чистота и българчета, които миришат на вкиснато от немиене. В по-голяма часто от случаите е обратното, но пък кое българче живее във фургон и най-голямото му забавление е дишането на лепило. Направило ми е впечатление, тъй като през годините ми се е случвало да работя с деца от различни етноси, че всеки етнос си има закодирани от родовото предаване ценности и ако не си потопен в средата на етноса, те веднага лъсват. Например насадена в съзнанието на българина ценност е да има свой дом, което коренно ни различава от други народи. Насадена вече ценност е и да не паднеш по-долу от другите, което автоматично води до оживяване на вица с казана с българи в ада. Страхувам се да правя повече обобщения, защото може само аз да си ги виждам и да обидя накого, но исках да споделя, че насаденото с родове, трудно се превъзмогва и всъщност, живеейки едни до други, ние много малко знаем за истинското битие на съседа си.
galinawelinova
galinawelinova преди 17 години и 2 месеца

shelly, внимателно прочетох коментара ти. Наистина е тъжно, че у нас има хора, живеещи в толкова тежки битови и материални условия, но никой от нас няма нищо против ромите и техния бит. Куини само предава разговор от училище. Самата аз работя с доста роми, тъй като училището ни е смесено / 50 на 50% българи и роми/. Познавам ромския манталитет и ромската душевност. Завършила съм магистратура по "Междукултурно образование" и се старая да ги приема и разбера такива, каквита са. Но наистина има комични случки с ромски ученици. Ще разкажа за една от тях. Наскоро една моя ученичка отсъства три дни. При идването й на училище я запитах:

- Ани, защо не беше на училище?

- Бех болна. - отговори ми тя.

- От какво? - запитах аз.

- От главата си. - беше краткия отговор.

 

By queen_blunder , 20 February 2009
Според мен, ето по този начин се ражда вицът. От една реална случка като тази. Разказа ми я колежката, съпаралелна.

В класа си тя има един много палав второкласник, на който нормалният начин на придвижване е чрез тичане. Чат-пат, за мой ужас, хлапакът влетява през междучасието в стаята ми и с неизменната си усмивка нащраква набързо почти всички клавиши на лаптопа, а после бързо избягва навън. Не мога да му се сърдя, защото той си играе, но все пак с облекчение въздъхвам, когато разбера, че нищо не е повредено.

Миналата седмица неговата класна провеждала контролна работа, а Жорко – така се казва симпатичният образ, си веел крачетата на стола и се въртял цял час без нищичко да напише, въпреки подканянията на учителката. Накрая предал празен лист, а госпожата му написала двойката.

Жорко се прибрал вкъщи и показал на майка си оценката, а тя му се скарала много сериозно и му заявила, че в най-скоро време трябва да си поправи двойката.

Детето се усамотило в стаята си, взело една химикалка и старателно задраскало двойката, а до нея написало една хубава шестица.

Малко по-късно се прибрал баща му и, осведомен от съпругата си за слабата оценка, отишъл при сина си да види контролното. Погледнал листа и разтревожено попитал Жорко:

- Сине, ама защо си задраскал оценката на госпожата?

- Защото мама каза да си поправя двойката – спокойно обяснило детето.

Legacy hit count
2313
Legacy blog alias
26836
Legacy friendly alias
Как-се-поправя-двойка
Забавление
Смях до дупка! :)
Училище

Comments5

GalinaHristova1
GalinaHristova1 преди 17 години и 2 месеца

         Браво на детето!   

И това е начин! Палаво, но остроумно!

LadaPetrova
LadaPetrova преди 17 години и 2 месеца

Май вече не се налага ученикът така да ги поправя. Ние, учителите, не ги пишем вече, защото ако ги пишем, директорите казват, че ние сме виновни, че ученика не е научил. Така че ние си пишем ли пишем желаните тройки дори ученика да не иска и да си отвори устата

 

queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 2 месеца
При нас не е точно така. Не ни натискат да пишем тройки.

Но пък вижте колко лесно могат да се поправят двойките :)))


vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 17 години и 2 месеца

  ...ами не съм съгласен, Куини, с коментарите!  Как така едно дете ще си поправи бележката само, а ние ще му се усмихваме приятелски! Не, така ние изкривяваме неговата ценностна система! Тогава той си мисли - ами, да те не ме наказаха, аз сам се оправям, значи всичко ми е позволено..!  И незачитане на авторитета на учителя! Е, тогава утре той ще открадне, или,  не дай си боже, ще убие, и, какво ние пак ли ще мълчим! Много са важни първите 7 години, да не кажа, решаващи! Така че в случая е трябвало да играе "яка тояга" (образно казано), иначе следва анархия... А там не се знае кой кого...

  А иначе и аз обичам хумора и шегите, но само там, където не са съдбоносни и решаващи...

 С поздрав към всички !

queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 2 месеца
О, професоре, прав си! Но не се безпокой - възпитателните мерки са взети и детето няма повече да си поправя двойките по неговия си начин.

На мен просто ми хареса играта на думи, която самото то е сътворило несъзнателно.


By swetew , 4 October 2008

Привет на оцелелите Мученици и Мучители! След множество закрити училища и тотална чистка във все още съществуващите, поздравявам тези, които още дерзаят и даскалуват. На тях и на останалите без работа може да се окаже полезен моя безценен опит при допира ми с частния сектор в ОбразУванието. Ако не - просто се посмейте!
Няма да се представям като "списувател" в блога. Достатъчно известен съм - къде със скандал, къде с добро. Ако иска някой да си припомни "Учител или охранител-изберете сами http://bglog.net/Obrazovanie/16789 или "Защо днес не съм на училище" http://bglog.net/Obrazovanie/16789 . Реших пак малко да подаскалувам не заради парите. В образователната сфера са ти  гарантирани две неща - сигурното психясване и гарантирания статус на социално слаб. По-скоро се поддадох на суетата: притесних се, че като автор на помагала по литература (вече 12 на брой) трябва да съм в крак с новата учебна програма. Защото се лаская, че списваните от мен помагала дали в "Персей", "Авис" или "Скорпио" вървят добре на пазара именно поради практическия опит и тясната връзка с очакванията на родители и ученици. Няма да се оправдавам повече! Реших и толкоз!
Държавните училища ги изключих априрори, не съм толкова изпаднал. Но надеждата, че в частното школо е "по-различно" мъждукаше в иначе позагрубялата ми душа. Речено-сторено. Влязох в jobs.bg. Да сте виждали колко много, ама адски много са обявените свободни места за учители?! Явно професията съвсем е затрила авторитета и желаещите да я практикуват намаляха тотално. Аз лично познавам поне десетина бивши учители, излезли от системата, които никак не напират да се върнат в нея.
Но да не се отклоняваме от сюжета. Попълних десетина CV-та и кандидатствах по електронен път. Получиха се следните епизоди на сериала:
Първи епизод: Телефонен разговор
Обаждат ми се от Н-ското частно училище по повод автобиографията. Разговорът започва с взаимни комплименти. Директорката ме ласкае, че за тях е чест такъв известен автор да бъде част от екипа, аз отговарям, че честта е моя и само моя. Гладкият тон обаче започва да се пропуква. Причината - моето категорично желание да бъда назначен като външен лектор на граждански договор, за да запазя мястото си на охранител на трудов.(Споменах вече как не съм толкова зле материално и морално, че да желая даскалуване на щат). Шефката признава, че това е юридически допустимо, но е страшно учудена защо предпочитам този вариант."За да си вдигна шапката, ако нещо не ми хареса във вашето училище!" - отговарям смело. Следва лека въздишка оттатък по линията и ответ: "Извинете, но ние търсим хора, които ще зависят от нас!" Е, поне е откровена! Разговорът приключва, а на събеседването така и не отидох.

Епизод втори - Събеседване
Училището е близо до квартала и решавам да се прежаля. Още на входа се "сдушавам" с колегата-охранител (краставите магарета се намират!). И почерпвам безценната информация, че събеседванията са проформа. Мястото вече е "дадено" на любовницата на един от българските директори. Мога веднага да си тръгна, но решавам да се позабавлявам, защото "Шоуто трябва да продължи!" Генералният директор се оказва чужденец. И то не англичанини или французин, а турчин! Националистическата ми душа възроптава и се държа подчертано предизвикателно и наежено, напрво хулигански.
Например на въпроса "Колко помагала сте издали?" отговарям бойно "А вие?". "Нито едно." - отговаря ми учтиво човечеца. "Е, значи и едно да съм издал е повече от вас!" - заключавам безапелационно. Усетил настроението ми, той хитро подпитва дали имам нещо против да обучавам и деца с чужд етнически произход, разбирай турчета.
- Глупав въпрос! - отсъждам мрачно. - Против децата нямам нищо. Дайте ми Ахмед Доган и ще го застрелям като куче, ама децата не са виновни!
Директорите-българи ме гледат изумено,  с бялото на очите си, а турчина му с турчин се смее! След час по мобилния получавам обаждане, че мястото е дадено на друг (глей ти каква изненада!), но са ми оставили 8 часа седмично лекторски, ако искам да ги взема. Аз да работя за турчин? Ай сиктир! Отказвам безапелационно!

Епизод Три - Кратка среща
Директорката, жена на средна възраст, мачка в ръцете си листа с моята автобиография. И без да пита нищо заявява: "След 10 минути влизате в час!". -Ама как? При кой клас, не съм се подготвил.... - мрънкам смутено.
Оказа се седми клас. Учихме за сложното съставно изречение с подчинено обстоятелствено. Определено ми дойде музата, с децата се шегувахме, писахме, зубрихме и накрая, без излишна хвалба, те ми споделиха, че часът минал неусетно.То е като при секса. Може да не си го правил отдавна, но понаместваш позата и установяваш, че още ти харесва. Директорката слушаше внимателно и накрая на часа заяви, че условията ми (граждански договор, непълен норматив) са приети и почвам от утре.

Да! Учител съм от месец в частно училище (или по-точно външен лектор). Прекрачих дверите на "светая светих". Но там не намерих рая и ако дотук съм ви разсмял, ядосал, заинтригувал ще прочетете и продълженията на постинга, за които ще сложа линк тук:

http://www.bglog.net/Obrazovanie/2296

Ето и линк за третата част:
http://http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=23577

Нали всеки в този блога споделя лично преживяното, своята история в Образованието и така пишем заедно пишем историята на една агония. Но дявол го взел, едва ли ние сме най-виновните за това!

 

 


Legacy hit count
3569
Legacy blog alias
22646
Legacy friendly alias
Частни-училища---Епизод-1
Събития
Български език
Смях до дупка! :)
Училище

Comments9

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца
Благодаря за написаното! Беше ми полезно и приятно да чета! За мен това е смях през сълзи, но хубавото е, че вътрешното чувство е по-скоро положително все пак :)
stefanov
stefanov преди 17 години и 7 месеца
Епизодът с даскалуването в частно училище вече премина при мен. В провинцията няма кои знае какви възможности за избор. Частното училище в нашия град стартира преди няколко години с гръмката рекалма, че ще бъдат назначавани само млади препордаватели, защото по-старите били с изградени стереотипи за работа в общински училища и е немислимо да се работи по този начин в частна форма. Имаше тест за млади учители с много желаещи, местната кабеларка отрази събитието и учителките - назначени. След една години им азали да си потърсят работа в друго училище и като съберат малко опит, може и да ги вземат обратно. Естествено никой не си и мисли да се връща. така си караха, докато не ме повикаха и мен. Отивам на разговор, където една от трите директорки (директорски борд) се скъса да ме хвали. След това питаха за работата ми, за идеите, които имам. Ставаше дума за работа на граждански договор 2 часа седмично. Уговорката - за 3-4 лева на час. Като им исках щом ще са толкова малко пари, да идвам веднъж седмично рано следобед, тъй като живея на другия край на града. Така приключи първото ми интервю. Ненадейно ми се обадиха, за да кажат, че трябва да ходя да преподавам след половин час. Оказа се, че часовете трябва де а се водят едновременно на всимчки деца от 1-4 клас - общо седем (?!).

Но най-страштното предстоеше - учениците не желаеха да учат - капризничат, плачат, бият се, заварих анархия, нежелание за учебна работа, нагласите бяха, че щом плащат, всичко им е позволено, че могат да правят каквото си искат, но най-вече да не учат. Забелязах, че във третата година от обучанието си по бълграски език отличничката допуски грешки, които са срам за всеки първокласник (тя и едно странно момче - и двамата не са вече в това частно у-ще, а в общинско). Предложих децата да се разделят на две групи, според възрастта си и понеже частното училище явно е зле с финансите, да работя един час с едната група, един час с другата. не след дъллго ми се обадиха, че  нямат нужда от мен, защото нямат завоювани места от състезания.

Оказа се, че не е трябвало да чакам те да се откажат, а е можело аз да прекратя договора (тъй като часовете бяха сложени късно привечер, трябва да прекосявам целия град, а така губя време за 5-6 лева).

Проблемите на това училище, а може би и на други частни училища в провинцията са: текучество на преподаватели (училището няма възможност да осигигури преподаватели на пълен щат, а ползва лектори, лекторите са учители в други училища, както и целия "директорски борд". по този начин целта на преповаталите е да врътнат два-три часа вместо да развеждат кучето или да си намират занимание - не се мисли в дългосрочен план; оттам идва недобра образователна услуга - малко ученици - има и дете само в клас ?!) не позволяват организиране на някои учебни форми, изискващи сътрудничество, работа в екип или мисловна атака, например; учениците знаят, че всичко е предрешено - не могат да имат нисък успех, защото ще ги отпишат от училището и ще ги пратят в общинско - и какво се прави? - очаква се учителите да пишат високи оценки, въпреки че учащите не са вложили усилие; вменяване на учителите на допълнителни задължения - да се стои и в следобедните часове, да се организират дни на отворените врати...

 

Може би в София положението е по-различно, но в провинцията при липса на конкуренция и липса на достатъчен финансов ресурс у родителите, тази училища са пълна пародия!

swetew
swetew преди 17 години и 7 месеца
Колега, нали написах, че раят не се състоя! Очаквай продължението!
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 7 месеца
Седнах съвсем за малко на тяхната частна трапеза.Накрая пари "давах"да се махна от нея.Много мои познати,които минаха през частния сектор като мен се върнаха в държавното образование.Най-интересното е,че който е бил от другата страна на бариерата не желае да говори как и що е било.Сякаш ни хвана колективна амнезия.Като да ги разбирам защо не им се говори,то не е и за говорене.За мен по се доближава до килийното,отколкото до реномираното образование.
do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Учител или охранител-изберете сами" и "Защо днес не съм на училище?", както и отвореното писмо от един друг постинг не се отварят. Изтрити ли са и от кого?
swetew
swetew преди 17 години и 6 месеца
Не, Стояне, постингите са си на място - лично проверих. Смених линковете с директни от общността и пак не се получава. Не зная - "магия на техниката", нечия зла умисъл, а може би просто мои технически грешки... Ти и всички, които искат да ги прочетат или припомнят просто трябва да копират линка и да го пейстнат в прозореца. Всъщност, наистина интересно! Другите ми линкове работят, защо точно тези дават фал? Но независимо от "чудесата на техниката" и мистериозната липса на връзка, двата постинга са доволно добре посетени - в общност "Образование" и на централната страница на блога общо отдавна са минали 2000 посещения.
do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Ааа, да! Сега погледнах как е зададен линка. Има едно излишно  http//  там. Но само предполагам. В прозорчето, което се отваря за поставяне на връзка, сървърът слага автоматично едно http:// в полето. Някой път по невнимание на това не се обръща внимание и линк, който също съдържа http:// се слага до него. Сега ще прочета постингите, благодаря :)
Terkoto
Terkoto преди 17 години и 4 месеца
Господа учители по Български език, езиковите грешки, които допускате в текстовете си, не ви представят в добра светлина. На ваше място бих си проверявал текстовете по-обстойно. Успех!
By queen_blunder , 22 March 2008

Предлагам ви в този пост да споделим ученическите бисери, за които си спомняме или предвидливо сме си ги записали, а не копирани от нета. Лично аз се старая да документирам и пазя прилежно всеки отронен бисер от устата на дете.

Преди родителите и учениците да ме укорят за предложения начин на забавление, искам да се застраховам, като ви разкрия, че един от първите ми постинги тук беше на тема „Учителски бисери”. Така че сега е ред да се посмеем на невеороятните, и нестандартни понякога, отговори, които дават нашите любими ученици :)

Започвам с няколко бисерчета от съчинения, а по-нататък ще прибавя и нови.

Съчинение на тема: „Моите мечти” (ІІІ клас)

1. Първото ми желание е да стана учител и да ме почитат.

2. Искам да имам бяла копринена рокля и голям букет червени рози от моя годеник, защото те означават „лудо съм влюбен в теб”.

3. Да се оженя за някой, който живее в триетажна къща, и най-важното – да ме обича.

Съчинение за есента (ІV клас)

Дърветата връзват плодове, крушите жълтеят, ябълките червенеят, а сливите – синеят.

Съчинение за приятелството (ІІІ клас)

1. Истинско приятелство се нарича тогава, когато единият приятел е накрая на света, а другият е на другия край на света. Те никога не се забравят, а се свързват чрез телефон, факс, телеграма или писмо.

2. Приятелство означава, когато приятелят ти се бие, а ти не трябва да стоиш и да гледаш, а трябва и ти да се включиш.

3. Истинско приятелство е, когато казваш и не казваш какво се е случило. Спасяваш приятеля си от беда, когато се сбие. Не казваш, ако е счупил прозореца или е ударил някое дете по окото.

..........................................

Спирам до тук! Вие сте на ход, колеги! :)))

Legacy hit count
23225
Legacy blog alias
18273
Legacy friendly alias
Колекция-от-ученически-бисери-2008
Смях до дупка! :)
Училище

Comments49

Milenfo
Milenfo преди 18 години и 1 месец
Авторско съчинение, некопирано от нета.

Съчинение по преживяване в трети клас.(преди 4 години)
Моята ваканция
Моята ваканция мина много лошо. А вашата госпожо?
Хубава ли беше вашата ваканция? Искате ли да знаете защо моята ваканция не мина хубаво. Сега ще ви кажа.
Аз искам да ми купят телефон (следва марката и модела с всичките му екстри, изброени на три реда).И през ваканцията ходихме с татко ми да гледаме телефоните. И аз показах на татко ми кой телефон харесвам. А татко ми каза че ако искам телефон трябва да имам само 5 и 6. А пък аз казах на татко ми че госпожата не ми пише 5 и 6. Татко ми каза че тогава няма да имам телефон.
Защо бе госпожо не ми пишете 5 и 6?
Затова много ви моля госпожо пишете ми 5 и 6.
(Липсват няколко запетайки, но авторът е решил , че не са му нужни. А повторенията подсилват ефекта от разговора и показват, че тежката дума на таткото е закон..)
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Хахха :) Супер :) Това ми напомня едно съчинение на същата тема "Как прекарах лятото?", само че колежка ми го е цитирала - не е на мой ученик. То се бори да спечели приз за най-кратко ученическо съчинение :)

Ето го и него (в цял вид!):

Как прекарах лятото?

През лятото бях на село. Там имам много приятели. Те са селяни.
Milenfo
Milenfo преди 18 години и 1 месец
Това последното ме подсети, че в първи клас дечицата ме питаха защо България е родина на всички български граждани, а те като живеят на село не са ли в България?!... :)
А като се замислих за съчинението за телефона и във връзка с коментарите за задълженията на учителите (http://bglog.net/Obrazovanie/18231) , стигнах до извода ,че пак ние, учителите, сме виновни за нещастието на учениците. Сега може и за лошата  ваканция да ме обвинят. :)
galjatodorova
galjatodorova преди 18 години и 1 месец
Сещам се за едно съчинение по дадено начало преди десетина години. Ставаше дума за трима братя, тръгнали да дирят щастието.
" След три години братята се завърнали. Първият бил с брада, вторият се бил изучил, а третият, който останал на село, станал учител."
" Първият овчар не бил вече овчар, а нагизден момък."
" Щастие е да се ожениш или да отидеш на екскурзия в Румъния."  Така и не разбрах защо точно в Румъния!

За лятната ваканция
"През лятото бях на село. С баба направихме 20 буркана компот от круши, 15 буркана компот от праскови, 25 буркана сладко от......./изброява се цялата зимнина по брой и вид/, а после с дядо сварихме 100 кила ракия."

С какво ще запомня трети клас?
".......че вече сме високи и ограмотени........И как Гошко счупи носа на Вики.Да не си помислите, че Гошко е лош?Даже напротив, много е добър! Той просто искаше да погледне под поличката на какичката с голото пъпче, но го бутнаха и носът на Вики се счупи.Е, тя и Вики гледаше заедно с него, затова стана белята!"
hrabrova
hrabrova преди 18 години и 1 месец
Куини, поздрави за идеята.

Винаги ми е ужасно трудно да изолирам себе си от учителството(макар сега да не практикувам тази професия). Нямате идея как ни развеселихте с моята малка принцеса тази вечер(имахме огромна нужда от това, но ще разкажа за него друг път в друг постинг). Ще започна с бисерите на моето малко гардже, а след това и ученическите от моята практика.
 Дъщеричката беше на 3 години.
- Каква искаш да станеш?
- Искам да стана политик.
- Защо пък политик, какво правят политиците?
- Ще правя "парашинки"(разбирайте палачинки).

Много трудно ни беше да ставаме рано за детска градина и мама вечно да е ангажирана с другите й деца. В резултата от това, ето нейното усещане в думи:
 - Мамо не ги харесвам тези дни работници, по-хубави са дните почивници.

Ученически бисери:
Час по руски език 6 клас
Падежите в руския език са : Иминителен, Винителен и Падителен

По време на наблюдение в първи клас. Изучават буквата Ъ. Буквата е поставена от госпожата в ъгъла. Учителката към децата:
- Деца, буквичката Ъ се е скрила тук някъде в стаята. Кой ще я намери и ще ни кажe къде се е скрила?
- В кьошето е госпожо.

Умишлено започнах с бисерите на моето дете. Надявам се, че родителите ще разберат с колко любов пишем в този постинг.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Веселба голяма :)

Галя ме подсети за едно бисерче, свързано с бурканите. То е на мой бивш ученик, когато беше в първи клас. Казвам на децата да съставят изречение с думата "огън", а едно момченце ми казва следното:

Баба вАри буркани.

Оставям вие да откриете думата "огън". Тя е там някъде под бурканите :)
zdrizdr
zdrizdr преди 18 години и 1 месец
И аз имам подходящ бисер. 
    В първи клас, час по изобразително изкуство, тема: "Хайдути". Всички деца рисуват, аз съм около тях и давам съвети. Минавам до Сашко и забелязвам, че до момента не е нарисувал нито един хайдутин, а часа вече ще свърши.
Питам го:
- Защо не си нарисувал нито един хайдутин?
- Те са зад храстите, госпожо.
IvelinaStamboliiska
IvelinaStamboliiska преди 18 години и 1 месец

Писах това, но някъде изчезна, затова отново ще го споделя.

На първокласника Данчо му направило впечатление, че едни и същи думи веднъж се пишат с -ът, а друг път - с -а. Попита ме. Обясних накратко за пълния и краткия член, като добавих, че ще научат повече в трети клас. Данчо остана видимо доволен.

След няколко дни правим диктовка, в която присъства думата"гълъбът". Данчо мисли, мисли и ме попита:"Госпожо, думата "гълъбът" с пълен член ли да напишем или с празен?" Е, има логика във въпроса, но ми стана много смешно.

hrabrova
hrabrova преди 18 години и 1 месец
Ива ме подсети за един случай с детето на моя близка приятелка. Всички си спомнят, че на времето даваха закуски само на социално слабие деца. Прекрасната Дидка, която вече е студентка тогава беше първокласничка. (Едно прекрасно, малко и пухкаво момиченце). Минали две седмици от началото на учебната година и тя се прибирала след училище и констатирала:
- Мамо, аз разбрах! В училище дават закуски само на социално слабите, а аз съм от социално дебелите и за това не получавам.
chopar
chopar преди 18 години и 1 месец
Хайде и от мен
Седмокласник - на въпроса: за границите на Франция, отговорът е: на север граничи със Северния ледовит океан
Осмокласничка - на въпроса как се образуват мъглите, отговорът е: Ами като всички хора през зимата си отворят прозорците излиза топъл въздух от домовете, а отвън е студено и така става кондензация.
Седмокласничка - бореща се за тройка за първи срок. Покажи на картата р.Дунав. Показва се с твърда убеденост остров Исландия.
Деветокласник - на въпроса кои са зърнените култури, отговори - грозде, краставици и др.
Хайде със здраве.
maya123
maya123 преди 18 години и 1 месец
Много е забавно! Реших да се включа и аз.  Прeди време цял ден обяснявах на тригодишната си дъщеря,че времето е студено, вали, и затова не можем да излезем да играем навън.Сочех прозореца и облаците за по-голяма убедителност. Вечерта през прозореца не се виждаше нищо и дъщеря ми с трагичен глас попита: "Мамо, къде е времето?"
По повод седмокласничката и нейната тройка се сещам за един случй в училище. Четвъртокласник, който също едва връзва двата края, трябваше да покаже границата на България. Исках да му помогна и му казах: "Васко, това е една дебела червена линия. Той си заби пръста в Стара планина. Дебела ли е? Дебела. Червена ли е? Разбира се.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Малей, каква колекция се оформя :))) Уникални са примерите ви, колеги :)

По повод на часа по рисуване и бисерът, за който разказва Здри, се сетих за един друг подобен, който ми сподели колега по изобразително изкуство. Само че в случая задачата е била да се нарисува зимна картина, а ученикът е предал празен лист, обяснявайки на учителя, че това е всъщност сняг.

И пак по рисуване за един друг се сещам. На въпроса на колежката по рисуване "Какво е живопис?", отправен към първолаци, те й отговарят, че това е, когато се рисуват животни.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години и 1 месец
Час по физика. Колежката пита:"Има ли живот в Комоса?". Ученикът (явно от религиозно семейство:)) : "Само Господ знае, Госпожо.".
TatianaDimitrova
TatianaDimitrova преди 18 години и 1 месец
Час по математика.Задачата е по схемата да напишат текстова задача и след това да я решат.Петьо бързо вдига ръка и казва ,че е готов.Отивам до него да погледна в тетрадката му.Написано е: "З.п. к.-7м".На въпроса ми "Какво значи това?" той отговори :"Зидар построил къща-7 метра":)
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец

Бисерче от колежката по български език, намерено в писмена работа за Бай Ганьо.

Бай Ганьо слиза на пещерската гара със сводника си. (Вместо със спътника си.)

И едно от мен отпреди няколко дена.

Сутринта съм качила първите пристигнали деца на етажа и се опитвам да отворя вратата, която е със ключалка отпреди новата ера. Трябва силно да  бутнеш вратата напред, за да превърти ключа. Манипулацията трае доста време. Междувременно си приказваме. Вальо се обажда:

- Госпожо, а на мен ми купиха линия 30 метра!

- Вальо, не може да е толкова дълга линията – казвам аз с надеждата да се досети, че грешката е в мерната единица. Но Вальо продължава да ме гледа неразбиращо с големите си тъмни очи, въпреки че вече учихме за сантиметър.

- Защото 30 е много – се обажда Криси уверено, мислейки, че се е сетил.

- Сигурно са 13 – добавя Никола.

„Иде ми да се гръмна” - си викам наум - „Тези деца май нищо не са разбрали от урока за сантиметър”.

 

Shogun
Shogun преди 18 години и 1 месец
Моля, записвайте си, искам иоще бисери! :)

Значи децата казали, че сливите синеят, а ябълките червенеят?

Ето какво чух по новините в неделя, 23. март 2008, явно журналистката се е изпотила доста, за да състави следното изречение:

"Вносът в България на 75 процента е от Европейския съюз, а останалото е от целия останал свят."

(Какво ли е говорила, като е била в трети клас? ;))))) )

galjatodorova
galjatodorova преди 18 години и 1 месец
Мой бонбон, шестгодишен първокласник, мъничък и тъничък като карфичка,  отива през зимната ваканция с мама на планина.Наред с целия багаж мама е взела и раничката с учебниците, да не забрави детето буквите,а детето си е взело шейничката. Погрешка слизат от автобуса не където трябва и се налага да вървят 5-6 километра.Като капак на всичко и сняг няма.Върви Влади, натоварен с раничката, влачи шейничката, рони сълзи и мърмори:
- Как е възможно на всички да им се случват само  ПРИЯТНОСТИ, а на мен само неприятности!
DaskalPesho
DaskalPesho преди 18 години и 1 месец
Въпрос: Избройте оптични носители на информация.
Отговор: CD/, DVD/Room

Въпрос: Кои са трите типа принтери?
Отговор: 1. Матричен, тонерен, лазАрен.
                  2. МЕтричен, Мастилен, лазерен.

Въпрос: Върху какво е базирана архитектурата на съвременните компютри?
Отговор: Съвременните компютри са малки и компактни с възможно най-добри характеристики. А не като едно време когато първият хард диск е колкото хладилник.

Определения:
1
. Хард диск: той обработва всички файлове базирани на компютъра.
2. Порт: Портовете са най-твърдо казано са дупки отзад на РС-то. С помощта им се свързват монитор, интернет .....
                            
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Смешки от последните дни.

В стола няколко деца сядат на моята маса, за да си приказваме. Между тях е Розитка от другия клас, която по време на разговора ми съобщава с удивление:

- И знаете ли, госпожо, мене мама ме е родила!!!

Раздавам контролни и понеже децата искат да знаят оценките си, аз им ги съобщавам с думи и им пояснявам след това на коя цифрова оценка се равняват. В междучасието идва при мен Никол с лъчезарна усмивка на лицето и ме пита:

- Госпожо, ама нали двойка и тройка прави петица?

В съседния клас. Едно дете пада, а друго му се смее. Колежкатаправи забележка на второто, като му казва да не се радва на чуждото нещастие. То неразбиращо й отвръща:

- Ама защо да е чуждо? Нали аз го познавам?
maqcwetanowa
maqcwetanowa преди 18 години и 1 месец
На въпроса кой е написал Родна стряха, Мишо/ 1 клас/ пише :Рамбо Силек:)
victoriavalkova
victoriavalkova преди 18 години
Ето и един от мен:
Синът ми беше на 3 години когато го заведохме за пръв път на море. Един ден на плажа много старателно се опита да ми обясни, че искал да му купя КОФА С КОМИН. Брей, какво ли ще да е това?- чудя се аз.
Така и щях да си се чудя дълго, що за чудо е "кофа с комин", докато той не ме заведе при едно дете и неми показа една......................ЛЕЙКА .
Milenfo
Milenfo преди 18 години
Ех, тази "кофа с комин" ме подсети за моя син, който казваше на хеликоптера "самолет с дръжка".
galjatodorova
galjatodorova преди 18 години
Миналата седмица, в час по Роден край, на въпроса: " Какви животни отглеждат хората?", получавам отговор:"БЕЛИ петли."
 -И защо ги отглеждат?-Изобщо не се захващам за цвета на петела, все пак детето е от София и петел е виждало само на картинка.
-Да ги будят!- с абсолютна увереност.Следва дълбок размисъл и мъдро допълнение:
- И да им снасят бели яйца за Великден.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години
Въпрос:

- Ученици, какво означава думата "будител"?

Отговор:

- Храст, който боде.
............................

Случка в съседния клас. Колежката по няколко пъти на ден се налага да връзва обувките на един първокласник. При поредната покана за връзване от страна на детето тя се е замислила за нещо. То я изчаква известно време и след това я пита:

- Госпожо, ти къде спиш? (Все още някои деца ни говорят на "ти".)

Тя се сепва и му отвръща:

- Трябва да питам аз твоите родители къде са спали, че не са те научили сам да си връзваш обувките.

Детето отговаря без колебание:

- Ооо, те спят на отделни легла! Аз спя с мама на едно легло.
VaniaPetkova
VaniaPetkova преди 18 години
Всеки от нас може да разкаже безброй смешни случки с деца, защото за нас това е ежедневие. Въпреки това винаги се изненадваме на малките сладурчета. Преди около месец ми беше спаднал гласа до хриптене и аз полагах максимални усилия, за да ме чуват хората около мен. Като ме чу, малката ми племенница ( на 6 годинки ) ми каза, че говоря фалшиво и дори ми се скара за това. Преди няколко дни пък много сериозно ме попита: 
    - Ти знаеш ли, че си започнала да остаряваш? 
    - Наистина ли? А ти по какво разбра? - я попитах сериозно аз. 
    - Ами като се усмихнеш и ти се получават бръчки. Аз нали нямам още? 
    Е, успокоих я, че тя още няма и скоро няма да има. Въобще, децата са страхотни. Жалко, че нямаме толкова време, колкото ни се иска за такива разговори с тях. Може да научим много неща от тях.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години
Хахаха :))))))))) Ама ти като се усмихнеш защо ти се появяват бръчки, а? :))))

Ванюшката, много ми е приятно, че си тук :)

И още две бисерчета от моя учителски архив:

От Човекът и обществото:

Василий ІІ сключил мир с византийския император.


От едно контролно по Природознание - сегашен "Човекът и природата"):

Видовете полезни изкопаеми са: неполезни, рудни и нерудни.
Smilexxxxxxxx
Smilexxxxxxxx преди 18 години
В навечерието на 19 февруари учителка изпраща презентация на свой ученик за Левски по скайпа. Той отказва да я приеме, защото бил от ЦСКА.
mrs_teach
mrs_teach преди 17 години и 11 месеца
Решаваме задача с моя син .,,Цанка  намислила число, към него прибавила 3 и получила 7. Кое число е намислила Цанка? " Детето се замисли и каза: -Обади се на леля Цанка и я питай?   /Цанка е наша приятелка/
mrs_teach
mrs_teach преди 17 години и 11 месеца
Учителката пита децата какви искат да станат като пораснат.Нашето съседче
прескача традиционните отговори-космонавт, полицай и т.н.  и отговаря:
 -Искам да стана пенсионер като дядо. По цял ден ще се разхождам или ще гледам телевизия.
maya123
maya123 преди 17 години и 11 месеца
Поставих задача на моите второкласнизи да прочетат приказки от Шарл Перо и решихме вместо да разказват, да ги изиграят в час.  Играем Пепеляшка. След като беше раздал порядъчно количество обидни забележки за външността на лошите сестри, принцът се обърна към Пепеляшка, плесна се по челото и възкликна: " Малейии, какво маце! Тая вечер си моя, да знаеш!
Donkova
Donkova преди 17 години и 11 месеца
Мая страхотевичен се е побучил бисера! А имахте ли трудности с разпределянето на ролите (напр. никой да не иска да играе някоя, защото не я харесва или защото не знае историята/репликите)? Изобщо колко време трябва да за се направи тази предполагам супер забавна за децата форма?
maya123
maya123 преди 17 години и 11 месеца
MariaD, Писах Ви лично съобщение.
ElisavetaIvanova
ElisavetaIvanova преди 17 години и 11 месеца

 Един "бисер", който разказа колежката по музика:

- Деца, знаете ли какво означава думата "татковино"? ( Работа над текста на песента)

-Да, госпожице, означава: "Татко пие вино!"

ednaotmnogoto
ednaotmnogoto преди 17 години и 10 месеца

Здравейте,колеги! Чудесно хрумване! Ето и моя принос:

Десетокласничка в час по биология: "Животът има важно значение!"

"На морския бряг"-съчинение по картина на третокласници(извадки):             "Йоана се печеше,а Георги и'  правеше масаж"

                             "...големите се прЕпичаха на слънце..."

                              "В небето летят бели чайки с оранжеви човки."

                              "Чайките прелитаха на хубавото време."

А това е съвсем пресничко,от вчера,от ДГ-изпратих две момиченца да придружат  приятелка с ранено коляно при медицинската сестра.След малко се връщат и едното ми докладва:   "Госпожоо,ама сестрата и' поръси на Тани раната с пудра захар и нея малко я щипеше! ...Мм..Така де,само пудра!"

Kalabria
Kalabria преди 17 години и 10 месеца

 Не знам дали е за тук, но за ученически бисери в момента не се сещам. Иначе имам много. :)

Господина в час по МАТ:

"Първи признак за еднаквост на два триъгълника гласи: ако две кебапчета и едно кюфте от един триъгълник са съответно авни на две кебапчета и едно кюфте от друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви."

Госпожата в час по английски:

"Има ли въпроси? *след 5 секунди си отговаря сама* NO questions."

 

 

dorotea
dorotea преди 17 години и 10 месеца

Бисери много,но това ми е любимо:

 

Леонардо да Винчи е написал трактОРат по живописТ.

IvelinaStamboliiska
IvelinaStamboliiska преди 17 години и 10 месеца

От изпита по БЕЛ след седми клас тази година, т.е. съвсем пресни:

" В очакване да го извади, той отвори широко очите си. (става въпрос за часовника) 

"Бабичката беше висока и кокалеста като леля ти Дъмша."(леля Дъмша е героиня от разказа "Ангелинка" от Елин Пелин)

Stratovarius
Stratovarius преди 17 години и 10 месеца
Понеже се гаврите с учениците. сега аз ще пусна учителски бисер.

Ситуацията е следната:

Упражнение по "Бази Данни". Асистента показва и обеснява някакав елементарен код. В залата има 10 студента. 8 от които гледат в екраните на лаптопа си. След като свършва с обясненията, иска да покаже резултата в базата данни. За целта позва Web Интерфейс да се логне. След 2-ри не успешен опит поглежда към студентите и пита:

Сега може ли някой да ми каже, кой смени паролата, и каква е новата парола?

Смях в залата. 10 секунди по късно паролата е върната. :). 

 

 


queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 10 месеца
Моля, моля! Ние не се "гаврим" с учениците! Един от първите ми постинги беше: „Учителски бисери”. Ако беше прочел горния пост, щеше да попаднеш на линк към него.

Приятно четене ти желая!

Stratovarius
Stratovarius преди 17 години и 10 месеца
Видях го и се съдрах от смях. :). Но вече бях пуснал коментара.
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 9 месеца
На път за морето.Децата с мен са от 4 до 7 години.Влизаме в Бургас.До автобуса една малко голяма локвичка.Чувам Данчо,който е на 4 г.:Госпожо,морето,госпожо!Питам го:Данчо,къде го видя?Отговорът беше:Ето го,до автобуса.Други негови бисери:Хайде да се прибираме в бунгалите.Духна вятър:Прахоляка вдигна прахоляк.Има продължение.                                                                                                                                  
GalinaDimitrova
GalinaDimitrova преди 17 години и 9 месеца

В час по математика в 3 клас. Децата решават текстова задача в учебната тетрадка. Търси се с колко ромите са повече от българите в един български град. /Без коментар!/ След дълбоко замисляне, Кънчо ме пита:

-Госпожо, ромите домати ли са?

queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 9 месеца
Хахахах :)))))))) Ох! Това е просто велико :)))))))
Donkova
Donkova преди 17 години и 9 месеца
Галина, моля дайте предположение за асоциацията на Кънчо?

Съгласна съм Куини. Това Е велико. То е най-кратката диагноза за това какво не ни е наред в учебното съдържание и колко глуповато неефективна е безкрайно тегавата иначе система за подбор и оценка на учебници и учебни помагала.


danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 8 месеца
Има един сорт домати" Роман".Ще ги видите навсякъде по пазарите.Едни такива продълговатички,месести,вкуснички.От тях се получава гъст доматен сок.Може Кънчо да е чувал за този сорт домати и да е направил асоциация.
mihaela_todorova
mihaela_todorova преди 17 години и 5 месеца
Веднъж една моя съученичка в съчинението си на тема "Рожденият ден на Пипи" беше написала :

- След като Томи и Аника получили поканата се затръшкали от радост!!!
 

:D :D :D :D


queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 5 месеца
Токио, безспорно това си е голям бисер. Като почнеш от това, че всъщност съученичката ти не пише на EN, а на български език, но с английски букви (или т. н. "шльокавица") и завършиш със странния глагол "затрушкали".
mihaela_todorova
mihaela_todorova преди 17 години и 5 месеца
Ама тя наистина беше написала "затрушкали се от радост".  :D
NaskoAtanasov
NaskoAtanasov преди 13 години и 10 месеца
Ivo wrote :
Понеже се гаврите с учениците. сега аз ще пусна учителски бисер.

Ситуацията е следната:

Упражнение по "Бази Данни". Асистента показва и обеснява някакав елементарен код. В залата има 10 студента. 8 от които гледат в екраните на лаптопа си. След като свършва с обясненията, иска да покаже резултата в базата данни. За целта позва Web Интерфейс да се логне. След 2-ри не успешен опит поглежда към студентите и пита:

Сега може ли някой да ми каже, кой смени паролата, и каква е новата парола?

Смях в залата. 10 секунди по късно паролата е върната. :). 

 А браво!!!!

 


By queen_blunder , 18 March 2008
Искам да ви запозная с последните разкрития около произхода на Мадарския конник, за които можем да прочетем в едно контролно по Човекът и обществото. Материалите любезно ми бяха предоставени от една колежка с цел популяризиране на информацията и в интернет :)

Разкритие №1

Според него Мадарският конник е Мадагаскарски. Вероятно той е препускал дни и нощи, за да дойде при нас от далечен Мадагаскар. Като се има предвид, че страната е островна, можем да предположим, че конникът и конят му са вървели по суша и вода, за да пристигнат тук.

Разкритие №2

При него се предполага, че конникът, погрешно наричан от нас Мадарски, има испанско потекло. Тази версия звучи по-правдоподобно от първата, защото, както знаем, Мадрид е в Европа, което значи, че на конника му е било сравнително по-лесно да допътува до тук. Тъй като релефното изображение символизира български владетел, веднага стигаме до още един извод: че явно Симеон ІІ не е първият владетел, пришълец от Мадрид. Може би няма и да е последният. Разликата се състои единствено в средството за придвижване.

Legacy hit count
1464
Legacy blog alias
18189
Legacy friendly alias
Нови-данни-за-произхода-на-Мадарския-конник----
Смях до дупка! :)
Училище

Comments13

galjatodorova
galjatodorova преди 18 години и 1 месец
Куини, не можеш да отречеш, че дори и грешките им са сладки!
Donkova
Donkova преди 18 години и 1 месец
Уау! дечицата ни знаят в първи клас топоними като Мадагаскар и Мадрид. И, естествено, не са чували за Мадара (изключвам малките шуменци от сметката). Това не е нито добро нито лошо. Просто е факт. Пита се в задачата с какво помага на учителите академичната наука да се справят успешно с преподаването на тези сегашни и много по-различни от предшествениците си от предните 100 години по референциите си  деца? Мръднаха ли напред педагогиката и методиките? Защо последния път като четох програмите на университетските курсове ми се сториха точно същите като преди 20 години? И кой ще вдигне паметник на героичния български учител, който се оправя с най-сложната задача на съвременността най-често сам самин?
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Галка, да, не отричам очевидни неща :) Какво бих правила, ако в училище липсваха бисерите на учениците? Щеше да настъпи такава скука, че ще ми се прииска да напусна професията :)

Пайдея-Мария, дечицата не са първолаци, а третокласници. Непосилна е материята и за тях, разбира се. Поднесена сухо, безинтересно и неразбираемо в учебниците. И моите бивши ученици в трети клас щедро  ръсеха бисери по Човекът и обществото. (Виж в тази публикация - „Вместо поздрав”)
Milenfo
Milenfo преди 18 години и 1 месец
Ето и от мен едно бисерче: в час по околен свят във втори клас. Темата е групи растения - дървета, храсти и тревисти. В групата на храстите сме записали малина и очаквам още предложения от децата. Следващото обаче ме изненадва и аз също не сдържам смеха си. А написаното растение е ... ивана.
Ех, колко много знаят децата ни!
elinna
elinna преди 18 години и 1 месец
А знаете ли кои са учениците на Кирил и Методий? 
    Ангеларий и Пчеларий!
Това беше написал един третокласник миналата година  в тест по Човекът и обществото.
Shogun
Shogun преди 18 години и 1 месец
Ха! Яко!!!
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Колеги, ама страшни са ви бисерите! Какво ще кажете да си направим една бисерна колекция по случай наближаващия Ден на шегата - 1-ви април, за да се посмеем? Мисля да пусна постинг по темата :)
Milenfo
Milenfo преди 18 години и 1 месец
Подкрепям идеята.
Само че, в един друг коментар ни обвиняват,че в качеството си на учители не изпълняваме задълженията си според трудовия  договор и не възпитаваме децата, сега пък да не ни обвинят, че и не ги учим. :) :) :)
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Тези, които ни обвиняват, имат проблеми със себе си като родители. Нали знаеш, че е невъзможно да се харесваме на всички, колкото и да се стараем? Но това няма да ни пречи да казваме онова, което мислим, по начин, по който на нас ни допада :)


shellysun
shellysun преди 18 години и 1 месец
Ето ви и един детскоградински бисер:
- Деца, колко са джуджетата от приказката за Снежанка и седемте джуджета?
-Единайсе-е!
......!!!
 учителката, тихичко, сякаш за да провери дали е разбрала добре:
-Деца,  а колко са тримата глупаци?
-Двама-а!     :)  :)   :)
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Хахааааааааааааааахх :) Шели, уби ме!!!!!!!
Donkova
Donkova преди 18 години и 1 месец
Милф, няма начин, като обсъждаме какво е хубаво за училището като цяло, за децата и учителите като цяло, да не ни и нападат за грешките на учителите, училището и децата като цяло. Има и такива учители, дето си гледат на работата като на второстепенно допълващо доходите занимание и работното им време е равно или по-малко на норматива часове в класната стая. Е, те не са в тази общност и не е особено справедливо точно тук да си адресират недоволството родителите, но така се случва. Няма да им обръщаме внимание. От такива житейски ситуации май е произлязла маскимата - да направим каквото трябва, пък да става каквото ще.
stefanov
stefanov преди 18 години и 1 месец
Попитайте "Колко линии има петолинието?" и записвайте отговорите... :)
By queen_blunder , 12 March 2008

Пиша постинга по молба на Пайдея, за да споделя впечатленията си от новата директорка. Напук на Бабев, който заяви, че нямам чувство за хумор, го слагам в категория „Смях до дупка”, защото смятам, че някои читатели биха с посмели на описаните случки.

Съвсем първата среща на новата директорка с колектива ще я пропусна, защото всичко мина по протокол и не можах изобщо да си съставя конкретно мнение за нея. До момента за тази жена в училището се носеха различни слухове, които взаимно се изключваха. Реших, че по-разумно би било да проявя малко търпение и да събера свои собствени впечатления от шефката, пък и тя – от мен.

Както обикновено се случва, когато много силно се надяваш да се представиш в добра светлина, при първата по-лична среща нещата, за зло или за добро, се развиват по неочакван начин. Вчера, от мига, в който влязох в училището, имах нагласата, че с новата шефка ще се видим, по простата причина, че класната ми стая се намира точно до дирекцията. Дели ни една стена.

Мина първият час, дойде междучасието и аз отидох да се преоблека за физкултура. Този път си сложих само гуменките, без екипа. Видът ми не беше особено естетичен заради комбинацията от спортни обувки плюс полуофициални дрехи, но си рекох, че за петте минути, в които ще се мерна пред дирекцията, едва ли ще ме види моята нова шефка. Желанието ми обаче не се сбъдна.

Тъкмо заключвах класната стая и вратата на дирекцията се отвори. Оттам излезе елегантно облечена  руса жена. Тоест - директорката. Протегнах ръка да я поздравя, като й обясних, че съм й съседка по стая, а тя се усмихна. След това се извиних за гуменките, уверявайки я, че не съм дошла в този вид на работа, а просто имам час по физкултура. Лицето на жената грейна и аз прочетох искрена симпатия в погледа й. Господи! Че тя си е много естествена и готина.

....................................

Това беше вчера. Днес нещата се развиха още по-необичайно. Преди аз да дойда на работа се оказа, че директорката вече е в училището. Приятно се изненадах, защото на предишната ни ръководителка почти не й виждах физиономията. Тя рядко се появяваше в училището, което красноречиво говореше за нейните „сериозни” усилия да работи за неговото благо. Беше „добър” организатор, защото цялата своя работа я разпределяше между подчинените си, а тя, самата, си клатеше краката.

Обикновено идвам на работа половин час по-рано и качвам с мен дошлите вече деца от моя клас. Към осем без петнайсет отново слизам долу и довеждам официално всички деца. Който закъснее, се качва сам. Вече два пъти бях слизала до долу и тъкмо си зареждах урока на лаптопа, когато чух разговор на висок тон в коридора. Различих гласа на колежката по информатика, на една майка и на още някой.

Продължих да си върша работата, а колежката влезе да ме попита колко е часа и да ме посъветва след пет минути пак да сляза до долу. Излязох да видя какво става и чух майката на Мони да извива глас над останалите присъстващи, между които беше и директорката.

....................................

Едно отклонение ще направя, за да ви опиша въпросната майка, която е една много екзотична картинка. Представете си изрусена ромка, но с невероятно самочувствие на всичко знаеща и всичко разбираща, която не търпи друго мнение. Изказванията й са прекалено темпераментни, първосигнални и придружени с активно ръкомахане, сочене с пръст, заканително клатене на главата, подскоци и чести пози с ръцете във формата на буквата Ф.

Още преди началото на учебната година бях предупредена от колежката, която е била класна на другото й дете - брата на Мони, че тази жена е изключително примитивна. Според нея  единствените съществуващи мозъчни гънки са вследствие на удари по главата, нанесени от съпруга й, за когото се знае, че е завършил ТВУ.

Колежката тогава ми даде съвет да не цепя басма на майката, защото тя от добро не разбира. Разказа ми как на една родителска среща тя изгубила представа къде се намира, за какво иде реч и почнала да разказва за сексуалния живот със съпруга си, хвалейки се пред всички какъв голям майстор бил. Колежката ми тогава я изгонила, след което майката от този момент нататък започнала да се държи кротко, смирено и с необходимото уважение спрямо учителката.

Когато настъпил тържественият момент на завършването на ІV клас, майката благодарила на класната за положения труд, като формулирала изказването си по следния начин:

- Е-е-е*ати и старта у живота си му дала!

....................................

Но да се върнем на днешния случай. Причината за скандала този път беше фактът, че портиерът се опитал да възспре напористата майка да се качи горе, в класната стая. По принцип има разпореждане родителите да не се влизат в училището без предварителна уговорка, но ние не го спазваме толкова стриктно. Този път обаче аз бях помолила пазача да не я пуска, защото вчера тя дойде да прави циркове пред децата, търсейки ми сметка на какъв принцип съм определила кои ученици да се хранят безплатно. Казах й, че на мен ми е направил впечатление скъпия джип, с който се движи, а тя ми кресна:

- Ооо, не само джип имам, а и беемве!

- Именно – отговорих й спокойно аз. – Значи съм била на прав път, като не съм включила сина ви в списъка с безплатно хранещите се ученици.

„Не е правилно това”, обвини ме тя. Според нея аз не трябвало да съдя за финансовото положение на семейството по колите, които то притежава. Ето сега тези деца, които се хранят безплатно, за тях винаги има осигурена храна, а за такива като нейния син – не. Припомних й, че тя беше забравила да даде парички за купони в определения срок, което е нейно задължение, и затова така се е получило. След което я помолих да напусне и да не притеснява децата, които я гледаха с ококорени очи как подскача и се пеняви. 

По-късно на обяд, въпреки че Мони нямаше купон за деня, с колежката намерихме начин да го нахраним. Купоните до края на седмицата бяха купени и аз не предвиждах скорошни срещи с буйната майка. Обаче уви – не ми се сбъднаха очакванията.

....................................

Както вече ви разказах, видях развихрена майката на Мони тази сутрин, в коридора. И за още по-голяма моя радост - в компанията на новата директорка, колежката по информатика, а малко по-късно се присъединиха и моите съпаралелни дружки.   

- Как така ще ми казва той да не се качвам! – крещеше тя и училището кънтеше.

- Има официално разпореждане родителите да не се качват – обясних аз.

- Я-а-а-а, откъде-накъде?

- Госпожо, успокойте се! – се намеси колежката на Б клас, леко прихващайки побеснялата майка за лакътя.

- Ти не ме пипай! – й изкрещя тя в отговор.

- Вижте, госпожо... – намеси се новата директорка.

- Аз говоря с класната сега! – прекъсна я майката на Мони, сочейки ме с пръст.

- Така! Момент! – хванах я за ръцете аз, но тя този път не се дръпна - Искам да ви запозная с новата ни директорка. 

- Да, разбрах, че имате нова директорка – смънка майката.

- Родителите нямат право да се качват – продължи директорката, - и това е моя заповед.

Я гледай ти! Добре ли чуха ушите ми? Новата директорка застава зад гърба ми. Тя все още никаква заповед не е написала, но представя нещата като нейна инициатива. Стана ми адски приятно.

Майката отново се опита да нададе вой, но аз пак я хванах за ръцете, започнах да й говоря, че няма за какво да се притеснява, че в училището се грижим за сина й, което е едно много сладко дете, и я поведох надолу по стълбите, за да слезе. Успях да укротя животинските страсти, за което по-късно, в личен разговор, самата директорка ми сподели, че останала приятно изненадана от подхода ми.

Долу на партера майката на Мони мина покрай портиера и директно го заплаши, че онзи, лудия, (имайки предвид мъжа си) ще дойде и ще го набие. Нареди му да заминава в тъмната стаичка, понеже там му е мястото. Човекът мълчеше и гледаше в друга посока. Колежката на А клас се опита да я вразуми, напомняйки й, че е длъжна да се държи с уважение към работещите в училище. Майката й кресна да не се намесва в чужди разговори, а да си гледа своите ученици.

Последствията от инцидента бяха следните: портиерът вдигна кръвно и му прилоша, а колежката на Б клас получи силно главоболие, което не й беше минало до обяд. Неприятната случка пък стана повод да се срещна с новата ни шефка тет-а-тет и много да й се възхитя на човешкото, мило отношение, в което прозираше доброта и мъдрост. Споменах й, че заради няколкогодишни борби с бивша директорка моето досие е най-дебелото в архива, а тя ме увери, че си изгражда впечатление за хората по своите собствени наблюдения и някак ми вдъхна голямо спокойствие. Излязох окрилена от кабинета й и с още по-голям хъс за работа.

Legacy hit count
1166
Legacy blog alias
18011
Legacy friendly alias
Първи-срещи-с-директорката
Смях до дупка! :)

Comments11

MariaDimitrova
MariaDimitrova преди 18 години и 1 месец
Куини, почти всеки от нас е преживявл нещо подобно с родители от ромски произход или такива, на които им липсват първите седем години. Важното е, че имаш подкрепата на директорката, защото има директори, които никога няма да застанат зад учителите си. В това отношение вие май имате късмет. Радвам се за вас.
babev58
babev58 преди 18 години и 1 месец
За да оправдаем поне малко категорията - окото на директорката
/sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/2a387bfe-7bcf-4b45-b5ad-179ad9ecb029/eye2.jpg

Във филма "Не си отивай"(1976) се казваше "Директор не е професия". Като че ли днес вече директорка е станало професия. Във филма може би родените около неговото (и на предходника му) създаване ще открият доста прилики с днешното положение в училищата.
TatianaDimitrova
TatianaDimitrova преди 18 години и 1 месец
И аз съм имала подобен случай.С тази разлика,че бяха дошли и двамата родители и целта им беше да набият едно от децата с цел сплашване, така че никой повече да не си и помисля да закача дъщеря им.Не успях да ги укротя,защото те с влизането нападнаха детето,а на мен ми остана само да го защитя с тялото си.Как не отнесох някой шамар не знам.
Директорът ни веднага се появи и ни извика в кабинета.Застана зад мен, не мога да го оспоря.Опита се да поговори с родителите,които, смятам ,се съгласиха с него, защото е директор,не защото го разбраха.
На следващата година семейството замина за чужбина и взеха и децата си.Молим се да си останат там. 
stojcheto
stojcheto преди 18 години и 1 месец
Какво да ви кажа. При нас това е всекидневие. Болшинството деца тук са власи и роми. И ние имаме заповед да не се допускат родители в сградата на училището по време на часовете, но идват в междучасието и който си е наумил да се кара нищо не го спира. 
Честита нова директорка! Друго си е да има разбирателство на работното място. Нека има един човек поне, който да се застъпва понякога за нас и защо това да не е директора.
swetew
swetew преди 18 години и 1 месец

Умните и патили хора казват, че от първото впечатление е рано да се правят изводи. В нашата практика е лошо не само, че недостойни хора често заемат ръководни длъжности. Другият страшен рецидив е, че свестни и интелегентни хора се опияняват от властта /то пък една власт - училищен директор!/ и след месеци само не можеш да ги познаеш! Дано твоят случай не е такъв, но аз познавам само двама души на ръководни длъжности, които поне видимо не се промениха.
А че диектор не е професия е стара истина. Даже учителският фолклор е продължил мисълта от филма "Директор не е професия, а временно изпълнявана длъжност!"

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец

Мария, силно се надявам да сме случили с директор. 

Бабев както винаги се е проявил като мил, галантен и всеотдаен съблогер! Как жертвоготовно ми е помогнал за оправдаването на категорията! Twisted Evil Сърдечно благодаря, Бабев! Какво бих правила без теб - не знам... Просто не знам...

Директор, мисля аз, май винаги е било професия, защото естеството на длъжността е специфично и доста различно от другите длъжности. Според мен задължителната основа е първо да си бил добър учител, за да можеш да оцениш качествата и работата на колегите си. След това - не на последно място - да притежаваш сериозни организаторски и мениджърски качества.  Новата ни директорка има І ПКС и за мен това е гаранция за висок професионализъм.

Таня, в нашето учителско ежедневие подобни случаи са неизбежни. И ако зад гърба ни не стои директорът, няма как да овладеем положението и да си вършим нормално работата.

Стойчето, а при нас няма много роми, но пък за сметка на това – са ни „елитни”. Всъщност в случая става въпрос за смесен брак: мъжът е българин, а жената – сиганка.

Светльо, абсолютно си прав за първите впечатления. За да опознаеш някого, е нужно време. Много време. За съжаление на мен, както ми се случва напоследък, май започна да ми изневерява интуицията и като че ли взех да все повече да вярвам в илюзии. В онова, което ми се иска да видя в някого...

Нека да ви разкажа как се развиха събитията днес. Вчера ромката заплаши портиера, че онзи, лудия, тоест мъжа й, ще дойде и ще го пребие. Честно казано аз не повярвах и реших, че са празни думи. Плаши гаргите. (Ееех, не бях толкова лош психолог, а какво ми става напоследък?) Сутринта така се случи, че с директорката се срещнахме на улицата, на път за училище. Отново почувствах нейното мило отношение, защото, като ме видя, не само, че се усмихна, но и ме хвана приятелски за ръка. Прекрасно е, нали?

Повървяхме, поговорихме, а тя сподели, че ще чака въпросната майка, защото пазачът се чувства заплашен след вчерашните й закани. Каза, че има намерение да се опита да я привлече на наша страна, възлагайки й функции да отговаря за реда. Аз й отговорих, че интелектуалното ниво на тази жена е твърде ниско, за да може тя да асимилира думите й. Освен това се съмнявам, че тя днес ще се появи.

Но какво се случи малко преди осем сутринта? След като Мони пристигна, надникнах да видя дали майка му е долу. За мой ужас я видях да говори с директорката. Часът ни започна, и десетина минути по-късно на вратата ми се почука. Беше колежката на Б клас, която много изплашено ми описа как  видяла майката в училищния двор да говори по телефона и силно да ръкомаха. Казах й да не се притеснява, защото тази майка по принцип така си жестикулира, но отново сбърках в преценката си. 

Какво се е случило след това – ми разказаха колегите. Пристигнали в училището мъжът й заедно с двама цигани за подкрепление. Нахлули при пазача и добре че наблизо бил колегата по физкултура, който се проявил буквално като супермен, че портиерът може би е щял да пострада сериозно. Онези крещели, че за тях законите не важат и ще си правят, каквото си поискат. Между другото се разбра, че родителите на Мони се препитават с кражби на коли.

И така, колегата, за изненада на всички, много лесно се справил с натрапниците. Хванал по-грубичко съпруга на лудата майка под мишница, повървели няколко метра, след което му заявил категорично, че ако не напуснат терена моментално, ще ги пребие и тримата. Онези взели, че се изплашили и избягали. По-късно, когато попитах моя колега за подробностите около случката, той ми каза, че циганите ти се качват на главата, ако усетят, че те е страх от тях. Затова с тях трябва да се действа общо взето безцеремонно, смело и всичко ще бъде наред.

swetew
swetew преди 18 години и 1 месец

Куини, преди минути разбарх новини за твоето училище. Оказва се, че след като се отървахте от 63 годишна ветеранка, новата ви шефка била на...59! Не, не съм против "старата школа". При това щом е спечелила конкурс жената ще ви управлява поне до 62 г. Пък и вероятно не и пука какво ще спечели и губи, накрая на кариерата е. Дано да ви защитава и при едно основно училище всичко да е в нормални релси.
Но ми се мержелее гадната асоциация, че училището става склад за пенсионирани ръководни кадри. Май наистина виждаш желаното, не суровата реалност! И "директор" не е професия, поне в България! Но и илюзиите са присъщи само на духовните личности.
Виж, с циганите е иначе! Те разбират само от бой и заплахи - първични "личности"!

Kalabria
Kalabria преди 18 години и 1 месец
 Ха здравейте пак! =) Аз още преди 1-2 дни прочетох поста ти, но имах някакъв проблем с влизането. Аз по принцип си падам малко сеирджийка и с удоболствие прочетох поста ти. Да ти кажа бях малко шокирана и сега разбирам колко е хубаво,че съм попаднала в такава хубава училищна среда, в която съм в момента. И ако началото ме шокира, то придължението ме потресе. Пък и аз както си представих нашия господин по физическо в един циганин под ръка... Действително портиера е извадил късмет. Пък циганите явно не са разбрали, че все пак имат числено превъзходство, но колегата ти е постъпил много хубаво =).
stojcheto
stojcheto преди 18 години и 1 месец
Е, това е днешното отношение към училището и учителите. Само не мога да разбера докога ще продължи нашето оциганяване. Ами нали бащата е българин, а като какъв реагира на нещата? Съвсем наскоро и на мен ми се случи да отнеса един скандал от баба, която ме заплаши, че ще ми истине мястото, че не гледам внука и защото съм обръщала внимание само на българчетата ( в класа си имам само 4 такива), че ще се оплаче някъде си. И имат самочувствие, когато заплашват, защото те за разлика от нас си знаят правата и привилегиите. И на всичко отгоре аз системно ходя в махалата да ги търся и да им се моля да дойдат на училище да не им спрат детските и помощите. И те вече са със самочувствие, че зависим от тях и ако не са те и техните даца ние ще останем без работа. Което от своя страна си е живата истина. Е, кажете ми сега има ли светлина в тоя тунел, че аз не я виждам? Даже става все по-тъмно! (Извинявайте, че малко се поотклоних от темата)
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец

Стойчето, бащата е българин, ама нали знаеш, че има българи, дето са бетер циганите? Нашият случай е такъв.

Калабрия, сеирът е пълен. Да. Историята има кратко продължение. Една колежка каза, че от всичко това би излязъл добър сценарий за филм. Препоръча ми да го напиша и да го предложа на някой филмов режисьор.

На третия ден (тоест вчера) пропусквателният режим в училището вече беше коригиран. На родителите беше обяснено, че ще чакат отвън. В интерес на истината някои майки възроптаха срещу новото изискване и проявиха желание да се срещнат с директорката и да протестират, но аз успях да им обясня цялата ситуация и те се поуспокоиха. Други родители поздравяваха ръководството за взетото решение.

Ще направя едно отклонение. Не съм ви разказала, че в занималнята имаме нов заместник, след като напусна онова момиченце, което беше завършило току-що университета. То, милото, не можа да излезе наглава с моите ученици и последните дни е молило колегите да й се притичват на помощ, за да се овладее положението в сборната група. Явно много й е било трудно, щом накрая, преди да напусне, ни почерпи, че си тръгва.

След него дойде една страхотна Миленка, на която вече се възхищавам. Веднага ми допадна и като човек, и като професионалист – тя има 10 години педагогически стаж. Моите деца в занималнята вече са неузнаваеми. От едната крайност минаха в другата. Сега пазят абсолютна тишина, подготвят си прилежно домашните работи и много слушат. Ама много. В занималнята се работи пълноценно, качествено и всичко е под контрол.

Та Миленка ми е симпатична и заради готиното чувство за хумор, което има. Вчера, някъде към пет следобеда, я срещам на улицата, след като тя току-що си беше тръгнала от работа. Вика ми:

- Ооо, ама ти знаеш ли кой преди малко ми плати пари за стол?

- Ами мога да се досетя. Предполагам, че майката на Мони.

- Да, позна. Само че този път тя беше пратила брат му да ги донесе. Аз му взех двата лева и му върнах петдесетте стотинки, а той ме пита защо му връщам ресто. Е как защо, викам му аз, защото за понеделник не мога да купя на Мони купон. Затова. „Искате да кажете, че брат ми пак ще остане без обяд, така ли?” Точно така, отговорям му аз. Защо ти не опиташ сега да купиш на брат си купони? Знаеш, че те се купуват ден по-рано. Заповядай, влез в училището и искам да видя как ще минеш през заключената врата на стола и как ще успееш да му вземеш купони.

Та това е дотук историята. Вече не смея да мисля каква ще е следващата серия на филма в понеделник заради това, че Мони отново не може да обядва в стола.

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Светльо, засега имам усещането, че сме случили на директор. И ако се окажа права, много ще ме е яд, че жената няма да може да остане по-дълго при нас.
By queen_blunder , 11 March 2008

Често се случва някой ученик да изпищи, че нещо му няма, изчезнало му е по необясним начин, като нерядко се чуват тежки обвинения, че може би някой друг му го е откраднал. И се започва голямото разследване: кой, кога, къде, какво и как… В повечето случаи липсващият предмет се оказва, че е в собственика си – в чантата му, плика, несесера, джоба, между тетрадките и т. н., а в други – че се търкаля някъде, пак изпуснат от притежателя си, разбира се. Много рядко се случва търсената вещ да не бъде намерена.

Подобен случай имах преди няколко дни. Във физкултурния салон, понеже ни е само един, а часовете по физическо не са малко, се засичаме за около десетина минути от учебния час (заради различното разписание) три класа: два първи и едни седми. По пейките могат да се видят купчини със захвърлени дрехи, а по плотовете шаренеят телефони от различни марки и всевъзможни дрънкулки.

Часът ми с малките свърши и точно преди да напуснем помещението чух любимото ми изречение:

„Госпожо, няма ми го!”  

„Кое ти няма, Ники?”

„Телефонът ми го няма. Аз си го бях оставил на пейката и сега ми го няма.”

Вярно, че телефон не се виждаше нито под пейката, нито над пейката. Нито в района около нея.

„Ех, Ники, а защо не го остави този телефон в класната стая? Нали я заключваме?”

Детето вдигна рамене и аз разбрах отговора: „Ами защо... Защото съм още малък и не мога да съобразявам толкова много неща.”.

Извиках колегата, който преди малко беше започнал часа си със седми клас, за да му споделя неприятната новина. Разгледахме внимателно всички оставени вещи, но от телефона на Ники нямаше и следа. Колегата нареди на седмокласниците всеки да вземе в ръка телефона си, за да сме сигурни, че сме проверили както трябва. Съответно излишен телефон не остана, а моят ученик вече се канеше да заплаква.

Обиколих целия физкултурен салон, вгледах се във всяко подозрително кътче, но нищо не открих.  Какво може да си помисли човек в такъв момент? Е как какво – че някой сръчно е прибрал телефона на детето и не си е признал. Представих си с неудоволствие как ще обяснявам на родителите, че не е опазен скъпия предмет, което създава впечатлението, че в училище вероятно има и хора, които пипат чужди вещи. И така, както се гледахме с колегата и се чудехме какво да предприемем, влезе едно от моите дечица, което не беше играло физкултура, понеже си беше изгубило някъде едната гуменка. Обърна се към Ники и каза:

- Айде, бе! Какво правиш още тука? Аз докога ще ти държа телефона, дето ми го даде да ти го пазя...

Legacy hit count
630
Legacy blog alias
17972
Legacy friendly alias
Няма-ми-го---
Смях до дупка! :)

Comments8

Donkova
Donkova преди 18 години и 1 месец
Куини, май твоите първолаци имат късмет, че ти самата знаеш какво е да си разсеян. Ако им се беше паднала една никога-нищо-не-забравяща-госпожа, такова конско щеше да му врътне на Ники, просто не е истина.

Имате ли си нов директор? Конкурсите свършиха, хората май си заеха местата вече. Кажи как се очертава при вас.
ananan
ananan преди 18 години и 1 месец
Куини, в Белгия, на зеленото училище, където беше моят племенник имаше забрана да се носят следните неща: - пари, електронни джаджи и... телефони!
Децата си изкараха прекрасно! И никой учител не е бил длъжен да им трепери над телефоните.
Мисля си кога и ние ще въведем малко ограничения на това безумно ползване на телефони - включително и най-нахално в час.
chopar
chopar преди 18 години и 1 месец
Много е просто - както в САЩ - ученикът оставя GSM-а си в личното си шкафче просто, защото е забранено да влиза с него в час. Липса на елементарна култура, но в България нито има култура, нито шкафчета за децата.
Milenfo
Milenfo преди 18 години и 1 месец
Такива случки има често.Сега се смея,като чета, но си спомних какъв скандал избухна веднъж заради една изчезнала гумичка. Детето не спомена нищо в училище, но у дома казало, че някой му я откраднал.На другия ден майката и мене щеше да набие.Добре, че бях открила гумичката под чина и я прибрах в чекмеджето,та се оправи работата.
Те, децата не са толкова виновни.Мисля, че са уплашени да не им се карат,че са изгубили нещо и затова се оправдават,че е откраднато. Но става лошо,когато родителите им се връзват на акъла.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Пайдея, след малко ще споделя първите си впечатления от новата директорка в отделен постинг, защото някак не са за коментар.

Ани, да. Интересно как сме живели преди без телефони?

Чопър, съгласна съм, че всичко опира и до материална база, която липсва в българските училища.

Миленка, напълно ти вярвам. Има всякакви родители. Между тях се срещат и ужасно дребнави хора.
hrabrova
hrabrova преди 18 години и 1 месец
Куини поздравявам те и аз, за хладнокръвието ти. 
Аз все по-често ще ви разказвам за случаи от родителското си ежедневие и моят уж безпристрастен поглед на системата. Преди няколко седмици звъни моята малка принцеса, която плачейки ми съобщава как едно дете от нейния клас и откраднало левчето. При което моята коса се опъна, веднага си представих другото разплакано дете и класната която не знае какво да направи при тази тяхна разсеяност. А като си я знам моята пикла веднага прецених ситуацията и се сетих, че тя не е била внимателна и въпросното левче или се търкаля нейде из раницата или е паднало на пода, но кой ни е виновен, когато не сме научили собствените си деца да пазят и носят отговорност за личните си вещи. Та по телефона я успокоих и се разбрахме, че това не е проблем и ще го обсъдим след като се прибере. Оказа се, че левчето е в раницата, но се появи чак вечерта.  Взех я от училище и хапвайки по парче торта поговорихме за значението на думите и как можем да нараним един човек, употребявайки думи които не се забравят цял живот. Като съвестен родител реших, че е редно да се обадя на класната и да и кажа, че моята щерка ако се налага ще поднесе извинение на съученичката си. Госпожата ни (прекрасен учител), веднага се притесни и ми заобяснява колко често се случва и как самата тя е търсила левчето, но до обиди не се е стигнало. Всъщност ми се наложи да успокоявам и учителката, която явно има горчив опит в това отношение с родители като тези на Миленка.
gargichka
gargichka преди 18 години и 1 месец
Нека ви разкажа една случка от времето, когато ние бяхме ученици.
Сестра ми, първокласничка, открила в училище, че са й изчезнали стотинките за закуска след часа по физическо, когато чантите са останали самички в класната стая. Оплакала се на учителката, тя събрала децата и им казала:
-Деца, който е взел стотинките на Д., на главата му ще поникне перце.

И.... едно от децата си пипнало главата.

После плакало и обяснявало, че не е взело стотинките... никой не му повярвал, докато сестра ми не се прибра вкъщи и си ги намери на масата в кухнята.
(Последвалите извинения и неудобство няма да описвам).
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Храброва, благодаря! Страхотен коментар - много искрен и на място. Поздравявам те за позицията ти на родител.

Гарджето мое любимо, пак се е вписало с една много мъдра случка. Ндааа... То винаги ме кара дълбоко да се замисля върху нещата от живота...
By queen_blunder , 8 March 2008

На този факт ми обърна внимание една колежка, която е и моя приятелка. В час по музика тя решила да изпее песничката „Чудо ряпа”, гледайки текста от Книгата за учителя по музика. Към третия куплет усетила, че при повторенията едно от изреченията в книгата се разминава с онова, което се чува от касетофона. Когато осъзнала смисъла му, тя се ужасила, че не е съобразила да се коригира навреме.

Сигурна съм, че ще се досетите кои са изреченията, които определено не принадлежат на Ран Босилек. Ето и снимки на текстовия вариант.

А това е Книгата за учителя по музика на изд. „Булвест”.


Legacy hit count
1222
Legacy blog alias
17862
Legacy friendly alias
Какво-се-случва--когато-текстът-на-една-детска-песничка-се-разминава-с-оригинала-
Смях до дупка! :)

Comments10

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 18 години и 2 месеца
     Голямо опъване пада! А къде е гледал редакторът?
Добре че е първи клас... Ако е 7-8,  ела да видиш какво ще става....
    Да се смееш ли, да плачеш ли?
С поздрав и добро чувство за хумор!
Milenfo
Milenfo преди 18 години и 2 месеца
По-добре да се посмеем.
Но има и други песнички, в които текст в учебника (на друго издателство) и в касетата се разминават.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 2 месеца
И аз мисля, че е смешно. Особено ситуацията с колежката, която всъщност - сега се сещам - че не на 3-тия, а на четвъртия куплет се е усетила какво пее на децата, произнасяйки глагола с грешната представка.


Минава ми през ума обаче, че май текстът е объркан нарочно :)
hrabrova
hrabrova преди 18 години и 2 месеца
Защо ли не се учудвам.
elinna
elinna преди 18 години и 2 месеца
Мисля, че миналата неделя в предаването "Бон-бон" чух тази песничка и много ми хареса. На нейния фон разказаха приказката и може би затова не съм обърнала внимание на текста.
Наистина, добре че са прървокласници, иначе ...става страшно
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 2 месеца
Елинна, текстът в аудио записа на песничката си е наред :) Там персонажите геройски се напъват :) Просто в Книгата за учителя някой май си е направил майтап за наша сметка.
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 18 години и 2 месеца
 Го-о-о-о-лям шегаджия, няма що!
 Да вземат сега на шега (ама наистина) да го уволнят, та да знае друг път къде е мястото за шеги!
 С шегаджийски (но истински) поздрав!
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 2 месеца
Вярно, професоре :) Безспорно това е голяма простотия, но пък че се смяхме на случката, смяхме се. Факт :)
Shogun
Shogun преди 18 години и 2 месеца
Хехехе, ама наистина много комично се е получило!
Kalabria
Kalabria преди 18 години и 1 месец
Само недейте да показвате текста в горен курс, защото ще има да му се смеят 2 месеца после =)
By queen_blunder , 20 January 2008

Настъпи часът на откровението. Днес ще ви разкажа как в началото на юни, миналата година, отидох на работа в неделя. Разчитам на чувството ви за хумор, за да не ме вземете за чисто луда.

Един от най-мъчителните моменти за мен е да си спомня коя дата сме днес. Всеки път, когато тръгна да я пиша на дъската, се замислям продължително, а децата обикновено ми се притичват на помощ, подсказвайки ми. Както шеговито обича да казва един колега: „Ами така е, като толкова бързо се сменят датите”.

Вече беше приключила учебната година и моите четвъртокласници бяха излезли във ваканция. Както знаете, ние, учителите, след това продължаваме да ходим на работа. Срещала съм незапознати хора, които живеят с грешната представа, че учителската отпуска е дълга колкото ученическата ваканция.

Наситеният с многобройни ангажименти край на учебната година, свързан провеждане на тестове, изходни нива, изпитвания, водене на документация, организиране на тържество и т. н., ми беше наложил един темп на живот, който рязко се промени, след като се разделихме с бившите ми ученици.

Свърши първата спокойно преминала работна седмица и предстоеше уикендът. Какво точно се случи в моята глава – не зная, но ясно си спомням, че се събудих рано сутринта и се ядосах на будилника в телефона, че не е звъннал. Реших, че сигурно се е развалил, без да съобразя, че, след като е настроен да звъни от понеделник до петък, евентуално днес може да е почивен ден.

Станах, оправих се набързо и понеже мъжът ми щеше да пътува в същата посока с колата, се качих с него, за да ме докара до работата. (Той също никога не знае коя дата е и въобще кой ден от седмицата е днес.)

Приближих двора на училището и забелязах, че няма никакво движение наоколо. Необикновено спокойствие и пустота се бяха възцарили навсякъде. Казах си, че може мъничко да съм подранила, та затова.

Стигнах до вратата на училището и се опитах да я отворя, но тя се оказа заключена. Още по-странна ми се стори ситуацията. Огледах се във всички посоки – жива душа не се виждаше. Бре, какво става тук? Погледнах часовника и видях, че часът е вече 9:00, което значи, че досега все някой трябваше да е пристигнал на работа.

Най-безумното беше, че продължих още дълго време да не вдявам какво се случва с мен. Постоях известно време в очакване някой да се появи, но признаци на живот не се забелязваха.

Реших да звънна на една колежка и моя приятелка по телефона. Зърр! И в слушалката чух едно сънено:

- Да...

- Лидка, здравей?

- Здрасти.

От интонацията й ми стана ясно, че съм я събудила.

- Събудих ли те?

- Да.

- Извинявай. Обаждам ти се, защото имам проблем. Дойдох на работа, но никой няма тук. Даже училището е заключено.

- Хм, така ли? Не знам защо е заключено. Аз днеска съм следобед на училище. 

Значи тя е следобед... Съвсем се сащисах.

- Лидка, ти разбираш ли, че се чувствам като във филм. Не е възможно съвсем пък никого да няма...

Едва в този миг ми мина през ума, че някакво объркване с дните от седмицата може да е станало.

– Лидка, днес е понеделник, нали?

- Понеделник е, разбира се – категорично потвърди моята приятелка.

„Може би съм попаднала в друго измерение” – беше следващата ми мисъл. Не мога да си обясня нещата по нормалния начин. След секунда обаче чух в слушалката:

- Абе какъв понеделник! Днес е неделя! Аз обаче още не съм се разсънила и затова се обърках.

- Неделя ли?

- Ами неделя, я! Ти как можа да отидеш на работа в неделя?! Я бързо идвай у нас да пием кафе – така и така съм се събудила.

Майчице, докъде я докарах! Срам и резил. Взех една роза за приятелката ми и отидох на кафе. И разбира се - здраво се посмяхме над моята разсеяност.

В края на следващата седмица за малко да се повтори същата история, защото през цялата събота казвах, че е неделя, и вкъщи постоянно ме поправяха. 
  

Помолих нашата психоложка да направи оценка на състоянието ми  и тя ми отговори, че съм влязла в един ритъм, от който ми е трудно да изляза. Не било хубаво това, но се случвало понякога.

Сега разбирате ли защо не мога да реша задачката с дните?

Legacy hit count
3000
Legacy blog alias
16977
Legacy friendly alias
Защо-не-мога-да-реша-задачката-с-дните
Забавление
Смях до дупка! :)

Comments10

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 3 месеца
Сега си мисля, че случката май не беше в началото на юни, а във втората половина на юни, защото всички ученици вече бяха излезли във ваканция... А ние сме основно училище... /sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/sm_rolleyes.gif
swetew
swetew преди 18 години и 3 месеца
Приемай го от веселата страна! Нека всички разберат какви работохолици са някои учители.
Виж, психологическите проблеми са налице.Ама за решаването им не помага психолог, а дълга, дълга почивка от постоянното напрежение и понякога непосилния стрес. Почивка, която не можем да си позволим...
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 3 месеца
Приемам го. Иначе трябва да се гръмна :)

Всеки, на когото разказах случката, ме питаше как така съм пропуснала цяло денонощие. Ами така – изтри се от съзнанието ми като с гумичка. Сега се сещам за един друг постинг на същата тема, за който сигурно ще кажете, че каквато е учителката, такива и учениците.

Kalabria
Kalabria преди 18 години и 3 месеца
Да ти кажа честно първо ми стана много смешно. Ама сега разбирам,че в българия доста хора са започнали да се "роботизират" като в Америка... И все още ми е смешно =D.
IstinataPobejdava
IstinataPobejdava преди 18 години и 3 месеца
  Куини, някои слабости всъщност придават особен чар…( т.е.  дефектът е ефект :-).Със сигурност без тази лека разсеяност, няма да си същата Куини. А, в нашата професия - с този наистина тотален и ежедневен стрес, никой не е застрахован  от всякакви парадоксални ситуации. Специално при мен това се изразява в това, да слагам понякога разни неща някъде, което уж извършвам съзнателно в момента, но после се оказва, че е било по инерция, тъй като мисълта ми е била трескаво заета със съвсем други неща, и след това този момент ми се губи тотално…Понякога се чудя, дали съм заключила, дали съм изключила ютията и т.н ( върша ги машинално, мислейки за друго - и много често това “друго” са пак училищни “простотии” – особено в последно време не мога да ги квалифицирам по друг начин ). Прав е Светев за дългата почивка, но освен голи дни отпуск, да имаше и горе-долу нормални заплати, та  да отидем "като бели хора" някъде…И, не някъде далеч… До Банско например…
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 3 месеца
Калабрия мила, радвам се, че си го видяла от смешната страна :) Още такива подобни истории имам в собствената си житейска колекция. Въпреки, че рискувам някои хора да ме вземат за откачена, смятам, че заради хумора, който ще бъде оценен от останалите, си заслужава да ги разкажа :)

Истината, досещам се какво влагаш в думата "особен" и пак ми става смешно. Май и с теб сме горе-долу от една порода :)
aniedreva
aniedreva преди 18 години и 3 месеца
Ей, намерих си сродни души! И аз съм от този обор. А в къщи все ми казват, че съм била уникален случай - не било вярно. Как съм пропуснала миналата година основаването на този "клуб на разсеяните".Но , нищо, не е късно :))))))
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 3 месеца

Ани, добре дошла в клуба! :) Никога не е късно да те приемем за член, защото усещането, че не сме сами, ни крепи и стопля. 

DanielaPetrova
DanielaPetrova преди 18 години и 3 месеца

Смешно ми е!
Изпадала съм в подобна ситуация още като ученичка. Привидя ми се, че е светло и вдигнах къщата, за да не закъснеем за работа и училище. А беше 3-4 ч. през нощта.
Наскоро една колежка изпратила щерка си на училище посред нощ, защото часовникът й избързал.

Весели неща са се случили в последно време, а аз изпитвам ли изпитвам...

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 3 месеца
Радвам се за всички, на които им е досмешало :)

Особено смешни са и случките, които възникват заради професионалните деформации в нашата професия, като например да излезеш от вкъщи с неразмазан крем във вид на точки по лицето (патентът не е мой този път, защото не ползвам крем, не за друго) или по чехли да пристигнеш на работа. А в университета ни даваха и още по фрапантни примери, от които си спомням за учителка,  която идва по нощница на работа и отгоре си е сложила палтото.
By queen_blunder , 17 December 2007

Първокласниците са такива бебета, каквито не можете да си представите, ако не сте край тях. Ето какво се случило днес в класа на колежката.

...............................

Крис услужил с левче на Алис, защото тя нямала пари. Алис слязла в лавката, купила си ябълка за 30 ст. и се качила обратно в класната стая. Крис си поискал остатъка от парите, но Алис категорично отказала да му ги върне. Колежката се намесила и обяснила на Алис, че парите не са нейни, а на Крис. Алис се троснала с думите:

- Не, тази пари са си мои!

- Е, как са си твои? Та нали Крис ти ги даде, за да си купиш ябълка?

- Не е така, не ми ги е дал Крис! На мен лелята от лавката ми ги даде!

- Алис, лелята от лавката ти е дала паричките, които са ти останали след покупката. Тези пари се наричат „ресто”. 

В този миг на децата толкова интересна им станала думата „ресто”, че заповтаряли всички едновременно: „Ресто! Ресто! Ресто!”

Сладки са, нали? Още "ресто" не знаят какво е :)

Legacy hit count
779
Legacy blog alias
16495
Legacy friendly alias
Ресто---
Забавление
Смях до дупка! :)

Comments4

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 18 години и 4 месеца
 Много сладко и мило! И поучително! - за добротата, взаимопомощта, егоизма и незнанието! Ето колко много неща има в една толкова ,иначе, забавна  случка,  но, ако се замслиш, можеш да стигнеш дори до начина на възпитание на двете деца! А те са невинни душици, каквото напишеш в тях, това възпроизвеждат!   
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 4 месеца
Да, такива подобни случки има по няколко на ден. Само човек да има време да ги отразява :)

Благодаря ти за оценката, професоре :)
stefanov
stefanov преди 18 години и 4 месеца
"Лелката от магазинчето не ми върна ресто." - ми казва първолаче в първите дни в училище.
Лелката е добра, винаги усмихната... Как така ще ощетява децата от ресто?! А колко ли пари събира дневно от нещастните дечица?

Оказа се, че детето вижда, че лелката дава нещо сладко на децата и  дори малко парички, а на него не дава, защото... то не е купувало нищо. Когато учихме какво е "ресто", но някой е забравил първата част от обяснението, че се ДАВАТ пари и се получава нещо в замяна + ресто.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 4 месеца
Стеф, а това, което ти разказваш, е още по-невероятно!!!

И колко правилно и точно сте обяснили какво е "ресто" :) Но не е само това - усеща се във всяка твоя дума обичта ти към децата. Нищо, че става въпрос за нещо толкова житейско като обяснението на една дума, свързана с пазаруването.

Имам предложение като извод от двете учителски мнения! Нека той да бъде взет под внимание от бъдещите автори на учебници за І клас, които непременно трябва да отделят поне един урок на тема "Как се пазарува в магазина".