НЕСЕРИОЗНИТЕ АРХИМЕДОВЦИ (трета част)

3. ДЕЙСТВИЕТО Е РАВНО НА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО
(Нютон и Айнщайн)


ПРИРОДА НА ВЕЩЕСТВОТО

Атомът - това е огромна пустиня, по средата на която е захвърлено малко ядро.
 
Самотно ядро - сред огромната пустиня.

Някъде там, на края на пустинята, се движат електрони, спасителни команди, изпратени на помощ на ядрото. Но те няма да го намерят, няма да го достигнат, те вечно ще обикалят по края на пустинята, и нито един от тях няма да се реши да я пресече.

Такава е природата на веществото.

Ако тя беше друга, ако ги нямаше пустините, от които е толкова трудно да се измъкнеш... Ако на всички самотници идваха на помощ, а не се въртяха наоколо, като електрони около ядрото...

Тогава всичко би било другояче...

А как?

Физиката, най-добрата от науките, вече провежда първите опити...


К. П. Д.

Отношението на родената мишка към родилата я планина се нарича
коефициент на полезни действие.


КОЕФИЦИЕНТ НА СЪДЕЙСТВИЕ

Истинската планина не само ражда мишка, но освен това и помага да
се изкачи на върха.


ЗЛАТО

Кислородът е необходим за живота, но без Злато също не се живее.
А как става на практика?

Когато се диша леко и с Кислорода сякаш всичко е наред, се
чувствува, че не достига Злато. А като се натрупа Злато, по-трудно се
диша, и значи - не достига Кислород.

Та нали по химическите закони - най-старите закони на Земята -
Златото и Кислородът са несъединими.


ХЕЛИЙ

Използвайки това, че отначало са го открили на Слънцето, Хелият се
държи настрана и пренебрегва нормалните химически отношения.

- Друго е при нас на Слънцето! - говори Хелият. - Там не е като
тук!

А всъщност как е на Слънцето? Въглерод, водород, желязо - както
и на Земята. Че и самият Хелий е обикновен земен елемент, само че
първо са го забелязали на Слънцето.

И за Слънцето Хелият говори само за да оправдае своята земна
инертност.


ОКИСЛЕНИЕ

- Окисляваме се, а?

- Окисляваме се.

- И как върви? Добре ли?

- Добре.

Разговарят два пъна.

- Нещо много бързаш май, това не е по нашему. Човек трябва да се
окислява бавно, с чувство, с разбиране...

- А какво да чакам? Раз - и готово!

- Готово! Иска ти се да е готово... Ти се окислявай съвестно, не
просто така. Аз имам опит в тая работа, аз тук вече трета година се
окислявам...

Окисляват се два пъна. Единият се окислява бавно, другият - бързо.

Бързо - това значи, че гори.

Бавно - това значи, че гние.

Ето какви биват окисленията.


ЛЕГЕНДА ЗА РЕДКИЯ МЕТАЛ

За водорода се разказват легенди, които в науката се наричат хипотези. За водорода има хипотези, че в твърдо състояние той е метал.

Наистина, да доведе водорода до това състояние още не се е удало на никого, във всеки случай на Земята не са го довели до това състояние. Но на другите планети вече са го довели - за това също има хипотези.

На Земята водородът е газ, който се среща на всяка крачка и участва във всякакви съединения. В съединение с кислорода (вода), с въглерода (нещо живо). Металът водород едва ли би тръгнал да се съединява с нещо, той би съществувал сам. И това е разбираемо: нали по якост той може да замени стоманата, а по ценност - златото.

На Земята отдавна е време да се заменят стоманата и златото, и това с успех би направил металът водород. Защо му е да се съединява с някого, ако той сам може да замени всички?

Като начало той би заменил водата. Нима металът ще започне да ражда вода, даже и този метал да е водород?

Второ, той би заменил кислорода - добрият стар земен кислород, с който всички ние така сме свикнали. Него, разбира се, не би го имало без водата.

Много неща биха се изменили на Земята, както може би и на другите планети. Ние, навярно, не бихме и познали нашата Земя...

А засега за водорода разказват легенди. Легенги, които в науката се наричат хипотези. С тази разлика, че потвърждението на легендите трябва да се търси
в миналото, а потвърждението на хипотезите - винаги в бъдещето...


НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПЛАШИМ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ

Земетресението предизвиква буря.

Изригването предизвиква буря.

И даже пожарът предизвиква буря.

Бедата не идва сама. А защо не идва сама? Може би, в компания и е по-весело?
Може би, в компания я мъчи по-малко съвестта? Не съм само аз, казва, има и други. А с какво съм по-лоша от другите?

А може би, тя просто се страхува? Просто се бои да ходи сама и вика друга беда, за да не се страхува толкова?

Може би.

Може би точно по тази причина земетресението предизвиква буря.

Изригването предизвиква буря.

И даже пожарът предизвиква буря.

Защото всяко от тях се страхува.


ГРЪМ И МЪЛНИЯ

Гърмът не се бои от Мълнията. Наистина, трудно е да се говори очи в очи с нея. Много е гореща тази Мълния: само как избухва!

По това време Гърмът и носа не си показва. Нито го чуват, нито го виждат. Но забележи ли, че Мълнията я няма на хоризонта, не можеш да го удържиш.

- Докога - гърми - всичко това ще търпим? Че аз за такова нещо...

Така ще се нахвърли, така ще се разшуми - само стойте и го слушайте! Той няма да премълчи, той ще изложи всичко, така да знаете!
 
...Жалко, че Мълнията не може да го чуе.


ЗАКОН ЗА ВСЕМИРНОТО ПРИВЛИЧАНЕ

Вселената има проблеми с една Галактика.

- Какво става с теб, Галактико? Какво си се замъглила цялата?...

- Ами ето, има тук едно Слънце...

Галактиката има проблеми с едно Слънце.

- Откъде са по теб, Слънце, тези петна?
 
- Със Земята нещо не се оправяме...
 
Слънцето има проблеми с една Земя.

- Земя, какво става там с теб?

- Има един Човек, разбираш ли...

Земята има проблеми с един Човек.

- Какво става с теб, Човече?

- Бог знае! Чепикът нещо ме стяга...

Един чепик - и привлича цялата Вселена!


КАК ВЪЗНИКВАТ ПОЛЯРНИТЕ СИЯНИЯ

- И на Слънцето има петна, - отбелязва Земята. Не от злорадство, а защото вижда в това нещо понятно и земно.

Ето, Слънце - светило на светилата, а и на него има петна.

Сияе Земята...

Така възникват полярните сияния.


СВОБОДЕН ХУДОЖНИК

Електрическата ютия помолила да я изключат от мрежата, тъй като тя преминава на творческа работа.


АБАЖУР

На линията е Абажурът:

- Не, другари, светлината все пак си е друго нещо! Светлината - това, другари, е много добре! Само че трябва да я подадем, да я поднесем, така да се каже, в изгодна светлина...


ИЗТОЧНИК НА ЗВУК

Много години прекарали заедно Лъкът и Цигулката, и всички им се любували.

- Чудесна двойка! - бучал Контрабасът.

- И как живеят! - добавял Роялът. - Дружно, съгласувано.

Всичко било добре, но изведнъж...

Старият Лък решил, че Цигулката не е за него. "Много тънка талия
има", помислил той и тръгнал да си търси нова другарка.

- Колко сте очарователна, - обърнал се той към първата срещната Хармоника. - Не искате ли да бъдете моя Цигулка?

Хармониката само се изсмяла в отговор: за какво й е на нея Лък?

"Ето с кого мога да свържа живота си", помислил Лъкът, виждайки Флейтата.

Но и Флейтата не поискала да бъде негова Цигулка.
 
Всички отхвърляли предложението на Лъка. Даже старата, забравена от всички Тръба, и тя се отказала от него.

Само лекомислената Балалайка го приела с радост, и те заживели заедно.

Само че нищо свястно не излязло от този живот. Балалайката била свикнала без Лък и сега се оправяла без него: дрънкала за собствено удоволствие. А Лъкът преживявал, преживявал, а най-накрая тръгнал накъдето му видят очите, както го посъветвала Балалайката.

Сега Лъкът вече не мечтае за Цигулка. Остаря той, предаде се. И когато срещне на улицата нещо струнно, прегърбва се, плъзга се покрай него - и нито звук.


ЧАСОВНИК

Съзнавайки цялата важност и отговорност на своята жизнена мисия, часовникът не вървеше: той стоеше на стража на времето.


СЯНКА

Не ще и дума, този Фенер бил най-добрият на цялото кръстовище. Към него били опънати жици, тънки акации весело се къпели в неговата светлина, минувачите почтително го заобикаляли. А Фенерът нищо не забелязвал. Той гледал нагоре, намигайки си със звездите, които вечер поглеждали към лампата му.

Но веднъж Фенерът случайно погледнал надолу, и това решило съдбата му. Долу той видял странна непозната. Дълга и слаба, облечена цялата в черно, тя покорно лежала в краката на Фенера и сякаш чакала, кога ще и обърнат внимание.

- Коя сте вие? - попитал Фенерът. - Не съм ви виждал преди.

- Аз съм Сянка, - отговорила непознатата.

- Сянка... - замислено повторил Фенерът. - Не съм чувал за вас. Вие май не сте тукашна?

- Аз съм твоя, - прошепнала Сянката и с този неочаквано смел отговор сложила край на всички по-нататъшни въпроси.

Фенерът се смутил. Наистина, той бил най-красивият на цялото кръстовище, но не бил свикнал с такива леки победи.

И все пак признанието на Сянката му било приятно. Приятността веднага преминала в симпатия, симпатията - в увлечение, а увлечението - в любов. В живота често става така.

И също така, както в живота, след любовта дошли и грижи.
 
- Защо ти все лежиш? - тревожно попитал Фенерът. - Болна ли си?

- Не, не се вълнувай. Съвсем здрава съм. Но аз винаги ще лежа в краката ти. Нали съм твоя Сянка.

По-нататъшният разговор добил характер, представляващ интерес само за събеседниците.

Те се срещали всяка нощ - Фенерът и неговата Сянка - и по всички външни признаци били доволни един от друг. Фенерът отдавна забравил за звездите и виждал само своята Сянка - повече нищо на света не го интересувало. Даже когато затварял очи (а това ставало денем, защото всички фенери спят денем), той се любувал на своята Сянка.

Но веднъж по пладне, когато на Фенера не му се спяло много, той изведнъж чул гласа на Сянката. Фенерът се заслушал и скоро съобразил, че Сянката говори със Слънцето - голямо и ярко светило, за което Фенерът само бил чувал.

- Аз съм твоя, - казвала Сянката на Слънцето. - Виждаш ли, аз в краката ти... Твоя съм...

Фенерът поискал незабавно да се намеси, но се сдържал: било неудобно да започва разговор в присъствието на Слънцето. Затова пък вечерта той й казал всичко. Той ли, Фенерът, ще се плаши от собствената си Сянка!

- Какво общо има Слънцето? Не познавам никакво Слънце, - оправдавала се Сянката, но Фенерът бил неумолим.

- Веднага изчезвай! - казал. - Не искам да те познавам!

- Не се шегувай с мен! - захленчила Сянката. - Аз не мога да те изоставя.

И била права: нима може една Сянка да изостави толкова ярък Фенер?
 
- Не ми се сърди! - плачела Сянката. - Дай да се помирим...

Фенерът поклатил глава.

Напразно! Той поклатил глава прекалено категорично - и се счупил.

Какво оставало на Сянката да прави при счупения Фенер? Тя се присламчила към минаващия наблизо Автобус и избягала.

Тя дълго бягала по улиците, голяма и дебела като автобус, после деловито крачила нанякъде, угрижена като човек, и дремела в парка, спокойна като дърво. И всеки я считал за своя, защото когато идвала при човека, у нея не оставало нищо от автобуса, а когато идвала при дървото, у нея не оставала и сянка от човека...


КАК ДА ОТСЛАБНЕМ?

360 милиарда тона за денонощие губи Слънцето поради своето излъчване.

Ето едно прекрасно средство за всички желаещи да отслабнат. Излъчвайте!
Отдавайте на света топлината си, осветявайте го с лъчите си...

Вижте как изглежда Слънцето. Вие също ще изглеждате отлично. Само не задържайте, не трупайте своите лъчи, които, както е известно, се превръщат в маса. В излишна маса, която тежи и вреди.

За да се чувствате добре, за да изглеждате добре, за да влияете
добре на всички - излъчвайте!


СПЕКТРАЛЕН АНАЛИЗ

На вкус и на цвят приятели няма. И когато Нютон изведнъж заговорил за седемте цвята, останал със седем пъти по-малко приятели.

- Той и преди казваше, че бялото е черно, - припомняли си бившите приятели. - А сега излиза, че бялото е червено, оранжево, жълто, зелено, синьозелено, синьо и виолетово? Така ли да го разбираме?

Всички знаели как да го разбират, и никой нищо не разбирал. И тогава, за да им обясни, Нютон взел седем цвята и ги съединил в един бял цвят.

- Стига вече! - зашумели наоколо. - Седем цвята - в един!

И Нютон останал с още седем пъти по-малко приятели.


АЗБУЧНИ ИСТИНИ

АКУСТИКА. Там, където хармонията звучи като дисонанс, дисонансът се използва като мярка за хармония.

АТОМНО ТЕГЛО - най-голямото тегло в сравнение с желязното, бронзовото и каменното.

БЛАГОРОДНИ ГАЗОВЕ. Гледаш ги - дори няма какво да се гледа, а всеки се държи настрана и не влиза в никакви съединения. За да минеш за благороден, понякога е достатъчно просто по-малко да общуваш.

ДВИГАТЕЛ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ. Само този, който е способен да гори, може истински да движи нещо.

ЕДИНИЦА МАСА. Колкото е по-голяма масата, толкова е по-малка спрямо нея всяка нейна единица. Макар че всяка отделно взета единица е величина постоянна.

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕ. Главният закон за движение: прътите не трябва да бъдат повече от колелата.

ИНДУКЦИЯТА представлява широко разпространено явление на влияние от разстояние. Всички притеглят - дай и аз да притегля! Достатъчно е един да притегли, и наоколо се образува магнитно поле.

ИЗМЕРВАНЕ НА ТЕГЛОТО. Най-тежкият камък - в пазвата.

КРИТИЧНО СЪСТОЯНИЕ НА ВЕЩЕСТВОТО. В критично състояние веществото придобива свойствата едновременно на газ и течност и е лишено само от свойствата на твърдите тела, дори и ако преди това тези свойства са му били присъщи.

ЛИРИКА И ФИЗИКА. В лириката за разлика от физиката колкото по-големи са разстоянията, толкова по-силно се привличат телата.

МАЗНИНИТЕ имат доста сложен химичен състав, но се образуват много просто, даже и у тези, които изобщо не са запознати с химията.

МИСЛЕЩИ МАШИНИ. Някои хора се отличават от мислещите машини само по това, че доста отдавна над нищо не са се замисляли.

НАЙ-НОВИТЕ ОТКРИТИЯ във физиката твърдят, че вакуумът (празнотата) е едно от състоянията на материята. Може да бъде материя и едновременно с това - пустота. Какво пък, това е доста стара истина...

ОБТЕКАЕМОСТ - една от формите на съществуване на твърдо тяло в течна среда, позволяваща му да се приспособи към тази среда, но да не се разтвори в нея окончателно.

ОТНОСИТЕЛНОТО ТЕГЛО на оловото е шест пъти по-голямо от относителното
тегло на тухлата, и за да се уравновеси тон олово, налага се да строят няколко болници.

ПРАГЪТ НА ЧУВАНЕ е различен в различните състояния. В състояние на скръб лошо се чуват звуците на радост. В състояние на радост лошо се чуват звуците на скръб. А в състояние на пълно благополучие човек чува само себе си и нищо друго не чувствува.

ПРИРОДА НА ЗНАНИЕТО. Откъс от енциклопедия от трийсетте години: "Стронций - ...жълт, много мек метал... Техническо значение няма".

ПУМПАЛ. В тази играчка е скрит голям философски смисъл: тя придобива устойчивост само в движение.

РАЗШИРЯВАНЕТО НА ТЕЛАТА става под влияние на топлината, а също така и на други благоприятни условия.

СИЛИ. На всички сили, действащи на земята, противодейства една единствена - силата на инерция.

СУБЛИМАЦИЯ. При определено налягане се изпаряват не само течности, но и твърди тела. Изпаряват се, продължавайки да запазват твърдостта си.

ТЕЧНОСТИ. На потопеното в течност тяло действа изтласкваща сила, но не винаги на нея може да се разчита.

ФОРМА НА ВРЕМЕТО. Изглежда, че времето е също така кръгло, както и Земята. Иначе защо човек, отправяйки се в бъдещето, рано или късно се оказва в миналото?

ХРОНОМЕТРАЖ. Запасите от време в природата са неограничени, но колко малко се пада на всеки отделен човек!

ШИРОТА (научна). И торичелиевата празнота внася нещо в науката.

ЪГЪЛЪТ НА ПАДАНЕ е равен на ъгъла на отражение, но това, уви, не е едно и също.

--------------------------------

(c) Феликс Кривин, 1971

Превод: Иван Попов, 1993

--------------------------------

Ф. Кривин. Несерьезные Архимеды.

Москва, "Молодая Гвардия", 1971

--------------------------------
Копирано от:http://underpear.gyuvetch.bg/