Както обикновено, от следобедната смяна вчера големите ученици не са си изтрили датата на дъската. И преди да съм се обърнала и да съм видяла това, един мой ученик вече е забелязал, че датата е старата. Той, въпреки че е четвъртокласник, прилича на първолак, защото е дребничък, постоянно си вее краката напред-назад, тъй като те не достигат до пода, а също така има и сладко бебешко излъчване.

- Госпожо, госпожо, трябва да се оправи датата! Днес не е 31-ви, като е написано, а е 32-ри…

Обръщам се и виждам, че той не се шегува, а е напълно сериозен. Просто знае, че датата на следващия ден се образува, като се прибави една единица, само дето не е съобразил, че сме преминали в следващия месец.

- Марияне, ти напълно ли си сигурен, че днес е 32-ри? – питам и не мога да си сдържа усмивката.

- О-о-о – сеща се той, – объркал съм се…