ЕТО МЕ

Хммм ... хубаво е...

Винаги съм се чудил обаче, защо някои автори избират да пишат без препинателни знаци. Това част от "белия стих" ли е, или ?

Някак имам чувството, че думите "изхвърчат" от текста, че нищо не ги свързва и, че текста трябва да е неангажиращ, или, че автора сам не гледа много сериозно на него...

Това по-горе са разбира се, само мои асоциации, но ще ми е интересно да разбера повече по темата. :)

Благодаря! 

Това с препинателните знаци е свързано с даването на възможност всеки който чете да възприеме поезията интимно - лично.В липсата на знаци има поне за мен някаква сакралност-по този начин ти можеш от една страна да разбереш по свой личен начин написаното,от друга- сетивно да възприемеш палитреността на образите.Не е задължително логиката да следва ред след ред - епитетите и настроенията могат да се върнат назад,или да отскочат напред...Сам решаваш дали поетичните определения и метафори се отнасят за образа по-отгоре,или за този в следващия ред.Общо взето,това е!Поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Благодаря за отговора!  :)