Неудобната истина е филм на Ал Гор за глобалното затопляне. Не че не сме чували и преди за парников ефект, въглеродни емисии и други подобни. Не, това, което мен лично ме учудва е, че Ал Гор си е поставил за цел да убеди американската общественост, че има проблем... Защото се оказва, че прекалено много хора смятат, че всичко е наред.

Филмът е доста смислен между другото. Макар в продължение на един час да се цитират предимно цифри и факти, картината би трябвало да стане ясна дори и на най-големия скептик. Уви, това не е така.

Не знам защо на хората, които призовават да спрем и да се замислим какво се случва с природата на планетата ни, се гледа с насмешка. Смята се, че това са хора, които няма с какво друго да се занимават, та са опрели да спасяват света и т.н. 

Както зависи от всеки един човек поотделно, така зависи и от управлението на държавите като цяло да направят нещо. Ето например очаква се Европейският съюз  да приеме споразумение за намаляване на нивата на въглеродния двуокис.

Защо тогава в България все още думата природозащитна организация е нещо като мръсна дума, и защо се смята, че намаляването на защитените територии ще доведе едва ли не до икономическо убийство на тези територии, които можели така прекрасно да се развият, ако бъдело разрешено да се строи на тях...? Защо на никого не му пука за изсичането на горите и за още много други неща, свързани с екология? Защо и тук никой не признава, че има проблем?

Ще повторя отново само едно нещо - парите не могат да се ядат.

Имало едно време една голяма къща с голям двор. В нея живеели Мама, Татко и малката им дъщеричка Момо.
Било зима и завалял сняг. Бързо натрупал по покрива на къщата, по перваза на прозореца, по клоните на дърветата, по земята. Всичко станало бяло и много красиво. Това бил първият сняг за зимата и когато малката Момо се събудила, много се зарадвала на бялата картина навън. Бързо слязла долу. Мама и Татко пиели кафе и я чакали за закуска, но малката Момо била толкова развълнувана, че просто хванала Татко за ръка и го задърпала към вратата. Искала снежен човек, а Татко бил най-добрият Правяч на снежни човеци в света. Дори си имал диплома, която била гордо закачена над камината в хола. Тя, дипломата, била написана от Мама, защото много обичала Татко, но малката Момо не знаела това и истински вярвала, че Татко е най-добрият Правяч на снежни човеци. Мама облякла Момо с дебело яке, увила я с шала, плетен от Баба, нахлупила й шапката и сложила ръкавичките с едно пръстче. Момо обула сама ботушките. Татко отдавна бил готов и двамата излязли на двора. Мама останала вкъщи да ги гледа през прозореца с чаша кафе в ръка и да им се усмихва.
Момо и Татко започнали да правят снежния човек. Първо завъртели голяма топка сняг, после по-малка и накрая най-малка. Снежният човек станал по-висок от Момо. Сложили му счупени клончета за ръце, стара тенджера за шапка, шала на Татко, морковче за нос и две копчета за очички. Момо била много доволна, обикаляла Снежния човек и пляскала с ръчички. Скоро се изморила, Татко я взел на ръце и я занесъл вкъщи. Пържените филийки на Мама били все още топли и Момо хапнала няколко. После тримата се сгушили на дивана пред камината, Мама и Татко искали да гледат някой хубав филм, а малката Момо заспала.
Присънил й се странен сън. Снежният човек я извикал навън и й проговорил с устата си от по-малки черни копченца.
- Здравей, малка Момо.
Момиченцето погледнало учудено с огромните си очи.
- Ти говориш? Снежните човеци не могат да говорят?
- Могат, малка Момо. Стига някой добър Човек да им е сложил копченца за уста- усмихнал се той копчесто.
Момиченцето продължавало да гледа учудено.
- Имам да ти казвам някои важни неща, малка Момо.
Тя кимнала и отворила двете си ушички.
- За света е много важно да има сняг, малка Момо. Да има 4 сезона, зима, пролет, лято, есен. Сезоните се събраха на съвет и изпратиха мен да уча дечицата по света как да пазят Времето, много е важно да знаете, че трябва да помагате да спасим Времето и Природата, малка Момо, защото вие сте бъдещето им. Ако се откажеш от няколко малки удобства и удоволствия, може да запазим Планетата по-дълго време здрава. Ако не се постараете да пазите, то моят народ - този на снежните човеци, ще изчезне завинаги. Ще изчезнат животни и растения, Момо. Светът ще се промени. Разбираш ли?
- Разбирам - промълвило момиченцето.
- Ще ни помогнеш ли, малка Момо? - казал развълнувано Снежния човек.
- Да, да! - отговорило развълнувано детето и прегърнало новия си приятел.
Изведнъж малката Момо се събудила. Помолила Мама за няколко стари копченца и излязла да постави уста на Снежния човек, за да може той да разпространи важната си реч и на Мама, и на Татко, и на всички. Намигнала му и и се сторило, че той също и намигнал усмихнат.
Момо и нейното семейство станали най-добри приятели на снежните човеци и се стараели много да пазят Времето. Нека и ние се постараем да пазим Природата, за да не изгубим завинаги добрите снежни човеци, животните и растенията.
___________________
Саморазказах си приказка и ми се приспа ;)

По ирония на съдбата присъствах на този протест срещу безобразното застрояване тъкмо след една повече от приятна разходка в парка. Видях катерички и възрастни хора, които хранят гълъбите в Борисовата градина, любувах се на есента и големите дървета. Беше хубаво...
После музикалната антистроителна кампания ми дойде съвсем неочаквано. Бяха се събрали много младежи. Част от тях, заради идеята, други случайно. Някои просто за по бира. Или заради DJ'ят и парчетата в стил Боб Марли. Имаше зяпачи. Неподозиращи минувачи. Дори недоволни.
Нямам представа дали събитието е рекламирано някъде, но не знаех предварително за протеста. Хубаво е от време на време някой да ни насърчава да защитим природата. Да ни върне към нея. Да ни накара да си я спомним или да се усмихнем доволно, ако никога не сме я забравяли.
Не съм убедена дали организаторите ще постигнат голям успех с това, ще спасят ли поне една ливада от бетониране или ще си остане само веселият купон на открито... но им желая успех. Искрено.

ПС. Понеже не мога да слагам линк, пътят към всичкия снимков материал е следния:
от общност менюто вляво -> Фото Галерия БГЛОГ, 1стр. най-долу албум momo, албум "София през очите на momo", aлбум "Спасете България!"

Извинете за неудобството, но в крайна сметка разглеждането на снимки съвсем не е задължително :))

Снимка правена в Средна Гора.