An Inconvenient Truth
Неудобната истина е филм на Ал Гор за глобалното затопляне. Не че не сме чували и преди за парников ефект, въглеродни емисии и други подобни. Не, това, което мен лично ме учудва е, че Ал Гор си е поставил за цел да убеди американската общественост, че има проблем... Защото се оказва, че прекалено много хора смятат, че всичко е наред.
Филмът е доста смислен между другото. Макар в продължение на един час да се цитират предимно цифри и факти, картината би трябвало да стане ясна дори и на най-големия скептик. Уви, това не е така.
Не знам защо на хората, които призовават да спрем и да се замислим какво се случва с природата на планетата ни, се гледа с насмешка. Смята се, че това са хора, които няма с какво друго да се занимават, та са опрели да спасяват света и т.н.
Както зависи от всеки един човек поотделно, така зависи и от управлението на държавите като цяло да направят нещо. Ето например очаква се Европейският съюз да приеме споразумение за намаляване на нивата на въглеродния двуокис.
Защо тогава в България все още думата природозащитна организация е нещо като мръсна дума, и защо се смята, че намаляването на защитените територии ще доведе едва ли не до икономическо убийство на тези територии, които можели така прекрасно да се развият, ако бъдело разрешено да се строи на тях...? Защо на никого не му пука за изсичането на горите и за още много други неща, свързани с екология? Защо и тук никой не признава, че има проблем?
Ще повторя отново само едно нещо - парите не могат да се ядат.
Филмът е доста смислен между другото. Макар в продължение на един час да се цитират предимно цифри и факти, картината би трябвало да стане ясна дори и на най-големия скептик. Уви, това не е така.
Не знам защо на хората, които призовават да спрем и да се замислим какво се случва с природата на планетата ни, се гледа с насмешка. Смята се, че това са хора, които няма с какво друго да се занимават, та са опрели да спасяват света и т.н.
Както зависи от всеки един човек поотделно, така зависи и от управлението на държавите като цяло да направят нещо. Ето например очаква се Европейският съюз да приеме споразумение за намаляване на нивата на въглеродния двуокис.
Защо тогава в България все още думата природозащитна организация е нещо като мръсна дума, и защо се смята, че намаляването на защитените територии ще доведе едва ли не до икономическо убийство на тези територии, които можели така прекрасно да се развият, ако бъдело разрешено да се строи на тях...? Защо на никого не му пука за изсичането на горите и за още много други неща, свързани с екология? Защо и тук никой не признава, че има проблем?
Ще повторя отново само едно нещо - парите не могат да се ядат.
Проблемът според мен е, че всяка една природна единица мисли точно като такава - единица! Само че човекът, за разлика от другите природни единици, е измислил парите и с течение на времето е забравил, че не стават нито за ядене, нито миришат като гората, нито стават да се разхладиш в тях, абе както е казал Франк Лойд Райт (архитектът) "Парите са тор, от която израстват хубави цветя". Да им е сладко на торните бръмбари.
А иначе - явно не само банскалии, но и други хора имат нужда от повече разяснения по въпроса...
Питам аз - трябва ли да изживеем някаква трагедия и ние, за да преобърнем мисленето си?
Трябва ли да бъдат засегнати наши близки, не дай си боже децата ни, за да си зададем въпроса - накъде сме тръгнали?
И докога ще бъдем крайни егоисти - нали ние ще поживеем, следващите поколения да си берат грижата? Питам!!!
Защото " следващото поколение" това е моят син и моята дъщеря!
А така, Катрин, мн хубаво си го казала – ако развитието предполага унищожаване на природата – добре.
Само ще добавя – на природата такава, каквато я знаем.
Само дето изобщо не изглежда природата - дори такава, каквато я знаем - да страда особено от дребните човешки намеси. Случайно да си забелязала, че ако едно окултурено място бъде оставено на произвола, то много скоро връща предишния си вид? Не е нужно да ходиш по разни диви места. Достатъчно е да хвърлиш един поглед на паркинга до вас и да потърсиш някой изоставен автомобил. Той обикновено е обвит с бурени, избили през асфалта... Какво да ти кажа повече.
А, сетих се, преди време четох една книга, май се казваше Кървава музика и е фантастичен роман. Та там не се промени просто природата, а изобщо формата на живот. Разбира се, имаше борба, носталгия... Но всъщност новата форма не беше по-лоша, дори беше мн по-добра.
Екологичните призиви винаги са ми звучали изключително закостеняло. Защо да приемаме, че щом децата ни няма да живеят като нас, те непременно ще живеят лошо?
Та аз няма да го гледам тоя филм:)
Поздрави.
Може би не трябва да се притесняваме за природата.
Всъщност хората не се притесняват за природата. Притесняват се за себе си.
На всички вас, които смятате, че няма какво да ви каже- ами може да се изненадате! Аз съм гледала много подобни филми, посещавала съм лекции по въпроса, чела съм и т.н., но този филм определено беше много по- различен... за мен най- показателно беше, че спечели една от най- претенциозните публики, които познавам :-)
А иначе лично аз смятам, че именно като мислещи същества, хората носят най- голяма отговорност за това, което причиняват на света!