Концерт на известен цигулар.
След дългите ръкопляскания
зрител му прави комплимент:
--Вашата цигулка създава
чудесна музика!
Цигуларят вдига цигулката
до ухото си и казва:
-- Не чувам нищо!
Случвало ли ви се е да гледате някоя снимка и да се чудите защо изобщо е снимана? Някои хора реагират с безразличие, други веднага започват да критикуват, а трети изобщо не разбират за какво става въпрос--за тях няма лоши и добри снимки.
Почнах да снимам, защото не мога да рисувам. Няма да разказвам сега вица за бащата и сина, които гледали как художник рисува наклонената кула в Пиза:)***
...Ако има талант, който бих искала да притежавам, бих избрала да мога да рисувам. Но тъй като не мога--насочих се към най-близкото изкуство--фотографията.
Разбира се, рисуването и фотографията са безкрайно различни като изразни средства, да не говорим, че и маймуна може да направи снимка.( Но то и слоновете почнаха да рисуват, така че границите се размиват...).
Тук по-скоро говоря за художествената фотография.
За снимките, които СА произведения на изкуството и ти се иска да ги гледаш отново и отново. С два еднакви фотоапарата двама души могат да направят абсолютно различни снимки на един и същ обект. С най-евтиния фотоапарат, попаднал в подходящи ръце, запечатаният миг наистина става безсмъртен...
И обратното--и най-скъпата техника не може да замени окото, сърцето и дарбата на истинския творец.
Имах късмета наскоро да участвам във фотосеминар, организиран от National Geographic Traveler. Лектори бяха Eddie Soloway и Мichael Melford (Заради авторските права не мога да поствам техни снимки, затова моля вижте линковете към творчеството им).
Eddie Soloway снима преди всичко природата, много рядко сгради и хора, а Мichael Melford работи за National Geographic. И двамата творят почти без да ползват програми като Photoshop, особено Melford, на когото като автор на NG му е забранено да манипулира физически снимките си по време на работа--дори и да премести паднал есенен лист, задето му пречи на композицията.
И двамата създават чрез творбите си невероятно магични послания. Снимките им се доближават маскимално до изобразителното изкуство, до рисуването: с пастелните си тонове и размити очертания, с емоционалния поглед към природата.
За тях дигиталната техника е само средство да покажат на зрителя красотата на собствената ни планета.
Бих искала накратко да предам най-важното от този семинар. Съзнавам, че всеки, който има дигитален фотоапарат, има и различно ниво на познания в тази област, затова предварително уточнявам--това не е ръководство за ползване на Nikon d300.
За фокуса и фокусирането
("There is nothing worse than a sharp photograph
of a fuzzy idea."-- Ansel Adams)
В ерата, когато всички снимахме на лента, нефокусираната снимка беше грешка, не изкуство. Но както казва Ansel Adams, една технически "правилна" снимка е безсмислена, ако идеята и е неясна.
Днес дигиталната фотография ни дава възможност за бекрайно експериментиране, защото можем веднага да видим резултата от снимката си, да направим необходимите корекции и пак да снимаме--и така, докато постигнем желания резултат. Привидно изглежда много лесно, но не е. Иначе нямаше да има толкова много безсмислени снимки...
Принципът за фокусиране си е същият--при по-малък отвор на блендата се постига острота на фокуса, а ако искаме да смекчим линиите, използваме по-дълго време. Също така трябва да познаваме лещите, с които снимаме--къде се намира полето им на фокусиране. Но най-важно е преди да натиснем бутона, да визуализираме в главата си снимката, която искаме да създадем--да решим дали искаме всичко да е на фокус или не. Дали предният или задният план ще е на фокус зависи не само от това, което снимаме, но и от моментното виждане за даден образ, който искаме да постигнем.
Всъщност принципът е същият като в изобразителното изкуство--ако снимаш портрет, ще предпочетеш задният план да не е съвсем на фокус, за да изпъква лицето на снимания.
За светлината
(Any available light is any light available.)
За да направи снимка, фотографът се нуждае от светлина. Досега. Днес повечето прилични дигитални фотоапарати могат да снимат и нощем. Сюрреализъм...
Има програми, които компенсират липсата на достатъчно светлина (това е най-вече за хората, които обичат да си играят с продукти като Фотошоп). Затова съветът на професионалистите е: използвайте малки стойности ISO--100-200. Само при наистина оскъдна светлина-до 400. Последният модел Nikon снима добре и при ISO 1600, но вече уточнихме, че не цигулката прави музиката..:).
Светлината трябва да се следва, а не да се преследва.
Много важно е и да се има предвид, че това, което виждат очите ни, фотоапаратът не може да го "види" по същия начин или изобщо не може да го улови. Т.е. добре трябва да познаваме възможностите на фотоапарата, с който работим. До каква степен улавя наличната светлина в целия и обхват. Да речем, снимаме в сенчестото подножие на осветен връх. Над нас, "високо във небето синьо", грее слънцето. Очите ни бързо свикват със сянката и почват да различават подробностите в нея. Ако обаче снимаме небето и осветената част на върха, в долната част на снимката ще получим едно голямо черно нищо. Просто защото фотоапаратът е изчислил съотношението бленда-скорост въз основа на светлата част на снимката. И просто защото и най-съвършената машина не може да бъде по-съвършена от човешкото око.
За фона
( За какво е тази снимка? )
Добрата снимка отговаря ВЕДНАГА на горния въпрос. Няма нужда да се ровиш из детайлите, да се питаш като учител по литература :) какво, аджеба, е искал да каже авторът???
Как да постигнем добра снимка?
1. Чрез фокусирането ( можем да "замъглим" ненужното, за да се открои идеята, която е "на фокус". Или обратното-- установено е например, че ако разфокусираме елемент с бял или жълт цвят от кадъра, окото автоматично е привлечено към този елемент--въпреки че не е на фокус).
2. Чрез контролиране на фона--ако там, отзад нещо пречи--преместете се! Освен ако, както в този случай, не искате нарочно да постигнете такъв ефект!
3.Използвайте "танца на окото"--при разглеждането на един образ човешкото око има естествената склонност "да танцува", да следва линиите. Използвайте диагонални линии(да речем, ако снимаме ограда, е добре да я разположим диагонално, а не вертикално или напречно); S-образни линии; или принципа на контраста ( тип Давид-Голиат--онова малко присъствие, което има голямо значение в кадъра. Както тук, където контрастът е и цветови).
Как да правим още по-добри снимки?
Ключът е в запазването на детското любопитство към света и в разнообразието. Опитайте да снимате нещо, което по принцип избягвате ( да речем, ако предпочитан обект за вас са предметите, снимайте хора). Снимайте в черно-бяло. Показвайте движение в снимките си. Движете фотоапарата в момента, в който натискате бутона за снимане. Прегледайте снимките, в които сте сгрешили нещо--може да откриете страхотни идеи.
Дори опитайте да намерите професионалист, чиято работа харесвате, и да го имитирате (естествено само с учебна цел!).
Не забравяйте, че както цигулката не прави музиката, така и фотоапаратът не може да снима сам--затова вместо да мечтаете за последния модел, по-добре насочете тази енергия в това да усъвършенствате себе си, а не апарата, с който снимате.
И един ден може да откриете, че ако преди сте снимали неща, сега вече сте започнали да изразявате( и провокирате) чувства чрез нещата, които снимате.
Не забравяйте да се забавлявате по време на тази еволюция!
--------------------------------------------------------------
***....Бащата и синът гледали художника...и след известно време бащата казал:"Виждаш ли, сине, как се мъчи този човек, като няма фотоапарат!"
Comments