Прав сте и вие и Сенека.Защото ако някой ви прережи гърлото както вчера един го е направил , какъв живот какво суши , какви кебапчета.

....за какво  говорим изобщо...

 

Пътят

Джошу се обърнал към учителя Нансен:

- Кой е верният Път?

Нансен отговорил:

- Всекидневният път е верният Път.

Джошу запитал:

- Мога ли да го науча?

Нансен отвърнал:

- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.

Джошу полюбопитствал:

- Но ако не го изучавам как ще го узная?

Отговорът на Нансен бил:

- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето....

Думите на мистер Сенека са вярни. Как си със Катул? Не знам латински, но на унгарски няма да намериш: Viviamos, mea Lesbia, atque amemus ..

Да ти кажа ли за какво говоря .Представи си, че от до такава степен сме изперкали ,че вече нищо не забелязваме освен своето его.Нищо не ни трогва.Ядем суши ,някой реже гърла на деца, друг философства,трети е откровено прав и циничен в изказването .после заспиваме.Попръцкваме в леглото  и заспиваме с честа съвест.Кораво сърдечни станахме ,професор.И Сенека не може вече да ни възпитава в чувствата.

  Da,Magyar      Vivamus... atque amemus. - Да живеем... и     да се обичаме.....!

 Ето превод на Катул, за който ме питаш:

Гай Валерий Катул (87 - 54 г. пр. Хр.)
Птича смърт
превод: Георги Гочев (2002)

Скърбете, Венери и Купипидони
и колкото много сред хора най-прекрасни!
Врабчето мъртво е на моето момиче,
врабчето, наслада на моето момиче,
което повече онази от очите свои обичаше:
защото медено беше и своята познаваше
съща, толкова добре, колкото момиче - майка
и не се от скута на онази мърдаше,
но околоскачайки ту-тук, ту-там,
към единствена господарка постоянно писукаше.
Което сега върви по път тъмничък
натам, откъдето отричат да се е върнал някой.
А за вас лошо да е, лошотъмни
Орки, които всички хубави изглъщате:
толкова хубаво ми врабче отнесохте.
О, направено лошо, дето, [о], жалко врабче,
твоите сега дела на моето момиче
с плакане подутички червенеят очички.

 Малко е неразбираемо, но е за теб,Magyar

    Da, Godo, всеки един човек е егоист,(той ни съхранява),  важното е до каква степен! Ти, например, който толкова много се възмущаваш (а и аз също) от това, наистина ,ужасно убийство, какво би направил или предприел за да спреш една такава гад като този ?

Аз отговор имам за себе си ,а ти професор , как би постъпил?

Хело. Благодаря. След това не знам унгарският, или българският превод е по близо до истината. Много са различни!

Така идва тука, че трява да живeeме за днес, защото животът е късно. И аз това изчетох от господин Катул.

За това трябва да се оценява сушито, а не да се мъчи битието и да се нищят семейни трагедии.

 Godo, със сигурност, бихме постъпили еднакво - ... за такъв куршум -без съд и присъда!

Magyar,Sluchaina -  и аз така мисля - пийте(умерено), яжте(умерено) и се веселете (безкрайно)! И си носете новите дрехи, разбира се, да не ги носи някой друг (недай си, боже!)  ;-)))

Без съд и присъда, че е най-весело така.

И това ще върне ли децата? Не. Ще спре ли някой друг да не го направи? Не! Защото това не е престъпление, което да обмисляш-мозъкът ти в такива моменти не работи рационално. Общо взето ще задоволи само жаждата ни за мъст. И ще стимулира други мизерници искащи да се самоубият, но нямащи сила да го направят да се самоубият като убият някой.

Според мен най-голямото наказание за някой извършил подобно нещо е да живее с вината си до края на живота си (най-добре в пълен изолатор). За да му се набие в дебелата и садистична глава веднъж за винаги, да не повтаря. 

Дали ползвам живота? Хм, добър въпрос. Май не, а трябва! :)

  Shogun, само  ти   стигна до същността - ами, точно така, да ползваме живота - за наше благо! Никой не ползва нещо в негова вреда, нали....

  Ползвайте го и бъдете щастливи, но не забравяйте да сте позитивни! :-))))

  С поздрав към ползвателите!