Етиката- най-голямата измама на човечеството

Хах  сигурно знаете какво означава Етика, спрямо речника който имам това е образцовото поведение на един човек спрямо другите индивиди, който поставя МОРАЛНИТЕ  ценности и   начин на живот,но и без речника всички знаем какво значи реално почти всеки от нас е използвал тази думичка , по един или друг повод.

Но нека се замислим върху това, защо и от къде на къде даден човек ще знае по добре от останалите какво е идеален живот?  и откъде на къде  той знае какво е идеално отношение, морал и прочие ?? За мене това са пълни глупости, защото  няма човек на този свят който да е толкова перфектен, че да е толкова светъл и  превъзходен, че освен да превърне своя живот в идеален, да може да дава пример с него на другите?  А може би Сократ и тези които са надградили философията му след време, от толкова много бръщолевене на простотии или както те го наричат философстване са стигнали де някакво висше  съзнание  което им е казало  как един човек трябва да се държи?  Да бе да, всичко това са пълни глупости. Няма такова нещо като етика реално, няма такова нещо като нормално отношение спрямо даден човек, защото няма човек който да се държи еднакво с двама различни индивида, което  е нормално защото  прадедите ни все още се обаждат  от нас ,все още възприемаме хората, не по това което са те вътре , а по това което са те отвън, по начина по който се движи,  по начина по който говори, гледа, по симетрията  на лицето му и на тялото,.Ние преценя ме хората много строго по външният вид, е да някой ще каже старата поговорка „ по дрехите посрещат, по ума изпращат”.Мдам тази поговорка важи но за първите 1-2-3 часа след срещата, след това мнението се връщана първоначалното, макар че винаги можем да се убеждаваме и да  твърдим дадения човек колко е готин по душа и как външността не е важна. А не е така тя  е толкова важна колкото и това което е вътре в него и за да ви дам едно доказателство ще ви споделя едно изследване което направих, Запознах се с 10 грозни жени и около 5-6  грозни мъже говорихме си  на всякакви  теми и когато ме допуснаха по близо до тях, до тяхната психика и същност се оказаха, хора с толкова комплекси и противоречия в тях самите, че се уплаших. Бях завъртян в една огромна вихрушка от негативизъм и яд за това което са те самите и за това какви са останалите. Бях наистина втрещен,понеже аз никога съм нямал нищо против грозните хора,най-малкото е грозно е глупаво  понятие,  кой е тоя дето може да дава стандарт за красота ?  Толкова перфектен ли е бил? Не това е едно от многото понятия които индиректно са свързани с етиката. Казвам индиректно защото  какво всъщност е етиката?  За мене това е нещо което ни казва  как да се държим на вън, как да говориме с други хора,  как да се отнасяме с тях, как да възприемаме светът наоколо. Които от своя страна тези разклонения или  мога да ги нарека част на етиката са толкова тясно свързани с нашите разбирания за Добро и зло, грозно и красиво, правилно и грешно които ще се съгласите с мен, че са основните понятия в нашият вътрешен свят, тези неща са ни втълпявани  от бебета . От самото раждане се почва това учене на тези основни етични  принципи, защото те на разделяли от варварщината, от това както се държали първобитните хора и куп други глупости. Защото и при първобитните хора и при индианците  си имат ценности и аз съм за  всеки да си има ценности и ценностна система, но ако се замислите в нашата система отсъства един фактор, а именно свободната воля, свободното държание. Сигурно сте срещали някой който се държи свободно, който мн мн не му пука, а забелязали ли сте останалите как го гледат?   Едните  с възхищение за това, че той може да се държи извън тази етична верига която е оковала всички, а другите с отвращение,  за това как може той да е такъв, как може да не се вписва в стандартите. Мдам тъжна гледка, толкова сме се оплели в тази етична вихрушка на правила и задължения, за това къде как и защо да се държим,че  лека по лека забравяме кои сме ние, започваме да се държим като роботи, знаем че в кафето трябва се държим по един начин и го правим, излезем на улицата по друг, отидем в заведение, спрямо заведението се държим по определения начин. А когато попаднем на място в което незнаме как да се държим, се плашим, чувстваме се изгубени  замлъкваме и търсим  някой да ни подскаже как точно трябва да се държим на даденото място. Кофти нали? Гадно е когато подсъзнанието е изиграно по такъв хитър начин нали? Защото всеки от нас реално ще каже аз съм свободен никой неме спира да правя каквото и да е и ще е прав, защото никой не го кара, а подсъзнанието му  го движи и като някой палач му държи веригите и му напомня за робството в което всички сме изпаднали. Нека си го признаем ние сме роби на етиката изградена толкова старателно през всичките тези години. Но нека си признаем и друго, че нанас ни харесва така ние обичаме да сме роби, малко са тези които биха надигнали глас, другите предпочитат да си мълчат защото когато някой друг решава вместо тях една огромна отговорност пада. Е пак някой ще каже, че взима важни решения всеки ден, да сигурен съм в това, но повечето решения са продиктувани от разбиранията му,  които поне в по-голямата част от случите се свежда до разбиранията за простите неща за които споменах по рано и в крайна сметка какво се оказва, че сме си оковани и каквито и решения да вземем каквито и мисли да ни дойдат са свързани пряко или косвено с основните ни разбирания. А тези разбирания много ни ограничават,  страшно много. Само си  помислете за следното, защо всички гении са смятани за странни или луди? Много просто, спрямо нашата любима етика луд е този който се държи по абсолютно не приемлив начин за обществото, толкова неприемлив, че стряска. А странен е този който   все пак не се е откъснал напълно от „обществените  норми за поведение” което си води пак до етиката. Ако мислете, че не съм прав щ ви дам доказателство преди  няколко дни, бях до езерото Арияна и  някакъв човек пред бирарията си танцуваше на  тяхното което пускаха от вътре. Насъбра се тълпа и всички  му се смяха на движенията и го обявиха за ненормален , за луд…..

Но както и да е да се върнем към гениите, повечето от тях, поради вглъбяването си в науката  заради една или друга причина, забравят тези норми, те остават някъде назад  някъде дълбоко заровено в подсъзнанието. 

   Лично за мене всеки човек може да е гении, всеки може да постигне нещо велико,ние не се различаваме толкова един от друг физически, но страшно много се различаваме психически и от там идват всички проблеми, но тези проблеми не са дошли  сами. За мене етиката трябва тотално да се промени, да спре да командва хората, да спре да ги учи как да живеят защото няма човек който да знае, тя трябва да дава напътствия да събира мъдростта  и да проповядва свободната воля и свободата, а не ограничението. Това е от мен  Чао за сега и се надявам някой да се е  позамислил  над думите ми…