България не е единствената европейска страна страдаща от недостиг на медицински кадри. Тази статия е насочена преди всичко към най-таргетираната група специалисти във Франция, а именно общопрактикуващите лекари. Франция търси Джи-Пи-та, които да поемат празните кабинети в провинцията, където проблемът с глада за кадри достига своя пик. Редица факти утежняват ситуацията в засегнатите региони: застаряването на лекарите (47% от общопрактикуващите лекари във Франция са на възраст над 55 години), предпочитанията към медицинските специализации (едно все по-често срещано явление) и недостигът на желаещи да следват медицина.

 

Здравните реформи
и финансовите облаги

През годините френското правителство използва различни подходи, за да се справи с кризата в здравеопазването. Последният обзор над събитията разкрива редица здравни реформи предназначени да привлекат френските и чуждестранните лекари към засегнатите региони. Тук ще разгледаме най-важните промени към 2019 година. Тe се състоят най-вече в разделението на страната на здравни зони с различен приоритет, предлагащи редица финансови и социални преимущества:

• Зона ZRR: Освобождаване от данък общ доход за първите 5 години (през следващите 3 години данъка се увеличава постепенно, докато достигне нормата за страната).

• Зона ZIP: Премия от 50 000 евро за поемането на кабинет, възможност за конвенционална помощ за здравната застраховка на лекаря и други преимущества.

• Зона ZAC: Възможност за премия, възможност за сключване на договор PTMG, който гарантира заплата от 7 000 евро бруто, в случай, че лекарят няма достатъчно пациенти, единственото условие е той да извършва минимум 165 консултации на месец, и други преимущества.

Наемът на кабинета може да бъде покрит от общината за период от три месеца до три години, а този на жилището – от 3 месеца до една година. В допълнение на това, в засегнатите региони лекарят има възможността за допълнителни доходи, чрез поемане на смени в малки областни болници, поликлиники или хосписи.

По-добри кариерни условия
и по-добър живот

Неминуемо, малките градчета и селските региони предлагат най-добри финансови условия, именно поради факта, че те са най-силно засегнати от недостига на медицински кадри. От една страна кметствата се борят със зъби и нокти да предложат най-добрите условия на труд на медиците, от друга страна регионите примамват лекарите с естествения си чар: спокойствието и красотата на околността, непринудеността на местните, уважението и благодарността на пациентите към лекаря. Ние проведохме редицаинтервюта с лекари във Франция, избрали да се настанят в засегнат регион. Те описват топлото посрещане, което са получили от пациентите си, дружелюбността на французите и тяхната отвореност към чужденците и дават съвети на медиците, които искат да започнат работа в страната. Едно от най-важните преимущества на тези региони е обемът на работа, който не превишава работното време на кабинета, спокойният живот и възможността на лекаря да разполага с повече свободно време за себе си и за семейството си.

Как се започва работа във Франция и какво предлага една агенция за подбор на медицински персонал?

Най-лесният начин за започване на работа във френското здравеопазване е чрез посредническа агенция. P&P Conseil е агенция, която помага на лекарите да намерят подходяща работа в страната и да се интегрират в новата система. Консултантите на P&P Conseil помагат на кандидатите с всички административни процедури в страната. Те поемат изцяло регистрацията на лекаря във Френския лекарски съюз, оказват съдействие при административните процедури, с които лекарят се сблъсква в началото на своя престой в страната (отваряне на банкова сметка, помощ при декларирането на семейното положение на лекаря пред данъчните служби, при създаването на социално и професионално осигуряване, при търсенето на жилище; на училище, гимназия и други, когато лекарят се премества в страната със семейството си, дават насоки в търсенето на работа за партньора/партньорката на кандидата и др.).

P&P Conseil е агенция е дългогодишен опит. Основана през 2009, агенцията спомага за наемането на 300 кандидати, 30% от които българи. 40% P&P Conseil от работата ни е насочена към сферата на общата медицина, като предлагаме най-вече постове за общопрактикуващи лекари в частни кабинети, в малки и големи градове и селски региони, освен това, разполагаме с богат списък с медицински обяви за лекари специалисти, какво в държавния, така и в частния сектор. Консултантите на агенцията оказват максимално съдействие на лекарите при избора на подходящ пост, какво и с подготовката на пристигането и преместването им в страната и интеграцията им.

Дестинация Франция: какви условия на труд осигурява Франция на лекарите си?

Дестинация Франция е един от отговорите не на моралния, а на реалния въпрос „Какъв е животът ми в България?“. Дестинация Франция търси лекари от всички специалности и предлага изключително атрактивно заплащане, модерна апаратура и добри условия на работа. Болници и кабинети, в които не липсват материали, апарати, средства и т.н., а на медиците не се налага да импровизират в работата си. Модерни лечебни заведения с добра организация, на чиито служители не се налага да работят изтощителни допълнителни часове, чиито персонал има възможността успешно да балансира професионалния и личния си живот.

Дестинация Франция търси начини да запълни с нови лекари изпразващите се болници и кабинети. С какво е по-различна тя от другите западноевропейски държави и как привлича специалистите? Единствена по рода си класация извършена от Световната здравна организация сравнява здравеопазването на 190 държави, отдавайки първото място на Франция. Най-големите фактори взети под внимание са организацията на здравеопазването, качеството на грижите, които пациентите получават и заплащането, което предоставят. Страната неизменно заема челни места в световните медицински проучвания. Днес Франция запазва водеща позиция по качество на предоставяните грижи, модернизации в медицинските апаратура и практики и био-медицински проучвания, но все повече се задъхва под недостига на медицински персонал.

• Какво осигурява Франция на пациентите и какво предлага тя на медиците?

Пациентите

Дългосрочно пребиваващи в страната или отбили се едва за няколко месеца, пациентите имат право на еднакво здравно осигуряване. Те са осигурени на от 70% до 100% в зависимост от статуса им. Студентите, социално слабите, хората с дългосрочни или хронични заболявания, тежки заболявания или инвалидност могат да използват покритие от 100%, в това се включват безплатни прегледи, медикаменти, болничен престой, изследвания, операции.

Качеството на медицинските грижи и тяхната достъпност, наред със социалните, трудови и образователни преимущества, които Франция предлага, привлича все повече чужденци към страната, а това води до значително увеличение в броя на пациентите. Засилената имиграция е един от първоизточниците на глада за медицински кадри и т.нар. „медицински пустини“, региони, в които броят на лекарите пада значително под определния от министерството минимум. Други ключови причини за кризата са неравномерното разпределение на медицинските специалисти в страната, застаряването на лекарите и намаляващият брой на студентите по медицина.

Лекарите

Какво осигурява Франция на своите медици и кои са основните причини, поради които лекарите избират да започнат работа именно там?

• Богат избор от постове

Лекари от всики специалности могат да потърсят работа в страната. P&P Conseil предлага богат избор от постове в държавния и частния сектор разпръснати из цялата страна: болници, клиники, частни кабинети, хосписи, служби по трудова медицина и др. На лекарите се предоставя възможност за комбиниране на секторите. Сферите, в които търсенето е най-голямо са: анестезиология и интензивно лечение, вътрешни болести, гастроентерология, гериатрия, кардиология, неврология, обща медицина, офталмология, педиатрия, радиология, спешна и трудова медицина.

• По-добри условия на труд

Франция предлага: отлични здравеопазване и болнична организация, работна седмица от 35-40 часа, минимум 25 дни годишен отпуск, до 19 дни годишен отпуск за извършена допълнителна работа (при повече от 35 изработени часа седмично), минимум 8 дни отпуск за обучения (разходите се покриват от лечебното заведение). Болниците предоставят на чуждестранните лекари безплатно жилище за определен период от време (обикновено 3 месеца), давайки им достатъчно време да намерят подходящо жилище. В допълнение системата гарантира професионална автономност и повече време за пациентите (един преглед трае средно между 15 и 20 минути).

• По-високо заплащане

Неизменно заплатата на лекарите във Франция варира в зависимост от специалността и типа сектор, който заемат (държавен или частен). Ще ви дам най-общ ориентир: лекарите в държавния сектор получават фиксирано заплащане, което не зависи от броя на пациентите, с които работят, а е законово определено и се разделя на няколко стълба. Извършените дежурствата и повикванията се заплащат допълнително, в зависимост от броя им. Тоест, ако минималното заплащане е около 4 400 евро нето, то след извършването на 5-6 дежурства, то лесно може да достигне 6 000 нето.

Неизменно заплатата на лекарите във Франция варира в зависимост от специалността и типа сектор, който заемат (държавен или частен). Ще ви дам най-общ ориентир: лекарите в държавния сектор получават фиксирано заплащане, което не зависи от броя на пациентите, с които работят, а е законово определено и се дели на няколко нива. Извършените дежурства и повиквания се заплащат допълнително, в зависимост от броя им, тоест, ако минималното заплащане е около 4 400 евро нето, то след извършването на 5-6 дежурства, то лесно може да достигне 6 000 нето.

• Повече обучения и по-добри възможности за професионално развитие

В света на здравеопазването Франция запазва славата си на една от най-напредналите страни в техническо и научно отношение. Тя предлага безброй възможности за продължително обучение (професионални и езикови курсове, семинари, обучения, възможост за членство в редица асоциации, съюзи и др.).

• Как се започва работа във Франция?

P&P Conseil е една от малкото агенции, които предлагат работа за български лекари във Франция. Консултантите на агенцията оказват съдействие на кандидатите при търсенето, кандидатстването, административните процедури и интеграцията им в страната. Те поемат изцяло регистрацията на лекаря във Френския лекарски съюз, оказват съдействие при административните процедури, с които лекарят се сблъсква в началото на своя престой в страната (отваряне на банкова сметка; помощ при декларирането на семейно положение пред данъчните служби, при създаването на социално и професионално осигуряване, при търсенето на жилище, училище, гимназия и други, когато лекарят се премества в страната със семейството си; дават насоки в търсенето на работа за партньора/партньорката на кандидата и др.). Ние помагаме на лекарите да се възползват от преимуществата, които Франция щедро разпределя между медицинските си специалисти.

Лечебни заведения

Болничната медицина във Франция се отличава с комплексност и отлична организация. Държавата заема трето място в Европа по процент от БВП отделен за сектор здравеопазване. Държавните лечебни заведения съставляват 62% от легловата база в страната. Те се разделят на 5 големи подгрупи:

В градовете няма „местни болници“, те са заместени от „общи“ (многопрофилни) болници, които разполагат и със спешни отделения, това често са лечебните заведения от най-голямо значение на регионално ниво, те задължително разполагат с голяма леглова база за долекуване, продължително лечение и рехабилитация и специализирано медицинско оборудване в секторите хирургия, кардиологи и неврология.

Какви условия предлагат държавните болници на лекарите?

Още през 2013 година нашумя новината, че болниците във Франция предлагат заплата от 120 000 евро на година на българските лекари. Миниалната брутна заплата на лекарите във Франция е приблизително 4410 евро, като дежурствата и повикванията се заплащат допълнително (минимум 200 евро за дежурство), но тук е важно да уточним, че болниците са готови да предложат по-високо заплащане на високо търсените специалисти и специалистите с дългогодишен опит.

В таблицата по-долу са представени основните условия на трите най-често срещани договора, които болниците предлагат на кандидатите си, както и да е, не забравяйте, че това не са единствените договори, които могат да ви бъдат предложени.

Практикуващите лекари имат възможността да се издигнат в болничната йерархия, чрез статуса на „болнично практикуващ лекар“ (praticien hospitalier), това ги превръща в държавни служители на безсрочен трудов договор предлагащ по-високо заплащане и повече социални преимущества. Втората таблица изобразява скалата на брутната месечна заплата на болничните практикуващи лекари, не забравяйте, че дежурствата и повикванията се заплащат допълнително, като заплащането се повишава, когато лекаря получи статуса болничен практикуващ лекар.

Скала на брутната месечна заплата на болничните практикуващи лекари (дежурствата и повикванията не са включени):

Кои са най-търсените медицински специалисти в болниците?

Франция предлага работа за лекари от всички специалности, като най-голямо е търсенето в секторите: анестезиология и интензивно лечение (пазарът на труда изобилства от възможности, държавните и частите болници се конкурурат в условията, които предлагат на специалистите, а това прави специалността една от най-добре платените в страната), вътрешни болести, гастроентерология, гериатрия (застаряването на населението заставя лечебните заведения да търсят все повече лекари работещи в сферата на гериатрията, проблемът засяга цялата страна, но се изостря най-силно в малките градове), гинекология и акушерство, неврология, кардиология, педиатрия, пневмология, радиология (болниците все още страдат от липсата на кадри, въпреки наличието на най-модерната апаратура и добрите условия на труд) и спешна медицина (непрестанното търсене на кадри не успява да запълни свободните постове в спешните отделения).

Консултантите на агенция за подбор на медицински персонал P&P Conseil ще ви съпътстват през всяка стъпка на подбор и наемане, за да започнете своята кариера във Франция. На сайта ни ще откриете актуалните ни медицински обяви, както и разказите на лекари в чужбина, наети с помощта на P&P Conseil. Ние ви предлагаме пълно съдействие и подкрепа. Услугите ни са напълно безплатни за вас. Нашата мисия е да ви помогнем да достигнете мечтаната от вас медицинска кариера.

„Бербатов вкарва само на слаби и посредствени отбори, не и на силните!” –  твърдят с неприкрито злобно задоволство  хейтърите. Продажни и некомпетентни журналисти, с очевидно повърхностни познания за родната футболна история,  повтарят папагалски удобния рефрен и го налагат като неоспоримо твърдение на милионите любители на футбола.
А истина ли е това твърдение?

  През  изминалите месеци си поставих за задача да открия и публикувам в популярни български видеопортали поне някои от головете на Бербатов в Бундеслигата . Пропускам издирването на забравени репортажи, липсата на памет и традиция в сайтовете на претенциозни германски клубове. Именно покрай тази малка „Одисея” се сблъсках с доказателства, които не само като статистика, а и като картина, опровергават лъжите на „мразещите” и некомпетентните  медийни приказвачи.
С уговорката, че всеки гол във футбола е важен и няма „незначителни” и „малоценни” попадения, предлагам своеобразна и условна класификация на головете на Бербатов и  отборите, които е огорчавал.

Нека започнем най-отдолу, тоест от родното първенство. Българският шампионат отдавна не е критерий за европейско ниво и попаденията в него могат да се приемат само като стартова база за кариерата на всеки футболист.
Към тази група прибавяме и още куп голове на Бербо срещу противници от по-ниски дивизии и тотални анонимници в световния футбол: Унион Берлин, Рот-Вайз Ерфурт, британския Олдършот, чешкия Баник Острава, молдовския Конструкторул (7  гола в 2 мача за купата на УЕФА).
Нужна е още една добавка с привкус на екзотика. Приятен спомен е по време на предсезонните контроли да вкараш на далечни, екзотични отбори. Но головете в приятелски турнири срещу тимове от ранга на корейския „Сеул”, американския „Канзас Сити”, костариканския „Картахена” и колумбийските „Атлетико” едва ли са толкова определящи (дори когато са много красиви!) за профила на един голмайстор.

Да минем към „елитните” голове, отбелязани на класни отбори. В  Бундеслигата и Висшата лига дори най-слабите отбори перманентно надвишават средното европейско ниво. И все пак има  формации, чиято цел е да запазят мястото си в елита и често сменят Първа с Втора Бундеслига и Премиершип с Чемпиъншип. Бербатов е отбелязал „цял кош” голове в мрежите на Ханза, Херта, Енерги Котбус, Мюнхен 1860, Хофенхайм, Бохум, Кьолн, Фрайбург, Нюрнберг  и Волфсбург в Германия, на Уигън, Фулъм, Стоук Сити, Болтън, Уест Хям, Рединг, Блекпул, Съндърланд  на Острова, на френските Сошо, Ница, Гингам и „комшиите” от Динамо Букурещ и Бешикташ. Събраха се доста авторитетни клубове като „жертви” на Бербатов, нали? Головете срещу изброените противници, както и хеттриковете срещу тимове като Борусия Мюнхенгладбах , Кайзерслаутерн, Бирмингам, прочутия пентатрик в мрежата на Блекбърн разнасят неудържимо по света авторитета и славата на българския маг.
Но „хейтърите” да не бързат – най-хубавото тепърва предстои………

Трябва да обособим още една група елитни тимове,  редовно достигащи „подножието на върха”. Без да са от великите европейски грандове, те често заемат челни места в таблицата на своите първенства , респектират с достойно представяне в европейските клубни турнири. Познайте кой е най-редовния „абонат” за головете на Бербатов в Германия? Ами Щутгарт, на който нашето момче отбелязва 7 (седем) попадения за пет сезона. Докато Шалке 04 отнася „само” шест, а „Бременските музиканти” от Вердер - четири! Берба бележеше редовно на силни клубове като Нюкясъл и Евертън, прониза и Манчестър Сити на Албиона. Към тази група трябва да прибавим и белгийските емблеми Брюж и Андерлехт, холандския ПСВ Айндховен, шотландския Селтик, а защо не и прогресиращия португалски Спортинг Брага.
Два от бившите отбори на Димитър също могат да бъдат приобщени тук. Той намери възможност да вкара три пъти на Тотнъм, наказа и Байер Леверкузен за купата на УЕФА. Да, Бербатов джентълменски не демонстрираше радост при головете, но това не намалява тяхната стойност!

Кулминацията са най-великите моменти! Головете срещу европейските колоси… Защото да вкараш поне веднъж на Байерн Мюнхен и Оливър Кан е мигът на живота за много професионални футболисти. А за огромната част от тях остава  несбъдната мечта. Бербатов го е правил три пъти! Все пак по-малко, отколкото е бележил на Борусия Дортмунд – пет пъти!
Да прескочим пак на Албиона: срещу Челси – пет гола, толкова и срещу Ливърпул (с митичния хеттрик!), срещу Арсенал – четири. Въпреки четирите сезона и малко в Манчестър Юнайтед, Берба намери възможност да се разпише два пъти и във вратата на „червените дяволи”.
Някой да си спомни срещу кого Бербатов бележи първия си гол в групите на Шампионската лига? Олимик Лион! Именно в този най-авторитетен клубен турнир българинът може да се похвали че е взел „скалповете” на европейски грандове като  Бенфика, Рома, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид (два гола!), даже и на Барселона.

След поредицата факти и примери (налични са и видеодоказателства!) ако някой желае още да твърди как Бербатов вкарвал само на „слабаци” си е лично негов избор. И негов психически проблем.

Този коментар остава с отворен финал. Тъй като в идващия сезон Димитър Бербатов ще обогати „колекцията” от попадения на нови отбори в Лига 1 и Шампионската лига.
„Бербатов и хейтърите” – серия поредна, но с предизвестен победител!

„Политическата граница на Чехословакия, проведена в пълно незачитане на етническите граници, е запазила в рамките на новосформираната държава, както и е добавила към нея доста големи райони с нечехословашко и неславянско население“.                                                                                                    Большая советская энциклопедия

"Англия няма вечни приятели и врагове, Англия има вечни интереси.“
лорд Хенри Палмерстън.

Данните и фактите, приведени в предишните части на това изследване, свидетелстват, че  Великобритания и  Франция носят значителна отговорност за разпалването на двете световни войни. Основната им цел и в двата случая е неутрализиране на заплахата за техните глобални търговски интереси, произтичащи от огромния икономически потенциал на Германия  * . Както в Първата, така и във Втората световна война, се създават предпоставки германската държава да придобие нови територии, чиито ресурси ще направят немската индустрия независима от чужди суровинни източници. Това първо, ще спести огромните разходи, които дотогава се правят за вноса на сурови вещества и материали (някои от които се импортират от Англия и Франция, а това също така и ще намали техните приходи) и второ, при евентуална война Германия няма да е зависима от импорта на стратегически ресурси от други страни, които могат да бъдат блокирани по всяко време (тази зависимост проваля страната през Първата световна война), защото вече ще притежава собствени такива.

Няма основание да приемем тезата на Лондон и Париж, че намесата им в двете световни войни е продиктувана от благородни подбуди, защото фактите красноречиво говорят, че те са най-големите тирани, експлоататори и угнетители на чужди народи, подтискащи тяхната свобода, самобитност и естествено развитие. Техните колосални завоевания по цялата планета са постигнати чрез безброй кръвопролитни войни и брутална политика по отношение на други нации. На тяхната съвест лежат убийствата на милиони хора и изтребването на цели племена, етноси и дори народи. Изчезванито на някои животински видове също е тяхна заслуга. Изобщо в англо-френската политика не могат да се търсят никакви морални принципи, а само интересите на тесни политически и икономически кръгове (всъщност това е характерно за всяка политика).

Спечелването на двете световни войни обаче им даде възможност чрез повсеместна тотална пропаганда да придадат на агресивните си войни и постъпки привлекателен романтичен образ, да облекат престъпленията си във високохуманна демагогска риторика, да надянат маската на защитници на цивилизационните ценности и да представят падналия противник като въплъщение на Злото. Подложена десетилетия наред на непрестанна агитация от страна на победителите (продължаваща и днес чрез средствата за масово осведомяване,образователните канали,киното, литературата), световната общественост днес приема безусловно тяхната версия за достоверна, просто защото не познава друга гледна точка. Това ни връща в мрака на средновековието, когато догмата за Земята като център на Вселената е смятана за непоклатима парадигма, именно защото е имало сила (Църквата),която е поддържала тази несъстоятелна теория и не е допускала да се разпространяват противаречащи й идеи.

И така, интересите на Британската и Френската империи налагат в никакъв случай да не се позволи на Германия, независимо от нейното държавно управление, да спечели нови територии, които биха подхранвали невероятния й икономически капацитет  * . Затова ясните и категорични намерения на национал – социалистическата власт да поведе война срещу Съветския съюз се приемат със смесени чувства в Париж и Лондон. От една страна за тях би било изгодно някой друг вместо тях да премахне комунистическото управление в Русия, което вреди на интересите им в тази държава, но от друга – завоюването от Германия на руски земи, богати на природни дадености, ще засили прекомерно икономическата й мощ, а това неминуемо ще се отрази негативно на световната им търговска дейност. Още повече, че национал – социализмът отрича и колониалната система, която задушава естествения прогрес на човечеството. Както имахме възможност да подчертаем по-рано, най – благоприятният за тях вариант в случая е предизвикването на конфликт между СССР и Третия райх в момент, когато последния не е достатъчно подготвен за такова начинание, което ще направи шансовете му за победа нищожни. Сблъсъкът между тези титани обаче ще ги обезкърви и изтощи, а западните съюзници ще се намесят със свежи сили в най – подходящия за тях момент и ще им наложат своите условия. Така те ще излязат победители без да полагат особени усилия и без да жертват собствените си хора и ресурси. Враговете им ще бъдат омаломощени, а намесата във вътрешните им дела ще ги отслаби завинаги и ще ги направи удобни марионетки на Англия и Франция.

Цялата политика на Великобритания и Франция е била ориентирана към провокиране на конфликт между Третия райх и СССР, макар и официално прокламираните намерения да манифестират миролюбие. Всички действия на Адолф Хитлер, приближаващи страната му към война със съветите,са поощрявани от тях, макар и тихомълком, без да срещат реална съпротива от тяхна страна.

На 20 окт. 1933 г. Германия излиза от Обществото на народите.

26 януари 1934 г. е подписан договор за ненападение между Германия и Полша (наричан още Пакт Пилсудски – Хитлер), който представлява един от първите успехи на новата национал – социалистическа власт на международната сцена, а полското правителство е едно от първите, които я признава. Договорът е предшестван от безуспешните опити на поляците да склонят основния си съюзник – Франция – на война потив Германия. Отказът на Франция, както и сключването на пакта на четирите (Англия, Франция, Германия и Италия) усилва опасенията в Полша, че „големите“ държави са готови да пожертват „малките“ в случай на криза. С новия полско – германски договор управляващите в Rzeczpospolita_Polska (Полската република) очакват от Германия (която също като Полша е заинтересована от подялба на Чехословакия) активна взаимна поддръжка за прекрояване на версайските граници и за антисъветска дейност. Тези очаквания се оправдават след Мюнхенското съглашение, когато Полша, Унгария и Германия си поделят чехословашката територия.

Саарската област, която след Първата световна война е предадена в управление на ОН (Обществото на народите – наследено от ООН), а въгледобивните й мини – обявени за френска собственост, става отново немска през 1935 г. след плебисцит.

16 марта 1935 г. Германия отказва да изпълнява версайското ограничение за демилитаризация.

На 18 юни 1935 г. Великобритания сключва с Германия Морско съглашение, с което на практика признава денонсацията на Версайските задължения от нейна страна.То предвижда германският военно-морски флот да не превишава 35% от тонажа на военно-морските сили на Обединеното кралство. У. Чърчил казва, че „правителството на негово величество извърши това, без да се консултира със своите френски съюзници и без да уведоми ОН“. В своите спомени той признава, че английското правителство се съгласява на увеличаване на немския флот, за да може той да стане „стопанин на Балтийско море“ (W. Churchill. The Second World War. Boston. 1948. Vol. I. P. 140). Нарастването му би представлявало най-голяма опасност за СССР и страните, разположени по бреговете му. Всъщност Адолф Хитлер никога не разширява военноморския си флот до предвиденото в този договор, поради простата причина, че няма намерение да води война с Англия (чието основно оръжие е именно флота).

7 март 1936 г. немски войски на велосипеди навлизат в Рейнската демилитаризирана област, която престава да съществува. Единственият, който встъпва в ОН с предложение да се наложат санкции на Германия е народният комисар по външните работи на СССР Максим Литвинов.

На среща с Адолф Хитлер в Оберзалцберг на 19 ноември 1937 г. лорд Халифакс (председател на съвета) нарича Германия „бастион на Запада против болшевизма“. Английският представител повдига въпроса за изменения в европейската система от държави, т.е. за прекрояване на границите. „Към този въпрос се отнасят Данциг, Австрия и Чехословакия. – казва той – Англия е заинтересована единствено от това, тези изменения да бъдат извършени по пътя на мирната еволюция“. („Документы и материалы кануна второй мировой войны.“ Т. I.). Това е пряко указание за готовността на Великобритания да приеме всички действия на Третия райх, предприети в източна посока, стига да се извършват без излишен шум в международното пространство.

На 22 февруари 1938 г. във връзка с намеренията на Германия да присъедини Австрия, английският министър-председател Невил Чембрлейн заявява в парламента, че Австрия не може да разчита на защита от ОН, с което показва на Адолф Хитлер,че не трябва да очаква спънки от западните страни по този казус.
Аншлусът (свързването) на  Третия райх с Австрия, въвеждането в последната на немски войски (12 март 1938 г.) и обявяването й за имперска провинция Остмарк (Ostmark-14 март същата година) стават с мълчаливото одобрение на западните страни, които веднага преобразуват своите дипломатически представителства във Виена в генерални консулства. На 2 април 1938 г. правителството на Англия официално признава присъединяването, а Съединените щати правят това след четири дни (6 април). Този ход е стъпка към реализацията на политическите и военно-стратегически планове на Германия, насочени срещу Съветския съюз. В резултат от аншлуса територията на Райха се увеличава с 17%, а населението – с 10%, по-точно – с 6 млн. и 713 хиляди души („Ein Volk, ein Reich, ein Fürer!“,D.Wagner). Австрийската промишленост и икономика биват подчинени на нуждите на Германия. Реконструират се стари и се строят нови стратегически шосейни и железопътни трасета с направление границите на Чехословакия, Югославия и Унгария. Както признава началникът на оперативния отдел на върховното главнокомандване генерал Йодъл (Alfred Josef Ferdinand Jodl), аншлусът укрепва стратегическото положение на Райха. Чехословакия се оказва в клещи.

Така по пътя на реализацията на своята „източна политика“ Германия се изправя пред Чехословакия. Тази страна всъщност представлява странно и нелогично образувание, което дължи съществуването си на интересите на победителите от Първата световна война. Те създават тази креатура от трупа на Австро – Унгарската империя с цел да поставят в юга на германската държава една сравнително немалка страна, която с финансовата помощ на Запада (и особено на Франция) би играла ролята на санитарен кордон, на заплаха,идваща от тила й при евентуални нейни антифренски намерения. Чехословакия в действителност е изкуствено съшита от няколко нации – чехи, поляци, германци (броя на германците в Судетската област към 1938 г. е ок. 3.3 млн. души, което е 23% от 13.4 милионното население на републиката), словаци,украинци, унгарци, силезийци (славянски народ), моравци, ханаци, ходове – и всички те (без първите, естествено) желаят да се освободят от доминацията на чехите. Предвид че в Судетската област (Sudetenland) живеят преимуществено немци (над 90%), Адолф Хитлер претендира този район да бъде предаден на Третия райх. В същото време поляците искат да получат спорната Тешинска област а унгарците повдигат все по – остри изисквания за решаване на “ Унгарския въпрос“ , изявявайки претенции за Подкарпатието и Източна Словакия.

Така се стига до нов етап в развитието на политическите взаимоотношения в Европа, на който, възоснова на общи (териториални и идеологически) интереси, се очертава сътрудничество между Германия, Унгария и  Полша.

БЕЛЕЖКИ:

* и днес Германия – загубила две световни войни, изплатила огромни репарациии и компенсации, лишена от значителни територии, е една от най-големите световни икономики. Показателен за нейния изключителен потенциал е фактът, че в момента тя е втората страна в света по обем на износа, изпреварвайки дори колоса САЩ, а пред нея е само Китай (с население от 1,336,718,015 души) с незначителна разлика. При това територията на Федералната република е повече от скромна – 357,022 кв.км. и не притежава почти никакви стратегически природни ресурси.
(https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2078rank.html?countryName=Germany&countryCode=gm&regionCode=eu&rank=3#gm)

** След края на Първата световна война на 28 юни 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец Антантата и Германия подписват договор, определящ санкциите за немската държава, загубила войната.
Германия губи една седма от територията си и една десета от населението. Елзас и Лотарингия на запад минават в ръцете на Франция. На изток Позен и Западна Прусия са дадени на Полша. Малко земи на югоизток се предават на Чехословакия, областта Мемел минава под контрола на Съюзниците. Данциг е обявен за свободен град под покровителството на Обществото на народите и към митническата система на полската държава.
В различни погранични райони на Германия се провеждат допитвания до населението за това към коя държава да се зачисли съответната област. В резултат на плебисцит от 1920 г. Ойген-Малмеди се зачислява към Белгия, Северен Шлезвиг се поделя между Германия и Дания. В южната част на Източна Прусия и Западна Прусия се гласува за оставане в немския Райх. А в областта Саар избори за държавна принадлежност се предвижда да бъдат проведени след 15 години, като дотогава територията ще е под контрола на Обществото на народите, а мините й ще се експлоатират от Франция. Освен това Германия губи всички свои колонии.
Немската войска се намалява до 100,000 професионални бойци с 15,000 моряци. Тежките оръжия са забранени както и изграждането на военновъздушни сили. На цивилното въздухоплаване също са наложени сериозни ограничения.
За да се следи обезоръжаването на страната, Съюзниците съставят Международна военна контролна комисия. За 15 години се окупира лявото поречие на Рейн и цялата Рейнска област се демилитаризира. Забранява се сливането на Германия с Австрия.
С договора цялата вина по избухването на войната се хвърля на Германия и от тази гледна точка са й наложени тежки репарации. На 28 юни 1919 г. след като прави безуспешни опити да не подпише договора кабинетът на райхсканцлера Филип Шайдеман под натиска на Съюзниците е принуден да го потвърди. Възможността за военна съпротива на Германия е преценена за невъзможна от страна на ръководителите на армията й.
На 22 юни 1919 г. с 237 гласа срещу 138 договорът е одобрен в райхстага. Шест дни по-късно той е подписан от новия външен министър Херман Мюлер и министъра на транспорта Йоханес Бел в Огледалната зала във Версай.
Договорът влиза в сила на 10 януари 1920 г. Заедно с тезата за нож в гърба (много от десните радикали, твърдят, че Германия е загубила войната заради забития й нож в гърба, имайки пред вид революцията в страната, организирана от левите сили по почина на преврата,извършен от болшевиките в Русия през 1917 г.) Версайският договор е едно от основните средства за агитация срещу Ваймарската република и другите страни. Скъсването на „веригите на Версай“ се превръща в един от главните пунктове на външаната политика на Ваймарската република през следващите години.
(http://www.boinaslava.net/thirdreich/dopylninfo/dogovorversai.htm)

Прочитайки текста на „мирния“ договор френският маршал Фердинанд Фош възкликва : “ Това не е мир, това е примирие за 20 години“.

А В. И. Ленин пише по повод на Версайския договор : “ На Германия беше наложен мир, но той бе лихварски, задушаващ мир , мир на касапите, защото те ограбиха и раздробиха Германия и Австрия. Те ги лишиха от средства за живот, оставиха децата да гладуват и умират от глад. Това е нечуван,грабителски мир. В такъв случай какво представлява Версайския договор? Това е нечуван грабителски мир, който поставя десетки милиони хора, в това число най – цивилизованите, в положението на роби. Това не е мир, а условия, продиктувани от разбойници с ножове в ръце на беззащитната жертва. Тези противници отнеха на Германия чрез Версайския договор всички колонии, а Турция, Персия и Китай превърнаха в роби. Получи се положение, при което седем десети от световното население е поробено. Тези роби са пръснати навякъде по света и се намират в ръцете на шепа държави: Англия, Франция и Япония. Ето защо целия този международен строй, поддържан от Версайския договор, се намира над вулкан, тъй като седем десети от населението на цялата земя, които са поробени, само чакат да се намери някой, който да почне борба, за да започнат да се колебаят тия държави (колониалните империи – В.К.)“.

следва

„Историята учи,че никой не се учи от историята“

„«Моята борба» представя самата същност на националсоциализма и отсега нататък трябва да стане Библията на германския народ“.

в. „Фьолкишер Беобахтер“, 11 декември 1933

Адолф Хитлер осъзнава,че всяка конфронтация със Запада би била фатална,защото зад колониалните държави (Великобритания,Франция,Белгия,Холандия,Португалия, Испания) стоят безграничните природни богатства на техните колонии,както и стотици милиони техни поданици,а също и Съединените щати.Това негово виждане е формулирано и обосновано в произведението му „Моята борба“ и неотклонно е следвано през целия му живот и политическа кариера.

Той приема,че немското индустриално общество се нуждае от нови територии,които да обработва,от които да черпи суровини и в които да пласира промишлената си продукция.Единствената посока,в която трябва да се развиват тези териториални амбиции,без да предизвикат недоволството на Запада е на изток-срещу СССР.Ето как той аргументира тезата си в своето единствено произведение,от което по-късно са изведени основните ориентири на немската външно-политическа доктрина и геостратегическите цели,поставени пред въоръжените сили от национал- социалистическото правителство.В „Моята борба“ Адолф Хитлер очертава генералните насоки които трябва да следва немският народ,ако иска да получи „своето място под слънцето“:

„В първата част на тази работа аз се спрях подробно на половинчатостта на нашата външна политика в предвоенната епоха (преди Първата световна война). От всички четири пътя, които бяха възможни за запазване и изхранване на нашия народ, правителството се спря на четвъртия, най-неблагоприятния от тях. Вместо здравата политика на придобиване на нови земи в Европа, правителството се спря на политиката на завоюване на колонии и засилване на своята международна търговия. Надявайки се по такъв начин да избегне войната, правителството извърши още по-голяма грешка. Опитвайки се да седне на всички столове наведнъж, германското правителство в действителност седна на земята. Разплатата за тази коренно неправилна външна политика беше в крайна сметка войната.

…Предвид само на това подготовката на Германия към завоюване на нови земи в Европа в предвоенно време беше много слаба. Да разрешим тази задача, без да имаме необходимите съюзници, беше крайно трудно.
Но тъй като у нас не искаха и да чуват за планомерна подготовка за война, то предпочетоха напълно да се откажат от завоюването на земи в Европа и избирайки пътя на колониалната и търговска политика, се отказаха от единствено целесъобразния съюз с Англия.

Ако разгледаме хладнокръвно съвременното съотношение на силите в Европа, стигаме до следните изводи.
В продължение на триста години историята на нашия континент се е определяла преди всичко от опитите на Англия винаги да създава такива групировки от държави в Европа, които да се уравновесяват взаимно и така да осигуряват на Англия, давайки й свобода на действия в областта на световната политика.
Традиционната тенденция на британската дипломация /в Германия аналогична традиция до известна степен се опитваше да създаде пруската армия/ от времената на императрица Елизабет се състоеше в това да не се позволи на нито една от европейските велики държави да се издигне над определено равнище. В борбата за тази цел Англия прибягваше до всякакви средства, без да изключва и войните. Средствата, които Англия в тези случаи пускаше в ход, биваха много различни, в зависимост от създалото се положение или поставената задача. Но решителността и настойчивостта на Англия всеки път беше една и съща. Колкото по-трудно ставаше с времето положението на Англия, с толкова по-голяма настойчивост британските държавни деятели продължаваха да се стремят към това европейските държави непременно да се уравновесяват и във взаимно съревнование неизменно да парализират своите сили. Когато Северна Америка политически се отдели от Англия, Англия започна да прави още по-настойчиви опити за запазване на европейското равновесие, което трябваше да осигури английския тил. След като Испания и Нидерландия бяха унищожени като големи морски държави, Англия концентрира всичките си усилия против надигащата се Франция, докато най-после с крушението на Наполеон I заплахата за военна хегемония на Франция можеше в очите на Англия да се смята за ликвидирана.

…Ако в тази връзка се опитаме да се огледаме назад за цялата политическа история на нашия народ за хиляда години и повече; ако се постараем да си припомним безбройните войни и битки, в които е участвал нашия народ, и пресметнем какви, в края на краищата, са били резултатите от цялото това развитие — ние ще трябва да признаем, че на фона на тези морета от кръв само три събития са получили в живота на нашия народ действително важно и трайно историческо значение.
1. Колонизирането на източна Европа.
2. Завоюването и колонизирането на областите на изток от Елба.
3. Организирането на Хохенцолерните на бранденбургско-пруската държава като образец и кристализационно ядро на новата империя.
Това е урок и предупреждение за бъдещето.
Именно първите два най-големи успеха на нашата външна политика са най-трайните успехи. Ако не бяха те, нашият народ изобщо не би играл сега никаква роля. Това са били първите, но за съжаление и единствените успешни опити да се създаде по-благоприятна пропорция между количеството на растящото народонаселение и размера на нашите територии. Наистина неизчислима вреда на нашия народ нанасят онези историци, които не умеят да отдадат полагаемото се именно на тези две най-важни събития в историята на Германия, не умеят да покажат на новите поколения на нашия народ, че именно тези две събития са изиграли решаваща роля. Вместо това нашите историци съсредоточават вниманието на новите поколения върху безбройните авантюри и войни, върху различни епизоди, където, наистина, е проявен героизъм, но и много фантастика. Нашите историци не могат да разберат, че всички тези епизоди всъщност нямат никакво сериозно значение в сравнение с тези две велики събития в нашата история.

…Ние, националсоциалистите, никога и при никакви условия не трябва да усвояваме ултрапатриотичните настроения на съвременния буржоазен свят. Особено опасно, смъртно опасно ще бъде за нас в каквато и да било степен да си вържем ръцете с традициите на онази политика, каквато германската империя водеше преди войната (преди Първата световна война-В.К.).
В продължение на целия исторически период на XIX столетие няма да намерим нищо такова, което би трябвало да последваме сега и което от наша гледна точка би могло да оправдаем поне с обстановката на онзи период. Противоположно на ръководителите от тогавашното време ние трябва да изберем за висш принцип на нашата външна политика: установяването на необходимата пропорция между количеството на народонаселението и размерите на нашите територии! Уроците от миналото пак и пак ни учат на едно: цел на цялата наша външна политика трябва да бъде придобиването на нови земи; и в същото време фундамент на цялата ни вътрешна политика трябва да бъде новият здрав, единен националсоциалистически мироглед.

Искам още да се спра тук накратко на въпроса, доколко е оправдано нашето искане за нови земи от морално-нравствена гледна точка. Това е необходимо, защото дори в така наречените народнически кръгове всевъзможни сладкоречиви дърдорковци се стараят да докажат на нашия народ, че цел на нашата външна политика трябва да бъде само поправянето на несправедливостта, които бяха причинени на немския народ през 1918 г. Ако това бъде поправено, то на нас, немците, повече, значи, нищо не ни трябва и ние сме готови да прегърнем братски всички и всекиго.
По този повод смятам за необходимо преди всичко да забележа следното.
Искането да се възстановят онези граници, които съществуваха до 1914 г. е политическа безсмислица и при това такава, че по своите размери и последици е равносилна на престъпление. Преди всичко нашите държавни граници от 1914 г. бяха абсолютно нелогични. Те съвсем не бяха съвършени от гледна точка на националния състав и съвсем на бяха целесъобразни от военно-географска гледна точка. Тези граници не бяха продукт на определена предварително обмислена политика, те до известна степен бяха резултат на случая. Това бяха временни граници, а съвсем не резултат от завършена политическа борба.
Със същото, а в много случаи и с още по-голямо право бихме могли да вземем не 1914 г, а някой друг жалон в немската история и да си поставим за цел да постигнем възстановяването на границите от онова време. Искането да се върнем към границите от 1914 г. напълно съответства на тесния кръгозор на нашия буржоазен свят.

Но с издигането на искането за връщане на границите от 1914 г. нашата буржоазия само помага на враговете, тъй като това искане обединява в общ отпор всички бивши съюзници и пречи на техния съюз да се разпадне. Само така може да се разбере, че след 8 години, изтекли от края на световната война (книгата е писана през 1924 г.- В.К.), този пъстър съюз от държави, влезли във войната с различни желания и цели, все още не се е разпаднал и коалицията на победителите все още остава повече или по-малко единна.
На времето всички тези държави еднакво бяха облагодетелствувани от крушението на Германия. От страх пред нас те се стараеха да се помирят една с друга, оставяйки временно настрана завистта и честолюбието в собствените си редове. Всички те еднакво се стремяха да поделят помежду си нашето наследство, виждайки в това най-добрата защита против възможно възраждане на Германия. Страхът пред силата на нашия народ и съзнанието за лежащите на съвестта им грехове — ето цимента, който досега още спояваше в едно тази пъстра коалиция.
Поведението на нашата буржоазия не е в състояние да излъже бившите съюзници. Представяйки за своя политическа програма възстановяването на границите от 1914 г., нашият буржоазен свят отблъсква всички участници в коалицията. Един или друг партньор, който може би своевременно би скъсал с бившата коалиция, се страхува да го направи, опасявайки се от изолация, тъкмо когато излезе от коалицията. Лозунгът за възстановяване на границите от 1914 г. отблъсква всяка от държавите-участници в коалицията на победителите.
Този лозунг е абсолютно безсмислен в следните отношения:
1. Ние нямаме никакви средства действително да постигнем тази цел, а празните фрази на събранията на нашите почтени съюзи няма да помогнат.
2. Ако тази цел можеше да бъде постигната, то да се пролива за нея кръвта на нашия народ наистина не би си струвало.

Границите от 1914 г. нямат никакво значение за бъдещето на немската нация. Тези граници не осигуряваха в достатъчна степен нито завоеванията от миналото, нито интересите на бъдещето. Тези граници не биха осигурили на нашия народ истинското вътрешно единство и не биха му гарантирали достатъчно изхранване. Тези граници са абсолютно неудовлетворителни от военна гледна точка и абсолютно нямаше да дадат онова съотношение между нас и другите световни държави /по-точно казано истинските световни държави/, което ни е необходимо. Границите от 1914 г. не намаляват разстоянието между нас и Англия и не ни осигуряват такава територия, с каквато разполага Америка. Дори Франция не би загубила в този случай що-годе значителна част от своето световно влияние.

Нашата задача не е в колониалните завоевания. Разрешаването на стоящите пред нас проблеми ние виждаме само и изключително в завоюването на нови земи, които бихме могли да заселим с немци. При това са ни необходими такива земи, които непосредствено се доближават до коренните земи на нашата родина. Едва в този случай нашите преселници ще могат да запазят тясна връзка с коренното население на Германия. Само такъв прираст на земя ще ни осигури прираст на сили, който се обуславя от голямата цялостна територия.
Ние, националсоциалистите, трябва да отидем още по-далеч: правото за придобиване на нови земи става не само право, но и дълг, ако без разширяването на своите територии един велик народ е обречен на гибел. Особено ако става дума не за някакъв негърски народ, а за великия немски народ — за този народ, на когото светът дължи своята култура. Нещата стоят така, че Германия или ще бъде световна държава, или тази страна изобщо няма да я има. Но за да стане световна държава, Германия непременно трябва да придобие онези размери, които единствено могат да й осигурят необходимата роля при съвременните условия и да гарантират живота на всички жители на Германия.
Ние, националсоциалистите, напълно съзнателно слагаме кръст на цялата немска външна политика от преди войната. Ние искаме да спрем вечния германски стремеж към юга и запада на Европа и определено посочваме с пръст териториите, разположени на изток. Ние окончателно скъсваме с колониалната политика и търговска политика от предвоенно време и съзнателно преминаваме към политика на завоюване на нови земи в Европа.
Когато говорим за завоюване на нова земи в Европа, ние, разбира се, имаме предвид на първо място само Русия и онези държави в покрайнините й, които са й подчинени.
Самата съдба ни сочи с пръст. Отдавайки Русия в ръцете на болшевизма, съдбата лишава руския народ от онази интелигенция, върху която досега се е крепило държавното й съществуване и която единствено е била залог за известна здравина на държавата.

…Същата позиция трябва да заемем сега и спрямо Русия. Да не говорим за истинските намерения на новите владетели на Русия. Достатъчен е фактът, че Русия, загубила своя върховен германски слой, с това вече престава да има каквото и да било значение като възможен съюзник на немската нация в освободителната борба. От чисто военна гледна точка войната на Германия-Русия против Западна Европа /а по-точно е да се каже в този случай — против целия останал свят/ би била истинска катастрофа за нас. Та цялата борба би се разиграла не на руска, а на германска територия, като Германия не би могла да разчита на що-годе сериозна подкрепа от страна на Русия.

Не трябва да забравяме и факта, че управниците на съвременна Русия са опетнили се с кръв долни престъпници, човешка пяна, която, възползвайки се от благоприятното за нея трагично стечение на обстоятелствата, е хванала на тясно огромната държава и я е завладяла, извършила е дива кървава разправа над милиони прогресивни интелигентни хора, фактически е изтребила интелигенцията и сега, вече близо десет години, осъществява жестока тирания, която някога е познавала историята.

Признавам открито, че вече в предвоенно време (има се предвид Първата световна война-В.К.) смятах, че Германия би постъпила много по-правилно, ако отказвайки се от безсмислената колониална политика, от създаването на военен флот и засилване на световната си търговия, тя влезеше в съюз с Англия против Русия. Ако ние навреме успеехме да се откажем от опитите да си завоюваме универсално влияние и се бяхме съсредоточили върху енергичната политика за завоюване на нови земи на европейския континент, това щеше да ни донесе само полза.
…Аз не забравям всички нагли заплахи, с които смееше системно да обсипва Германия панславистка Русия. Не забравям многократните пробни мобилизации, към които прибягваше Русия с единствената цел да накърни Германия. Не мога да забравя настроенията, които господстваха в Русия още преди войната и онези ожесточени нападки срещу нашия народ, с които се изсилваше руската преса, възторжено отнасяща се към Франция.

…Ако Националсоциалистическото движение успее напълно да се освободи от всички илюзии и да избере за ръководни само доводите на разума, все още е възможен поврат, при който катастрофата, постигнала ни през 1918 г. в последна сметка да стане повратна точка към ново възраждане на нашия народ. От уроците на това тежко поражение нашият народ може да извлече нова ориентация за цялата външна политика. Като укрепи вътрешното си положение по пътя на новия мироглед Германия може да стигне и до окончателна стабилизация на новата си външна политика.

Преди да завърша тази глава, искам още и още веднъж да се спра върху доказателството на мисълта, че в делото за сключване на съюзи за нас съществува само една-единствена възможност. Още в предишната глава доказах, че действително полезен и откриващ ни големи перспективи може да бъде само съюзът с Англия и Италия.Тук искам да се спра накратко на военното значение, което може да получи този съюз.
Преценявайки положението, трябва да кажа, че и в голямото, и в малкото военните последици от такъв съюз ще бъдат право противоположни на онези, до които би довел съюзът на Германия с Русия. Преди всичко тук е важно, че сближаването на Германия с Англия и Италия по никакъв начин не води до опасност от война.Единствената държава, с която трябва да се съобразяваме като с евентуален противник за такъв съюз — Франция — няма да е в състояние да ни обяви война.

Тъй като най-важното в такъв съюз за нас е това, че Германия не може тогава да бъде подложена на внезапно нападение и напротив, съюзът на противниците се разпада, т.е. унищожава се Антантата, заради която претърпяхме безкрайно много нещастия. Сключването на такъв съюз означава, че смъртният враг на нашия народ — Франция — сам ще се озове в изолирано положение. Ако успехът на този съюз отначало има само морално значение, то и тогава това би била огромна крачка напред. Германия би си развързала тогава ръцете дотолкова, че сега дори е трудно да си го представим. Тъй като цялата инициатива тогава би преминала от Франция към новия англо-германско-италиански европейски съюз.

Втори резултат от такъв съюз би било това, че Германия с един удар ще излезе от днешното неблагоприятно стратегическо положение. Първо, ние ще получим могъща защита на своите флангове, второ, ще бъдем напълно осигурени с продоволствие и суровини. И едното, и другото би донесло най-голяма полза на нашия нов държавен ред.
А още по-важно е обстоятелството, че в този военен съюз ще влизат тъкмо държави, които до известна степен се допълват в техническата област. За първи път Германия би имала съюзници, които да не приличат на пиявици, смучещи кръв от нашето стопанство; за пръв път бихме имали съюзници, притежаващи такава промишленост, която би могла най-богато да допълни нашата собствена техника на въоръжаване.
Да не забравяме, че и в двата случая става дума за съюзници, които изобщо не могат да се сравняват с някаква си Турция или с днешна Русия. Англия е велика световна държава, а Италия — млада, пълна със сили национална държава. Съюзът с такива държави би създал съвсем други предпоставки за борба в Европа, отколкото онзи съюз с гниещи държавни трупове, на който Германия се опираше в последната война.
Разбира се, да се постигне такъв съюз е работа, свързана с големи трудности, за което вече говорих в предишната глава. Но нима образуването на Антантата на времето си беше по-малко трудна работа?

Необходима ни е западна ориентация а не източна ориентация, необходима ни е източна политика, насочена към завоюване на нови земи за немския народ.
Който преценява от този ъгъл възможностите, оставащи за Германия, той неизбежно ще трябва да стигне заедно с нас до извода, че трябва да търсим сближаване само с Англия.„

Цитираните мисли,съдържащи есенцията на мирогледа и политическите възгледи на Адолф Хитлер,категорично показват в каква посока вижда той бъдещето на Германия -съюз с Англия и Италия,който да осигури нейния тил и фланг и да обезпечи суровинната й база за осъществяване на основната цел-война със Съветска Русия „за да открием за себе си възможности за прилежен труд на нови земи, които ще ни завоюва немският меч„.Историята ни показва,че немският фюрер винаги,дори по време на кампанията срещу Запада през Втората световна война,се е стремял към сближаване с Великобритания,защото конфронтацията с нея би била пагубна за реализиране на ръководната идея-борбата с болшевиките и завоюване на територии от СССР,тъй като би отворила война на два фронта и би привлякла Съединените щати в този конфликт на страната на Лондон.Фактически сблъсък с Британската империя означава автоматично световна война,последното нещо,което желае Адолф Хитлер.

следва