Днес широко се спекулира със сюжета за нов изборен кодекс, но това в действителност е „сламката” за удавниците от БСП, ДПС и Атака, които с тази мантра целят да продължат противообществената си дейност в Парламента. Всъщност законът за изборите има нужда не да бъде сменян, а да бъдат извършени някои промени в него. А между двете действия има огромна разлика. Но най-важното е, че ние не бива да допуснем Народното събрание в този си абсурден формат да извършва каквито и да е законодателни промени. Причините за това са основно две: първо, главният проблем на нашето общество не е в качеството на Избирателния закон (при все че не е съвършен), а в апатичността, колебливостта и слабата информираност на българския избирател; второ, недопустимо е да позволим на доказано вредни партии като БСП, ДПС и Атака, които продължават всеки ден да ни засипват с примери за своята некомпетентност и зловредност, да вършат промени в българското законодателство.
Нека подробно разгледаме двете основания против извършването на каквито и да е законодателни манипулации от страна на изброените политически субекти.
Както казахме, недостатъчната осведоменост на българина го прави лесно податлив на внушенията и активните мероприятия на служителите от бившата Държавна сигурност, стоящи зад БСП, ДПС и Атака, които с целия си подривен опит, манипулативни умения, широки връзки, човешки, финансов и информационен ресурс насърчават у него индифирентност и отвращение от политическите процеси. Активната пропаганда от тези среди целенасочено обърква и разколебава електората, втълпявайки му, че „всички са маскари”, че трябва да гласува занови партии или най-добре въобще да не гласува. Новите партии пък в действителност са фабрикувани в работилниците на бившата ДС и са пълни с техни агенти (виж Пълен списък на 143-та агенти, сътрудничили на бившата ДС, кандидатирали се за изборите през 2013 г.) с цел да раздробят дясното пространство на множество формации, които да отклоняват към себе си гласовете на основните десни партии. Заради цялата си вредителска задкулисна дейност тези подмолни структури се съпротивляват толкова яростно на разкриването на досиетата и особено на лустрацията, които ще извадят наяве престъпната им роля в целия т. нар. преход. И докато дясната област се разцепва и разпада на множество фрагменти и се смалява от загубата на хора, които не гласуват, БСП и ДПС разполагат с твърд електорат и съответно увеличават своята политическа тежест и представяне в Парламента.
Проблемът наистина не е толкова в политическата класа, в системата или в изборния кодекс, защото те са функции на обществото. Проблемът е в самото общество, в неговата неинформираност и незаинтересованост, в неустойчивостта на неговите настроения, в особената му податливост към евтини внушения и инсинуации, в склонността му да търпи негативните явления и да игнорира предупреждаващите знаци, откъдето произхождат и главните трудности, проявяващи се перманентно. Политическата система, партиите и политиците са само следствие от условията в средата, в която се формират и която позволява да се появят и развиват. А средата – това е обществото.
Не можем да очакваме по-различни и по-благоприятни от настоящите последствия, след като близо 50% от хората не участват в най-съдбоносния и най-важния за всеки гражданин политически акт, какъвто са изборите. Това е основната, ако не и единствената форма за изразяване на убежденията ни, от която следва определен политически резултат, т. е. тя е възможност за въздействие върху политическите процеси. Ако ние не се възползваме от този шанс, не можем да претендираме за по-добри резултати. А около половината от българските граждани не оползотворяват това свое право и оставят малцинствени групи, неграмотни индивиди, престъпни структури и хора, които нямат никакъв принос за обществото, да решават съдбините на цял един народ. Така че сегашният печален резултат, който с отвращение наблюдаваме в Народното събрание, е закономерно следствие от негласуването и от емоционалното и неинформирано гласуване. Само активният и адекватно информиран гражданин може да оценява правилно политическата обстановка, да я анализира и да взима успешни решения.
Политическият хаос, в който се намираме в този момент, с всички извращения под формата на безумни назначения, задкулисни пазарлъци и машинации и шутовщина от най-долно качество свидетелства, че ние все още не сме узряло гражданско общество, щом допускаме да бъдем обиждани по такъв възмутителен начин. Все пак несекващите от доста време протести са обнадеждаващ знак за пробуждане на гражданския дух и съвест. Надявам се, че сегашната незавидна ситуация ще помогне на много хора да осъзнаят своята отговорност като членове на колектива и да проумеят, че вина за безобразното състояние на националната политика и икономика носим ние – българските граждани, а политиците (които също са част от нас, а не изолирана група) са тези, които НИЕ допускаме до властта и на които НИЕ позволяваме да взимат едни или други решения.
Това е първата причина, поради която в момента въобще не стои на дневен ред промяната, а още по-малко пък смяната на Избирателния закон. Втората причина, както изяснихме в началото, е несъстоятелността на тезата, че партии, които са контролирани и подвластни на агентите на Държавна сигурност(desebg.com, dnevnik.bg) и се намират в тежка и непреодолима зависимост от извънполитически и по-точно откровено мафиотски кръгове, могат да осъществят качествено законодателство в полза на обществото. Това е все едно да дадем възможност на рецидивисти да уреждат Наказателното право! Защото досегашният опит не оставя никакво съмнение, че тези три партии – БСП, ДПС и Атака, ще спретнат закон, който да е удобен на тях и на криминалните групировки и лица, стоящи зад тях и да е във вреда на политическите им опоненти и на цялото общество.
За краткото си съвместно съжителство в сегашното Народно събрание те многократно и красноречиво доказаха, че не представляват интересите на народа, а тези на задкулисни играчи с нечистоплътни намерения. Да оставим в изцапаните им ръце законодателната дейност и в частност Изборния кодекс е все едно да предоставим на престъпниците полицейски и правосъдни функции. Още повече, че позорният тандем БСП-ДПС е показал недвусмислено, че негова основна грижа е защитата, включително и със специални закони, на най-престъпните корпоративни групи и на криминалните контингенти, протекционирани от тях. Показателен пример за точно такава протекция е Законът за амнистията, приет от Тройната коалиция през 2009 г. в последните дни на правителството на Сергей Станишев. Според Закона за амнистията не могат да бъдат съдени лица, които са извършили непредпазливи деяния до 1 юли 2008 г. и за които Наказателният кодекс предвижда до 5 г. затвор. Всички дела по този повод, образувани до същата дата, пък трябва да се прекратят. Прокуратурата се оплаква, че заради приетия закон за амнистията се налага да прекратяват дела срещу длъжностни лица или пък да не образуват разследвания, когато става дума например за безстопанственост. Данните от Върховната касационна прокуратура само за деветмесечието на 2009 г. показват, че 457 дела са прекратени заради влизането в сила на Закона за амнистията.
Тогавашният главен прокурор Борис Велчев признава, че Законът за амнистията възпрепятства образуването на дела за неумишлена безстопанственост и поражда определени съмнения.„Всеки закон за амнистията, няма какво да се лъжем, по същество е неморален”, казва г-н Велчев. Той констатира още, че проблемът със закона идва от факта, че най-честозлоупотребите се разследват като неумишлено престъпление. А точно тези престъпления са освободени от отговорност с цитирания закон. Така независимо дали от лошия контрол и управление са настъпили значителни щети и разпиляване на държавно имущество, отговорните няма да бъдат наказани, заявява Борис Велчев. Този порочен закон еподкрепен между другото и от Иван Костов и Екатерина Михайлова. Заради него остават незасегнати министрите от Тройната коалиция и хората от техните кръгове. Амнистията засяга действия на безстопанственост, което дава основания да се смята, че тогавашните депутати спасяват от преследване висшите чиновници на Тройната коалиция. Именно поради тези причини законът влезе в негативните оценки на доклада на Еврокомисията.
Проблемът е, че въпросът не може да бъде решен с простата отмяна на закона за амнистията, защото това не поправя ситуацията. Принцип в наказателното право е, че всеки обвиняем или подсъдим може да се възползва от по-благоприятния закон, действал към момента на извършване на престъплението. Законът за амнистията ще е винаги по-благоприятният, защото предвижда задължението за прекратяване на делата и забрана за образуване на нови.
Друг мръсен ход на БСП и ДПС в съдружие с НДСВ по време на управлението на Тройната коалиция са поправките в Новия избирателен закон от 2009 г. (виж - Новият избирателен закон - рецепта за бедствие). Приетите поправки в избирателния закон са само формално „изменения и допълнения”. По същество това е нов закон, в който не само начинът на определяне на изборните резултати е нов. Той прави почти невъзможно участието на по-малките партии в изборите. Става дума за нововъведенията, според които 31 народни представители ще се избират по мажоритарна система в едномандатните избирателни райони, а 209 народни представители ще се избират по пропорционалната система с кандидатски листи на политически партии или коалиции. С промяната на изборния закон и вкарването на т. нар. псевдомажоритарност социалистите се надяват известните им личности да преборят неизвестните кандидати на ГЕРБ. Освен това прагът за коалициите е вдигнат на 8% (тази поправка обаче е изпратена от недоволните народни представители в Конституционния съд и непосредствено преди изборите е отменена, като депутатът от левицата Георги Близнашки, който единствен от БСП се обяви против тази законодателна промяна, я нарече „политическа репресия”). С повишаването прага за коалиции се цели да се ударят десните партии, които се надяват да влязат обединено в следващия парламент.
На 13 април 2009 г. в самия край на мандата си тогавашният парламент гласува 8% праг за коалициите на парламентарни избори. Предложението е прието с гласовете на БСП, ДПС, Атака и РЗС. С тази промяна са поставени в шахвсички сформирани вече коалиции. Включително такива, които имат сериозни шансове да преминат 4-процентовата бариера като “Напред” (ЛИДЕР, ВМРО и „Гергьовден”) и Синята коалиция.
Президентът Първанов моментално налага вето върху скандалната промяна, въведена “в 12 без 5”. Неговото становище е, че решението “ограничава политическия плурализъм, създава предпоставки за силно стесняване на кръга на политическите сили в парламента, за формиране на изкуствени парламентарни мнозинства които не съответстват на волята на избирателите”. НС обаче отхвърля ветото с почти пълно мнозинство, като депутатите от НДСВ и от опозицията (но без РЗС) отказват да участват в гласуването. Но Конституционният съд се явява тогава последна преграда пред антидемократичното въведение и го отменя почти единодушно.
В цялата процедура има два много спорни момента – вдигането на изборната бариера и мажоритарния елемент, както го наричат. Кое е скандалното в новоприетия закон? На първо място – начинът, по който са направени много съществени промени в последния момент. Това се случва в противоречие на правилата и законите на страната. Знае се, че между двете четения съществени промени не могат да се правят. Могат да се правят варианти на това, което е гласувано на първо четене. Може да се спори, доколко е съществена промяната с въвеждането на 8%-та бариера, но е безспорно, че промяната, която е направена за 31 мажоритарни кандидати, не само, че е съществена, но това по същество е нов закон, нова избирателна система. Не може да се вкарва по такъв начин, на практика, нов закон. За избирателната бариера може да се спори от морална гледна точка, че е приета в последния момент, че не е много редно да се прави двойна бариера за коалиции. В повечето държави съотношението е 4% за партии, 6% за коалиции, или съответно 3% и 5%. При всички положения не е редно да се прави такава поправка в последния момент, по-нормално би било да се направи за последващите избори, например. Но, така или иначе, тук възраженията могат да бъдат от морален характер, едва ли е толкова укоримо от правна гледна точка. Що се отнася до това да се въведе нова мажоритарна избирателна система – това може да доведе до големи изкривявания, било в едната, било в другата посока. Едната посока е това, че дадена партия при чиста мажоритарна система (когато системата е смесена, тези изкривявания са по-малко, но те пак съществуват) с 40% от гласовете може да спечели 2/3 от местата. При такава система не само малките, но дори и средните партии трудно могат да пробият. (http://www.glasove.com/yuliy-pavlov-promenite-v-izborniya-zakon-byaha-napraveni-protiv-pravilata-121).
В доклад от 26 юни 2009 г. на Службата за демократични институции и човешки права към ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – OSCE) се казва:
„Известни поправки в Избирателния закон, включително една важна промяна в избирателната система, бяха приети около два месеца преди изборите на 05 юли. Подобна ситуация възникна и преди изборите от 2005 и 2006 година”.
„Промените в изборния закон, изменящи избирателната система, бяха въведени скоро преди насрочване на изборите. Някои от партиите изразиха притесненията си във връзка с нововъведения мажоритарен елемент на избирателната система. Съществуват съществени различия в броя избиратели в 31-те едномандатни избирателни района, което би могло да наруши принципа на равно избирателно право, гарантиран от Конституцията”.
Ето с такива методи обичат да работят политическите спекуланти от БСП и ДПС, които днес претендират да изработят нов избирателен закон. Със сигурност те няма да се поколебаят както винаги досега да изфабрикуват правила, които изцяло да работят само в тяхна полза дори и чрез открито нарушение на конституцията и демократичните принципи. Те си създават комфортна законова среда, прокуратура и съдебен апарат, чрез които да възпрепятстват наказателното преследване срещу лица и групи от техните задкулисни кръгове с престъпен генезис. Поради тази причина те са неспособни и недостойни да създават закони в интерес на българското общество и не бива по никакъв начин да позволим да участват в законодателната дейност, т. е. нямат място в Народното събрание.
Още повече, че Парламент и правителство, които се крепят само на гласа на един кретенизиран шут, на един лумпенизиран провокатор с очевидни психически проблеми, чието място е в специализираните психиатрични заведения, са несъстоятелни, нежизнеспособни и непродуктивни. Не можем да позволим законодателният орган и изпълнителната власт, които освен че в момента са силно зависими от мафиотско-олигархически банди да бъдат и заложници на един видиотен шизофреник, който ги рекетира по най-перверзния начин.
Не можем да допуснем един психопат с негласното одобрение на депутатите от ДПС и БСП да шества необезпокоявано по улиците, да заплашва медиите, да провокира гражданите, да нарича протестиращите „терористи”, да подклажда напрежение и конфликти в обществото, да се държи като гестаповец, да извършва „граждански арести”, да изземва правомощията на правораздавателните органи, да раздава обиди и необосновани обвинения, да разчиства политически и лични сметки, скрит зад своя имунитет. Този индивид е позор не само за себе си, а преди всичко за онези, които продължават да го подкрепят въпреки безчинствата му. Той е симптом за неизлечимата болест, от която страда днешният Парламент, в лицето на БСП, ДПС и Атака. Решението е в отстраняването на тези тумори!
Автор: Виктор Кордон
Да не бъдат закривани болничните училища в България, настояват родители, учители и неправителствени организации. Законопроектът за предучилищното и училищното образование, внесен в Народното събрание от Министерски съвет, предвижда съществуващите в страната ни болнични училища да се закрият. В такива училища обикновено се обучават деца, които се нуждаят от продължителна хоспитализация. Вносителите предлагат за периода на лечението си децата да се обучават в индивидуална или самостоятелна форма на обучение от училище, определено за всяко конкретно дете от началника на съответното регионално управление на образованието, на чиято територия се намира болницата. До пет години помощните училища също трябва да се закрият или да се преобразуват в неспециализирани, предвижда проектът.
Comments5
Плюсът е, че представители на важни институции, като Президенство, Парламент, Кметство, Министерство са уважили колегите. Част от учителите, които не са от София, са харесали еднодневната екскурзия до столицата, която е била за сметка на образователното министерство.
Иначе този събор е преминал по-скоро като пиар акция, защото е имало всичко друго - приветствия, речи, обещания за повишаване на заплати и др. плащания, убеждаване колко е добър новият училищен закон, концертни изяви и т.н., но не и сериозен диалог за образованието, в който да се даде думата на учителите. И как ще се даде - та нали те може да зададат неудобни въпроси, на които трудно се отговаря?
От въпросния събор произтече поредният скандал по повод на думите на министърката, че ще работи за това от 1 януари 2017 г. учителските заплати да се вдигнат с 10 %. Думите на Кунева разбира се бяха възприети като обещание, а не като възможност. Още като я чух, се замислих върху формулировката. Дадох си сметка, че казаното подвежда.
Очаквах обаче истината да излезе наяве през януари, но скандалът избухна веднага - още на следващия ден, когато Бойко Борисов и финансовият министър признаха публично, че разговор за учителските заплати до този момент не е воден. Което веднага потвърди, че думите на министър Кунева са били чиста манипулация, а това не е добре, защото хора на отговорни постове трябва да носят отговорност за думите си. Иначе спираме да им вярваме.
В зала Арена "Армеец" имаше фолк концерт за 12 хиляди учители
Това заяви депутатът Георги Кадиев по време на парламентарния контрол. Той отправи въпрос към премиера Бойко Борисов за разминаването между него и министъра на образованието Меглена Кунева във връзка с увеличението със 10 % на учителските заплати. На учителския събор през почивните дни Кунева обяви, че възнагражденията ще се увеличат, но няколко дни по-късно Борисов отрече това.
Пред депутатите той заяви, че подобно нещо може би ще бъде вкарано в дебатите за бюджета за догодина
Явно действително всичко е било една глупост. Жалко, че учителите бяха излъгани за пореден път. Подиграха се с тях. Лошото е, че вече не усещам техния борбен дух, мълчат, търпят. В момента глас надават отделни политици и медии, но учителите ги няма. Поне с такова впечатление оставам.
Здравейте! Аз бях един от представителите на моето училище на събора. Не съм привърженик на г-жа Кунева, но в интерес на истината увеличението на учителските заплати бе раздухано от медиите. Министър Кунева използва израза "ще работим за увеличение" и спомена, че е говорила с министъра на финансите и той обещал в следжащия бюджет образованието да бъде приоритет. Само толкова. Дума не спомена за увеличение на единния разходен стандарт, от който зависи нарастването на учителските заплати.
Мероприятието беше помпозно организирано /безсмислено/, но протече вяло и скучно. Аплодисментите бяха повече от добронамереност и възпитание. Оживление предизвикаха изпълненията на актьори и певци, но ги нямаше вероятно очакваните "бурни овации".
По стечение на обстоятелствата присъствах на срещата на министър Кунева с учители в нашия град. Изказването и тогава беше по-въодушевено, отколкото на събора. Речта на заместник-министъра бе неподредена и безинтересна.
Най-странно за мен бе основната мисъл на целия събор, а именно - КОЛКО Е ВАЖНО ДА СИ УЧИТЕЛ И КОЛКО Е ОТГОВОРНА И НЕОБХОДИМА НАШАТА ПРОФЕСИЯ. За това беше целият театър. Но защо се опитваха точно на нас, учителите, да ни го повтарят всички изказващи се.....Жалко за изразходваните безсмислено средства, колкото и да са.
Учителите ги няма, защото вече не сме единни. Делегираните бюджети ни разделиха. И пропастта между нас ще става все по-голяма - няколкото "елитни" училища /основно намиращи се в центровете на големите градове/, заради чийто интерес се променят нормативни актове и всички останали.
Думите на министър Кунева бяха: "Учители протестират срещу делегирания бюджет, тъй като заради него директорите не освобождават онези ученици, които пречат на учебния процес."
Не се спомена за препълнените паралелки, за невъзможността да се въведе едносменен режим на обучение в тези "елитни" училища и за другите училища, в които стоят свободни цели етажи и които не могат да си позволят съвременните технически средства. Едва ли някой в министерството на образованието има представа за обидата, с която работят учителите в изоставените от държавата училища, колко лични средства дават, но работят със сърце, за да не усетят учениците им, че са обречени да са второ качество българи.
Изказвания като "ще работим за увеличение" и "образованието ще бъде приоритет" са празни приказки, ако не са подкрепени с реални действия, основани на конкретни данни и числа. Има си хас да се каже обратното - че министърът на образованието няма да работи за увеличение и образованието няма да е приоритет.
Съгласна съм, че е странно да те извикат, за да ти обясняват нещо, което прекрасно знаеш - в случая каква е мисията на учителя. Честно казано, не познавам безотговорни учители.
А за делегираните бюджети съм напълно съгласна. Те не само въведоха несправедливо разделение между училищата, но и една много опасна практика - да се правят всякакви компромиси с качеството на обучението заради бройката ученици, като това да не се спазват ясни правила, да се пишат нереално високи оценки, да се угажда на безотговорни и нахални родители и т.н.
Всъщност има една будна птичка - Мария Николова от Горна Оряховица (наш блогер с ник Мери Никол), която влезе в новините с опита си да покаже борбеност и сила на духа.