BgLOG.net
By IGLIKA56 , 21 November 2008

     Честит празник колеги!

     Днес в нашата детска градина празнувахме деня на християнското семейство. С много весели песни, танци и стихотворения отбелязахме празника. Сценарият беше направен от музикалната ръководителка и включваше участие на деца от всички групи. Получи се много мило тържество. Имахме си и гости- майки ,татковци,баби, каки и батковци. Накрая всяка група получи красива торта от родителите.

Legacy hit count
6910
Legacy blog alias
23980
Legacy friendly alias
Ден-на-християнското-семейство-8BE43307176D4BC89B057E357E53EEA5
Възпитание и обучение в детската градина /3-7

Comments4

shellysun
shellysun преди 17 години и 5 месеца
И ние днес имахме празник! Изминалата седмица беше обявена от настоятелството и детското заведение за седмица на благотворителността. Идеята беше под мотото "Радост за всяко дете" да организираме поредица от празненства, като събраните от търгове, изложби и представления дарения, да бъдат дарени на дом за деца без семейства. Получиха се невероятни тържества - родители, учители и деца заедно цяла седмица се вълнуваха от мисълта, че могат да облекчат ежедневието на тези, които няма кой да погали , да целуне за лека нощ и да приласкае в семейна обич. Седмицата завърши със спектакъл, подготвен от децата от предучилищна група, на който бяха огласени събраните дарения и връчени тържествено на директорката на дома. За нас наистина този ден - денят на християнското семейство, се превърна в празник на обичта и възпитанието в добродетел.
mariapetrova8
mariapetrova8 преди 15 години и 10 месеца
shelly wrote :
И ние днес имахме празник! Изминалата седмица беше обявена от настоятелството и детското заведение за седмица на благотворителността. Идеята беше под мотото "Радост за всяко дете" да организираме поредица от празненства, като събраните от търгове, изложби и представления дарения, да бъдат дарени на дом за деца без семейства. Получиха се невероятни тържества - родители, учители и деца заедно цяла седмица се вълнуваха от мисълта, че могат да облекчат ежедневието на тези, които няма кой да погали , да целуне за лека нощ и да приласкае в семейна обич. Седмицата завърши със спектакъл, подготвен от децата от предучилищна група, на който бяха огласени събраните дарения и връчени тържествено на директорката на дома. За нас наистина този ден - денят на християнското семейство, се превърна в празник на обичта и възпитанието в добродетел.
fatmeibryam
fatmeibryam преди 15 години и 6 месеца

здраэейте аз съм Фани и за първи път пиша на някоя колежка .Работя от скоро като детска учителка и имам нужда от сценарий за деня на християнското семейство може ли да ми помогнете

 

 

By AliKostova , 16 November 2008
Наближава големият християнски празник - Въведение Богородично1 Денят на християнското семейство и младеж. По този случай изготвих малка презентация за моите ученици и картички за тях и семействата им.Презентацията е с голям размер и не може да се прикачи, за това - вижте картичките. Утре в часа на класа ще си поговорим за празника и ще им ги подаря.Поздравявам всички с песничката  BG Children's - Pesen za semejstvoto.mp3    semeistvo 1.doc
Legacy hit count
2012
Legacy blog alias
23819
Legacy friendly alias
Ден-на-християнското-семейство-B00155A9FB3246C3A5FB39C64303B3D8
Час на класа
1-ви клас
2-ри клас
3-ти клас
4-ти клас
Семейство

Comments

By galina_fr , 14 September 2008
Канал 1 21:00Походът на императорите – документален филм (Франция, 2005г.) - Режисьор Люк Жаке

Бих препоръчала този филм на всички - деца, родители, учители, на всеки от нас. Отново се връщам към Жан Жак Русо - "Назад към природата". За да не забравяме какви сме, откъде сме и да се опитаме да си дадем отговор на един основен въпрос - защо сме на този свят и какво правим, за да е той по-добър?

Приятно гледане!

Legacy hit count
696
Legacy blog alias
22146
Legacy friendly alias
Горещо-препоръчвам-
Събития
Семейство
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Новото образование

Comments10

shellysun
shellysun преди 17 години и 7 месеца
Присъединявам се! Филмът е върховен!
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 7 месеца
От седмица го чакаме у дома,така че довечера ще бъдем "колективно"на кино.Ще го гледаме за пореден път.
marinka
marinka преди 17 години и 7 месеца
Е, аз не съм го гледала този филм, но довечера ще съм пред ТV. Нямам търпение!
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 17 години и 7 месеца
 И аз от сряда съм си настроила алармата на GSM-a, за да не го пропусна. Приятна вечер!
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца

Реакциите за филма днес бяха разнообразни, от осанна до разпни го. Моето учудване - голямо. За пореден път се убеждавам, че всеки има свой начин на възприемане на света. И когато нещата се разминават с изградения стереотип - квалифицираш в графата "лошо". Дали е така? За някои няма значение. Без отстъпки и без мисъл.

За мен този поход донесе чувство на преклонение. Преклонение и възхищение. Велик филм.

marinka
marinka преди 17 години и 7 месеца

Оказа се, че съм го гледала и преди филма, но със субтитри. Велик филм, ДА!

Благодаря ти за препоръката!

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца
:) Моля, Маря. Направих я импулсивно, исках да споделя точно с вас! Един човек да е гледал, без да знае програмата, пак е голяма полза, нали? :)
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 7 месеца
Ако става въпрос за филма, който съм гледала под заглавие "Маршът на пингвините" - наистина е невероятен! Аз бях абсолютно безмълвна след като го гледах. Първата мисъл, която ми хрумна, беше, че познавам, за съжаление, много бащи, които не притежават и една хилядна част от самоотвержеността на бащата - пингвин.
shellysun
shellysun преди 17 години и 7 месеца
Ах, Ела...Птиците, които не могат да летят, знаят какво е любов. А хората са изписали томове тълкувания на тази дума и пак не могат да стъпят и на едното краче на пингвина-император...
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 7 месеца
Затова и е император!!!!
By galina_fr , 11 September 2008

Гонени от постоянна нужда да опознават света, децата в предучилищна възраст трябва непрестанно "да бъдат връщани в правия път" на безопасността, тъй като не са толкова самостоятелни и самоуверени, колкото си мислят. Да позволяваме на детето да експериментира, само ако пространството около него е достатъчно безопасно.

Установяване на ясни граници - вместо да повтаряме непрекъснато "не там" и "не така" да показваме и да говорим на младия пътешественик и изследовател как и какво би могъл да направи, без да се забърка в неприятности. Кажете например: "Можеш да пресичаш улицата, но трябва да ме държиш за ръката".

Давайте на детето повече свобода, отколкото то показва, че може да понесе - т.е. ако то показва, че е способно да поема отговорност в рамките на очертаните граници, разширете ги още малко. Позволете му да знае защо се променят те, за да се почувства добре от собствената си способност да следва инструкции, и че е достатъчно отговорно, за да воюва за свободата си. Кажете му: "Тъй като винаги ми се обаждаш, когато отиваш при приятелчето си в съседния двор, вече можеш да отидеш до края на улицата. Разбира се, винаги първо ме питай".

Предлагайте възнаграждения за това, че детето не напуска установените граници - окуражавайте го да стои в очертаните граници, като го възнаграждавате за това. Кажете: "Радвам се, че не стана от люлеещия се стол и не отиде в съседния двор да играеш с приятелчето си. Сега можеш да се полюлееш още пет минути".

Дайте му да разбере, че всяко неспазване на уговорката води до последствия - научете го, че всяко излизане от границите е за сметка на дадено забавление или удоволствие. Кажете му: "Съжалявам, но ти напусна двора. Сега ще трябва да останеш вкъщи". Или: "Тъй като пресече улицата, сега няма да напускаш задния двор".

Бъдете последователни - ясно дайте да се разбере, че ще има последствия при всяко нарушение на правилото. Това ще го научи, че държите на думата си и ще му помогне да се чувства по-сигурно в действията си, когато не сте край него, защото ще е пределно наясно какво очаквате от него.

Не си позволявайте да посягате на детето си за това, че е излязло на улицата - шамарите отключват детската способност да се крие от родителите нещо, което е било последвано от наказание. Действително децата, които се промъкват сами на улицата, са в голяма опасност, така че не задълбочавайте проблема, като ги карате да правят това тайно.

/от книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"/

РС - :) Извинявам се на Лимпа, която вече си е купила книгата.

Legacy hit count
624
Legacy blog alias
22037
Legacy friendly alias
Желанието-на-децата-за-повече-свобода
Приятели
Н Невчесани мисли
Семейство
Новото образование

Comments5

OlyaMiran
OlyaMiran преди 17 години и 7 месеца
Galina_fr, няма защо да се извиняваш.

 Аз обичам да купувам книги, които наистина си заслужава. А и имам две деца, върху които смятам да приложа прочетеното. Ти само ме заинтригува повече. Вчера си купих и книгата на Юлия Гипенрейтер " Как да общуваме с детето"- надявам се също да ми е полезна.

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 7 месеца
Много важно за мен - имам склонност прекалено да контролирам децата си, и вече имам проблем с това. Дори малката казва: "Мамо, вече не съм бебе, голяма съм." Цяло изкуство е не само да имаш доверие на децата си, но и те да са научени да поемат отговорност. Да осъзнават, че постъпките им имат последствия и е много важно да се научат да правят правилния избор.
shellysun
shellysun преди 17 години и 7 месеца
След годините опит, които  имам, си мисля, че българският родител не знае границите на нещата. И не е никак търпелив и дисциплиниран. Той хаотично въвежда забрани и поощрения според моментното си настроение и в много малко семейства може да се наблюдава някаква стабилна възпитателна система. Така децата свикват да се ориентират според ситуацията и изискващия и не могат да усвоят устойчиво никакви норми за приемливо и неприемливо. Което в основата си е сриване на моралното възпитание. Друг основен проблем е, че доста семейства, дори и да въведат някакви правила, трудно ги спазват или забравят да изискват спазване от децата за дълго време. Основният срив, който се получава в резултат на това е един особен невротизъм у децата. Правилото, твърдото правило, за тях е източник на сигурност и когато не се знае кога то ще бъде нарушено, това със сигурност повишава нивото на тревожност. С други думи - това, което ни проваля като възпитатели са липсата на ясни граници за позволено и непозволено и/или тяхната нетрайност във времето.
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца
Шели, така е, установила съм го и в практиката си. Липсата на ясни правила, дори не толкова липсата, така или иначе ние ги налагаме, практиката ги налага. Но говоря за случаите, в които от прекалена любов, от моментно настроение или желание за подобряване на детското самочувствие - ние сами отстъпваме от наложените правила в групата. Забелязала съм, че тогава децата се замислят - какво става? защо тя прави това? - и се усеща несигурност. Случвало се е, сигурно на всяка от нас. Тогава, в такива моменти, се опитвам да внеса яснота по въпроса и винаги разяснявам защо, примерно сега това може, а иначе си имаме правило, което го забранява. Веднага усещам рязкото спадане нивото на тревожност, така, все едно чувам да изпуска клапан. Тогава и аз се успокоявам и нещата навлизат в обичайния си ритъм.
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 17 години и 7 месеца
Галя, за втори път това лято чета тази "библийка"  чрез твоите публикации! Книгата е невероятна! На всичките ти постинги и от тук нататък слагам ++++++++++++++ ( да се застраховам предварително, да не би да пропусна ).
By galina_fr , 7 September 2008

Представата на детето, че е нормално да е вкопчено в полата на майка си и да не се отделя от нея, сякаш животът му зависи от това, докато тя се опитва да готви или да излезе за миг от стаята е проблем за много родители. Как да се постъпи? За да свикне детето ви с идеята, че няма да прекарва цялото си време с вас, започнете периодично да го оставяте за кратки периоди от време (няколко часа) с други хора, и то още от ранната му възраст. Тези "междучасия" са изключително здравословни както за него, така и за вас.

Разкажете му какво ще правите и двете/двамата, докато сте разделени. Така ще му дадете добър пример за това, как да разказва за своите ежедневни дейности и в него няма да остава никаква тревожност.

Играйте на криеница. Тази простичка игра кара детето ви да свикне с идеята, че хората (и вие самите) си тръгват и, което е по-важното, се връщат. Прохождащите и децата в предучилищна възраст играят на криеница по различни начини - като крият лице зад дланите си, като се скриват целите зад определени предмети, като гледат как другите се крият зад дланите си или други предмети и (особено децата между 2 и 5 години) на същинска игра на криеница с отброяване със затворени очи и търсене.

Дайте на детето да разбере, че със сигурност ще се върнете. Не забравяйте да му кажете, че ще се върнете скоро и задължително се върнете преди то да заспи, за да му покажете, че държите на думата си.

Подгответе детето за тази раздяла. Обяснете му, че излизате и поставете открито въпроса за това дали би се справило без вас. Кажете например:"Предстои ти да станеш голям мъж. Знам, че ще се справиш добре в мое отсъствие". Ако го изненадате, като излезете без да го предупредите, той ще започне да се чуди кога внезапно ще изчезнете отново.

Подгответе се за голяма врява, когато детето разбере, че ще го оставите само. Помнете, че врявата е почти неизбежна, особено когато ви се налага да се отделите за първи път от него. Кажете си: "То плаче, защото ме обича, но рано или късно трябва да се научи, че въпреки че не мога да играя постоянно с него и от време на време ми се налага да изляза, аз винаги ще се връщам".

Оценявайте го, когато се справя добре във ваше отсъствие. Карайте детето да се чувства гордо от способността си да играе само. Например му кажете: "Толкова се гордея с теб, задето си поигра само, докато почиствах фурната". Това ще подсили неговото самочувствие и чувството му за независимост, от което всички ще имат полза.

Използвайте т.нар. стол на плача. Дайте възможност на детето да разбере, че е безсмислено да не одобрява вашата заетост или моментите, в които ви се налага да излезете, макар и за кратко. Нека му стане пределно ясно, че неговият вой и хленченето му разстройват околните. Кажете му например: "Съжалявам, че не ти е приятно да ме изчакаш да приготвя вечерята. Иди на стола на плача да си поплачеш, докато си в състояние да си играеш без да хленчиш".

Започнете бавен процес на отделяне. Ако детето ви изисква голям процент от личното ви време, поиграйте на "Победи часовника". Дайте му пет минути от времето си с уговорката, че после ще си поиграе пет минути само. Увеличавайте периодите на неговата самостоятелна игра постепенно, докато се научи да се заиграва само в рамките на час.

Не изпращайте на детето смесени послания. Не му казвайте да се махне, докато го държите в скута си или го галите. Това ще го обърка и то ще се разколебае дали да излезе, или да остане.

/откъс от книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"/

Legacy hit count
597
Legacy blog alias
21936
Legacy friendly alias
Първата-раздяла-винаги-е-болезнена---
Приятели
Семейство
Имам проблем
Новото образование

Comments11

OlyaMiran
OlyaMiran преди 17 години и 8 месеца

 

Чудесно представяне! Веднага грабва вниманието.Заинтригувах се от тази книга и си я купих. Вярвам, че ще ми бъде полезна.

shellysun
shellysun преди 17 години и 8 месеца
Ей, Галя, с тази книга ще ни накараш май да си преосмислим педагогиката! Дано твоите откъси ги прочетат повече родители - толкова полза и практическа истина има втях, че със сигурност ще намерят общ език с децата си, без крясъци и шамари.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 8 месеца
Изключително полезно! Един от най-травматичните ми спомени като дете е неправилното ми отделяне "от полата на мама", когато трябваше да тръгна на детска ясла. Старала съм се да не допусна децата ми да са прекалено зависими от мен; и наистина те нямаха проблеми при тръгване на ясла, детска градина и училище.
Най-важното от моя опит - от малки ги оставях за кратко и с други хора, за да свикнат...
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Книгата ме плени с това, че уж известни ни истини, които хем сме преживели в практиката си, хем сме учили и учим все още - пък в един момент си казваш, ето, това също било правилно, така можело също да се реагира, значи съм постъпвала правилно/неправилно...Не съм срещала отдавна толкова вътрешнопрофесионална литература. Това ме накара да споделям с вас отново и отново. Радвам се, че ви харесва.
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Шели, много интересно е това интервю, обогатяващо. Винаги има нужда да си сверим часовниците. Силно впечатление ми направи следното изречение: "Прекалено голямата родителска нежност е вредна, обяснява Фройд, защото разглезва детето и го прави неспособно да се отказва временно от любов в по-късния си живот или пък да се задоволява с по-малко любов."
Благодаря, Шели! А за пръв път откривам една идея, осъществяването на която наистина би ме довело до състояние на почти :) пълно щастие - посещаването на школа по балет, в която да има часове и за хора в напреднала възраст, за които това изкуство е върховен източник на наслада...Ех, минало незабравимо...:)
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 8 месеца

Шели, много ми помогна това интервю! Щатите са най-консуматорската страна и за мен е цяло мъчение да вляза с децата си в магазин - единствените думи, която се чуват от устата ми, са "не, не може". Сега, като имам и мнението на специалистите, ще ми е много по-лесно да им отказвам незабавното удовлетворяване на желанията - защото ще съм 100% убедена, че е за тяхно добро.
На мен също ми направи впечатление твърдението, че прекалената нежност е по-скоро вредна за децата. Да, очевидно колкото повече време минава, толкова повече ще оценявам колко правилни са били възпитателните методи на родителите ми.

Галя, що се отнася до "напредналата възраст" - след 3-годишно молене най-сетне отстъпих и записах дъщеря ми на школа по балет (правилно съм постъпила, както се оказва - дала съм и` достатъчно време да желае много силно нещо, за да оцени получаването му :). Та там се оказа, че има 4-седмични курсове по танци за възрастни. Отдавна мечтая да се науча да танцувам, особено сега, когато живея на място, където никой не ме познава и не съм "госпожа Георгиева".  Дали да не опитам?

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Ела, разбира се, опитай, ако искаш мнение на един пристрастен човек, какъвто съм аз към балета, то - ДА, опитай обезателно! Казвам, пристрастен човек, тъй като в младостта си съм играла балет и, повярвай, все още си спомням страхотното чувство на лекота, на фееричност, на наслада, на нежност, на грация...Обещавам ти, че аз също ще проверя как стои въпросът с балетна школа тук в района, макар че съм познатата "госпожа Ангелова", но...това май са излишни скрупули. Така че - да действаме, Ела! :)
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 8 месеца
Много хубаво описваш усещането при танцуване...
Що се отнася до моето желание - не бях уточнила в горния си коментар, че става въпрос за танци за възрастни от типа на салса, валс, танго и т.н., а не за балет. Макар че учителката на дъщеря ми каза, че балетът е в основата на всеки танц, който искаш да научиш.
Така че смело напред - ти към балета, а аз - към тангото :).
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Съгласна съм с учителката по балет, Ела! Защото благодарение на балета, досега съм се справяла много лесно с всякакъв вид танци, а грацията в движенията на балета е нещо, което остава завинаги. Няма начин да се забрави постановката на ръцете, кой пръст как стои така, че отстрани това да изглежда най-естественото нещо на света...Нали правиш снимки, както тези на облаците (гледах ги и са прекрасни!), така и в залата по балет? Като се замисля, си представям огромното помещение с огледала по стените, лъскав под и станки, пианото в ъгъла и неповторимата атмосфера...:)Безкрайно съм благодарна за това пътуване във времето, Ела!
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 8 месеца

Да, спомените са нещо прекрасно! За всеки случай няма да забравя да направя снимки :). Ето една от сайта на танцовата школа, надявам се накрая на годината нашата балерина да изглежда също толкова грациозно.

Pre-Ballet

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
:) Виж само колко устрем, колко желание за полет има в погледа на това дете! Усещането от танца не знам с какво може да се сравни, Ела! Благодаря за частицата съпричастност, която сподели сега! :) и не забравяй за още!
By kosako , 3 September 2008

 

 

Тема: Играете ли с вашето дете?

 

Участници: учители и родители от една детска група

І . Организация на групата: участниците са седнали в кръг,около масичките

ІІ. Представяне

Техника “Имена”

Водещ:    Аз се казвам………….Кръстена съм на……..

Представят се всички присъстващи

ІІІ. Техника “Открита дискусия”

Водещ:    Моля тези,които играят с децата си , да си вдигнат дясната ръка

                 Родители се провокират да споделят кога и на какви игри играят с децата си

Водещ:  Моля тези, които не играят с децата си да си вдигнат лявата ръка?

 Родители споделят причините, поради които не играят с децата си

Водещ:   Много често, когато чуем думите “Само играе”, отнасящи се за дете, ни става ясно, че някой не разбира живота на детето.

Игрите на децата съвсем не са игри и на тях трябва да се гледа като на най-значителното и дълбокомислено занимание за тази възраст.

Водещ:Трябва ли да контролираме игрите на децата?

Родителите и учителите споделят мненията си.

ІV.Техника “Да играем заедно”

Водещ:  Пред вас има разнообразни материали - има ги във всяко домакинство. Ще играем по групи, за да се обогатим взаимно с още по- интересни игри.

Родителите се разделят на групи и всяка група , изработва разнообразни играчки от предоставените материали.

Работят около 15  минути.

Всяка група си избира говорител ,който да сподели идеята и начина за изработване на играчката.

Водещ:   Ще се радвам,ако вие направите заедно с детето си у дома.

всичко, което направихме днес,

Водещ:  За спомен от нашата среща ви подаряваме играта “Вълшебни фигури”. Предлагам да я изиграем заедно сега, а в къщи вие често да я играете с децата.

На участниците се раздават картончета с нарисувани с точки предмети,които след като се свържат,нарисувания образ “оживява”

Играе се играта

Споделяне по желание на участниците

 



Legacy hit count
1321
Legacy blog alias
21778
Legacy friendly alias
Нещо----може-би-полезно
За BgLOG.net
Семейство
Да играем заедно

Comments16

shellysun
shellysun преди 17 години и 8 месеца
Не може би, а абсолютно полезно! Ние, учители и родители, тепърва има да преоткриваме взаимната си свързност, тепърва има да се учим едни от други на общуване с децата, да се вслушваме в тях и в техните истински потребности. БРАВО, Косара! И добре дошла!
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца

Присъединявам се към много положителната оценка на полезността от такъв вид игри. :) Косара, колко от родителите все пак се престарашават да вдигнат лявата си ръка?

 

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 8 месеца
Много полезна публикация!
Zarkova
Zarkova преди 17 години и 8 месеца
Галя, родителите бяха много откровени.Дори и за краткото време на срещата , пролича взимното доверие на родители и учители.Въпреки присъствието на външен човек,те не се притесниха да споделят както хубавите неща, така и проблемите, които имат с децата у дома.Тази ситуцаия проведохме в две групи на детска градина,в която има деца от различни етнически групи.Не се наемам с думи да опиша позитивната атмосфера,която се създаде,а на изпращане,всички питаха кога отново ще играем.По- голяма награда от това - здраве му кажи.
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
 toni 55, убедена съм, че тези игри са имали много добър отзвук у родителите, а за всички вас споменът от играта заедно със сигурност ще доведе до нови срещи :)
Galq_P
Galq_P преди 17 години и 8 месеца
kosara, много интересни игри.Родителите има какво да научат, а и ние учителите също. Смятам да ги използвам .Благодаря, че ги сподели с нас.
marinka
marinka преди 17 години и 8 месеца

Нещо...може би полезно и мн.мн.интересно!

Браво!!!  / +/          

IGLIKA56
IGLIKA56 преди 17 години и 8 месеца
 И аз давам своето плюсче /+/. Искам да споделя, че имам подобна идея за анкета в началото на учебната година , а след това и практика. Целта ми е да разбера как са организирали родителите свободното време на децата през ваканцията / отпуската/ .Говорили сме много по този въпрос и на родителски срещи и индивидуално. Мисля си , че ще има полза от обмяна на такава информация.
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 17 години и 8 месеца
Нещо безкрайно полезно! Благодаря!
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Поздравих вече Косара за чудесния постинг, но добре че се върнах отново тук сега, за да прочета коментара на IGLIKA56, която ми дава една вдъхновяваща идея за родителската среща, както самата тя казва. Или може да се зададе въпрос към родителите на родителското табло, да им се остави време 2-3 дена да помислят, а след това да донесат снимки, благодарение на които децата биха могли да разкажат за прекараното слънчево лято! Вдъхновяваща идея! :) Благодаря ти, IGLIKA56!
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
:) Добре дошла, Galq_PРодителите дано отделят все повече време на игрите със своите деца, ние знаем колко нужно е това за добруването, за самочувствието на децата.
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 8 месеца
ЩЕ ПРОБАМ И АЗ ПОДОБНА РОДИТЕЛСКА СРЕЩА... СМЯТАМ, ЧЕ Е ИНТЕРЕСНО!!!!
Galq_P
Galq_P преди 17 години и 8 месеца
galina_fr  точно това си обещахме с децата от моята група, преди да изляза отпуска. Всеки който желае нека да донесе  картички или снимки от мястото  на прекараната ваканция и след това да разказва...И аз ще участвам  с материали в споделянето.
kosako
kosako преди 17 години и 8 месеца

Хайде,момичета!Учебната година започна!Да е спорна и добре платена!

Давайте още идеи!

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
:)  kosara, за спорна - спорна ще е, те нашите години са все спорни! Но, виж платена...тук не мога да заложа :) Но кога ли сме работили за пари?
kosako
kosako преди 17 години и 8 месеца
galina_fr, въпреки, че живеем в ХХІ век, възрожденското кърмило все още храни, макар и малка част, българското учителство! За комерсиализираната по-голяма част не говоря.Те не са в моето професионално полезрение.Стимул и вдъхновение за работа ми дават на първо място децата на ХХІ век - все по-знаещи и все по-добре информирани;на второ място колегите, които са "родени за детски учителки"-6 часа пеят,скачат и играят с децата, а след това влизат в нет-пространството и търсят,търсят....Какво ли? Начини как да си свършат работата по-добре, за да направят престоя на децата в детската градина интересен и съдържателен.Търсят контакти с хора, като пишещите в този блог - отворени към сърцата на децата !За това си струва да се надяваме,че някой някога ще оцени и нашия труд!
By Zarkova , 25 August 2008

                                  ПРАВИЛА

         за родителите  и педагогическия екип

1.    Да влизаме усмихнати в детската градина!

2.   Да уважаваме детската личност и  нейната индивидуалност!

3.  Да споделяме своите идеи, радости  и грижи в интерес на детето!

4. Да бъдем дискретни !

5. Да изслушваме мнението на другите!

6. Да общуваме културно  на книжовен български език !

7. Да  се съобразяваме с общоприетите  норми на поведение!

8.Да спазваме правилника за вътрешен ред в детската градина!

9.Да зачитаме  правата на детето и поемаме личните си отговорности.

10. Да бъдем добър пример за децата!

11.Да не забравяме, че да възпитаваш и обучаваш ДЕТЕТО  е отговорна и трудна дейност!

/Не е нещо ново,но е  успешно приложено в групите. Всеки може да го обогати,според спецификата на детската градина и на групата си ./

 

Legacy hit count
1750
Legacy blog alias
21490
Legacy friendly alias
Правила--за-родителите-и-педагогическия-екип-
Семейство
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Новото образование

Comments6

marinka
marinka преди 17 години и 8 месеца

toni 55, поздравявам те за смелостта да публикуваш.

Не спирай!          

Правилата са чудесни, и слагам + за тях!

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Правилата ми харесват, интересно е кой ги е формулирал, toni 55? Чудесен финал на родителска среща би се получил с тях. Само ще се откажа от номер 11, май няма да бъде ясно, така мисля...
Zarkova
Zarkova преди 17 години и 8 месеца

Здравейте Галя,Маря и всички блогъри, на които е приятно да са в блога!А ние не сме никак малко!

Правилата са дело на комисията за работа със семействата и  на Училищното настоятелство.Те са примерни,а не задължителни.И както вече казах,всеки екип може са ги допълва или променя според интересите и потребностите на конкретната група,както направихме ние в началото на миналата учебна година.

Идеята да  публикувам тези Правила ми дойде от atlantic и нейния "Меморандум на едно дете",който също има широко приложение в работата със семействата.

RosicaAleksandrova
RosicaAleksandrova преди 17 години и 8 месеца
Много интересни правила и много точни! Те могат да се отнасят и за учителите в училище, не само в детската градина. Хубаво е да се оформят на табло и да стоят на видно място в учителската стая.
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
:) Добре дошла сред нас, Rosica Aleksandrova! Винаги е приятно да срещнеш съмишленици, без да употребиш клишето за приемственост. Хубавото на тези правила е наистина тяхната актуалност.
RosicaAleksandrova
RosicaAleksandrova преди 17 години и 8 месеца
Благодаря, Галя, за гостоприемството! Аз не смятам, че има нещо лошо в приемствеността между детската градина и училището. С много лека ръка я отхвърлихме, а тя беше много полезна /поне за началния учител/. Сега се мъчим отново да сближаваме позициите на двете звена от веригата.
By marinka , 14 August 2008

Здравейте, колеги!

Така или иначе  ще продължава да е спорен въпроса как и доколко ще се използва РС в детската градина!? Аз не съм се отказала, напротив продължавам да търся варианти за неговата полза в нашата работа. Дълбоко убедена съм, че много от вас разработват свои неща на РС било за диагностиката, било то за ситуациите.

Мисълта ми е, че преди време в един по-стар пост  си говорихме за ВЗАИМОПОМОЩ! Правя плахи опити за публикации тук в Общността, но... Иска ми се да има повече инициативност,повече идеи...И най-вече да има повече коментари и публикации - кой, какво и кога е направил или замисля за напред. Дори и да не съм полезна никому - ПИШЕТЕ! Как си сверяваме иначе часовниците?

И друго си мисля - ако пък срещате трудности с качването на материали - пак ПИШЕТЕ! Админите са винаги на пост и ще помогнат! Те никога не отказват ПОМОЩ ! ( пък и ние ако трябва с нещо ще помогнем!)

Доста се отклоних   ?!

Най-новата ми ,,творба" е тази, която вчера подготвих. Днес пък се чудех дали да Ви я покажа, но отново надделя желанието у мен да потърся Вашите отзиви. Видях, че съм объркала нещо с ефектите, но момчетата ми и така я харесаха. Разделих презентацията на две, Вие си я сглобявайте както знаете! Ето я : trite me4ki.ppt

           trite me4ki 2.ppt

 

Програмна система ,,Ръка за ръка"

Образователно направление ,,Художествена информация и литература за деца"

Тема: Трите мечки - месец Х

Творба: ,,Трите мечки", приказка от Лев Толстой

Цели: 1. Запознаване с приказката като художествено произведение.

           2. Определяне на различните моменти от сюжета на приказката.

Очаквани резултати: Детето  може да:

* придобие представа за приказката като литературно произведение;

* възприема отделните моменти от творбата и тяхната последователност;

* назовава и характеризира герои от произведението;

* съпреживява литературното произведение и да определя настроението на героите в различните моменти. 

С поздрав и усмивки: marq_4 

P.S   Колеги, благодаря Ви за това, че заедно можем да променим малко методите на работното място! Очаквам коментарите !

Legacy hit count
8511
Legacy blog alias
21255
Legacy friendly alias
Приказката---Трите-мечки-
Семейство
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Подготовка за училище /6-7 години/
Трета възрастова група /5-6 години/

Comments8

shellysun
shellysun преди 17 години и 8 месеца
Браво, Маря! Сега, като четох твоя пост, си давам сметка колко много всъщност е израснала Предучилищната през тези месеци - хубаво ми припомни как си коментирах сама постовете и все приканвах някой да се включи.. А виж сега - не само презентация, ами и директно свързване с контретна педагогическа ситуация. Знаеш ли, аз съвсем съзнателно не свалям анкетата - забелязваш ли как се повишава процента от хора, които мислят, че промяната в образованието може да дойде и от учителите. Мечтая си да се случи. Дерзай! Всички много и се радваме на твоята ВЗАИМОПОМОЩ         
DaniParvanova
DaniParvanova преди 17 години и 8 месеца
При толкова хубави и полезни материали поместени в тази общност, извинете, но си задавам въпроса: "Как може болшинството колеги предучилищници да остават равнодушни и да не вземат отношение?". Маря е права - всяка една публикация, всяко едно мнение (положително или отрицателно) е сверяване на часовника. Коментирайте, колеги! Общувайте!  Блога дава толкова много възможности...
galjatodorova
galjatodorova преди 17 години и 8 месеца
Признавам си, че често" влизам" при вас и съм очарована от ентусиазма на Маря и Шели. И аз съм се питала защо малко хора се включват в обсъжданията на повдигнатите въпроси? Защо колегите не смеят да коментират, да питат, да критикуват? За себе си съм разбрала следното-тази общност ми дава много- и като знания, и като идеи, и като сверка на часовника, но най- вече ми даде увереност и самочувствие, което понякога липсва при много от нас, особено ако работим  в среда, в която всеки втори те репликира:  " Е-е-е, защо ти е пък това?..." Така, че, колеги-предучилищници- бъдете по-смели!!!   Поздрави! И успех!
marinka
marinka преди 17 години и 8 месеца

Здравей,  galja todorova! Така се зарадвах на коментара, нямам думи...

Да кажа за себе си, а? Дълго време бях анонимна, после имах проблем с регистрацията, докато реша да пиша и аз. Толкова ми е позната тръпката- да пиша или не, но...И на мен ми викат :,, Защо го правиш? ". Отговорът ми е такъв - Защото искам нещо да се промени, искам като си  тръгна след работното  време да се чувствам така, че все едно съм направила чудеса за моите деца. Не искам ТИКВЕНИТЕ МЕДАЛИ, не го правя и за чест и слава. Правя го, защото съм си мечтала да бъда детска учителка, защото искам да науча още, и още за ИКТ и защото ми омръзна да ходя по книжарниците и разни ксерокси да търся някакви си материали. Компютъра и в частност Нета ми помагат, аз пак се подготвям за работа, но пък го правя с още по-голямо желание. ЗАЩО ли? ЗАЩОТО ВИ открих ВАС, и зная, че можем и трябва да си помагаме. И най-вече ,( в никакъв случай на последно място) - ЗАЩОТО ОБИЧАМЕ ДЕЦАТА!!!

Много ЗАЩОТОта?! Нека се опитаме да променим заедно похватите и методите си на работа, а?

Май има надежда в тунела?! Скоро няма да се откажа да публикувам...., но чакам и ВАШИТЕ публикации!

С мн.усмивки: marq_4

shellysun
shellysun преди 17 години и 8 месеца

Маря, да намериш приятел по душа в тая пустош...е велико нещо! А тук сме много. И само от нас зависи да променим цялата педагогика. И бъдещето на децата.

  Искам само едно нещо да споделя - нищо не може да замени времето до тръгване на училище. Тогава децата са плътно около нас, плътно около родителите си. Каквото възприемат, научат и усвоят в тази възраст - остава за цял живот. Тази истина толкова е повтаряна, че често забравяме да възприемаме смисъла и. До седем години се слагат основите на умението да комуникираш не антисоциално с другите, усвояват се навиците, изгражда се режима, полагат се най-дълбоките основи на нравствеността.После идва постепенното еманципиране от семейството, детето вече все по-малко е дете и попада под купища външни влияния. Но, ако до седем години са сложени здрави основи, то, каквото и да види, където и да попадне, няма да загуби правилния ориентир. И е много по-защитено от правенето на фатални грешки. Така че - нямаме право да не сме професионалисти.

galjatodorova
galjatodorova преди 17 години и 8 месеца
Напълно ви разбирам, момичета! Всички, които сме тук, в общност Образование, явно сме приели, че децата са най-важни и нещо, пък защо не и всичко в образованието трябва да се промени. Виждам, че доста начални учители като мен също често ви навестяват, и съм убедена, че го правят, защото трябва да има връзка между нас. Вашите малки човечета идват в училище и ние трябва да довършим започнатото от вас по най-добрия за децата начин. Често си спомням думите на мама, че детето е като парче глина и от нас, учителите, зависи какво ще сътворим. Ако творим с обич, няма начин да не се получи нещо прекрасно! А обич имаме.
galjatodorova
galjatodorova преди 17 години и 8 месеца
Ха-ха, точно това клипче ми "виси " на скайпа и като ме стегне шапката си го пускам! Ама скоро не бях го слушала. Благодаря!
marinka
marinka преди 17 години и 8 месеца

Искам да напомня на колегите, които работят по ,,Ръка за ръка" - ІІІгр., че имаме готови материали за ХИЛ предоставени от началните.

,, Карнавал в гората"-м.Х

http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/20573

,,Червената шапчица"- м.І

http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/20800

И ще споделя, че се мъча със ,,Защо морската вода е солена". Нещо зациклих, дали да не откажа?! Хм...Ще помисля. Има време до 15.09.

By ElaGeorgieva1 , 2 May 2008
Пак е петък;  и този път имах повече време да преведа една интересна статия от сп."Тime", гарнирана с чудесните снимки на Peter Menzel  от книгата "Гладна планета".
Макар и немногословно, изследването е показателно за културата, стойността на живота, демографските проблеми и дори кухненското обзавеждане на средното обикновено семейство по света.

Този път нека направим четенето по-предизвикателно:
нека опитаме да видим от снимките и зад думите какво е недоизказаното. Прословутият въпрос "Какво е казал авторът?" тук може да намери много интересни прочити--защото всеки от читателите ще види нещо, което другите са пропуснали...


Моля за вашите коментари; наградата за най-оригиналния и пълен  коментар ще е морално-материална: една от моите любими рецепти (понеже се приготвя с месо, моля ако спечелилият участник е вегетарианец, да съобщи, за да съобразя наградата с начина му на хранене :)).

                 И така...какво ядат хората по света?



 Чад:сем.Абубакар от Брейджинг  

Стойност на храната за една седмица: 685 SFA франка  или $1.23
Любима храна: супа с прясно овче месо


Япония: сем.Укита от Кодаира

Стойност на храната за една седмица: 37 699 Йени или $317.25
Любима храна: сашими, плодове, кейк, чипс


Италия: сем. Манцо от Сицилия

Стойност на храната за една седмица:214.36 Евро или $260.11 
Любима храна: риба, спагети с рагу, хот дог, замразени рибени пръчици


Кувейт: сем. Ал Хаган от Кувейт

Стойност на храната за една седмица: 63.63Динара или $221.45
 Любима храна: пиле с ориз


САЩ: сем. Ревис от Северна Каролина

Стойност на храната за една седмица: $341.98 
Любима храна: спагети, картофи, пиле


Мексико: сем. Казалес от Кернавака

Стойност на храната за една седмица: 1 862.78 Мексикански Песо или $189.09
 Любима храна: пица, раци, пиле, спагети



Китай: сем. Донг от Пекин

Стойност на храната за една седмица: 1 233.76 Юана или $155.06
Любима храна: пържено свинско със сладко-кисел сос


Полша: сем.Собжински от Констансин-Жезиорна

Стойност на храната за една седмица: 582.48 Злоти или $151.27
Любима храна: свинско с моркови и целина


Египет: сем. Ахмед от Кайро

Стойност на храната за една седмица: 387.85 Египетски Паунда или $68.53
Любима храна: овче месо


Еквадор: сем. Айме от Тинго

Стойност на храната за една седмица: $31.55
 Любима храна: картофена супа със зеле



Монголия: сем. Батсури от Улаанбаатар

Стойност на храната за една седмица: 41 985.85 тогрога или $40.02
Семейна рецепта: овнешки кифлички



Бутан: сем. Намгаи от Шингхей

Стойност на храната за една седмица: 224.93 нгултрума или $5.03
Семейна рецепта: гъби, сирене и свинско


Германия: сем. Меландер от Баргтехайде

Стойност на храната за една седмица: 375.39 Евро или $500.07
Любими храни: пържени картофи с лук, бекон и херинга, пържени макарони с яйца и сирене, пица, ванилов пудинг



Великобритания: сем.Бейнтън от Клайбърн

Стойност на храната за една седмица: 155.54 Паунда или $253.15
Любими храни: авокадо, сандвичи, шоколадов кейк


САЩ: сем. Кейвън от Калифорния

Стойност на храната за една седмица: $159.18
Любими храни: говеждо задушено, кисело мляко с боровинки, сладолед













Legacy hit count
2569
Legacy blog alias
18755
Legacy friendly alias
Какво-яде-светът-
Ежедневие
Забавление
Нещата от живота
Семейство
Хапка и пийка
Новини

Comments50

Donkova
Donkova преди 18 години
Мерси Ела. Чудна визуализация. Предполагам количествата на снимките представляват и храната за 1 седмица?
Моят коментар не е особено оригинален:
1. Не искам да съм домакинята в Бутан или Египет (ежедневното готвене за 12 души, ще ме отврати от готвенето).
2. Очевидно само монголците се гордеят с фамилната си кулинария (само те с посочили като любима храна фамилна рецепта).
3. Чудно е какво ли е било любимото ядене на британците преди на пристрастения комарджия Лорд Сандвич, да му хрумне как да яде докато играе. Очевидно след него - нещата са ясни


ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Моля :). Да, това е храната за 1 седмица за съответния брой хора, които са на снимката.
veselin
veselin преди 18 години
:) Хехе... Немците ли се оказаха най-големите чревоугодници? :) Като гледам колко бутилки вино и бира са наредили.. :)
Ама така е, предполагам, макар че е много субективно.
Горките африкански страни... Там е направо борба за оцеляване.

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Да, за четиричленно семейство те дават най-много пари за храна; което предполага или че храната им е много скъпа (което ти можеш да кажеш, Веско), или че ядат много :).
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години
Обърнете внимание на  семейство Айме от Тайме Еквадор, колко хубаво  се смеят.Тяхната храна  е най - малко, а са най - усмихнати.Колкото по - малко храна и удобства има човек  е по-щастлив.Айме и неговата буля Айме имат седем деца, най -много от всички показани.Айме е симпатяга ,всичките зъби са му здрави.Те сигурно дъвка "Орбит" не дъвчат.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Maria,
Ами в Бутан като гледам има поне 4 жени в това семейство, които могат да се редуват в готвенето:).
Иначе си права--не бях се замисляла за това какво ли е да готвиш всеки ден за толкова много хора...но пък сигурно е много весело на масата :).
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Gen,
Tова беше първото нещо, което и аз забелязах! Аз лично имам любимо семейство и то е точно това от Еквадор. Просто условията, в които живеят, не са повлияли на жизнерадостта им; излъчват доброта и са явно доказателство, че парите не винаги са необходимо условие за щастие.
veselin
veselin преди 18 години
Храната в Германия не е скъпа, особено с оглед на стандарта на живот тук. Даже като се прибера в България и ме учудва, че някои неща са по-скъпи, отколкото са тук. (последно - олио, кашкавал, шоколад, нат.сокове, спагети)...
Tanichka
Tanichka преди 18 години
Еквадорците наистина са сладури...

Мен малко ме озадачиха японците - само четирима са (без да броим пича, който почти излиза от телевизора), но май имат много опакована храна. Дано не са любимите им чипсове, че би било жалко... дано е ориз, скариди, такива неща...

Все пак това е страната с огромно разнообразие на рибни деликатеси (окей, семейството казва, че обичат сашими - и ние го обичаме), но не споменават суши? Не го обичат сигурно... Суши-то се води за една от най-полезните храни (стига да не се прекалява със соевия сос, де..), а те си падат по чипс.

И като че ли японците на тези снимки са сред нациите с най-малък порцион на плодове и зеленчуци (от цивилизованите страни) - ама вижте, че и англичаните, и американците не изобилстват с плодовете, както виждаме на снимката... А цените на плодовете и зеленчуците в САЩ, освен ако не тръгнеш да купуваш само "органически чисти" са настина по-ниски отколкото, да речем, в България.

 Сега да се отпусна с няколко думи за Щатите:

Тук в масови измерения децата не са свикнали на плодове. И тук обичат да ядат чипс. Например, учителката на Траяна ме поздрави, че тя си носела банан, ябълка,морков или cereal bar (десертче, направено от овесени ядки и сушени плдове) вместо чипс или солети за междучасието - но за нашите деца плодовете и зеленчуците са насъщна част от дневния порцион.

И не мога да си обясня дали тук в Щатите това с най-популярните храни да са храните в пакетчета се прави от невежество и непукизъм, или от мързел - все пак не можеш да държиш ябълки в шкафа 5 месеца, както чипса... А и ябълката иска да се нареже на дете на 2 г., да речем, като преди това се измие, или не дай си Боже, да се обели - какъв изнурителен труд....

Все пак бананът само се бели, а мислите ли какво я чака Сюзън с портокала или мандарината? А за морков - не ми се мисли, а и оцветява френския маникюр на Сюзан. И така стигаме до "Я си вземи, бейби, малко чипсче - ти си го разпечатваш, ти и мазниш пръстчетата, ти си ги миеш"... Има и много здравословни семейства, в които дори децата са леко малтретирани на тема броене на калории - еди-колко-си дневно; само парче черен (разбирай, силно горчив за детския вкус) шоколад седмично, че бил полезен много; дъвчат сушени плодове под строй и ядат обезмаслено плодове кисело мляко, обаче с много здравословни овкусители на плодова основа...

Това ме подсеща за т.нар. "полезна кока-кола" - тя е както ще се досетите диетична, но е и без кофеин. та, какво точно пие Сара, здравословнатс съседка на чипсолюбката Сюзан? Сара (да се произнася "Сера", щото от многото здравословност тя няма очистелни проблеми като Сюзан със запека) пие кола под формата на газирана течност с полезни за бодито й овкусители и оцветители - каво бяха: Е45, М2389, С123456....

Та, оу, ваше дете ядей плоудовей? Хау уандърфул! Ядей и ей доуволноу... И му харесват. А как вие прафи то ядей плоудоувей? Ами, то е е българче и е свикнало с кисело и прясно мляко, и плодове  (е, тук са малко по-бедни на нитрати, но ние и така ги консумираме)...

Та се ядосах на японците и чипса! Цял свят се скъсва да им яде сушитата и сашимитата и плащаме пари да хоим на японски ресторанти, дори невръстните деца са експрети в яденето на кълнове с пръчки (chopsticks), това семейство имало чипса като любима храна. Колко западно, свучи - йе, направо са стъпили в запада!

Много интересно проучване, Ела.
...................

PS. Подпалих, защото обичам темата за правилното хранене. Ние с Жоро сме от комунистическото поколение на "изяж си чинията и тогава отивай да играеш" принципа. И филия с масло е май по-нахранващо от ябълка, поне през 70-те години на 20ти век (хайде, за банани да не говорим, че не е Коледа :))) Затова и решихме да въведем свободен режим на хранене за децата си - всеки от тях има право сам да реши кога му се яде и кога не.

Контактите в семейството? Че кой е казал, че трябва да стават само по време на ядене? Да не говорим, че в повечето семйства си мълчат или диплят проблем, или провеждат разпити по време на вечеря... Абе, всеки си знае сам, но споделям просто нашият личен подход. Прегръдки, разговори и комнтари на събития може да се правят по всяко време и без ядене наоколо...

Калоян, да речем, иска да вечеря в 7 или 7.30 ч., но сестра му иска да вечеря в 6ч. Защо той трябва да се тъпче редом с нея?

Освен това, твърдо смятаме, че всеки трябва да яде, колкото поиска. Няма "Защо сега си остави последното залъче? Ама, късметчето ти, бе, мама..." За нас това е погрешно, и не го правим. Ако иска половината, ако иска 3/4.... После си вземат плод, сок, мляко, каквото поискат.

И двамата са с чудесно тегло и изглеждат много добре за възрастта си. И те понякога искат чипс, би било съмнително другото... Но не им е сред любимите и животоспасяващи храни. Обичат да хапват хамбургер понякога, но обичат и риба, пиле, суши, готвени зеленчуци...

Та, споделям това с идеята, че няма идеална картинка. Винаги има вратички, но нещата би трябвало да са умерени. Да има и залитания, но да не се изхранва детето само с чипс и солети, шоколадови бонбони и кока-кола...
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години
На мен най-ми харесаха италианците и египтяните :) За египтяните щото са тооолкова много и има толкова манджа на масата ;–) А пък италианците са ми слабост така или иначе. А и диетата им ми харесва.

А иначе за малкото калории- вчера четох, че се оказало, че оптималните калории на ден са точно колкото да оцелееш. По някаква причина добичетата живеели най-дълго в условия на глад-обясняваха го с това,че така можели да се възпроизвеждат максимално дълго. На мен това ми се вижда малко странно, но както и да е. Ако на някой му се чете на английски мога и да открия статията. Това по въпроса с еквадорците.

И оффтопик- някой може ли да ми каже рецепта за кекс с яйца и кисело мляко? Щото имам едно домашно кисело мляко с неизвестен произход в хладилника, което дори става за ядене (пробвах го-много е кисело, но става :Р ) и искам да го направя на кекс. Само моля да не е някаква извратеност щото съм на вилата все пак, нямам магазин от среща. Очаквам включване :)

Таничка-кефи ме как си възпитаваш децата. Човек трябва да прави това, в което вярва. Въпреки че на мен лично общите вечери са ми много приятни. Но пък ние си нямаме деца. Само досадно куче :–) 
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Tanichka,

И на мен темата за правилното хранене ми е любима, защото вярвам, че храненето определя здравето, особено на подрастващите :).
В Америка огромна част от хората, които са повлияни от рекламата за "диетична кола", са абсолютно невежи по отношение на правилното хранене. Странното е, че това са иначе интелигентни хора (поне моите познати са такива), но робуващи на принципа на някоя баба от село: "Щом го дават по телевизора, значи е вярно/полезно". Щом се рекламира някакъв нов вид чипс, газирана напитка, ...който бил "полезен"--всички се втурват да ме убеждават колко е добро това за МОИТЕ деца.

Както се вижда от статията, това "модерно" мислене е плъзнало по света. Дори и в страни като Япония с многогодишни традиции в здравословния начин на живот.

Мисля, че и двете неща, които споменаваш--невежеството и мързела, допринасят за това.
От една страна, е по-лесно да се продава пакетирана и обработена храна, която вместо 3 дни, да стои по рафтовете 6 месеца. Затова корпорациите плащат скъпи реклами, които да убедят редовата американка колко е полезно (и бързо! и cool:)) да храни дечицата си с техните продукти. А когато едно дете яде чипс още преди да е опитало нормална храна, то се пристрастява и после е невъзможно да го накараш да яде ябълка вместо това.
После то на свой ред става родител, който повтаря модела.

От друга страна, наистина е много времеотнемащо да се измие и нареже плод, или, не дай Боже, да се приготви вечеря "from scratch"--т.е. от продукти, а не от полуфабрикат! Колко по-лесно е да се купи нещо, завито в найлонче, да се метне в микровълновата и да се пльосне на масата...

Има и нещо друго, което ти си споделяла в коментарите си, а и моите наблюдения са същите--повечето хора тук не могат да готвят. За тях приготвянето на най-обикновена супа е херкулесовски подвиг и една от тайните на Вселената...Не са научени да готвят, не харесват домашна храна и мразят да домакинстват.

Чудно ли е тогава, че тъкмо те стават най-лесната жертва на рекламите...
И така кръгът се затваря...

Аз затова съм решила да уча децата си да готвят, даже още  първият  ми постинг беше на тая тема.
Дъщеря ми я бяха питали защо все си носи храна от вкъщи, а не купува от училище. И тя им беше отговорила с "техните камъни": "Това е свободна страна и ще ям каквото аз искам!" 
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години
Рецепта за кекс:1 чаена чаша кисело мляко,4 яйца 1 чаша и половина захар,малко олио,1 супена лъжица хлябна сода,1 бакпулвер,ванилия,3 чаши брашно,всичко се забърква 3 минути по часовниковата стрелка 3 минути обратно на часовниковата стрелка,поставя се във форма за кекс.Пече се40-50 минути.Добър апетит след това.
N.B
Изключи компютъра ,че може да го изгориш, ако се отплеснеш по някой коментар.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Denijane,

Това е рецепта на единствения сладкиш, който могат да правят децата ми сами:
1 яйце, 1 ч.чаша кисело мляко, 1 ч.чаша захар, половин ч.чаша олио, 1 чаена л. сода, 2 ч.чаши брашно, канела за цвят. Към тази смес се добавят нарязани плодове (каквито имаш в момента). Разбърква се. Пече се на 220-250 градуса.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Gen,
Ще пробвам твоята рецепта, но да купя яйца, че боядисах всички, които имах...
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Имам слабост към страните от Латинска Америка--Перу, Еквадор, Чили, Аржентина(но не и Бразилия), Мексико.
Иначе описаните специалитети изглежда са  много вкусни...

PS При мен още не е дошло 21.21 часа, ние сме 8 часа назад с времето. Но иначе по това време гледам само и единствено любимото си шоу--"Frasier". 
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 18 години
  А кулата....
  И какво гледа в 21.21..?
alexi_damianov
alexi_damianov преди 18 години
Псилютно некомерсиален коментар без цел да печели рецепта:

Най-бедните(не само еквадорците, а и африканците, египтяните и монголците) ми изглежда да ядат най-природосъобразно. При тях най-малка част от храната е прибрана в шумолящи шарени опаковки. И най-голяма част е в природния си вид, а не е омесена, подправена, изпечена и т.н. Калифорнийците са пичове - въпреки лъснатата си американска кухня и лъснатите си американски усмивки, май се напъват да ядат някакви чат-пат витаминозни неща. Освен изброеното, очевидно ма'ат фафли, банами и зеленчуци, което е гот.
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години
Ей, Ген- благодаря! Точно това е рецептата на баба, която ми трябваше. Поне звучи като нея. Ще го направя кекса веднага като се върнем от 2дневната почивка :)

Ела, и твоя ще пробвам, ама като имам по-малко материал. Че сега и яйца и мляко имам и така. Трябва да ги потроша :)

А това писко, много ме вдъхновява. С голям кеф ще го пия с всички изборени неща наведнъж :) Без кола, де.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Дени,
Пиското е вдъхновяващо, ама къде щe  намериш "специално отгледано вино"?
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Alexi,
Да, май са дали 2 американски семейства--образец на 2 различни тенденции--калифорнийците се мъчат да ядат природосъобразно, а тези от Северна Каролина си хапват най-вече junk food...
Tanichka
Tanichka преди 18 години
Аз имам много хубава рецепта за постна манджа - тя може би e за другата общност (Здраве и красота), ама понеже тръгнa на хубави рецепти за кексове, да я сложа тук. Много ни е любима тая гозба и става лесно, без никакви приготовления, запържвания и прочие наглеждания на котлоните:

Пролетна мусака (или както децата игриво я наричат " Българско Рататиу" - е, рататуи-то няма ориз и има патладжани, но и това си е селска манджа, само дето не е от Прованса, а от нашенско):

Приготвяте си зеленчуци, каквито количества имате/искате - нарязани на кубчета:
  • картофи, тиквички, моркови, лук/праз, чесън, домати (белени), чушки (зелени/червени/жълти), и ако се сетите още някакви. Слагате ги в тавичка;
  • Добавяте към 1/2 до 1/3 ч.ч. ориз;
  • Заливате с 1/2 чашка олио и към 1 1/2 - 2 ч.ч. вода, посолявате, слагате някоя и друга подправка (може и накрая) и слагате да се пече на умерена фурна.
И забравяте..., но стратегически си включвате някакъв напомнител за след час, да речем...и си цъкате Бглогчето. Проверявате, ако е извряла водата - добавяте на око и така, докато видите, че картофите и ориза са изпечени...

  • Накрая добавяте магданоз, и е супер....
  • Може и леко настърган кашкавал отгоре да омекне във фурната (ама недейте още първия път - вижте я само зеленчукова :))
Много е вкусна с парче сирене. Бон апети!

.................

А ако настоявате и за оригиналното селско ratatouille от Прованса:

просто сменете ориза с патладжани, и олиото - със зехтин и .... воала! (тоест: не е бог знае колко по-различно от нашия прованс) - само че у дома рататуито се готви, докато дъщеря обикаля с космата играчка мишка наоколо и наблюдава дали всичко върви по рецепта...:)))) Това май е изискване за добрия изход от готвенето.  Mais oui!


ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Tanichka,
Страхотно съвпадение--точно това готвих днес за обяд! Но  във варианта  +ориз+патладжани! И без чесън...Е, и сложих и малко пилешко, което ми беше останало след варене на супа:).
BasiDi
BasiDi преди 18 години
Интересно :)
 Само дето като направихме няколко сметки и ми стана тъжно. Оказва се, че нашето семейство, с численост в момента двама души, дава средно около $105 за храна на седмица. Направо щях да припадна. :(
 После се чудя, що парите все не стигат :( :(

 Ами как да стигнат, като кило хляб е лев и петдесет, кило месо средно 12-15 лева сурово, кило сирене, в което има предимно сирене е 8-9лева.
 Почти никакви глезотии, само най-необходимото... 
... Кой тъп премиер беше казал, че няма инфлация?
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Да, тъжно е. Някъде по-горе съм споменала и за демографските проблеми, които могат да се извлекат като информация от това изследване. Ако храната в една държава е толкова скъпа, че "поглъща" почти всички доходи, тази държава ще има демографски проблем...
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
А какво друго освен сирене има в сиренето :)? Помня една реклама със слоган "...кренвиршите от месо!"...
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Tanichka,
Наистина много жалко за японците - сега забелязах как малкото японче е гушнало пакет чипс, като че ли животът му зависи от него...
lorddesword
lorddesword преди 18 години
и ние даваме към 100-150 кинта седмично за ядене, а аз ям наполовината на преди...
колкото до еквадорците - на мен ми прави вчепетление, че нито един от продуктите им не е опакован в найлони
а швабите  - те май имат най-много напитки включени в менюто...
Tanichka
Tanichka преди 18 години
В Щатите храната не струва толкова скъпо, колкото в България - по себестойност доста продукти са далеч по-евтини от българските им побратими... Същото се отнася и за дрехите май, и за колите, както вече говорихме...

Обаче, толкова ключови неща са здраво скъпи и прескъпи - цени на имотите, месечни плащания по ипотела или по наем, да не говорим за здравната осигуровка, защото без нея си загубен (ако си на месечни медикаменти някакви - без осигуровка цената им е средно между 50 и 200 долара на месец; със застраховката са между 15 и 45...), но какво става при операция? В БГ можеш да спасиш човешки живот с 1000 лв в пликче. Тук операция, зависи каква, е от 25,000 до половин милион.

Та, май по целия свят е вече пълна скръб със цените. Но храната в България наистина е страшно скъпа.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години

Нашето семейство специално успява да се справи с цените в Щатите (за справка - мнението на Таничка по-горе) само защото аз готвя всеки ден и нищо не купуваме в готов вид.

Лорде,
немците наистина имат много напитки, включени в седмичния порцион, и затова и дават най-много за храна...

 

А забелязахте ли, че към храната на англичаните е включена и кучешката храна???
Явно животинчето е част от семейството!

Tanichka
Tanichka преди 18 години
А, да, Ела - абсолютно правилно, това с готвенето ни прави извънземни хора тук! Направо не могат да повярват, че и двамата с Жоро готвим - нима?!?, ама как така, ходили сме на курс по готварство???

Ама как така тези деца ядат само пица и фастфуд хранички... Калоян има приятел, почитател на готвенето - никога не иска пица или бургери, когато е на гости у дома. Само манджичка, и то по много.

Всъщност, как я докарахме дотам, че в днешния свят готвенето да се счита някаква долна категория  домашна работа? Все едно, че бог знае какво гадно нещо ще извършиш... А всъщност си е такъв кеф.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Tanichka,
Ти си късметлийка с приятеля на Калоян - аз ако знаеш какви физиономии съм виждала, като дойдат приятелки на децата ми вкъщи :)...Като че ли им предлагам варени маймунски очички...
А така обичам да готвя и всичко да се омете до троха...

Имам приятелка от Еквадор (само че от богатите, поамериканчени еквадорци;  btw Еквадор няма собствена валута и ползва американската - от нея го научих...). Та веднъж и` казах, че искам децата ми да станат добри готвачи, и тя ме изгледа така, сякаш и` казах, че ще съм щастлива, ако един ден те метат улиците, за да си изкарват прехраната...
lorddesword
lorddesword преди 18 години
Таничке, за готварството, не че го смятам за долна категория - даже много уважавм хората, които могат (в интерес на истината една от причините да се оженя за Винката беше, че ми обеща да ми готви редовно (друг е въпроса, че за мен редовно е три пъти на ден, а за нея веднъж на три месеца:))), но на мен ми е адски противно да готвя, в смисъл, дори когато трябва да си притопля манджата обикновено не ми се разправя (изключвам редките мигове, когато ме обзема вдъхновение и пека пиле с картофи за вечеря:)) Иначе умението да се готви е може би едно от най-полезните. И ще ти дам един съвет - научи децата си да готвят, дори и против волята им, един ден ще са ти благодарни:)
Tanichka
Tanichka преди 18 години
Абе, няма против волята, Милорд - волята им е такава. Вероятно защото никой не мърмори "Ех, мамка му, пак ще трябва да се готви... Писна ми..." Мисля, че това действа силно деструктивно върху съзнанието на децата още от малки. Също и когато оценяват майка си като слугиня - тогава у тях се заражда силна убеденост те да бъдат различни и никога, никога, да не изпълняват задължения, които да приличат на нейните...

Калоян прави една от най-вкусните пици, които сме яли - с готова кора, разбира се, както и вариант с мексиканска тортила (всъщност се казва тортия) като основа... Въпросът е желанието и артистичното отношение към приготвянето на храна - лежерно и с хумор...

Та, добре е да могат да сготвят нещо. А и в тази държава може да се окаже и жовотоспасяващо :)))) Тук знаят само няколкото копчета на микровълновата - но най-вече онова за пуканките.
lorddesword
lorddesword преди 18 години
тук има такива, които и тези за микровълновата незнаят, но знаят пък всички сайтове от нет-а за поръчване на пици/китайски манджи:)
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Аз от китайски манджи получавам киселини...


Старшината:
-Защо минахте на червено?
Пияният шофьор:
-Защото от бялото получавам киселини.
lorddesword
lorddesword преди 18 години
- 'що ядеш банана небелен?
- Защото знам какво има вътре

- защо пиеш тая водка?
- 'щото е течна, ако беше твърда щях да я гриза..
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Благодаря за вицовете. И тъй като сме на тема храна...още малко от сорта:

      Диетолог изнася лекция пред голяма аудитория в Чикаго:
      -Това, което слагаме в стомасите си, е достатъчно да убие повечето от нас, които седим тук.
Червеното месо е ужасно.
Газираните напитки унищожават стомашната лигавица.
Китайската храна е пълна с моносодиев глутамат.
Зеленчуците - с нитрати. Да не говорим за микробите в питейната ни вода.
Но има нещо, което е по-опасно от всичко; и всички ние сме го яли, или ще го ядем някой ден.
Може ли някой да ми каже коя храна причинява най-голямо страдание, и то години след като сме я яли?
      Един 75-годишен мъж от предния ред става и казва:
     -Сватбената торта.
lorddesword
lorddesword преди 18 години
Доктор към пацент:
- Всичко е много добре, но трябва да откажете пиенето
- Добре, но аз не пия, пълен въздържател съм.
- Цигарите също.
- Не пуша.
- Месото! Сигурно прекалявате с месото, трябва да го откажете.
- Вегетарианец съм.
- Че какво ядете тогава?
- Само картофи.
- По дяволите, да не сте сложили картоф в устата си!
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Лорде, ти вече ме провокираш и предизвикваш :).
Как сега да се сетя за добър и нов виц, свързан с ядене и пиене?
Дай ми малко време и ще продължим диалога.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
    Ако ресторантите функционираха като Майкрософт...

Клиент:
-Келнер, моля!
Келнер:
-Добър ден, казвам се Бил и ще бъда вашият съпорт. Какъв е проблемът?
-Има муха в супата ми!
-Опитайте пак, може би няма да бъде там този път.
-Не, още е тук.
-Може би е заради начина, по който използвате супата. Опитайте да я ядете с вилица.
-Дори когато ползвам вилица, мухата си е все още в купата.
-Може би супата е несъвместима с купата. Каква купа използвате?
-Купа за СУПА!
-Хмм, тогава би трябвало да работи. Може би е проблем на конфигурацията. Как беше въведена супата?
-Вие ми я донесохте на поднос. Какво общо има това с мухата?!
-Можете ли да си спомните всичко, което направихте, преди да забележите мухата в супата си?
-Седнах и поръчах Супата за деня.
-А мислили ли сте да ъпгрейдвате до най-последната Супа за деня?
-Вие имате повече от една Супа за деня всеки ден?!
-Да, Супата за деня се мени всеки час.
-Добре...каква е Супата за деня сега?
-Доматена.
-Става. Донесете ми доматена супа и сметката. Закъснявам.
(Келнерът се връща с друга супа и сметката)
-Заповядайте, господине. Супата и сметката.
-Но това е картофена супа.
-Доматената още не беше готова.
-Е, сега съм толкова гладен, че ще ям какво да е.
Келнерът излиза.
Клиентът:
-Келнер, имам муха в супата!

Сметката:
Супа на деня...................$5.00
Ъпгрейд за нова Супа на деня...$2.50
Достъп до съпорт...............$1.00
lorddesword
lorddesword преди 18 години
- Келнер, нещо шава из чинията ми!
- Господине, вие никога ли не сте чували за витамините?

- Келнер, чинията ми е окра
- Не, господине, това е вашата супа.

-Днес тараторът е без краставици, защото ни свърши киселото мляко.

- Келнер,  супата ми има муха.
- Е, вие пък, колко може да изяде една муха.

- Келнер, тази пържола е твърда като камък, вземете си я обратно!
- Не мога, господине, надраскали сте я.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Знаеш, че пиеш твърде много кафе, когато започнеш да:

-спиш с отворени очи
-мелеш кафето си със зъби
-гледаш филми на fast-forward
-облизваш каната за кафе до блясък
-очите ти остават отворени, докато кихаш
-можеш да печатиш 60 думи в минута с пръстите на краката
-ходиш на сбирки на Анонимните алкохолици само заради безплатното кафе
-котките ти се казват "Сметана" и "Захарче"  :)).

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца
През живота си лакомите британци приемат чрез нездравословни храни над 8,3 милиона калории, пише в. “Сън”. Резултатите от изследване, направено от компания за доставка на пресни плодове, сочат, че средностатистическият британец изяжда за една седмица три шоколада, три пакета чипс, един зърнен десерт, едно пакетче ядки, една кифла, четири бисквити и шест бонбона. Повечето жители на Острова похапват нездравословни храни през уикенда. “Удивително е какво количество калории поглъщат британците чрез продукти без никаква хранителна стойност”, казва Мари-Ив Лапорт, един от авторите на проучването.
 
goldie
goldie преди 17 години и 11 месеца
А на мен ми направи впечатление, че навсякъде по света се уважават бананите.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца
Благодаря, Лорде! Особено ми хареса извода в статията - не можем да се доверяваме на никакви пакетирани храни. Абе аз го подозирах това ;)...
Много лошо, ако българите се подведат по тия храни в опаковки. Там се споменаваше румънски фермер, който живее до преклонна старост заради киселото мляко. А в това мляко има БГ бактерия...
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 11 месеца
да и сигурно сам си го е квасил, а не от тия боклуци, които пробутват на пазара...
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца

Сигурно сам си го е квасил; румънските фермери не са най-богатите хора, та надали имат пари за модерни храни от магазина. Което пак ни връща на мисълта, изказана по-горе, че бедните ядат по-здравословно. Стига да е разнообразно, разбира се.



lorddesword
lorddesword преди 17 години и 11 месеца
ами зависи, имаше някакъв дядо от някакво родопско село, който беше на доста преклонна възраст, но не му личеше особено, подвижен си беше:) Идеята е, че той твърдеше, че ял по килограм козе месо всеки ден:)
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца
Месо, ама истинско! Както и всичко останало, дето слага на трапезата си!
Веднъж бяхме на почивка в Сандански и мъжът ми стана рано да катери баирите. Върна се омърлушен и каза, че срещнал някакъв дядо, с който се заговорили. И се оказало, че дядото го изпреварил по баира нагоре. Та много се чудихме на формата на бодрия старец...
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца
Хм, явно в Бглог-а малко са хората, които обичат да готвят :). Вече месец откак съм обявила награда за коментар по снимките, а не мога да я връча :). 
By shellysun , 24 April 2008
 През тази седмица се сблъсках с разочарованието да понеса упрек в лъжа от семейство, с което до сега като екип сме имали прекрасни отношения. И то без основателна причина - просто заради обяснението на детето в къщи по повод на случка в градината. Огорчението ми е искренно, задавам си въпроса доколко познаваме хората, които ни се усмихват всеки ден, доколко познаваме децата и причините, които ги карат да не казват или изопачават истината.
  Детската лъжа   е феномен, който за мен има два основни корена: единият е синкретичното детско мислене, което прави възможни несъществуващи и нереални неща, т.е. лъжата е по-скоро фантазия, в която децата вярват;
и вторият е социалното обкръжение на детето - децата лъжат, когато се страхуват /а се страхуват, когато имат натрупан негативен емоционален опит/, когато искат да постигнат нещо толкова силно, че цената е без значение и, може би, когато личният пример на възрастните около тях ги е убедил, че лъженето е допустим вариант на социално поведение.
  "Някога като малка, когато майка ми му хванеше в някоя смешна детска лъжа, ми казваше, че лъжата, кражбата и убийството вървели ръка за ръка. Направо се разплаквах, толкова страшно ми звучеше, сякаш от убийството ме делят само две крачки" - това са думи, споделени във форум.
  Сериозна ли е детската лъжа? Кога и колко трябва да се притесняваме при среща с нея? Каква трябва да е позицията на педагозите, каква на родителите? Помогнете ми със съвет.
Legacy hit count
732
Legacy blog alias
18942
Legacy friendly alias
Лъжат-ли-децата-и-защо
Семейство
Имам проблем
Възпитание и обучение в детската градина /3-7

Comments3

galina_fr
galina_fr преди 18 години
Мила Шели, всеки от нас се е сблъсквал с този проблем поне веднъж месечно. Говоря за такова интерпретиране като това, което те е накарало да се чувстваш неприятно...Знам колко те е засегнало това, нали най-големите ни усилия са насочени именно към това да научим децата да казват истината. В моята група винаги, когато възникне проблем, с децата го обсъждаме заедно и на първо място е зачитането на истината, на признаването, на смелостта да кажеш, че ти си сгрешил, че си обидил, че си посегнал...За мен максимата, че "признат грях е наполовина грях" е велика най-вече за възрастта на нашите деца. Радвам се, когато виждам, че вече успявам да възпитам у тях точно тази смелост да бъдат искрени. Точно в противовес на страха, за който говориш. А що се отнася до семействата, знаем че нашата работа ни поднася такъв род крайно болезнени изненади, предизвикани дали от криворазбрана семейна методика или по-скоро липса на такава, дали от желанието на детето да привлече внимание на родител, дали дори от преекспониране на желанието на самия родител да бъде център на твоето внимание...причини много. Мога само да ти кажа, че те безкрайно те разбирам и да ти напиша девиза си - "И това ще мине...". Важно е детето да разбере, че тази лъжа е накърнила достойнството на човек, когото уважава...А родителите...нека времето да бъде съдник за тях.
shellysun
shellysun преди 18 години
Благодаря, Галя....  "И това ще мине...." Но, животът ни минава, и в нощите, когато не можеш да заспиш или в дните, когато не е останало време за собственото ти семейство заради важността да свършиш нещо за другите, това натежава. И се питаш - какво правя аз? Ден след ден, час след час образявам себе си в нечие малко продъжение отсреща и когато си мисля, че най-после го виждам хубавия резултат, че го виждам смисъла...че някъде нещо от това ефемерно, но невъобразимо усилие да придадеш видим образ на невидимата ценност се е появило,....прас!.... И нещата почват отначало...
galina_fr
galina_fr преди 18 години
Така е, но силата, истинската сила е точно в последните ти думи - "И нещата почват отначало..." - пак, отново, въпреки лошотията, забравяйки болката отново протягаш ръка и срещаш открития светъл детски поглед, заедно продължавате трудния път напред. Затова си струва труда. Неподправена е емоцията да усетиш, че си давал. Знам, че това е разковничето на професията ни. Както и способността да прощаваме на другите, както прощаваме на самите себе си...