Колко рано е твърде рано?

Да, не бива да се пропуска моментът, когато детето е ентусиазирано. Дъщеря ми помага при готвенето от петгодишна възразст и все още (в момента е на шест) не се е порязала. Има си една детска кулинарна книга с рецепти от цял свят, които са лесноизпълними. Самочувствието ù е, че тя готви, а аз ù помагам :). А най-горда е, когато баща ù я похвали и ù каже, че вече си има голямо момиче, което може да готви.

Благодаря за подкрепата! Хубаво е да знам, че и някой друг мисли като мен:)). В нашия случай съм по-загрижена за малката ми дъщеря( на 5), която,логично, иска да прави това, което е позволено на кака:)). А самочувствие наистина се изгражда само ако вършиш нещо, иначе само с гледане и "ауу, колко вкусно готвиш" не става...

По-добре на 7, от колкото като мен - на 23...
Още помня как навръх 10ия ми рожден ден майка ми ме изгони от кухнята, явно беше нервна. Е, от тогава не бях стъпила...
Така че щом я гони ентусиазъм - почвай, от дребните неща...

Да, и аз тръгнах от същата гледна точка--аз се научих да готвя като студентка просто защото не стигаха парите за баровски живот по ресторанти. С времето обаче акцентът се измести не толкова върху спестовността, колкото върху правилното комбиниране на съставките и избягването на химията в готовите храни.

Най-добрите готвачи са мъже. Съжалявам. Дали една жена ще започне да се учи от 7, или вече като студентка, е без никакво значение за крайния резултат :)

Ми и аз това казвам, Стояне:)). Време е вече да променим статуквото. И Маргарет Тачър това ще ти каже, ако я питаш:))
А в нашето семейство готвим всички и крайният резултат винаги е зашеметяващ. И, така като седнат гостите на хапка и пийка, не съм чула да питат мъжко ли е или женско ястието на масата;)).

Хе, давай, давай - не е рано, че даже и за малката - на пет можеш да украсяваш сандвичи, да правиш сокове от плодове по свой собствен избор, да подреждаш салфетките и ако й обясниш, че с тези дребни неща помага много на мама и кака, тя също ще е доволна.

Не им давайте на децата,още им е рано да готвят.Ами ако искат да ремонтират колата ,защото татко я ремонтира ,не е ли също,ще им позволите ли.Котлоните са опасни,вилиците също.Утре когато ви няма може да имат самоинициатива и хоп белята станала.Наводнили кухнята ,не изключили печката........Те трябва да си играят, да имат повече играчки.Там в играта ще се научат и да готвят и още други работи .Даже и като пораснат с момченцата ще си играят на Чичо Доктор.

Приветствам и първото мнение "против".Ricar, това, дето ти си го написал, аз съм си го мислила хиляди пъти.  Имам богато въображение--не съм пропуснала да си представя нито една злина, която дебне от мивката или газовия котлон.

Ама само защото на мен ми се вие свят, не мога  да искам Земята да спре да се върти.
И,за Бога, татковци, позволявайте на децата да ви  помагат--думи и изрази като "мухльо", "калпав", "с две леви ръце" обогатяват езиковата палитра на нашия език, но са си и доста грознички...
Иначе ти благодаря за идеята, която ми даде--ще накарам децата да ми обещаят, че няма да пипат котлона в мое отсъствие.

Тук не става въпрос за котлона, а за детската игра.Един много голяяяяяяяям учен някъде,много отдавна, беше написал, че само чрез игра децата се научават на нещата от живота.А това да готвиш, да переш, да чистиш ,няма тука игра.Това е ежедневие.Сори, повече да си играят децата.Щеше ли Еовинка такава хубава жена да стане ако се беше рано научила да готви?Едва ли.Разглеждах  скоро галерията на блога.

:))
Вярно!

Вярно, е, я.
Аз от известно време все верни неща казвам ,но никой не ме слуша.Разбирам от всичко.Питаш и отговарям.Без притеснения.

ти си нова тука Ела или Ела ?

Вярно. Нова съм.

В детската градина на сина ми вече няколко пъти са ги учили, как да пекат курабийки и питка.  Като и двата пъти синът ми донесе собственото си произведение много горд, и ентусиазирано ми подари курабийката във вид на сърце (беше по случай празника на влюбените :-)).  У дома също съм му позволявала да експериментира, когато естествено е пожелал.  Разбира се, не очаквам да стане великия готвач един ден, но съм на мнение, че от рано е добре да се развиват всякакви умения полезни им за живота!  Какво от това, че ще изцапа кухнята, или ще изостави всичко, когато е достигнал пика на своето задоволство от експеримента, важното е, че е опитал да го направи.  Въвлякъл се е, "изцапал си е ръцете", както се казва. :-)
Иначе и аз като Еоуин проявих интерес (инициатива) към готвенето далеч, далеч след детската ми възраст. Омъжих се и нямаше вече за кога да отлагам. :-))  Но, и до ден днешен НЕ обичам да готвя!  Вероятно, ако майка ми ме е поощрявала по-рано съм щяла да развия по-различно отношение към кулинарията. 

Малко офф топик: Моята дилема пък в момента е дали да запиша 6 годишния си син на училище сега, след като му се учи, или да изчакам да навърши 7.

Наистина важен въпрос...В някои страни децата тръгват в 1-ви клас на 6, но там материалът е по-достъпно поднесен и не товари така много, като в Бг системата. Ако трябва да отговоря от свое име, не като учител--аз бих изчакала. Детството е незаменимо, а и времето за игра е много важно. Разбира се, в повечето случаи се намесват фактори като: има ли кой да гледа детето, докато стане на 7, страх, че след 1 г. може да загуби ентусиазма си, и т.н.
Много е важно също доколко самото дете реагира спокойно и положително на нови ситуации--т.е. доколко зряла е нервната му система.

 Ela Georgieva
Детето трябва да има своето детство, но няма нищо лошо да се научи да ти помага. Аз имам племенник, който обича да участва в готвенето / винаги отговаря за миксера, за донасянето на бутилката с олио, за слагането на солта и т.н.; тук не става въпрос за готварско обучение, а за приобщаване на детето. Когато ми помага имам време и да си говоря с него,  а аз смятам, че е важно с детето да се разговаря и да бъде изслушвано/
Darla-Daisy На децата им се ходи на училище докато не стане трудно, но ако питаш мен, по-добре е да е на възрастта на по-големите деца. Племенникът ми непрекъснато повтаря, че е най-малкия в класа, защото не иска да е най-малък / а тръгна на училише от 7 г., просто е роден през есента/.

Да, златната среда като че ли е най-добрият отговор...

Няма такова нещо като рано.
 За сведение на Ricar, бащами ми позволяваше да бърникам из колата когато бях на 7. В последствие известно време си вадех хляба с това. Помага. Другото, което ми разрешаваше (а и обясняваше) от малък, беше електрониката и това е нещото с което си вадя хляба в момента - промишлена електроника.

Ела, все още нямам свои деца, но на база опит с племенници и племеннички - опитай, ако имат желание и с нужното търпение от твоя страна - всичко може да стане. Едно е човек да сбърка някъде с малко и да има кой търпеливо и с усмивка да му обясни защо и как, отколкото после да открива нещата по трудния начин.

Например, че оризът увира 10 пъти по-бързо от картофите ;)

Много си прав--очарователно е, когато някой допуска елементарни грешки на 7, и трагично--когато е към трийсетте...
А за времето за варене-подсети ме за една моя самоинициатива преди години--да правя чушки, пълнени с боб, на фурна, без да имам представа как. (Бобът първо трябва да се свари малко, за да не стане рецептата "чушки със сачми").

И е трагично на 23 години да звъниш на мама, за да питаш как се прави пилешка супа. Нищо, че си красива, за което много благодаря, Рицар :)

Басиди, има такова нещо като рано.И то идва когато му дойде времето.Аз имам дъщеря на 9 години.Искаше да готви и не и се получи,след това не е и интересно.Като порасне и нещата ,които прави почнат да стават ,тогава вече ще я увлече към до измайсторяване  на нещата.Сега децата да си играят когато им дойде времето те ще го пожелаят.Не съм сигурен ,че сега точно това искат.Пък и да искат не трябва да им се разрешава.

Ela Georgiela & didi f - ще се вслушам в съветите ви!  Те всъщност са идентични с мнението на почти всички, с които съм говорила досега.  Ще ми бъде малко по-трудно чисто организационно, защото ще се върна на работа, но нека детето да си поиграе още една година. Защото после като се започне, иска, не иска - ще трябва да учи. :-)

Еовин, а още по-трагично е ако и мама не знае :))))

Знае :) А ако не вдигне, стигаме до втора инстанция - баба. :) Мама и бабите ми винаги знаят как се готви нещо. За това и аз се мъча да се науча, все пак и аз ще стана мама някой ден и мен ще ме питат после...Пък и друго си е да си спомняш детството с палачинките със сладко, гюзлюмите, какаовите топчета. :) А не с  Макдоналдс, хм.  Изместих темата...

Ами, точно по темата си:)).

Gen, не разчирай много, че като стане на 15 ще гори от желание да готви ;)
 И в това няма нищо лошо.
 Баща ми, да е жив и здрав още дълго, се стараеше да ме запознае със всяко нещо,
към което проявявам интерес.Нито съм запомнил всичко, нито съм 
запазил интереса си към всичко, о много пъти съм му бил благодарен,
 че си е направил труда.

 Не се знае от коя трънка ще изскочи заека ;)

Баси , има неща  и като  дар Божи.То нито е зад трънката, нито е заек.Аз на него разчитам и никога не ме е предавало ,рано или късно идва.

Ела, според мен е чудесно, че децата ти са любознателни и активни и че проявяват интерес към различни дейности. Не спирай да ги поощряваш да се развиват. :) А готвенето може да бъде наистина много интересно, всъщност и за малки и за големи. Просто виж какво ги влече, какво ги вълнува...
Сега, за опасностите - ами то опасности има навсякъде, но нали мама е там да казва какво се прави и какво не. Опасността "вилица" не е по-опасна от най-обикновената детска ножичка, а се ползва доста по-често в ежедневието, бих казала!  Пък мен като малка ме беше страх от тигана (понеже може да ми пръсне олио) и се държах настрана като се пържеше ... абе .... децата много бързо схващат кое е окей и кое може да те опари. Не се притеснявай, занимавайте се, готвенето си е наистина занимавка. И има общо с играта - поне според мен са първи братовчеди. То навсякъде трябва да се внимава.

Да се включа и аз в кулинарната тема с един детски спомен.

Бях в първи клас, когато реших да изненадам майка ми по случай 8-ми март. Видя ми се недостатъчно само да й подаря картичка за празника, затова реших да я изненадам с един приготвен от мен десерт. Бях виждала как се прави, можех да чета и си рекох, че не е трудно просто да следвам инструкциите в книгата с рецептите.

Избрах си един лесен за приготвяне (според мен) крем, в който си спомням, че се слагаха масло, яйца и мляко и не се печеше. Само че указанията, които трябва да са били от сорта на: "разбийте маслото, прибавете яйцата и долейте млякото", аз ги разбрах като: "разбъркайте цялото това нещо с вилица". За миксера не се сетих.

Леко се притесних, като видях, че крайният ми продукт изобщо не приличаше на крем, защото в чинията се плискаха яйца, мляко и парченца масло, но аз не се отчаях, защото в книгата се казваше, че цялото това произведение трябва да стои два часа в хладилника. Тогава наивно си въобразих, че престоя в хладилника ще превърне моята смес във вкусен, пухкав крем. Зачаках да видя какво ще стане.

Междувременно майка ми се прибра от работа и като погледна моето "изкуство" се хвана за главата. Накара ми се здраво и не особено педагогично, така че от този момент нататък аз не изпитах желание да се занимавам с готвене, а тя никога не пожела да ме учи.

Когато се омъжих, вече нямаше как, трябваше да започна да готвя. Накупих си около десетина готварски книги и, честно казано, много бързо се научих. Сега готвя по правилата и даже смятам това за мое достойнство, отколкото недостатък, защото манджите ми са вкусни, а технологията - по-здравословна.

Благодаря за подркепата!
Gargichka, мисля, че позицията ти е правилна-не защото мислиш като мен:), а защото една от ролите на родителя е да не допуска грешките на своите родители. Точно защото на мен не ми разрешаваха, защото бяха прекалено загрижени за безопасността ми, сега аз не искам да внушавам на децата си, че навсякъде ги дебнат опасности.
И наистина на тази възраст всичко е игра--АКО е приятно на децата.

Queen_blunder, ти си разказала епизод и от моето детство! Спомням си как исках да се науча да меся хляб...след първия опит майка ми ме отказа:))сега пак съм се амбицирала и събирам от приятелки всички дребни хитринки за месенето.
Този път обаче ще стисна зъби, ще си прехапя езика и ще позволя на децата ми да опитат и те. Въпреки невероятната им способност с шепа брашно да сътворят Ватерло...

Благодаря ви, женки, че ми припомнихте каква тема бях приготвил за нелегалното си радио. Смятам сега да ви зарадвам с нея. Следете първа страница :)

Отивам да чета!

Стояне, вчера имахме гости и готвихме и двамата с мъжа ми. Как да си разделим славата и авторските права над агнешкото на фурна, като решихме двамата да сложим всеки от любимите си подправки?

Е, то е ясно, женската заслуга е от шията нагоре :)

Благодаря, каза тя скромно:))

Най-добрите готвачи са мъже, но най-добрите готвачки са жени ;)

Ахаха, анонимний, това беше мъдро и готино :))

Хмм, на гости ми е идвал анонимен дипломат:)).

Анонимния коментар го пуснах аз, бях забравила да се логна. :)

Приятно ми е:).
Хора с чувство за хумор са винаги добре дошли в моя блог!