90 НАЧИНА ДА СЕ ПОКАЗВА ЛЮБОВ НА ДЕЦАТА-1.ppt

90 НАЧИНА ДА СЕ ПОКАЗВА ЛЮБОВ НА ДЕЦАТА-2.ppt

                               <?xml:namespace prefix="o"?>Играта е тази вълшебница, чрез която децата, без някой да ги обучава – опознават света около себе си! Всеки от нас е запазил нежни  спомени от невероятните детски игри. Толкова вълнуващи, безгрижни  и запомнящи се, че оставят дълготрайни следи за цял живот. Не вярвам на света да има възрастен човек, който да не се е връщал многократно към  игрите от своето детство. Както се пее в една чудесна песен: „Детство мое, реално и вълшебно...”   Тази далечна реалност отдавна е отминала, безвъзвратно и завинаги.  Ние сме децата от миналото – тогава растящи свободни и волни като вятъра,закърмени с приказките на баба,  необременени с прекалено много телевизия, с компютърни игри, с електронни   и  роботизирани играчки. От игрите на открито, лудориите, ожулените колене, от намазаните филии, които ядеш докато тичаш, е останал носталгичния спомен, скътан като скъпа реликва в сърцето.

Днес съвременните млади родители , ангажирани професионално, почти   не могат да отделят свободно време, което да посветят на децата си. Прибирайки  детето от детската градина  , след напрегнатия работен ден, те се захващат с домашни задължения или се опитват да осигурят за себе си спокойна почивка. Действително имат право на това. Но какво да прави едно малко дете през това време?  Ще погледа телевизия, ще поиграе с играчки, ще постои на компютъра. Ако има брат, сестра  -  ще поиграят заедно. Мама и татко почти нямат време и желание да поиграят истински със своите деца. Ако детето настоятелно поиска да играе с тях, вместо внимание, често чува изрази от рода на: „Не ме занимавай, уморен съм, отиди в детската стая и си играй”. Може би това е една от причините социолозите да отбелязват,че липсва достатъчно  дълбока връзка между деца и  родители в общуването. Малкото дете, колкото повече общува с  възрастните, толкова по- уверено в себе си и по-обичано се чувства. Липсата на достатъчно внимание в детска възраст, определя много черти на бъдещите взаимоотношения на порасналите вече деца с техните родители.Деца,чиито родители не са намирали достатъчно време за тях, са по-затворени,трудно споделят проблемите си в училище, а по-късно и в живота. Не може да се отрече и факта, че има всеотдайни родители, които не пропускат да отделят време за игра с децата си. Какво щастие е за един малчуган да поиграе с татко,или с мама! A с баба или с дядо?Това са моменти на върховно удовлетворяване на детските потребности от общуване с най-близките. Колко малко е нужно от страна на нас, възрастните,  да намерим време и да се потопим  в света на детето. Да се оставим то да ни отведе към  вълшебните мигове на детството.  Да поиграем с него, да се превърнем за малко в деца. Да  дадем на малкото  човече самочувствието, че е важна част от семейството и заслужава внимание.

Децата обичат и играят еднакво добре както с мама и татко, така и с баба и дядо. Важно е кой намира повече свободно време за тях. Обикновено по-неангажирани са бабите и дядовците и те често откликват на детските желания. Колко завладяваща е народната приказка, разказана  от възрастните! Тя развива по особено емоционален начин детското въображение, стимулира мисленето му, кара го да извлече поука от постъпките на героите. Ако заявите на детето си, че имате свободно време и искате да си поиграете с него, то ще ви предложи какви ли не игри: да попеете заедно, да потанцувате,на криеница, да рисувате,да си поиграете на семейство или детска градина(децата там предпочитат ролята на възрастен), на доктори и пациенти, на герои от анимационни филмчета или приказки, вживяват се в роли на животни, феи, принцове, принцеси, супермени. Искат да се изживеят като супергерои и да покажат  колко са силни, честни, добри, грижовни, как побеждават, как помагат, как умеят да се справят в дадена ситуация. В тези игри те показват пред нас, възрастните какъв социален опит са натрупали и желаят да чуят преценката и одобрението ни  - кое е правилно и добро,кое не е. Така, играейки с децата си, ние насаждаме в детското съзнание определени човешки ценности за добро и зло, показваме кое е правилно, как не бива да постъпва. Даваме на детето си топлота, внимание, щастливи моменти от общуването , даваме му увереност, че е значимо, че го ценим и уважаваме като личност.

Важно  е всички родители, в това число бабите и дядовците, да осъзнават от какво значение е да се играе в къщи с малките деца. Потапяйки се в детската игра,  те  ще им помогнат отрано да натрупат опит в общуването с възрастните. Играта  възпитава, насочва към ценности и добродетели.Тези ценности  ние хората определяме като необходими, за да може човека да се развива като личност, каквато  всеки родител мечтае да  види след  време в порасналото си дете.

Татко_забравя.ppt   Представям ВИ една презентация направена по произведението на американската журналистка У. Ливингстън Ларнд "Татко забравя" публикувано в книгата на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем върху тях" издателство Кибеа 1996 г.

Често изпадаме в безсилие при възпитанието на децата. И никой не ни учи да бъдем родители.Няколко съвета...

Съвети за първите седем.ppt

     Връщам се и дежурният ме посреща с  думите:

      - Госпожо, пък М.(ж.р.) плаче...

        Поглеждам - очите и зачервени, подсмърча. Не ме чакат да попитам и продължават:

        - Ами тя плаче, защото Д.(м.р.) я обиди и и каза, че е правила "с..." (разбирайте рима на "кекс").

       Да поясня, че на Д.(м.р.) никът му е "Белята"и в този момент той е при колежката в другата група, т.е. обидата е по-раншна, но много дълбока явно, щом не и се е разминала през междучасието. Точно си представях как прежалвам пет минути от часа за туширане на проблема и за части от секундата ме обзе безпокойство, как на тези дребосъци да третирам въпросите за "кекса". Те обаче не ме оставиха много да се шашкам, явно бяха стъпили твърдо на темата, защото К.(м.р.) реши да сподели на всички и на мен в това число:

     - Госпожо, пък на моя чин някой е написал "п..."(разбирайте рима на "мишка").

      И таз добра...Представих си как петте минути загуба стават десет - сви ми се сърцето. Почнах да търся подходящи думи в съзнанието си, с които хем да успокоявам, хем да обяснявам на второкласници. Пък ме и пронизват с чакащи погледи как ще реагирам. Абе, трудно...И тогава ми хрумна нещо, което моят личен второкласник Давид беше коментирал с мен веднъж, когато се упражнявахме по български език.

     - Така ли пише? - поглеждам- Я, определете рода и числото! Кой род и число е написаното?

       Последва секунда мълчание и общ отговор:

      - Женски род, единствено число...- казват, но сякаш сами не си вярват.

      - Как  определихте? - питам.

      - Сложихме "една" отпред...- следва детски отговор през смях.

      - Сигурни ли сте, че е женски род? - питам и виждам как облаците отплават, прогонени от вятъра на детските усмивки. Даже М., която преди малко плачеше вече се смееше.

      - Да! - обажда се едно дете. - Направо не е за вярване!..

      Оттук нататък ми беше лесно... Обясних им с две изречения,че в живота, много често нещата не са такива каквито изглеждат на пръв поглед и затова "Човек се учи, докато е жив." Има какво да научим, така че да започваме веднага с английския. Часът мина по план - организирано, бързо и стегнато, не беше проблем да наваксаме петте минути "лирическо отстъпление"

  Да, весело на първо четене, но на второ в съзнанието ти се избистря нещо друго...Не можем вечно да отклоняваме темата  за "мишката " и "кекса" нито в къщи, нито в училище. Явно за нея няма "крехка" възраст и колкото по-рано се започне да се дискутира с децата, толкова по-безболезнено и плавно ще е съзряването им. Мисля го и като учител, и като родител. А вие?

Да,Радост, точно тази книга ми помогна много.Сега думичката "не" се стремим да не използваме. Направихме си табло и го сложихме на видно място.Препоръчвам горещо книгата "Посъзнанието може всичко"от Джон Кехоу.Ето и част от утвържденията от нашето табло...

         1.Аз мога.

        2.Аз съм добър.

        3.Имам много приятели.

        4.Уважавам всички около себе си.

        5.Умея да чета,пиша,смятам бързо.

        6.Говоря тихо и изслушвам другите.

        7.Помагам на всеки,който пожелае.

            8.Аз съм здрав и щастлив...

PS: Материалите са от интернет.