Унгарски букви

Преди унгарците започваха да пишат със латински букви, имаха унгарски букви (аз мисля че българите също имаха букви преди Кирил и Методии). В сегашната Романиа (Трансилвания) унгарците (секейите) още в 16-17 век пишеха с унгарските руни.
Тук са руните:

Луната тихо изплува над къщите на потъналият в призрачен сумрак град. Лъчите й решиха да се поразходят заедно по романтичните му улички, затова слязоха по лунната пътека. Те тръгнаха по надипленият й от морските вълни килим към него. Лъчите леко се изкачиха по стълбите към заспиващия след тежкият и горещ ден град. Решиха да тръгнат по една уличка която ги мамеше със старите красиви къщи и загадъчни завои. Те бавно се разхождаха запленени от цялата тази красота събрана на този малък полуостров. Лъчите гледаха смаяно как смокиновите дръвчета протягаха нежно клоните си към къщите сякаш се опитваха да запазят тази красива лунна нощ да продължи малко по дълго от обикновено.

                                                             на М.

В южното небе под тропика на Козирога

една звезда с лъчите свой се взира

търси долу и намира

звездици две на нея мили.

Иска,страшно много иска да им каже

колко много ги обича,но няма сили.

Тъжна и самотна сред посестримите

свои,

с болка тя се носи,защото знае че от

любимите жени

материя и разстояния завинаги ще

я дели

Дами и господа и най- вече господа,конспирацията на ДОЖ* против мъжете се пропука.

Въпреки вродената им хитрост,става ясно че те стоят зад опитите за клониране и оплождане ин витро.

Поради женското си коварство те са наели учени само от мъжки пол да правят опити за клониране,е сложили са за цвят и една френска химичка,но и забравих името,склероза кво да пра,иш.

Оказва се ,че първата активистка на ДОЖ е била Мария Магдалена,по какъв друг начин може да се осъществи безпорочното зачатие освен чрез клониране или ин витро.

Свети Йоан златоуст предложил друг начин,но това е друга тема,да си продължим по тази.

Вече са налице първите резултати от борбата на ДОЖ против нас.Както се знае по последни данни на една жена се пада по-малко от половин мъж в световен мащаб .

На своя страна те привлекли кинорежисьори и писатели –фантасти за да агитират за тяхната платформа.

Няма да е далеч времето когато ще бъдем свидетели на такива случки:

“Защото не предвидих,че ще ми се наложи да мина пред двадесетина строителни работнички,които похапваха,насядали на тротоара.Когато ги забелязвам,вече е твърде късно.Трябва да мина,което се и опитвам да направя,свел очи и преструвайки се на безразличен.

Никога обаче не бих могъл да си представя какво ще последва.Досега на улиците ми се е разминавало с някое и друго докосване,подвикване,подсвиркване,а един –два пъти с груби предложения.Но тук дали виновни бяха хубавото слънчице,обедната почивка или редките минувачи този час ?

Не знам.Щом ме зърват,те се вторачват в мен и ме разглеждат с ококорени очи,а като се приближавам още малко,започват да подвикват.

Има нещо унизително и садистично в това разсъбличане с поглед,своеобразно словесно изнасилване,чиято грубост ме стъписва.Пред мен се изправя една девойка с лунички на лицето и се развиква сред смеховете и насърчителните подмятания на другите :Момичета този сладур ще го сваля”**

Вероятно сюжета на филма “Секс мисия” на реж. Ю. Махулски ще се превърне в реалност в близките хиляда години

*ДОЖ-движение за освобождение на жените

** В постинга са използвани извадки от книгата на Робер Мерл “Добре охранявани мъже”

Глядя на лошадиные морды и лица людей,
на безбрежный живой поток, поднятый моей волей и мчащийся
в никуда по багровой закатной степи, я часто думаю:
где я в этом потоке? Чингиз Хан

С това мото започва великолепният роман на Виктор Пелевин „Чапаев и пустота.”.

Сократ е бил грозен. Платон бил дебел, Аристотел пък се обличал безвкусно. Шопенхауер, който проповядвал силата на волята и аскетизма, плюскал безмерно до насиране. Гърците, обаче, осъдили Сократ на смърт. Атинският закон е оставял осъденият да предложи свое, алтернативно наказание. И Сократ предложил да се откупи с трийсет мини(тогавашните пари) Точно като трийсеттте сребърника на Юда. Той казал, "Е, какво ще стане, ако платя глоба, вместо да ме убиете?". И гърците приели, а евреите пък били толкова пияни на Пасхата, че гласували за Христос - виновен. Разпънали Го. Симон Магесника и Аполоний от Тияна са правели същото, каквото е правел и Той-лекували са рани с полагане, възкресявали мъртви, пророкували, говорели в притчи, събирали огромни множества. Трийсет мини, трийсет сребърника-за главите на Сократ и Христос- и пияното множество, силата на масата. Аполоний умрял в дълбока старост, а за смърта на Симон се спори-или е бил пребит с камъни, според ДА или починал в манастир. От него тръгва термина „симония”-желанието да си купиш духовни ценности с пари

В астрологията всяко нещо тръгва от идеята за него. Идеята е преди картината, статуята или действието. Сегашният идеен свят е дошъл от проекции на тези идеи, или първични принципи,наречени архетипи. Даден първичен принцип се реализира хоризонтално във времето но и пронизва вертикално всички нива на формите на проявление. Тоест, възможно е горе, в звездите, да намерим идеята на това, което се реализира сега или в минало и в бъдеще тук. Архетипите се означават със символи, например стилизирани картинки и т.н. Тоест, по картинка, по белег, можеш да съдиш за минало и бъдеще. Стига да знаеш поне първия принцип на херменевтиката, познат още на египетските жреци
Каквото горе, такова и долу!

Имаше един виц от соца „Американският шпионин, пратен в НРБ, праща отчаяна шифрограма :"Мисията провалена. Тук никой не работи, но всички получават заплата. Всички получават заплата, но в магазините няма нищо. Магазините празни, но хладилниците пълни. Хладилниците пълни, но всички псуват. Всички псуват, но никой не протестира.”

Чували сте хиляди пъти оправданието-"такива бяха времената” Но никога от жертви на времената, а от насилниците.

Чисто психологически, известно е, че в първите седем детето копира чертите на родителите, а в следващите, при репресивни тоталитарни общества-характерът на обществото, неговите черти. Връзката не е толкова опосредствена-т.е, ако родителите са си свършили работата, обществото няма много за довършване. В училището децата трябва да получат качествено и адекватно на живота образование. Но да не лъжат, да не крадат, да не убиват и другите седем неща трябва да са ги научили техните родители. Но ако родителите ги няма, или възпитават в репресии, то либидото на децата(жизнената сила) се обръща навътре и стават разни неща, познати, грубо казано, като комплекси, страхове. Възпитанието е също вид репресия. Но и безпаричието е репресия. Тоталитарното семейство в тоталитарното общество получва винаги точно определен резултат във възпитанието на децата. И точно определени възрастни- сетне.

Може да се предположи, с известна условност, че конкретните социално икономически и политически събития са формирали характерни черти в поколенията.Характерните черти пък се обличат в идеология и от там в реалност-наречена власт. С други думи-времето чертае по характерите своята картина. Колко е този период-зависи не от годините, а от трайно изменените нагласи на обществото.
Например, поколението на днешните 60 годишни се е формирало в ранния и среден соц и носи специфични черти; това , на бащите им-други(бяхме ги описали в реквиема за средната класа).
Двете поколения се различават съществено, както добрият от лошият, черното от бялото.Колкото бащите им бяха благи, скромни и боголюбиви, работливи и тихи, толкова синовете са зли и агресивни, атеисти и материалисти. Защото вторите 14 ги изкараха в соца, в орднунг и репресии-в годините на установяване, укрепване на диктатурата, конгресите и петилетните планове. Те са социално активни, но думите не значат нищо-така си беше при соца. Отговорни са-но пред себе си и тесния семеен кръг, в който са се затворили. Инак -отиваш в Белене. Сринат им е активния и организиращ реалността принцип, находящ се в дясното полукълбо на мозъка. Това нещо се възпитава и се случва в първите седем, когато го няма бащата- тоталитарното общество е бащата, отговорността. То е това, което се налага силово- инициативата, началото и края. Когато го няма бащата, майката го замества. Матер-материа.С други думи, ценностите на бащите им са силово изместени от тези на обществото после и то е наложило приоритетите си във възпитанието. Я да видим какво наложи? Подчинение, послушание, безинициативност, отговорност- но към Партията-майка, фалш, пунт и пластика и отчети, нищонеказване, другият език-техния и нашия, лицемерие, всеки да гледа него си и всички лъжем сички. Себе си най-много.

Задача

Като знаете вече принципите, като знаете за събитията, опишете 50 годишните, 35 годишните и 25 годишните. Средните-нали, не най-добрите и най-лошите. Защото историята се разиграва именно от тях, през главите на останалите. Всяко време си намира хероите. Ползвайте жокерите в началото.

Примерно: ако ви е трудно по събития и по вилянието им върху родителите, нарисували основните ценности, или по обществото, ползвайте ориентиране по херои. За 50 годишните се ориентирайте по политиците от тая възраст-примерно Бойко.

За трийсет и пет годишните- преимуществено Слави, а само за украшение Дилов и Карбовски-той направо е описал поколението си в статията 47 причини, поради които не харесвам тази страна". ...

И съветите на Азис - за 25 годишните, пред кандидат-звездите от Стар Академи. „Има милони сигурно, които пеят, а десетки хиляди и колкото вас с мен(видяхме го на Мюзик Идола). Но малцина са звезди, защото никой не те слуша как пееш, а гледа сеира, гледат ми под полата, възприемат музиката с очите.!”БТВ, помислете и защо никой от тях, звездите, освен първата изгонена не можа да  се наложи. Да не забравите Бербо, Стоичков и мачовете- превърнати в боя на Шипка

Или разгледайте вълненията им в блоговете, медиите, езикът. Отбележете колко уникални пера, с уникален език, интересен нестандартен изказ и ярки, запомняща се гражданска позиция виждате в тях? Тук поантата е, че бедният, клиширан език означава бедни представи за живота, бедните представи пък водят до беден живот и нещо, описано във филма Идокрацията. И че в природата нет вакуум-празното асоциативно пространство в главите, освободено от знанията, се замества с клишетата на масовата култура.

Целта на упражнението ли-в дилемата на Чингиз Хан! Щото, нали, докато не решиш какво значение има нещо, то няма никакво значение!

Внимание!Прекаленото гледане на ТВ Планета води до непредвидими последици.

Ох,как искам да съм микрофон

В пазвата на фолк певица и да

прави с мен съответните неща,

за които пее в песента.

Да покаже,как обича да я събличам

и с целувки да я обличам в нощта,

гола да заспива до мен сега.

Нека да ме видят с нея и да не е

забранена зона тя,дори хората

да говорят,какво ли не за любовта.

“И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби.”

 Йоан, Откровение

 Първа част

Първа глава

 Стенитев стаята на Едуард Григ бяха буквално окъпани в кръв, а вонята, коятосе носеше в помещението бе предостатъчна да изплати външния дълг наСАЩ, стига кредиторите да се навият на подобна сделка.
По пода впълен безпорядък бяха разхвърляни частите на осемнайсет тела – седеммъжки и единайсет женски. Самият Григ висеше обесен на кристалнияполилей, съблечен чисто гол и с отстранени мъжки атрибути.На мястото наедното му око зееше черна дупка, носът му бе буквално заличен отлицето, а разбитите му горни и долни устни бяха зашити една за друга сгруб черен конец. Между пръстите на свития юмрук на дясната му ръканякой бе сложил угарка от цигара, а лявата – отрязана до лакътя, сетъркаляше под него.
От началото на това клане бяха изминали десетдни, през които температурата на сянка бе достигнала 43 градуса поЦелзий. Този факт даваше възможност на тежкото зловоние, излъчвано отразлагащите се трупове, да излезе от стаята и да разшири територията сиот петия етаж до фоайето, но за щастие или нещастие както в саматасграда, така и на няколко мили от нея нямаше притежател на нос, койтода докладва за твърде странните аромати, настанили се в 40-етажнатапостройка, принадлежала някога на“Хилтън”, а понастоящем част отимперията “Григ инвест къмпани”.
Григ беше закупил хотела заедно скажи-речи цял квартал от провинциалното градче Хистър в щата Мейн предиседем години.Веднага след като влезе във владение на новата сисобственост той издигна високи бетонни стени по границите на цялата синовопридобита територия, която обяви за Център за нови научниразработки “Едуард Григ”.
Година по-късно в градчето започнаха даидват и специалистите, които трябваше да работят за ЦННР. Всеки един оттях подписа договор, според който в срок от шест години нямаше право данапуска района на центъра, независимо от повода.
- Дами и господа –бе казал тогава Григ, -именно затова съм закупил цял хотел за нуждитеви. Тези от вас, които имат семейства спокойно могат да ги доведат вцентъра. За обучението на децата ви ще се грижат частни учители. Наполовинките ви също няма да е скучно. Уредена е и работа за тях. Нямада сте лишени от нищо. Разбирате ли – от нищо.
От осемстотинте души, желаещи да работят в новия център само трима не приеха условията. Останалите се съгласиха. Григ даваше ужасно много пари.
Тристаседемдесет и двама от новите му служители бяха женени и доведохасемействата си, които настаниха в хотела,който естествено бе прекръстенна “Григ хаус”, но за хората сградата си остана просто хотел – в крайнасметка нищо не може да замести собствения дом.
Петнайсет дни предина петия етаж в “Григхаус” да се проведе нещо като конгрес на касапите,пред стените на крепостта,както работниците нариха центъра, се бепоявил висок рус мъж и бе поискал среща със самия Григ. Обикновеновъншни посетители не се допускаха. Зад бетонните стени не можеха дапроникнат даже ФБР и ЦРУ - факт, който сам по себе си говореше за мощтана собственика на центъра, но в този случай бе направено изключение.Мъжът бе подал на полковник Щерн - шефа на охраната, дебела чернакнига, която помоли да бъде отнесена на Григ.
- Достатъчно е само дая види, за да постеле червения килим – бе казал мъжът с ироничнаусмивка, която не се бе харесала на Щерн.
Двайсет минути по-къснорусокосият напусна центъра, но вече не носеше книгата със себе си, аЩерн бе привикан да се качи при Григ по най-бързия начин. Когато влезев кабинета на Григ шефът на охраната разбра, че нещо се е объркаломного сериозно. Григ беше пребледнял като платно,а гарвановочерната мукоса (Щерн беше на мнение, че босът я боядисва) бе станала по-бяла отсняг.
- Искам веднага да евакуираш всички – бе заповядал Григ.Гласът му трепереше. – В центъра ще останем само аз и още осемнайсетдуши. Всички останали да ви няма до двайсет и четири часа.
- Но... – опита се да възрази Щерн.
Григ го стрелна с поглед, който отказа шефа на охраната от разсъждения.
-Това е шибана заповед, Щерн – твърдо каза Григ. Вече бе овладял гласаси. – Наел съм те да изпълняваш. Безпрекословно.Ясен ли съм?
- Да, сър.
Щерн излезе, извади от джоба си радиотелефона и нареди на всички от охраната да се съберат в 18-и кабинет до пет минути.
В същото време Григ вдигна телефона и набра някакъв номер.
- Той дойде – каза в слушалката, след като от другата страна вдигнаха. – Имам нужда от помощта ти.
- Няма начин, старче – отвърна му сух режещ глас. – Всеки сам трябва да си изкупи грешките...
- Ти си следващия в неговия списък! Знаеш това добре!
- О’кей. Какво искаш?
- Пазителят на печата!
- Съжалявам, мой човек, но той не е при мен.Дори не знам къде е.
- Тогава съм загубен.
- Бягай, старче. Изчезвай оттам докато можеш. Това е моят съвет.
- Вече е късно. Твърде е късно.

Пазителятна печата отвори вратата и влезе в стаята без да обръща внимание натежката неприятна миризма, която буквално се стовари отгоре му. Сивитему безизразни очи огледаха безпристрастно помещението. Забеляза чернатакнига поставена върху голямо бюро, разположено до широкия панораменпрозорец на стаята. Приближи се до него, като внимателно избягваше данастъпва разпръснатите части от труповете. Взе книгата в ръцете си иизлезе.
Когато се озова извън стените на центъра се обърна към негоза последен път. Дясната му ръка се издигна нагоре и властно посочи къммястото, което напусна. После се обърна и продължи да крачи бавнонадолу по пътя. Зад него лумнаха пламъци.