та имах малко свободно време преди време. май преди седмица.. или две -- абе имах свободно време преди време. и вярвате или не ми беше много тъпо, понеже нямаше кво да правя. в смисъл, че работохолиците може и да са чудесни служители, но дадете ли им дори и секунда свободно време, са пълна скръб. имах голям проблем с това, какво да правя, главно защото сам трябваше да го измисля. а това ми е слаба страна :( предпочитам някой да ми каже какво да направя -- колкото и абстрактно да е -- и аз да го направя от колкото сам да седна да мисля.
и преди някой да ми каже -- да си беше набил чикия -- направих го. но след третата вече става малко скучно.
и в общи линии изкарах свободното време в мислене, какво мога да правя, но не правейки нищо. но си водих бележки :) може да ги пробвам следващия път, когато се поосвободя, което да се надяваме няма да стане преди второто пришествие.
и дааа.. много интересни неща могат да хрумнат човек. например..
давате ли си сметка.. давате ли си сметка, че в точно този момент, някой, някъде по света, се приготвя да се самоубие? някога мислили сте по този въпрос? аз да :) свежо е :) и е истина :) точно в този момент, някой се приготвя да гризне дръвцето. защото статистиката показва, че всяка година милион хора се самоубиват. милион (това е едно и после после шест нули); грубо казано по 26 000 парчета на ден; по един човек на всеки 30 секунди.
погледнете часовника си -- още някой е пътник. и казвам някой, защото вероятността мъжете да се самоубият, е статистически 4 пъти по-голяма, от тази при жените, при все, че жените опитват повече. опитват, но не успяват. изводът -- мъжете сме по-добри в това ;) ето домашно за всички онези жени, които искат да се еманципират -- искате да сме равнопоставени? започнете да извършвате повече самоубийства.
във всеки един момент има шанс някой да си влачи стол към центъра на гаража и да го намества точно под опорната греда -- като се прави нещо поне да е качествено :) или някъде другаде някой да вади пистолет от чекмеджето си; или някой разопакова чисто ново комплектче бръснарски ножчета (от ония дето режат молекулата на косъмчетата на брадата), вероятно изпитвайки големи трудности поради 3-ната опаковка, изпълняваща всички регулации на ЕС за правилно съхраняване на опасни и / или режещи продукти.
та това е интересно. вероятно най-интересното нещо, което може човек да направи с живота си -- да го приключи.
но макар и да говоря така вещо и смело за самоубийствата, аз не мога да го сторя. аз не бих могъл да се самоубия, дори и живота ми да зависеше от това. но ги разбирам другите. поне си мисля, че ги разбирам. и не се питам "ама сега защо го направи това", или "какво иска да ни каже с това".
това, което се питам, е -- откъде го намирате времето да се самоубиете? кой, по дяволите, има време да се самоубие? вие имате ли? аз нямам. имам доста натоварен работен ден.. понякога и вечер.. че и нощ.. да се самоубия ми е доста назад в графика. може би няколко позиции преди това да се занимавам с политика. но виж.. преди самоубийството определно бих отделил време за малко самоуинижение и самосъжаление -- трябва да си в правилното настроение за да се самоубиш :) примерно да си поизкарам една две кирливи ризи; да се подепресирам -- схващате идеята.
защото човек не може просто да се самоубие -- трябва му план. а да се направи план, е проблем. малко проджект менидмънт така да се каже :) трябва да се помисли малко.
човек не може ей така да изезе от вкъщи и да скочи от моста. неее! времето е критичен фактор -- самоубийството не трябва да пречи на другите задачи от деня. "кога ще се самоубия? я да видим.. понеделник ще пием с колегите; вторник ще пием с комшиите; сряда съм с онази яката сервитьорка на бар и после у нас.. значи и сряда отпада; четвъртък играе националния; петък има промоция в плейбой бара; събота ще идват наще; неделя е ден за почивка. хмм.. кога да го направя? чакай малко.. събота! събота ми се струва добър ден :) а и според мен е праведливо, майка ми, човека който ме е видял първи жив, без да броим медицинския екип, да ме види и първи мъртъв." ето избрахме времето :)
сега трябва да се избере и начина. "хмм.. страх ме е от високо, значи няма да скачам от блока; мога да плувам, така че немога да се удавя; джипито каза да не смесвам хапчета с алкохол.. и това няма да е; става ми лошо от кръв; фурните са електрически, а докато дойде газификация ще ми се развали графика; има наблизо жп линия.. с едничката подробност, влак не е минавал в близките 200 години.. може да да си купя пистолет и да се гръмна в устата. ами ако пропусна? наборите ще ми се смеят.. по-лошо -- ами ако оживея? ще имам голяма дупка в главата :( ще трябва да си купя някоя шапка идиотка да я закрива. а може и просто да се обеся. приемливо е. мамка му! сега трябва да си взема въже. абе май имам едно въже в гаража.. ама е мръсно и мазно и пропито с грес. не я искам тая гадост по врата си! обаче май в бриколажа имаше промоция на въжета този уикенд и ако отида рано ще успея да си купя. ама то техните промоции са на двойна цена.. деба пак солено ще ми излезе. хеййй.. може да платя с кредитната карта и след като съм мъртъв, няма да ми се налага да им връщам парите на банката, че и с лихвите. решено е -- ще се беся с въже на промоция от бриколаж."
до тук добре. а сега? "предсмъртно писмо. деба! трябва да изразя мотивите си. при това трябва да измисля нещо хубаво. къде е химикала? мамка му -- казах им на хлебарките да ми връщат химикалите. ще си взема и химикал от бриколаж. и листи. цял кашон. а не. ето химикалче. бих могъл да си го забия в сънната артерия и да приключа по-бързо. да видим.. къде се слагаше датата? горя в ляво?! не ги запомних тези подробности. това писмо в ти или ви форма трябва да е? уводно изречение.. мили скърбящи.. мнее, прекалено официално и безлично ми звучи. скъпа любима.. пфф.. това пък е прекалено лично. уважавема кръвожадна хайка.. това пък беше от алф.. сетих се :) хей пичове, кво става? как сте? надявам се да сте добре. аз, обаче, не съм, която вероятно можете да предположите гледайки неестествено изкривената ми физиономия и тялото ми леко полюшващото се от тавана. подписано от: трупът в тази стая. п.п. надявам се да харесвате жито."
или нещо такова. в смисъл, че е прилична бележка. представяте ли си писател да тръгне да се самоубива? ще се труди върху предсмъртното писмо поне една година; ще се опита да го изпипа от всякъде. първа чернова, втора чернова .. трета редакция.. пета дописка.. в крайна сметка събира достатъчно материал да публикува книга и вижда нов смисъл в живота. аматьори!
и дааамм.. малко му загубих края.. но да.. да.. излиза, че който може да се самоубие е човек с достатъчно свободно време.. така че следващия път когато се чудите, какво да правите петък вечер -- недейте :) просто се самоубийте..
та това за свободното време и как да си го запълним е сериозен проблем.
впрочем, не ви ли се струва, че думички като "приятно" и "удоволствие" са доста условни при хората. примерно хората са единствените животни, които убиват други животни от същия или друг животински вид за удоволствие или лична облага. голямо удоволоствие :) "- ей пешо, аре да излезем тази вече и да поизтребим един два квартала. - нямаш проблеми човек, само кажи кога.. защото националните играят тази вечер и неискам да ми се провалят плановете."
и ъмм.. да убийствата (за удоволствие) са нещо характерно само хората. и когато убийствата ти станат работа, а ти професионалист-работхолик вероятно ще те нарекат диктатор-писхопат, а на работата ти и казват геноцид. няма справедливост на този свят. примерно хитлер -- той е бил диктатор психопат. избил е милиони. сталин, макар и мой набор, също е убил милиони. хитлер е бил вегетарианец с артистични заложби, а сталин.. ами беше много обикновен в училище, но извода е че диктаторите психопати се появяват от там (и там) където най-малко очакваш.
но има нещо особено при геноцида. примерно ако убиеш човек -- съдят те и отиваш в затвора; убиеш двама и може да паднеш по стълбите в някое районно; убиеш трима и те слагат в държавна инстутиця с бели меки стени и гледаш света през малко кръгло прозорче до края на дните си. ако обаче пречукаш някоя по-сериозна бройка -- примерно 5-ма и ставаш звезда. не бе сериозно -- джак изкормвача, хитлер, сталин, мусолини, александър -- всички тия са в основата на поне един сюжет на касов филм.
и ако използвате разбивката по-горе, че по един човек на всеки 30 секунди е един милион на година, то може да си представите колко заети хора са диктаторите-психопати. представете си графика им (приемаме че почват да работят в 9 сутринта): 09:00:00 - убийство; 09:00:10 - убийство .. защото е трябвало да убиват по много повече от един човек на всеки 30 секунди. те определено не са имали време за самоубйства :D
но истинския пробелм при геноцида, не е да си го наместиш в графика, а, че когато убиваш толкова много хора ти трябват масови гробове. а някои хора се ужасяват от масови гробове -- "OMFG, това е масов гроб! тоя е бил диктатор-психопат!" -- е не е вярно! тоя е бил диктатор-прагматик. да се копае гроб е време- и трудоемко. затова се копае един голям гроб вместо няколкостотин хиляди малки. в това е смисъла на геноцида и масовоите гробове -- удобство.
и ако не ми вярвате че е удобно, нека ви запитам "какво би станало ако изведнъж изчезнат етническите (мно)малцинства от нашата държава изведнъж?" не съм расист -- просто питам :) мога да кажа една примерна прогноза -- БПВ на глава от населението ще се увеличи; абе май всички показатели на глава от населението ще се увеличат. освен два -- единия е раждаемостта, а другия е че няма да има хора, които да обвиняваме. защото българите сме добри в това да обвиняваме и когато няма кой друг, то задължително са ни виновни етническите малцинства (тея с мексикански произход най-вече). леко лирично отклонение -- политиците етническо малцинство ли са?
а не е ли странно, че в световен мащаб хората, които са говорили най-много за мир, любов и да си живеем добре заедно, те всички са били убити. яко, а? говориш за мир и хоп -- една сутрин се събуждаш, или по точно не се събуждаш с дупка на челото. ами ако бяха оцелели? трябваше да си купуват шапка идиотка да закриват дупката.. представяте ли си кенеди с шапка идиотка :)
и даа.. ако облечем в хубави думи делата си, те стават привлекателни. примерно как ви звучи "убийство"? гадно, нали. но примерно "покушение" -- това вече звучи по-така. някак си има нещо вътре. нещо което кара косъмчетата отзад на главата да настръхват и да всява респект. да не забравяме ПР-а и рекламата -- той също е много важен. "Jihad, just do it!" или "хамаз. people who care."; "Ал Кайда. Meet the best iBombs ever."; "Хамаз. Better Explosions Through Research"; "Хамаз. Life’s Good"; "Осама. I'm blowin' it" и т.н.
можем да добавим и още по-религиозна страна на убийствата -- жертвоприношение. а защо и не едно "назад към природата" усащене -- канибализъм. примерно принесли сме току що сме принесли в жертва 100 девици заради култа към огъня. какво по-подходящо от това да им изпечем сърцата а огън и да ги изядем? защо да ги оставяме на чакалите да ги глозгат като можем и ние? скара / пържоли / кебапчета от чисто месо изведнъж придобива един нов смисъл ;) така да се каже "непорочни".
така и така съм почнал да нищя човешките добродетели.. сещам се за един много специален -- некрофилията. защото трябва да си НАИСТИНА специален за да изчукаш труп. нали се сещате "- братле чуках един на 6 месеца. - и как беше? - супер! дето боцнеш влиза." ммм.. изтърпвам само при мисълта! защото няма друго животно на този свят, което да чука мъртвите си себеподобни. мислите си, че плъха е гнусен? е колкото и да е гнусен, никога няма да го видите да чука мъртъв плъх.
в смисъл, че хората сме много по-големи животни от самите животни. в този ред на мисли се сетих, че преди няколко седмици с делата си показах, че е време да предефинираме дарвиновата теория за "произхода на видовете". за формулировката ми помогна една приятелка, към която бяха насочени въпросните дела. тръгнахме от постулата "мъжете са свине" -- където в "свине" жените влагат много отрицателен смисъл -- който мъжете отричат напълно, жените подкрепят ревностно. истината е някъде посредата -- че меджу мъжете и свинете съществува еволюционна връзка. някои жени твърдят, че мъжете са призлезли от свинете. но и това е погрешно. правилната еволюционна стлбичка би трябвало да изглежда нещо такова -- мъже -> нищо (това дето е по празно от вакуум) -> микроб -> свиня. разбира се има малко неща пропуснати между отделните звена, за да се събере еволюционната стълбичка на един ред.
но колкото и жените да мразят мъжете заради това, което са, те все още ни търпят (и слава богу!). като заговорих за мъжете и жените, се сетих за онзи виц, в който бащата обяснява на невръстния си син пеленаче, че още малък, но ще порасне; ще ходи на училище, ако държавата не принуди учителите да стачкуват; после може университет, ако държавата изплаща пълните субсидии за "държавните" поръчки.. в смисъл че ще поживее. евентуало ще се запознае с някоя по специална жена; ще се влюбят (от втория третия опит може и споделено, а не по сметка); кулминацията ще е на неговата сватба, когато ще сте разбере какво е щастие -- но ще е късно..
не ме разбирайте погрешно -- аз уважавам брака като институция и не бих се осмелил да кажа нещо против него. някой ден дори може и да се оженя, това ако намеря подходяща. по-скоро акцентирах върху факта, че нещата малко или много се променят след брака. говорим за масите хора, разбира се ясно е, че има изключения. някои от четящите са сред тези изключения. в най-обща формулировка нещата стават от спонтанни и страстни към по-такива улегнали и ежедневни.
примерно мъжете започват да разреждат подаръците -- "излъгах я вече жената, няма за кво да се старая". е веднъж два-пъти годишно може; повече ако броим нова година, осми март, рождения ден, имения ден и годишнината. а и самите подаръци търпят промени -- от секси изрязано бело и книга с интересни пози, се минава към готварска престилка и книга с рецепти.
жените не остават много по назад -- те овладяват изкуството да мрънкат. "свърши се вече копеле, няма къде да бягаш ще си мрънкам колкото си искам и точка." други стават майстори в боравенето с хладни оръжия като точилки, черпаци и тигани.
със сигурност има и други неща, които се променят, но цялото многословие беше за това как се променя секса. най-малкото вече е секс -- не е чукане. тук сигурно ще изпаднем в малко спорче кво е секс и кво е чукане, но ще се опитам да илюстрирам. секс е в леглото, примерно мисионерска поза; чукане е когато .. хммм.. нали сте гледали "мистър и мисис смит"? е онова беше чукане :D добре ако не ви харесва "секс и чукане" нека е "секс и страстен секс" -- смисъла е същия ;)
или пък оралния секс -- набори, забравете за свирките! ще ви правят фелацио. каква е разликата? свирка е да те продухат брутално в някоя дискотека, парк, на междуетажието, в автобус, на задната седалка на колата .. сещате се. а фелациото е бледо копие. не че мъжете не се променят по отношение на ласките. преди сватбата мъжете лижат като откачалки, все едно са диабетици и там е наврян инсулина; след сватбата най-много да теглят една ръка, а ако са благосклонни може и един език. девойки, забравете за времето, когато са ви смъквали кожата с език :D
мдаа.. брака може и да е скука.. не го пожелавам на никой (скучния брак имам предвид) ;)
та да.. пак се връщам на скуката.. онова време, в което нямаш какво да правиш. т.е. то винаги кво да се прави но мисля че ме разбрахте. а когато навън е пълнолуние и имам клавиатура пред себе си -- е тогава вече си оплодило прек родствник от женски пол.. особено ако си графоман с леко до средно извратено чувство за хумор :)
по мотиви от: Eddie Izzard, George Carlin, Crish Rock и трънки и блогинки на пейо..
За сега намерих само подаръка, беше сладък, но ще продължа търсенето с чужда помощ.
Comments11
Вечна му памет!
Дано да почива в мир.
Прочетох, че днес погребали писателя с подобаващи почести. Тялото му, защото душата вероятно странства сред непознати галактики както писа SunSearcher . Пък аз продължавам да жаля като за близък човек. Хубаво е, че споделяме болката - всички, които коментирате постинга.
Утешава ме донякъде и факта, че предстои излизането на последния му роман. И в библиографията на творчеството му видях неща, непревеждани още на български.
"Никой не е умрял напълно, щом поне един жив си спомня за него." - казва източната мъдрост. Книгите на "маестрото" тепърва ще четат милиони и милиарди хора. И дори да не го възродят от запазеното ДНК , ще живее цяла вечност!
Благодарение на един изключително готин приятел се сдобих с двата тома избрани разкази на Кларк (издавани са 97 и 98 година). Някои отдавна съм чел, но ще ги препрочета с удоволствие. За новите - тръпна от сега.... Защото освен с искрящото си въображение и много добра научна подготовка Артър Кларк бе велик просто... с умението си да разказва увлекателни, правдоподобни, мъдри истории. Чакат ме безброй приятни часове и спомени за цял живот. По традиция най-хубавите неща ще прочета на децата (ех, дъщерите ми след месеци навършват 20!).
След всичко изказано и очаквано мога да се провикна:
- Жив е маестрото! И ще е жив, докато някой разгръща книгите му!