Беше онова горещото лято, когато денем из Великата софийска пустиня хората скитаха с изменени лица и бутилчици вода в ръка. Дори тримата изрусени клошари от градинката пред блока нарушиха принципите си да ходят винаги с кафеви шлифери и сложиха къси гащи и мрежести обувки.

Всъщност искам да ви разкажа за това как Философа, Оптимиста и Песимиста пиха бира. Те се събираха от години в центъра на Пустинята, около университета. Мястото им беше любимо. Заради витаещите акедемични духове, твърдеше Философа. Всъщност Песимиста ходеше на сбирките заради сравнително евтината бира в района, а Оптимиста винаги тръпнеше в очакване да се прибере в изтърбушеното си легло с някоя дългокрака мадама с наистина руса коса, което никога не ставаше.

Тримата седнаха на една забутана маса до кенефа, пустинното слънце отиде да изпепелява западните държави и си поръчаха първата наливна бира. Бирата дойде в запотени халби и първата глътка изкара от тях пот колкото от десет километров крос.

<?xml:namespace prefix="o"?> <!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Бирата е супер. Да пиеш биричка в тая жега, е като ...дати направи свирка руса мацка с дълга коса, каза Опимиста и примлясна щедро.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Ба, какво и е страхотното, направо си е гадна, каза Песимиста. Незнам как успяват да разредят наливната бира, ама тая сто процента е разредена даже не е газирана, каза Песимиста. Освен това се ядоса на Оптимиста заради обсебеността му от фикс идеята за русите мадами, но вместо да му го каже отпи още една тройна глътка от бързо стоплящата се бира.

Според Философа бирата си беше напълно нормална, но той не каза нищо, защото мислеше задълбочено за Глобалното затопляне и  почти беше решил проблема.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Ша изпукаме брат, такава жега не е имало никога и направо, ша ни са ебе...започна Песимиста но млъкна и извади от джоба на ленения си панталон звънящ телефон.

По време на късия разговор той предимно повтаряше “Ама защо точно мен” и “Не е справедливо точно мен”. През това време бледото му лице, на няколко етапа, ставаше все по-бледо и изопнато. Философа го наблюдваше усърдно и за момент се уплаши, че челюстта на Песимиста ще цопне в бирата. Опимиста през това време точеше лиги по дългокрака красавица с бял минижуп, скръстила дълги и обещаващи бедра на щъркел пред бара. Тя пиеше коктейл с цвят на карибско лято. Формата на устните и обгърнали розовата сламка, докара нечувана ерекция и живи спомени за кадри от безброй порно филми на Оптимиста. А дори не е руса, помисли си Оптимиста нехаещ за съдбовния разговор на Песимиста.

Втората бира за тримата дойде, а с нея и онова мълчание което обичащите клишета писатели наричат неловко. Песимиста беше обгърнал главата си с две ръце сякаш искаше да я скрие от целия свят и гледаше кехлибарените балончета излизащи от бирата. Философа пренебрегна Глобалното затопляне и реши да счупи тишината на тяхната маса.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Кой беше?

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Супервайзера....да го еба в индиеца мазен, каза Песимиста без да вдига поглед от балончетата.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->И ?

<!--[if !supportLists]-->     -        <!--[endif]-->И...съкращават ме.
 

Новината накара Оптимиста да се обърне към нещастния си приятел и дори стопи ерекцията му.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->А обещетение ще ти дадат ли? Нали имаше такава клауза в договора?

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Ще дадат педерасите, къде ще идат...да им еба майката индийско-ирландска. Шест заплати накуп, каза Песимиста почти крещейки. Изгълта халбата си наведнъж и я трясна в пода. Тя не се счупи и това го ядоса още повече.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Ей супер, заяви възторжено Оптимиста. С толкова пари можеш да обиколиш Европа...или да си купиш десет годишно кабрио и да изчукаш всички яки мацки в Студентски град.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Ще те изчукам тебе тъпанар скапан, надигна се Песимиста към приятеля си, а той се сви, почти влизайки под масата.

През това време видяла разчела знаците на Философа услужливата сервитьорка достави още три студени халби и охлади напрежението

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Баси мамата скапаха ми живота тия педераси! Сега отидох пак в лайната. Ипотеки, мипотеки....всичко....Песимиста стисна пак главата си.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Що лайна бе, т’ва е ‘баси шанса, де да имах толкова пари аз накуп...възторгна се Оптимиста и се понадигна мислейки си за четворка с руса, червенокоса и брюнетка.

 Песимиста скочи, но Философа застана помежду им и с отработен жест посочи столовете на двамата собърнати нагоре длани. Това даде ефект и тримата пак насочиха вниманието си към бирите. А жегата не беше напуснала Путинята, въпреки залеза. Философа сложи леката си усмивка приканваща за благоразположение, медения глас за пред симпатични студентки и започна събирайки и раздалечавайки дланите си на нивото на брадичката:

      -Хубаво е, че Живота често ни изсипва лайна отгоре, както ти се изрази, това е за урок. Нещата трябва да гледат от всички страни. Животът не е само блондинки и секс, както си мисли Оптимиста, не забелязвайки мизерията в собствената си квартира. Нали ако не знаехме как миришат лайната нямаше да знаем истинския аромат на розите, каза Филофа и се усмихна. Така, че да пием за лайната!

        Тримата чукнаха халби и отпиха. Философа победоносно. Другите двама с лека, но лавонообразно нарастваща обида в сърцата.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Абе ти ли ще обесняваш за лайната и розите, избухна Песимиста и се изправи с халба в ръка. С твойта асистентска заплата само лайна можеш да ядеш, изкрещя той! После плична остатъка от бирата си върху философската глава.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Да бе, сам си яж лайната, обидено извряка и Оптимиста.

Тьй като нямаше повече бира в чашата, Оптимиста, учудвайки се сам на себе си, заби един цигански шамар на дишащия като риба на сухо Философ. Детския навик на Философа винаги да се клати напред назад на стола, му изигра кофти шега и той падна с трясък назад пръскайки капки бира. Другите двама тръгнаха към следващата кръчма. Песимиста беше сигурен, че светът безвъзвратно се е сринал и искаше да пие докато усети твърдата почва на дъното. Оптимиста пък беше уверен, че във съседната кръчма е пълно със блондинки и рижистудентки, които чакат само него.

 През това време наранената честолюбива Душа на Философа, обмисляше дали да не предприеме 40 дневна обиколка из любимите си места, както би трябвало да направи всяка православна душа. За щастие Душата навреме забеляза дългокраката мадама от бара, която бършеше с мокри салфетки лицето и косата на Философа и му помагаше да седне на стола.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Тази жега, това Глобално затопляне, ни побърка всички, каза с окуражаваща усмивка мадамата, която беше чела последната книга на Философа и беше тайно влюбена в него.

После двамата си поръчали по няколко скъпи чешка бира и говорили дълго за Глобалното затопляне. За наше съжаление малко преди да стигнат до Извода който ще спаси човечеството, те се целунали с изпепеляваща страст миришеща на рози и феромони и се отдали на дълъг и страстен секс в квартирата на дългокраката красавица.

Останах без сърце, любовта в този свят,

                                     не можа да побере.

Останах без душа, тъгата цяла в нея ,

                                             не се събра.

Останах без сълзи, от тях очите мои сухи

са, не знам дали някога наново радостно

                                             ще заискрят.

Останах без усмивка, в хората, човекът

аз да търся, но така и не разбрах дали

         да го намеря в тълпата съм успял .

Останах без ръце, протегнати да ги държа,

за поздрав и прегръдка приятелска да са

                                               готови те.

Останах без крака, доброто аз да търся

                                           по таз земя.

Жената всеки ден кори ме,

вече побеля ,а хвърчиш

още между облаци и рими,

кога като улегнал мъж ще

изкараш за семейния бюджет

и ти пари веднъж .

Взел си аз поука от тази критика

градивна, реших да изкарам някой

лев с късмет и ум,

и какво да правя,тичам право

на Евроком в “Бум”,

но водещата с усмивка нежно

ми шепти:”играта свърши,

хайде оттука друм”.

Отчаян, аз бързам при Иван и

Жанка,

надявайки се да не е изпразнена

и тяхната им банка,

а Жана казва с поглед влажен

и усмивка:

“Съжалявам, за теб имам само

думи добри,

но в банката за съжаление,

не останаха никакви пари.

Какво да правя аз сега,реших

отивам при Иво и Ваня

в играта им “Златна баня”,

но стана тя каквато стана,

баня имаше,но не беше златна

и окъпан от пот и нерви и с

треска мускулна сдобил се ,

останах само с фитнеса

безплатен аз, ,гонейки уви

“Бързите пари”

в телевизионните игри.

Господин Вампирското Слънце. Тук е един фолклорна словенска музикална група и песните:

http://www.lojzeslak.com/pesmi.htm

:)

Тежък,  сив соц е полегнал  върху индустриалния пейзаж на големия град. Бариерите, табелите, сградите - всичко е застинало като бомбирал чернобилски реактор. Само шосето се е понагърчило  от жегите, щото не хваща ред до него, та електрокарите, гордостта на социндустрията,  подскачат  като на мотокрос, та току разпилеят някоя соцпалета, пълна със социндустрия в същите соцкутии, тенекии и прочие.. И столът от соца е  ударен от неутронна бомба и сега е като в Припят - убийствена картина на запустение. Чорбаджията - мутра на средна възраст, няма пари за такива глезотии - трябва да се реинвестира, да се върти капитала и да носи принадена стойност. Заплатите, точно като при соца,  та само  текучеството  е модерното явление.  

Чуква пладне и от цеховете започват провлачено да се носят хора, облечени в работно облекло, които  се отправят към лавката. Менюто е няколко вида вафли, баници - със сирене и кайма, сандвичи с кебапчета и пици – тоест, нещо, което  е толкова пица, колкото аз съм Ориана Фалачи - знаете кво се продава по  лавките. Излъгах за соца - няма ги  лозунгите   ипортретите на ударниците. И има кафе автомат, за алтернатива на нещото, което се продава за двайсет стотинки, и което зевзеци наричат„нощно кафе"*.

-Саше - за мен един тутманик!

-За мен сандвич с кашкавал! За мен баничка, а, зех си и едно пиене!(самообслужил се с малко дерби от хладилната витрина )

Сашето не си дава много зор - младо момче с щръкнала коса, като Пламен Пътов, тегаво слага хлебчетата в тостерите. В малката заводска лавка става задушевно - виждаш се с тоз-оня - половината завод, докато си вземеш тестяната изненада. Аконямаш кинти - но проблем, на рабоша  и на заплатата..Другата половина, току що оправена, се препича на пейките вградината, зяпа и одумва мерцедесите на боса, паркирани срещу тях и досами техните таралясници, и лениво пуши, гаче ли –аха-ще заспи..Трети, по паралии, от заводската аристокрация, или по претенциозни, си правят труда да отидат до близкото барче,  което е на триста метра.

Там попадаш  на друга планета.  Дървената конструкция от две одаи  е напоена със специфичен мирис и атмосфера. В едната одая , на груби  дървени маси,  работни мъже лющят бири и маат чорби и готвени манджи. В другата одая се е извила есовидна опашка, а пъргави  запазени каки,  с опънати по тях джинси, прибират кинтите, вземат купи и чинии от шублера и ги стоварват пред жадните, с помътнели погледи  и гладни бачкатори.

-Три пъти боб с наденица! - се провиква като  пехотен генерал през гишето  на подводничарите от екипа оправната  кака

-Шкембе и зеле със свинско!

Специалитетът и най-харчено ядене , освен чорбите, е бобът с добавка. Примерно две-три кебапчета, една-две македонски наденички. За разкарване - задължително бира! Всички видове!

 Борис Дали  деликатно припява като Мики Ефремович - за дижестив.

Ох, бабачкоо, глади се по буржоазията задесертил с две бири, чорбица и бобец с мръвка космат автомонтьор,  от някой от безбройните сервизи  наоколо. Ся шаа му ударя една дрямка-провлачено му импонира младо момче в гащеризон и модерен пиърсинг...

Тази седмица-все тъжни новини. Разбрахме, че американците май не са ходили до Луната. „Тейк ит изи, Боб”- момчето, опъвало с въже нагоре в студиото астронавт от Аполо 17, за да докарва на безтегловност. Те това е доказателство! Преди това знаехме, че не е имало Холокост, че не Хитлер, а Сталин е виновен за Втората световна, че евреите са измислили всичко и сами са съборили кулите-близнаци. Така де, как да не кажеш в туй смутно време:

В Русия съм, в Русия!

Така сме свикнали, защото всички се лъжем, шумим, лаф да става.

На туй отгоре джакпотът от всенародния спорт предвидливо падна по Великден, когато цените на фишовете са здраво надути и има милиони балъци. Не може да няма шашма! Задължително с единично фишче(демек, и бедните могат) Нали, който и тотоманяк да питате, ще ви каже,че фишовете се обработват и се избира неиграна комбинация, че се манипулират топките, или предаването се режисира, чрез предварително заснемане в студио. Дават се парите на ”наши” хора, за временно ползване срещу комисионн. На посветените много тесен кръг от хора-затова комисиите са едни и същи.

"Тва е разработка на военните, Славчо!"

Ха да ги видим на площада и с теглене на топките на ръка!

Абе изобщо, всичо май е медийна шумотевица; баламосват ни за рейтинги чрез сензации. Ама не нам- нашия вроден скепсис ни предпазва, щото си знаем, че нищо не зависи от нас, а от ония, неосветените.

„Защо, според теб, спряха мелодия на годината, а ?"

И като казах Славчо, се сетих за най нашумялата тема тези дни. Стотици и хиляди гледаха и прочетоха интервюто за нещастието, сполетяло звездата, плакаха и страдаха с него. Първо, да се уточним. Пожелавам на Слави да се пребори с болестта си и му стискам палци-така, както бих го пожелал за всеки от вас. Използвам интервюто като повод за разсъждения по общи за синца ни въпроси, защото е показателно за нивото на мислене на преобладаващата част от нас и пълно с клишетата и противоречията на народния дух. Не случайно Слави проби в тази среда и стана неин кумир. Когато някой въплъщава чертите на народния характер, въпрос на кратко време е той, характерът, да стане социална реалност, пише Райх. Или в случаят- да се осребри чрез медийна слава. Няма да се занимаваме със страничните линии на споделеното, примерно, за нравствеността на мутрите, като едни добри пичове - и очите им едни добри, като на Ленин. Нито върху политическите му разсъждения.

Ако знаех само аз
номера на Господ Бог,
щях да му звънна...

Комуто много е дадено, от него много и се иска. Да е пример за племето, докарало ценностите и вярата до езическо обожествяване, като изисквания към Небето за пряк резултат-нещо като давам ти-искам, като вярвам ти, Боже, ако ми помогнеш ся, на момента, да ми се размине нещо, да забогатея, да прекарам някой и т.н Религията, като абстрактна философия, е сборник от ценностите и изисква едно по високо общо ниво на ума. Българите са били заети с оцеляването си и вярата в Бога не им е помогнала много и постепенно са загубили наръчника за нравствени ценности и добродетели-от поне няколко века. Религията не е опиум тя е свободата на личността. Нихилистичното общество като последица вярва в Бога-матер, материя. Атеисти- родители имат деца-циници. Душевният склад на нацията се пълни със зловония. Обезверените поколения вземат стъклото, пречупено през отчаянието им за диамант. И винаги, когато я няма вярата в Бога и столетните ценности и традиции, няма кой да предпазва от заблуждения, близки до слепота и задължително идва времето, когато всеки решава, че може всичко. Когато моралната девалвация и нихилизма залеят бита, въпрос на шанс е кой ще извика пръв"В името Божие!". В” Зорба Гъркът” с пребиха с камъни пред църквата в Крит вдовицата, крещейки този лозунг, с пълната увереност, че вършат нещо богоугодно

Щяхме да се разберем:
аз за него, той за мен
нещо да свършим.

Човекът държи в ръцете си всичко, благодарение на волята и амбицията си и се възхищава от самураите. А защо на и на Ницше. Същевременно-всичко е карма, и просто трябва да приемаш нещата, такива, каквито са и не зависещи от теб. Когато вървиш нагоре и забогатяваш-всичко се дължи на качествата ти, но когато те чукне нещастието-става карма.Но доколко тогава имаш свободна воля, доколко битието и случващото се е предопределено, и доколко не? Не е ли това забогатяване само условие за да получиш някой важен урок? Не са ли уроците, според егото на човека? А ако блъскам като луд, вервайки само на това, което очите ми виждат, не е ли причина именно прекомерната ми амбиция за „кармичните” уроци? Кой може да отграничи даденото от зависещото от мен? А защо някои печелят милиони от тотото? Лъжа ли е масово разбиране за успеха като попадане на точното време, човек и място? А дали успехът на елита се дължи накачествата му или на това, че са попаднали на самото място, по нужното време. Или защото всеки народ си заслужава точно определен елит, който произлиза от него и е като него. Неразбрал,че Смисълът е друг-в движението по моста между материята и духа. В посоката-напред или назад.

Всеки стига до Бога по по свой собствен начин: някой — с увереност, друг — с отрицание, а трети — със съмнение. Четвърти, мнозинството, с уроци. Но всички –накрая, а някои непродствено преди да се изправят пред Него..Суета, всичко е суета-е най честия им извод тогава, шум от река, който отминава

Турците имат поговорка за този момент:"Kefenin cebi olmaz..."-Саванът джобове няма..

И как, братя и сестри, да не проявяваме жив интерес към тотото?

 А забелязали ли сте как върви джакпота? Задължително има няколко правила.

-          около голям празник, когато цените на фишовете са здраво  надути и има милиони балъци,обикновено  пада джакпота

-          задължително с единично, рядко тройно фишче(демек, и бедните могат)

-          след това почва натрупване, но на втори -трети тираж пада 6-тица в едното от двете тегления-без трето

-          сетне в другото, но без третото, то  е резервоар за балъците-там не се бута.Може, ако не предстои голям празник през следващия месец-два.

-Натрупването на джакпота сякаш се управлява от висш мениджър и винаги в полза на тотализатора. Няма да видите две-три поредни шестици в отделните тиражи, нито по няколко в един тираж.

Тотото остана един бастион от миналото, където единствения прогрес е във вида на фиша иформата на павильоните-всичко останало си е като преди.  И като ще е същото, защо да не върнат  и ръчните сфери и публичните тегления?

"Защо според теб спряха мелодия на годината, а ?"

Защото който и тотоманяк да питате, ще ви каже:

-че фишовете се обработват и се избира не играна комбинация–нещо, технически напълно възможно  „

-че това става с манипулиране на топките ,че е възможно режисиране, предварително заснемане  в студиа и нагласяне на желаните числа. 

 „В Русия съм, в Русия съм!”

  За малките печалби от шестицата може и да те огрее, но за мазните-никой път-дават се на ”наши” хора, за временно ползване слещу комисион-и  отново се завъртат в схемата..

-че в това са посветени много тесен кръг от хора-затова комисиите са едни и същи

"Тва е разработка на военните, Славчо!"

За това, като  си говорим за демокрация-на площада и с топките на ръка! Да ги видя тогаз...