Angst, Angst, Angst !

 Отварям сайта на една телевизия и преглеждам заглавията на новините:
Двама загинаха при пожар в клуб,
Трус разлюля Япония
Шестима пострадаха при тежка катастрофа край Велико Търново...
Опасност от пожар..
И предния ден:
Незаконна кариера взе втора жертва
Тежка катастрофа по пътя уби човек
Преди известно време, първата новина по всички ТВ беше нов запис на екзекуцията на Садам. Направих си труда да се разходя из световните новинарски агенции. В болшинството от тях вестта дори не фигурираше, а където я имаше, беше някъде в миманса.
Не и у нас, обаче.
Няма по банално клише от констатацията, известна от зората на вестникопечатането, че лошата новина се продава и обезпечава успеха. Добрутро ,дет се вика, на бг пресата от началото на Прехода-от лоши новини Петьо Блъсков си купи преди десет години мазен 500SEL, наречен „Синята идея”, ама му го гръмнаха..Изглежда, това име носи лош късмет. Но и изглежда, че някои медии отказват да ни познаят за пораснали. Ако припомниме за голото тяло на Луканов, за отрязаната глава на руския войник, за садистичните подробности, с които се описва поредната трагедия, за детайлното взиране в мъката и безпардонното погазване на правото на скръб на засегнатите, то е само за да се противопоставим на изграденото мнение, че телевизията е бизнес, който си иска живото месо,-човешките трагедии. Автор на тази констатация е фамозен журналист, известен със слабостта си към патологоанатомичните срезове на трагедиите.А любимите му трупове са или малцинствата, или социални аутсайдери, или сбърканяци. Кадрите от предаванията му, детайлното взиране и натуралистичния език накрая ни оставят само едно единствено заключение:
Страшно и опасно е да се живее в тая държава, тя е тотално скапана и проядена отсякъде, а ний самите, живеещи тук-ний сме идиоти, респективно педофили, говеда или овце. И затова справедливо ни дебне Дървото отсякъде!
И това е мода. Пущаш телевизора и те очаква ежедневния вечерен списък трагедии, разказани с детайли-колкото по големи, толкоз по подробно. Сякаш зрителите пускаме есемеси по лев и педесе с текст” Дайте още инфо!”.
Заради рейтинг ли го правят? Или за да ни предпазят? Разбира се, че за рейтинг, респективно, за пари. На подобен въпрос, си спомням, че след снимката на Луканов редакторът обясни-журналистът трябва да показва животът такъв, какъвто е.
Само че това не е съвсем вярно. Аз се сещам за поне още три причини.
Първата е явлението журналищина То е присъщо за посредствеността, готова да постигне целта си с всички средства. Нейните оръжия са нахалството и агресията, защото разрушението им е присъщо,то е заложено в природата и гените им и произлиза от творческата им посредственост. Маскира се като професионализъм, но е нещо, идващо от същността им и миналото, когато са дърпали плитките на отличничките, седящи пред тях или садистично са ги унижавали. Нейният представител трепери вътрешно от кеф, докато забърква външно любимия си конфликт.Наслаждава се на всяка възможност да изважда хората от равновесие и да ги изкарва престъпници или дебили. Пощръклява вътрешно, ако си споделил нещо, което да не се вписва в нагласената му теза по темата, по която те пита. Върти, сучи, докато изпуснеш нещо, от което да излезе сензация. Хули те, особено ако си основателно критичен към въпросите му, които е съчинил в последния момент, нищо, че преди това не е чувал за теб, или към медията му- но не защото се е трогнал за нея, а защото му е дойната крава. Той ще направи отговорите ви смешни, но не с доводи, а с кръчмарска реторика и нетърпящ възражение език. Нарича го свобода на словото, освобождение на езика. Ти срещу свободата на словото ли си? Той, разбира се, е чужд за нормалните човешки вълнения и е воден само от проклетията и инстинкта си. Агресията и естественото смущение на жертвата от блесналите прожектори или камери и микрофон, са любимите му похвати. Върховната му амбиция е да оцелява в медийната джунгла, но не как да е, а като се домогва до най- голяма слава, която става самоцел, а от там и пари. По правило цял живот са се пробивали път, тъпчейки, ощетявйки, подливайки вода на по слабите и мажейки се на силните-там мяра и норма няма. Правили са поръчки, заменяли са правдата с удобни бушони, създавали са нужните обществени настроения. Изкривявали са истината, за да бъдат ефектни, докато никой вече не се интересува от нея, а от бомбастичната новина.. След публикациите им не следва нещо- системата остава непокътната, или го отнасят невинни И да не мислите, че имате право да го критикувате, да го показвате? О, не тогава върху вас ще се стовари именно системата. Защото той винаги й слугува, а уж е срещу нея, винаги прислужва някому, но никога не си го признава.Статуквото, което плюе, е неговата тайна опора-той познава всички- и задържително е „на ти” с тях. Типичният бездуховен, безскрупулен комплексар, плод на нашето време. Задачата му е да прокара като нормалност, като социална реалност и жизненост, като единствено интересуваща хората тезата, че интересното е това, което те изплаши, шокира, развлече, защото видите ли, масата умира да се интересува от чужди нещастия, и ужасявайки се, да си надигне адреналина,метне три ракии и се бухне в леглото успокоена, че с нея такова нещо не се е случило, а ако стане, значи така е писано. Кво има да скача?
Втората причина е манипулацията, наречена психологическия шок, при допир с натурализма на нещастието. Необходим е за моделиране на обществено мнение и превръщането му в социална реалност.Но винаги, в интерес на тези, които уж са срещу статуквото, но всъщност за за него необходимото на чорбаджиите създаване на катастрофично съзнание.
Третата, най-важната е, оформяне на необходимото т.н катастрофично съзнание. Иде реч за спешно формирано кризисно съзнание, което не се справя със своята основна функция да ориентира хората в техния социален свят, в заобикалящата ги среда, а ги оставя ги да се оправят сами без някой да им каже или как.
В тази опасна ситуация хората започват сами да продуцират „обяснения за станалото”.Най-често започват да търсят виновния.
В изследванията на т.н. авторитарен характер (социален тип –Е.Фром) се разкрива скелетът на тази конструкция. В психоаналитичната версия, вината е на самия индивид, защото това е следа на преживяна в най-ранното детство криза, с разкриване потулени и невъзможни за изясняване връзки и отношения с и между възрастните. Но не само. Станалата грешка „се поправя” от авторитет, най-често от родител. Строгият баща наказва, но и показва, показва правилното, пътя и истината, поема отговорността, показва образец, който трябва да бъде следван безрезервно.
Познайте кой. Айл би бак!
.