BgLOG.net
By queen_blunder , 1 July 2006

Мимикрията – изкуството да подражаваш (3)

Продължава оттук.

Мимикрия по Бейтс. Първите форми на мимикрия били описани през 1852 г. от Хенри Бейтс. Характерно за този тип мимикрия е, че незащитеният организъм подражава на защитения модел, заради което той в известна степен губи от своята защита. Някои наивни хищници могат първоначално да изядат вкусния имитатор, а след това да атакуват и модела.

Мимикрията се проявява в онези признаци, които са добре забележими на външен вид като форма, окраска, а понякога и поведение. По-дребните детайли, като например разположението на жилчиците по крилете, остават неизменни. Често пъти даже малките отклонения се предават по наследство. Благодарение на строгия естествен отбор оцеляват само близките копия. Женските индивиди са по-склонни към мимикрия в сравнение с мъжките, защото те в по-голяма степен се нуждаят от защита, тъй като тялото им е по-привлекателно за враговете. Интересното е, че моделът и имитаторът не винаги съвпадат по размер - достатъчно е да има сходство в окраската. Даже често се случва имитаторът да е по-едър от модела.

Моделът и имитаторът имат едни и същи области на разпространение и летят съвместно. Характерен признак на модела е ярката окраска, която е в съчетание от няколко контрастни цвята. Тези, набиващи се на очи, цветни петна предупреждават хищника, че обектът не е подходящ за храна. Нежните оттенъци, преливащи се един в друг, като правило не се срещат сред защитените видове.

Ярък пример за мимикрия по Бейтс може да се наблюдава при пеперудите. Гъсениците на пеперудата монарх изпускат гликозид, който представлява токсично вещество, образуващо се като допълнителен продукт от техния метаболизъм и това вещество се предава на възрастната пеперуда. Заради него пеперудата има неприятен вкус за птиците - главните ловци на пеперуди. Затова, веднъж опитали от вкуса на пеперудите монарх (Monarch Butterfly - Danaus plexipus), птиците за дълго време не посягат към тях.

В същото време няколко безвредни и приятни на вкус пеперуди се възползват от лошата слава на „химическото оръжие", което пеперудата монарх използва като защита от хищниците. Такъв пример е пеперудата вицекрал (Viceroy butterfly - Limenitis archippus), която също има такава черно-оранжева окраска, както и пеперудата монарх, трудно се различават и съответно лесно могат да се сбъркат. Затова хищниците не закачат пеперудата вицекрал, което означава, че и тя също е приспособена.

 Пеперудата монарх                            Пеперудата вицекрал*
















 
При пеперудите мимикрията служи основно за защита против добре организираните гръбначни животни, които ловуват, използвайки зрение - птици, гризачи, гущери, някои земноводни. Срещу безгръбначните - мравки, оси, богомолки и др., пеперудите използват ефективно химическа защита.

Много незащитени по друг начин животни имат подобна подражателна окраска. Например пеперудата стъкленка (Sesia apiformis) външно наподобява стършел, който има отровно жило.
















Нужничната муха (Eristalis тenax) пък е защитена от неприятели, понеже прилича на пчелата.

















Неотровните змии като северноамерианския смок Lampropeltis pyromelana също притежават ярка окраска, с която подражават на отровните видове. 

 
















 
Кукувицата при летене и с петната по гърдите си прилича на ястреба. Хищният американски ястреб Accipiter pilcatus наподобява насекомоядния ястреб Harpago diodon, заради което по-лесно се приближава до плячката си.

Мимикрия по Мюлер. Друга форма на мимикрия описал през 1878 г. немският зоолог Фриц Мюлер. Най-добрите илюстрации според него са жилещите насекоми като оси и пчели. По телата на тези насекоми добре се забелязва лентовидният рисунък и ярките цветове. Идеята е, че в кръга на насекомите с подобна отличителна окраска, потенциалните техни нападатели ще очакват да преминат „процеса на обучение"описан по-горе.

Например птица, ужилена от оса от даден вид, би избягвала не само осите, но също така и другите, приличащи на осата, видове като пчелите. Представителите на различни животински видове се стремят да приличат един на друг, като показват сходна предупредителна окраска. Работата е там, че умението на хищника да разпознава видовете, които не стават за храна, не се предава по наследство. Затова всяко поколение започва да се обучава наново, при което, естествено, част от защитените представители погрешка стават жертви. Ако два защитени вида си приличат един на друг, то цената за обучението на хищника, която ще се плати е по-ниска, тъй като тя се разпределя върху по-голям брой екземпляри.

Съгласно принципа на мюлеровата мимикрия всеки вид с предупредителна окраска или форма може да провокира за себе си неприятен спомен, като например остра болка от оси и пчели. При мимикрията на Мюлер се наблюдава и сближаване на два защитени вида и по този начин се повишава тяхната колективна безопасност.

Според мимикрията на Бейтс между имитаторите и модела съществува неустойчиво равновесие. Например, ако в определена местност популацията на пеперудата вицекрал бъде прекалено голяма, птицата е твърде вероятно първо да попадне на вкусен екземпляр от нея, а след това на пеперудата монарх. В този случай защитата на монарха и на вицекраля ще бъде различна. Следователно бейтсовската мимикрия е ефективна, когато имитаторът значително отстъпва на оригинала по отношение на числеността си.

И така, главното различие между възгледите на Бейтс и Мюлер се заключава в следното: осите и пчелите наистина жилят и затова в основата на мюлеровата мимикрия лежи реалността, докато бейтсовата мимикрия е на принципа на блъфа.

Сред тропическите пеперуди често се наблюдава интересно явление, което е получило названието „колелото на мимикрията". То се създава, когато едновременно действат различни механизми на мимикрията. Мюлеровата мимикрия се проявява в това, че два или три защитени рода се сближават по окраска, отблъсквайки хищниците със своите ярки белези по крилете. А след време предупредителната окраска се загубва, защото тези представители започват да копират външния вид на няколко незащитени видове (мимикрия по Бейтс).

Мимикрия при растенията се среща по-рядко и се създава главно с цел да се привлекат полезни животни за опрашване и да се отпъдят вредните. Обикновено тя се ограничава до отделни органи, а не, както при животните, до цялото тяло. Някои насекомоядни растения залагат капани, като наподобяват цветове, с които да привличат насекомите. Някои растения наподобяват цветовете на други растения, в които има нектар. Цветовете на някои орхидеи наподобяват тялото на определени видове, насекоми - женски индивиди, и по този начин привличат мъжките, които ги опрашват. Някои растения издават неприятна миризма на трупове, екскременти и др., с което привличат мухи за опрашване. Дори цветовете на някои от тях наподобяват месото. В същото време трупната миризма служи за отпъждане на животни, вредни за растенията. Съществуват растения, които излъчват миризма на дървеници, мишки и др., с която отблъскват тревопасните животни. Мимикрия се среща и при гъбите като приспособление за защита - неотровните гъби наподобяват своите отровни двойници.
_____________________

(1),... (2),... (3)
*Позволих си собствен превод на названието на пеперудата Viceroy butterfly - Limenitis archippus, като я назовах "вицекрал". Така и не успях да направя справка за нея в издание на български език.
Legacy hit count
9628
Legacy blog alias
7842
Legacy friendly alias
Мимикрията---изкуството-да-подражаваш--3-
  • мимикрия
  • бейтс
  • мюлер
  • предупредителна окраска
  • колелото на мимикрията
  • подражателна окраска
Наука

Comments

By queen_blunder , 29 June 2006

Мимикрията – изкуството да подражаваш (2)

Продължава оттук.

Някои животни подражават на предмети от мъртвата природа или на части от растения. Това явление зоолозите наричат миметизъм. То се среща при някои видове скакалци, живеещи в каменистите пустини, които наподобяват по форма и окраска камъчета. Това е скакалецът Sphingonotus coerulans.















По целия свят има животни, които в различна степен приличат на лишеи. Това са различни паяци, пеперуди, бръмбари, гущери и жаби, които живеят върху стволовете на дърветата или върху камъни и стени, покрити с лишеи, и ги имитират благодарение на разчленяващата си окраска. Ето пример с пеперудата Dichonia aprilina, чиито шарки по крилете се сливат с лишея.
















Върху тялото на калкана (Scophthalmus maximus) се изписва рисунка, точно съответстваща на дъното в зависимост от това дали то е пясъчно, каменисто или някакво друго.








































































Не са редки и случаите, когато животните наподобяват околните предмети и по форма. Гъсениците на педомерката, особено ако са заели и съответната поза, удивително приличат на клонка.
















Сходни примери могат да се дадат богомолката (Mantide religiosa) , която със своето източено тяло, удължени крайници и изправен стоеж, не се различава от тревите, сред които живее.





























































































































Насекомото Phyllium siccifolium силно наподобява лист, даже по гърба му се виждат очертания, подобни на жилките.


























Такава е и повърхността на крилете на пеперудата kallima paralecta.

 




















Крилете на пеперудата Catocala elocata, също и на бръмбарчето Rhagium incuisitor наподобяват кората на дърво. Ето ги в съответната последователност.





















 












__________________________

(1) Следва продължение...
Legacy hit count
6524
Legacy blog alias
7778
Legacy friendly alias
Мимикрията---изкуството-да-подражаваш--2-
  • мимикрия
  • разчленяваща окраска
  • миметизъм
Наука

Comments2

Chu
Chu преди 19 години и 10 месеца
Удивителни снимки! Поредното потвърждение, че няма нищо по-велико от Природата. Жалко, че малцина го осъзнават...

queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 10 месеца
Наистина удивително:)

А снимките ги търсих из целия нет и добре, че животните имат универсални латински наименования, за да мога да открия точно това, което търся:)
By queen_blunder , 26 June 2006

Мимикрията – изкуството да подражаваш (1)

Специално за Chu, 
защото обича зоологията:)

Планетата ни е населена с огромно множество от уникални и неповторими живи същества. Фантазията на природата поразява въображението с форми, цветове и размери. Но още повече удивлява умението на някои животни да облекат своеобразен маскараден костюм и да се престорят на такива, каквито не са в действителност.

Основната задача на всяко живо същество е да живее и да даде живот на потомството си. Едни видове са способни активно да се защитават от враговете, но на други им се налага да се крият под чужд образ, или казано на научен език - да използват мимикрия. Мимикрията била открита по времето на Чарлз Дарвин през ІІ половина на 19. век.

Под мимикрия трябва да се разбира близко външно сходство на един организъм (имитатор) с друг (модел), който мами трети (оператор). Обикновено това е защитно приспособление, което при някои животински представители има агресивна функция, позволяваща им незабелязано да се приближат към своята жертва. Във всеки случай мимикрията е начин за адаптация към околната среда, благодарение на който животното може да живее по-дълго и да остави многочислено потомство.

В кои случаи мимикрията е оправдана? Когато „операторът" (хищник) е способен да разпознае и запомни неприятните на вкус, опасните, трудните за ловуване обекти, но при това да е достатъчно „глупав" да не може да различи модела от оператора или да не забележи маскираните организми, намиращи се на сполучливо избран фон.

В съответствие с теорията на еволюцията живите организми се стремят да развиват онези признаци и особености, които повишават тяхната приспособимост, включително и способността им да предават своите гени на следващите поколения. Някои видове в резултат на такава еволюция са придобили поразително външно сходство с други видове.

При немалко живи организми  в процеса на тяхното развитие се създала система за своевременно предупреждение, която ги предпазвала от потенциалните им противници. Спомнете си за белите ивици на скункса
















или за набиващата се на очи окраска (също на ивици) при жилещите насекоми от рода на пчели или оси.
 
 











Причината за формирането на такива сигнали била ясна. Противник, сблъскал се със скункс или оса, със всичките произтичащи от това последствия, в бъдеще вероятно би избягнал срещи с представители на този вид. Следователно представителите от вида, носещ в гените си тези отличителни признаци, ще преживеят значително по-дълго време и ще оставят по-голямо потомство - класически пример за естествен отбор в действие.

Обаче, за да бъде действена една такава система на предупреждения, стълкновенията между потенциалните агресори и представителите на вида е необходимо да се случват сравнително често. Постепенно, с течение на времето, организмите развивали способността си да възпроизвеждат знаци, предупреждаващи за дадена опасност.

Съгласно съвременните теоретически възгледи връзката между фенотиповете на имитатора и модела еволюционно се развива по един от трите пътя.

Защитна маскировка (камуфлаж). За модел служи външният фон - кората, листата, камъните, пясъка и др. Моделът е неодушевен и неподвижен и не се променя спрямо имитатора в процеса на еволюцията му. Тази покровителствена окраска на имитатора служи както за прикриване от неприятели, така и за незабележимото приближаване към жертвите. При нея животното е трудно или съвсем незабележимо. Такива животни в повечето случаи имат цвета на околната среда, като при смяна на средата те имат способността незабавно да се пригодят към нея. Ярък пример е хамелеонът (Chamaeleo chamaelon), чийто цвят се мени много бързо.




























 





































 




















 
Заекът беляк (Lepus timidus) и бялата яребица (Lagopus lagopus rossicus) през зимата получават бяла покривка на тялото си.
































 
Покровителствена окраска има и зебрата, защото линиите разсейват очертанията на тялото и го правят трудно забележимо.















Следва продължение...
Legacy hit count
13553
Legacy blog alias
7726
Legacy friendly alias
Мимикрията---изкуството-да-подражаваш--1-
  • мимикрия
  • еволюция
  • окраска
Наука

Comments7

Teri
Teri преди 19 години и 10 месеца
Ето и какво щракнах в събота, точно по повод мимикрия - муха, която се дегизира като пчела :) Мен успя да ме заблуди :)
DSC01088.JPG
Chu
Chu преди 19 години и 10 месеца
Благодаря, Куини, статията ти е един от първите подаръци за днешния ми рожден денSmile.
Очаквам с нетърпение продължението.

Pavlina
Pavlina преди 19 години и 10 месеца
Честит рожден ден! Най-сърдечни пожелания от мен. :)
А продължението на какво очакваш – на статията или на подаръците? ;)

Chu
Chu преди 19 години и 10 месеца
Благодаря, Павлина! Очаквам продължението на статията, а подаръците - не се отказвам и от тяхSmile. Най-хубавите подаръци получих още щом се събудих тази сутрин, но те не са материални.
Teri
Teri преди 19 години и 10 месеца
Ооо, Chu, честит рожден ден и от мен :) Надявам се да не е късно :) Много здраве, щастие и вълшебства ти желая! :)
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 10 месеца
О, Chu, така се радвам, че днес е твоят ден рожден:) Желая ти всичкото здраве и щастие на света и много, много професионални успехи :)
От името на всички в нашата общност "Образование" ти благодаря за полезните постинги, свързани с българския език и да знаеш, че чакаме с нетърпение следващите твои статии :) 

/sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/auguri.gif
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 10 месеца
Тери, много добро попадение е тая твоя снимка :)

Аз намерих в нета другия случай - как муха се престорва на пчела и снимката ще я видиш в продължението на тази статия, но не знаех, че мухите можели да изглеждат и като оси. Много са хитри тези животинки, но като си помисля - най-трудно влиза в заблуждение човекът. Той наблюдава отстрани това надлъгване в природата, наречено мимикрия, и всичко му е съвсем ясно:)  
By queen_blunder , 14 June 2006

Седмицата: път към науката

Докато измервал живота си според естествените цикли - променящите се сезони, растящата или намаляваща луна - човек оставал пленник на природата. Ако искал да тръгне по свой път и да изпълни света си с човешки открития, той трябвало да измисли собствен начин да измерва времето. И тези човешки цикли се оказали невероятно разнообразни.
 
Седмицата - или нещо много подобно на нея - навярно е една от първите изкуствени единици за време. Английската дума "week", "седмица", изглежда, произлиза от старогерманска дума, означаваща "променям се" или "обръщам се". Ала седмицата не е западно изобретение, нито навсякъде се е състояла от седем дни. Народите по света са открили най-малко петнадесет различни начина за групиране на дните - от пет до десет дни в група. Универсалното не е някое конкретно групиране на дни, а потребността и желанието за създаване на някакво групиране. Човечеството проявява неустоимо желание да си играе с времето, да прави с него нещо повече от онова, което е направила природата.

Появата на нашата западна седемдневна седмица, една от най-спорните ни институции, се дължи на масова потребност и спонтанно съгласие, а не на закон или правителствен декрет. Как се е случило това? Защо? Кога?

Защо точно седемдневна седмица?

Изглежда, че древните елини не са имали седмица. Седмицата на римляните се състояла от осем дни. Селяните, които седем дни работели на нивата, на осмия ден - пазарния ("nundinae") - ходели в града. Това бил ден за почивка и празници, училищна ваканция, обществени изяви и срещи с приятели. Не е ясно кога римляните са установили тези осем дни и защо впоследствие са ги променили на седем. Числото седем почти навсякъде се оказва особено привличащо. Японците имат седем бога на щастието, Рим бил създаден върху седем хълма, древните имали седем чудеса на света, средновековните християни вярвали в седемте смъртни гряха. Преминаването към седемдневна седмица, изглежда, не било придружено с официален акт. Към началото на III в. римляните вече живеели със седемдневна седмица.

Трябва да са се разпространили някакви нови идеи. Една от тях е идеята за шабат - съботата, която явно е донесена в Рим от евреите. "Помни съботния ден, за да го светиш - гласи четвъртата Божа заповед. - Шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети" (Изход, 20: 8-11). Всяка седмица Божиите чеда пресъздавали Неговото Творение. Евреите превърнали своята седмица и в освобождение от робство. "и помни, че (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш)" (Второзаконие, 5: 15). Като съблюдават съботата, евреите драматизират възсъздаването на своя свят.

Действат и други, не толкова теологични фактори, като например човешката потребност от физическо и душевно освежаване. Идеята за почивен седми ден, както и самото име "събота" (от вавилонската дума "сабату"), изглежда, са се запазили от годините, прекарани от евреите във вавилонски плен. Вавилонците съблюдавали определени номерирани дни - седмия, четиринадесетия, деветнадесетия, двадесет и първия и двадесет и осмия от месеца, - през които на царя им били забранени определени дейности.

Друга следа откриваме в английската дума за "събота", "Saturday". При римляните денят на Сатурн вещаел лоши поличби, всички начинания започвали зле, не бивало да се водят битки, нито да се предприемат пътувания. Никой здравомислещ човек не искал да рискува заради злините, които можел да му донесе Сатурн. Според Тацит събота била посветена на Сатурн, тъй като "от седемте звезди, които управляват човешките дела, Сатурн има най-високата на действие сфера и най-голямата власт".

Към III в. седемдневната седмица се наложила в частния живот из цялата Римска империя. Всеки ден бил посветен на една от седемте планети. В съответствие с тогавашната астрономия, сред тях били слънцето и луната, но не и земята. Планетите управлявали дните на седмицата в следния ред: слънце, луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн. Това не бил редът на тяхната предполагаема отдалеченост от земята, "нормалният" ред, в който по-късно Данте, например, описал небесните зони и в който имената на планетите се рецитирали в училищата до времето на Коперник.

Познатият ни ред на имената на дните на седмицата в Западна Европа произлиза от реда на планетите, които според римляните управлявали първия час на всеки ден. Наистина, тогавашните астролози използвали "реда" на планетите според тяхната предполагаема отдалеченост от земята, за да изчисляват "влиянието" им върху земните дела. Те вярвали, че всяка планета управлява даден час, после отстъпва пред следващата по-близка до земята планета и така нататък, докато се извъртят и седемте планети. След всеки седемчасов цикъл планетните влияния започвали наново в същия ред. "Управляваща" планета за всеки ден била онази, която доминирала в първия час на деня. Ето защо дните на седмицата получили имената на планетите, които управлявали първия им час. В резултат от този начин на изчисление се установили имената на дните на седмицата в техния познат днес ред.

Дните на седмицата в Западна Европа остават жив свидетел на някогашното влияние на астрологията. Ние лесно забравяме, че дните от нашата седмица всъщност носят имената на "планетите", известни на римляните преди две хиляди години. Дните на седмицата на някои европейски езици все още носят имената на планетите. Ето някои примери с доминиращата планета:

английски френски италиански испански

Sunday (слънце) dimanche domenica domingo

Monday (луна) lundi lunedi lunes

Tuesday (Марс) mardi martedi martes

Wednesday (Меркурий) mercredi mercoledi miercoles

Thursday (Юпитер) jeudi giovedi jueves

Friday (Венера) vendredi venerdi viernes

Saturday (Сатурн) samedi sabato sabado>

Когато се опитали да унищожат древното идолопоклонничество, хората заменили имената на планетите с обикновени числа. Затова квакерите наричат своите дни първи ден, втори ден и така нататък до седми. Те провеждат своите религиозни събирания не в неделя, а в първия ден. В съвременен Израел дните на седмицата също носят обикновени числа.

Един от по-неочакваните примери за влиянието на планетната идея е християнската замяна на събота, деня на Сатурн, с неделя, деня на слънцето. Когато християнството пуснало корени в Римската империя, благочестивите църковни отци се уплашили езическите богове да не просъществуват в имената на планетите, управляващи християнската седмица. Източноправославната църква постигнала известен успех в унищожаването на това езическо влияние: имената на дните на съвременен гръцки и руски вече не били планетни. Но западното християнство се оказало по-склонно да използва римските вярвания и предразсъдъци в своя полза. Църковният отец Юстин Мъченик (ок. 100-ок. 165 г. сл. Хр.) находчиво обяснил на император Антонин Пий и неговите синове (ок. 150 г. сл. Хр.) защо християните са избрали конкретен ден за четене на Евангелието и за причестяване. "В така наречения ден на слънцето всички, които живеят в града или страната, се събират... и ние се срещаме в деня на слънцето, защото това е първият ден, в който Бог създал мрака и самата материя на света, и нашият Спасител Иисус Христос е възкръснал от мъртвите. Защото в деня преди деня на Сатурн го разпнали, а в деня след деня на Сатурн, който е ден на слънцето, той се явил на апостолите и учениците си и ги поучил."

Денят на Сатурн, традиционно нещастният ден, в който евреите намират за разумно да се въздържат от работа, някак си останал оста, около която се върти гадаенето за цялата седмица. Митраистите, последователите на персийската мистерийна религия, които вярвали в слънчевия бог Митра, един от най-силните съперници на християнството в Римската империя, възприели седемдневна седмица. Те естествено изпитвали особена почит към деня на слънцето.

Християните установили своя Божи ден така, че изтичането на всяка седмица да облекчава драмата на Иисус Христос. Като се причестява, всеки християнин някак си се превръща в един от учениците на Тайната вечеря. Сценарият за тази мистична драма, естествено, била литургията. Подобно на другите тайнства, причастието станало повтарящо се изпълнение на важно символично събитие от историята на Църквата. Какво щастливо съвпадение, че денят на слънцето вече бил известен като ден на радост и обнова! "Ние почитаме Божия ден - пояснява през V в. църковният отец Максим Торински, - защото тогава Спасителят на света като изгряващо слънце разпръсна адския мрак и засия със светлината на възкресението, и затова хората по света го наричат ден на слънцето, тъй като го осветява Христос, слънцето на праведността." Денят на слънцето подготвил хората за ослепителната слънчева светлина на истинския Спасител. Църковните отци използвали съвпадението като поредното доказателство, че светът отдавна се е готвел за появата на Спасителя.

Създаването на нашата седмица представлявало поредната крачка в човешкото овладяване на света, в стремежа му към науката. Седмицата била собствено творение на човека и не се диктувала от видимите сили на природата, тъй като планетарните влияния били невидими. Като търсело повтарящи се астрални явления, като си представяло, че тези периодично проявяващи се сили от разстояние, сили, за които можело да се съди само по последиците от тях, може би управляват света, човечеството подготвяло нов мисловен арсенал, бягство от затвора на повторяемостта. Планетите - неземните сили - щели да отведат хората в света на историята.

Планетарната седмица била път към астрологията. А астрологията била крачка към нови видове гадаене. Най-ранните гадателски форми могат да ни дадат представа защо астрологията представлява крачка към света на науката. Древните ритуали носели със себе си сложна "наука" за използване на части от жертвени животни за предсказване на бъдещето на извършителя на жертвоприношението. Остеомантията например предсказвала чрез наблюдение на костите на жертвеното животно. В средата на ХIХ в. сър Ричард Бъртън* съобщава от Синд в долината на Инд за все още широко разпространен метод за гадаене по лопатката на жертвеното животно. Остеомантите разделяли костта на дванадесет части или "дома", всеки от които отговарял на различен въпрос за бъдещето. Ако костта в първия "дом" била чиста и гладка, поличбата щяла да е благоприятна и приносителят й щял да се окаже добър човек. Ако костта във втория "дом", който бил свързан със стадата, била чиста и гладка, добитъкът щял да се множи, но ако имало червени пластове и бели жилки, трябвало да се очакват крадци. 
 
И така нататък. Хепатоскопията, гадаенето по черния дроб на жертвеното животно, била един от най-древните асировавилонски методи за предсказване. Изглежда, че се е използвал и в Китай през бронзовата епоха. После тази практика била продължена от римляните и много други народи. Черният дроб впечатлявал гадателите с големината, интересната си форма и многото кръв. Един сложен бронзов модел на овчи черен дроб, открит в италианския град Пиаченца, е покрит с надписи, показващи за какво да се гадае по различните му части. Всяка човешка дейност или преживяване - от навързването на върви до тълкуването на сънища - се превърнала в поле за пророкуване, което свидетелства за отчаяния стремеж на човека да узнае бъдещето си.

За разлика от споменатите видове гадаене, астрологията била прогресивна. Тя се различавала по утвърждаването на постоянната, периодична сила на един далечен фактор. Влиянията на небесните тела върху земните събития се описвали като периодични, повтарящи се, невидими сили като онези, които щели да управляват науката.

Нищо чудно, че древният човек изпитвал благоговение към небето и се омайвал от звездите. Тези първи нощни светлини, които вдъхновявали древните вавилонски жреци, възпламенявали и въображението на народа. Еднообразието на жизнения ритъм на земята правело възприемането на променящите се небесни фойерверки мелодрама. Появата и изчезването на звездите, техните изгреви и залези, движенията им по небето се превръщали в сблъсъци между боговете, в божествени приключения.

Щом изгревът и залезът на слънцето имали толкова голямо значение на земята, защо същото да не се отнася и за другите небесни тела? Вавилонците направили цялото небе сцена за своето митологично въображение. Подобно на природата изобщо, небето било сцена на жива драма. Също като вътрешностите на жертвено животно, небето било разделено на зони, които били заселени с фантастични фигури. Вечерната звезда, по-късно наречена Венера - най-яркото небесно тяло след слънцето и луната - се превърнала в сияен лъв, който преброждал небето от изток на запад. Великият бог Ел завиждал на тази ярка светлина и всяка сутрин убивал лъва. Старият завет преобразува тази фантазия във видението на поваления заради гордостта му Луцифер: "Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния" (Исая, 14: 12-14). Това утринно убийство било извършено от пратеника на Ел, Михаил ("Който е като Ел"). В небето боговете водели битки, любели се, образували съюзи и заговорничели. Било немислимо тези космически събития да не се отразяват върху живота на земята. Всеки селянин знаел, че облаците в небето, топлината на слънцето и дъжда, този небесен дар, определят съдбата на реколтата и следователно напълно реално управляват собствения ни живот. Естествено, по-неясните небесни събития изисквали съответните жречески тълкувания.

Така небесната съблазън създала богатия небесен фолклор. Силите на слънцето и дъжда, съответствието между събитията в небето и на земята стимулирали търсенето на други съответствия. Вавилонците са сред първите, които създали митологична рамка за тези универсални съответствия. През следващите векове тяхното живо въображение щяло да бъде увековечено от гърци, евреи, римляни и други.

Теорията за съответствията се превърнала в астрология, която търсела нови връзки между пространството и времето, между движенията на физическите тела и хода на човешкия живот. Развитието на науката зависело от готовността на човека да повярва в невероятното, да премине отвъд диктата на здравия разум. С астрологията човечеството осъществило първия си голям научен скок към начина на описание на невидимите сили, които от огромно разстояние - от небесните висини - оформяли ежедневието. Следователно небесата били лабораторията на първата човешка наука, също както вътрешността на човешкото тяло, скритият свят на човешкото съзнание и неясното естество на атома щели да са сцена на по-късните науки. Човекът се стремял да използва растящите си познания за принципите на повтарящите се събития във вечната борба да строши железните окови на повторението.

Социалното или масовото гадаене процъфтяло във Вавилония. Предсказвали се големите събития - битки, суши, епидемии, жътви, - които оказвали въздействие върху цялото общество. Тази астрология векове наред останала по-скоро фолклор, отколкото доктрина. Гърците я превърнали в наука. Личната астрология - "критичната" астрология или генетлиалогия - която предсказвала бъдещето на един човек по разположението на небесните тела в момента на неговото раждане, се развила по-бавно. Това пророкуване се наричало "хороскоп".

Гърците също се разкъсвали между желанието да научат добрата новина и страха да узнаят лошата. Техните медицински астролози разделили цялото небе според зодиакалните знаци и определили отделна звездна сила за всяка част на тялото. После гръцките антиастролози критикували цялата догматика за астралните сили с аргументи, които щели да просъществуват до нашето съвремие. Дадените на звездите имена, твърдели антиастролозите, били съвсем случайни. Защо една планета трябвало да се казва Марс, друга Сатурн, а трета Венера? И защо астролозите ограничавали хороскопите си до човешките същества? Нима едни и същи астрални сили не управлявали всички живи същества? А как астролозите обяснявали различната съдба на близнаците? Епикурейците, чиято философия се градяла върху вярата в свободата на всеки човек сам да кове съдбата си, обвинявали астрологията, че кара хората да се смятат за роби на звездите.

В Древния Рим астрологията придобила влияние, на каквото нямало да се радва през следващите векове. Професията на астролозите - наричани "халдейци" заради вавилонския (халдейски) произход на своята наука, или "математици" заради астрономическите си изчисления, - била официално призната и имала променлива репутация в онези бурни времена. По време на римската република те станали толкова влиятелни и непопулярни, че през 139 г. пр. Хр. били прогонени не само от Рим, но и от цяла Италия. По-късно по време на империята, когато техните опасни пророчества станали причина неколцина астролози да бъдат изпратени на съд за държавна измяна, те повторно били пропъдени. Но същият този император, който пъдел едни астролози заради зловещите им гадания, наемал други, за да насочват императорския му дом. Някои области били обявени за забранени. По време на късната империя, когато астрологията била открито толерирана, астролозите нямали право да правят пророчества за живота на императора.

Усилията на християнските императори да обезкуражат астрологията се провалили. "Мнозина - съобщава историкът Амиан Марцелин в края на IV в. след като Константин обявил християнството за официална религия, - не смеят нито да се къпят, нито да се хранят, нито да се появяват на обществено място, докато надлежно не се допитат според правилата на астрологията за положението на Меркурий и луната. Извънредно странно е, че това безсмислено лековерие често се среща при нечестивите скептици, които се съмняват или отричат съществуването на небесна сила." За влиянието на седемте планети свидетелства незабележимото преобразуване на осемдневната в седемдневна седмица, всеки ден от която бил подчинен на конкретна планета. Когато римляните ходели в императорския цирк, астралното влияние се виждало навсякъде. Над всеки от дванадесетте поста, от които колесниците започвали състезанието, имало знак на едно от дванадесетте зодиакални съзвездия. Всяка от седемте писти символизирала небесната обиколка на една от седемте планети.

* Ричард Бъртън (1821-1890) - английски писател и изследовател. - Б. пр.


Източник: "Откривателите" (откъс), автор Даниъл Дж. Бурстин

Legacy hit count
1612
Legacy blog alias
7570
Legacy friendly alias
Седмицата--път-към-науката
  • история
  • седмица
  • възникване
Наука
Загадки, логически задачи, илюзии, феномени

Comments2

Teri
Teri преди 19 години и 10 месеца
Ехааа, невероятна статия! Винаги съм се чудил за тези неща и съм искал да намеря първопричината им. Досега само за християнската теория знаех, но не и другите теории. Страшна си Куини!
Ама аз все още не мога да ги разбера тези четвъртъци. Никога не съм ги разбирал. А ти? :)
Справка, тук :)
Shogun
Shogun преди 19 години и 10 месеца
Изключително интересно четиво!
By queen_blunder , 7 June 2006

Руско-български езикови връзки

Историческите връзки на българския език с руския език са много стари. Още в XI в. в Русия биват пренесени първите старобългарски книги. Оттогава старобългар­ският език, който е бил използван като черковен език, започва да упражнява значително влияние при оформянето на староруския литературен език. Чувствителни следи от това влияние се наблюдават и в съвременния руски език. Думите от български произход, които се срещат в него, обикновено се наричат „черковнославянизми" или „старославянизми", с което се подчертава, че те се дължат на влиянието на стария български черковен език.

Поради голямата близост, която е съществувала и продължава да съществува между руския и българ­ския език, старобългарските думи, които са били възприети в руски език, не са се чувствали като чужди. Много от тях са се употребявали и продължават да се употребяват наред със съответната народна руска дума. Те се познават най-често по своя български гласеж. Така напр. там, където в руския език в наследени от славянския език-основа думи имаме съчетания оро, оло и ере, в съответните думи в българ­ския език имаме съчетания ра, ла, ре, ря. Сравни борода - брада, корова - крава, голова - глава, солома - слама, берег - бряг, береза - бреза.

Думи с български звукови съчета­ния ра, ла, ре се срещат в голям брой в съвременния руски литера­турен език успоредно с думи, в които имаме съответни руски съчета­ния, напр. брань покрай оборона, прах покрай порох, пламя покрай поломя, прохлада покрай холод, бремя покрай беремя и т. н.

В друга редица наследени от славянския език-основа думи на мястото на съ­гласни ч и ж в руски език имаме съгласкови съчетания шт и жд в български език, напр. свеча - свещ(т)а, межа - межда, горожанан - гражданин. Под влияние на стария български черковен език в съвременния руски език съществуват още многобройни думи, които съдържат българските съчетания шт и жд вместо руски ч и ж, напр. помощъ, клевещу, запрещать, вождь, побеждать, ограждатъ и т. н.

Много по-силно е влиянието, което руският език упражнява върху българския език. Това влияние е ускорило извънредно много развоя на българския национален език. В кратък период от време българският език се обогатява със забележителен запас от нови думи, възприети от руски език. По тоя начин се създава основата на огромния и много важен руски лексикален пласт в новобългарския литературен език. Нужно е обаче да се има предвид, че при тия процеси не се касае за възприемане на думи, които носят белезите на чуждици. По-голя­мата част от тях имат своята основа в стария български език, като все още носят някои от най-отличителните негови фонетични особе­ности.

Друга част издава своето родство с корени, от които имаме и в народния български език ред словарни образувания. Ето защо напр. глаголи като съвпадам, съставям, провеждам или съществителни като погреб, подготовка, недомлъвка, привичка, развитие или наречия като охотно, настойчиво, превъзходно, изключително така бързо и дъл­боко се вкореняват в българския литературен език. Неизбежен ре­зултат от това е създаването на една рядка лексикална близост между българския и руския език.

Наслояването на руския лексикален пласт в български език ми­нава през няколко етапа. Руското влияние, започнало в по-значителна степен още във втората половина на XVIII в. заедно с по-усиленото проникване на руската печатна и ръкописна книга в българските земи, в течение на дълго време се настанява стихийно при подкрепата на черковнославянския език. В зараждащия се български литературен език се употребяват руски думи в напълно непроменен вид. Почти редовно се срещат изрази като скорб, муж, перво, мука, пут, пят и т. н. В редовна употреба е възвратната частица ся вместо се.

Едва към средата на XIX в. започва съзнателно побългаряване на русизмите, което с по-нататъшното укрепване на българския национален език взема все по-големи размери и засяга по-многобройни случаи. Побъл­гаряването се отнася до фонетичната страна на думите, като на мяс­тото на старите гласни: 

 

се поставят техните редовни български заместници, а не руските. Най-лесно се оказва побългаряването на форми с представки со-, вос-, ви-, а така също и с наставка -ок. Така согласие става съгласие, собрание - събрание, собитие - съ­битие, воспитание - възпитание, восторг - възторг, вистрел - изстрел, виход - изход и т. н. Въпреки тия усилия в българския литературен език остават многобройни случаи, които запазват своя руски гласеж. По-долу ще изтъкнем няколко от  тях.

На мястото на стария голям ер в силно положение в руския език се развива о, докато в български език ерът се пази. Ето защо на руските думи вон, сон, мох, дождъ в български съответствуват вън, сън, мъх, дъжд. В литературния български език обаче поради силното руско влияние се употребяват някои думи, които съдържат о вместо ъ. Такива са напр. точно, точка, бодър, вопъл, ропот, изтощен. В редица български чисто книжовни форми се явява е на мястото на стария малък ер в силно положение. И тия думи са се настанили в българския език поради силното влияние на руския език. Такива са напр. следните думи: жезъл, възмездие, меч, мечта, ревност, прелест и др. Руска фонетика има и наименованието на българската национална монета - лев от старото

,

което според характерните за българския език ис­торически фонетични закони се променя в лъв и така се употребява в своето първично значение като наименование на известното диво животно.

Както знаем, старобългарската голяма носовка 
 


в днешния бъл­гарски език е заменена с ъ. В руския език тя преминава в у. Затова на руските думи муж, зуб, мудрый, рука в българския език съответ­ствуват мъж, зъб, мъдър, ръка. В българския литературен език все още се употребяват думи с руско застъпничество на старобългарската голяма носовка. Такива са напр. блуждая, благоухание, имущество, поручик, съюз, ругая, художник и др. На мястото на старобългарската малка носовка


 
в днешния български език се явява  е, а в  руския  я. На  българските думи ред, месо, пет, клетва, които в своя фонетичен състав са съдържали малка носовка, в руския език съответстват ряд, мясо, пять, клятва. В днеш­ния български литературен език има доста думи, в които се явява руският вместо българския заместник. Такива са напр. изящен, препятствие, витяз, проклятие, понятие, възприятие, занятие, не­обятен, вероятен. След шушкави съгласни руският заместник на малката носовка се пише а, а не я. Такива случаи в български език имаме при начало, част, частен, щастие, щадя, зачатие, зачатък, началник, началствам.

Доста на брой в българския литературен език са думите, които вместо българските съчетания ър-ръ съдържат съответните руски съ­четания ор-ер. Такива са напр. следните случаи: възторг, горд, кормило, вертеп, дерзая, изверг, мерзавец, осквернение, терзание, почерк, очерк.

В днешния български език се наблюдават и някои случаи от руско а-кане, т. е. от типичния руски литературен изговор на неударената гласна о като а. Такива са следните думи: кънки (рус. коньки), пара­ход (рус. пароход), каляска (рус. коляска), партенки (рус. портянки), пагон (рус. погон), хазяйство (рус. хозяйство).

Руското влияние не се ограничава само в областта на лексиката. То има решително значение за цялостното оформяне на българския национален език. На него се дължи например обстоятелството, че бъл­гарският литературен език, при все че е легнал върху североизточна българска диалектична основа, не възприема в своята фонетична система така наречената редукция на гласните, т. е. произнасянето на неударените гласни о, е, а като у, и, ъ. Редукция на неударените гласни действително съществува и в руското литературно произношение, но тя не намира отражение в руския правопис. Руското езиково влияние върху българския език е чисто книжовно. То се упражнява чрез руската книжнина, която масово се е използувала в българските земи. За образец се е взимало руското слово, тъй както то фигурира в писмото. А този образец се противопоставя на всяко предаване на българските думи с редукция на гласните, т. е. на писането гладну вм. гладно, зилену вм. зелено, радуст вм. радост и т. н.

От руския език са възприети множество отглаголни съществите­лни с наставка -ние, напр. окончание, престъпление, внушение, про­дължение, представление, удивление, образование и т. н. В сравнение с народните отглаголни съществителни на -не, които се отличават с доста ярко подчертана глаголност, проникналите от руски език форми на -ние притежават качество на абстрактни думи. Това проличава много ясно, когато се сравни пеене с пение, движене с движение, писане с писание, учене с учение, дишане с дихание, прекланяне с преклоне­ние и т. н. В днешния български език възприетите от руски език отглаголни съществителни на -ние имат много широко разпространение. Смисловото различие, което се е създало между тях и народните бъл­гарски отглаголни съществителни на -не, безспорно допринася извън­редно много за обогатяването на българския книжовен език.

Друга важна последица от руското влияние върху български език е оформянето на сегашните деятелни причастия. Старобългарският език е познавал тая категория причастни форми. Впоследствие обаче те са се загубили и в съвременните български говори сегашни деятелни причастия вече не се употребяват. Първоначално рус­ките причастни форми се употребяват в български език в техния непро­менен вид, напр. читающ, отсъствующ, командующ, тържествующ, знающ, пишущ и т. н. По-късно те се изменят, като получават форми, които по-точно съответстват на българските глаголни основи, от които се образуват, напр. четящ, отсъствуващ, командуващ, търже­ствуващ, знаещ, пишещ и т. н. Възобновяването на сегашните деятелни причастия в български език, което става под силното влияние на руски език, има голямо значение, тъй като те при умело използуване обогатяват и разнообразяват в стилово отношение съвременната българска реч.

Руското влияние се отразява благоприятно и в областта на словообразователните средства на български език. На него се дължи напр. разрастването на наставките -тел и -ство, които са били много обик­новени в стария български език, но после били значително ограничени в народната реч. Наставката -тел е била типична за деятелни имена, напр. учител, водител, просветител, свидетел, слушател, мислител, ръководител и т. н. В народните български говори по-широко разпро­странение за сметка на старата наставка -тел има наставката -ач, с която се образуват деятелни имена и в литературния език, напр. ковач, сеяч, водач, разказвач, разносвач и т. н. Наставката -ство е характе­рна за абстрактни имена, напр. свидетелство, ръководство, равенство, пиршество, владичество и т. н.

Руският език е главният посредник, чрез който се настанява в български език международната културна терминология, т. е. думи като процедура, процес, федерация, фантазьор, конституция, рево­люция, колекция, цивилизация, валоризация, цензура, култура, обли­гация, фанатизъм, полюс, минута, номерация, паника, егоизъм, дирек­тор, професор и много други.

Автор: Любомир Андрейчин - из "Исторически връзки на българския език с другите езици".
Legacy hit count
7796
Legacy blog alias
7359
Legacy friendly alias
Руско-български-езикови-връзки
  • руски език
  • български език
  • езикови връзки
Български език
Наука

Comments4

Shogun
Shogun преди 19 години и 11 месеца
Много интересна статия.

Ето друг пример: нормално руснаците казват "молодой" и "старый". Обаче в поезията се срещат формите "млад" и "стар".

Смятам, че има печатна грешка - там, където се дава примерът с "пламя" - другата дума е "полымя". Също не бих се съгласила, че в съвременния руски език съществува думата "беремя", освен като нейни производни "забеременеть" и подобни.

Срещала съм мнение, с което съм съгласна, че заемки между славянски езици не се смятат за чуждици, а за взаимно обогатяване на езиците, поради общите корени.
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
Има и "поломя" и "полымя". Последното се употребява в фразеологично сочетание: "из огя да в полымя"
Имаме и дума "беремя", коята, впрочем, носи характер на разговорна: "Ишь ты, целое беремя травы принесла".
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 9 месеца
Спасибо, Евгений! Это действительно интересно :)
By Kalabria , 25 May 2006

Новата учебна програма за училищата (възмутена съм)

Аз съм ВЪЗМУТЕНА просто от това нещо.Въвеждат програма с нови учебници и т.н.С това съм съгласна въпреки че съм пети клас и съм последна с тези учебници.Новаите са по-трудни де Laughing .Лошото е,че се занимават само с тези деца които са с новите учебници.По един час в седмицата или в деня щели да имат компютри.Аз понеже обичам компитата и искам да науча нещо повече за тях.Започнах да се ровя из http://www.e-edu.bg или май беше ком.Ми нищо кой знае не е.Не е обновяван сайта от когато са го открили.Ама не е честно,Един вид ние да си взимаме метлите да метем,а тоя с новите уч...Просто много съм разочарована.А майка ми и баща ми не искат да ме запишат за компютри.Аз се занимавам с нашя комп от осем годишна.То затова сме му преинсталирали два пъти хард диска.
Legacy hit count
1513
Legacy blog alias
6737
Legacy friendly alias
Новата-учебна-програма-за-училищата--възмутена-съм-
Наука

Comments3

queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 11 месеца
Kalabria, мила, учебниците по всеки предмет са няколко вида - на различни авторски колективи и издателства. Нали знаеш, че всеки учител си избира по какъв учебник да учат учениците, на които той преподава? Според мен и новите, и старите учебници не са написани ясно и достъпно, така че на вас, учениците, ще ви е трудно при всички положения.

За този образователен портал, който ти цитираш, аз знам, че все още е в процес на изграждане. До новата учебна година ще е готов. 

А на майка ти и баща ти продължавай да им повтаряш и да настояваш да те запишат на компютри. Много скоро този предмет ще влезе като задължителен в учебната програма.

Kalabria
Kalabria преди 19 години и 11 месеца
Да знам,че ще е задължителен в учебната програма,но през 2006г. ще е за пети клас.Тоест шести ще са си по стандарт.Тъпо ;(
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 11 месеца
Затова почвай да обработваш родителите си, като им обясниш ясно, че ако не те запишат на (предполагам, че при вас е СИП) "Компютри", ще си изостанала от онези ученици, които ще изучават този предмет задължително.
By queen_blunder , 24 May 2006

24 май – Ден на българската просвета и култура

























 
24. май е най-милият, светъл и свят празник за всички българи. Той поставя своето начало в памет на светите братя Кирил и Методий, завещали на потомците си писменост, която дава мощен тласък в развитието на културата и науката и в укрепването на държавността. Славянската култура вписва ярки страници в развитието на световната цивилизация.

Още през 1762 г. светогорският монах Паисий Хилендарски, разказвайки за най-славните моменти от българската история, с особена гордост отделя специално място на Кирил и Методий в своята „История славеноболгарская", като озаглавява тази глава „За славянските учители". От този момент нататък образите на създателите на славянската писменост се превръщат в символ на българската просвета и култура.

Под влияние на Паисиевата история през  XVIII в. се появяват още два исторически труда - „Зографската история" (1785 г.) и „История вкратце о болгарословенском народе" на йеромонах Спиридон (1792). За Кирил и Методий се споменава и в двете произведения.

През втората половина на XIX в. черковният празник в чест на двамата братя е обявен за общонароден празник на народната просвета и славянската писменост. Той започва тържествено да се чества от целия народ и става израз на национално съзнание и патриотизъм. На този ден празнуват всички българи - православни и католици,  емигрантите в Румъния, заточенците в Диар-Бекир, всички ученици и учители в поробена България.

Особено голяма заслуга за провъзгласяването на празника на Кирил и Методий за училищен и общонароден празник имат братята Найден и Константин Герови. В Пловдив през 1851 г. Найден Геров, д-р Чомаков и други родолюбиви българи решават да именуват училището „Кирил и Методий". В Прилеп и по други места започват да се появяват училища, носещи имената на славянските просветители. Пловдивските родолюбци преосмислят Кирилометодиевия празник и дават идеята той да започне да се празнува по светски. Геров пише в своите спомени:
„Щом училището се нарече „Св. Кирил и Методий", трябваше и празникът му да се празнува. Училището въведе този празник, който си остана да се празнува и занапред. Кримската война ме пропъди из Пловдив. На мое място за учител остана брат ми Костадин. И той продължи въведения обичай".

По примера на пловдивското училище, както и по собствена инициатива, и други училища започват да почитат паметта на Кирил и Методий и да придават на празника общонароден просветен характер. През 1856 г. Кирилометодиевият празник тържествено се отбелязва в Цариград. Инициаторите на това тържество пишат: „заради туй обявляеме въобще, за да возприемат той пример по сичка България, да празнуват на всякое лято паметта на тия святии."

През 1858 г. „Цариградски вестник" помества покана от Йоаким Груев за всеобщо честване на паметта на Кирил и Методий. В нея се подчертава, че това важно събитие трябва да се отбелязва като училищен празник. Поканата изиграва голяма роля за установяване на тази практика в България.

Идеята се подема от всички български селища. Многобройните дописки в българските възрожденски вестници отразяват как са протекли тържествата.

През 1863 г. вече целият славянски свят чества 1000-годишнината от създаването на славянската писменост и книга, която се превръща в празник на славянското единство и на славянската култура. В Русия, Чехия и Хърватско се издават сборници в чест на Кирил и Методий, появяват се и художествени произведения, посветени на тяхното дело.

По това време българският народ все още е под робство, но духът му вече не е робски. В училищата учителите държат вълнуващи речи, в периодичния печат се появяват патриотични статии. Празникът започва да придобива обществено-политически смисъл. В края на 60-те години прогресивната интелигенция започва да свързва празника не само с борбата за широка българска просвета и възпитание в дух на народностна гордост, но и с борбата за политическа свобода.

Един от първите изразители на тези идеи е поетът-революционер Христо Ботев. На 11 май 1867 г. в двора на Калоферското училище той той държи пламенна реч пред учениците и съгражданите си, в която призовава народа да следва примера на Кирил и Методий в борбата за народна свобода и културна независимост. По-късно в Румъния Ботев написва и специална статия по повод на празника и в нея поетът нарежда Кирил и Методий в редицата на гениите на човечеството, изтъква общославянското им значение и свързва делото им с идеята за политическо освобождение на българския народ:
„В историята на почти всички народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовешки характер и затова по своето всемирно значение заслужават почит и уважение. И в историята на нашия потъпкан днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си вещо в историята на човешкия напредък, и които, разбира се, трябва да възбуждат почит и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но и на всеки честен, искрен и признателен славянин. Едно от тия събития, без съмнение, е кръщението на българския народ, което, от една страна, ако й да пренесе заедно със себе си из Византия началото на нашето политическо падение, но, от друга страна, постави началото на оная знаменита в старото време славянска култура, за която възпоминанията днес сближават и въодушевяват с взаимна симпатия почти всички славянски племена.
Така 11 май стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение."

Образите на Кирил и Методий съпътстват българските революционери по време на Априлското въстание и на Освободителната война. Достатъчен е следният трогателен пример: Българските опълченци тръгват на последен бой, водени от голямата си любов към България и от братята Кирил и Методий. На Самарското знаме са извезани техните образи. В Плоещ (Румъния) знамето е предадено тържествено на българите. Това става през май 1877 г. В речта по този повод се казва:
„Юнаци! С вас наедно ние днес празнуваме първата година на това знаменито и първо българско знаме, върху което са изображени славянските апостоли Кирил и Методий, паметта на които днес тържествено се слави по сичка Русия и целия славянски свят. Както в деветото столетие Кирил и Методий са освободили славянството, а особено нас, българите, от идолопоклонството и невежеството, така също и днес ще се намерят посред българското опълчение, ще го насърчат в сраженията и ще му помагат най-сетне да избави България и отечеството им от турското робство."

Наред с порастването на националното ни самочувствие и с преосмислянето на Кирилометодиевия празник се провокира и интересът на живописците към образите на двамата братя. За пръв път в печатна книга се явява ликът на Методий у Христофор Жефарович - в неговата „Стематография" (1741). Това е труд, който оказва твърде силно влияние върху плеада български възрожденци - Паисий, Раковски, Ив. Богоров и др. Той въздейства с гербовете на царствата и не на последно място - с ликовете на светците Методий, Наум и Климент.

По-късно училищата, особено тези, които носят името на двамата братя, започват да си поръчват икони. На 11 май се създава традицията иконите да се обкичват с цветя, да се изнасят пред училището или се носят пред училищната колона и символично водят възродения народ напред. Тези „икони" имат ново виждане на образите на Кирил и Методий, които обикновено са изобразени в цял ръст и носят пред себе си разгънат свитък с българската азбука. Образите на славянските първоучители се зографисват и в църкви и манастири. Никой друг славянски народ не е рисувал така много ликовете на създателите на славянската писменост.

С възраждането на паметта на Кирил и Методий сред българската интелигенция и народ през XIX в. се слага началото и на научния интерес към делото на братята-апостоли. Този интерес е свързан както с националните борби за българско училище и църква, с пробуждането на духовните сили на българина и неговия стремеж да получи равностойно място сред народите, така и с развитието на славистиката, с трудовете на руски и чешки учени, като Юрий Венелин, Шафарик, руските славянофили и др.

Един от първите наши културни дейци, който поставя въпроса за делото на Кирил и Методий на научна основа, е Васил Априлов. През 1841 г. в Одеса той издава първата си научна творба, написана и издадена на руски, но преведена и на български -  „Българските книжники или на какво славянско племе собствено принадлежи Кириловската азбука". В нея Априлов поставя много важни филологически и историко-културни въпроси, с които славистиката и до днес се занимава.

В първото българско списание „Любословие" неговият издател К. Фотинов публикува статия под заглавие „Мъчно е да познае человек себе си" (1846). В него той се застъпва за българския произход на двамата братя.

По проблемите на кирило-методиевистиката Найден Геров пише голяма статия през 1852 г.: „Няколко мисли за българский език и за образованието у българите". Често се връщат към тези въпроси Г. Раковски и М. Дринов. За началото на славянската писменост и личността на Кирил и Методий Раковски има своеобразни, оригинални, силно повлияни от патриотичното му чувство, схващания, които изразява в книгата си  „Ключ болгарского языка", писана в Букурещ през 1865 г., но отпечатана през 1880 г.

Марин Дринов засяга проблемите на славянската писменост и ги поставя на научни основи в няколко свои статии от 1869, 1870 г. и по-късно.

През 1875 г. Л. Каравелов публикува в Букурещ книжката „Кирил и Методий - български просветители", издание на Дружеството за разпространение на полезни знания. В унисон с всички български възрожденци и Каравелов „доказва" българския произход на Кирил и Методий, които превеждат книгите на „народен" език. Те дълго време учили първо своите еднородци и тъкмо затова византийският император ги е избрал да ги изпрати сред западните славяни. След като проследява живота на Кирил и Методий, Л. Каравелов свързва тяхното дело със своето настояще.

С делото на Кирил и Методий първите български учени се втурват смело в научни борби. С техния пример възторжените възрожденски учители се борят за българско училище и народна просвета. Празникът им не забравят борците в най-трудни условия. На един цял народ, пробудил се за нов живот, Кирил и Методий са вдъхновители, утешители, бранители и помощници. Те са в сърцето, в душата и в бита на всеки българин.

След Освобождението празникът на Кирил и Методий продължава да се празнува като всенароден празник на българската просвета и култура и на славянската писменост. Много български поети като К. Величков, Ст. Михайловски, К. Христов и др. посвещават стихове за основоположниците на славянската писменост.
 
Най-голяма популярност придобива стихотворението на Ст. Михайловски „Кирил и Методий" (написано в Русе на 15 април, 1892),  което се превръща в химн за прослава на славянските първоучители и великото им дело. Музиката е написана 9 години по-късно, в навечерието на празника, от учителя по пеене Панайот Пипков в ловчанското петокласно мъжко училище и то само за четвърт час. Той взима тебешира и написва нотите на музиката на черната дъска. Преди да удари звънецът учениците успяват да изпеят песента за пръв път.



На 3 май миналата година пред ученици и граждани в Русе детската вокална група "Евроталант" с ръководител Александър Джамбазов изпълнява за първи път химна на българската просвета и култура на всичките 22 езика в Европейския съюз. По този начин песента става достояние на цяла Европа и своеобразна "визитна картичка" на България за присъединяването й към ЕС. Идеята за превода и издаването на химна е на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
 
Още събития:

-- През 1975 г. председателят на Държавния съвет Тодор Живков посещава Ватикана и се среща с папа Павел VI - първа в българската история среща на държавен глава с главата на Римокатолическата църква. Пет години след това събитие, на 31 декември 1980 г., първият папа славянин Йоан Павел II обявява двамата солунски братя за съпокровители на Европа, редом със свети Бенедикт. В речта си той казва, че „двамата славянски апостоли се завръщат днес отново при нас, увенчани с нов ореол и натоварени с нова мисия. Те трябва да бдят над Европа, която ги зове като свои патрони". Години по-късно, на 24 май 2002 г., когато папата официално посещава България, в отговор на оказаната висока чест Йордан Радичков произнася обръщение към него в НДК. Президентът Първанов подарява на папа Йоан Павел II скулптурна иконна композиция "Св. седмочисленици".

-- Празникът на Кирил и Методий е обявен за официален с решение на 9-тото Народно събрание на 30 март 1990 г.

-- А тук можете да чуете училищния химн - балада за Кирил и Методий на едно частно езиково училище, което носи имената на славянските равноапостоли.


П.П. За написването на статията са използвани материали от "Денница на славянския род", автор - Д. Петканова.
Legacy hit count
31722
Legacy blog alias
6719
Legacy friendly alias
24-май---Ден-на-българската-просвета-и-култура
  • 24 май
  • ден на българската просвета и култура и на славянс
  • кирил и методий
Събития
Култура и изкуство
Наука
Училище

Comments3

iramira
iramira преди 19 години и 11 месеца
Честит празник!
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 11 месеца
:))) Smile
IvanAngel
IvanAngel преди 19 години и 11 месеца
Честит празник  на всички! Много хубав постинг!!!
By queen_blunder , 21 May 2006

Зараждането на славянската писменост


средата на първото хилядолетие от новата ера славяните заселили огромни територии в Централна, Южна и Източна Европа. Тяхна съседка на юг била Византия - държава, която за онова време представлявала културния еталон на човешката цивилизация.













 
Младите славянски „варвари" постоянно нарушавали границите на своите съседи. За да бъдат обуздани, Рим и Византия започнали да правят опити да насочат „варварите" към християнската вяра. Те имали намерение да подчинят техните дъщерни църкви на главните - латинската в Рим и гръцката в Константинопол.

При „варварите" били изпратени мисионери. Сред пратениците на църквата, без съмнение, имало и такива, които искрено и убедено изпълнявали своя духовен дълг. Даже и самите славяни, живеещи в тясно съжителство с европейския средновековен свят, все повече разбирали необходимостта да се влезе в лоното на християнската църква.

Тогава възникнал нов въпрос. Как да стане достъпен за новопокръстените този огромен пласт на световната християнска култура - свещените писания, молитви, трудове, апостолски послания? Славяните никога не са имали единен език, но многобройните славянски говори не пречели всички да се разбират прекрасно.

„Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки" - казва в произведението си „За буквите" Черноризец Храбър. Тези черти и резки някои съвременни учени ги определят като вид руни, а писмото, на което пишели - руническо.





Все пак при търговските сделки, при преброяване на имуществото или когато е трябвало точно да се предаде някакво послание, „чертите и резките" не били достатъчно удобни. Появила се потребност за създаване на славянска писменост.

„Когато [славяните] се кръстиха," - разказва Черноризец Храбър - „бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение."

Част от тези опити се запазили до наши дни: това са звучащи по славянски, но записани с латински букви, главни молитви, разпространени при западните славяни. Друг интересен паметник са документите, при които с гръцки букви са записани български текстове, при това във времената, когато българите говорили все още на своя език (по-късно те започнали да говорят на славянски). 

И въпреки всичко нито латинският, нито гръцкият алфавит съответствал на звуковата палитра на славянския език. Думите, чието звучене било невъзможно да се предаде правилно с гръцки или латински букви, Черноризец Храбър дал като примери: богъ, животъ, дзьло, црькы, широта, iадь, ждоу, iaзыкъ и др.

Проблемът имал и друга страна - политическа. Латинските мисионери, които били изпратени сред славяните да проповядват новата вяра, изобщо не се стремили да я направят понятна за вярващите. В Римската църква било разпространено убеждението, че съществуват само три езика, на които подобава да се слави Бога: еврейски, гръцки и латински, понеже само на тези езици над Христовия кръст било написано: Иисус Назарянин, цар Иудейски". Рим поддържал твърдата позиция, че в „тайната" на християнското учение трябва да са посветени единствено духовниците, а за простите християни са достатъчни няколко специално обработени текста, които да дават най-общи първоначални знания за християнството. 

Във Византия обаче на всичко това гледали малко по-иначе и там започнали да се замислят над създаването на славянски букви. "И дядо ми (Михаил ІІ) и баща ми (Теофил) са търсели такова нещо (славянска азбука), но не са намерили." - казал император Михаил ІІІ на бъдещия създател на славянската азбука  Константин-Кирил Философ. - "Никой друг не може да свърши тази работа като тебе... мъж почтен, благоверен и многоучен философ... "

Тази трудна, но почетна мисия легнала едновременно на плещите на Константин и на неговия брат игумен (настоятел) на православния манастир - Методий. "Вие сте солунчани, а солунчани всички говорят чисто по славянски" - бил следващият аргумент на императора.

Константин (ок. 827-869), подстриган в монашество с името Кирил, и Методий (815-885), чието светско име е неизвестно, станали първосъздателите на славянската писменост. Те произхождали от гръцкия град Солун (днешен Тесалоники) в Северна Гърция. В съседство живеели южните славяни и за жителите на Солун славянският език очевидно бил вторият език, на който са общували.

Двамата братя се родили в многочленно богато семейство, което принадлежало към знатен гръцки род. Главата на семейството Лъв бил почитан като важна персона в града, а майка им Мария имала славянско потекло. Константин-Кирил бил седмото поред дете в семейството.

В  „Пространното житие на Кирил" се разказва, че когато бил седемгодишен, сънувал пророчески сън, в който той си търсел съпруга измежду всички девойки в града. И избрал най-прекрасната: „София, сиреч премъдрост". Тогава родителите му го посъветвали да приеме мъдростта за своя сестра, а разума - за свой сродник. Така и станало. В училището Константин превъзхождал всички в учението, а феноменалната му памет и отличните му познавателни способности поразявали околните.

Ето затова не е чудно защо великият логотет и висш сановник Теокист взел под свое покровителство надареното дете и го изпратил в Цариград да се учи редом с младия цар. Тук, в прочутата Магнаурска школа, Константин получил блестящо за времето си образование. Със своите знания и мъдрост той се радвал на всеобщо възхищение и заслужил почетното прозвище „Философ".

Големият брат Методий също бил начетен и уважаван човек, но за него се знае по-малко. Когато станал на 20 г. бил назначен за архонт (управител) на една славянска област, десет години по-късно обаче внезапно се отказал от тази длъжност, замонашил се и заминал за манастира Полихрон, в планината Олимп, където отначало бил приет за монах, а след това станал негов игумен.

 
Братът Методий често съпровождал Философа и му помагал в делата. Световната известност и признателност на потомците двамата братя получили заради създаването на славянската писменост и превеждането на свещените книги на славянски език.

И така, през 862 г. в Константинопол пристигнали пратеници на великоморавския княз Ростислав (846-870) с молба  да му бъдат изпратени такива проповедници, които да разтълкуват на моравяните Св. Писание на славянски език. В писмото на княза до Михаил III (според житието на Методий) пишело следното:

„С божия милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители-християни от Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние славяните сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина."

Някои изследователи предполагат, че над създаването на славянското писмо във Византия двамата братя са започнали да се трудят много преди официално отправената молба. Защо ли? Защото и за създаването на азбуката, и за отразяването на звуковия състав на славянския език, и за превода на Евангелието - това сложно, многослойно, литературно произведение, е бил необходим щателен и точен подбор на думи, което представлява огромен труд, отнемащ много време.

На Константин-Кирил и неговия брат Методий са им били необходими поне няколко години, за да завършат своето грандиозно начинание. Затова е естествено да се предположи, че именно тази работа са изпълнявали братята книжовници още през 50-те години на ІХ век, уединени в манастира на планината Олимп, в Мала Азия, където, както се съобщава в житието на Константин-Кирил, те непрекъснато творили и се занимавали само с книги. Според тази теза, която се потвърждава и от Черноризец Храбър в произведението му "За буквите", славянската азбука е създадена през „6363 г. от Сътворението" или това е 855 г. по нашето летоброене.

Други учени обаче изказват по-различно мнение и смятат, че буквите са създадени 7-8 години по-късно, през 862- 863 г., във връзка с моравската мисия, която превръща създаването на славянската писменост в реален факт. Те се аргументират с високата култура на Константин-Кирил, отличното владеене на гръцки и славянски език от страна на двамата братя, което създава реалната възможност в рамките на година и нещо да се изобрети азбуката и да се преведат богослужебните книги.

И така, Константин-Кирил изнамира буквите на първата славянска азбука, наречена глаголица. Тя е плод на големия му ум, на познанията му за чуждите азбуки, на неговото и това на сподвижниците му трудолюбие. Той познавал не само гръцкото писмо, но и еврейското, арабското, вероятно и латинското, имал понятия и за писмеността на много други народи като египтяни, готи и т.н. Сътворяването на азбуката е резултат от великолепната филологическа работа на Философа в съчетание с безупречната му езикова и общокултурна подготовка. Братята не се трудели сами, а им помагали и група славяни, които знаели добре родния си език.

През 863 г. Константин Философ и Методий били посрещнати с велики почести в Моравия. Там те занесли славянската азбука и преведеното на славянски език (Изборно) Евангелие. В препоръчителното писмо, което император Михаил ІІІ изпраща на  княз  Ростислав пише следното: „Изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ. Приеми този дар, по-добър и по-почтен от всякакво злато и сребро, и от скъпоценен камък и от нетрайното богатство..."

Когато пристигнали в столицата на Моравия - Велеград, двамата братя започнали трескава учителска, проповедническа и книжовна дейност. Очевидно Кирил и Методий са били силно загрижени за бъдещето на славянската просвета и книжнина, защото най-напред те обучили ученици на новото славянско писмо, подготвили свои заместници и продължители на делото, а след това, вече с помощта на учениците си, се заели да превеждат църковни книги и да въвеждат в моравските църкви литургия в съответствие с източно-църковните обичаи.

Със създаването на първите славянски книги се зародил нов литературен език, който много скоро се превърнал в международен. Този нов книжовен език, който в своята основа съществувал от векове, започнал да се развива и усъвършенства и днес на него пишат милиони хора по света.

Преводът на богослужебните книги бил величав подвиг на двамата братя. Трябва да се отбележи, че било много трудно да се преведат някои религиозни термини и отвлечени понятия, за които в говоримия народен език нямало съответстващи думи. Сериозна трудност създавали също така граматиката и синтаксисът на византийския гръцки език, които съществено се различавали от славянския. Не е било достатъчно само отличното владеене на двата езика, но също така е бил необходим езиков усет, многостранна култура и словотворчество, качества, които Константин-Кирил притежавал в най-висша степен.

Философът се е придържал стриктно към гръцкия текст и превеждал дума по дума, конструкция по конструкция. Точният превод се е налагал заради средновековните схващания за „свещения" и „божествен" характер на библейските книги. Всяко отклонение от оригинала, съкращаване или допълване на думи или изречения, се  смятало за еретичество.

Но тъй като по природа двата езика - гръцкия и славянския, нямали пълно словесно и словоредно съответствие, Константин се отказал от дословния превод, изказвайки идеята, че „не думите и словата ни са потребни, а техният разум" и вложил ясен смисъл в текстовете.

Така от грубия недодялан славянски език Кирил и Методий извлекли езиково богатство и извършили точен и изразителен превод на църковните текстове. Те използвали думи от народната лексика, а там където липсвали съответствия, създали нови думи (калки), които съществуват и днес като: злодей, лицемерие, откровение.

Появяването на свещените книги на славянски език предизвикало мощен отзвук в света. Всички известни средновековни източници, откликнали на това събитие. Появили се съобщения, че някои хора са започнали да отричат и обругават славянските книги. Хулителите се обосновавали с твърдението, че нито един народ не бива да има своя азбука освен евреите, гърците и латините. В спора се намесил даже папата, който в противоречие с принципите на латинската църква благословил делото на славянските апостоли, и цитирайки Св. Писание приканил всички народи да възхваляват Бога.

 
Това се случило в далечния  IX век ... А днес навсякъде ни заобикалят букви. Те греят от неоновите реклами, разказват ни от хартиените страници на книгите и от електронните сайтове в интернет за всичко, което съществува на света. Ние се радваме на първите неравни буквички в тетрадките на нашите първокласници и се ядосваме, когато видим също толкова криви буквички в тетрадките на по-големите ученици. Да, буквите не си приличат, те са най-различни, но едно е безспорно: без писмената реч днес е невъзможно да си представим човешкото общество. Записаната мисъл става достояние не само на съвременниците, но и на следващите поколения. Писмеността е съвременната машина на времето, защото с нейна помощ можем да пътешестваме навсякъде, да видим всичко, да се върнем хиляди години назад или да се загледаме в далечното бъдеще...
Legacy hit count
10168
Legacy blog alias
6663
Legacy friendly alias
Зараждането-на-славянската-писменост
  • създаване на славянската азбука и писменост
Уроци, съвети, препоръки
Наука

Comments2

Terkoto
Terkoto преди 18 години и 9 месеца
Българите не са от тюркски произход и следователно езикът им не е тюркски
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 9 месеца
Съгласна съм с теб и си коригирах си изречението. И все пак - има различни теории по въпроса и засега той си остава спорен.
By queen_blunder , 17 May 2006

Как са се родили буквите

... Живели хората в древността без да имат нито писмо, нито дори писмен знак. Това било много, много отдавна. От­тогава са изминали повече от седем хиляди години. Но колко им е било нужно да си съобщят нещо от разстояние или да оставят знак, когато ги няма в жилището! Понякога поискали да отбележат какво са научили за вятъра и за дъжда, за жи­вотните и за хората. А още никой не знаел как може да се постигне това.

В едно далечно от нашите земи племе отгледали много хубава царевица и вкусни птици. Но съседите им се научили и тайно започнали да отмъкват царевица и птици. Как да пре­дупредят крадците? Ако се срещнат лице с лице, те ще се из­бият, а злосторниците пак няма да се поучат. И ето - някой се досетил: на главния път към селището поставил царевица, перо от крило и отровна стрела. Съседите разбрали, че това означава: „Който посегне на царевицата и на птиците, ще по­лучи отровна стрела!"

Оттогава започнали да нареждат и други предмети, за да си съобщават чрез тях важни неща.

В друго племе било нужно да запомнят кога е най-сгодно­то време да се сее, кога се роят пчелите, кои са дъждовните дни през годината. Почнали да връзват възли на връвчици и по тях да си отброяват нужното. Така и ония, които забравят, имали вече сигурни знаци. Тая хитрина научили още много народи.

Но колко малко неща могат да се кажат с предмети и възли. Ако някой иска да означи змия, слон, лъв, може ли да си послужи със самите животни? Как да отбележи първобит­ният човек: „Не се поселвайте тук, че има отровни змии!" или „Слонът става приятел на хората", или „На един ден оттук има лъвове"?

Какво да се измисли?

Ето гатанката, която хората се мъчели да решат хиляда години. Може би някъде са пленили мъдрец и са му казали: ако отгатнеш, ще ти подарим живота. Или главатарят на бо­гато племе е обещал големи съкровища на оня, който реши мъчната задача. Как е станало - днес ние не знаем. Но неу­морният човешки ум отгатнал! Вместо с предмети да си слу­жи с тяхното изображение. Ще го издълбават върху камък 
или за по-леко с острие ще рисуват върху плоча от мека гли­на, преди да е засъхнала.

http://www.meta-library.net/media/rosetta-lg.jpg

На стените на една пещера е издълбано изображение на слънце. Хората, които са живели тук, са искали да отбележат, че те тачат слънцето най-много от всичко, което познават. Но после им дотрябвало да запомнят, че денем мъжете не бива да остават в пещерата, а да ходят на лов. И думата „денем" те нарисували пак със слънце. Старите хора знаели, че след броени ясни дни идват дъждовете. През хубавото време трябва да се набави храна и за лошото. Те нарисували по стените на пещерата колко трае хубавото време и пак го отбе­лязали със слънце. Така рисунките станали първото писмо. С тях древните хора са разказвали много неща.
Тук всеки ще познае малкото пъдпъдъче. До него стои метличино връхче на камъш. Под тях са нарисувани вълни. А трите чертички в древността са означавали, че предметите са много.

Сега е трудно да го прочетем. Но учените са открили, че тогава то е означавало: „Ние бяхме на море."

До днес се е запазило картинното писмо на египтяните, наречено йероглифно. Можем да си представим колко време е трябвало за записването на една мисъл, когато всичко се рисува, и то много точно, за да не се сбърка при познаването на предметите и да не се измени смисълът. Пък и не всеки умее да рисува.

http://www.ancientscripts.com/images/egyptian_1c.gif
 
И през много, много години хората започнали да опростя­ват рисунките, за да пишат по-лесно и по-бързо. От щъркела останала извитата шия и клюнът, от главата на бика се запа­зила само люлката на роговете и извивката на муцуната, от слънцето - няколко лъча. Ако тогава са искали да разкажат, че птицата е отлетяла към небето и вече я няма, те рисували небе само с една хоризонтална черта. Към нея поставяли знак за птица с разперени криле. Получения знак после опростили и с него започнали да отбелязват само думата „няма", „не".




(Еволюция на клинописното писмо)
 
Но вече рисунките не си приличали точно с предмета и станало нужда да се избере за всяка дума специален знак. Така се създало писмото на китайците преди четири хиляди години. Такова е то и до днес. Ако искаме да научим това писмо, трябва да запомним към петдесет хиляди знака (Тол­кова са думите в китайския език). А кой има време и сили за такъв труд. Грамотните китайци си служат само със знаците на най-често употребяваните думи - около пет хиляди. Ала и това не е никак леко!

http://www.ancientscripts.com/images/chinese.gif

 
Други племена открили, че в техния език думите са образувани от срички, които звучат еднакво, само че си разменят местата: например го-ра, ра-ло, го-ло... И от старите рисунки те си избрали знаци не за думи, а за срички. А сричковите знаци са много по-малко. Приблизително с такова писмо си служат днес в Япония.


http://www.ancientscripts.com/images/hiragana.gif
Сричковата азбука Хирагана

http://www.ancientscripts.com/images/katakana.gif
Сричковата азбука Катакана
 
Отново минали хиляди години, докато другите народи от­крият, че в сричката се повтарят еднакви звукове. Определили си за всеки звук и знак и това вече били буквите.

Буквите са толкова малко на брой, няколко десетки само, а могат да запишат всичко, което човек каже, или дори само да си го помисли. Така се появило най-голямото чудо на зе­мята за време повече от четири хиляди години.

Първи си послужили с буквите древните гърци.




(Еволюция на гръцката азбука)
 
Те много се гордеели със своето богатство. Вярвали, че то е открито от човек на име Кадъм и създали за него чудна приказка... Кадъм бил най-мъдър от мъдрите. Знаел тайните на огъня и пръв изобретил как от безформените метални късове чрез огън може да се направи меч и рало, брадва и колесница. Той станал цар. Избрал си място за столичен град. Но там го посрещнал стръвен дракон. Кадъм не бил научен да се отказ­ва от намеренията си. Освен с мъдрост той се славел и с юначество. Убил дракона. А за да скрие от света злата му сила, посял зъбите му в земята. Но от тях поникнали войни. Те започнали да се избиват един друг. Оцелели само петима. Ка­дъм победил и тези потомци на дракона, най-силни от силни­те. Те станали първи негови велможи...

- Ето такъв юнак измислил буквите! - казвали древните гърци.

Но това е приказка. Историята учи, че гръцкият народ, приел опита на финикийците, заедно с други съседни народи е усъвършенствувал своето писмо, дълго време преди да се открият буквите.




(Еволюция на финикийската азбука)

Възможно е пръв да си е послужил с букви някой с име Кадъм. Но древните народи са разказвали тази приказка, защото са били убедени, че този пръв човек е могъл да бъде само чутовен юнак. А властниците после измислили, че той бил цар, за да излъжат народа, че само царе са наслед­ници на буквите.

В онова време хората се делели на роби и господари. Господарите заграбили и буквите само за себе си. Те ги пазели в тайна и не искали робите да ги научат. Цели племена и народи оставали неграмотни. Унизявали ги, заробвали ги за това, че нямат писменост. Наричали ги варвари.

Автор на текста - Надежда Драгова

(Из "Училището празнува")

Legacy hit count
25114
Legacy blog alias
6615
Legacy friendly alias
Как-са-се-родили-буквите
  • букви
  • азбука
  • писменост
  • древни времена
Култура и изкуство
Наука

Comments5

iramira
iramira преди 19 години и 11 месеца
   Много хубава публикация. Дори аз я прочетох с интерес, а за хора нефилолози е просто страхотна. Поздравявам те Куини, че си я постнала.
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 11 месеца
Много много интересно и приятно написано :)
Shogun
Shogun преди 19 години и 11 месеца
Този материал направо ми обра точките, събра ми очите!

Страхотно написано, а това развитие на отделните писмености... нямам думи! Браво на авторката, и браво на Куини, че ни го представи!
Teri
Teri преди 19 години и 11 месеца
За любопитко като мен, прочита на тази статия бе един празник! Много интересна статия! Чувствам се малко по-мъдър след прочита и! Благодаря, че я публикува :)
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 11 месеца
Iramira, добре дошла в "Образование":) Много се радвам, че те виждам тук и очаквам да пишеш :)))

Приятели, мисля си, че ето по този начин трябва да бъде представена информацията за децата в учебниците, а не сухо, безинтересно и неразбираемо, както е в действителност. Затова идеята ми е в "Образование" да публикувам материали, които наистина да са в помощ на обучението. 
By queen_blunder , 25 April 2006

Свидетелството за средно образование на другаря Тодор Живков

В неделя ходихме с мъжа ми на гости у неговия чичо. Върху перваза на прозореца у тях мернах изрезка от вестник и аз, нали съм си любопитна, я разгънах и с изненада видях, че това е снимка на свидетелство за средно образование на др. Тодор Живков. - бивш държавен глава на България до падането на комунистическия режим през 1989 г.

Попитах чичото откога я пази тази изрезка, но той не можеше да си спомни и само повтаряше, че е от много, много години у него. Въздържах се да го разпитвам за причините, вероятно са чисто лични - той е от симпатизантите на БКП/БСП, но го помолих да ми даде листа за известно време. Разбира се, идеята ми беше да ви го покажа на вас, приятели.


jivkov
 
Силно се говореше, че др. Тодор Живков има едва основно образование. Запознати с живота и дейността на бившия държавен глава твърдяха, че това свидетелство за зрелост е фалшиво.

Не зная дали тези слухове са верни, но ако се вгледаме по-внимателно в документа, ще прочетем, че зрелостникът се е дипломирал на 31 години, пък и на снимката се вижда, че окосмяването над челото вече е поизчезнало, което при мъжете е издайнически признак за по-напреднала възраст. В КБЕ (Кратката Българска Енциклопедия на БАН от 1964 г.) пише, че Т. Живков е завършил средното си образование като частен ученик.

Едва ли ще научим вече каква е цялата истина за образоваността на бившия комунистически и държавен лидер, но мога да твърдя със сигурност, че фалшиви дипломи и удостоверенияса се издавали (директорът на училището, в което работеше майка ми, влезе в затвора за 8 години за продаване на фалшиви дипломи на роми),издават се и сега,и ако системата на българското образование не се реформира коренно, това ще продължава и занапред.

Лично аз се сблъсках с подобен проблем, когато няколко учителки в продължение на пет години се борехме срещу самоуправството и своеволията на една госпожа директор, вършеща безогледно финансови и документни престъпления. Хванахме я и в издаване на фалшиво удостоверение за кандидатстване след 7-ми клас - беше повишила бала на една ученичка с две единици, и оценките по български език и по математика бяха шестици вместо изкараните от седмокласничката петици. За „наказание" от Регионалния инспекторат по образование помолиха директорката да си подаде оставката, защото в противен случай трябва да я уволнят дисциплинарно, а след това й намериха работа в Двореца на децата.

Повече няма да ви разказвам, защото разкритията са скандални, в тях са замесени влиятелни личности, и биха коствали не само работата ми, но и собствената ми безопасност. Мога само да ви обещая, че един ден всичко това ще опиша в мемоарите си (ако междувременно не ме гръмнат някъде, разбира се).
Legacy hit count
4288
Legacy blog alias
6206
Legacy friendly alias
Свидетелството-за-средно-образование-на-другаря-Тодор-Живков
  • тодор живков
  • фалшиво свидетелство
Политика
Невчесани мисли
Наука

Comments5

acecoke
acecoke преди 20 години
Редовна отлична диплома от МЕИ - 3000 лв. Общоизвестна тайна-слух. Не се подписвам под нея, просто я споделям.
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години
Ейс, вярвам ти... така е за съжаление.

Slavi, здравей :) Преподавателка съм от много отдавна, още от миналия век:) и все в това училище, така че имам основание да се смятам за човек с опит. Освен това и родителите ми, с които съм била неотлъчно (те са ме отгледали), са учители, така че съм свързана с българското образование от момента на раждането си. Твърдя, че имам поглед върху нещата.

Слави, погледнах профила ти и в съзнанието ми възникна усещането, че може и да се познаваме. Ако ти говорят нещо думите кв. Надежда, мама Жана, сестричка, драсни два-три реда на личните съобщения.
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години
Слави, току-що си погледнах ЛС и видях, че и ти си си мислил същото. Аз съм разкрита, но и ти от мен. Така че сме квит :)))

Хей, радвам се, че се обаждаш:) Останалото ще ти напиша в личните.
Shogun
Shogun преди 20 години
Куини, от коя година е свидетелството? Не мога да го прочета... '52-ра?
Shogun
Shogun преди 20 години
А, да. Той е роден 11-та година, значи е бил на 31 години, както пишеш. Е, то в ония години е било рядкост човек да завърши изобщо гимназия, така че браво на него.
Наука