BgLOG.net
By acecoke , 3 March 2006
Как се прави наука в България

Когато споменем за качествена наука, трябва да обърнем внимание на някои основни аспекти. Това са качеството на образованието, материалната база на научните звена, достъпността до световната библиотека и не на последно място – таланта и мотивацията.

Първата си стъпка през сверите на родната наука направих преди почти три години. Тогава се носех на бялата кобила, а лекият ветрец ме носеше натам-насам и си мислех, че всичко е възможно, само да има човек желание. Оказа се, че нещата не са чак толкова прости и лесни и че истински стойностните работи се постигат с много труд, много пот, а по някога и с малко кръв.

Бях впечатлен от първите ми научни ръководители, с които се запознах през последния семестър от следването ми. Споделяха опита си с нас и леко, леко накараха някои заблудени душици да повярват в светлото бъдеще. Но рано или късно, човек слиза на земята. И осъзнава къде се намира и какви възможности има да направи нещо. Също така разбира за пореден път, че хората не винаги са това, което изглеждат на прима виста и че алчността и хорската простотия не са чужди никому. Но все пак, няма невъзможни неща.

Първият етап на влизането в науката, това е докторантурата. Последната образователна степен, която е със същото име като първата научна степен. Името й е „доктор“. Та как се става доктор?

Първо е нужно, човек да има тема по която да работи. Да има срещу себе си поне един добър ръководител, който да го напътства и да му помага. Работата по тази тема продължава нормално три години в България. По мое време имаше две годишен промеждутък, през който се позволяваше кандидатстване за докторантура след степен „бакалавър“, а срокът й беше четири години. Но това впоследствие бе отменено.

Нужно е също така да се положат съответните докторантски минимуми – западен език, две широкопрофилни дисциплини, две теснопрофилни дисциплини и един на края – изпит по специалността. Доста е спорна ползата от тези изпити, но тъй или иначе това е положението от 2003 г. насам.

Междувременно младия научен работник се захваща и с научната си работа. Първата стъпка е пълна литературна справка за дадената му тема. Тя се прави на база научните публикации в реномираните списания по специалността, като трябва да обхване всичко ново и всичко важно. За целта е нужно да се прегледат всички списания или поне референтата база, която се изготвя от загрижени световни научни общества. Цената на електронен абонамент за едно от списанията е четири цифрена сума в евро, а списанията са стотици. Поне електронната референтна база се представя безплатно за некомерсиални цели, но дали се сетихте, че в българските учебни заведения и институти не е достъпна. Защо ли?

Следващото важно звено в изграждането на младия учен, това са експериментите. На пръв поглед звучи лесно. Забиваш се в някаква лаборатория и от сутрин до вечер експериментираш ли експериментираш. Това до някъде е така, но след това идва истинското изпитание – тълкуванието на резултатите. Един добър специалист е нужно да тълкува добре цифрите и графиките. Да чете между редовете и между линиите и да познава добре слабостите и предимствата на техниките за анализ. Никой не се е родил научен и тук идва ролята на ръководителя, който трябва да подкрепя подопечника си и да му дава някои насоки.

Финалът на докторския фундамент се състои в обобщаване на литературните и експерименталните данни. Необходимо условие за допускане до защита на дисертационния труд е той да бъде признат като нещо ново и нещо стойностно. Признание за това са научните публикации в същите тези реномирани международни списания. Това е най-трудния етап, защото тук обикновено младите учени се провалят в действителността. Виждат, че са блъскали напразно през годините и че розовите им очила са тотално разбити на малки парченца, та даже и стрити на сол.

Като нямаме вече очила, виждаме сивата действителност. Остаряла или доста често липсваща материална база, тотално информационно затъмнение и огромни дупки в средното ни и висше образование. Някои хора успяват да избутат нещата до край, а други просто се отказват. Но има и трети вариант – безмилостна битка с реалността и със собствените ни несъвършенства. Казано е, че сиромах човек бил жив дявол и аз се убедих защо е така.

Очаквайте продължение.

Legacy hit count
845
Legacy blog alias
5004
Legacy friendly alias
Студен-реализъм-в-горещата-кръв---Част-1
Уроци, съвети, препоръки
Наука

Comments7

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

Назовал си нещата с истинските им имена и статията ти звучи потресаващо.

Както разбирам, не само в областта на образованието батакът е пълен... Налага се изводът, че да се занимаваш с наука у нас е изключително трудно, даже направо невъзможно бих казала, защото липсват всякакви условия за нормална работа.

Независимо от огромните трудности, които срещаш, щом си избрал този нелек път, не се отказвай, бори се, дерзай... Смятам, че това е единственият начин, чрез който всеки един от нас може  да  повлияе  и да промени в положителен смисъл статуквото, което на този етап лесно може да убие творческия порив у човека.

acecoke
acecoke преди 20 години и 2 месеца

Знаеш ли, Куини, доста отдавна си мисля, че няма "сладък, топъл, диетичен, полезен, евтин и голям сладолед"* Мисля си, че макар да не сме толкоз млади вече, ние сме поне мъничка частица от бъдещето, а и времето е в нас :))) Мисля си, а повече си мечтая, че някой ден нещата ще се оправят, а ние ще сме горди, че сме били част от това оправяне.

Мечтая си, надявам се, боря се и се надявам, както е казал Аурин много, много отдавна в един коренно различен пост, "един ден децата ни да дишат чист въздух и да се радват на зелената трева..."**

*Перифраза на моят добър приятел Краси, ама не Krassie от БГЛог
** Перифраза на коментар на Аурин по повод еко-бъдещето на планетата***
*** Перифрази - защото ме мързи да изровя истинските фрази ;)

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

Смятам, че всички тези хора, чиито думи перифразираш, като и ти в това число, попадате в категорията на истинските, стойностните личности. Някой би ме упрекнал, че звуча банално, но не това е важно.

 От житейския си опит досега поне нещичко съм понаучила: че истинският патриотизъм днес се изразява до голяма степен в това да имаш гражданска позиция и да я отстояваш. Тя те задължава да се бориш именно с недъзите на обществото от твоето място, което макар и малко, има голямо значение за бъдещето - нашето и на децата ни -  и дори силата да променя хода на събитията.

Трябва само да си повярваме, че сме способни на велики дела и съм убедена, че един ден те ще бъдат факт:)) 

acecoke
acecoke преди 20 години и 2 месеца
Мда, Куини, много си права! Трябва да повярваме. Тогава няма невизможни неща. И не трябва трудностите, които не са никак малки, да ни разбиват в скалите, а да ги използваме като помощник за издигане нагоре...
Shogun
Shogun преди 19 години и 8 месеца
Чудя се, този номер 1 дали означава, че можем да се надяваме на номер 2?
acecoke
acecoke преди 19 години и 8 месеца
Ами да ти кажа, Шогунке, имам вече и номер три в главата си. Мислех си скоро за продълженията:
(2) - Как не се прави наука в България
(3) - Как се прави наука в нормалния свят

Но тъй или иначе, имам още доста да преживея в родните нАучни среди, тъй че може и повече части да има. Лошото е само, че като се сетя за тях и нещо в мене адски много се свива :((( Но ще ги напиша - обещавам!
Shogun
Shogun преди 19 години и 8 месеца
Интересно и не много известно. Терра инкогнита за повечето хора.

За свиването в областта на слънчевия възел - разбирам те напълно. Макар явно ти си по-наясно със ситуацията във въпросните среди.
By queen_blunder , 1 March 2006
В живота на най-отявлените скептици и материалисти се случват невероятни, необясними съвпадения, които неволно ни карат да си помислим, че в тях става въпрос за някакво мистическо предначертание на съдбата. Могат ли да се обяснят удивителните съвпадения със сляпата игра на случайността, или науката разполага със свои теории?

Да обяснят загадъчните явления са се опитвали много известни умове, но силите на разума за решение на този проблем все още не са достатъчни.

На 28 юли 1900 година кралят на Италия Умберто I вечерял в ресторант в град Монц. Изяснило се, че собственика на заведението, когото наричали Умберто, се родил в един ден с краля, техните жени носели едни и същи имена, сватбата също се състояла в един и същи ден, а ресторантът бил открит в същия ден, в който короновали краля. Кралят и не кралят много се забавлявали по този повод  и се уговорили на следващия ден да отидат на стадиона. На сутринта собственикът на ресторанта Умберто внезапно починал, кралят изказал съболезнованията си, но само няколко часа по-късно бил застрелян от анархистите. Съдбите и на двамата се различавали само в това, че смъртта ги застигнала на различни места.

През 1944 година, няколко дни преди войсковия десант на съюзниците в Нормандия, в английския „Дейли телеграф” била публикувана една съвсем обикновена кръстословица. В отговорите й обаче били зашифровани кодовете на ключовата в историята на Втората световна война операция, включително и името на десантната операция Overlord. Английското разузнаване изпаднало в шок – това било пълен провал. Оказало се, че кръстословицата била съставена от един безобиден училищен преподавател, който разнообразявал по този начин сивия си живот.

През 1896 година второразредният фантаст Морган Робертсън издал в Лондон роман под името „Гибелта на Титана”, в който се разказвало за първия и последен рейс на огромен пътнически кораб, загинал при стълкновение с айсберги. В измисления „Титан” и в истинския „Титаник”, потънал през април 1912 година, съвпадали външния вид, корабните характеристики, даже и броят на жертвите. Книжният „Титан” също потънал през 1912 година...

Едгар Алън По в „Историята на Артур Гордън Пим” разказва как след корабокрушение и скитане в океана екипажът изял момчето Ричард Паркър. През 1884 година, след разбиването на яхтата „Менует”, матросите изяли юнгата Ричард Паркър.

На 6 август 1978 година, в 21:40 часа, неочаквано звъннал любимият будилник на папа Павел IV, който в продължение на 55 години му служел безпогрешно и бил настроен да звъни за 6 часа сутринта. Точно в момента на звънене неговият стопанин завършил земния си път.

Можем ли да обясним със случайно съвпадение трагичната съдба на американските президенти, избрани в години, завършващи на нула?

Линкълн - 1860

Гарфийлд - 1880

Кенеди – 1960

Харисън – 1840 – умрял от възпаление на белите дробове

Хардинг – 1920 – получил тежък инфаркт

През 2000 година в Белия дом влязъл Буш. Лично неговата съдба се е съхранила, но точно при Буш, на територията на неговата страна, през 2001 година е извършен най-страшният в историята терористичен акт.

 Двама президенти  с една съдба

Ейбрахам Линкълн е бил избран за конгресмен през 1846 година, Джон Кенеди – през 1946 година.

Линкълн е бил избран за президент през 1860 година, а Кенеди – през 1960. Двамата президенти били смъртно ранени в петък с куршуми, попаднали в задната част на главата, в присъствие на жена.

И при двамата президенти по едно от децата починало до изборната победа и по едно – по време на пребиваването им в Белия дом.

Линкълн бил убит в театър „Форд”, а Кенеди в линкълн – марка автомобил на фирмата Форд.

Приемници на загиналите президенти станали вицепрезидентите, които имали една и съща фамилия – Джонсън. Ендрю Джонсън се родил през 1808 година, а Линдън Джонсън – през 1908 година.

Фамилията на личния секретар на Линкълн била Кенеди, а фамилията на секретаря на Кенеди – Линкълн.

Кандидатурата на Ейбрахам Линкълн е била предложена от военно-морския министър Джон Кенеди.

Убиецът на Линкълн – Джон Уилкс Буут се родил през 1839 година, а убиецът на Кенеди –– Лий Харви Осуалд през 1939 година. И двамата са убити без съд. Джон Уилкс Буут прострелял Линкълн в театър, но го заловили в един склад. Осуалд стрелял през прозореца на един склад, но бил заловен в театър.

Физика и душа

В тези проблеми се опитали да навлязат двама велики швейцарци: един от основоположниците на съвременната физика, лауреатът на нобелова награда Волфганг Паули и психологът Карл Юнг, най-знаменитият последовател на Зигмунд Фройд. Паули формулирал ключовия принцип на квантовата физика: две частици не могат да се намират в еднакво състояние. Юнг се прославил с теорията за колективното несъзнавано и архетиповете.

Паули и Юнг публикували научния труд „Синхронност или принцип на случайната връзка”, който представлявал някакъв хибрид от теории. Теорията на Паули и Юнг тълкувала съвпаденията като проявления на неустановен универсален принцип, който свързва в едно всички физични закони. Загадъчните явления, случаите на телепатия и предсказване на бъдещето, също могат да бъдат отражение на единни физични закономерности на външната страна на човешкия живот.

Необходима независима експертиза

Нито веднъж в тези любопитни истории не се среща статистически достоверен анализ на вероятностите при съвпаденията. А за научната обоснованост това е задължително. Засега всичко изглежда привлекателно, но статистически не е напълно достоверно. Необходимо е да бъдат обмислени всички фактори, които влияят на възможността да възникнат съвпадения, и в крайна сметка вероятността няма да е чак толкова малка. Много често се случва така, че при проверка на експертизата се оказва, че даже честно работилите хора правят грешки и неправилно записват фактите. В историята на науката такива епизоди не са малко. Що се отнася до теорията на Паули и Юнг, в съвременната теоретична физика универсален признак, който да регулира съвпаденията, не е известен. Ще признаем обаче, че подобни истории ни вълнуват. 

Теория на вишневия пирог

Във вишневия пирог (тестено ястие с плодове), това ще потвърди всяка готвачка, ягодите никога не се разпределят равномерно. Този феномен в теорията на вероятностите се нарича кластерен ефект – независимите обекти имат тенденцията да се струпват на едно място. Но да се предскаже такова разпределение, е невъзможно. Получава се така, че съвпаденията са неизбежни, но възникват случайно и не могат да бъдат прогнозирани.

________________________________

Статията е преведена от руски специално за bglog.net

Legacy hit count
2475
Legacy blog alias
4960
Legacy friendly alias
Може-ли-да-се-намери-обяснение-на-тайнствените-съвпадения-
Наука

Comments4

Eowyn
Eowyn преди 20 години и 2 месеца
Тръпки ме побиха, макар че част от тези истории ги бях чувалаSealed
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

Еоуин, забелязах, че отделни откъси от тая статия ги има разхвърляни из бг нета, но с много грешки (и то доста сериозни) в превода и заради интересната тема, реших да възстановя публикацията почти изцяло. Казвам "почти", защото непреведената част просто не заслужава да й обръщаме особено голямо внимание.

Моето мнение за случайността съм го споделяла и друг път... а то е, че тя не съществува в действителност. Думата "случайност" е условна и лишена от конкретно съдържание, защото бъдещето е предвидимо. Науката, за съжаление, все още не е стигнала до никакви изводи по тези въпроси, и толкова по-зле за нея - може би върви по някакъв грешен път...

 

acecoke
acecoke преди 20 години и 2 месеца

Мактуб! - Казват арабите. В "Алхимикът" търговецът на кристал обясняваше на Сантяго, че трябва да си се родил арабин, за да знаеш какво означава. Е, аз не съм, ама нали съм си любопитен и си поговорихме на религиозна тематика с един Йорданец. Та той ми обясни, че техните схващания са, че всичко е написано предварително. И нашите действия, постъпки и т.н. са част от това писание.

Случайност няма и аз съм съгласен в това. Пример - БГЛог :)

Мерси Куини за хубавата статия! 

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

"Мактуб" се употребяваше в смисъл на съдба, която е предначертана, но за да разкодираш знаците й трябва да се научиш да ги виждаш и тълкуваш.

"Алхимикът" беше първата книга на Паулу Куелю, която прочетох и през цялото време имах чувството, че всичко онова, което обяснява  авторът, ми е много, много познато. Сякаш аз самата подсъзнателно съм стигала до неговите изводи, но видиш ли - той се е сетил много точно да ги формулира, а аз - не. 

By Chu , 27 February 2006
Общоразпространеното мнение, че българският език е труден за научаване (и то не само от чужденцитеWink), вероятно се е изградило въз основа на трудната граматика и сложните правописни правила. Но да не забравяме, че освен за правопис, има правила и за правоговор, които също не бива да бъдат пренебрегвани. Далеч съм от мисълта да изпадам в дребнавост и да очаквам в ежедневното си общуване хората да си говорят книжовно. Би било смешно и неестествено, дори вредно. Но с правоговорните правила би следвало да се съобразяват поне журналистите, особено от националния ефир, защото мисията им все пак е не само да поднесат новината, но и да я "облекат" в най-добрата форма, т.е. да я "изкажат" на хубав и правилен български език. Повод за това дълго встъпление ми дава една от може би най-често срещаните грешки при изговаряне на глаголите в 1 л. мн. ч. От устата на политици, журналисти, общественици, културтрегери и т.н. ежедневно чуваме: "ще отидеме", "ще направиме", "ще приемеме"... Предполагам, че това едва ли прави впечатление на някого, но във всеки случай загрозява езика ни. Затова си позволявам да припомня правилото за изговор в тези случаи, което е съвсем просто. За да произнасяме (а съответно и да пишем) правилно глаголите от 1 л. мн.ч., е необходимо да се съобразяваме с това, от кое спрежение е съответният глагол. В българския език спреженията са три и се различават лесно:

От I спрежение са глаголите, които в 3 л. ед. ч. окончават на "е": (той, тя, то) чете, пише, плете, яде и т.н.

От II спрежение са глаголите, които в 3 л. ед. ч. окончават на "и": (той, тя, то) спи, говори, ходи, лети и т.н.

От III спрежение са глаголите, които в 3 л. ед. ч. окончават на "а"("я"):

(той, тя, то) рисува, мирува, обещава, разговаря и т.н.

Съответно в 1 л. мн. ч. глаголите от I и II спрежение получават окончание "м": (ние) четем, пишем, плетем, ядем; спим, говорим, ходим, летим, а глаголите от III спрежение получават окончание "ме": (ние) рисуваме, мируваме, обещаваме, разговаряме и т.н.

Т.е. единствено глаголите от трето спрежение в 1 л. мн. ч. получават окончание "ме" и съответно трябва да се произнасят и пишат с него. При глаголите от първо и второ спрежение подобен изговор е неприемлив, тъй като според правилото в 1 л. мн. ч. те окончават на "м". Повечето от глаголите от III спр. в 1 л. ед. ч. завършват на "м" - рисувам, обещавам, искам, така че е естествено в 1 л. мн. ч. да получат окончание "ме". Но има и глаголи от другите две спрежения, които в 1 л. ед. ч. окончават на "м" - например "знам" (но "знаем", а не "знаеМЕ"), така че единственият начин за "проверка" е спрежението, или с други думи - окончанието за 3 л. ед. ч.


Legacy hit count
11940
Legacy blog alias
4885
Legacy friendly alias
За--мекането--и-спреженията
Български език
Правопис и правоговор
Уроци, съвети, препоръки
Наука

Comments40

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца
Чудесна статия и много, много полезна :))) Това правило се учи още в началния етап на основното образование, но ми прави впечатление, че запознаването с него не дава нужния ефект, особено ако учениците вкъщи са свидетели на масово мекане от страна на родителите си. Процесът към преодоляването на този, бих го нарекла лош навик, е дълъг и сложен и не се изчерпва само с преподаване на учебния материал. Необходими са непрекъснати напомняния и корекции на устната реч при децата, за да може да се автоматизира правилото и да започне да се прилага на практика.

Твоята статия ми напомни и за още две нарушения на правоговора, които мен лично ме „изяждат" отвътре, когато ги чуя.

Едното е неправилното използване на учтивата форма, когато заедно с нея в изречението са употребени минали свършени деятелни причастия. Например:

Чудесно сте оформили статията си.

Мислили ли сте да станете блогер?

Вместо това може да се чуе следният вариант, който не е правилен:

Чудесно сте оформил статията си.

Мислила ли сте да станете блогер?

В този смисъл ми е направило впечатление, че от всички популярни телевизионни водещи, може би най-много грешки в това отношение допуска Милен Цветков (който на всичкото отгоре ми е и колега - завършили сме НУП към СУ).

Грубо нарушение на правоговора са и някои случаи на променливото я при прилагателни в множествено число като: бяли вместо бели, голями вместо големи, бясни вместо бесни; местоимения с я в множествено число като: тяхни вместо техни; причастия като: успяли вместо успели, живяли вместо живели, пяли вместо пели, търпяли вместо търпели и т.н.

Смятам, че за спазването на тези правоговорни норми ще трябва да бъдат написани отделни статии. Предварително благодаря на онзи, който се заеме с това :)))

Pavlina
Pavlina преди 20 години и 2 месеца

Освен че е полезна, публикацията ти е доста актуална според мен. Нашествието на окончанието -ме при глаголните форми за 1 л. мн.ч. просто е тотално.

Куини, ти защо непрекъснато търсиш работа на блогерите? И така поставяш задачите, че да не може да ти се откаже! Е, добре, аз ще се заема с учтивите форми. Веднага се сетих за още една масова грешка при тяхната употреба. А след като преди два дни с ушите си чух министър-председателя ни да произнася “голЯми”, просто си мисля, че наистина са необходими разяснения и по темата “Променливо я”.

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

Pavlina, ако постингите ви нямаха такъв голям успех, сигурно нямаше толкова да настоявам да се продължава с писането, но след като показахте на какво сте способни, сега вече няма да се отървете така лесно от мен :)))

Специално теб и Chu ви чувствам като екип от знаещи хора, с които можем да публикуваме много интересни и полезни статии. Идеята си заслужава и заради високата популярност на bglog.net, благодарение на която много хора попадат тук и четат написаното от нас.

Pavlina
Pavlina преди 20 години и 2 месеца

Когато хората (а и моя милост в тяхно число, естествено) допускат грешки, винаги се питам защо се получава така. Основната причина за “мекането” е влиянието на окончанието на глаголите за 1 л. мн.ч. от III спрежение, които са много повече на брой от глаголите от I и II спрежение. Това окончание в някои по-нови изследвания вече се възприема като типичен разговорен маркер. Но разбира се, е недопустимо в публични изявления. Ако сте слушали скоро, а може и по-отдавна, г-н Бойко Борисов, знаете за какво става дума. Понякога се питам дали пък политиците не са пропуснали да си назначат имидж мейкъри, простете ми за чуждиците. А в случай че си имат, заслужили ли са цялата си заплата?

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 1 месец
Вчера си купих "Нов правописен речник на българския език" от 2002 г. и там прочетох следното:

"Правилното окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от І и ІІ спрежение е : пишем, четем, ходим, говорим.

Заб. Формите от този тип на -ме - пишеме, четеме, ходиме, говориме, са допустими в разговорната реч (устна, а не писмена) или в мерената реч, но в официалния стил на общуване не трябва да се употребяват."
Terkoto
Terkoto преди 20 години
"Променливо Я" :Като книжовна норма съществуват следните правила: 1. Пише се я и се изговаря [’а] в думи от народен произход, когато: 1.1. Думата е едносрична – хляб, бял, грях, цяр, цял; 1.2. я е под ударение и следващата сричка е твърда (съдържа една от задните гласни – а, ъ, о, у) – бягам, вятър, вяло; 1.3. я е под ударение и е в края на думата – голям, живя, презрял, въртян. 1.4. я е под ударение и е пред твърда нешушкава съгласна – бягам, мятам. 2. Пише се и се изговаря е, когато: 2.1. ударението пада на друга сричка (в този случай е без значение каква е следващата сричка – твърда или мека) – бял – белотà; грях – грехòвен; вятър – ветровè; смях – смехът; 2.2. я е под ударение и следващата сричка съдържа: 2.2.1. предните гласни е, и – смятам – смèтки; бяс – бèсен; голям – голèми; бял – бèли, превъртял – превъртèли; хляб – хлèбен; 2.2.2. меките съгласни, чиято мекост се бележи с я, ю, ь: дрямка – дрèмя, вях – вèя, крякам – крèсльо; 2.2.3. шушкавите съгласни ж, ш, ч, буквата щ, съгласния й, които образуват исторически меки срички: сняг – снèжен; грях – грèшка; някой – нèщо; пряк – прèчка; лях – лèйка. Естествено има и много изключения...
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години
Здравей, Анонимен :)))

Благодаря ти за чудесното включване. Правописът и правоговорът на променливото „я" създават затруднения на много хора и от тази гледна точка коментарът ти е изключително ценен. Даже смятам, че той трябва да се обособи като отделна статия, за да се намира по-лесно, пък и акцентът все пак пада върху променливото „я".

Анонимен, ще се радвам, ако се регистрираш:) Регистрацията при нас е формална и много хора вместо имената си, пишат никове, както и рождени дати, които не са истински, така че анонимността ти ще е гарантирана.

Каня те в нашата общност, защото тук има нужда от компетентни хора като теб и се надявам в скоро време да ни зарадваш с присъствието си.

И накрая един въпрос. Как успя да поставиш ударенията в примерите? Моля те издай тайната, защото ние изобразяваме ударената гласна с главна буква, което не е правилно, разбира се.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 4 месеца
Да, наисина темава е актуална, обаче само мекането е разпространено само за софиянци и другите жители на Западна България. На всички останали им звучи странно, няма значение дали щеш казати "отидеме", "отидемо", "отидемю", "отидема" или нещо друго, звучи еднакво странно. Аз лично съм обиден, защото всички смятат, че каквото е валидно за София е валидно за цяла България. Защо на всички ученици от цяла България им се обяснява в училище, че е грешно казати "правиме", когато те въобще не допускат такива грешки. Скоро гледах по БиТиВи един материал за същото, обаче въобще не споменаха, че е валидно само за Западна България, е че, по-важното, е диалект. Защо в правописнион речник, е казано, че формиве са допустими в разговорната реч? Това не е валидно за цяла България. Значи щом е валидно за София е валидно и за всички останали краища на България. Много по-голям ефект ще имати, ако на учениците от Западна България им се обясни, че това е диалект и че се употребява главно от тях, защото много софиянци не са на ясно, че това е диалект и го смятат за официална норма. За другите характеристики на софийския диалект. Срещал съм в речници и книги, книжни и интернетни, софийски диалектизми показани като официални норми ("мълчеха" вместо "мълчаха", "кръжещ" вместо "кръжащ"). Вярно е, че някои от формиве са официални също, но те са малко и са разпространени само за Западна България, на всички останали им звучат сранно. Такива форми не могат се срещнати в официални и преведени книги. Обаче дума "кръжах" в речницине няма. По националните телевизии и официалните книги наистина ни се напрапва шопският диалект. Опасността е голяма, защото както всички знаем, диалектов е междинен между българския и сръбския език, с други думи, той е колкото български толкова и сръбски диалект (в Сърбия е известен като Торлашки говор). България не бива се сърбизирати. Разликата между "ние правиме" и "ми правимо" е по-малка, отколкото "ние правим" и "ми правимо".
Shogun
Shogun преди 19 години и 4 месеца
Arath, много интересни думи употребяваш: "дали щеш казати", "сърбизирати", вместо форми - "формиве"... От коя област идва този говор?
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 4 месеца
Щом софийският диалект се натрапва и едва ли не се дава като полуофициална норма в речници, и аз ща говорити на диалект, както аз звуча странно на някои, така и на мен софийският диалект ми звучи странно.
Shogun
Shogun преди 19 години и 4 месеца
Диалектите са богатство и част от историята на езика. Война на диалекти ми се вижда съвсем излишна: възможно е да не харесваш някои хора, обаче да се бориш с диалекта, на който говорят, едва ли ще доведе до нещо.
Не мисля, че шопския диалект е основа за начина, по който говорят хората в София. Половината от родата ми са шопи, и те уверявам: техният говор е трудноразбираем за човек, отраснал в София.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 4 месеца
А бе, когато сте си в къщи или на улицата, говорете си както си искате, темава е за официалната среда, като телевизиите и речниците.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 4 месеца
Тук, в "Образование", също се стремим да се придържаме към книжовния изговор.

Arath, не разбрах какъв е проблемът... Шогун ти обърна внимание на диалектните думи, които си използвал в предния си коментар. Предполагам, че умишлено си ги употребил, за да насочиш вниманието ни към тях, или не е така?
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 4 месеца
Ами да, аз по принцип си говоря така, на диалект, както вскички други, но от изестно време насам въобще не се стремя говорити правилно, защото както видях от забележката от речникон, и от много други случаи, софийският стремително измества книжовния език. Поне моят диалект не се представя като "допустима" норма.
Shogun
Shogun преди 19 години и 4 месеца
Arath, хората в София не са шопи, няма софийски диалект. Спомни си, че когато София е станала столица, е имала 3000 жители, всички останали са дошли от другаде. Шопи са хората от Софийско, обаче те представляват, предполагам, доста по-малко от 1/5 от всичките жители на София. Останалите са дошли от различни крайща на България, всеки със своите си диалектни форми. Общо взето мисля, че повечето хора тук се стараят да говорят книжовен български, поне това забелязвам. (Срещат се остатъци от диалекти и тук-там неграмотност и простотия, които не са свързани непременно с диалект.)

А автентичният шопски диалект се говори от много малко останали баби и дядовци в по-малките градове и села в Софийско - Костинброд, Елин Пелин, а също и в Пернишко, Радомирско. Когато за пръв път се сблъсках с него на 20 години, като снаха, казвам ти - трудно го разбирах. Аз съм отраснала в София, но тук никой не говори така: потомците на шопите, живеещи в София, имат  в речта си съвсем малко останали диалектни думи.

По въпроса за торлаците: може някой си в Сърбия да причислява шопския говор към торлашкия, обаче самите шопи смятат за торлаци живеещите в Северо-западна България, а всъщност всеки най-добре си знае какъв е. В оня край диалектът е съвсем друг, така че май е по-добре сърбите да си гледат техните диалекти и да не правят обобщения за неща, от които не разбират.

Защо не кажеш от кой край е този особен диалект, който употребяваш? Не съм го срещала и ми е интересно.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
Слушай сегя я що, че ти кажем. Оти я с'м шоп и мислим дека го знам нашио говор. Море, убиди ме ка рече: шопскио бил близок до сръпскио. Не ье верно ово. Шопскио е разноликав диалект. Я можед да речем "Сложи тука" и "Тури овде". И таково и онаково све е шопско. Е на "сите" и "свите" и "сви"- Шопско. Не ми говори ово, дека шопскио се натрапвал на булгарскио книжован език. Той, днешнио книжовен му е темело у Велико- Търновско. И у София и у селата на ополо све говоримо натрапен тракийско- добружански с примеси на шопски диалект. Говорим за младите ора. Само старците го пазует старио шопски. А и он е многу примешуван. Да би била града София само со шопе нанелиьна те ткова чехте да ахнете. Аз мога да говоря и номален български но обича да употребявам и шопски диалектизми. Приятно е. Все пак днес мечтата на европейското общество е да запази диалектите на официялните езици. Все пак. Аз обича София и шоплука и ценя местни диалект. Уважавам и тракийските и добруджанските и родопските и македонските диалекти. Мечтая за един книжовен език- смесица от всички диалекти. Предполажгам, че ппреждеговорящия юсър най вероятно говори на някой тракийски или добруджански диалект. Най малко вероятно ми се струва диалекта да е родопск. Родопчаните изполват също такива наставки гората- тази гора, горона- онази гора и така на татък. Забелязах същите наченки и в този говор. Чао и със здраве. Много поздрави от шопско.
Shogun
Shogun преди 19 години и 3 месеца
Когато навремето учех немски, имаше още ГДР. ГДР-манците много си тачеха диалектите. Даваха си сметка, че те са богатство на езика.

Ще напиша отделен постинг по въпроса, прекалено много ме занимава темата.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
До шопот, Ваша Милост да прочете последниот ми постинг. Ясно е че не се говори на ПЪЛЕН шопски диалект. Но "нЕма", "пишемЕ", "че ти кажем", вместо "ще ти кажа/ща ти казати", "съжЕлявам" е ясно с какъв произход са. "вървъ", "мислъ" също са доста често срещани в Софий, но не съм сигурен дали са са от шопскиот диалект. Сега за убедити Ваша Милост за близостта шопскога диалекта със сръбским йезиком. Цитат на Ваша Милост, "че ти кажем". Първо "че" на сръбски е трето лице единствено число на глагола "хтети", който е спомагателен глагол за образуване на бъдеще време, то ест на сръбски в бъдеще време е така: я ћу(чу) да кажем/я ћу(чу) казати, ти ћеш да кажеш/ти ћеш казати, он ће да каже/он ће казати. До преди около 150-200 години и в българския е било така (в моя диалект все още е така) само че "хтети" на български се спряга "аз ща", "ти щеш", "той ще" и т. н. Този начин на образуване на бъдеще време в българския се смята за архаичен. Друго - на шопски се казва "я да кажем/ми да кажеме", а на сръбски "я да кажем/ми да кажемо" (на български "аз да кажа/ние да кажем". Мене лично ми звучи еднакво "кажемЕ", "кажемИ", "кажемА", "кажемЪ", "кажемО", "кажемЮ", няма значение коя гласна щеш сложити, все е грешно. Значи "че ти кажем" определено е по-близно до сръбски, отколкото "ще ти кажа"/"ща ти казати" (инфинитивът отмира в сръбския, докато е напълно жив в диалекта ми). И още на български съществителните от мъжки род имат специална бройна форма, на сръбски и шопски обаче нямат. Все по-често срещам изрази като "трима хора", вместо "трима души/човека", даже учебника брата ми по физика е пълен с правописни-сърбо-хърватски-македоно-шопско-торлашко-софийски грешки. Там пише "10 спътници" вместо "10 спътника" на всички места. И още още на шопски ги има същите сръбски местоимения "он,она,оно,они". За мекането е ясно, че е въздесъщо. Да прочете в онзи сайт, който съм дал за българските диалекти още за шопския и от някъде другаде да намери за сръбския и да ги сравни. Да прочете и тук http://www.liternet.bg/publish7/kaleksova/atitudi.htm, където е описано едно проучване, в което българите и от западна и от източна българия определят софийския диалект за по-правилен/по-престижен/по-градски от балканския говор, който е точно до търновския и има само ъкави форми, докато софийския има ред други диалектични черти (да прочете в сайта, там е описано всичко). То ест въпреки че софийският диалект е по-некнижовен се възприма от всички като правилен. Това в резултат на какво е? Ами в натрапването на диалекта по телевизиите и в твърдата убеденост на софйиянци, че говорят по-правилно от хората в някои планински села. Обикновените хора забелязват главно фонетичните различия (правити, мьеко), докато морфологичните (кажеме, кажем), синтактичните и другите са по-трудно забележими за неопитното око. То ест тъй като България е една селска, дивашко-аборигенска държава и в последниве години образованието най-вече по български език определено е западнало (българинът допуска в пъти повече правописни грешки от един французин или англичанин, въпреки че българският има по-прост правопис от английския и френския), се получава следново явление: селяндурите от Софийе казват на селяндурите от провинцията, че в Софий се говори правилно и че в провинцията се говори на отвратителен диалект (пример за това е предаването Биг Брадър и Голямат Уста (има и много други примери), където Дим Дуков заяви, че бил от Софийе и следователно говорел на по-правилен български от повечето съквартиранти. По този начин тъй като хората нямат информация от училище, а само от телевизията и от разговорите по-между си, най-вече със софиянци, и тъй като софиянци си мислят, че щом са в столицата е логично да говорят на кножовен език (да обърне внимание, къде е София спрямо центъра Българийе), се получава едно огъзяване на езика), въпреки че щом човек е от Източна България, има 80% шанс да говори по-правилно от средностатистическия софиянец.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 3 месеца
За това, че е правилно да се напише "10 спътника", а не "10 спътници", си напълно прав и това ми даде идеята да публикуваме правилото за бройната форма за множествено число: http://www.bglog.net/Obrazovanie/10915.

Arath, защо не вземеш да си направиш акаунт при нас и да публикуваш една статия за диалектите? Би ни било интересно да прочетем какво мислиш по въпроса :) 
Shogun
Shogun преди 19 години и 3 месеца
Arath, ти определено неоснователно слагаш знак на равенство между шоп и софиянец.

Явно софиянците те дразнят, виждат ти се надменни и с пренебрежително отношение към жителите на провинцията. Добре, в София живеят всякакви хора, има и такива, на които самочувствието се гради на това, че са родени точно в столицата, така е. Има нещо жалко в това, самочувствието на човек да се гради точно на такова нещо.

Но какво общо имат шопите? Защо те дразнят те? Недей така, приятелю, неприязънта не води до нищо добро, особено когато е неоснователна. Шопите не са жители на София, а на Софийско - по-подробно съм го описала в коментара по-горе. Някои от тях живеят и в София, но не по-малко хора от цялата страна се водят софиянци. Това, че се опитваш да изкараш шопите някакви полу-сърби или торлаци, не знам защо ти носи удовлетворение.

Сръбските местоимения "он, она, оно, они" ги има и в руския: те също ли са торлаци и сърбо-македонo-шопи?

Хората са си хора, и независимо от диалекта, те са стойностни, или не. Може да са даже и неуки, и неграмотни, но да заслужават повече уважение от някои псевдо-интелигенти. Посочи на човека грешката, но не му слагай обидни епитети, това се опитвам да кажа.

Мен не ме грози опасността да се подразня от Биг Брадър, Голямата уста и прочие - никога не ги гледам.
Shogun
Shogun преди 19 години и 3 месеца
Не знам защо определението "селски" е синоним на простотия. Моето впечатление от хората на село е различна: трудолюбиви са, и по тази причина дете, отраснало на село и научено от малко на труд, после се справя във всякакви условия. За разлика от някои глезени гражданчета.  "Селска, дивашко-аборигенска държава". Аз лично живея в друга една държава. Съжалявам, че твоята е такава.

И не бих се съгласила, че правописните и правоговорни грешки са български патент. Не мога да кажа как са французите и англичаните, обаче ежедневно намирам грешки в кореспонденцията на хора с роден език немски и руски. Това не означава, че аз апелирам за неграмотност у българите. Но не съм съгласна, само защото някой си прави грешки, да се правят обидни заключения за българите изобщо. Това са просто грешки, и както Chu е направила, като се посочат, хората ще имат полза - ще ги забележат и ще ги избягват. A като се наричат българите селяни, в обиден контекст, кой и каква полза има?

Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
Странно е един българин се наричати българин въпреки, че говори на някаком сръбском диалекте. Мен ме тревожи разликата между българскимтим и сръбскимтим. Такава разлика трябва имати, но в последнихвих годиних се размива. Споров съм го водил и с другими хорами (даже и езиковедами и писателами речницив), те са на мнение, че българският език мора се преместити на западу, във връзки с македоскимтима диалектами. Ами аз не съм на мнениевом. Освен това във Франций, Великобританий и в другихтех западноевропейских държавих по новините и политицамтима се говори на книжовном езике, а в Българий мене ми се говори на някаквих диалектих. Това ме дразни. Който иска си говорити на диалекте, нямам нищо провит, но да си го говори в къщи и да не го налага другамтем.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
Е та какво искаш да кажеш? Че, нямам право да се наричам българин защото диалектиката говора в моя роден край е по близка до сръбския книжовен език? Моля те, ти не обичаш България! Ти не тачиш българското. Работата е там, че на балканите славянските езици са два вида. Източен славянски и западен славянски. Не можеш да причисляваш всеки един западно-говорящо славянски към сръбското етническо землище. Виж сега! Аз съм българин защото така са ме възпитали майка и татко. Те са българи защото такива са били тяхните родители и така от поколение на поколение. А ти? Ти от къде си? Тоест, няма значение и ти си българин всъщност. Ужасное да си мислиш, че след като шопския диалект е по близък до сръбския книжовен, значи ние шопите сме сърби! По добре започни да разучаваш диалектните форми на Сръбския и ще разбереш, че такъв няма. Той просто е копие на един босненски диалект примесен с думи използвани в останалите крайща на Сърбия, каквито са Косово, Войводина, Черна гора, Ююгозападна Сърбия, която е част от шопското етническо землище включващо градове като Ниш, Пирот и др. Как да ти кажа, че всичко е много сложно и никак не лесно. Вземи Иван Вазов. Той е използвал хиляди думи но не само от един регион на България, а от почти всички. Народа не го е презрял за това а напротив. Днес Вазов е патриарх на родната лителатура!
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
Аз пък съм марсианец. И есъм не защото майка ми или баща ми са марсианци, ами просто защото такъв се чувствам. Няма значение, че повечето учени твърдят, че на Марсе не живеят хоара. Аз чувствам, че има. Аз говоря на марсианском. Аз съм от енсическогтог малцинства марсианцивтих в Българий и ща си търсити етническите права. Обучение на марскианском в училищахтех, новини на марскианском, преса на марсианском и т. н.
Terkoto
Terkoto преди 19 години
Случайно попаднах на тази страница в търсене на начини за изписване на ударено "и" и с интерес прочетох коментарите.Не знам защо споровете се прекъсват на 3 февруари, може би прекалено са загрубели.Аз не съм специалист в тази област, но се присъединявам към мнението на Arath. Аз съм от Карнобат, не говоря на диалект, но за нашия край е характерно мекото потъмняване на гласните.Ако чуя такъв говор по радио или телевизия познавам, че човекът е от нашия район.Нашият говор се различава от други диалекти в Източна Б-я.Стремим се да говорим книжовен език в семейството, но въпреки това синът ми говори много неправилно.Чувал съм, че съществува терминът "езикова баня".Затова всички, които отиват в София се мъчат,буквално, да наподобят чуждия за тях диалект, за да не ги познават, че са преселници.Ако столицата по исторически стечения на нещата беше, примерно, в Бургас, всички щяха да се мъчат да говорят нашия диалект, т.е. тракийския.Дразнещо е да слушаш по национални медии как всичко "ме-ка", "че-ка" и пр., т.е шопско-македонския.Това е. Нищо лично.
Shogun
Shogun преди 19 години
Само минавам, за мен проблемът е точно в това, че нещата се приемат точно много лично - така дискусията се изражда в обиди.

"Странно е един българин се наричати българин въпреки, че говори на някаком  сръбском диалекте." Според мен, това си е лична обида,освен че  не е  вярно, защото около София не се говори насръбски диалект, а  просто на  диалект. Така не се спори,имаше постинги по това, как се  води спор.

А  иначе предполагам, че и аз щях да се чувствам като теб, ако  бях отгледана в край, където говорът е по-мек, а на практика даже по  местното радио се наподобява говор от друг край. Няма логика,  но  може би е неизбежно, освен ако хората не си уважават местните говори  -  да се създаде обстановка на уважение към богатството на местните  говори  в цялатастрана. За целта просто хората трябва да се вълнуват от този  въпрос, а не мисля, че е точно така: повечето хора са увлечени  от  ежедневието и ги занимават съвсем други грижи.

Пак ще дам  примера с Германия: известно е, че там най-чист немски(най-близък доHochdeutsch) се говори около Хановер. Обаче хората си говорят всеки на своя си диалект, а не на хановерски, та камо ли на берлински или боннски. Има си понятието "Hochdeutsch", и всеки може да се придържа към него, или не. В България според мен би трябвало най-чист български да се води този около Велико Търново, и той да е даден като норма, а останалите говори да се ценят като богатство на езика.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години
Нелка, сложих ти интервали. Знаеш ли какво забелязах - че ако се пейства през Plain text (първата иконка в редактора), "интервалът на народа" остава непокътнат :)
Shogun
Shogun преди 19 години
Поли, обясни моля по-подробно - ето, виждам тука иконка "Paste plain text" - и какво?
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години
Ами тази иконка е за пействане на текст, който е копиран от някъде. Когато се използва тя, а не другата - Paste from Word, няма сливане на думите :)
Terkoto
Terkoto преди 19 години
Я си го аресвам мою диалект- софийскио. Некаков си дришльо че ми каже, дека говорим на сръбски?Въобще не мислим, че нашио говор има нещо общо с ъс сръбския. Ако има оно е 10 процента. Останалите 90 по скоро приспада към стандартния български.
Terkoto
Terkoto преди 19 години
Ами то не зависи от това какво ти мислиш, то си има езиковеди които казват кой диалект какъв е. И за изненада, всички междинните говори между българския и сръбския не са македонските, ами шопските и торлашките. Това си е факт. Даже и всички български езиковеди смятат определени говори от тази група (ама не всичите говори) за междинни. Надявам се е напълно ясно, че границата между сръбския и българския не е точна, ами двата езика взаимно преливат един в друг. Няма да преливат във Варна я, естесвено, че ще преливат на запад. Пак ли се налага да правя анализ на горния текст, за да покажа по какво прилича на сръбския? Вбесявам се, защото наистина в момента българите не са наясно кое е книжовен език и кое не. Истинските селяндури са ония, които от тъпотия и неучене в училище (най-вече чалгаджийски певачки), се хващат на акъла на определени злобни софиянци и имитират чужд диалект и в повечето случаи говорят по-грешно и от преди. Такива тъпаци направо ми иде да ги пребия. В момента за диалектни черти се смятат само някакви грешки в произношението (и вместо и, мъ, тъ, съ, вместо ме, те, се - големият диалект направо!). Ами граматичните грешки, един език не е само прозиношение (въпреки че софиянци не са по-перфектни - твърдъ, говоръ, пуатъ, биуа, биуо). Наистина, веднъж завинаги трябва да се каже в кои райони на България как се говори, да се определи правилността на изказа и другите да млъкнат.
Shogun
Shogun преди 19 години
Да се дразни човек от диалект, та чак да му иде да пребие говорещия - има нещо друго зад това, което няма общо с езиков спор, така ми се струва на мен поне.
Terkoto
Terkoto преди 19 години
Ваша Милост да се научи да чете. Kазах, че ония тъпаци, дето си сменят диалекта и имитират софийския - тях ми иде да пребия (образно казано).
Terkoto
Terkoto преди 19 години
Ще ти го кажа кратко и ясно. Всеки и ма право да говори както си иска и въпрос на лично решение е дали този или онзи ще имитира софийски говор или пловдивски говор или благоевградски. Ако се водим от максимата, че диалектите са богатсктовото на езика, то значи, че в тях няма нищо лошо. В никакъв случай не може да се вземе само един диалект, както в случая е търновсия, и да се налага като книжовен. Все пак нали за това е демокрацията. Ти не можеш да ми кажеш как да говоря на и нито пък аз ще спра да говоря, така както си мога, само защото те дразня. Все пак ако тези диалекти не се говорят те ще изчезнат и тогава какво ще стане според теб? Българския език ще обеднее!
Terkoto
Terkoto преди 19 години
Защо никой не чете, бе хора, омръзна ми? Прочети ми постинга от 13 декември. Проблемът не е такъв. Проблемът е, че никой не знае кое е книжовен език и в момента е съзаден един престиж на софийския диалект, и много хора от незнание го имитират. Тяхното желание е не да имитират точно софийския диалект, искат да говорят книжовно и си мислят, че софийският е книжовен. Има и друго нещо, виждаш ли какво пише в речника? Мекането започва да се граматикализира. Софиянци са на мнение, че всеки език се развива и това мекане е просто едно развитие на езика и трябва да се узакони и да престане да се смята за диалектна черта. Що за глупости са това? Първо, това мекане е валидно само за крайна Западна България, предимно София, и не може само заради една София да става въпрос за целия български език. Второ, това не е никакво развитие и никаква нова тенденция, както някои тъпаци го определят. В София винаги се е мекало и в миналото даже повече от сега. Софийският диалект не е мръднал съвсем. Какво развитие и какви глупости? Сега разбираш ли какво ме дразни и вбесява? Все едно Цяла остнала България не съществува и нас ни няма. Заща в онзи речник не става върпос за граматикализиране на явления, които се отнасят за цяла България? Защо в речника не пише нещо за "шъ" вместо "ще"? Всички казват така, дори и в официална среда, ама в речника не се споменава нищо за допустимост на такава форма. Защо не пише нещо за фрази като "с кой", вмсто "с кого", "к'во", "т'ва", "коет' " и така нататъка, все неща валидни за цяла България? Ами в цяла Източна България винаги се казва "мен мъ", "теб тъ", "съ", "нас нъ", "вас въ", ама в речника - нищо. Защо е така? Ами защото Източна България не е София. Как да тълкувам тези неща? На мен това ми изглежда като изкуствено отдалечаване на източните от западните диалекти. Май софиянци имат голям проблем с книжовния език и искат да си създадат свой собствен. Ами да си го създадат ама да оставят сегашния български на мира. Новия си език да го кръстят по друг начин - софийски, шопски, торлашки, както си искат. Останалите хора от България нямаме никакви проблеми със сегашния книжовен език и си го харесваме такъв какъвто е.
Pavlina
Pavlina преди 19 години
Arath, в езика съществуват вътрешни закономерности, които са общи и не се диктуват нито от софиянци, нито от жителите на Източна България. Просто той се развива по свои си пътища, има своя вътрешна логика. Съвсем естествено е София – центърът на политическия, икономическия, културния и какъвто се сетиш още живот – да определя поне част от насоките в това развитие. Надявам се някой ден да ми остане време, за да напиша нещо по въпроса. :)
Terkoto
Terkoto преди 19 години
Престани с това развитие! Обясни ми за какво разивтие става дума. Колко пъти трябва да повтарям: в София винаги се е мекало, а в миналото повече и от сега. Кажи ми каква част от "насоките на развитие" София - "центърът на политическия, икономическия и културния живот" е определила в езика, говорен в Пловдив, например или във Варна, Бургас, Стара Загора или в който и да е друг град в България (без значение Източна или Западна). Ами НИКАКВА. Колкото и софиянци да казват "харесАл", "можемЕ", "нЕма" и другите им там диалектизми, в отделните градове се говори на местния диалект, повлян не от кой друг ами от Книжвония език. Тези които имитират диалекта са ПРЕСЕЛНИЦИТЕ в София. Въпросът с влиянието въобще не е в това, къде е центърът на политическия и другия живот. Това какъв език се говори зависи преди всичко от нивото на образование и на второ и следващо място от количеството на хората, говорещи даден диалект и интензивността на връзките между хората, говорещи различни диалекти. Виж пример от Франция. Там слва Богу столицата съвпада с района на книжовния диалект и въпреки че Париж е център на цяла Франция, в останалите райони се говори на по-големи диалекти и от тези в България, някои даже се смятат за отделни езици. Виж и примера с Германия. Това, дето го казваш го разбирам така: На София, тъй като е "центърът на политическия, икономическия и културния живот", а не, защото влияела на "насоките на развитие" на българския език, защото е факт, че София по абсолютно никакъв начин не влияе на говора във българските градове (обори ме), както вече казах там се говори на местния диалект, повлиян в една или друга степен от книжовния език (и София не е изключение), трябва да й се отдели някаква мъничка част от българския език, която тя да контролира. Ами съжалявам, ама си мисля, че е по-правилно "насоките на развитие" да се определят по това кое явление е по-разпространено и е валидно за повечето българи. Това е демокрацията, това е принципът на мнозинството. Ами утре в София може някоя друга изгъзица (най-вероятно още някой шопски диалектизъм) да придобие такава масовост, че всички софиянци да я практикуват и само защото София е "центърът на политическия, икономическия и културния живот", в речниците и граматиките изгъзицата да се определи едва ли не като явление валидно за цяла България, като национален спорт и въощбе да не се спомене, че в цяла останала България не се говори така (както между другото е направил и авторът на темата). Това е прекалено.
Pavlina
Pavlina преди 19 години
Отказвам да участвам в разговор, който се води с подобен тон. Съжалявам, че се намесих толкова некомпетентно. :(

Само една бележка, защото е важна: дори да престана да пиша за развитието на езика, то е всепризнат факт. Филолозите го знаят.
Terkoto
Terkoto преди 19 години
А, и още нещо към горния ми коментар, ти си обърнала внимание само на част, от това което съм казал. Казах нещо и за формите "с кой", "к'во" и "т'ва". Нали и в София така се говори. Как според теб трябва да се тълкува фактът, че в речника е описано единствено явлението валидно само за София и неотнасящо се за останалата България, а на явленията валидни за цяла България (включая и София) не е обърнато никакво внимание?
Terkoto
Terkoto преди 19 години
Ами дай пример за това развитие.
By queen_blunder , 26 February 2006
Тъй като от тази година допълнително обучавам малките ученици по един много нов учебен предмет за нашата образователна система, който се нарича Работа с компютър и информационни технологии (РКИТ), ми се е искало да прочета нещо повече за неговата методика на преподаване. След дълго и щателно претърсване на българското интернет пространство, установих, че никой на този етап  не се е сетил да предложи някакъв помощен материал в тази насока.
За разлика от нас, българите, обаче, братята руси имат традиции в това отношение, защото в техните начални и основни училища информатиката се изучава като задължителен учебен предмет, а не както у нас под формата на ЗИП и СИП.

Докато сърфирах из руските сайтове, попаднах на едни доста добри разработки, свързани с преподаването на тази материя (при малко по-големи ученици), които от днес нататък ще публикувам в мой превод за потребителите, гостите на bglog.net, учителите и най-вече за подрастващите, изобщо всички, които проявяват интерес или имат желание да направят своите първи стъпки в тази област. Ще се радвам, ако съм полезна с моите онлайн уроци, даже нямам нищо против те да бъдат копирани и разпространявани при условие, че се цитира източника им.

Въпросът за събиране, обработка и разпространение (обмен на информация) е стоял пред човечеството на всички етапи от неговото развитие. В продължение на дълго време основните инструменти за неговото решение са били мозъкът, езикът и слухът на човека. Първото кардинално изменение настъпило във връзка с появяването на писмеността, а по-късно и при откриване на книгопечатането... Положението коренно се променило с появата на електронно-изчислителните машини.

Предмет на информатиката

Вие започвате да изучавате информатика. Как мислите, какво означава думата информатика? Някой ще каже, че тя означава работа с компютър, друг ще каже, че това е съставяне на компютърни програми. И всеки от вас ще бъде прав. Някои смятат даже, че информатиката е учебен предмет, чрез който се изучава компютъра и учениците се научават да работят с него. Вярно е, че в редки случаи урокът по информатика може да премине без компютър. Но и на урока по химия се използват колби и епруветки, а в същото време химията не изучава само колбите и епруветките. Същото е и с информатиката, която не изучава само компютрите.

Вслушайте се в двете думи: информатика - математика. Те са в съзвучие, римуват се. А какво е това математика, освен че е учебен предмет? Правилно, това е наука. Информатиката също е наука. Какво изучава информатиката?

Информатика - това е наука, която изучава начините за получаване, съхранение, предаване и обработка на информацията.

За да се работи с информацията на съвременно ниво, е необходимо да използваме компютър и затова компютрите се изучават в уроците по информатика. Стремителното развитие и широкото разпространение на информатиката започва с появата на компютрите и в момента тя е една от най-бързо развиващите се науки.

Понятието информация

Информация - това са сведения (съобщения) за окръжаващия ни мир, които постъпват при нас във вид на знаци (символи), сигнали.

Още като се събудим сутрин, ние веднага попадаме в света на информацията.  Докато гледаме, получаваме информация; докато слушаме, също получаваме информация; взимаме предмети, ядем, миришем и отново получаваме информация. Веднага след раждането си малкото дете започва да получава информация за околния свят.  Информация ни носят предметите около нас, както и източниците: книги, списания, вестници, телевизия, радио и др.

От най-древни времена човекът е обкръжен от информация. Потребността да изразиш, да предадеш информация, е довела до появяването на човешката реч, писмеността, изобразителното и музикалното изкуство,  книгопечатането, пощенските връзки, телеграф, телефон, радио, телевизия, интернет.

Една и съща информация може да се представи в различен вид. Например можеш да представиш информация за това как си прекарал лятото. Естествено ти ще разкажеш на приятелите си с думи или ще напишеш съчинение на хартия, ще нарисуваш картина или ще съчиниш стихотворение.

Затова цялата информация се разделя на следните видове: 

  1. Графична - това са картинки в списания или книжки, географски карти, чертежи, рекламни плакати, схеми, т.е. всичко онова, което е нарисувано, снимано или начертано;
  2. Текстова - това са книги, вестници, обяви, записки, бележки, ваши тетрадки и дневници, т.е. всичко това, което е написано на ръка посредством букви или други символи или е напечатано;
  3. Звукова-  човешка реч, музика, звуци от природата, звънци, т.е. всичко, което ние чуваме;
  4. Числова- (цифри, таблицата за умножение и др., т.е. всичко това, което е представено с помощта на цифрите);
  5. Видеоинформация - (анимационни филми, кино- и видеофилми, рекламни клипове).
По-подробно ще обясним какво представляват първите три вида информация в някои от следващите уроци.

Забележка: В българските учебници е добавена и жестова информация, свързана с езика на тялото, но пък няма числова - цифрите са споменати при текстовата информация. Според мен обаче руската класификация е изградена по-пълно и вярно в контекста на информатиката и информационните технологии.

Следва продължение...

________________________________

Статията е преведена от руски специално за bglog.net

Legacy hit count
12701
Legacy blog alias
4867
Legacy friendly alias
Предмет-на-информатиката--Понятието-информация
Компютри
Уроци, съвети, препоръки
Наука

Comments

By The Maker , 22 February 2006
Добре, ученици, не са отчайвайте и не са плашете от думичките и препинателните знаци. Има некои чалъми, дето ке ви помогнат да се справите със задачката да редите изречения върху белия лист, без да са чудите как точно требе да изглежда написаното, за да е съобразено с правописа.

Прочее, прилагам тук въпросните правила за коректно писане, така да се каже.

Употреба на главни букви

Главни букви се пишат в следните случаи:

1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.

2. В собствени имена:

• в имена на лица, в презимена и в прякори.

• в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

• в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.

• в имена на небесни тела като астрономически понятия.

• в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Забележки:

o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.

• с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Забележка:

o Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.

• титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

• в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.

• относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.

Пренасяне на срички

Едносрични думи не се пренасят. При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички. В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода.

Пренасянето става по следните практически правила:

1. Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.

2. От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: рав-нина и ра-внина, друже-ство и дружест-во.

3. Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.

4. Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.

5. Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.

6. Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие
/не на-дмощие/, по-хвала /не пох-вала/.

Правила за писане на препинателни знаци

1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.

2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.

3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч

4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/.

5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.

Препинателни знаци:

1. Точка

• Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : Кажи си името. Не бързай толкова.

• След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.

• За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.

• Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.

2. Въпросителна

• Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?

• След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.

• В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.

3. Удивителна

• Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!

• Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства: Браво! – Братя мили!

4. Запетая

• В рамките на простото изречение запетая се употребява:
- За отделяне на еднородни части помежду им.

o При изреждане.

Забележка:

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.

o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.

o При еднородни части, свързани със съюзи както - така и
колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре.

o За отделяне на повтарящи се думи помежду им.
- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

o Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили.

o Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.

Забележка:

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.
- За отделяне на особените части на изречението.

o а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.

o Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.

o Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.

Забележка:

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

- За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.

• В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.

o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.

o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето заощ, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/, сякаш и др.

Забележка:

В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.

o Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.

Забележки:

o При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.

o Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.

o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.

o Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.

Забележка:

Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.

o Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

• Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:

o Пред съюза и, употребен еднократно.

Забележки:

o Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.

o Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.

o Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.

o Пред съюза да, употребен еднократно, например: Вън се зачу да свири хармоника.

Забележка:

o Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.

o При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: Исках да го помоля да ми услужи.

o Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.

o При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо.

o Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.

o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.

Забележки:

o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.

o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.

o Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.

Забележка:

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.

o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.

o Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.

5. Точка и запетая

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. ова става главно в следните случаи:

• За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.

• За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.

6. Тире

Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

• На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.

• Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.

• След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!

• За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.

7. Двоеточие

Двоеточие се пише в следните случаи:

• Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.

Забележка:

Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.

Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:
- Колко цветя! Колко цветя!
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

8. Кавички

Кавички се използват в следните случаи:

• За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.

Забележки:

o Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/

o Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:

“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/
“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”
“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”
“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”

o Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.

Забележка:

При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.

9. Скоби

• Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.

• Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.

10. Многоточие

Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:

• В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ...

• При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже и пр.

Правила за писане на числа и номера

1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.

2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число.

3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.

4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.

5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.

6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.

7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/.

8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.

9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.

Съвети и хитринки

Учете се да пишете по десетопръстната система и по БДС. Това ще ви донесе много предимства:

• ще може да пишете бързо и на пишеща машина;

• няма да имате проблеми с разни кирилизиращи програми - новите версии на операционни системи имат вградена поддръжка на тази подредба;

• Подредбата БДС е една от малкото, създадена на базата на статистически натрупвания за честотата на използване на различните знаци, поради което, дори пишейки на десетопръстната система, вие реално използвате почти изключително само някои от пръстите. Дори най-разпространената подредба за английско-говорящите държави, дето и викат QWERTY, не е създадена на този принцип. Ако някой проявява интерес, мога да му разкажа как е възникнала QWERTY, нека ми пише....

• има и други, но да не ви отегчавам...

Не използвайте паузи за наместване и подравняване на текст по страницата. За тази работа хората са измислили табулатори или ако е нещо по-сложно, може да използвате таблица, на която не се виждат контурите.

Използвайте Autotext, който ви позволява само с няколко знака да вмъквате готови форматирани абзаци или често използвани текстове, картинки, подписи, специални символи и т.н. С негова помощ за секунди може да оформите бизнес-кореспондецията си или фирмена бланка.

За текстове, които не е желателно да се пренасят, а да се запазят в своята цялост на текущия или следващия ред, използвайте знаци, които не позволяват пренасяне - паузата и тирето в този случай се натискат съвместно с CTRL и SHIFT. Това ще ви спаси от неприятното пренасяне на годината в една дата на следващия ред и други такива.

Използвайте автоматичното номериране на страниците - в противен случай всяко разместване или преформатиране ще ви накара да си разгледате целия дълъг документи....;-§))))

За текстове или картинки, които се повтарят в началото или краят на всяка страница, използвайте Headers and Footers. Това ще икономиса поне 30% от времето.

Запазвайте на диска всички изготвени от вас документи, удобно класифицирани по папки на определено място. Така ще имате сламки за следващите, които ще изготвите от старите с минимално редактиране.

Никога не използвайте основната директория на C: или пък директориите където са инсталирани програмите за вашите документи. Това ще ги спаси при много от критичните ситуации и ще помогне на човека, който ви обслужва компютъра.

Архивирайте документите си редовно и без отлагане - програмите се възстановяват бързо, но документите, изготвени от вас се пишат наново.

Това са неща, които се сещам на първо време. Страницата е отворена за ваши съвети. Ето тук може да бъде следващият, написан от вас.

Таблица на най-често срещаните съкращения

в. = век ж. р. = женски род Сл. Хр. = След Христа
в. = вестник ср. р. =среден род пр. н. е. = преди нашата ера
вж. = виж заб. = забележка т. е. = тоест
вм = вместо и др. = и други п. п. =. после писано
г. = господин и мн. др. = и много други р. = река
год. = година и др. т. = и други такива с. = село
гр. = град напр. = например св. = свети
д-во = дружество проф. = професор сп. = списание
д-р = доктор и под. = и подобни срв. = сравни
ед. ч. = единствено число и пр. = и прочие стр. = страница
мн. ч.= множествено число и т. н. = и тъй нататък тел. = телефон
м. р. =мъжки род Пр. Хр. = преди Христа т. г. = тази година

Материалът е копиран от http://www.ChurchBG.com - Български Християнски Портал.
_________________
инж. Ивайло Тинчев
AVGBulgaria.com
AVG AntVirus Reseller - Quality Antivirus Software & Support

Legacy hit count
2692
Legacy blog alias
4786
Legacy friendly alias
Правописът--НЕкои-трикове
Български език
Правопис и правоговор
Уроци, съвети, препоръки
Наука

Comments8

Eowyn
Eowyn преди 20 години и 2 месеца
и сега ако не ме мързеше да го прочета цялото, сигурно щях да знам къде се слагат главни букви:Р
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

Браво, Творецо! Много полезна статия! Една от идеите ми за общност „Образование" е тя да се превърне във вируална съкровищница от знания. Тук да има всякаква полезна информация, свързана различни науки и много се радвам, че ти помагаш сериозно да поставим основите :)

Аз обаче не можах да вляза в този Български Християнски Портал, защото се отваря една-единствена страница. Моля те, издай как може да се разгледат и другите страници :)

Еовинче, разбирам, че не ти се чете сега (те и моите третокласници, виждайки дългия текст, биха казали, че ще им поникнат бради, докато го научат), но сега вече знаеш, че когато ти потрябва справка за дадено правописно правило, има къде да погледнеш :))

IvanAngel
IvanAngel преди 20 години и 2 месеца
Laughing Браво Боре 10Х
The Maker
The Maker преди 20 години и 2 месеца

Заглавие: Кофти им е сайтът, Кралице

Това е причината да не можеш да му отваряш страниците. Предполагам, че нещо го ремонтират.

Иначе, материалчето го имам от доста време, все пак вливам акъл в главите на бъдещи журналисти.

Също така имам и свои ценни разработки, ама ме мързи да седна да им придам един завършен вид, удобен за логаритмуване :) и съответно - публикуване.

Коментарите - със заглавия! Структурата им - дървовидна!

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

Ооо, Творецо, твойте разработки така добре ще ни дойдат тук. Дали не бихме могли да ти помогнем да ги логаритмуваш, т.е. публикуваш, тези твои трудове? Помисли си и ни кажи :)))

Говоря ти в множествено число, защото вече станахме три жени, които имат желание да пишат в нашата общност (две коректорки и една учителка).

The Maker
The Maker преди 20 години и 2 месеца

Заглавие: Кралице, множественото число е Ваше право!

Ние, The Maker I, имаме удоволствието да Ви припомним, Кралице, че царските особи имаме изключителните права върху множественото число, когато става въпрос за Нашите Изключителни Персони.

Колкото до желанието Ви да ощастливим блогерите с някои от Нашите и Ваши ценни съждения в областта на правописа, считайте, че ще направим всичко необходимо, за да се включим в начинанието в най-близко бъдеще!

Коментарите - със заглавия! Структурата им - дървовидна!

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

О, пресветли The Maker I, Вашето припомняне за изключителните права на царските особи върху множественото число, ни причини на нас, Queen Blunder I, пристъп на силен неудържим смях, от който нашите царски устни така се цепнаха, че физиономията ни си остана усмихната завинаги .

По този начин ние, Queen Blunder I, от днес нататък се сдобихме с прозвището Вечно смеещата се :)))))))))))

 

Terkoto
Terkoto преди 19 години и 11 месеца
Не го казвам заядливо, но имам няколко много сериозни издания, които твърдят съвсем различни неща по доста от правилата. Не говоря за основните, а за дребните—преносите, датите, тиретата. Въпросът не е да спорим за всеки отделен казус, а защо няма никакво единство по тези все пак толкова сериозни въпроси? Проблемът е по-скоро на академичната общност, а не на обикновените употребители на тиренцата.
By queen_blunder , 6 February 2006
Като за първи пост на администратор, реших да прозвуча мъдро:) и да предоставя на вашето внимание една колекция от сентенции на бележити личности, изказали мнение за образованието и учението, както и пословици по същата тема на народите по света.

*       *       *

СЕНТЕНЦИИ

"Тайната на вечната младост е да се учи всеки ден нещо ново" - Солон.

"Учейки другите, човек учи и себе си" - Сенека.

"Всеки ден, през който вие не сте попълнили своето образование, макар и с малко, но ново за вас късче знание, считайте безплодно и невъзвратимо изгубен за вас" - К. Станиславски.

"Както плодородната почва не дава плодове без обработка, така и умът без просвещение остава безплоден" - Цицерон.

"Образованието е това, което на мъдреца открива, а от глупеца скрива недостатъчността на неговите знания" - А. Бирс.

"Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк" - Хр. Ботев.

"Образованието е съкровище, трудът - ключ към него" - П. Буаст.

"Народът трябва да се посвещава; един непросветен народ е враг на себе си: непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях" - Т. Влайков.

"Никога не е късно да се учим" - Т. Джеферсън.

"Образованието трябва да бъде вярно, пълно, ясно и трайно" - Коменски.

"Учение без размишление е безполезно, а размишление без учение - опасно" - Конфуциий.

"Който не използва своя талант за образованието и усъвършенстването на хората, е или лош човек, или човек с ограничен във висша степен ум" - Г. Лихтенберг.

"Великото изкуство да се научи много е да се започне с малко" - Джон Лок.

"Хитрите хора презират учението, простите се прекланят пред него, мъдрите го използват" - Т. Маколей.

"Колко много трябва да се научи, за да се знае малко!" - Монтескьо.

"Откакто е открито книгопечатането, призовават просветата да царува, а царуват, за да поробят просветата" - Наполеон.

"Учеността е единственото божествено и безсмъртно нещо у нас; най-големите преимущества, с които е надарена човешката природа, са разумът и речта" - Плутарх.

"По-добре да изучиш излишното, отколкото да не изучаваш нищо" - Сенека.

"Докато си жив, учи. Не очаквай старостта да донесе със себе си мъдростта" - Солон.

"Аз се опитах да размишлявам цял ден, но това се оказа по-малко полезно дори и от най-краткотрайно учение" - Сюн Цзе.

"Задачата на учителя е да отваря вратите, а не да пробутва през тях учениците" - А. Шнабел.

"Учението на младини е резба върху камък, на старини - чертеж върху пясък" - Талмуда.

*       *       *

ПОСЛОВИЦИ

„Учението е очите на разума" - американска.

„Човек се учи, докато умре, и пак остава ненаучен" - българска.

„По-добре да се учиш късно, отколкото никога" - гръцка.

„Плачи ако трябва да се научиш; по-късно ще се смееш" - испанска.

„Да се учиш е все едно да плуваш срещу течението: щом спреш, отнася те назад" - китайска.

„Когато две магарета се учат едно от друго, нито едно от тях няма да стане доктор" - немска.

„Обидите на учителя са по-добри от ласките на бащата" - персийска.

„Не е срамно да не знаеш, срамно е да не учиш" - руска.

„Учителят и дървото се познават по плодовете" - украинска.

„Който не споделя знанията си, е като светлина в стомна" - абхарска.

„Който дава живот на ума и знанието си, той не умира" - арабска.

„Малцина знаят колко много трябва да знаем, за да разберем, колко малко знаем" - арабска.

„Силния ще победи едного, знаещият - хиляда" - бакширска.

„Знанията са като баобаб: никой не е в състояние да ги обхване" - еве.

„Вселената се осветява от слънцето, човек - от знанието" - калмицка.

„Повторението е майка на знанието" - латинска.

„По-добре да не знаеш нещо, отколкото да го знаеш лошо" - латинска.

„Да видиш не означава да знаеш" - мозамбикска.

„Знанията са по-скъпи от парите" - мокша.

„Мнозина знаят много, но всичко не знае никой" - немска.

„Без знания и на равно място ще се спънеш" - руска.

„Колкото и да е пълна главата със знания, за нови все ще се намери място" - руска.

„Знанието е щит на разума" - руска.

„Знания, които не се попълват, намаляват всеки ден" - руска.

„Колкото знаеш, толкова те и ценят" - руска.

„Не се гордей със звание, а се гордей със знание" - руска.

„Колкото повече знае човек, толкова по-малко твърди" - френска.

„Знанието е сила" - латинска.

„Няма по-сляп от онзи, който не иска да види" - английска.

„Без знания и цървул от лико не можеш да изплетеш" - ерзя.

„Който не знае нищо, вярва на всичко" - италианска.

„Незнайкото и камилата ще вземе за гърбав кон" - руска.

„Ако козелът знаеше какво е леопард, не би го ударил по главата" - сомалийска.

„Невежеството още не е позор, позор е нежеланието да се научиш" - татарска.

„Невежеството се заплаща по-скъпо, отколкото знанието" - френска.

„Парите, похарчени за образование, никога не пропадат напразно" - английска.

„Трябва да се учим не за училището, а за живота" - латинска.

„Водата освежава тялото, учението - разума" - молдавска.

„Без букви и граматика не се учи и математика" - руска.

„Без хляб - гладно, без огън - хладно, без учение - тъмно" - руска.

„Времето се дава за учение, а не за живот" - финска.

Ако някой има желание, може да продължи списъка от мъдри мисли :))

Legacy hit count
56967
Legacy blog alias
4440
Legacy friendly alias
Мъдростта-на-вековете
Размисли
Култура и изкуство
Наука

Comments8

Teri
Teri преди 20 години и 3 месеца

Супер са! :) Прочети и афоризмите на баща ми в Библиотеката, интересно ми е мнението ти :)

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 3 месеца

Непременно ще прочета афоризмите на Георги Няголов и днес щях да го сторя, ако не се бяха появили изненади, свързани с бглог.нет.

Драснах ти един e-mail за краткото описание.

THE_AI
THE_AI преди 20 години и 2 месеца

Добро начало :)!

Мисля да си ги копирам всичките сентенции и пословици в моето файлче с интересни мисли :)

За сега е само няколко странички голямо, но ще расте :) 

Terkoto
Terkoto преди 19 години и 1 месец
"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране" - Демокрит. "Не се стреми да знаеш всичко, защото ще станеш пълен невежа" - Демокрит. "Всяко постижение в науката, запозва с опит и завършва с него" - Алберт Айнщайн. "Не е достатъчно да се овладее предмъдростта; необходимо е да умеем да я използуваме. Никога не съм толкова зает, колкото през свободното си време" - Цицерон.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
Хей дайте някоя сентенцийка за властта плсс...Много ми трябва...Иначе сайтчето е повече от супер!!
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
В училището №18 в новосибирск при входа е такъв надпис:
"Научить нельзя. Здесь помогают учиться"
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
За властта ли искате?
Ето Ви:
«Тот, кто обещал сдвинуть Землю, если ему дадут точку опоры, точно знал, что такой точки ему не дадут» М.Р. Болдырев
;-)
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
А ето няколко, които много ми харесват: Няма на света светиня, за която да не се намери светотатец. Сенека, Избрани диалози. Към Серен за твърдостта на мъдрия, стр. 75 Славата и заслугата на някой хора, иде от това, че пишат добре; а на други – от това, че изобщо не пишат. Лабрюиер, Характери, За творенията на човешкия ум – 59 Да си от знатен род е хубаво, но не по-лошо е да бъдеш такъв, че да не се налага да те питат за произхода. Лабрюиер, Характери, За личното достойнство – 21 Тъпак е човек, на когото липсва дори малко ум, за да бъде глупак. Лабрюиер, Характери, За съжденията – 44 Старците обичат да дават добри наставления, за да се утешат, че не могат да дават лоши примери. Ларошфуко, Максими и размисли – 93 Нищо не раздаваме, тъй щедро, както съветите си. Ларошфуко,Максими и размисли– 110 Никой не е предпазен от възможността да говори глупости. Лошото е, когато ги говори обмислено. Монтен, Опити, т.ІІІ, стр. 9 Не става ли тук същото, както при книгите, които толкова повече се търсят и продават, колкото повече са забранени? Монтен, Опити, т.ІІІ, стр. 88
By chopar , 1 January 2007
Последното земетресение край Шабла ме подсети да споделя с вас някои интересни сайтове свързани с тези процеси.

Сайтове на сеизмологични служби - аз съм си ги разположил в браузъра под под главната лента ( като RSS новини ) и те си извеждат автоматично ставащите по света земетресения. Разполагат с карти на станалото земетресение и подробна информация:

http://www.emsc-csem.org - това е Европейско-Средиземноморския сеизмологичен център

 http://geofon.gfz-potsdam.de/geofon/new/eq_inf.html - Сеизмологичен информационен център Геофон.

http://hisz.rsoe.hu/alertmap/ - това е чудесен сайт за глобално и регионално наблюдение на всички природни бедствия - представени и с условни знаци на картите и на пандемията от свински грип - например кликвайки върху България ще ви изпише, че заразените са 7, няма смъртни случаи и т.н. Можете да избирате карти на континентите и по отделно всяко бедствие.

 http://earthquake.usgs.gov/learning/kids/ - това е Земетресения за деца - секция на американския геологически изследователски център, в която под занимателна форма - игри, пъзели, анимации на децата се представя този природен процес, може да се използва и при обучението на нашите деца.

http://earthquake.usgs.gov/learning/teachers.php - а това са ресурси за земетресенията  за учители.

Надявам се да съм бил полезен.

И Бог да ни пази от земетресенията.

и един лаф от форумите в нета - Бате Бойко - Кой пусна земетресението?! Знаете ли какъв зор беше да го хвана ! :-))

 

 


Legacy hit count
654
Legacy blog alias
31807
Legacy friendly alias
Сайтове-за-земетресения-и-учебни-материали-за-тях-33182DE46B2047EBA8C8DCFBCE5B5E7B
Интересни линкове
Уроци, съвети, препоръки
Наука
Училище
Човекът и природата
Час на класа
География и икономика

Comments