Това е специална форма за множествено число с окончание -а, -я на съществителните от мъжки род за не-лица.

Употребява се след числителните бройни и след някои наречия за количество, като колко, няколко, толкова и др.: два коня, десет автомобила, няколко броя.

Бройната форма не се употребява след съществителни, означаващи количество: стотици левове, а не стотици лева; една дузина чинове, а не една дузина чина; милиони долари, а не милиони долара.

Грешки се допускат и в някои случаи като следните: три от най-големите градове, а не града; два от верните отговори, а не отговора.

При съществителни имена за лица се употребява обикновената, а не бройната форма. Правилно е двама ученици, а не двама ученика; петима футболисти, а не петима футболиста; двайсет шампиони, а не двайсет шампиона.

ВНИМАНИЕ: Непостоянното ъ не изпада при образуване на бройната форма за разлика от обикновената форма за множествено число, сравни два чехъла и много чехли; шест компютъра и много компютри.

_______________________________

Източник: Речник на българския език, Авт. Р. Станчева, Т. Александрова, А. Иванов. С.: Наука и изкуство, 1997.

Международната система мерни единици SI (Le Systeme international d'Unites) е утвърдена от XI генерална конференция по мерки и теглилки през 1960 г. У нас е въведена през 1979 г. с БДС 3952-79. От тогава тя е задължителна за всички области на науката, образованието и практиката. Системата SI се основава на 7 основни и 2 допълнителни единици:

Дефиниции на основните единици в системата SI

метър[m] - основна единица за дължина; пътят, който светлината изминава във вакуум за 1/299 792 458 част от секундата.

килограм[kg] - основна единица за маса; масата на международния прототип във формата на платиново-иридиев цилиндър, който се съхранява в Севър (Франция).

секунда[s] - основна единица за време; продължителността на 9 192 631 770 периода от лъчението, съответствуващо на преход между две свръхфини нива от основното състояние на атома на цезий-133.

ампер[A] - основна единица за електрически ток; интензитет на постоянен ток, който при протичане в два успоредни праволинейни електрически проводника с безкрайна дължина и пренебрежимо кръгово сечение, отдалечени на разстояние един метър един от друг във вакуум, поражда между тях взаимодействие със сила, равна на 2.10-7 нютона на всеки метър дължина.

келвин[K] - основна единица за температура; това е 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата.

мол[mol] - основна единица за вещество; количеството вещество, което съдържа толкова елементарни единици. колкото са атомите в 0,012 kg въглерод-12.

кандела[cd] - основна единица за сила на светлината; интензитет на светлината (в перпендикулярно направление) на повърхност 1/60 000 m2 от абсолютно черно тяло при температурата на втвърдяване на платината (1769 ° C) и нормално налягане.

радиан[rad] - основна единица за равнинен ъгъл; централен ъгъл на кръг, който се измерва с дъга, равна по дължина на радиуса на кръга

стерадиан [sr]- основна единица за пространствен ъгъл; пространствен ъгъл с връх в центъра на сфера, който отсича квадратна повърхност от сферата с дължина на страната, равна на радиуса на сферата.

Дефиниции на някои други единици в системата SI

бекерел[Bq] - единица за радиоактивност. Един бекерел е активността на радионуклид, който се разпада със средна скорост 1 спонтанен ядрен преход за 1 секунда; по името на френския физик Анри Бекерел (1852-1908).

ват[W] - единица за мощност. Един ват е мощността, при която за време 1 секунда се извършва работа 1 джаул; в електротехниката – енергията, изразходвана за 1 секунда от постоянен електричен ток с големина 1 ампер през електрически проводник, на който в двата края съществува потенциална разлика 1 волт; по името на шотландския инженер Джеймс Уат (1736-1819).

вебер[Wb]-единица за магнитен поток. Един вебер е магнитният поток, който индуцира в обхващащ го проводник напрежение 1 волт при равномерно намаляване до нула за време 1 секунда; по името на немския физик Вилхелм Вебер (1804-1891).

волт[V] - единица за електрически потенциал. Един волт е разликата на потенциала между две точки на електрически проводник, през който протича постоянен ток с големина 1 ампер при мощност 1 ват; по името на италианския физик Алесандро Джузепе Анастасио Волта (1745-1827).

грей[Gy] - единица за погълната доза йонизиращо лъчене. Един грей е енергията в джаули, погълната от 1 килограм облъчено вещество; по името на английския физик Л. Х. Грей (1905-1965).

джаул[J] – единица за работа, енергия и количество топлина. Един джаул се равнява на количеството работа, извършена от сила 1 нютон за преместване нейната приложна точка на разстояние 1 метър по посока на действието й; по името на английския физик Джеймс Прескът Джаул (1818-1889).

нютон[N] – единица за сила. Един нютон сила придава на маса 1 килограм ускорение от 1 m/s за 1 s; по името английския математик и физик Исак Нютон (1642-1727).

ом[W]- единица за електрично съпротивление; Един ом е съпротивлението между две точки на проводник, когато при прилагане между тези точки на постоянна потенциална разлика 1 волт, в проводника протича ток с големина 1 ампер ; по името на немския физик Георг Симон Ом (1789-1854).

паскал[Pa] - единица за налягане. Един паскал е налягането, предизвикано от сила 1 нютон, действуваща върху площ от 1 m2; по името на френския математик, физик и философ Блез Паскал (1623-1662).

тесла[T] - единица за магнитна индукция. Една тесла магнитен поток от 1 вебер на квадратен метър; по името на хърватския електро- и радиотехник Никола Тесла (1870-1943).

фарад[F] - единица за капацитет на електрическа система. Един фарад е капацитет на електрически кондензатор, между плочите на който съществува потенциална разлика 1 волт при електричен заряд 1 кулон; по-често се използва дробната единица микрофарад; по името на английския химик и физик Майкъл Фарадей (1791-1867).

херц[Hz] - единица за честота на периодичните явления. Един херц означава, че един период на явлението се извършва за една секунда. При по-големи честоти се използват кратните единици килохерц [kHz] и мегахец [MHz]; по името на немския физик Хайнрих Рудолф Херц (1857-1894).

Преводни множители за обща твърдост на водата

Наименования на големите числа

Римски цифри

Използването на римските цифри (с латински букви) се основава на три правила:

1. Повтарянето на главната латинска буква един или два пъти увеличава стойността един или два пъти - XX = 20, XXX = 30, CC = 200 и т.н.

2. Една или повече букви след дадена буква с по-голяма стойност увеличава стойността - VI = 6, LXX = 70, MCC = 1200 и т.н.

3. Буква пред дадена буква с по-голяма стойност намалява стойността - IV = 4, XC = 90, CM = 900 и т.н.

Основни и допълнителни единици на системата SI

Наред с тях могат да се използуват и единиците: тон (t, т); литър (l, л); минута (min, мин); час (h, ч); денонощие (d, д); година; век; за равнинен ъгъл - градус (o), минута (') и секунда (''); диоптър (дптр) и градус Целзий (oС). Разрешени са също относителните и логаритмичните единици: процент, промил, милионна част (ppm, мил-1), бел (B, Б) и др.

Съгласно препоръките на Международния комитет за мерки и теглилки (International Committee for Weights and Measures, Comitе Internacional des Poids et Mesures), допустима е употребата на следните единици:

Допустими извънсистемни единици

Допустима е употребата и на единиците от таблицата по-долу, но в текста задължително трябва да се указва в скоби стойността в SI единици.

Условно допустими извънсистемни единици

С въвеждането на международната измерителна система SI единиците от по-старите системи вече не трябва да се употребяват. Изключение са т.нар. допустими единици и единицата за измерване на кръвно налягане. Тъй като наличните апарати са със скали, градуирани в mm Hg, в ежедневната практика се допуска използуването на тази единица. В официални документи и научни публикации задължително се посочва единицата килопаскал (kPa), като в скоби може да се впишат стойностите и в mm Hg.

Подобно "двойно" изписване на единиците е допустимо за всяка от тях. Желателно е да се даде и множителя за преизчисляването на единицата по SI в съответната стара единица.

Десетичните кратни и дробни единици, техните имена и означения се образуват с помощта на множители и представки. Представката се пиша слято с името на единицата, съответно означението на представката с означението на единицата. След единицата не се пише точка като знак за съкращение, освен в края на изречението.

Множители и представки за образуване на кратни и дробни единици

Правилно е означенията на единиците (напр. mm) да се наричат символи, а не съкращения. Те са български и международни. Първите се допускат само в научнопопулярната литература, във всекидневния печат и в документация, която няма да се издава като печатно произведение (история на заболяване, епикриза и др.). За научната литература са задължителни международните означения.

Основните правила за ползване на системата SI са:

1. В съответствие със системата SI знакът за умножение е точка, а десетичен знак е запетая (в англоезичните страни десетичният знак е точка).

2. В многоцифрени числа за отделяне на групи от по три цифри се използува свободен интервал (например 34 673 320).

3. Когато името на единицата произхожда от фамилията на учен, първата буква на наименованието й се пише с главна буква (например Pa - от Паскал, Hz - от херц).

4. Останалите единици и техните символи се пишат с малка буква, освен в началото на изречението (g, m, km/h). Има само едно изключение. Правилното съкратено обозначение на литър е “l”. Графичните образи на малката латинска буква “l” и на цифрата “1” са сходни, което може да бъде източник на грешки. Затова Международният комитет за мерки и теглилки от 1979 г. препоръчва по изключение употребата на голямата латинска буква “L”.

5. Символите на представките за дробните производни единици се пишат с малка буква - напр. kg, nm. Представките и символите на кратните единици дека-, хекто- и кило- също се пишат с малка буква - напр. kg, hl или hL. При останалите кратни единици се пише главна буква. Правилно: MHz, неправилно: mhz, mHz.

6. След символа на мерната единица точка не се поставя, освен в края на изречението. Между символа и предхождащата го цифра задължително се оставя интервал (шпация). Правилно: 12 mm, 4,25 kg, 80 °C.

7. Вместо “квадратен” и “кубичен” (“sq” и “cu”) правилно е след символа да се постави степенен показател 2 или 3 (superscript). Вместо приетото в англоезичните страни “p” (per) правилно е поставянето на наклонена черта “/”; не "kmph", а km/h.

В следващите раздели са представени величините и мерните единици, които се използуват в различните области на науката и практиката. Наред с препоръчваните по системата SI са включени и някои по-стари единици, отбелязани със звездичка (*), като са дадени съответните преводни множители.

Мерни единици за пространство и време

* - извънсистемна единица

Мерни единици за количество и маса

* - извънсистемна единица

Други несистемни единици за дължина (разстояние)

инч in = 0,0254 m = 2,54 cm = 0,08333 ft = 0,0278 yd

юйм = инч

цол = инч

фут ft = 0,3048 m = 30,48 cm = 12 in = 0,333 yd

ярд yd = 0,9144 m = 91,44 cm = 36 in = 3 ft

линк link = 0,201168 m

чейн chain = link = 0,201168 m

род rod = 5,0292 m

фатом fathom = 1,8288 m

миля mi = 1609,344 m = 5280 ft = 1760 yd

миля натурална (морска) nmi = 1852

m = 1,151 mi

географ. градус gdg = 111123 m

фърлог furlong = 201,168 m

левга league = 4828 m.

пойнт point = 0,351-3 m

аршин = 68 cm; дюлгерски аршин = 72 cm

астроном. единица au = 1,495.1011 m

светлинна година ltyear = 9,4607015 m=5,87848.1012 mi

парсек parsec = 3,0857.1016 m = 3,2616 ltyear

Типографски единици

Френски единици

пункт Point pt = 0,376 mm (1 cm = 26,6 pt)

цицер Cicero ci = 12 pt = 4,5128 mm (1 cm = 2,21 ci)

пика Pica pi = 0,4167 cm (1 cm = 2,4 pi)

1m = 2660 pt = 221 ci

1 инч = 72 пункта = 6 пики = 5,6 цицера = 2,54 cm

Англо-американски единици

пойнт Point pt = 1/72 in = 0,35277 mm

сет = пойнт Set = 1 pt

пайк Pica pi = 1/6 in = 16 pt = 4,23333 мм

мон Mon mon = 1/72 set = 0,013888 pt = 0,0048996 mm

Други несистемни единици за площ

кв. см. cm2 = 0,0001 m2

кв. инч in2 = 0,00064516 m2 = 6,4516 cm2

кв. фут ft2 = 0,09290341 m2 = 929,03 cm2

кв. ярд yd2 = 0,836127 m2

кв. миля mi2 = 258999 m2

ар а = 100 m2

акр acre = 4046,86 m2

декар decare = 1000 m2

хектар hectare = 10000 m2

Други несистемни единици за скорост

1 ft/s = 0,681817 mi/h = 0,3048 m/s

1 mi/h = 1,4667 ft/s = 0,44705 m/s

1 възел (knots) = 1 mi/h = 0,5144 m/s

Други несистемни единици за маса

карат = 0,2055 g = 1/24 от сплавта; 24

карата = 100% чистота

унция = 28,35 g = 16 драм =437,5 грана

унция аптекарска руска = 29,86 g

унция аптекарска английска = 31,1035 g

гран = 0,00006479891 kg

драм = 0,00178 kg

либра = 0,4536 kg

Карати

Коефициентът, делен на 10 = % злато

24 карата = 1000 единици злато в сплавта, т.е. 100% чистота

Примери:

22 1/8 карата = ? 0/00

----------------------------

22 карата = 916,66667 %

+ 1/8 карата = 5,20833 %

-----------------------------

22 1/8 карата = 921,87500%

или

900%. = ? карата

-------------------------------

875%. = 21 карата

+ 25%. = 19/32 карата

---------------------------------

900% = 21 19/32 карата

Единици за маса, използвани в някои страни

bat = 0,015 kg Тайланд

batman = 125 kg Туркестан

candy = 254,012 kg Индия

catty = 0.6048 kg Китай

centner = 50 kg Австрия, Дания, Швейцария

chang = 1.2 kg Тайланд

chin = 0.605 kg Китай

chapah = 0.8165 kg Борнео

drachma = 0.0032 kg = 3,2 g Гърция

fen = 0.00034 kg Китай

funt = 0.405504 kg Полша

gisla = 163.2932 kg Занзибар

grein = 0,065 g Холандия

hiyaka-me = 0.37565 kg Япония

hiyak-kin = 60.1 kg Япония

kantar = 44.928 kg Египет

karwar = 12500 kg Иран

kon = 0.605 kg Корея

libbra = 1.0 kg Италия

mna = 1.5 kg Гърция

momme = 0.00375 kg Япония

onca = 0.02869 kg Португалия

oka = 1,23 kg Турция

pennyweigh = 0.0015552 kg Великобритания

pfund = 0.4581283 kg Германия

picul = 60.0103 kg Япония

wichtje = 0.001 kg = 1 g Холандия

zolotnick = 0.004266 kg Русия

Несистемни единици за обем

милилитър ml = 0,001 l

куб. см. cc = 0,001 l

унция течна oz = 0,02957 l (USA)

унция течна oz = 0,02841 l (UK)

пинта течна pt = 0,47318 l

пинта суха pt = 0,5506 l

кварта qt = 0,946352946 l

галон gal = 3,785411784 l

галон gal (USA) = 0,83268 gal

(UK) куб. инч cubein = 0,000016387 l

куб. фут cubeft = 0,0283168 l

куб. ярд cubeyd = 0,764555 l

бушел bushel = 35,239 l (U.S struck bushels)

барел (петрол) barrel(petrol) = 158,987 l

барел (бира) barrel(beer) 117,347 l

Мерни единици за мощност и налягане

* - извънсистемна единица

Мерни единици за топлина и основна обмяна

* - извънсистемна единица

Вж. още “Мерните системи във Великобритания и в САЩ”

Единици за температура

(Фаренхайт, Реомюр, Целзий, Келвин)

От Фаренхайт в Целзий - извади 32 и умножи по 5/9°С = 5/9.(°F - 32) = 0,5555 (°F - 32)

Например: 65°Fa0,5555.(65 - 32) = 18,33 °С.

От Целзий във Фаренхайт - добави 32 и умножи по 9/5°F = (9/5 °С) + 32 = (1,8.°С) + 32

Например: 37°Сa(1,8 . 37)+32=98,6 °F

°R = 5/4 °С = (9/4 t + 32) °F

°С = 4/5 °R

°K = 273,16 + °C

Температурни скали по Целзий и Фаренхайт

http://www.bgnews.bg/show_class.html?issue=47550095&media=47549806&class=47550094

І. СЪДЪРЖАТЕЛНИ АСПЕКТИ НА ПРЕДСТОЯЩАТА РАБОТА

Първо нека да пристъпим към изясняване на смисъла на образователните технологии (ОТ).

Понятието „технология” в контекста на образователната практика се разглежда от два различни аспекта.

Първият аспект е свързан с процедурата на организация и реализация на образователния процес (ОП). Чрез какви последователни действия, взаимосвързани и взаимообусловени техники да се организира и да намери своята практическа реализация в процеса на образованието. Това е единият аспект, в който ние от начало до край ще останем в него.

Вторият е свързан с използването на информационните технологии в образованието. Няма да отработваме този аспект.

ІІ. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СЪДЪРЖАТЕЛНИТЕ АКЦЕНТИ.

1. Ще потърсим от средата на наличните определения какво би могло да се дефинира като ОТ. Тенденциите в развитието на ОТ в практиката и с какво ОТ имат особена практическа значимост в даден етап от развитието на българското образование. Ще се опитаме да дадем отговор какво е технология и защо това сме избрали като проблем на дните, през които ще бъдем заедно.

2. След това ще пристъпим към последователно запознаване и частично овладяване на различни типове ОТ. Като тръгнем от репродуктивните типове, т. е. технология, която се използва при репродуктивна дейност, и за да се види алтернативата, втората ще бъде ОТ за творчески урок (евристична дейност).

3. След това ще се запознаем чрез единични примери с авторски ОТ – три ОТ, основани на една и съща теория, за да се види, че на основата на едно и също теоретично положение има възможност да бъдат създадени от всеки учител или училище безкрайно много вариативни решения или безкрайно много ОТ. Всеки има възможност не само да намери и приложи ОТ, да я адаптира към своя стил на дейност, но и да създаде своя ОТ.

4. Следващият съдържателен блок ще бъде илюстративен пример с ОТ, при които приоритетна роля има развитието на умението за адекватна самооценка. Тоест свързване на проблема с контрола и оценяването. Като алтернативни решения за постигането на по-точна и адекватна оценка.

5. В контекста на тази ОТ, за разлика от другите технологии, ще разширим малко информацията в сферата на оценяването на учебните постижения. Онова, което се харесва, онова, което сега се утвърждава в условията на съвременното българско образование, онова, което се очертава като тенденция в нашето по-близко и по-далечно бъдеще.

Това са основните съдържателни аспекти на работата, която ни предстои. И тъй като ние сме в специализация, правилата изискват да се приключи с оформяне на дипломна работа и защита пред експертна комисия. Критичната граница е оценка 4,50. Във всяко направление трябва да имаме по една оценка – цифрова. Ще получим курсови задания, на чиято основа ще бъдем оценени.

ІІІ. ЗАДАЧИ.

Ще бъдат поставени две задачи:

Първата ще бъде да се разработи конкретен урок или конкретна дейност (може и извънурочна), използвайки избрана от нас ОТ. Обем – 2 до 3-4 страници.

Втората задача е да представим в технологичен вид свой урок. Това ще бъде моята технология. Ще погледнем своята работа и на основата на тази информация да осмислим технологията на своята дейност. По правило ОТ има универсален характер. Ако трябва да използваме друго понятие, което не е синонимно, всеки учител има своя методическа организация в своята работа. Това е онази база, на основата на която ние бихме могли да достигнем до технологично представяне на тази методическа система.

ІV. ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ

Образователните технологии представят процесуалната страна на образователната дейност. Те по своите същностни характеристики най-силно се доближават до методите на организация на образователната дейност, но щом има различна дума, следователно не съвпадат с тях. Известно е - тъй като това понятие е изучено, с него се борави - че МЕТОДЪТ представлява съвкупност от похвати, обединени по общата логика на дейността. ТЕХНОЛОГИЯТА е съвкупност от техники, осъществявани в определена последователност, позволяващи практическата реализация на дадения метод.

Методът представя начинът, организацията на осъществяване на дейността, докато технологията създава по-висока степен на структурираност, на регламентираност на процедурата по осъществяване на дейността. При технологията се представят научно обоснована последователност на действия, осигуряващи постигането на предварително възприетата цел.

Ето няколко важни за спецификата на технологията обяснения. Ясно е, че и методът, и технологията представят начина за осъществяването на дейността, но технологията представя техниките, стъпка по стъпка, които ще приложим от началото до края. Докато при метода това го няма.

V. ОСОБЕНОСТИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Има и други характеристики, които отличават технологията от другите близки понятия.

Първата особеност е, че не всяка последователност на действия, процедури за решение на дадена задача, представляват технология. А технологията като процедура на решение има обоснованост, обяснение в теорията. Защо именно в тази последователност, а не в друга? Следователно, когато представяме своя технология, ние първо трябва да кажем как и след това защо именно така.

Второто нещо, което е важно e, че при ОТ неизменно има предварително възприета цел, ясно и точно определена, и технологията осигурява постигането й. Ако целта не се постигне 100%, това означава, че това, което наричаме ОТ, всъщност не е технология, или сме допуснали некоректност, непрецизност в дадената технология, или не сме избрали подходящата технология. Но при изхождането от ОТ в образователната дейност, това е неотменимо правило - изискването, че се тръгва от целта. Едва ли е нужно специално да се посочи е, че онова, което прави технологиите особено значими, е че те осигуряват качество на образователния процес.

Третата съществена особеност на технологиите е свързана с това, че ОТ като понятие заема някаква междинна позиция между понятието „правило” и понятието „алгоритъм”.

ПРАВИЛОТО дава общото указание за начина на осъществяване на дейността, за да се постигне проектирания резултат, но не предполага строгото, стриктно спазване на всичко, което се съдържа в правилото. Ние можем при изхождането от едно правило да се съобразим с конкретната ситуация.

АЛГОРИТЪМЪТ като най-високото равнище, на това, което посочваме, изисква стриктно спазване на процедурата при изпълнение на дейността и не допуска абсолютно никакво отклонение. Всяко отклонение от алгоритъма води до дефект.

ТЕХНОЛОГИЯТА очертава пътя на решението, последователните стъпки, но за разлика от правилото допуска в известна степен пригаждане, адаптация към конкретната ситуация, към конкретните условия. Казаното се отнася особено до технологиите в социалната сфера и образователната практика в това число. При всяко своето приложение реално технологията намира вариативно решение, вариативна реализация, пригодена в известна степен към моя стил на дейност, към моя стил мислене и към конкретната ситуация.

Самото наименование „технология” навлиза в педагогическтата теори я и практика от производствената сфера. Дълго време се оспорва дали изборът на понятие е уместен и сле много спорове засега няма друго понятие.

VІ. ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Ясно е, че в производствената сфера, знаем го от обща култура, всяко отклонение от технологията на производството води до дефект. Изисква се абсолютно точно спазване на технологията при производството на даден продукт. Независимо че терминът се въвежда в образователната и социалната сфера, ако се спазва строго технологията, без да се съобрази с учителя, учениците, конкретната ситуация, това ще доведе до отклонение до еталонното качество. Следователно частичната адаптация, частичното пригаждане на технологията към конкретната ситуация в образователната сфера, без да се наруши смисълът, философията не технологията, ни осигурява по-добро качество.

По начало технологиите се въвеждат в образователната практика именно, за да се достигне в условията на масовото училище в широки мащаби добро качество на образователния процес. Технологията осигурява постигането на проектираната цел, което е индикатор за качество в образователния процес.

В ясно откроените тенденции в развитието на образованието се очертават няколко направления за търсене на желаното за дадения момент качество на образованието.

Едното направление на това търсене е свързано с модернизацията на образованието, със запазването на общата, утвърдена система на образование и търсене на възможности за рационализация, за модернизация, за осигуряване на по-добро качество на това, което съществува, на това което е утвърдено, на днешната система на образованието по законите на неокласическата, реформаторската педагогика. Технологиите са именно в това направление – модернизация, усъвършенстване на образователния процес, свързано с постигане на качество на педагогическия процес в ситуацията на днешната образователан система.

Другото направление, което е достатъчно ясно откроено, това е т. нар. иновационен път на усъвършенстване на педагогическия процес. Тук акцентът е върху въвеждането на иновационни решения, на родени в практиката нови, нестандартни решения, които осигуряват ефективност. Новости, които са родени в самата практика, а не въведени отвън.

Третото направление това е шоковата промяна – кардинален отказ от това, което е днес училището и търсене на алтернативни, други, различни, противоречащи на това, което съществува, на това, което е натрупано, решения, начин на организация, начин на обучение.

По правило преобладаващата част от технологиите, които съществуват и се прилагат в образователната практика, са свързани именно с първото направление – модернизацията. Проучванията свидетелстват за това, че преобладаващата част от учителите предпочитат да се движат по този път в търсене на качеството в училище.

В образователната практика през последните 5-10 години се очертава тенденцията за използването на нетрадиционни образователни технологии и във второто направление. Те са по-малко, но има такава тенденция. Тук става въпрос за заимстване на технологии от други сфери.

Като понятие и като практика ОТ почват да се използват през 30-40-те години на миналия век първоначално в практиката на САЩ с изключителната популярност на програмираното обучение през този период. Тласък на използването на ОТ дава именно програмираното обучение. В общи линии то представлява следното: учебното съдържание се структурира в малки дози, подава се на ученика малко доза информация, проверява се дали е овладяна, ако е овладяна, се дава втората доза, ако не е овладяна, се връща назад, отработва се наново тази информация и след това стъпка по стъпка, докъдето стигне. Това е и модерното виждане на кибернетичния подход в обучението. То се разглежда като отработка на информация.

VІІ. ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Навлизането на технологиите в образованието се разделя на три основни периода.

І период - от 60-70-те години. Този период се характеризира с мощен тласък на програмираното обучение, бързото му разпространение и отказът от него. Тогава акцентът за технологиите е върху възможностите за използване на технически средства в образованието: грамофони, магнитофони, машини за изпитване и др.

ІІ период - от 60-70-те години до 90-те години. През този период наново се актуализира и привлича интерес програмираното обучение, което е под влияние на кибернетичния и системния подход в образованието. Той е свързан с разглеждането на образователния процес като управляем процес, който може да се програмира и да се реализира по една универсална система. През този период става популярно понятието „технологии” и ние ще се запознаем отначало именно с технологии, които тогава са създадени и подчинени на това време.

ІІІ период след 90-те години. Този период е свързан не само и не толкова с използването на една или друга образователна технология в практиката, а със технологичния подход към образователния процес. Има разлика между използване на технология и технологичен подход в образованието. В какво се заключава разликата? В това, че в първия случай ние създаваме една технология или избираме една, две, десет, сто от наличните образователни технологии и въвеждаме тази технология в своята собствена практика. Докато сега налагащият се подход означава целият образователен процес, с цялата своя сложност, да се разглежда като един управляем процес, като една сложна технология. Сега ОТ има по-сложни структури.

Ако потърсим и достигнем до литературни източници, където са представени образователни технологии, то първоначално неизбежно прави впечатление, че текстът, информацията е структурирана по по-различен, по по-непривичен начин, отколкото литературата, с която боравим. В литературните източници, ако се спазват принципите на представянето на образователните технологии, информацията се подава в структуриран вид: карти и диаграми.

VІІІ. „ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕХНОЛОГИЯ” И „ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕХНИКА”

Между понятията „образователна технология” и „образователна техника” съществува тясна връзка, но те не са тъждествени. Най-често под ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕХНИКА се разбира самия инструментариум, различните материални средства за обучение и възпитание. ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ТЕХНОЛОГИЯ представлява процесуално-действената, организационно-функционалната страна на образователната дейност – от целите и мотивите, чрез съдържанието, методите, средствата и условията – до оценката на резултатите.

В образованието се въвеждат различни техники. Например като допълнително затруднение за по-бързо справящите се ученици могат да се използват следните техники:

1. Въвеждане на допълнителен регламент – да реши задачата за по-кратко време.

2. В условието на задачата да се изисква решение по друг начин или отговор на допълнителен въпрос.

3. Друг тип решение – да състави подобна задача.

Когато се извършва само едно действие, то е техника, докато технологията са минимум две техники, взаимно свързани помежду си. От изключително важно значение за използването на образователните технологии е ясното и точно формулиране на целта, за да достигнем до еднозначна оценка.

При уточняването на целта трябва да се достигне до :

1. Диагностична постановка – когато формулираме такава цел, която е директно наблюдаема в поведението, реакциите на детето и която осигурява възможността за еднакво тълкуване на различните субекти. Целта може да се диагностицира, наблюдава, измерва.

2. Детайлизирана постановка на целта – директно наблюдаемо свойство.

Път за овладяването на технологичния подход и за използването на технологията е свързването й с теорията на целеполагането.

Съществуват три стъпки за детайлизирана постановка на целтаспоред таксономията на Блум:

1. Формулиране на обща цел;

2. Формулиране на конкретизирана цел;

3. Формулиране на детайлизирана цел.

ІХ. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ КАТО ТИП СОЦИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ

Както вече казахме, щом е „технология”, в производствената сфера с изисква точно спазване на технологията и всяко отклонение поражда дефект. Докато в социалната сфера, следователно и в образователната, всяко приложение на универсалната технология намира вариативно решение. В известна степен се адаптира към конкретната ситуация според възможностите за учене на ученика, стилът на образователната дейност на учениците, стилът на преподаване на учителя и т. н.

Х. ПОНЯТИЕТО ТЕХНОЛОГИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО (източник: руски сайт за дистанционно обучение)

На пръв поглед личностно-ориентираният подход, който ние определяме като водещ в сферата на образованието, и технологическият, си противоречат един на друг. Наистина първият предполага обръщане към вътрешния свят на ученика, към неговите ценности и възгледи. А в технологичния присъства ориентация към управляемост на образователния процес, което предполага точно задаване на целите и начините за тяхното достигане.

И тогава възниква въпросът – нима може да се опише вътрешния свят на обучаемия и начините за неговото използване в образователния процес? Как да постъпим в такава ситуация?

Очевидно е, че съвременният образователен процес трябва да бъде ориентиран към ученика. А това означава, че в съответствие със синергетическия подход имат право да съществуват спонтанността, неопределеността, линейността. Може ли да се говори за технологичност на образователния процес? За да отговорим на този въпрос, ще се обърнем към понятието „технология” и в частност „образователна технология”.

Технология

В речника на чуждите думи се дават следното определение. В превод от гръцката дума Techne, която означава изкуство, майсторство, умение и –логия – съвкупност от методи за обработка, изменение на състояния, свойства, форми на обекта.

В тълковния речник това понятие „технология” се определя като съвкупност от прийоми, приложими в дадена работа, майсторство.

Педагогическа технология

Според ЮНЕСКО„педагогическа технология” е системен метод за създаване, промяна и определяне на целия процес на преподаване и усвояване на знания, като се вземат под внимание техническите и човешките ресурси и тяхното взаимодействие, поставящи си задача да се оптимизира образователния процес.

Образователна технология

Това е процесна система на съвместната дейност на учениците и учителя по проектиране (планиране) на организацията с цел достигане на конкретен резултат при осигуряване на комфортни условия на участниците.

Съвместната дейност на учителя и учениците изисква да се определят крайните резултати от работата на ученика като субект на ученето и процесът на достигането им. Фиксира се пълният цикъл на управление на дейността на ученика. В тази връзка може да се каже, че образователната технология е призвана да обезпечи самоуправлението при обучението на учениците. Обръща се внимание на създаването на комфортни условия по време на дейността на субектите на образователния процес, така че да може да се разкрие и реализира максимално творческия и личностен потенциал на учениците.

Всяка образователна технология включва в себе си:

- цел;

- научни идеи, на които се опира;

- система от действия на учителя и ученика;

- критерии за оценка на резултата;

- резултати;

- ограничения в използването.

И така съвременната образователна технология се характеризира със следните особености:

- технологията се разработва във връзка с конкретен педагогически замисъл и е основана на определена методологическа, философска позиция на автора;

- действията, операциите, комуникациите се осъществяват в съответствие с целта и имат формата на конкретен очакван резултат;

- технологията функционира на договорна основа, като се взимат под внимание принципите на диференциация и индивидуализация, оптимална реализация на човешките и техническите възможности, използване на диалог, общуване;

- поетапното планиране и последователното въплъщаване на елементите от педагогическата технология трябва да могат да бъдат – от една страна – възпроизведени от всеки учител, а от друга – да се гарантира достигане на планираните резултати от всички ученици;

- неразделна част от образователната технология се явяват диагностичните процедури, съдържащи критерии, показатели и инструментариум за измерване на резултатите от дейността.

___________________________

Настоящата публикация е написана въз основа на лекция, четена от доц. д-р Тамара Загорова, преподавател в ДИУУ - специалност педагогическа психология.

Последната точка от статията е превод на материал от руски сайт за дистанционно обучение на учители

Произход на термина

Терминът „таксономия”произлиза от гръцката дума taxis, която означава строй, ред, подредба, подреденост, и nomos – закон.

Таксономията е теория на класификацията и систематизацията на сложноорганизираните области от действителността, притежаващи йерархическа подредба. Терминът е предложен през 1813 година от швейцарския ботаник О. Декандол и дълго време се е употребявал като синоним на систематика.


През 60-70-те години на ХХ век възникнала тенденция таксономията да се определя като раздел от систематиката и като учение за системата от таксономически категории, обозначаващи съподчинени групи обекти – таксони.


Основателят на теорията за целеполагането



През 1956 година американският учен Бенджамин Блум – психолог от Чикагския университет, публикувал таксономия на образователните цели(Taxonomy of Educational Objectives)за познавателната дейност, която се оказала необичайно ценна за характеристиката и резултатите от учебната работа. Таксономията била разработена да обучава преподавателите как да класифицират дадена учебна задача или цел. В тази теория е заложена идеята, че целите и резултатите в обучението не са еднакви. Например запомнянето на научни факти, колкото и важни да са те, е на по-ниско стъпало от умението да анализираш или оценяваш.


Области на действие

Бенджамин Блум разграничил три области в учебно-възпитателната работа:

- познавателна(Cognitive);

- емоционална(Affective);

- психомоторна(Psychomotor).


Приложение на таксономията на Блум в България

В българското образование специално място заема таксономията на Блум, свързана с познавателната област, защото тя става основа на създаване на стандартите, заложени в Учебната програма. Според Блум в познавателната сфера действат шест основни нива, подредени на принципа „от просто към сложно”.

Тези нива могат да се разглеждат като различна степен на трудност - за да се усвои дадено равнище, трябва да е овладяно предишното. Подходът дава възможност за измеримост на знанията, уменията и отношенията на ученика. Те са представени във вид на стандарти в Учебната програма по всеки учебен предмет. Таксономията на Блум се използва за класификация на целите в процеса на обучение.

Ето я в табличен вид.

КОГНИТИВНА ОБЛАСТ

ФОРМУЛИРОВКИ ЗА ОБЩИ ЦЕЛИ

Глаголи за формулиране на конкретни цели

Знания - Паметта за научен вече материал. Отнася се от факти до теории.Основното е способността да се възпроизведе необходимата в момента информация.

Познава конкретните факти, знае общата терминология, основните концепции, функциите на ....

Описва, изброява, възпроизвежда, формулира, посочва, назовава, избира, подчертава

Разбиране-
Способността да се схване смисъла на изучаваната материя. Проявява се при трансформиране на знанията чрез обяснение, обобщение, оценяване на бъдещи тенденции. Използва се информация от вече изучавани области

Разбира факти, принципи, обяснява методи и процедури, оценява последствия.

Преобразува, защитава, различава, оценява, обяснява, разширява, обобщава, дава примери, перифразира, прогнозира, преразказва дефинира, обсъжда, сравнява.

Приложение - Способност да се използва наученото в нови и конкретни ситуации. Свързва се с прилагането на принципи,правила, концепции, методи, теории. Знанията и разбиранията се прилагат в съвсем нови, неизучавани области и ситуации.

Прилага концепции и принципи в нови ситуации. Демонстрира правилна употреба на нов метод или процедура.

Използва, доказва, открива, решава, променя, разработва.

Анализ - Способността за разделянето на дадена материя на съставните й части, за да се разбере и изследва структурата и. Свързан е с определянето на компонентите, анализ на връзките им, изследване на принципите за организиране на съответната материя. По-високото ниво за схващане на смисъла се свързва освен със съдържанието и със структурата на материала.

Разпознава неявно формулирани идеи и предположения. Разпознава логически парадокси и софизми в разсъжденията. Различава факти от изводи. Оценява приложимостта на данните. Анализира структурата на план, проект, експеримент. Прави разбивка на материала на съставните му части.

Разделя на компоненти, представя графично, различава, диференцира, определя, илюстрира, прави заключения и изводи, обобщава, посочва, свързва, избира, разделя, подразделя.

Синтез -Обединяване на новите части, за да се получи ново цяло. Свързва се с разработката на нов метод за комуникация, план за действие приизследователска работа, проект, система от абстрактни отношения,например класифициране на информация. Изисква се творческо поведение с акцент върху разработката на нови модели и структури.

Развива нови идеи,

Организира добре изложението в дадена писмена тема. Има добре развита и организирана реч.

Пише разкази. Разработва план за проект. Интегрира наученото в други области в план за решаване на даден проблем.

Категоризира, комбинира, събира, съставя, създава, изобретява, проектира, обяснява, генерира, модифицира, преподрежда, реконструира, разпознава, ревизира.

Оценка -Способността да се окачествява стойността /ценността/на дадена материя / твърдение, роман, стих, доклад, план и др./ с дадено предназначение.

Оценките се базират на точно определени критерии. Резултатите от учебния процес изискват най-високо ниво в когнитивната област, защото съдържат елементи от всички други категории, плюс съзнателно оценяване на стойности.

Оценява логическата съгласуваност на даден писмен материал, адекватност на данните, подкрепящи заключенията.

Оценява стойността на работата, като използва външни 
/независими/ стандарти за качество. Оценява стойността на работата като използва вътрешни критерии.

Оценява, категоризира, сравнява, прави заключения и изводи,критикува, описва, обяснява, диференцира, доказва, интерпретира, свързва, обобщава, посочва, оспорва, защитава.

Oколо1799г.преди новата ера владетелят на Франция Наполеон Бонапарт тръгва към Хеопсовата пирамида в Египет. Когато стигнали и влезнали в нея, неусетно тръгвали все по-навътре и по-навътре, докато най-накрая не стигнали сърцевината на пирамидата и застанали в центъра на царската стая.
Водачът започнал да обяснява нейната история, но владетелят махнал с ръка и наредил да го оставят сам. Макар и да се противили, подчинените изпълнили заповедта. Наполеон останал сам сред топлия застоял въздух. След дълго време той излязъл от стаята пребледнял и треперещ. Настоял веднага да си тръгне за Франция и да не му споменават за случилото се никога, но именно той разказвал за посещението си през следващите години на бурния си живот. Той загатнал,но само загатнал, че докато бил в пирамидата, му се случили невероятни неща. Дори видял своето собствено бъдеще.

А когато когато лежал на смъртния си одър на остров Света Елена, за малко не разказал на свой приятел тайната, която пазел - тайната на пирамидите. Скоро след това умрял и властта и Тайната на Хеопсовата пирамида отишли с него.