На тези, които бяха там...
Беше началото на лятото. Едно лято, което предлага много емоции, които осъзнаваме и пaзим през студените зимни дни. Та през такова едно лято…
Едно момиче, стъпило в онази възраст средна, стегна куфара си верен. На път отиваше момичето добро, на път към град знаен и незнаен. Тя отиваше на гости. Там я очакваше един приятел, който я покани в неговия град. А тя с радост прие тази покана – нужно й беше малко непознато място за да избяга от самотата и да намери себе си.
-Добър ден! – Каза едно малко тъжно и замислено момиче, стъпи на перона на една гара в един непознат за нея град.
-Добър ден! – отговори приятелят й, който седеше на перона и я чакаше.
Посрещането беше познатото:
-Как пътува?
А тя само се усмихна, това го можеше добре.
Денят леко се изниза между срещите с познатите на приятелят й. Вечерта в този непознат за нея град беше приказна. Седеше на маса в градината на един ресторант, заобиколена от непознати, и само две познати очи я гледаха и й се усмихваха.А тя за момент почуства нещо непознато до тогава: имаше чувството, че е в нейният град, но съзнанието й казваше, че не е така. Тогава тя осъзна и усети гостоприемството на новият град. Вечерта завърши тривиално: платената сметка в ресторанта, разхотката до вкъщи и дългите приказки с приятелят й.
На сутринта се събуди, отвори очи и първата й мисъл беше: “Колко е хубаво да се събуждаш в тишината на деня!” Одавна не й се беше случвало. В града където живееше е доста шумно и оживено.
Стана. Беше сама в малкият уютен апартамент на приятелят си.Него го нямаше, но тя усещаше присъствието му. Той й беше оставил ключ, заредена каничка с кафе и една бележка от типа: ”Денят е твой! Прави каквото искаш! Улови момента.”
Тя се усмихна. Изпи кафето си на малката тераска. Влезе в банята, след което се облече и излезе.
Тя обичаше да се разхожда и защото посоката й беше за никаде, просто тръгна по улицата. Незнаеше къде ще я отведе тази улица, но имаше ли някакво значение? Наслаждаваше се на деня, на тишината на малкият град. И защото имаше безкрайно много свободно време без ангажименти, разхождайки се тя усети как този град я приема.
Той не я познаваше, но й предлагаше своята сигурност. А тя, щастлива от неговото гостоприемство, можеше на воля да го обикаля, опознава и не на последно място да разговаря с него.
Момичето обичаше да разказва истории. Беше едно бърбориво същество, което обичаше живота, а в главичката й имаше безброй интересни историйки, които тя разказваше на този град. И той я слушашебез да я прекъсва и не се отекчи от нея. Напротив, докато тя вървеше по уютните му улички той и разкриваше интересни неща като: “Римския подлез ”, ”Стария град ”, ”Малкия принц”. Да, дори и име на детска градина, Малкият принц й се усмихваше от стената.
Дните минаваха, а тя всяка сутрин излизаше в този град, който я прие и освен него никой друг не я познаваше и това й харесваше.
Една сутрин тя стигна до градската градина. Тогава замря! Веднага хареса това място. Там бяха нейните любими рози и минавайки покрай тях ги погали. Имаше много зеленина и шадравани. Тишина и спокойствие в изобилие. Там бяха и малките сладки бебчета с техните майки, които бърбореха за нещо си. Момичето мина покрай децата, погали ги леко по главичките и отиде да седне на една пейка, и потъна в мислите си. И мисли дълго за какво ли не. И солените сълзи падаха безмълвно в този мълчалив град.
А когато и последната сълза се пророни, тя разбра, че няма нищо по-хубаво от това, че когато искаш да останеш сама със себе си е хубаво да намериш един такъв добър, гостоприемен град, и че не трябва да бягаш от самотата си, а да я приемеш като добра гостенка, защото само тогава тя не ти е чужда.
Когато дойде време момичето да се прибира в нейния град където живееше и работеше, и където беше нейното семейство Тя благодари на нейният добър приятел за гостоприемството и на нейният “домакин”, добрият мълчалив град, който имаше търпението да я ислуша и приюти.
Тя си тръгна усмихната и обеща , че пак ще се върне, а Градът и отговори:
– Ела , заповядай и помни, че си истинска само , когато си със себе си в непознатият град.
Comments