avatar

Аферата "Джакпот" - 3

от АРАГОРН на 02.10.2006 09:57 1 коментара , 1133 прочита
Категории: Символика, Литература, Романи, Разкази и поредици, Алтернативна, Нещата от живота, Невчесани мисли, Политика, Култура и изкуство, Забавление, Размисли
Ключови думи: арагорн -роман -мафия -тото -джакпот -лото -дс

Днес министър-председателят беше в изключително лошо настроение.
Макар, че физиономията му беше като застинала маска – нещо обикновено за него, няколкото министри и хората от политическия му кабинет усещаха как цялото му същество  излъчваше отрицателна енергия.
След като седнаха около огромната маса в заседателната зала на Министерския съвет, за около минута настана гробно мълчание.
Премиерът известно време нервно премяташе листовете в поставената пред него папка, а после със замах я затвори, при което тя изплющя, а присъстващите подскочиха стреснати на столовете си.
-      И сега, какво ? Защо винаги аз трябва да мисля заради всички Вас?
Никой не посмя да отговори. А и никой не знаеше на какво се дължи раздразнението на министър – председателя. Знаеха, че ако някой проговори в този момент ще стане по- лошо и за това мълчаха.
-      Ако някой от тук присъстващите не знае, че след около месец и половина ни чакат местни избори нека да си признае още сега – с нескрит сарказъм в гласа каза той. Белев, докладвай до къде стигнахте със събирането на средствата. Искам да знам колко точно пари са постъпили по сметките на фондацията за последната седмица. И не ми говори с недомлъвки – искам точни цифри !
-      За последната седмица са постъпили около тридесет и пет хиляди, господин премиер – видимо смутен каза Белев. Но правим всичко възможно да привлечем още средства.
-      Правите всичко възможно ?! И може ли да знам какво ? След заседанието те чакам кабинета ми за да ми обясниш какво точно правите и какви сте ги надробили. Вие разбирате ли, че ако не спечелим тези избори поставяте на карта съществуването на партията. С какво, ако мога да запитам ще платите кампанията ? Само за плакатите са необходими няколко милиона долара. Отделно за митингите, отделно за пътуванията, отделно за поддръжниците. А сещате ли се, че ако не раздадем някой милион на селяните и циганите те изобщо няма да си направят труда да гласуват ? Или пък ще гласуват за комунистите. Това ли искате ?
 ……………………………………………………………………………

Няколко дни след заглъхването на истерията около огромния джакпот, бдителния журналист Сергей Лудев, работещ за известен столичен таблоид, прехвърляйки “Как да стана богат ?” между третата и четвъртата чаша “Румелийска ракия”, направи най-голямото откритие в съзнателния си живот.
 Оказа се, че в една от комбинациите в забравената вече книга са посочени точните шест числа, с които е бил спечелен рекордния джакпот. А книгата беше написана, отпечатана и издадена няколко седмици преди това.
Още по-голяма мистерия беше, че никой от хилядите купувачи на книгата до този момент не беше забелязал, че никъде в нея не е посочено името на автора й.
 На другия ден статията на Лудев беше на първата страница на вестника, в който работеше, и в Румелия избухна поредната истерия.
  Цяла седмица вестниците, радиата и телевизиите бяха трибуна за психолози, социолози, разни врачки и екстрасенси, които бистреха как така е могло да стане това и кой може да е авторът на скандалната книга.
 Социолозите правеха никому ненужните си социологически изследвания, чиито резултати естествено бяха поръчани и щедро платени от Тотализатора и надълго и широко обясняваха как се е стигнало до спечелването на джакпота. И, че това е институцията с най-голямо доверие сред населението, нареждаща се по рейтинг непосредствено след Президента.
 Врачките и екстрасенсите един през друг се надпреварваха да обявяват, че първи са  предрекли спечелването на джакпота и изказваха своите невероятни версии за личността и положението на щастливците, станали тотомилионери.
 Един астролог, който беше известен главно с това, че нищо от предсказаното от него не се сбъдваше, дори изнесе факта, че самият Нострадамус в центуриите си е споменал, че през тази година “… и трима конници щастливи ще получат своя дял от изобилието на  държавата Румелиус “.
  Всичко това естествено предизвика ново преиздаване на книгата и нови печалби за книгоиздателя, който нямаше никакво намерение да разкрива мистериозния автор, защото банковата му сметка набъбваше значително.
 Загадката кой е авторът и от къде може да е знаел печелившите числа няколко седмици предварително, и как тези числа съвпадат с изтеглените в джакпота остана неразкрита, както останаха неразкрити хиляди интересни факти от живота през последните десет години в Румелия.
 Постепенно въпросът за книгата и рекордния джакпот бяха изместени от първите страници на вестниците и скоро забравени.
 Задаваше се едно ново събитие, за което се очакваше, че ще привлече вниманието на народа – предстоящото след седмица първо официално посещение на американски президент в историята на Република Румелия. Още по-пикантно беше, че този президент се казваше Уйлям Клибърн.
А най пикантното беше, че съвсем скоро преди това същият този президент беше правил разни пикантни нещица с една пикантна стажантка в Овалния кабинет на Белия дом и а-а - за малко да не е вече президент…
И който после започна една война на няколко десетки километра от Румелия.
Но това е друга история…


                                            Предишна            Следваща

Разпечатване