Едва ли съобщавам някаква топ новина, защото за всички онези хора, които са се прибрали днес в нормално време и са гледали новините, тя вече е минало. Но в моя ден, изпълнен с много емоции и целодневно митингуване из централните софийски улици, завършило с вечерно бдение, това беше може би най-обнадеждаващият момент, в който първоначално се зарадвах, че нещата са стартирали някакво положително развитие, но като поразмислих, започнах да се съмнявам, че имам основателен повод за радост.
Натиквайки се в по-предни позиции, успях да снимам излизането на Георги Пирински и Лютфи Местан от Парламента и устния отговор, който те дадоха на внесената от опозицията наша декларация. Той се състоеше в изричане на тържествено обещание, че всички постигнати договорености между представителите на стачниците и Правителството ще бъдат уважени и изпълнени.
Ето го и клипчето.
Докато го гледах и отново преживявах днешните събития, си мислех за абсурдните моменти, с които е пълен животът ни.
... За оградата, разпъната, за да ни държи по-далеч от сградата на Парламента...
... За многобройната полицейска охрана, организирана, за да пази депутатите от народа, и която, сигурна съм, чувствам го, че тайно ни симпатизира...
... За виковете ни „Мафия” и „Оставка”, на чийто фон двама от най-видните ни политици се опитваха да ни кажат нещо...
Всъщност те какво ни казаха? Че Правителството трябва да се занимава с нашите проблеми, а Парламентът ще стои встрани от цялата дандания.
Привечер, когато нашите представители се завърнаха от преговорите с Правителството, резултатът беше отново нулев. Както каза Желязко Христов: „Срещнахме се, но не се познахме”.
И това се случва в края на третата седмица от учителската стачка! Никога не съм предполагала, дори и в най-лошите си представи, че нещата до такава степен ще се проточат. Все още преговорите не са започнали!!!
Моите първолаци как ли се чувстват? Можеше лесно да им се обясни, ако да речем, бяхме пропуснали една седмица, но три?! Даже в пространството витае очакването, че и следващата седмица ще я опропастим, заради ината на управляващите. Както каза говорителят ни Николай Николов: „Тези хора са се запънали като магаре на мост”. За съжаление обаче, ние плащаме твърде висока цена заради тъпия им инат.
)
) Заместник-министъра ви Кирчо също си отива! 
Въпросът е кой ще дойде! КОЙ ЩЕ ДОЙДЕ.
Comments5
1) могат да си въобразят какво искат да се случи с тяхно участие извън физическото оцеляване (лично и на най-близките) и във времеви хоризонт по дълъг от "другата седмица", или "догодина" и
2) имат поне една конкретна идея как да го случат това, което си въобразяват и довеждат докрай нейното прилагане. Ако не успеят - извличат от това урок, който използват при следващия - обикновено успешен опит.
Сред богатите хора има "мърша". Както и сред бедните хора. Не съм съгласна с общия етикет на "несподелящите със себеподобните си" богати. Ако научите на това едно дете от бедно семейство го обричате на бедност за цял живот. Всички неучители сме ЗА учителската стачка, точно защото без коректно възнаграждение вие не можете да изпълните мисията си, която е: е да накарате ВСЯКО дете да повярва, че може да успее, след като е научило, че хората не са еднакви (това обекновено детето научава още преди да попадне в училище).
При сегашните нива на цените на наеми, парно, ток и т.н., почти 80 % от работещите на държавна работа изпадат в несъстоятелност, т.е., след отработени 160 работни часа месечно и изрядно плащане на сметките навреме, оставаш без пари и с поредния заем.
Къде тук е стимулът, мечтите за утре, плановете за бъдещето...за какво да мечтаещ ти, превърнат в жалък дрипльо и непрокопсаник!!!
Но за жалост, дотук се докарахме...с мълчание, бездушие и толерантно ръкопляскане на незаконно забогатяващата пошла наша нова аристокрация.
Подкрепям изцяло учителите и искам само да им кажа - не отстъпваите за нищо на света, сега сте ги захапали - изжте им десерта!
Има пари, хайде да престанат вече с този изтъркан номер! Успех
Пайдея, съгласна съм с теб, но и не съвсем. Аз имам предвид характерния, изграден у повечето богати хора, вкус към парите, като желание за притежаването им и стремежа, който те имат, към тяхното увеличаване.
Лично за себе си знам, че не съм развила подобен вкус към парите, затова съм на такова дередже. Интересува ме само физическото оцеляване, а всички други интереси, които имам, са извън материалното. В същото време зная, че с моята упоритост, енергичност и желание за самоусъвършенстване, ако парите ме вълнуваха, щях да ги имам, и то в добри количества, но... разбира се, нямаше да съм учителка.
А ти говориш за начина, по който богатите оползотворяват парите си – да, най-често умните ги влагат в бизнес, за който е необходим сериозен капитал, но в крайна сметка идеята е една и съща – това е един от вариантите парите да се умножават.