Информационен център на Майкрософт в България

1. Лекота на публикациите. Всеки е способен да публикува блог. Това отнема малко време и е безплатно (или евтино). Могат да се правят промени в блога от всяка точка на земното кълбо.
2. Лесно откриване. Търсачните машини позволяват лесно да се намери търсения блог. Колкото повече и по-дълго се поддържа блог, толкова повече читатели разискват по него.
3. Опора на обществото. Блогосферата в същността си представлява събеседване, в което участват милиони хора. Интересните теми и автори са свързани помежду си с помощта на линкове. Чрез блоговете хората с еднакви интереси създават близки отношения, независимо на коя географска точка се намират.
4. Заразителност. Информацията, попадаща в блогосферата, се разпространява по-бързо от традиционните средства за масова инфрмация.
5. Има възможност за пряка връзка. Блоговете позволяват обновяване на материалите, обсъждане и пр.
6. Взаимосвързаност. Всеки блог може да бъде свързан с други, а всеки блогер – с всички участници в блогосферата. Скабъл и Израел подчертават, че всеки „стълб” може да бъде преоткрит и в другите средства за масова информация, но всички заедно присъстват единствено при блоговете.

Няма по-силно лекарство против скърби, бедствия и неволи от искрената молитва. Мнозина вярващи са получавали утеха за скръбната си душа след искрена молитва. При сполетели го нещастия дори невярващият възкликва: "О, Боже Господи, помогни ми!" Истинктът за съхранение и интуиция за търсене на помощ подсказват на човека да се обърне към Бога, защото, както казва блажени Августин, човешката душа е християнка.

Апостол Павел ни съветва да се молим непрестанно и да се обръщаме към Бога с просби, молби и благодарения (Тим. 2:1). На практика той обособява видовете молитви:
   • просби - отправяме молитви към Всевишния като към небесен Цар;
   • молитви - като към Бог;
   • молби - като към Съдия на делата ни;
   • благодарения - като Творец и Подател на благата.

С просителните молитви изпросваме временни и вечни блага. Когато ни даде Бог според нашите просби в молитвите, ние принасяме благодарения.

Истински вярващият християнин знае от опит, че молитвата е лекарство за заболялата душа и ключ, с който се отварят съкровищата на благодатта, и на душата олеква. Изливайки скръбта на наболялата си душа чрез молитва към Бога, вярващият усеща невидима утеха и оценява великата сила на молитвата. Нейният заряд са изпитвали през вековете страдащи и тържествуващи, изпаднали в неверие и съгрешили вярващи. Молитвата изисква предварителна подготовка на душата: изпълване с благовейни чувства и разположение на духа, смирение и спазване на Божиите заповеди. Заедно с вярата в нашата молитва трябва да проявяваме още постоянство, търпение и неуморност. Нашите просби понякога се изпълняват със забавяне. В такива случаи не трябва са роптаем вътрешно, а искрено и смирено да повторим молитвата си. Народът го е казал простичко: "Бог забавя, но не забравя!"

Някои вярващи подсилват молитвата си с пост и благотворителност. Постът е ограничение от онова, което ни привързва към земното — храна, помисли, пожелания. Според светите Отци и Учители постът и молитвата са двете крила, чрез които нашата душа се издига от земята към небето. Както птицата не може без криле да литне във висините, така и нашата душа не може да мине от живота земен, плътски и греховен към живот небесен, духовен и свят!

В дни на доволство и радост човек пак с молитва отправя благодарност, хвалебствия и славословия. Молитвата укрепва нравствено човешкия дух и човек, лишен от нагласата да се моли, е духовно мъртъв! Всяка молитва съдържа сила, която преобразява живота на вярващия. Обичайно време за молитва са утрото и вечерта. При започване на работа християните отправят просителни молитви, я след работа - благодарствени. Това не изключва традицията, всеки според нуждата си, да измолва помощ във всяко време.

Най-тържествена форма на християнско моление са свещеническите молитви, които се четат тайно. Гласно свещенослужителите при богослужение произнасят само т.нар. възгласи, след което отпяват.

В православния молитвеник могат да се прочетат молитви за различни случаи. В една молитва св. Макарий Египетски се провиква: "След нощния сън дай да изгрее за мене ден безгрешен, Христе Боже, и ме спаси!" Йоан Златоуст отправя 24 моления, според часовете на денонощието: Ето една от тях: "Господи, дай ми смирение, целомъдрие, послушание, търпение, великодушие и кротост. Насади в мене корена на доброто; и в сърцето ми почит към тебе!"

Всяка молитва е индивидуална и лична. Човек е своеобразен микрокосмос и той единствен, освен Бога, знае прегрешенията, тъгите и неволите си. Затова молитвите, които произнася сутрин и вечер, преди започване на работа, преди да тръгне на път и при други житейски ситуации са много лични. Молитвата е преди всичко духовен труд и грижа за скъпи нам хора, близки и приятели, както и за ония, които са ни причинили болка и огорчение. В молитвата доминира християнският принцип на любовта между хората, включително и любовта към ония, които ни мразят.

Молитвата не бива да е епизодична, а да съпътства живота ни постоянно. Изпълнената с увереност молитва е вяра в действие!

По форма молитвата бива вътрешна — с ум и сърце, и външна — с кръстен знак, поклони, коленичене, издигане ръце напред и нагоре. Вътрешна или външна, молитвата е плодоносна, когато се изрича със силна вяра, смирение, съсредоточие и благоговение! С правило 20 на Първия Вселенски събор (325г.) се постановява, молейки се в неделните дни и в пасхалния (Великденския) период християнинът да не коленичи!

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници;
и не ни въвеждай в изкушение,
но избави ни от лукавия. Амин!

Съвършен образец на съдържателна молитва е дал Спасителят с "Отче наш". В нея има обръщение - Отче наш, седем молби и едно славословие. Тази молитва основателно е наречена съкратено евангелие! Молитвата "Отче наш" би трябвало да се знае от всеки християнин. Няма свещенодействие, литургия, тайнство и църковен обряд без тази молитва.

По стародавна традиция православният българин урежда в дома си специален молитвен кът. Тук са иконата на Св. Богородица или на Исус Христос, а някъде и двете, и кандилото. Някои вярващи освен тези две икони поставят в молитвения си кът и ликовете на своите светци-покровители. Молитвеният кът е задължително на източната страна. Иконите трябва да са осветени. Пред тях майката отправя молитва на благодарност или моление при болест и беди. Тук тя благославя своите чада, тръгнали на път, в казармата или на училище. Тук пред иконата и запаленото кандило, тя измолва здраве при налетяла семейството болест.

Откъс от книгата на Хаджи Славчо Кисьов - "По пътя към храма"

      ДА СЕ ПОМОЛИМ И НИЕ НА ТОЗИ СВЕТЪЛ ПРАЗНИК -  ГЕРГЬОВДЕН !