ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН
Фондация Миню Балкански
брой 1, януари 2007
НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ
Драги читатели,
С голяма радост искам да ви представя първия брой на месечния информационен бюлетин на Националния Институт за Образование (НИО), издаван от Фондация Миню Балкански. Някои от вас, учители, директори на училища, университетски преподаватели, ученици, познавате вече част от нашите дейности. Даваме си сметка обаче, че информацията трудно достига до мнозина.
Затова в нашия Управителен съвет решихме да започнем всеки месец да издаваме Информационен бюлетин на НИО. Ще представяме мисията, целите, дейностите ни – както свързаните с разработката на методологии за обучение по Гражданско образование, така и курсовете за квалификация на учителите от всички професионални направления с цел използване на информационните технологии в образователния процес. На страниците на бюлетина ще повдигаме основните въпроси в дебата за българското образование, ще даваме думата на всички, които имат какво да споделят. Ще представяме новини, добри практики и информация за нови проекти и дейности. Амбицията ни е този Информационен бюлетин да предизвика отдавна отлагания разговор за българското училище. Откровен, понякога болезнен, но добронамерен разговор между учители, родители и ученици.
Нашият Национален Институт за Образование отвори врати преди броени месеци - на 6-ти октомври миналата година. Институтът наследи отдела Образование по информатика на Фондация Миню Балкански като основно направление за работа и откри втори отдел - Възпитание на младите: морал, етика и гражданско възпитание. Основната мисия на НИО е да постави в центъра на обществения дебат в България въпросите за морала, етиката и гражданското образование. Дебат, в който равностойно да участват учители, родители и деца. Родителите и учителите са длъжни да подготвят всички деца в България за ролята им на достойни участници в едно истински гражданско общество. В този смисъл мисията на НИО е да повдигне и поддържа постоянно “разговора” за морала и етиката в българското общество - у дома, на улицата, в училище.
За да изпълни своята мисия, НИО си поставя три основни цели. Да подготви въвеждането на МОРАЛ, ЕТИКА И ГРАЖДАСКО ОБРАЗОВАНИЕ като основен предмет в българското училище. Да повишава професионалната компетентност на преподавателите в българските училища чрез своите специализирани курсове. Да организира срещи, дискусии, симпозиуми и конференции по всички въпроси, които са от значение за развитието и напредъка на българското гражданско общество.
Обръщам се към всички вас, първите читатели на нашия бюлетин, като към наши съмишленици. Вярвам, че ще проявите интерес към изданието и ще ни изпращате своите идеи и предложения за значими теми, които да намерят място на страниците на бюлетина! В името на доброто бъдеще на българското училище и на българските деца.
Сърдечно ви благодаря!
Минко Балкански
Кой е Минко Балкански
Проф. Минко Балкански е носител на най-престижната премия в областта на науката на материалите - Van Hippel. Специалист по Спектроскопия на твърдото тяло. Почетен професор на университета “Пиер и Мари Кюри” в Париж. Многократно гостувал професор в Калифорнийския университет. Участва в създаването на Висш институт за научни изследвания в Индия, член на Индийската академия на науките, награден от Раджив Ганди с най-високата степен Награда за заслуги към Индия. Дългогодишно научно сътрудничество в Полша, Командор със Звезда на Ордена за заслуги към Полша. Дългогодишно научно сътрудничество в Китай, Япония и много други страни. Почетен доктор на Софийския университет. Носител на високото държавно отличие орден „Стара планина”.
От 1993г. всички усилия на проф. Минко Балкански са насочени в помощ на науката и образованието в България. Във Франция той основава Висш учебен институт за развитие на културата, науката и технологиите в България (ВУИ), а в България - Фондация Миню Балкански. Институтът и Фондацията работят за подобряването на обучението в нашата страна и осигуряват на млади български таланти възможност да се образоват във Франция. Формирането на елит от млади даровити българи, които ще подпомогнат развитието на родината си, е голямата цел на всички дейности, които развиват институциите, създадени по идея на проф. Балкански. Елит, който да представя верния образ на България пред света.
Мариана Асенова
Национален Институт за Образование отвори врати
На 6 октомври 2006г. Минко Балкански откри тържествено Национален Институт за Образование в родното си село Оряховица, Старозагорско.Изграждането на Института е по инициатива на професора и се реализира от Фондация Миню Балкански.
Институтът има две направления в дейността си - обучение на учители по инфроматика и възпитание на младите. Образование по информатика целогодишно предлага курсове за учители по всички предмети за усвояване на работата с интернет и информационните технологии. Направление Морал, етика и гражданско възпитание има за цел обучението по Гражданско образование да бъде въведено като предмет в българските училища.
НИО започна своята дейност веднага след откриването със симпозиума Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес (7- 8 октомври 2006г.). Два дни над 30 участници дискутираха по темите - моралът и етиката в ежедневния живот, комуникацията между различните поколения, и търсиха отговори на важни въпроси като - как да изградим представата за “добро” и “зло” у децата. Сред тях бяха видният общественик и съмишленик на М. Балкански - Димитри Паница; преподаватели от СУ - проф. Иван Лалов, доц. д-р Мария Баева, доц. Ангел Ангелов, преподаватели от НУБ – доц. д-р Лидия Денкова, проф. д-р Христо Тодоров; директори на училища, а също и редови учители и педагогически съветници от цялата страна. В следващи броеве ще публикуваме част от изказаните експертни мнения и препоръки.
В заключение бе изработена пътна карта за дейността на Института в областта на възпитанието с цел успешното реализиране на неговата благородна мисия – по-доброто бъдеще на българските деца.
Диана Симеонова
Възпитанието в процеса на подготовка на младите
Днес е особено наложително да се помогне на децата да станат достойни граждани, хора с чувство заотговорност. Длъжни сме да посветим младите в основните нравствени правила на обществения живот, за да могат те на свой ред да си изградят своя индивидуална етика и норми на социално поведение. Техният живот ще протече в обществена среда и те нямат право да игнорират нейните най-елементарни правила на поведение.
Наш дълг е да научим младите да мислят самостоятелно, свободно, независимо от външни влияния, суеверия и всякакъв вид табу, а това се постига единствено с упорито и солидно възпитание. Възпитание, което да присъства неотлъчно във всичките години на средното образование, така както се преподава математика или чужди езици. Този предмет да се повери на най-компетентните и най-уважавани учители, понеже това е тежка задача, която изисква много усилия, преданост, всеотдайност и постоянство, за да се поеме отново по един отдавна изоставен път.
Възпитанието в образователния процес е едва ли не продължение на отношенията с родителите. Любовта в детската и юношеската възраст е важен фактор в отношенията с преподавателя. Ученикът трябва да гледа на учителя като на близък, в когото може да има пълно доверие, за да приеме неговите усилия за възпитателно въздействие.
За да бъде възпитателният процес ефикасен, той трябва да се основава върху взаимно уважение и довериемежду ученик и възпитател. Нищо стойностно не може да се изгради, ако това взаимно уважение и доверие отсъства.
Нравствеността се предава най-резултатно чрез личния пример. Ученикът би трябвало да се възхищава от своя учител, който е негов духовен наставник и пример за подражание. Ученикът изпитва необходимост да се възхищава от своя учител, но има още по-голяма нужда да бъде успокоен, насърчен, самият той да се почувства обект на възхищение.
Когато поощрим и поздравим даден ученик, когато той почувства, че качествата му се оценяват по достойнство, той се изпълва с признателност,възхищение и обич към своя учител. Тогава по най-естествен начин той възприема неговите съвети и възпитателски наставления.Моралът, който трябва да залегне в основата на личната етика на индивида, не може да се преподава като обикновено изложение на определен брой правила и закони, които ученикът да заучи и да спазва, а да се появи като резултат от неговия собствен размисъл и да се превърне в негова собствена, неоспорима истина, единствена и неотменима. Моралните норми не могат да бъдат налагани, те трябва да бъдат подсказани чрез приказки, разкази, образи, които да докоснат чувствителността и въображението на ученика, така че понятието, което искаме да му внушим, да достигне естествено до него и да бъде възприето като собствено откритие.
На ученика трябва да се даде възможност да мисли свободно, със собствени средства. Желателно е да се проникне от нравствените понятия и да се убеди, че това са истини, които може да тества, да провери, и до които може да стигне самостоятелно, чрез свое собствено разсъждение. За да приеме и запази окончателно като свои някои нравствени понятия, съзнанието на ученика трябва да е напълно изчистено от каквито и да е религиозни вярвания, догма или табу, от каквото и да е влияние, извън истината, до която е достигнал чрез собствен размисъл.
Цяла съвкупност от универсални понятия, управляващи света, трябва да бъдат предлагани на учениците за размисъл, за подробно проучване, за дискусия, което ще им помогне да се изградят като достойни и отговорни личности, част от едно хармонично и омиротворено общество.
Така образованието ще преоткрие своето ценностно място в подготовката на достойни и самостоятелни граждани, които имат съзнание за своята роля и отговорност, разполагат с фундаментални познания и са пропити с моралните принципи и етика на личности, отговорни за бъдещето на човечеството.
Минко Балкански
Текстът е част от реферата на М. Балкански, изнесен при откриването на симпозиум “Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес”. В следващи броеве на този бюлетин ще ви представим и други реферати на участници в първия симпозиум на НИО.
Минко Балкански
НИО отличи с награда световноизвестен учител от Казанлък
По време на церемонията по откриването на НИО проф. Минко Балкански награди Теодосий Теодосиев,преподавател в Природоматематическа гимназия, гр. Казанлък, с почетна грамота за изключително високите му успехи в подготовката на ученици, представили България на световни олимпиади по физика.
Т. Теодосиев е основател на школа за работа с млади таланти в областта на физиката. Всяка година негови възпитаници заемат челни места в състезанията по физика и астрономия в България и на международни състезания. През изминалата 2006 година трима от неговите възпитаници се класираха в първата десятка на
Националната олимпиада по физика. От 11 български ученици, които са печелили златни медали на международни олимпиади, 7 са от неговата школа. Ученик на казанлъшкия учител е 3 пъти национален и абсолютен първенец на Световната олимпиада по физика.
Възпитаници на Т. Теодосиев работят за НАСА, за Калофорнийския университет. Повечето отпървенците в ежегодните конкурси по физка, организирани от Фондация Минко Балкански, саподготвени в школата на Т. Теодосиев.
Е-обучение за учители
Програмата за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите в областта на информационните технологии е една от най-важните дейности на Фондация Миню Балкански. В рамките на отдел Образование по информатика НИО целогодишно предлага поредица от курсове, които се провеждат в Института, чийто дом е обновената сграда нанякогашното училище в с. Оряховица. Курсовете са предназначени за всеки учител, който желае да е в крак с новите информационни технологии, без значение от професионалното направление, в което работи.
През 2006 г. 182-ма специалисти от сферата на образованието са преминали през курсовете на НИО, за да повишат своята професинална квалификация.Проведени са 16 петдневни курса в следнитенаправления и теми:
За учители по информатика и ИТ
Визуално програмиране с Visual Basic 6.0
Увод във визуалното програмиране с VisualBasic.Net
База от данни и реализацията й в Access
Подготовка на ученици за участие в олимпиади по информатика
Увод във визуалното програмиране с Delphi 7
За ръководители на компютърни кабинети
Дидактически технологии за обучение по ИТ
Технология за автоматизирана инсталация и поддръжка на софтуера в училищните компютърни кабинети
Апгрейд на компютри
За учители неинформатици
Интегриране на информационните и комуникационните технологии в учебната работа
За прогимназиални учители по ИТ
Съдържателна и методическа подготовка за преподаване на предмет
Информационни технологии в 5-8 клас
За икономисти от общински и учебно-възпитателни заведения
Подходи за решаване на алгоритмично по-сложни изчислителни задачи с помощта на Excel
За директори и помощник директори
Използване на ИКТ за управлението на училището
За учители по математика
Подготовка на ученици за участие в олимпиади и състезания по математика
Ангел Ангелов
________________________
Бюлетинът на НИО ще се разпространява по електронната поща и всеки учител, който желае да го получава, нека посочи e-mail (кльомбата я сложете в скоби).
Comments18
Все пак - ти си Злато, Куини, че успя да го запишеш!
Само, моля те го оправи да се слуша!
Благодаря!
:-)
Браво на Павел!
За първи път чувам по официална бг медия едновременно СТРАСТНА, рационална и човешка позиция за образованието!
Благодаря ви!
Това, което ме радва повече от всичко обаче, е да виждам растящ ентусиазъм и ясни признаци на ... размърдване на кръвта и на мозъците (не вашите мозъци
Сега ще се прослушам пак, за да взема мерки другия път да не мънкам така в началото.
Дано и властимащите да са чули това интервю и да се вслушат в него!
Аз лично не съм съгласна с това становище и знам, че една птичка пролет не прави, да, но няколко пиленца, които са наясно с нещата... о-о-о, чудеса могат да сторят, нищо че представляват един много малък процент от всички.
пък и ако една система не може да се възпрозивежда, тя по принцип си е изживяла времето и си умира сама.
Павел се държа като истински джентълмен и направи разкошна реклама на форума. Иначе изложението беше целенасочено, градивно, изчистено и ясно. Жалко, че не му дадоха повече време и възможност да развие тезите си. Дано има повече такива медийни изяви и във върховите часове по националните медии!
Вие само помагайте! Ще направим чудеса! (Имам постоянно важаща покана при Дияна Янкулова в "Хоризонт" и в 2-3 телевизии
Коментар към Jenny71
Аз нямам илюзии, че някой във властта ще седне да ни слуша, Jenny. Те ще продължават да слушат престъпниците - техните спонсори, докато не вдигнем всичко във въздуха. Затова нека говорим на свестните хора. Да бъдем опора и подкрепа на тях, вместо да хабим енергия да говорим на глухи. Всякакви препирни, упреци и закани, които не са подкрепени с аргументи и последващи действия, са според мен губене на ценна енергия.
Коментар към Куини
Струва ми се очевидно, че аз мисля като теб. Нещо повече! Аз мисля, че една птичка, ако си е избрала "пролетта", тя вече я е направила - сбъднала е пролетта за себе си. (Но това е много философска тема, с която не мисля да ви занимавам.)
Не бях чувала отдавна журналист на гражданска позиция!
Преди 13 години напуснах тази професия, защото видях, че пресата вече не информира!
Тогава - около 1994 година - изпълзя всякаква лепкава отровна гад и се окопа сякаш завинаги в бг медиите. С ушите си чух например как ръководството на 24 часа използваха интервюто на нищо неподозираща репортерка, за да разчистят сметки с Нери Терзиева! Просто подмениха заглавието на интервюто и тя вече беше аут за много важни хора. Оттогавна не сме я и виждали на малкия екран...
От онези години до днес пресата в бг е запечатана за свободно слово, както и централните ефирни радиа и телевизии.
Радвам се да чуя със същите тези уши, че вече не е така!
Дошло е различно време! То се разчита по просветлените лица на хората от протеста за Странджа - вчера лично бях там и пяхме химна с един 20-годишен Орфей, прегърнати. Има вече граждани, скъпи съфорумци!
Мисля, че наша работа сега е да заработим на мах за каузата Образована България!
Как го чувствате това?
Аз също бях на първия организиран концерт в защита на Странджа, на който свириха група "Балканджи", а организаторите бяха поканили настинари. Беше вълнуващо събитие и сигурно ще сложа тук снимки и клипчета, които направих.
Павел, дали можем да сбъднем пролетта само за себе си? Ще се почувстваме ли пролетно-радостно, ако тя не е споделена и съпреживяна с други хора?
Просто докато четях въпроса ти веднага са сетих за това силно четиво, посветено на "хората" и "добитъците".
:-)
Куини, отговарям прилежно, въпреки декларацията си че не искам да ви занимавам с философски теми сега.
(Прочетох на един дъх написаното от Григор - препрадката сложена от Ананан. Споделям на 95% ! Петте липсващи процента са заради ... горчивия привкус на написаното. Според мен би трябвало да е възторжен, защото говори за пробуждане от дълъг сън!)
)
И така ...
Дали можем да сбъднем пролетта само за себе си? - Да. Това е нещото, което се случва в момента.
Ще се почувстваме ли пролетно-радостно, ако тя не е споделена и съпреживяна с други хора? - Да. Това е нещото, което се случва в момента.
Ето и кратичкото ми философско обяснение. За мен всички сме едно цяло! - Въпрос на вяра - предусещана, търсена, силно желана, но открита съвсем скоро. Формулирана е по блестящ начин в една изключителна книга (или по-точно 5 книги) - "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш. (Благодаря на дамата, която ми подари IV-та книга с посвещение и ме подтикна да си купя първата! Тя ни чете в момента.
Сега, когато сбъдвам пролетта за себе си, аз я сбъдвам за всички. Когато ти я сбъдваш, я сбъдваш за всички, за мен включително
Следователно, в приказката за сбъдването "САМО за себе си", "само"-то е излишно. Или по скоро несъвместимо със "себе си". (Заболя ли те вече главата? ;) Приключвам.) И "споделянето-съпреживяване с други хора" е по дефиниция реалност. Винаги!
Ти, освен че говориш красиво, звучиш и „искрено, истински, искащо”, ако мога да цитирам един мой любим поет. Не приемай като комплимент думите ми, но аз те възприемам като човек, много различен от повечето българи, с които общувам, защото ти имаш друго светоусещане - на идеалист и мечтател. Питам се дали то не се е създало и възпитало заради живота ти в Италия, защото у нас битието силно ни притиска и това донякъде духовно ни обезличава?
Ласкаеш ме, Куини. Знаеш.

Различен от повечето българи? - Сигурно ..., т.е. вярвам ти.
Животът ми в Италия без съмнение влияе много на светоусещането ми. И знаеш ли кое е, според мен, обстоятелството, което играе най-голяма роля? - Фактът, че тук сме се зарили от стоки и услуги, от имане, обаче се е загубило човешкото. При нас по комунистическо беше точно обратното - не можехме да имаме, но (който не беше комунист-изедник!) беше човек.
Аз виждам и разликата, и трансформацията на България, ... и Пътят. Единственият възможен път и за Италия, и за България, и за Нова зеландия! - Пробуждането!
Ние българите сме в авангарда - за много малко време преживяхме тази чудовищна трансформация и това ни помага сега да разберем много добре какво точно е политиката и какво точно са политиците. Само който е много глупав още не е прозрял разпределението на властта - от човека с парите, собственик и на медиите, през политиците, съдиите и прокурорите, до бирника и “бедния” чиновник.
Случва ни се нещо много хубаво. Нещо колосално! Нещо, с което американци, японци, африканци и италианци не могат да се похвалят, защото тяхната еволюция е по-плавна, а “коловозите” вече положени (Интересът да продължават по същия този начин е много силен!). В България няма такова нещо. Тук (така де, там – при вас) всичко ври и кипи. Може и да не си давате сметка, но е така!
В чужбина сме 1 млн. Българи, повечето от които гледаме с 10 очи да дойде моментът да се върнем у дома. На тази земя! Там на Балканите! И ще се върнем онези, които обичаме наистина земята и рода си. Другите – ... да си трошат главите. По-добре да си ги трошат! Получава се хубава селекция, така че ...
Сега се ражда интелигенция неподлежаща на манипулация! Сега откриваме и пътя, и непосредствените си цели, и инструментите, и начините да ги постигнем. Пробуждането е бавно, но неизбежно! Който желае да го забърза (и мисля, че ние тук, в този форум, правим именно това) – добре, който нехае – все едно че го няма, който няма изгода и се опитва да го възпира, всъщност го стимулира! Това е великолепният капан на природата!
Амин.
И тъй като съм от онези ревностни привърженици на истината, си печеля неприятели много бързо и ефективно. Една блогерка наскоро й беше дала интересно определение в смисъл на „тази озъбена вещица истината, с ехидния поглед”, което силно ме озадачи, а и беше казано по мой адрес.
В същото време обичам мира и спокойствието, но не ми е възможно да си ги осигуря при тези обстоятелства. Това е причината да се сдобия със скандална слава в образователната сфера, да бъда наказвана дисциплинарно, понеже се опитах да се боря със системата. Предварително обречена на провал работа, ще кажеш сигурно, и ще бъдеш прав да си го помислиш. Но сега, като погледна назад, си казвам, че все нещо постигнахме, не е било съвсем напразно. И то само няколко човека, които се броят на пръстите на едната ръка. Но пък оттогава животът ми се промени, понеже се превърнах в трън в очите на някои хора от върховете. Така че онази мисъл за загубата, когато нещо спечелиш, и за печалбата, когато губиш, е много вярна.
А за парите си много прав. Само ако човек се отдалечи от тях, би могъл да бъде истински щастлив. И обратното: ако е в плен на притежаването им и под въздействието им, това съсипва живота му.
Преди известно време гледах един филм по телевизията, в който показваха как се е развил живота на хората, които по някаква „щастлива” случайност – я от лотария, или наследство – са се сдобили внезапно с много пари. И какво се оказва? Едно съвсем логично развитие на нещата може да се наблюдава.
Парите ти дават свободата да имаш всичко, което пожелаеш. Но... човешкото същество е устроено да иска да има най-много онези неща, чрез които изпитва някакво плътско удоволствие. Почти всички такива „късметлии”, след като забогатеят, се нахвърлят лакомо да ядат онова, което им се е яло, преяждайки постоянно, да пият алкохол до степен да увредят здравето си, да се друсат с наркотици... и в един момент те разбират, че това не им носи никакво удовлетворение, а напротив – те са разрушили здравето си.
Но не това е най-голямата беда в тяхното нещастие. Най-страшното е, че парите са ги лишили от цели, стремежи, мечти, желания, защото тези новобогаташи могат вече да имат всичко само с едно щракване на пръстите и не е нужно да се борят за достигането му. В момента, в който го осъзнаят, те се превръщат в най-депресираните хора на планетата, безнадеждни, неспасяеми случаи.
И да ти кажа: този филм ми направи потресаващо впечатление, защото е много, много верен.
Но ти си запазил оптимизма, който е един страхотен двигател по пътя ти напред. Говориш така ентусиазирано за промяната, за пробуждането, за това че вече има интелигенция, която няма да позволи да бъде манипулирана, че отстрани човек не може да не ти се възхити. Но и Ананан е много права, за съжаление... :(
Но пък най-прекрасното от всичко е, че ти се чувстваш свързан с България, обичаш я и предвиждаш един ден да се върнеш тук. И да знаеш: ще те чакаме да си дойдеш :)
А за идеята за спасяването на света - о-о-о, бих казала, че гениално си го измислил. Това е начинът и ти никак не си луд, никак! :)
Мисълта за Независимия Инспекторат от Експерти ме вдъхновява. Между другото - още миналата година развих идеята, че за една година с 50 човека мога да оценя по пилотен проект всички софийски учители по три пъти - с независими един от друг (и от никого друг! ;)) млади експерти. Сметнах го на около 1,1 млн лева - това са 550 хил евро - за една трета да се бръкне МОН, за останалите се прави проект по централизираните дейноисти на Life Long Learning и така...
А идеята ти за двата випуска богове все едно е моя!
Точно същото би свършила и моя милост с определена сума пари на разположение. Какъв е смисъла на всичко друго? Дрешки? Коли? Екскурзии? ... Смешно. Какво от всичко това ще остане след тебе?! ....
Съгласна съм и за западноевропейското общество - страшно се е меркантилизирало! Особено младите ученици! Дори техните учители са уплашени от липсата на духовни ценности - така си писахме преди години с една колежка Мария Едуардс от Холандия. Когато й разказах за венците на 24 май, за това как изпращаме тук абитуриентите в училище, как целуват знамето на училището - между другото тази година този ритуал някак си беше оставен на самотек и нищо не стана... - как първолаците им пеят и рецитират за на добър час - Мария ми писа:
"Ани, това е невероятно! Вие сте един много богат народ! Ако не финансово - то на традиции и култура! Моите ученици са едни жадни за вещи деца, които се стремят да намерят работа още на 15 години, само за да имат най-новите мотори, гримове, роклички..."
Стори ми се много странно, но през годините докато пътувах по европроекти се убедих, че за жалост си е точно така. Машината на проклетата материалистична ламя си върши своето и развращава младите мозъци и души още от люлката.
Може би това обединение на Европа - събирането на Запада с по-източна култура и духовност си има своя дълбок смисъл...
Pagination