ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И УЧИЛИЩЕТО

І част

Няма по-сериозен проблем от този за образованието на младото поколение.
Забелязвам, че повечето от хората, осъществяващи образователната реформа, не разбират правилно същността, функциите и целите на образованието. Да не говорим за процеса, чрез който да го осъществяват.
По-голямата част от тях споделят мнение, че смисълът, целта и предназначението на образованиеЂто е да се преподават знания. Да дадеш образование на някого, означава да му предадеш познание - в повечето случаи познанието, придобито от определено семейство, общество, нация и от целият свят.
Образованието е свързано с мъдрост, а мъдростта е приложено познание.
Трябва да научим децата как да мислят, а не какво да мислят.
В настоящия момент в училище се казва на децата какво да мислят, т.е. учителите им казват какво се предполага, че трябва да знаят, какво искат да приемат за истина. Детето не може само да открие за себе си нещата.
Българското училище трябва да смени своите акценти. В момента то е съсредоточено най-вече върху знанието-теория, а часовете по критическо мислене, проблемни задачи и логика се смятат за опасни и липсват в учебната програма. И това е така, защото целта на българското образование е да запази начина на живот на българина. Защото децата, които имат възможност да развият собствено критическо мислене, са твърде склонни да се откъснат от моралните норми и от целия начин на живот на своите родители и да пожелаят истинска промяна на организация на обществото.
За да съхрани настоящия начин на живот, управляващите са изградили и поддържат една образователна система, която се основава на развитие на паметта на детето, а не на неговите способности. Децата се учат да помнят факти и митове - митовете, които всяко общество изгражда за себе си - а не им се дава възможност да откриват и да пресъздават собствените си истини.
Програми, които карат децата да развият своите способности и умения, са непознати за учителите и те си въобразяват, че знаят какво трябва да знае детето. Онова, на което се учат децата в българското училище, ги приближава към невежеството, а не ги отдалечава от него! Вижте резултатите от сравнителните изследвания PISA.
В нашите училища се преподават факти. Можем да вземем който искате учебник по история и сами ще се убедите. История е написана от хора, които искат децата да възприемат света от точно определена гледна точка. Всеки опит да се разшири историческият кръгозор се подлага на критика! Не искаме да кажем истината за миналото си на своите деца, за да не ни видят такива, каквито сме в действителност.
В по-голямата си част историята е написана от гледна точка на онази част от обществото, която може да се определи като управляващ политически елит. Когато някой отвори учебника и заяви: „Хей, почакайте малко, не така са станали нещата, вие сте изключили голяма част от събитията тук," всички крещят, че промяната на учебниците се налага заради новите европейски ценности и етническа толерантност. Нямат никакво желание децата да узнаят какво в действителност се е случило. Искат само да знаят онова, което оправдава случилото се от тяхната гледна точка.
Ако някой направи опит да даде и друга гледна точка по някой въпрос, то следват критики, че училиЂщата не трябва дори и да помислят да представят подобни факти в тяхната историческа перспектива. По този начин не се преподава история, а политика.
Историята трябва да бъде точна и пълна характеристика на всичко, което действително се е случило. Политиката никога не разглежда събитията такива, каквито са били. Политиката винаги заема гледната точка на едната страна по отношение на случилото се.
Историята показва, политиката оправдава. Историята разказва всичко, политиката прикрива, разказва само едната страна на нещата.
Политиците мразят вярно написаната история, а вярно написаната история не говори твърде добре за политиците.
Но всички се самозалъгваме, защото децата в крайна сметка виждат истината. Деца, които са научени да мислят критично, се обръщат към историята и казват: „Господи, как са се заблуждавали моите родители и прародители!" Това е непоносимо за политическия елит! Не искат децата да познават основни факти. Искат да възприемат тяхната гледна точка спрямо фактите.
Можем ли да си представим какво би се случило с един учител по история в Кърджали, който задава въпроси в клас и приканва и окуражава учениците да анализират проблемите в дълбочина и да си направят свои собствени изводи за участитето на ДПС във властта?
Ето това е въпросът! Никой не желае да допусне младежите сами да си направят изводите. От тях се иска да приемат, да стигнат до същите изводи, до които са стигнали авторите на учебници. Така обричаме децата да повтарят грешките, които ние сме допуснали.
В държави с развито граждансто общество, където историята не се подчинява на възгледите на силните и властните на деня, грешките на миналото открито се признават и никога не се повтарят. В училища, където се преподава критическо мислене, проблемни ситуации и умения за живот, а не се учат и запаметяват факти, дори и така наречените „оправдани" действия на миналото се разглеждат внимателно и се анализират. НиЂщо не се приема за даденост.
Как се постига това? Да вземем например управлението на Стефан Стамболов. Как една училищна система може да преподава житейски умения, а не просто факти, когато разглежда този исторически епизод?
Учителите биха описали пред своите ученици точно онова, което се е случило, ще представят всички факти - всички факти и събития, публикации с гледните точки на съвременниците му, като си дадат сметка, че за „всичко” съществува повече от една гледна точка. След това няма да искат от класа да запамети фактите по въпроса. Вместо това, ще отправят предизвикателство към тях и ще кажат: „Ето, че чухте какво се е случило, знаете всичко, което е предхождало и което е станало след тези събития. Дадохме ви колкото можахме „знания". Сега от това „знание", каква „мъдрост" можете да извлечете? Ако вие сте избрани да решите проблемите, пред които е бил изправен той в онези дни, как бихте ги решили, можете ли да намерите по-добър начин? Защо, според вас, най-великите личности на България са погубвани от собствения си народ?"
Защо това не се случва в нашето училище? Защото да се позволи на децата да имат друг поглед към миналото, да го анализират критично и да споделят мнение, не е цел на българското образование! Защото ще възникне рискова ситуация те да се противопоставят на начина, по който политическия елит консумира живота им. Те и без това, разбира се, ще се противопоставят, но просто никой от образователните среди не желае да позволи това да се случва в класните стаи. Така, че на тях им се налага да излязат да го правят на улицата! Правят всичко, за да привлекат вниманието и да бъдат забелязани-алкохол, агресия, наркотици, насилие..... Младите хора крещят срещу всички: „Трябва да има по- добър начин!" Но чува ли се гласа им?. Никой не иска да ги чуе! Не се стимулират да мислят критично в класните стаи по отношение на фактите, които им се дават в учебниците! Ето такова образование се предлага на децата в България.
Младите хора не само унищожават начина на живот на родителите си, младите хора винаги са искали да го правят. И целта на образованието трябва да бъде окуражаване, а не обезсърчаване и сломяване.
Не са младите хора, които унищожават горите и застрояват последните природни резервати, те искат да се спре това. Не са младиЂте хора, които складират балите с боклук, те искат чист въздух и природа. Не са младите, които определят мизерните пенсии на старите хора, те искат уважението и достойнството им. Не са млаЂдите хора, които осъждат на смърт болните с липсата на пари за лекарства, а след това използват парите за въоръжаване на армията по натовски стандарти и участие във военни конфликти. Не са младите хора, които пренебрегват проблемите на социално слабите и хората с увреждания, те искат управляващите да прекратят безхаберието си!
Не са младите хора, които се занимават с политически лъжи и манипулации. Те искат от нас да прекратим това национално търпение! Не са младите хора, които са изградили една цялостна система, основана на „правото на силния". И не те са изградили свят, който разрешава проблемите си с насилие. Те искат от нас да предотвратим това.
Когато молбите и призивите на младите хора за промени остават нечути, когато никой не им обръща внимание и когато видят, че политическия елит ще наложи собствените си интереси въпреки всичко, тогава младите хора ще извършат поредното нещо, което е най-добро за тях. След като не могат да победят пороците на управленския елит, ще се присъединят към тях.
Младежите ще се присъединят към тях чрез поведението си. Ако те действат с насилие, това е така, защото политическия елит налага интересите си с насилието на закона! Ако младежите са материалистично настроени, така е, защото властимащите са материалистично устроени! Ако действат безумно, това е защото живота в България е безумие. Ако използват секса манипулативно, безотговорно и безсрамно, това е, защото политиците вършат същото с политиката. Единствената разлика между младежите и политиците е, че младежите го вършат открито.
Политиците прикриват своето поведение и смятат, че младите хора не ги виждат. Но млаЂдите виждат всичко, нищо не остава скрито за тях. Те виждат лицемерието и отчаяно се опитват да го променят. Но когато опитат всичко и не успеят, те не виждат друга възможност, освен да му подражават. И това е грешката на нашето образование- никой не ги е учил на нещо друго, освен да подражават и повтарят. Не им е позволено да анализират критично поведението на историческите личности, дадена им е била само възможността да ги запаметят.
А онова, което човек запаметява, той го увековечава.
 следва

info@intermedia-bg.com

 За да  осъществи целите си и използвайки достиженията на интернет-комуникациите, Фондация ИНТЕРМЕДИЯ организира своята дейност чрез

 
УЧИТЕЛСКИ КЛУБ ИНТЕРМЕДИЯ


INTERMEDIA TEACHERS CLUB-ITC



ЕТИЧЕН КОДЕКС  

В качеството си Управителен орган на фондация Интермедия и в изпълнение на целите й, изработихме този Етичен кодекс, тъй като чувстваме наше задължение да насърчаваме и активно да подпомагаме развитието на новото педагогическо общество чрез средствата на съвременните информационни технологии и комуникации.
Спазването на етични норми е основно задължение за всеки член на учителски клуб Интермедия /ITC/- България.
Етичният кодекс въплъщава и отразява основните принципи на коректност, лоялност, личностно усъвършенстване и професионализъм. Кодексът е предвиден по същество като средство за самодисциплина и самоусъвършенстване и сме убедени, че спазването му ще подобри общественото признание за педагогическото общество в България и ЕС, в интерес на националното и културно самосъхранение.
Членовете на ITC, си поставяме следните цели:


1. Да осъществяваме педагогическата дейност, работейки честно, отговорно и почтено, за да заслужим признание за висок професионален статус и с обществена подкрепа да наложим и утвърдим новия образ на педагога като синоним на професионализъм и високо качество на образователния процес.
2. Да подобряваме непрекъснато нашата лична компетентност, да повишаваме знанията и уменията си в професията, чрез качествено обучение и перспективата за учене през целия живот.
3.Да развиваме нивото на професионализъм в педагогическата дейност и да споделяме опита си.
4. Да градим доверие в обществото към нашата работа чрез самоконтрол, самоувереност и конструктивно сътрудничество по между ни.
5. Да проявяваме етика и компетентност в работата си, да използваме достиженията на ИТК в учебния процес, да насърчаваме използването на интернет, образователен софтуер и електронно съдържание.
6. Да развиваме собствените си професионални качества и да гарантираме приложимост на идеите и професионалните нововъведения на своите колеги.
7. Да бъдем отговорни пред обществото, държавата и глобалната общност със своята работа.
8. Да информираме и подпомагаме държавните институции и организации в тяхната работа по разширяване на популярността и приложимостта на информационните технологии и комуникации.
9. Да работим за осъществяване целите на Интермедия и да спазваме Правилника на учителски клуб Интермедия /ITC/
10. Да положим основите на новото Интермедия общество.

Като че ли специално заради Деня на Народните будители времето беше слънчево и ведро. Красивите усмихнати деца на София почетоха достойно празника, а аз се постарах да направя колкото се може повече снимки, за да увековеча събитието. Днес нямам време, но по-нататък ще ги сложа във фото-галерията.

Преди официалната част снимах представителните групи на няколко училища, но най-добра визия имаха учениците от 138-мо училище и затова помествам тяхната снимка още в началото. Докато ги снимах, а те се стараеха да застанат възможно най-добре, ми просветна, че това е училището на нашата Ани. Попитах учениците дали познават госпожа Ананиева и те в хор, със светнали лица, извикаха: „Да! Разбира се!" Обещаха, че ще предадат поздравите, които й изпращам, така че утре Ани ще ни каже дали те са се сетили да й ги съобщят.  



 

Наближаваше 11:00 часа и аз се извиних на моята приятелка, че ще я изоставя, за да си намеря по-удобно място за щракане, но се уговорихме след тържеството пак да се видим.

Втурнах се да търся по-централни позиции, за да снимам. 

Церемонията по освещаването на училищните знамена започна с тържествен парад на войските.

 

Последва ритуалът по раздаване на знамената, които бяха връчвани от кмета Бойко Борисов.

Следващият етап беше самото освещаване на училищните знамена от свещенослужителите на Светия Синод.





  









 










 

С помощта на световните интернет ресурси се опитах да си обясня конкретното значение на латинския израз captatio benevolentiae.

Срещнах го със следните значения:

С Captatio benevolentiae се обозначава употрябаваната в античността риторическа фигура. В началото на текста авторът с ласкави, похвални слова се обръща непосредствено към читателя/слушателя. В театъра дълго време просъществувала тази традиция да се открие предстоящото сценично действие с използването на Captatio benevolentiae. Така започвало и някое по-дълго прозаично литературно произведение. В риториката с този израз се назовава техника, която изисква в началото на изложението, което се прави пред публика, да се създаде приятно впечатление на този, който чете или слуша. Използват се красиви слова, чрез които да се спечели благосклонността или снизходителното отношение на публиката.

В днешно време подобни учтиви фрази са част от стандартния репертоар на всяка реч.