След като постингът с играта се препълни с коментари и трудно се зарежда, а и накрая се впуснахме в разни спорове, пускам нов, за да продължим по-нататък. Могат да се включат и други участници по всяко време.

Резултатите на участниците до този момент са следните, ако правилно съм броила точките, разбира се.

ArathBenedek – 26,5 точки

Марк – 5 + 2 + 6 + 1 + 1 + 3 + 1 + 3 = 22 точки

Vili_vb – 1 + 5 + 1 + 1 + 2 = 10 точки

Аз – 1 + 1 + 3 + 1 + 2,5 = 7,5 точки

worrmy – 1 + 1 = 2 точки

Задавам нови въпроси от областта на лириката:

1. Похват в поезията, при който краят на един стих се повтаря в началото на следващия.

2. Отделни думи или къси, стегнати словосъчетания, които представляват кратки ритмически единици.

3. Равенство на числото на ударенията, еднаква акцентуваност в стихотворните редове.

4. Повторение на една и съща буква в началото на всяка дума на стиха.

5. Думи или израз, който се повтаря след римуваната дума на всеки стих в някои стихотворни форми на източната поезия. Особен припев.

Уважаеми колеги,

Бих искала да представя на вашето внимание препоръките които възникнаха и бяха дискутирани по време на работната среща по проблемите на използването на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието, състояла се на 16 януари 2007 г., благодарение на подкрепата на МОН и Британски съвет.
Този документ беше съставен въз основа на дискусиите по четирите теми и предложенията, които направихме за идентифициране на следващите етапи на процеса, който ще даде възможност на преподавателите и учащите се в България да се
възползват максимално от приложението на ИКТ.
През м. март 2008 г. ще бъде организирана още една заключителна за проекта среща, на която ще бъдете поканени отново всички участници, за да се направи преглед на препоръките, в светлината на постиженията в прилагането на ИКТ в образованието и да се отбележат добрите практики, върху които могат да се надграждат нови идеи, практически познания и умения.

Ако имате други предложения и коментари, моля да пишете тук в блога или на е-майл: ninarichy@abv.bg

Привет на всички колеги !Открих Ви ,ровейки из нета .Много се радвам ,че има място ,където мога да общувам с нормалани колеги .Прочетох доста неща ,които сте написали,сториха ми се интересни и най-вече истински.Аз съм учителка в детска градина .Тук не видях много такива ,но при нас проблемите са същите ,да не кажа и по-тежки,защото изцяло зависим от благоволението на общината и кмета.Като прибавим и факта ,че екипа е изцяло женски ,представете си за какво иде реч,впрочем имаме параджия ,но той отдавна е загубил мъжко присъствие,ха -ха.Относно системата за диференцирано заплащане-смятам ,че първо заплатите ни трябва да станат нормални,а тогава да се прилага подобна схема за допълнително стимулиране.Веднага давам пример -за да си добър учител ,трябва да се образоваш,да имаш ниво,една книга ,подпомагаща работата ми по диагностика струва 28 лв.това е 10% от заплатата ми .Или пък два пъти повече от сметката ми за телефон.Сега правих родителска среща ,за да информирам родителите каква сума ще искаме наесен за тетрадки и материали -30лв ,споделих с директорката и тя ми напарви забележка ,че са много парите .Е,за какво говорим тогава ,как да върша качествено работата си ,щом децата ми нямат пари за тетрадки .И за какви успехи в работата ми може да става въпрос!Да не говорим,че в тия карти за критериите изобщо детските градини не биха могли да покрият и половината от показателите.Истината е ,че бг образованието е пълна скръб,закостеняла система ,в която няма никаква връзка между участниците в нея,както казваше един професор по психология"това се провежда,защото трябва да се проведе ".Отчитаме разни измислици,а реалността е съвсем друга.За да бъдем на работа ,правим компромиси с какво ли не,катастрофа ,с предвидими последици,доказаха го отминалите избори ,както и обезлюдените ни региони .А може би това е целта на занятието ,за справки -"Възхвала на глупостта",Е.Ротердамски

Е, не можах да се сдържа… Много ми се искаше да преведем песничката на енота така, че да може да се изпее, но никой от големите поетични таланти тук не поде инициативата. Затова аз седнах и върху превода на Shogun измислих текст, като се постарах да не губя основната идея, даже някои рими намерих и ето какво се получи. Дори можете да я чуете.

Надявам се там, където не съм се справила особено добре, вие да помогнете. Очаквам с нетърпение безпристрастните коментари на специалистите: Марк, Нели, Валя, Дори, както и всеки, който прояви интерес.

Линк към песента

 

Песен за усмивката

Със усмивка светъл е денят.
От усмивката дъгата ще изгрее.
Щом дариш усмивка на света,
много пъти ще се върне тя при тебе.

Припев:
Облаците в този миг
ще се втурнат в танц велик.
И щурчето на цигулка ще засвирка.
От поточето река
ще започне хей така,
както дружбата започва със усмивка.

От усмивка слънчева навън
на дъжда плачът веднага ще престане.
А гората, станала от сън,
ще запляска силно със зелени длани.

Пр…….

Със усмивка сгрява се светът.
Даже стоплят се и охлювът, и слонът.
Като лампи нека да искрят
светлите усмивки на добрите хора.

Припевът на руски език:

И тогда наверняка вдруг запляшут облака
И кузнечик запиликает на скрипке.
С голубого ручейка начинается река,
Ну, а дружба начинается с улыбки.
_______________________


Линк за изтегляне на песничката и инструментала:

http://dox.bg/files/dw?a=22fef078bf 

Как се произвеждат поданици?
проф. дсн Георги Димитров


Напоследък в училищното образование у нас се случват много позитивни неща. Промени, които висяха с неотложност от години, започнаха да се реализират - диференцирано заплащане, систематично национално оценяване при завършване на образователна степен, опит за диалог с адресатите на реформата, изработване на концепции, предхождащи създаването на нормативна база, и даже известно отваряне на министерството на образованието и науката за свободен достъп до информация. Именно благодарение на последното става възможно да отговорим и на въпроса, поставен в заглавието.

Отговорът е ясен - " В началото на 21 век поданици се произвеждат трудно, с много упорство и систематични усилия". Но пък училището прави всичко, което е по силите му и, вероятно, постига успехи.

Днес обществеността има вече открит достъп до първия тест за национален изпит на четвъртокласниците по "Човек и общество" - онази материя, чрез която би следвало да възникне гражданското самосъзнание на подрастващите личности. Няма опасност такова нещо да се случи - училищното образование е взело необходимите мерки да растат поданици, а не граждани. Съмнявате се?

Нека видим теста - от 20 въпроса 9 проверяват знания по история, 7 - по география, 3 засягат разпознаването символите на държавността. Единственият въпрос, който може да бъде отнесен пряко към обществения живот е "Кой ръководи училището?" с три отговора - училищното настоятелство, педагогически съвет, директорът. Както правилно отгатнахте, единственият правилен отговор е - директорът-.

Не е маловажна и подредбата на въпросите - от първия, в който се визира човек като член на рода, се преминава към едноличната власт на директора в училището. Не се изненадвайте, че третият въпрос е - Кой е "държавният глава на Република България"? За да знаят децата, че си има държавна глава, която да мисли вместо тях (и родителите им) по държавните въпроси. Общественото устройство е сведено до държавната глава (или главенстващата държава, ако предпочитате) - нищо, че уж сме парламентарна република.

Това не е дефект на теста и даже не е слагачество към президентската институция или конкретния президент и неговите амбиции за увеличени пълномощия.

По-скоро това е перфектен тест, който прилежно ще регистрира резултатите от фрапантно явната социализационна програма на т.нар гражданско образование в българските училища. Ако си направите труда да видите "държавните образователни изисквания" по гражданско образование1, ще се убедите, че тестът действително е напълно коректен към образователния проект. Именно в този проект е гарантирана невъзможността младия човек да стане активен субект в ефективно действащо гражданско общество.

Всъщност изходният проблем в цялата концепция за "гражданско образование" е, че в нея общество изобщо няма. България е сведена до история и география, до славяни, прабългари и природни забележителности; до героични лица и събития и кисело мляко (+ розово масло, на същия ред). Обществото се оказва тотално погълнато от държавата и поради това от децата се изисква да разпознават нейните регалии още преди да имат представа какво е личност, морал, интереси. И още по-важно - да разпознават държавността като единствена социална връзка извън семейството и то още от възрастта, преди да са станали способни да отстояват интереси, да формират автономно мнение, да защитават собствени позиции. От учениците изобщо не се предполага да могат - предполага се обаче да знаят и разпознават носителите на властта.

Тук е целият проблем - образователната стратегия, чиято реализация са "държавните образователни изисквания" за "гражданско образование". Тя не е просто сбъркана - тя е доказуемо вредна в настоящия си концептуален вид и практическа реализация. (А дали си спомняте някога да е била представена за публично обсъждане, преди да бъде приета?)

Проблемите си заслужава да бъдат изброени, преди да си поставим въпроса - откъде идват те. Можем да видим два вида проблеми - на учебното съдържание и на подхода към ученика. 1. Съдържателни:
* основната идея е "труд" (отношение между човека и природата), а не "интереси" (отношения между човека и обществото), съвсем в традициите на един вулгарен материализъм, но и според интересите на преподавателското тяло по география;
* човек е повече поданик на държавата, а не субект на публични позиции (всъщност обществото е подменено от държавата и публичността - като практика, институции и ценности - изобщо отсъства);
* в образованието има много задължителна история, география и даже право и преизобилна философия, но не и социология;
* в полето на гражданството се акцентира на права и задължения (на правния статут), а не на личностни отговорности.

По-общите проблеми са образователния модел са:
* образованието се свежда до заучавано знание, а не до придобиване на поведенчески компетентности, камо ли за формиране на групови позиции, а не дай-боже - за критична проблематизация на официалния ред на нещата;
* господства нормативистка трактовка на Гражданското общество, а не активистка (т.е. как гражданското общество трябва да бъде устроено, а не как ние реално го правим), но пък
* гражданското общество само пази човека от държавата, а не партнира на правителството при провеждане на политики (дали не защото няма как да се дадат примери от всекидневието).

Причините за този твърде своеобразен характер на гражданското образование в България се дължат на първо място на начина, по който то е произведено:
* МОН работи като правило в изолация с колективи, без публична видимост. Няма защо да се изненадваме, че подбраните кадрите са продукт на тясна дисциплинарна социализация (география, история) и идеологическа индоктринираност (вулгарен марксизъм);
* Липсва публичен дебат върху концепцията, ценностните принципи и начина на обучение (това е общ принцип на работа на МОН и той просто е възпроизведен при подготовката на гражданското образование). Ако това не беше така, то откритото обсъждане на ценностите и принципите на гражданското образование би дало шанс да се преодолеят недостатъците на сегашния модел;
* българското гражданско общество не е референт на образованието - то отсъства като емпирична база за учебен процес (позовавания на добри практики), и като процедура както при формирането на концепцията (публичен диалог), така и като практика при провеждането (поради това приносът на НПО е повече подчинен на чуждестранни проектни приоритети - интеграция на ромите, например)

Всичко това ни отвежда към един основен извод: действащото гражданско образование у нас пряко отразява историческата неразвитост на самото гражданско общество в страната като структури и менталност. Учебният процес не е инструмент за формиране на гражданско съзнание и укрепване на гражданското общество. Той е повече продукт и израз на наличното състояние на Гражданското общество в България, което просто няма думата при провеждането на публични политики (в това число образователните) . В това си качество такова образование не може да изпълнява задачата си да бъде източник на развитие на гражданския потенциал на обществото.

Формално погледнато и досега според "държавните образователни стандарти" стандартът за гражданско образование до четвърти клас включна изискването към ученика да "разбира понятието "гражданин на България"; познава основните права, свободи и отговорности; знае правата на детето и основни организации в тяхна подкрепа- -[да]Умее да защитава правата си, без да нарушава правата на другите."

Дали обаче е случайно, че в теста няма нито един въпрос, който да проверява тези придобити компетентности? Тези права просто драстично противоречат на всичко останало, което се случва в училищния живот на ученика.

Следователно, българското образование първо трябва да се промени - съдържателно, ценностно и най-вече - процедурно/методически като даде възможност на детето да се развива като личност, а едва след това да се реализира в масова практика.

Но кому ли са излишни поданици?

Приказка за учителя и фокусника Валди

През далечната 1999г.началника  на РИО на МОН назначил за временно изпълняващ длъжността директор на 24 СОУ фокусника Валди, по-известен с името Данчо Стефанов Балджиев.
Така, както всеки посредствен артист упреква публиката, че не разбира от изкуство, така и директорът Балджиев упреква учителите, че не знаят как се администрира училище. Заваляли заповеди за обяснения и наказания, а физкултурния салон се превърнал в сцена за изяви на музиканти и артисти. Педагогическият съветник и класните ръководители сръчно пласирали билетите сред учениците, а парите се отчитали на Валди. И както става във фокусите - има билети-няма банкноти. Всички учители недоволствали, но само над чаша кафе в тесен кръг. Един учител обаче, вместо в кафенето, седнал пре домашния си компютър. И за едно кафе време написал жалба до министъра на образованието, приложил документи-доказателства и се надявал на проверка. Но вместо МОН да направи проверка на директора, директорът започнал да „проверява” учителя по указания на МОН.
Дошло лятото, ваканцията му донесла спокойствие и заслужен отдих от проверките на директора.
Но летните дни неусетно се изнизали и отпуската на учителя приключила. Приключила и неговата учителска работа- на 14 септември 2001г. директорът му издал заповед да стои в учителската стая от сутрин до вечер и да не преподава на учениците. Месец по-късно със заповед №17/19.10.2001г директорът прекратил безсрочният му трудов договор № 164 от 7.12.1991г.
Учителят потърсил правата си в съда. С Решение от 21.06.2002г. софийски районен съд отменя заповедта на директора, възстановява учителя на заеманата длъжност и осъжда 24 СОУ да изплати обещетение от 1329 лв. с лихвите. Но с въззивна жалба изх.№ 394/10.07.2002 директорът оспорва решението на СРС. Софийски градски съд разглежда въззивната жалба на директора на на 15.12.2003г.
Докато учителят чака съда да защити трудовите му права, министъра на образованието нарушава правата на детето му, променяйки учебния план и налагайки нови правила за завършване на средно образование /задължителни матури /. След като учителят изчерпва възможностите за диалог с институциите-МОН, НС и Президенство, ангажира адвокат и завежда жалба във Върховния административен съд срещу министъра на образованието. В дена на заседанието адвоката не се явява и родителя-учител сам поема защитата си пред съдиите от Върховният съд. Месец по –късно Върховния административен съд уважава жалбата на родителя-учител и осъжда министъра на образованието. Но министърът не може да приеме поражението, изисква от Върховния съд тълкуване на съдебното решение в ново заседание и призовава родителя-учител. И този път мотивите на министъра са неоснователни и съда ги отхвърля. Министърът е сменен, но не и директора! Както казва българския учител - от министър отърване има, но от директор-НЯМА!
С Решение от 04.03.2004 СГС отхвърля въззивната жалба на директора, оставя в сила Решението на СРС и издава изпълнителен лист. Решението влиза в законна сила на 14 май 2004г. Към този момент е възникнало задължението на директора да възстанови учителя на заеманата длъжност по подадената от учителя молба вх.No 435/05.04.2004 г. Директорът като работодател не изпълнява задължението си да подготви и представи за подпис споразумение към трудов договор, не изпраща уведомление до НАП, а издава устна заповед на охраната учителят да не бъде допускан в училището.
С молба от 17.05.2004 г. учителят отново иска да бъдат изпълнени решенията на СРС и СГС, да бъдат изплатени обезщетенията със законната лихва и направените съдебни разноски, но директорът отказва да приеме молбата му. Същият ден с молба No 2549/17.05.2004 г. /с приложената молба до директора/ учителят сигнализира Началника на РИО на МОН за действията на директора на училището и иска съдействие.
С писмо No 1391/19.05.2004 г. Началникът на РИО изпраща по компетентност молбата на учителя от 17.05.2004 г.., /неприета от директора/, с разпореждане да го уведоми за предприетите действия .Вместо да изпълни решенията на СГС и СРС, директорът подава касационна жалба изх.№ 401/11.05.2004г. във Върховен касационен съд срещу Решението на СГС.
Учителят подава жалба в Софийска районна прокуратура за недопускане до училището и е образувана преписка. При разпит охранителят е потвърдил усната заповед на директора. При направена справка в преписката /№18458/04/ в Докладна записка до Началника на 05 РПУ-СДВР, сектор „Икономическа полиция” е констатирано престъпление по чл.172 ал.2 от Наказателния кодекс, тъй като внесената касационна жалба от Д.Балджиев не спира изпълнението на решението на СГС. Тази констатация липсва в постановлението на районен прокурор Ив.Петров /изх.№ 18458/04 от 1.08.2004г/, което учителят получава в началото на м. септември 2004г Районеният прокурор отказва да образува наказателно производство.Учителят обжалва отказа пред СГП и градски прокурор и с постановление № 6261/04 от 16.12.2004 г. се уважава жалбата в частта относно отказ за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.172 ал.2 НК и постановява нова проверка.
След ДВЕ ГОДИНИ и два месеца /21.02.2006г/ учителят получава постановление от СРП на мл. прокурор, с което отказва да разпореди започването на наказателно производство поради разпоредбата на чл.175, ал. 1 НК, според която за престъпление по чл.172, ал.2 НК наказателно преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия!!!
Междувременно директорът отказва да изплати присъдените обещетения, учителят завежда изпълнително дело и е направен запор на банковата сметка на училището. Директорът завежда дело срещу действията на съдия-изпълнителя, но СГС отхвърля жалбата му. Обещетението е преведено в банковата сметка на учителя чрез сметката на съда по изпълнително дело срещу 24 СОУ.
Върху преведеното обещетение от шест заплати липсват преведени суми за социално и здравно осигуряване, задължение на работодателя /директора/ съгласно Кодекса за социално осигуряване. В отговор на подадената жалба №4334/26.07.2004 до Началника на РИО е записано, че «трудово-правния спор е висящ», а при проверка на документацията директорът е укрил документите по изпълнителното дело, видно от констативния протокол.
След подаден сигнал до кмета /финансиращ орган на училището/ и отказ за съдействие /май-юни 2006/ , учителят подава жалба вх.№939/12.07.2006 в Комисията за защита от дискриминация. Образувана е преписка срещу директора и Началника на РИО на МОН, насрочени са три заседания, разпитани са свидетели и експерти от РИО на МОН. С Решение №23 /02.04.2007г. Комисията за защита от дискриминация установява дискриминация, налага административно наказание/глоба 250лв/ на директора и дава предписание да не допуска в бъдеще дискриминационно отношение.
Междувременно Върховен касационен съд отхвърля жалбата на директора и потвърждава правилността на решението на СГС, осъжда 24 СОУ да заплати адвокатските разходи на учителя.
На 27.04.2007 с двете решения /на Комисията за защита от дискриминация и Върховен касационен съд/ учителят настоява да бъде възстановен на длъжността преди уволнението, но директорът отказва с мотив, че не са настъпили обстоятелства за възстановяване на работа, защото липсвало съобщение от съда!
На 7.05.2007 учителят иска съдействие от началника на РИО на МОН за възстановяване на работа, но получава съвет да си търси правата по съдебен ред.
На 11.05.2007 у чителят завежда искова молба по чл.215 ал. 3 срещу 24 СОУ и директора Балджиев.
С молба до Председателя на СРС учителят иска издаване на изпълнителен лист и документ, удостоверяващ решението на СГС за предоставяне на работодателя по чл.345 ал.1 от КТ.
На 16 май с вх.№ 412/16.05.2007 в 12.30ч. ги предоставя на директора, същия ден в 13.09ч. директорът изготвя споразумение със сгрешени данни, учителят отказва да го подпише и иска консултация с адвокат. Заявява, че на 21 и 22 май има ангажимент –участие с презентация в Националната конференция „Информационни технологии в образованието - необходимата инвестиция в бъдещето на България", организирана от Майкрософт България и Синдиката на българските учители. Информира директора,
че няма ангажименти към други работодатели и предоставя трудовата си книжка за справка. Директорът изисква служебна бележка от Бюрото по труда за времето, през което учителят е получавал обещетение за безработица.Учителят предлага в негово присъствие с ПИК код да изтеглят справката от е-регистъра на НОИ, но директорът отказва.Иска заверена бележка с подпис и печат.Учителят заявява, че на следващия ден може да отиде до Бюрото по труда и ще вземе исканата бележка.
Директорът предоставя на учителя да се запознае с Правилника за вътрешния ред, годишния план на училището и колективния трудов договор на отрасловия съвет и настоява учителят да се подписва на гърба на документите, че е запознат с дата 16.05.2007г. Директорът го моли да напише едно предложение за провеждане на спортен празник и след като получава написаните на ръка листа, предоставя ги на деловодителката, която ги набира на компютър и ги оформя като официален документ –предложение. Директорът настоява учителят да го подпише, той отказва. Следва психически тормоз и накрая учителя го подписва със забележката, че го прави по молба на директора и това предложение е до колегите. Директорът разпорежда на деловодителката да сложи входящ номер на документа и заявява, че пред двамата свидетели-деловодителката и пом. директора е назначил учителя на работа, но той „отказал да подпише споразумението” , учителят е „работил” и имал доказателствен материал- предложението с вх.№16.05.2007г. След това съобщава на учителя пред същите двама свидетели , че прави съкращение на щата и прави подбор, преценява, че двамата му колеги по специалността, работят по-добре и имат V-та ПКС, следствие на което уволнява учителя и му връчва заповед за уволнение.Учителят отказва да я подпише, следва удостоверяване на отказа с подписите на свидетелите и учителят е изведен от училището в 17.00ч.
На 22 май в 9.30ч. учителят подава заявление в деловодството с приложена служебна бележка от Бюрото по труда и заверени копия на съдебните решения, като посочва дата 23 май за явяване на работа.
На 23 май в 7.15 ч. учителят отива в училището, но чистачките го уведомяват ,че директора е разпоредил да не го допускат, защото е уволнен. Директорът влиза в 8.30 часа в училището и заявява на учителя, че разполагал с доказатества, че на 16 май в 12.30 ч. учителят се е явил на работа и в 17.00 е бил уволнен. Настоява от охранителя да предостави пропуск на учителя като външно лице с отбелязани имена на учителите които „външното лице” е посетило, след което да му се докладва, за да им се изиска обяснения причината за посещението на „външното лице”. Учителят не е пожелал да причини проблеми на колегите си /всички били на тържества-изпращания на първокласници и абитуриенти/, стоял до охранителя в партера на училището и разговарял с колеги и ученици. След като приключили тържествата и всички си тръгнали, директорът подал сигнал в 5 РПУ по телефона. Двама полицаи влизат в 11.30ч. в 24 СОУ и съобщават на охранителя, че са получили сигнал от директора за външно лице, влязло незаконно в училището, което създавало проблеми учителите и на директора.
Учителят се легитимирал, показал копие на заявлението си и дал писмени обяснения по нареждане на полицаите. Полицаите го помолили да напусне училището и да потърси правата си съгласно законите на Р България.
Разказвам тази приказка днес-24 май, за да знае българският народ колко е вдъхновяващо и престижно да бъдеш учител в България.
Поздравявам всеки учител, припознал себе си дори за миг в тази истински изживяна приказка=
:)

Като учител, с ръка на сърцето си ще ви споделя, че посрещам своя професионален празник със смесени чувства. И това не го казвам, за да се оплаквам или да моля за съчувствие, а защото имам сериозни основания да се тревожа за бъдещето на българското образование и за съдбата на българския учител.

Не мога да подмина сериозните притеснения на колегите блогери, които пророкуват с право, че ако продължим да вървим по пътя, очертан от нашите управници, отреждащи ни ниски заплати и въвличащи ни в противоречия заради несправедливи диференциации,  в скоро време няма да останат квалифицирани учители в България.

Не мога да не изпитам болка, като чета за теглилата на един достоен наш колега – Нина Георгиева, която се бори, за да й бъде позволено да упражнява правото си на труд, но вместо благодарност и уважение, тя търпи вече шест години тежестта на бюрократичната машина. Дори днес ме заболя сърцето, щом научих, че нейният работодател за пореден път безобразно я е унижил и когато я е видял в района на училището, извикал полиция, за да я пропъди.

Не мога да не спомена и за скъсаните ни учителски нерви, когато некомпетентни хора отгоре диктуват правилата, а ние, учителите, сме поставени в положение на слушащи и изпълняващи, на хора без каквито и да било права, без да се зачита мнението ни, но иначе носещи цялото бреме на отговорността.

Трудно е да си учител, да, и никога не е било лесно, но като че ли в днешното объркано време най-голямата радост и удовлетворение ни носи единствено контактът с децата.

Ще се отклоня за малко, за да илюстрирам с кратък пример.

Във вторник нямах първи час, но отидох по-рано на работа заради безбройните ангажименти, свързани с приключване на учебната година. Минах през дирекцията, където се беше събрало ръководството на училището, и без да изпадам в детайли, само ще ви споделя, че излизайки от там, вече ми се плачеше от демонстрациите на неуважение към моята личност. Би звънецът за излизане и аз се качих в моята класна стая. Още преди да кажа на децата „Добър ден!“, те ме посрещнаха с такива радостни овации и слънца в очите, сякаш не сме се виждали цяла вечност, от което веднага ми грейна усмивката и си казах, че май заради един такъв миг си струва да изтърпиш всичките неволи и страдания на учителството.

И все пак 24 май е, и ще си остане, най-хубавият български празник! В негова чест бих искала да отправя само най-чудесни пожелания към всички вас, прекрасни хора, които пишете в образователната общност – ученици, учители и родители. Нека не забравяме, че този ден е свят за всички българи, а за да остане непомрачен, е нужно усилието и желанието на всеки от нас.

Скъпи  колеги,
Имам удоволствието да ви  представя
Българският портал на учителите-новатори

Официалното представяне ще бъде на 21 май от 9:30 ч. в Зала Триадица, Дом 2 на Резиденция Бояна в София.Там  ще се
проведе четвъртата национална конференция "Информационни технологии в образованието - необходимата инвестиция в бъдещето на България". Организаторите  са Майкрософт България и Синдиката на българските учители. Събитието ще се състои в
партньорство с Министерство на образованието и науката. Сред гостите ще са доц. д-р Даниел Вълчев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката,
д-р Пламен Вачков, председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Бойко Димитрачков, заместник-главен изпълнителен директор на Българската
телекомуникационна компания и Теодор Милев, управляващ директор на Майкрософт България.
Моят проект "Спорт и поезия" е одобрен и включен във виртуална класна стая-можете да се регистрирате, да го изтеглите , да го прегледате и ако желаете, да го използвате в часовете по физическа култура и спорт.
:)
Нямах време да пиша продължението на учителската си история, но само с две думи да ви кажа-на 16 май ме" назначиха" със свидетели в 13.45ч. и в 17.00 ме "уволниха" със свидетели :))))

ПРОТЕСТ
11 май от 15:00 часа
пред храм-паметника „Св. Александър Невски”
ЩЕ ПОЗВОЛИМ ЛИ ДА НИ ИЗЛЪЖАТ ОТНОВО?!

ДОКОГА ЩЕ ИМ ПОЗВОЛЯВАМЕ ДА НИ ТЪПЧАТ?!

Преподаватели, студенти и ученици - заедно! За по-добро образование