ПРОБУЖДАНЕ
И сякаш бе вчера... Ноември бе тъжен.
Сълзите си криех зад черни стъкла.
Изгубих се в някаква гадна окръжност,
а фарът изчезна в зловеща мъгла.
Бях уморен от постоянната вахта
на призрачен кораб самотен радист.
И някак неистово SOS пращах.
Тогава съзрях твоя поглед лъчист!
Коментари