Днес мисля да се изживявам като примерна домакиня и готвачка (друг е въпросът, че не ми се отдава особено много). Реших да наготвя картофи огретен за вечеря. Отдавна не съм хапвала такова, а и се прави сравнително лесно. Ето рецептата ако някой се интересува:

Продукти: килограм картофи, около 200гр. сирене (аз предпочитам козе - по-здравословно е), чаена чаша мляко, едно яйце, една супена лъжица кисело мляко, 5-6 супени лъжици олио, черене пипер, сол.

Приготвяне: картофите се сваряват добре, обелват се и се нарязват на кръгчета. Половината се нареждат в дълбока тавичка. Сиренето се натрошява върху картофите. Подправя се със смелен чер пипер на вкус. Отгоре се нареждат останалите картофи. Сипвате олиото. Яйцето, прясното и киселото мляко се разбиват добре и със тях се заливат картофите.

Пече се в умерена фурна докато заливката покафенее. Хапва се студено.

По-късно ще докладвам за резултата от колинарния ми експеримент!

Това се случи някъде преди 2 седмици, но ароматът на супа още витае във въздуха ;) Ето как стана:

  Върнах се от даскало, прегладняла като люлински клошар. Направо организмът ми беше озверял от липса на хранителни вещества. Втурнах се в кухнята и първото нещо, което съзрях беше салата от домати и магданоз. Наполовина изядена. Вкъщи такова нещо се прави само като има голяма кльопачка. Хвърлих се към котлона и вдигнах капака на тенджерата. Малко супа. Само на дъното. Един милиметър пилешка супичка за прегладняло до смърт същество. Усетих как един бесен червен тигър се надигна в душата ми и изрева възмутено (и гладно). Как може подобно нещо?! И дюнер не си купих – к’во ще правя? Ми да я стопля... На четири? Може да загори, айде на три. Врътнах безгрижно копчето и излязох от стаята. “Дали има някой в ICQ? Ами пощата ми? Трябва да си я проверя... а и освен това и бглог.нет! От колко време не съм го поглеждала... Дааа....м.”

  С тези мисли в главата аз се отправих към компа като обсолютно забравих, че съществува такова нещо като супа. Друснах задните си части на твърдия стол, включих монитора (компа си е включен денонощно) и въздъхнах доволно.

1 час .... ПО-КЪСНО!!!!!!

  Щастлива, аз бях надула до дупка Аврил и в момента тя ми ревеше в ухото (бях със слушалките). Бглог.нет беше зареден и аз безцелно разглеждах коментари. Просто си се реех. И така моя милост стоеше втренчена в екрана, очите ми се разливаха от блаженство, а мозъкът ми беше на 1000 километра от къщи и изобщо реалността. После направих една грешка. Или може би: добре, че направих тази грешка.

  В стаята беше станало толкова задушно, че реших да открехна вратата на стаята малко, да влезне въздух. Не откъсвайки поглед от екрана, протегнах ръчица към дръжката на вратата и леко я открехнах. В следващия момент в ноздрите ми нахлу противна воня на загоряла манджа (май е по-подходящо да кажа: На издимяла манджа, щото като открих супата, не беше останало нищо от нея, цялата се беше изпарила ;). Очите ми още стояха на реда: ... “как може така”... нещо-си, когато зацепих, че въпросната миризма се разнася някъде северно от сегашното ми положение, сиреч от НАС!

  Метнах слушалките на масата и скочих от стола като го обърнах. Толкова бързах, че се хлъзнах и се строполих на пода. Но отново рипнах като младо яре (все едно цяло лято съм спортувала) и се понесох към кухнята. Първи прелом: веднага щом излязох от моята стая се задавих от изпаренията, разнесли се из хола. Смръщих нос и продължих да бягам все едно ме гонят наркотрафиканти. Набирах скорост, носейки се по късата права отсечка към вратата на хола. Лепнах се за стената и с рязко движение разтворих вратата и минах в коридорчето. Сърцето ми биеше като чук, а в главата ми като на кинолента се редяха всички възможи картини, които щях да видя в кухнята (от нищо до пожар 6 степен). В коридорчето ме посрещна една обезпокоително плътна димна завеса. Пояснявам, че като излизах от кухнята затворих всички врати след себе си. Сложих си ръката на носа и устата и с кръвно 400 на 800 се запитах к’во ли ще е в следващото отделение. Пипнешком набарах дръжката на следващата врата и смело я разтворих. Това, което ме посрещна там, може да се сравни единствено с изпуснати газове след обилен новогодишен обяд. Почнах да се давя. Но веднага щом си отворих устата да си поема въздух, лепкавият дим полепна по гърлото ми и предизвика нов пристъп на кашлица, тип “До края на седмицата тая туберкулоза ша ма довърши...”. Превих се на две, кашляйки като обезумяла и затърсих с треперещи пръсти последната врата (тая на кухнята). Напипах дръжката и без капчица колебание я отворих. Такаа... В първия момент си помислих, че съм влязла в банята или нещо такова (беше толкова задимено, че не различавах маша за изправяне на коса от двугърба камила). Второто нещо, което сериозно ме обезпокои беше това, че не можех да видя печката. Мъглите, които се стелеха пред мен само за миг ме обгърнаха. Почна да ми щипе на носа и гърлото, а очите ми се напълниха със сълзи. Мили, Боже! “Да, му се невиди!!! Ше намеря тъпата печка, па ако трябва и до Коледа да стоя!!!” Точно преди да се хвърля  и да изпълня безразсъдно смелия си план нов пристъп на кашлица разкъса белите ми дробове. С едната си ръка се държах за корема, а с другата за дръжката. Отново се превих на две и полуклекнала на пода, почнах да хриптя. Но за щастие мъглата се поразреди малко и успях да зърна нея, Тенджерата. Милата тя... След тази случка никога няма да бъде същата. Тя стоеше на котлона и цялата се тресеше, все едно всеки момент щеше да гръмне. Капакът беше черен като зимна нощ, а тенджерата като... абе, просто нямам думи. Застанала на четири крака, със насълзени очи и течащ нос, аз запълзях към печката. Главата ми се маеше, а през цялото време се чудех дали това не са последните ми минути живот. Наближавам, наближавам... Със сетни сили протегнах ръка и изгасих котлона. Облегнах се на проклетата печка и си поех въздух (или нещо наподобяващо въздух).

  После с мъка се изправих и почнах да проветрявам. Отоворих всички възможни прозорци. В къщата стана студено като в студенстко общежитие, а миризмата си оставаше същата. Цялата измръзнах и прекарах следобеда си в търкане на тенджерата. Какво ли не пробвах, за да я изчистя: топла вода, много топла вода, вряла вода, тел, гъба, дране с нокти (последното не го правете колкото и да сте отчаяни!!!), даже по едно време взех едно длето и един чук от инструментите на баща ми и се опитах да изкъртя поне малко от саждите. Нищо. Успях да спася единствено капака. Но той още мирише на нещо много странно. Как да го опиша... Като "опърлено желязо". Май това е най-точното. Но къщата още смърди на супичка, въпреки всичките ми усилия. Както и да е... извадих си поука. Повече до печка не се доближавам - съседите са добри хора, не искам да се разделям с тях ;)

Току що се прибирам от работа и сега смятам да хапна.

Ммм, мирише на пържени картофки! Направо не си сдържам слюнчените секрети.

Хайде, отивам да хапна.  А за тези които още не са вечеряли Приятна вечеря Ви желая!

Преди малко се завърнах от работа... Обикновено успявам да свърша по-рано и да се прибера около 4:30 вкъщи, но този път не се получи... За много малко.. Изтървах си влака за 10 минути, валя ме дъжд, подгизнах, и за капак, чаках 45 минути на гарата - летище в Дюселдорф...

Седнах си аз на една от пейките, запалих си една цигарка и зачаках влака... В ушите ми кънтеше много приятна музика (The Best of Tupac Shakur), обаче след малко направо взех да се втрисам от студ... Изумих се от това, как MP3 - player-ът ми не се прецака, при условие, че джобовете ми бяха пълен мокреж, а ми беше и толкова все тая, че вали, че дори не си направих труда да си извадя слушалките от ушите, по време на изобилния порой...

Влакът ми най накрая дойде.. Качих си се аз вътре, преминах през една тълпа негри, които явно се завръщаха от някакво Hip-hop парти и говореха шумно... Седнах срещу някакъв немец, който четеше спортен вестник, а на една от страниците беше нарисуван ковчег, с емблемата на Байер Леверкузен  и заглавие : "Байер пред нищото!" Стана ми забавно, а той ме гледаше изпод навъсените си вежди и сигурно си викаше : - Какъв ли е тоя подгизнал рошляк, който ми гледа във вестника... Малко ми оставаше да го бъзикна за мача, но се въздържах... :)

Когато слязох на гарата в Дуисбург, отидох да проверя дали няма да има автобус до вкъщи, но нещеш ли, таблата с разписанието на автобусите, които на мен ми вършат работа бяха изчезнали... Очакваше ме ново 15 минутно предизвикателство, а лекият дъждец само мен чакаше... Докато вървях се изля такъв потоп, че имах чувството, че аха, аха ще заплувам.. Пред дискотеката на гарата се развяваха някакви момиченца по потничета, които си правеха пауза на въздух и сигурно след малко пак влизаха да се забавляват, а аз се почувствах скапан, мокър и... аз не знам.. В една от запотените автобусни спирки, покрай които преминах, се виждаха и две промазващи се ръце и как една едра германка беше нагънала някакво момче(явно нейният приятел, въпреки, че тя определено доминираше, при това, доста грубо).... :) Как да е... Наваля ме дъжда отново, докато се прибера, но поне си слушах приятна музика и плейърът ми не се развали...

Та, сега се прибрах вкъщи и прегледах набързо сайта, а малко преди да си легна, реших да прегледам хороскопа си за месеца (отдавна не гледам никакви хороскопи, но явно интернет инерцията ме тласна)... И какво установих... Че и аз спокойно мога да седна и да пиша хороскоп без никакви проблеми :) Вижте сами... Източници: www.horoskopa.com и www.astrohoroscope.info

През този месец ще постигнете своеобразен връх в професията, която упражнявате или в работата, която вършите. Ако се занимавате с търговия ще имате много добри продажби и обороти. Това ще е един от най-успешните месеци от тази година за Козирозите, що се отнася до материалния план. Моментът е подходящ и да вземете заем. Проблеми обаче може да ви създаде вашият автомобил, може да се наложи да правите малък ремонт или просто да се налага някакво техн. обслужване.

Любовните отношения в които сте въвлечени ще претърпят някакво развитие или промяна, която може да се окаже неблагоприятна за вас. Критични за взаимоотношенията са дните 8, 9 и 10-ти септември (Това беше вариант 1 за месец септември) А ето го и вариант 2: http://horoskopa.com/signs.php?id=10 + месечен... Нещо не можах да го пейстна... Тъкмо да е по-кратка статията, че май се поулях за пореден път...

Е, кажете сега, на кого да вярвам? Аз си мислех, че трябва да има някакви зависимости, някакви положения на планетите, влияние, едно, друго, а то, какво се оказа... Всеки си пише каквото си иска и майтап да става.... :)

Ехооооо, има рожденник в бглога! ЧРД Лейди Фрост!

Да си жива и здрава, много късмет и много, много любов!

"Всички искат да са с Щепси!!!"
Из бъдеща реклама на Пепси

(да ме прощават, че им надрасках картинката, ама един ден ще са ми благодарни за концептуалната реклама. Отстъпвам им я срещу 1% от ракламната кампания (или нещо такова, дет' да има за поркане яко :)))