Отдавна не съм писал нищо малко по-дълго от няколко реда. От 5 дни съм в Германия. Пътуването.... Леле, какво пътуване беше. Полетът ни беше от София в 6.00 сутринта на 7ми. Целият ден на 6ти се оправяха багажи, влизаше се от време на време в БГлог, за разтоварване, и привечер потеглихме към София. Там щяхме да отседнем при една леля на майка, която живее заедно с дъщеря си и съответно - нейната дъщеря, която ми се пада 2ра братовчедка, и с която не се бяхме виждали сигурно от година. Последно когато се видяхме, беше октомври миналата година, когато бях в София да си взимам визата... Абе, въобще... дълга и широка. Та, как си представях аз нещата: Ще отидем ний в София, ще се видим, ще хапнем, можеше и малко да пийнем и ще поспим поне едно 6 часа, за да сме отпочинали на другия ден. Не щеш ли обаче, след многото разговори и радости от това, че се виждаме, колко сме били пораснали и т.н., братовчедка ни Поля (защото пътуваме заедно с брат ми и неговата приятелка) настоятелно ни моли да излезем някъде на кафенце, за да си се видим както подобава. Тук вече беше смешният момент. На мен ми беше много странно - хем ми се излизаше малко, хем исках да си почина, защото беше вече около 21.00, а в 4.00 трябваше да сме на летището, което значеше, че към 3.00, 3.00 и нещо трябваше да станем. В крайна сметка пийнахме няколко бири, видяхме се, прибрахме се към 12 и така. Никой още не си беше легнал, затова чак към 1 легнахме да поспим, и съответно спахме само 2 часа.

На летището бях полу-умрял - болеше ме корем (сигурно от бирата), а очите ми се затваряха. След 2 часа чакане и проверки на багаж и на документи, вече бяхме в чакалнята за самолета. Видяхме се и с Гаргичка, но аз бях толкова умрял, че едва си разменихме 2-3 приказки. После в автобуса ми говореше някакви неща на немски, защото с нея пътуваше и някаква германка, но аз с моите комплекси за езика си въобще не се включих в разговора. Самолетът излетя успешно, по някое време ушите ми заглъхнаха и ми беше трудно да преглъщам (от смяната на налягането ще да е). Не обърнах много внимание и си заспах. Събудих се след около час и половина при приземяването. Колесниците се блъснаха в пистата и усетих скоростта много по-силно, защото вече бяхме на земята, а не във въздуха. Кацнахме в Будапеща. Там щяхме да чакаме още 2 часа, докато се прикачим на самолет до Франкфурт Хан. Пак - проверки на документи, на багажи, опашки, чакане... ужас!

2рият полет мина идентично - със заглъхване на ушите, със сън и със събуждане при приземяването. Това, което очаквахме бе, че от Франкфурт Хан ще си хванем влак и ще си отидем до Дуисбург направо. Обаче трябваше да ни е максимално трудно. На това летище нямаше гара наблизо и съответно трябваше да пътуваме още почти 2 часа с автобус до Франкфурт. Оттам - на гарата - купуване на билети, бързане за влака, и пак - прикачване. Трябваше да стигнем от Франкфурт до Кобленц за 2 часа, и оттам - до Дуисбург за още 2. Тук идва и хубавата част.

Влакът се движеше почти постоянно по поречието на Рейн. Бяхме седнали на едни седалки, които гледаха направо към прозорците и се чувствах, все едно се движа с параход. От другата страна се пъчеха скали, надвисваха облаци и малки селца се сгушваха в хълмовете. Имаше и линии и от другата страна на реката и когато минаваше влак, забелязвах как се врязва в тунели, прокопани в скалите, непосредствено до реката, като входовете им бяха като крепостни стени на замъци. Много красиво беше. На най-високите възвишения пък се появяваха постоянно замъци, ама точно като тези от средновековието - с каменни стени и кули, с квадратни отвори за стрелци. Беше приказка... Жалко, че нямах фотоапарат да заснема, но и снимките нямаше да са достатъчно хубави. Сигурно видяхме около 30на замъка - най-различни - от приказни, по-приказни...

Нататък не ми се разказва - смяна на влак, после - влачене на куфари, пазаруване, и най-накрая - вечерта - вино и сирене Бри.

Дано не съм ви отегчил много :)

Днес имам имен ден, но това не попречи през деня да сам на заколването и разпарчаляването на едно прасе. Бяхме общо 3ма именници. Четвъртият не можа да дойде заради натрупалият сняг :) Че отидохме ние до село Радево(Новозагорско) да помогнем на дядото и бабата на вуйчото да си оправят прасето. Отидохме. Малко позакъсняхме. Почерпахме се за именните дни. Пихме по една ракия за згряване, после по едно кафе за сабуждане (преди това вече бях изпил 2 кафета в къщи, щото много ми се спеше.) Че започнахме ние да го оправяме животното. Аз по принцип съм помощник мезаджия, но този път гледах да не се мазня много за да мога да снимам. Помагах главно с поливане на вода. И за мезето помогнах де, но този път не бях плътно до него. Беше много весело. Касапите бяха големи купонджии. Бяхме аз, бащата, вуйчото и ванко(сина му), чичо Тоти, чичо Дечо и Старшито. Ама майстори хората. Бързо го оправиха. Ядохме, пихме(аз почти не пих). По едно време нямаше как да не помогна и се умазних целия и спрях да правя снмки. Няма да разправям какъв е обичая. Най-добре вижте снимките, които са подробно коментирани.

Че като оправихме прасето влязохме вътре да се наядем. Ама аз нали бях помощник мезаджя и се бях наял с мезе и не бях гладен. Изпих само няколко чаши безалкохолно и гледах ТВ. (Бях в друга стая отделен от останалите касапи ,защото не ми се слушаше гирлотията поради причина, че много ми се спеше). По едно време с братчеда (Ванко) излязохме да се разкарваме из селото и тогава направих снимките със залезите. Паднах по един баир в снега. После като се изкачихме ме обрули вятъра. Като се прибирахме и разбрах, че ботушите ми се били напълнили със сняг и чорапите ми бяха малко влажни. Но беше толкова весело, че не го усещах.

После се прибрахме по къщята по-навреме, че имаше много именници и трябва да празнуваме. А сега ето и снимките:

http://gallery.bglog.net/gallery/v/micromax/PigDeath 

Първо да ви предупредя, че има няколко по-анатомични снимки. Но смятам, че ще Ви е интересно. Голям кеф ми прави да обяснявам на американците този ритуал. Те горките не могат да го проумеят. Но това е тема на друга история. Сега бързам. Радвайте се на снимките. 

Мили хора, да знаете, че днес ми минаха контролните изпитчета!  Следват по-сериозните изпити, ама те са чаааак след празниците или поне аз се успокоявам, че понятието "след празниците" е толкова чааааак далеч...

Та да изложа случилото се в детайли:

1. първи контролен изпит - 40 тестови въпроса с по един верен отговор (голямо облекчение - като ми каже по принцип тази същата преподавателка - нито, един, един, няколко, всички или допълнете отговорите и пощръклявам!!! ) прочетени първите сто страници от 300 общо...да, ама пък другарчето прочело всичките 300, така че там, където и от обща култура не се сещах, фърлях по едно око към колежката, че даже накрая поспорихме първите две скамейки върху някои отговори;като цяло тестът беше лесен, да се надяваме само, че съм уцелила, че на списанията вторичните читатели са повече от тези на вестниците...
2. тука нещата са по-сложни, от обща култура не става, по това четох и като се прибрах в 4 и 30 от купона с вас, докато гледах как се сипят снежинките през прозореца и се опитвах да превъзмогна ефекта на  3те ракии и кафето....(голямо учене ще да е било), та тука можеш да си ползваш всички лекции и всички учебници, стига да не си преснимал нещо, ама това не ти гарантира, че ще успееш да се справиш...изобщо даже; 5 казуса - 2 сериозни и 3 не толкова; за всеобщо учудване успях да се вместя в 2-та часа и да напиша и петте - е в крайна сметка ръката ми изнемогваше малко, щото в последните 30 минути писах последните три казуса, ама то винаги така става
   

Та е това е! Щото обещах да дам отчет за извършеното на някои от вас и ето как съм се справила!

Резултати няма...чак след празниците (това понятие започва да става все по-страшно), но пък и те не са толкова важни. Важното е, че аз съм доволна от себе си! Научила съм доста нещо - е, можело повече, то винаги може, но аз пак съм научила доста! И освен това съм в страхотно настроение, което още ми държи от събота!!!! Така, че резултатът от днешния ден е иссссключително положителен и затова до голяма степен сте виновни виееее! И Ейс и Арлинката, и Яничка и Тери и изобщо всички бяхте прави за "полят изпит, взет изпит" и много ми помогнахте с настроението си и успокояващите думи! Знаех си аз, че ще ми е трудно да си тръгна, ама пък, че щях да остана до 4 часа въобще не ми е минавало през главата! И да не си помислите сега, че чак като са минали изпитите съм решила, че не съжалявам, че съм останала до края! Че аз като излязох от Dewars и ви оставих там, ми стана едно такова...завистливо тъжно Както вика Харалановката, бях готова да се върна, да взема най-накрая да я нахлузя тая коледна шапка и да откараме до по светло дето има една приказка - то вие сте я откарали де по непотвърдени сведения ! Та пиша го този пост значи, защо? Първо да не би да сте взели да сте се притеснили нещо относно изхода на събитията и второ, за да ви кажа, че резултатите са без значение и че най-важното всъщност е това, че съм в страхотно настроение, че имам мускулна треска на скулите от усмивки и че като гледам още дълго ще ме държи!

Айде живи, здрави!

Рапорт даден, рапорт приет!

Хубава вечер, приятели!

Ето как открихме купона:

от ляво на дясно: Ace Coke, Theodorus, Eowyn, Веселин, Janichka, The Maker, Lady Frost :)

Това бешенай-якият ни купон заедно до сега. Броих народа - 21 човека, като сиимахме и блогерчета от Шумен, Варна и Пловдив. Благодаря на всички, чедойдоха и си изкарахме толкова готино заедно :))) Кои бяха на мястотона купона - аз, Тери, Коймупука с приятелката му, Lady Frost, Eowyn,The Maker, Queen Blunder, IvanAngel, La, Shtepselinka, Taralezh,Beceлин, Gargichka, Mishe, Edinotwas, Arlina, Skitnik, Theodorus, AceCoke, Joneff, Momo с нейния приятел, а и едната  барманка премина къмнашата компания :)

 За нула време всички се развихриха, ето и доказателство:

 Специални благодарности на Tha Maker, че направи страхотнияплакат за срещата на BgLog и за стикерите на блога (така всеки може дадава адреса на личната си страничка на други хора).

Най-важните благодарности - на фирма BlogHow Consulting за финансирането на партито :))

Та големи танци бяха, чаааааааааааак до 4 ч. После някои продължихав "Дивака". Страшно се радвам на Теодорус, който успя да дойде поне замалко, защото после и той беше организатор на салса купон. Поговорихмемалко с него, че дори ни покани на парти в София Ленд, с което мислимднес да продължим купонджийското настроение :)

Много съм въодушевена от присъствието на queen_ blunder. Страхотен човек, който за малко да не дойде, ама тук заека (т.е. аз)  се намеси :)
Запознахме се и с Момо и нейния приятел. С нея имахме възможност даобсъдим ходенето да Детскага градина и купуването на играчки задачицата :) Цяла вечер бях касиерка и много блогери дадоха пари за благотворителната инициатива. До момента се събраха 115 лв., като не броим тези, които продължават  да идват по банков път и за момента са 50 лв.

Голяма изненада беше пристигането на Joneff от Варна. Който после трябваше скорострелно да се прибере вкъщи с първия влак в 6 часа някъде :)))

Eowyn  се изяви като една добра и гостоприемна булка и приюти Веселин и Фрости да спят при нея. А тя самата в такива танци се развихри, че като я гледам и си мисля, че вече е омъжена, се радвам, че има такива печени булки като нея :)))

Веско - голяма си душа!!!! Знам, че се забавлява и се радвам :)

Всички бяхме и в чудесно коледно настроение и приличахме на малки джуджета с шапките, които Тери взе специално за събитието :)))

След всичките танци и веселия стана ясно, че има сериозна оферта другата събота да сме на Витоша заедно. Аз се дърпах колкото можах, ама май ще се дам. Няма да ходят без мен, я :))) За ходенето на Витоша основен организатор е Gargichka, а Тери прие идеята много въодушевено и предложи свой маршрут из горите тилилейски.

Всички снимки от партито можете да видите тук. Много от снимките не са на фокус, но пък ги качихме, за да се види прекрасното настроение, което ни беше обхванало чак до сутринта! 

Ехо :) Откровенно носето ми е червено, и съм пил като мотичка съм се напил,

и се прибрах с такси :)

Ако знаете какви глупости съм дрънкал:)

Срам срам срам 

Здравейте,

седя си аз по Неделно у нас и ровичкам в нета. Грея си ракиика - домашна разбира се. Поглеждам в бглогчето и се радвам. Чета, написаното - интересно е.

Подсещам се, че  с повечето от вас ще се видим скоро. На 17.12. Някак си така предколедно. Чудесно е да започнеш празниците така, нали? Та питам се аз кои ще се видим на 17 със сигурност и кои ще дойдат в последния момент.

До тук се сещам за няколко блогери които са на 100 %. Борето (The Maker), Тери, Яничка, моя милост, Веско, разбира се, Тони (Ace Coke) и един брой taralezh... Надявам се да видя и други като Еовинче, Щепселинка, Лейди Фрост, аниспин :) Пишете по едно коментарче моля, за да ви включа в резервацииката, която мисля да направя в  Мания.  Смятам, че  миналия път ви хареса, там защо не повторим?

А дори и да не сме там където и да се съберем купона си е купон :) Ще се видим и ще си пожелаем весели празници на живо.

Пък и ще имам повод да почерпя :) Така, че...

До скоро :)

Отворих пакета с нарязан хляб, намазах една (първата!!!) филийка с лютеница и я дадох на тригодишния си наследник. Докато той я аранжираше с кашкавалчета, майка му забеляза, че филийката е доста дебела за захапката му.

- Дай тази филийка на тати, а тати ще ти намаже нова.

- Мръъъъъън

- Ето, тати ти маже нова.

- Мръъъъъъъъъъъъъъън.

- Ето, тази е по-тънка. Хапвай. Браааааво.

Докато отрокът хапваше подорената версия на филията, се сетих да му обясна с пример какво е то бюджетна политика: изяждаш му филията от чинията, даваш му по-тънка, и му обясняваш че е за негово добро.

 

Честит имен ден на всички, които празнуват днес! Бъдете здрава, весели, обичани и... на слука! 

Честито и на вас банкери! Да ви се роят паричките!