Честито на ИванАнгел, Joneff, Яна (Lady Frost), Ива (Lady in Red), и всички, които празнуват днес или си имат именник у дома! Да ви е живо и здраво името и да го носите все така достойно!

И ние си имаме именник днес (Калоян - в превод от гръцки "Хубав Иван"), така че и ние сме на същата вълна...:)))

_______________________________________

Именници: Иван, Иванka, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Калояна, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна (от еврейски "Йоан" - божа благодат).

Обредна трапеза: варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

Ивановден - Народен празник, част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. В Югозападна Бъбгария къпят младоженките и малките момиченца до 1 г. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.

В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино. В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато.

Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи и пр. мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
_____________________________________

На 7 януари българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. Празникът е известен още като Ивановден. Йоан Кръстител е наричан и “Предтеча” тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане. Неговата проповед за покаяние и кръщение, за очистване от греховете като подготовка на юдеите за идването на Христос му отрежда изключително място сред евангелистите. Борец за висок морал и правда, Йоан осъдил владетеля на Галилея - Ирод Антипа. По-късно е обезглавен по негово нареждане.

Сещам се за A_I (Дани, нали?). Казвайте още кой е именник днес?

__________________________________________________

Именници днес са: Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.

Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Празникът е известен още и под имената Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар. МРЪСНИ ДНИ. В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета КАДЕНА ВЕЧЕРЯ. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората кадена вечер. Орехите от НОВА ГОДИНА се разчупват и по тях се гадае за бъдещето.



С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника ''небето се отваря'' и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

На Йордановден се извършват редица обреди с кръстена вода. Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки измива лицето и ръцете си ''за здраве''. Наименованието на празника в Югозападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се изкъпват само младоженците (до 1г. след сватбата) и момченцата до еднагодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси. В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачетата, годеници, младоженци. Обредът се нарича хаскане по възгласа ''ха-а-с-с-а'', с който придружават повдигането до 3 пъти този, който ще бъде къпан. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член на семейството. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските. От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на свадбите до Великденските заговезни.

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника Ђ Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (III в.). В IV в. празникът се пренася на Запад.

Източник: PlovdivGuide.com(ако ви интересуват и други именни дни или обредни обичаи - заповядайте смело, в секцията "Български традиции и обичаи"... :)

.

Да сте живи и здрави. Пожелавам на всички потребители и гости на БГЛОГ и техните семейства много здраве, радост, щастие и късмет .. НО: здраве най-много. На тези, които си мислят, че имат нужда от любов повече отколкото здраве, пожелавам здраве, за да имат сили и време да я намерят таз' любов, беееее!

Дортмунд... По коледа...
Наоколо пъпли народ, а само преди няколко минути съм слязал на гарата. Едва се провирам между стълкновението от хора, накипрени с пъстри червени шапки, което всеки момент ще се шмугне в някой от влаковете...
Нямам търпение да изляза от гарата и да се спусна по центъра. Заредил съм mp3-player-а си с приятна музика и се намирам в саундтрак на някакъв филм...
Наоколо - хора разни... Фенове на Schalke04, които празнуват временното си изкачване на първо място, дечица, похапващи захарен памук и други лакомства, и всичко живо - пиещо Gl?hwein и току припяващо "Heilige Nacht"...

Тук трябва да направя кратко отклонение за Gl?hwein-a, което е едно от най-консумираните питиета по коледните и новогодишните празници в цяла Германия...
Преведено на български, това е т. нар. "греяно вино", което обаче тук приготвят със специална добавка на лимон, амарето и карамфил...
Току-готовата смес се затопля до около 70 градуса в големи метални "съдове", поддържащи температурата, добавя се карамел, и се пийва винаги въз-гореща... :)

Докато изкачвам стълбите, които водят към центъра, и все повече се приближавам до огромния дядо Мраз, който ми се надвесва от края им, забелязвам декорираният носорог, който се е изтипосал до него...
Това не е просто носорог. Това е носорог с крилца, който е оцветен целият в червено, и комуто са направили истинска коледна брада.
Обръщам погледа си наляво и виждам в далечината още два носорога със същата форма, но оцветени в съвсем различни краски...
По-късно ще забележа, че "летящите носорози" са плъзнали из цял Дортмунд и са оцветени в най-различни цветове...

Към Дортмунд съм тръгнал с една основна цел - да видя най-голямата елха в света. Пише, че е висока, 45 метра, и че за направата й са били необходими 2.000 коледни дръвчета, което я поставя на първо място в книгата с рекордите на Гинес...

След като вече съм се озовал на центъра, осъзнавам, че най-вероятно няма да е много лесна задача да я открия.. Едва се разминавам с тълпите от хора, а центърът - и вляво, и вдясно ми изглежда безкраен, като тук-таме има и отклонения, които по нищо не му отстъпват...



Лошото е, че в никой от двата края не се вижда нищо стърчащо. :)
Тъй като заникъде не бързам, а съм решил да не питам и никого, се спускам в по-"перспективната" посока и се запромушвам между стотиците дюкянчета за гофрети, шоколадови сърца и дядо-коледовци...
Навсякъде ми ухае на карамел, печени наденици, горчица и вино...
Истинска пасторална картинка...



Намирам се в края на центъра, а от елхата-гигант - ни помен. В противоречивото ми амплоа започват да се прокрадват съмнения, че тази година сигурно са пропуснали да я построят, или, че ще я вдигнат малко по-късно.
Изкушавам се да питам красивите девойки наоколо, но тъй като съм авантюрист по природа, се впускам в едно от отклоненията на главната улица, от което звучно кънти "Тиха нощ" на немски..
Няколко подпийнали дружки са се прегърнали и си пеят на широко гърло... Чак си изключвам за момент player-a и се заслушвам...



Посоката, която съм поел ме прекарва през площадки с въртележки, магазинчета за захарен памук, будки за греяно вино и всякакви други зимни коктейли...
Доведен почти до пълно отчаяние, решавам да направя последен опит да открия елхата, преди да попитам някого.
В края на улицата виждам огромна тълпа, която се е спряла на нещо като малко площадче и се е обърнала към импровизирана сцена, от която се носят коледни песни...
Малко след нея следва рязък завой наляво, който води към друго площадче, в центъра на което виждам и нея...



Щраквам набързо няколко снимки от различни перспективи и се насочвам към близкото дюкянче за вино...



В края на краищата няма нищо по-хубаво от това да пиеш едно греяно вино под най-голямата елха в света... :)



16 Декември, Дортмунд :)

Днес се чух с един приятел, с който не се бяхме чували от няколко месеца... По-скоро виждали. Ама то все така става, че я се срещнем веднъж в годината, я не... :)
Учихме заедно в гимназията и беше голяма веселба.
После той замина за Холандия за една година, а аз - за Германия. Засякохме се веднъж, дваж при прибиранията в България, но не за много време.
В последствие той получи зелена карта и живее в Канада в момента...

Та след това дълго лирично отклонение, което надали ви е по вкуса, ми стана много готино, че има хора, с които може и година, две да не се чуеш и видиш, а като общуваш с тях - нещата винаги да са си същите и винаги да има какво да си кажеш...

В много спомени се върнах, а въпросните снимки, които получих днес и които ме вкараха в спомени и размисли са отпреди около пет години...

Ех, какви времена бяха... :)