днес “рожденичка една,но не знам уви какво да й даря”.

Преди години и подарих себе си-с настроенията и недостатъците си дори.

Подарих й рожба(в интерес на истината,май тя има по голям принос за този подарък).

Искам да й подаря  един незабравим рожден ден,но на 24.12 празнуват всички-опитах се да я убедя да си  представи,че всички  празнуват нейното появяване.

Не успях,за разлика от мен,тя е стъпила здраво на земята и ме приземява когато “крилатото магаре”ме отдалечи повечко от  майката –земя.

Не знам какво да й пожелая,защото се познаваме толкова добре.Ще й кажа само :

                                             ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН

Скъпа.Живот и здраве ти  желая и нека колкото се може  по-дълго да бъдем заедно на тази земя.

Знай,че:

Като дъжд галиш кожата ми жадна.

Като вятър ласките ти рошат косите ми.

Дните ни красиви в очите ни блестят.

Целувките ти по устните ми парят

 П.П.Ако някой може да постне  1 хубава  картичка ще съм му страшно благодарен

Лежеше си там, хлъзгава и студена, и ме гледаше с мъртвото си око. Опнатото й на плота безжизнено тяло изглеждаше толкова... потреперих от погнуса, преди да се сетя за думата. Както и да е – нямаше да ми се размине чистенето, ако стоя отстрани и подсмърчам гнусливо.

Сложих пръст върху лигавите й хриле, а с другата ръка взех брадвичката. Голям рибок, сигурно повече от един удар ще трябва, за да отделя главата. ААА! Отскочих назад и изпищях като изплашено дете. Още е жива! Жива е, ти казвам, усетих гадната конвулсия, ледената тръпка, която пробяга през люспите й, усетих как взе да се подмята!

Вътре в себе си си набих един шамар. Всъщност нямаше никаква конвулсия, аз съм един долен страхопъзльо. Събрах цялата си смелост, сила и точност, рязко вкопчих пръсти в рибата и я праснах с брадвичката зад хрилете. Острието хлътна, нещо изхрущя и почна да мляска, докато вадех “оръжието”. Не успях с първия удар. Нещастният толстолоб не беше случил на добър екзекутор.

Забравих какво правя, къде съм и на какво ми мирише, хванах брадвичката и пак замахнах. Тоя път благите звуци от скършването на рибешки гръбнак завършиха със звънване на брадвичката в плота. Край...

Почесах се и избърсах избилите по челото ми едри капки пот... пипнах се с мръсни ръце. Голяма грешка! Сега ще трябва да се къпя 6-7 пъти, преди да спре да ме е гнус от собствената ми миризма.

Добре, поне като съм почнал – да действам. Междувременно от раната от отрязаната глава започна да тече кафяво-зеленикава рядка каша и да оформя живописна струйка към ръба на плота в посока мивката. Ммм, то допреди малко направо си миришеше хубаво в сравнение с това.

Взех ножа и се подготвих за най-забавната част – корменето. Промуших върха на острието в мекия корем и почнах. Всичко мина относително кротко и даже успешно, докато движението на ножа ми не произведе поредица зловещи глухи пукания. Разкъсах червата. Какво точно беше и на какво точно миришеше това, което изтече от прореза, не мога категорично да заявя. Но съм убеден, че толстолобът не беше успял да посети рибешката тоалетна преди да го уловят...

Така, а сега по същество. Трябваше да бръкна в разпрания корем и да извадя... о, не, не ми се мислеше изобщо. Просто пъхнах пръсти в разреза и... Няколко пъти подред правих тоя опит и няколко пъти подред се тръшках из кухнята, квичах като заклан и се тресях, обзет от тръпки на гнусотия. Край! Стига лигавщини!

Рязко отворих разпорената риба и мъжествено впих пръсти в слузесто-тинеста маса от черволяци и упорито дърпах, стисках и драх с нокти, докато хладни струйки блажени телесни сокове и остатъци от последната закуска на толстолоба обливаха ръката ми.

Последва половин час махане на люспите, което в сравнение с предишните операции беше една забавна игра и чудесен начин да си прекараш свободното време. Най-накрая, след тежки, почти родилни мъки, с цената на опръсканата в рибешки лайна и кръв кухня, успях да постигна една изчистена и готова за кулинарно приготовление и обработка РИБА. Ама риба - един път, направо не беше за изпускане. За по-сигурно се снимах с нея, в случай, че не успея да напиша тоя разказ. Толкова бях радостен и горд от себе си, че изобщо не забелязах как изцъкленото око ме гледаше, докато миех главата, как зловещо й увисна челюстта и всичките подобни красоти съпътстващи довършителните работи.

След още известно време кухнята беше лъсната до блясък и ухаеше на свеж ябълков оцет, с който натърках и последния квадратен милиметър по себе си и по помещението.

Вечерта дойде нежна и красива, както пишат романтичните писатели - аз, баща ми и домашния басет седнахме около масата. Обадихме се специално на майка ми, която при други обстоятелства със завиден битов героизъм беше извършвала гореизложения ритуал. Тя ме похвали за добрата работа. Е, не че нещо, ама наистина се справих нелошо... като за първи път.

Баща ми примлясна сладко, осмука една голяма кост и небрежно рече:
-Ммм, много хубаво! Искаш ли за утре да взема шаран?

23.8.2007

Плевен

Хапвате, хапвате. И аз хапвам. Вкусни са. А да забелязахте как сериозно поскъпнаха след настъпването на евроНовата еврогодина? Неприятно – да.

А знаете ли защо? И аз не знаех до неотдавна. Причината е, че част от търговската политика на ЕС е да облага с високо мито внасяните от Латинска Америка банани. А в България всички банани май идват оттам. Та поради това се изцедиха от потребителското ни джобче допълнителните 40 до 60 стотинки на кило.

Далаверата е опасна: Чичко Евробюрократ подкрепя банановите плантации в бившите си и настоящи колонии като налага по главата латиноамериканската конкуренция с голямото вносно мито. Същевременно дава субсидии на малките тъжни негърчета, дето гледат банани по задморските департаменти и така ги прави малки щастливи негърчета. А същевременно, злите концерни като „Чикита бананас”, които в свободното си време убиват профсъюзни лидери и изсичат тропически гори, ги облагаме с вносно мито, за да им е зле. От една страна ЕС подкрепя честните земеделски производители, а от друга се бори за социална справедливост, като глобява лошите чичковци.

Ама по-опасната далавера е, че колкото и ЕС да им дава субсидии, малките щастливи негърчета не могат да дадат повече от 15-16% от бананите на европейския пазар и Чичко Евробюрократ пак си внася от Еквадор, от Коста Рика, от Гватемала и отвсякъде другаде, където те пречукват, ако искаш по-голяма заплата, където на 9 години ходиш на плантацията, а не на училище и където към работата получаваш безплатно дишане на отровни препарати.

И не само това, в на практика неконкурентния пазар на банани вносното мито отдавна се изцежда от джоба на ЕС-потребителя(както видяхме – и на българския), а не от припотения свински врат на алчния латиноамерикански робовладелец.

И така, Чичко Евробюрократ хем се прави на социално отговорен, хем не е, хем събира жълтички за бюджета, хем потребителят плаща повече. Ама ти си бил голям тарикат, бе, Чичко Евробюрократ!

Като искаш да си социално отговорен, внасяй от другаде, бе, Евробюрократ-Тарикат! Внасяй от там, дето работниците са свободни, и най-вече: навършили 18 години! Внасяй, пък свали малко проклетото мито, дай шанс на свободната конкуренция! Евробюрократът не чува.

А в това време всеки ден окървавени, изкривени, смачкани от работа детски ръце се протягат към узрелите златни банани. Всеки ден крехки детски гърди вдишват дълбоко фунгицидите, които самолети на компанията пръскат с тонове от небето. Оскъдна храна, мизерен живот в първобитни колиби, мръсотия и бедност. Всеки ден честни мъже и жени са обричани на позорно уволнение и бавна гладна смърт, само задето са дръзнали да изрекат прокълнатата дума „профсъюз”. Ако, разбира се, не излезе по-евтино да ги убият.

„Чикита”, „Фаворита”, „Бонита” – все инфантилно приветливи имена, зад които се крие по един малък латиноСатана, ежедневно принасящ в жертва на златния банан безброй човешки животи.

Ужасяваща несправедливост, кошмарни престъпления, липса на всякакъв морал и човечност, разплакани детски очи, окървавени човешки трупове само в името на дрънкащите в касата парички. Хапвате ли бананчета? Вкусно ли е?

Но как да спра това аз, как да го спрете вие, ние, дребните, нищожни капчици в огромното потребителско море?! С какво нашата малка човешка силица може да разклати дори за миг мракобесния трон на корпорациите-поробителки?

Честно казано – не знам. Но вече ям ябълки.
_________________________________________________
Бележка под линийка:Моля да ми простите поостарялата давност на тези думи, но прекалено късно открих красотата и свободата на блога.

Жената втора употреба

Жената втора употреба със сигурност не е жена второ качество. Напротив, след като (в повечето случаи) е преминала през възпитателния процес на предишния си приятел и той е успял с усилия, търпение и много нерви да й обясни какво означава засада, да я научи да пие с него ракия и да прави салата, както и да й обясни, че във френската любов няма нищо срамно и, че тактиката – „отваряш краката и чакаш“ не винаги е най-правилната, сега тя се е превърнала в чудесен индивид, който знае много повече за човешките отношения, отколкото осемнадесетгодишното момиченце, което ще ти разказва как са му писали 5 вместо 6 по история и как родителите й не я пускат на дискотека.

Мъжете някак се раждат готови. На тях не им е необходимо време, за да осъзнаят, че ходенето по магазините, или така наречения „шопинг“ е напълно безмислено занимание, което само може да ти загуби времето и парите.

Да си вдигне ръката всеки от вас, на който не му се е налагало поне веднъж в живота си да излъже, че е болен, или зает, когато е ставало въпрос за среща с родителите й, или за ходене по магазините, вместо да отиде и да пие няколко бири с приятели и да гледа някой футболен мач.

Да си вдигне ръката всяка от вас, която не е въздъхвала с облекчение, когато мъжът до нея й е оправял компютъра, пералнята или микровълновата фурна.

Няколко години, много лъжи и измъквания, накрая приключват с разочарование, примесено със задоволство, че хем си се отървал от ролятавкоятотрябвадабъдештозикойтосменякрушкитевбанятаоправявсичкосвързаностехниказакоетосеизисквамалкоповечелогическомисленеинакраятисемрънказаеднитенеизмитичинии, хем си я превърнал в нормално човешко същество, за да се справи с този, който идва след теб (да е жив и здрав :)

В крайна сметка, поне можеш на спокойствие да си вземеш каса бира и да гледаш шампионска лига, или някое световно, или европейско с приятели, вместо да се занимаваш с глупости и да си губиш времето и парите.

А и жени втора употреба – на всяка крачка.

А и да няма – жени първа употреба – колкото щеш. Трябва само да се огледаш за първата първокурсничка, която след като почерпиш една водка с кола в някой чалга бар и я повозиш в колата си, ще си представя вече как се жените и иска деца от теб.

Неделя,14.00 часът.Жега.От маранята,улиците и къщите изглеждат нереални.

Имам чувството,че съм статист във втора серия на филма “Кин-дза-дза.

 Хора няма,сякаш някоя невидима ръка ги евакуирала на по-хладни места или може би гражданите са си отишли на село.

    Изведнъж в мен,започват да напират чувства,все едно че съм открил златната маска на цар Терес,чувствата са предизвикани от  едно от малкото в неделя,работещи кафенета в града ни,а източникът им е добре изпотени бутилки бири в хладилника му.

   С последни сили се домъквам до заведението и си поръчвам две бири на  сервитьора.

  Имам чувството,че с  него май сме единствените живи същества,останали в града.

    Ооох,ето ги идват,имам чувството,че като го ливна в устата си,всичко в мен ще рече .бзззззт.

     Освен мен ,останалите клиенти са мухите,гледам как се опитват да ми правят компания  и да ми дегустират бирата.

  Замислям се,какво ли ги привлича,от уредбата дъни тоталният хит на Гога Секулич-“Гачице”

    Дали са мухи-меломани,или са мухи дегустатори,така-наречените –“биренки”, или са едни други мухи,макар в клипа й,гачицете й да бяха съвсем чисти.

  С изпиването на по-голямата част от студената кехлибарена течност,почвам да се настройвам по-философски,почвам да си мисля,пък дали не ги привличам аз,може и да не съм забелязал,че съм се преселил в по-добър свят.

    Ако пък случайно е така,в мен изникват въпроси,ако си пия бирата в един свят,защо пък трябва да я плащам в друг.