Veselini Pictures present :

Трябват ви
варени картофи за пюре
сирене
кашкавал
подправки, каквито обичате
Всичко е на вкус.

Правите един блат пюре и го постилате в тавичка. Отгоре слагате натрошено на дребно сирене. След това правите един блат картофено пюре със сирене и го слагате върху натрошеното сирене. Отгоре поръсвате с подправки (аз сложих чубрица, но можело и черен пипер), а над подправките - настъргания кашкавал. Върху него можете да поръсите още подправки , ако искате. Запича се , докато кашкавала стане като мека коричка , абе като кашкавалени принцеси.

Това нещо става много красиво. Сънувах го, след като Ицо вечерта ми обясни, че имал 2 чувала картофи и аз се изплаших, че пак трябва да ям пържени картофи. Не че не обичам, но миналото лято в Етрополе цяло лято пържени картофи ядохме и от тогава нещо хич не ми се ядат. Както и баниците - след като майка ми във 2ри курс ми пращаше само баници, от тогава не ща да ги погледна.
Та това ми е третият опит да готвя (с изключение на спагети, макарони и т.н.) на Ицо и вторият сполучлив. Той първият несполучлив опит с онези нещастни яйца май го е забравил, защото като опита измислената ми картофена торта и измисленото ми сирене-с-квото-има-в-хладилника, остана много доволен. Сега подозира, че аз мога да готвя, но нарочно казвам, че не мога, за да не го правя често. Което според мен си е чиста проба безумие от негова страна. Но пък явно талантда съчинявам манджи от тип "от нищо-нещо" имам :):)

Тъй като повечето не ми знаете истинското име и съответно няма да се сетите, че имам имен ден, викам вместо Архангел Михаил, да го прекръстим на Винкин ден!
И тъй, аз се самопоздравявам, пък ако някой рече и той да го направи, ще съм много благодарна :):):)
Ето и почерпка - плодове с рокфор:


Или :


Който можете да си приготвите по следния начин:
3/10 джин
1/10 черешово бренди
2/10 лимонов сок
4/10 газирана вода
резенче портокал
череша мараскино
 
Смесете всички съставки , без газираната вода, брендито и плодовете, с натрошен лед в шейкър. Разклатете добре и прецедете върху кубчета лед в охладена чаша. Напълнете с газирана вода и отгоре налейте брендито. Украсете с черешата и резена портокал.

За по непретенциозните:




Ха да ви е сладко :)

П.С. Казвам се Михаела :)

Скъпи съотечественици!
Вчера станахме свидетели на смазващата и разгромяваща, но закономерна победа на нашата скъпа кандидат-президентска двойка - г-дата Мицев и Павлов!
Само за няколко седмици с тиха и ненатрапваща се кампания /главно в ефира на интернационалната електронна медия - БГЛог, респективно- на ухо/, която не струваше и стотинка на българските данъкоплатци/ а на кандидатите ни - некви скромни кинти за бира и мастика с мента/, с няколко ясни  и реално изпълними обещания /и няколко обещани поста в бъдещото правителство на правилните хора/, г-дата Мицев и Павлов и техния предизборен щаб успяха да грабнат сърцата на избирателите.
С вчерашното фиаско на 7-те кандидатски двойки лъсна старателно критата от управляващите истина - който успее да мобилизира скрития електорат - той ще спечели крайната победа.
Всички ние станахме свидетели как с дискретния си чар на хора от народа и с красноречието и дълбочината на ума си /в двата предизборни клипа, реализирани  в стил пост-ретро-ню-хорър-спирит-уейв/, г-дата Мицев и Павлов мотивираха 56,7% от българските избиратели да дадат гласа си скрито за тях, оставайки си вкъщи с "облак" в ръка и по този начин, показвайки "кукиш" на останалите кандидати.
С този скрит вот, нашите кандидати изненАдАха неприятно останалите 14 жадни за власт и почести лица от тъй наречената "политическа класа" и грабнаха победата още ан първия тур!
ЛозУнгите от кампанията на г-дата Мицев и Павлов:
"Нема десно, нема лево - бием всеки щом потребва!";
"Във неделя - не с мотика! Смесвай мента със мастика!";
"Волен сам ще се прецака - бегай да си препечеш първака!"; "На шотландци-нито капчица ракия!Пийте братя,с Вас да я изпием!" 
и "Ний сме твойте президенти - давай пак мастики с менти!", вече влязоха в учебниците на политолозите.
От достоверен източник, пожелал анонимност научихме, че предизборният щаб на Президента Мицев и неговото виНце - Павлов е получил примамлива оферта, на която не е могъл да откаже, да води бъдещата кампания на кандидата за президент на републиканците в САЩ.
Честита ни победа, драги сънародници!
Всички чакаме с нетърпение реализирането на предизборните обещания на Президента Мицев и неговото виНце - Павлов!
Чакат ни пет години чудеса и благодат под крилото на техни превъзходителства!
                                     Министър на чудесата в новото превителство:
                                                                                            Арагорн

Вчера беше нашето вчера. Предимно моето вчера и по-малко тяхното вчера, щото все пак разказвам аз... Та една съботна вечер в една паралелна на софийската вселена... Не, не приказката не започва тук...

Приказката (силно казано приказка) започна още в петък с едно обещание. Не, не си мислете, че беше кой знае какво обещание (е, за мен си беше голямо обещание). Просто един всеобщо любим герой обеща на своята ледена лейди да й отиде на гости, защото на нея много й беше мъчно за него...

Събота целия ден направо бях изперкала. Беше ми писнало да уча, Тони и Басьо не се бяхя обадили и аз цял ден се тръшках, че сигурно няма да дойдат и прочие глупости... Е, нали съм си едно каръчено Йоренце...

За мое огромно щастие към 19 часа Тони ми се обади да им каже, че са на Св. Св. Константин и Елена и тръгват към мен. Със Светлинка едва ги дочакахме. Най-сетне, след около час и половина, героите пристигнаха. Уморени, но доволни и умихнати. Пътните им премеждия те ще ви ги разкажат (или поне така обещаха), а определено има какво да се разказва.

Нагостих ги, напоих ги. След което решихме да минем да вземе Светлинка от тях (тя се беше прибрала за малко, че цял ден у къщи беше) и да идем на по бира някъде...

Речено сторено... Харесахме си едно заведение на центъра и се настанихме на масите отвън. Времето беше много приятно. Светлинка успя да омая с неотразимия си чар Басьо - двамата определено си намериха приказка. Аз бях много изморена - цяла седмица почти не бях спала, а и това проклето учене ме беше изтощило. То и за това почти не се включвах в разговорите - гушках си се в Тони, радвайки се на извънредното време заедно, което сме спечелили; слушах ги какво си говорят тримата, радвах се на присъствието и усмивките им.

Като приключихме с пиенето. Решихме да се разходим и да идем в оная градинка за която ви разказвах веднъж. Онази с люлките...

Времето беше много приятно - подухваше ветрец, имаше звездички...  Малко вдигнахме патърдия на хората , които живеят наблизо, но пък не съжалявам. Люляхме се, приказвахме си... Беше много, много хубаво... Съжалявам, че и двамата с Тони си оставихме апаратите в къщи - определено имаше доста дивотии, които можехме да докоментираме... Но както и да е...

Светлина и Тонката си обявиха дуел - кой ще издържи повече да се върти на въртележката в градинката до блока на Светлина. И така напуснахме градинките с люлките. Малко се поразделихме да си правим състезание кой ще стигне пръв - аз и Тоньо тръгнахме по един път, а Светлинка и Басьо по друг... Е, те ни изпревариха, защото ние нарочно си удължихме пътя, като минахме по една странична улица...

Дуела се състоя и тоя път Тони не пищя да го свалят от въртележката, но аз така и не разбрах кой победи защото твърде много ми се виеше свят (да не остана назад и аз се качих)... Та седяхме доста време пред блока и си приказвахме сладко, сладко. По някое време ме съжалиха и решиха да си ходим, щото аз вече направо заспивах. Но пък бях доволна и щастлива. А и мисълта, че най-сетне ще спя спокойно сгушена при любимия си човек... Ммммммм...

На другия ден станахме на обед, пихме си кафето, хапнахме. Светлинка мина по някое време, поприказвахме си. Към три часа изпратихме нашите герои по живо по здраво...

Ицко си тръгна, нашите се връщат и въобще животът започва да тече в нормалното си русло... А тия 5 дни бяха толкова хубави...Да се събуждаме заедно, да се гушкаме в леглото, да се рахождаме...Дори готвих.3 пъти - два пъти паниран кашкавал и веднъж спагети със сос.Спагетите нещо,не ги докарах, втория път кашкавалът се разкашка, обаче Ицото яде. И май нито веднъж не го отрових тоя път.Добре, че беше баба ми - да им идем на госит няколко пъти, та да се наядем... Краси също ни беше нагости в сряда. Краси е еидн колега от ЮФ, с когото се запознах покрай форума на СУ, много точно момче, много забавен и ...абе кефи ме. Та Краси и Ицо още преди няколко месеца много се сдушиха покрай бойните изкуства (Краси тренира джудо май) и правиха спаринг в една горичка до Дружба 2, пък аз си седях отстрани и се наслаждавах на двама готини полуголи силни мъже...На собствения си повече,разбира се :):) Та с Краси и още няколко зайчета от форума се разхождахме из Стария град и заседнахме в Конюшните...Сервитьорът беше умопомрачителен просто...А вечерта готвих на Краси и Ицо :) Абе много весело и приятно се получи, само дето и двамата не ядоха много, та остана и за следващия ден от печената наденица (голямо ястие :) )
Запознах Ицо с баба и дядо. Май го харесаха.Ама той и той нали си ми е един разговорлив, а пък дядо ми е бивш военен...Абе намериха си приказка. Само дето баба ми реши,че трябва да и помагам да слагам масата, явно да не си рече "бъдещият зет", че съм мързелива. Все едно не е живял вече година с мен и не знае...Както и да е - те това пък не го знаят. Първия ден се сетихме да скрием халките,ама после забравих...Едва ли са обърнали внимание на такъв детайл, аз съм като коледна елха в пръстите...Пък и са сребърни...Бе както и да е.
Само на плаж не отидохме, а много ми се искаше. Нищо де, аз нали си имам разлика вече...
Обаче сега ми е малко мъчно.Че го няма Ицко де. Ама айде сега , не ни е за първи път да се разделяме, няма и да е за последен. Поне огледа и двата апартамента - има избор къде да живеем.Всъщност,няма избор, ако си дойдем догодина, защото на нашите апартаментът няма да е готов и те ще си останат в този, а ние ще трябва да се натресем при баба ми. Аз наем в Пловдив няма да плащам, да не съм луда, за това не искам в София , пък тук да плащам.А на баба апартаментът е голям , има място и за нас, и за правнучето.Малко трудно се отоплява, ама ние пък няма да сме 10 години там я, най-много една зима да изкараме, докато построят другия апартамент. После на нашите ще остане за нас. Само Ицото да свикне с хлебарките, че някои сме живели в СГ и сме свикнали на всичко, ама други не са...
Бе аз хубаво ги подредих нещата, ама как ще ни изхвърлят като мръсни котета като разберат...И ще си спим на пешеходния мост.Нищо, аз и на мостове съм спала, търпи се.Работа да има само...за него, то за мене...където и да съм, все няма да има, щото съм твърде претенциозна.Ако поне знаех какво искам ТОЧНО, щеше да е лесно, ама аз знам само каква НЕ ИСКАМ...Абе всъщност аз знам какво искам, ама за това не се плаща. Чудя се дали някога ще има вариант държавата да облагодетелства майки висшистки,на които не им се работи, ама им се иска да имат няколко деца.Надали, тя защо им е платила обучението държавата, ако те няма да работят...Както и да е, не беше за това думата.Пък и още не съм висшистка и ако някой не вземе да ми каже кога  точно са поправките , може и да не стана никога.
Хубава седмица беше, ама сега се връщаме към ежедневието, шофьорските курсове и едноседмичната отпуска на баща ми. Просто от сега се чудя как ще изтърпя и майка ми, и баща ми по цял ден вкъщи и да ми казват какво да правя...Така е - пратиха ме на 19 в друг град, намерих си работа , почнах да се оправям сама и отвикнах, яко отвикнах от тях и контрола им, сега просто всеки опит да ми кажат какво да направя така ме вбесява...Ама търпя...Щото сега нямам работа...Мразя да съм зависима....

Паметливите си спомнят патентите ми относно рязането на домати:  http://bglog.net/blog/Tosh?bid=1650
Година по-късно реших да сложа ръка и върху първото производно на доматите: салатите с домати, които се получават с рязане и няколко други операции.

Този патент ще е много по-кратък от онзи, поради краткостта на идеята, върху която се основава.

Шопската салата и грешката в нейната рецепта

Настърганото сирене навсякъде.Дедукцията ми ме отвежда до предположение, че някой кулинарен естет е решил, че така блюдото ще изглежда красиво... Браво... Красиво, но с ограничен и "окашавен" диапазон на вкуса.

Пловдивската салата и с какво тя е по-добра от шопската

Едри парчета сирене, които хранещият се обработва както той намери за добре в различните моменти от храненето - чрез инструмента, наречен вилица, хранещият се може да контролира колко сирене да има във всяка хапка.

Съответно, хранещият се може в различни хапки да вкусва:

- Чист домат.
- Чисто сирене в достатъчно голямо количество, за да се усети плътен вкус.
- Смес от двете в количества, които той е настроил чрез вилицата - много по-точно, отколкото когато сиренето се предаде във вид на трохи или тънки ленти, които са полепнали по доматите.

Горните съображения са приложими и за блюда с пържени картофи със сирене.

За съжаление, поради мощната рекламна кампания на Шопската салата и вкоренените навици в заведенията, масово се предлагат блюда със ситно настъргано сирене, и се намалява възможността на хранещите се да настройват и контролират вкуса на отделните хапки.

Като забогатея, освен Дискотека за непушачи, ще отворя и заведение, където ще се сервира Пловдивска салата. За жалост гладните ще трябва да чакат чак до тогава, защото след като вече я патентовах, друг не може да я прави с търговска цел...

;-)